ПРЕВОДНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: І.Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – СТАМАТ

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 02 – Плоската Земя - СТАМАТ

ПРЕВОДНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:

І.Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо

 

Джей Уайднър е алтернативен режисьор, продуцент и фотограф от 47 години, както и автор на езотерични изследвания. Настоящето негово есе, убедително доказва, че кацанията на Луната са инсценирани и режисирани от Световноизвестния кинорежисьор Стенли Кубрик. Брилянтните му доказателства, хвърлят светлина върху това, как НАСА е фалшифицирала „космическите си достижения” преди появата на съвременните компютърни методи. В същото време, нека не забравяме, че мейнфрейм компютрите се появяват в края на 50-те години, а Суперкомпютъра на Сиймор Крей през 1964 година, като дори по това време има разширени графични възможности, които се използват от Специалните Служби, Министерството на Отбраната и НАСА. Откъсите от това есе изчерпателно допълват Зететичното изследване НАСА –CGI-измами, Зиро-Джи самолети, басейни и акробатика  и представляват допълнително неопровержимо доказателство за манипулациите и фалшификациите на НАСА преди усъвършенстването на компютърните технологии, въпреки че Джей Уайднър е Хелиоцентрик и е в неведение относно Истинната парадигма на Плоската Земя.

 

 

 

 
Откъси от:
 
 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо,

или: Как престанах да се безпокоя и обикнах   Лъжите.

Алхимическият Кубрик II

 
 
 
 
 
От Джей Уайднър
Copyright July 20, 2009
 
Превод : СТАМАТ
29-ти Март 2015 година
 
 
 
„Съществуват велики идеи, важни научни открития са на разположение на онези, които могат да премахнат някой от слоевете покриващи истината.”
 
 
 
 
Нийл Армстронг, Първият човек на Луната”, 20-ти Юли 1994
 
 
 
Изминаха вече четиридесет години от легендарните „лунни кацания” на бандата Аполо от НАСА. Когато се стигне до темата за кацанията на Луната, хората се разделят по убеждения на две групи. Първата група, със сигурност най-многочислената от двете, приема факта, че НАСА успешно кацна на Луната шест пъти и че 12 човека действително са ходили по повърхността на Луната. Втората група, макар и далеч по-малка, е по-гласовита относно своите вярвания. Тази група заявява, че ние никога не сме пътували до Луната и че цялата афера е фалшификат.

 

……
 
2). Кой ще направи инсценировката?
 
В началото на 1964 година Стенли Кубрик тъкмо бил завършил черната си сатира Д-р Стрейнджлав или: Как престанах да се безпокоя и обикнах Бомбата и възнамерявал да направи научно-фантастичен филм.
 
Докато режисирал Д-р Стрейнджлав”, Кубрик отправил молба към Военновъздушните сили на САЩ за разрешение да снима за филма един от бомбардировачите B-52 (стратегически бомбардировач, с голям обсег на действие, строго секретен по онова време – Бел. прев.), но от Пентагона му отказали. Филмът  Д-р Стрейнджлав разказва за ескадрила бомбардировачи, на които е наредено да прелетят над Русия и да пуснат ядрени бомби там. Пентагонът прочита сценария и отхвърля молбата на Кубрик B-52 действително да бъде сниман отвътре и отвън. Причината за отхвърлянето е, че този филм е несъмнена сатирапо отношение на военните и Американската ядрена политика. Пентагонът не искал да му помага в това сатирично начинание.
 
Непоколебимвъпреки отхвърлянето, Кубрик използвал различни специални ефекти за пресъздаване на B-52 в полет. Като гледаме „Д-р Стрейнджлав, днес, тези специални ефекти ни се струват малко отживели и старомодни, но през 1963 година те изглеждали много добре. Възможно е някой от ​​НАСА, виждайки какво е направил Кубрик в Д-р Стрейнджлав” и възхищавайки се на уменията му да го е посочил, като най-високо квалифицирания човек, който да режисира кацанията на Аполо на Луната. Щом той се справял така добре с ограничен бюджет, какво би направил с неограничен бюджет?
 
Никой не знае, как Властващите убедили Кубрик да режисира измамата Аполо. Може би са го заплашили да го компроментират по някакъв начин. Фактът, че брат му, Раул Кубрик, бил ръководител на Американската Комунистическа Партия, може да е един от пътищата, следван от Правителството, за да го накарат да сътрудничи. В края на краищата, изглежда, че Стенли Кубрик инсценирал кацанията на Луната в замяна на две неща. Първото нещо било отпускането на почти неограничен бюджет, за да направи новия си научно-фантастичен филм 2001: Космическа одисея, и второто да му бъде позволено да прави каквито филми поиска, без надзор от никого, до края на живота си. С изключение на последния си филм, Широко затворени очи, Кубрик получил това, което поискал.

 

 
3). Паралелни събития
 
Тайнствен е начинът, по който заснемането на 2001: Космическа одисея” прави паралел с програмата Аполо. Филмовата продукция започва през 1964 година и продължава до пускането му на екран през 1968 година. Междувременно програмата Аполо също започва през 1964 година и достига връхната си точка с първото „Лунно кацане”на 20 юли 1969 година. Много интересно е да се отбележи, че ученият Фредерик Ордуей, работил за НАСА по програмата Аполо, бил също и старши научен съветник на Кубрик за 2001: Космическа одисея”.

 

Щом се договорил, Стенли започнал да работи. Най-належащият проблем за него през 1964 година бил да намери начин снимките направени на Земята, тоест на повърхността на Луната, да изглеждат реалистично. Той трябвало да направи сцените да изглеждат широко отворени и просторни, като че наистина са правени на Луната, а не на територията на студиото.

 

 
4). Триковете на Холивуд

 

Никой не знае колко неща е опитал, но накрая Кубрик решил да заснеме сцените с кинематографичната техника, наречена ретрорефлективен матинг (Front Screen Projection ). Почеркът на Кубрик е виден навсякъде във фотографските и видео материали от мисиите на Аполо на НАСА, именно чрез използването на тази кинематографична техника.
 

 

Какво представлява ретрорефлективният матинг?
 
(Статичните панорамни снимки на пейзажи, се прожектират върху частично амалгамирано огледало, поставено диагонално пред камерата. Прожектираното изображение осветява, както актьорите, така и обратно отразяващия сребрист екран, разположен зад тях. Прожектираното изображение не се забелязва върху изпълнителите, защото интензивността му е много по-ниска от тази на общото осветление.
 

 

 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 02 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 02 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

 

Екранът отзадобачеселективно го отразява обратно към снимащата камера, то преминава през частично амалгамираното огледалозаедно с образите на актьорите, и се вижда като заден фон на завършената филмова сцена. Тази техника позволява много по-реалистични изображения, отколкото другите достъпни по това време. Понастоящем е изместена от по-гъвкавите технологии за компютърна обработка на изображения, заснети пред син или зелен екран – CGI. – Бел. прев.)
 
 
Стенли Кубрик не е изобретил процеса, но без съмнение, той го усъвършенства. Ретрорефлективният матинг е кинематографична техника, която позволява сцени да бъдат прожектирани върху екран зад актьорите, по такъв начин, че през камерата да изглежда сякаш актьорите се движат сред истински декор на снимачната площадка.

 

 
Процесът бил осъществен, когато в компанията 3M изобретили материал, наречен Скочлайт (Scotchlite). Скочлайт е материал за екрани, направен от стотици хиляди малки стъклени зрънца, всяко с големина от около 0,4 мм. Тези мъниста са силно отразяващи светлината. При процеса на ретрорефлективния матинг, Скочлайт екрана бива разположен в задната част на звукоизолираната сцена. Равнината на лещите на камерата и Скочлайт екрана трябва да бъдат разположени под ъгъл точно 90° един спрямо друг. Киномашина прожектира сцената върху Скочлайт екрана през полупрозрачно огледало, така че светлината преминава през лъчев разделител (частично амалгамираното огледало – Бел. прев.), пропускащ част от светлината към камерата. Актьорът, застанал пред Скочлайт екрана, би се появил вътре” в прожектирания образ.

 

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 01 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 01 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

Днес Холивудските магьосници използват сини и зелени екрани и компютри за специални ефекти (CGI), така че ретрорефлективният матинг последва пътя на сметачната машина и Форд Модел Т, но за времето си, особено през шестдесетте години на ХХ-ти век, нищо не работело по-добре от ретрорефлективния матинг за реалистичния вид необходим, както за сцените с маймуночовеците от 2001: Космическа одисея”, така и за инсценираните кацания на Аполо.

 

 
За да видим как ретрорефлективния матинг изглежда на екраннека разгледаме сцените с маймуно-човеците в началото на2001: Космическа одисея”. Докато разглеждаме кадрите от тези сцени, или гледаме филма, трябва да помним, че всички начални сцени с актьори в костюми на маймуни, са направени на звукоизолирана сцена. Нищо от това, което виждаме в сцените с хората-маймуни в началото на филма, не е действително заснето навън. Сцените, които обграждат маймуно-човеците всъщност са диапозитиви на пустинни пейзажи, проектирани върху Скочлайт екрани, намиращи се в задната част на снимачната площадка.

 

 
За да пресъздаде пустинен заден план, Кубрик изпраща фотографски екип в Испания, за да заснеме 8х10-инчови Ектахромни диапозитиви. След това тези диапозитиви са проектирани, чрез системата за ретрорефлективен матинг, върху Скочлайт екран. Актьорите в маймунски костюми стоят пред екрана и играят по сценарий.

 

 
Ако гледате 2001: Космическа одисея” на DVD от време на време можете всъщност да видите шевовете на екрана зад обикалящите в кръг маймуни. Кубрик правел ретрорефлективния матинг в такъв широк и величествен мащаб, че техниците били принудени да съшиват и спояват много Скочлайт екрани заедно, така че Кубрик да може да пресъздаде достатъчен простор, така необходим сцената с маймуните да изглежда правдоподобно. В този кадър, взет от началната сцена в „2001: Космическа одисея”, ако се вгледате внимателноможете да видите шевовете в синьото небе.

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 03 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 03 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

 

Следва същото изображение, както по-горе, само че съм го обработил с графична програма, като съм увеличил гамата и контраста. Моля, разгледайте внимателно:

 

 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 04 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 04 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

Сега ясно можем да видим шевовете” и „бодовете” на Скочлайт екрана на ретрорефлективния матинг в небето. За да получи правилна перспектива, човек трябва да осъзнае, че Скочлайт екрана е точно зад скалистото възвишение на декора, построен на звукоизолираната сцена. Линиите в изображението са всъщност дефектите на Скочлайт екрана. Тези дефекти в екрана дават на небето своеобразна геометрия, когато изображението е правилно обработено, за да разкрие Скочлайт екрана за ретрорефлективен матинг. Нека приведем друг пример. Ето, кадър от известната сцена с езерцето:

 

 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 05 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 05 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

 

Следващото изображение е същото като горното, но с увеличена гама и контраст:

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 06 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 06 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

Докато гледа сцените с хората-маймуни, човек започва да вижда издайническите следи, които винаги разкриват използването на системата за ретрорефлективен матинг. Трябва да се подчертае, че декора, обграждащ човекоподобните маймуни във филма, е истински. Това са реални скали (без значение дали са от папие-маше или камъни), които обграждат човекоподобните маймуни. Но зад изградените скали от декора, пустинната сцената е проектирана чрез ретрорефлективен матинг.
 

 

 
Един от начините, по които можете да познаете, че се използва ретрорефлективния матинг е, че долната линия на хоризонта, между действителния декор и фоновия Скочлайт екрантрябва да е преградена. Кубрик стратегически разполага камъни и обекти в близост до дъното на сцената, за да се скрие прожекционния екран. С други думи, камерата и зрителите биха видяли долната част на фоновия прожекционен екран, ако той не бе преграден по някакъв начин. Необходимостта да се поставят предмети между екрана и декора, за да се скрие долната част на Скочлайт екрана, става неразделна част от този трик.
 

 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 07 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 07 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 08 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 08 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

 
 
Чрез Фотошоп съм начертал линия, разграничаваща декора от фоновия Скочлайт прожекционен екран. Моля, обърнете вниманиекак всичко е на фокус от камъчетата по земята на декора до пустинните планини отвъд.

 

 
Вие ще разберете, че винаги когато в 2001: Космическа одисея” се използва ретрорефлективен матинг, долната част на Скочлайт екрана е скрита. Скриването на екрана е една от уликите, която доказва неговата употреба. Точно както магьосникът на манежа се нуждае от дългите ръкави на костюма си, за да скрие машината за фокуси, по същия начин Кубрик бил принуден да скрие механизма на своите трикове зад умело разположена линия на хоризонта между декора и екрана. Ето, още един пример:

 

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 09 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 09 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

 

И ето, същото изображение с линията, която съм начертал с Фотошоп, разделяща декора с актьора от Скочлайт екрана.

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 10 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 10 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

И още преди края на статията, вие ще откриете, че същите тези белези и същите доказателства, се виждат ясно във всички снимки и видео кадри от мисиите Аполо на НАСА. Това са белезите, който разкриват, не само че НАСА инсценира мисиите Аполо, но също така и начина, по който го е направила. Нека сега, внимателно разгледаме няколко изображения от Аполо.
 
 

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 11 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 11 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

 
Това е кадър от Аполо 17. Един чудесен пример за процеса на ретрорефлективен матинг.

 

 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 12 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 12 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 
Отново с Фотошоп съм начертал линия, указваща задната част на декора. Човек може да види лекото издигане зад Лунохода, което скрива долната част на екрана. Забележете, също така, въпреки че всичко е на фокус – от Лунохода до планините на заден план, съществува една странна промяна в повърхността на пейзажа точно зад моята линия. Това е така, защото снимката на планините, използвана при ретрорефлективния матинг, е с малко по-различна повърхност на текстура от тази на декора. Нататък ще видим, че това е постоянно появяваща се особеност във всички изображения от мисиите Аполо. Ето, още едно изображение от Аполо:
 
 

 

 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 13 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 13 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 
Това е моята версия, където показвам границата между декор и екран.
 

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 14 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 14 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

Забележете отново, че повърхностната текстурата се променя точно зад моите линии.

 

 
Сеганека разгледаме още изображения от Аполо. Можем да видим, че тук се случва същото нещо, както в сцените с хората-маймуни от „2001: Космическа одисея” – винаги съществува една линия, разделяща декора от екрана. Дори и да не я виждате вначалото, тя става очевидна, когато се запознаете по-отблизо с процеса на ретрорефлективния матинги как е използван той, за да симулира пребиваването на астронавтите върху Лунната повърхност. Отворете някой сайт на НАСА, като например този: Apollo Hasselblad Magazines  и започнете собствено разследване.

 

 
Не всички снимки на Лунната повърхност използват този процес. Понякога астронавтите просто стоят всред декор с напълно (и подозрително) черен заден план. Ранните мисии използвали системата за ретрорефлективен матингсамо когато се налага. Но с напредването на мисиите и за да изглеждат по-добре, Кубрик започна да усъвършенства процеса. Въпреки че можете да откриете процеса на ретрорефлективен матинг при всяка мисия,  фотографиите, които напълно разкриват измамата, са от по-късните мисии иособено Аполо 14, 15, 16 и (любимата ми) 17.

 

 
Етоняколко снимки от Аполо 17.

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 15 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 15 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

 

Този астронавт управлява Лунния роувър успоредно на екрана и лунохода е само на около метър отстояние от Скочлайт екрана. Моля, обърнете внимание, че коловозът от гумите води просто наникъде. Всъщност, коловозът достига до ръба на декора.

 

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 16 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 16 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 
 
Астронавтът по-долу е на по-малко от два метра пред Скочлайт екрана. Моля, обърнете внимание, че всичко е на фокус от скалите и камъните вблизост до камерата, чак до кристално ясните планини зад астронавта. Както много скоро ще разберем, това съвсем не е възможно. Отбележете също така, едно друго издайническо доказателство, намиращо се навсякъде в снимките от АполоСъществува очевидна разлика в повърхностната текстура между декора и това, което се прожектира върху екрана. Можете дори да преброите малките камъчета и ясно се вижда нееднородността на повърхността на декора. Но щом стигнете до екранаот другата страна на моята линия, тази детайлност изчезва.
 
 
 
 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 17 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 17 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 18 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 18 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 
 

 

Следващото изображение е изкусен малък шедьовър. Когато за първи път го вижда, човек е сигурен, че гледа през огромна безпределна Лунна повърхност от началото до края. Заедно с изгрева на Земята, това е наистина зашеметяваща снимка.
 
 
 
 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 19 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 19 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 20 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 20 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

 

 

Норазбира се, по-внимателното изследване отново разкрива линията декор екран. Моля, отново да отбележите рязката промяна в текстурата на повърхността от всяка страна на линията. Малките камъчета и прахта сякаш изчезват зад линията.
 
 

 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 21 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 21 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 22 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 22 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 23 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 23 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 

 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 24 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 24 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 

 

Измамата не ви ли изпълва с патриотизъм?
 
 

 

5). Дълбочина на рязкост – следващото доказателство.

 

Освен издайническите характерни особености, като: линията на хоризонта между декора и екрана и промяната на детайлността на повърхностната текстурата, има и друга издайническа следа, която винаги съпътства ретрорефлективния матинг. Тя е свързана с фотографския термин, наречен дълбочина на рязкост. Дълбочината на рязкост зависи от фокусната равнина, на която е настроен обективът на камерата.
 

 

(Depth of Field – DOF дълбочина на остротата, дълбочина на рязкост, дълбочина на фокуса. С него се обозначава пространството пред фотообектива между най-близкия и най-далечния обект, който е на фокус в кадъра. Дълбочината на рязкост намалява при по-отворена бленда и се увеличава при по-затворена бленда. – Бел. прев.)
 

 

Основно правило във фотографията е, че колкото е по-голям формата на филма, толкова дълбочината на рязкост е по-малка. Например, 16-милиметров филм има голяма дълбочина на рязкост. 35-милиметров филм има по-малка дълбочина на рязкост, а 70-милиметров филм, какъвто Стенли  използвал за „2001: Космическа одисея” и същият, който са ползвали всички астронавти-фотографи в мисиите на Аполоима изключително малка дълбочина на рязкостТова означава, че на практика е невъзможно два обекта, които са далеч един от друг в обектива на 70-милиметрова камера, да бъдат в една и съща фокусна равнина. Единият от двата обекта ще бъде винаги извън фокус. Режисьорите обичат да използват дълбочината на рязкост, тъй като това създава мек заден план извън фокус, визуално много приятен за човешкото око.

 

 
Когато гледате началните сцени с хората-маймуни от 2001: Космическа одисея”, можете да видите, че всичко е на фокус. Както маймуните, така и далечния пустинен заден план – всичко е на фокус. Това е така, защото Скочлайт екрана, на който се прожектира пустинната сцена на задния план, всъщност е недалеч от актьора, играещ маймуна. В действителност, Скочлайт екрана с изобразената пустинна сцена е точно зад актьоритеточно както Скочлайт екрана е точно зад астронавтите в кадрите отмисиите Аполо. Така чекаквото и да се прожектира върху този екран, то винаги ще бъде в една и съща фокусна равнина, както актьора, играещ маймуна, така и актьора-астронавт. Такава дълбочина на рязкост е невъзможна в реалния живот, когато използваме широкоформатен филмкато например 70-милиметровия. Единствената възможност да държим всичко на фокус е, ако в действителност всичко се намира върху ограничено малко пространство.
 

 

Може да изглежда, като че ли човекоподобните маймуни са някъде всред огромен пустинен пейзаж, но в действителност всички те са върху малък декор в студиотоМоже да изглежда, като че ли астронавтите са всред безпределен Лунен пейзаж, но всъщност те са върху малък ограничен декор.
 

 

Според справочниците на НАСА, астронавтите от Аполо са използвали широкоформатни фотоапарати Hassеlblad. Фотоапаратите са снабдени с големи ролки 70-милиметровфилм, на който се е снимало. Този широкоформатен филм е точно същия размер филм, който Кубрик използвал при заснемането на  2001: Космическа одисея”. Дълбочината на рязкост във фокусната равнина на камерите е невероятно малка. Това би трябвало да е огромен проблем за астронавтите-фотографи, които би трябвало постоянно да настройват фокуса. Ето защоби трябвало да очакваме да видим много нефокусирани снимки, направени от астронавтите. Като имате предвид факта, че поради скафандрите си, те дори не са били в състояние да гледат през визьора на фотоапаратите, това би трябвало само да увеличи вероятността повечето снимки да бъдат извън фокус.

 

 
Разгледал съм целия фотографски архив на програмата Аполо, както в Центъра за Космически Полети „Годард” в Грийнбелт, щата Мериленд, така и в основното фотографско хранилище в централата  на НАСА в Хюстън. Когато проучва фотографския архив на програмата Аполо, човек открива точно обратното на това, което очаква да намери. Вместо много от снимките да са извън фокус, ние откриваме, че почти всяка снимка е на перфектен фокус. Наред с това, любител-фотографите астронавти имат рядкосрещан усет за композиция, особено когато човек си спомни, че те не са в състояние дори да погледнат през визьора на фотоапарата. Техните снимки носят несъмненото качество на много изтънчен професионален фотограф.

 

 
Преди впускането си във филмовото поприще, Стенли Кубрик бил професионален фотограф, работещ за „Луук мегъзин”. Честно казано, дори и професионален фотографгледащ през визьора на фотоапарата, много би се измъчил да постигне първичната образност и кристално чистия фокус на любител-фотографите астронавти от Аполо. Обаче, за нещастие на замесените, фактът, че всички снимки в архива на Аполо са на фокусе стар издайнически белег за използването на ретрорефлективния матинг.

 

 
Разгледайте горните снимки от Аполо. Моля, обърнете внимание, как всичко е на фокус. Преминавайки през целия фотографски архив на Аполо, човек открива, че астронавтите- фотографи изглежда никога нямат проблем с дълбочината на рязкост. Въпреки че човек никога не може да задържи всичко на фокус при такива огромни разстояния тук, на Земята, законите на физиката по някакъв начин не действат, когато човек снима на Лунната повърхност. В действителност, самата динамика на обектива и феноменът дълбочина на рязкост очевидно изчезват, когато астронавтите снимат. (Само за протокола, фотоапаратите изобщо не се променяни от Хаселблад или от някой друг.) Като професионален фотограф и режисьор, аз съм се борил с проблема дълбочина на рязкост” повече от 40 години. Изненадан съм, че никой фотограф не е забелязал, че астронавтите-фотографи не са срещнали проблем с дълбочината на рязкост. В действителностлипсата на проблеми с дълбочината на рязкост е още един пирон в ковчега на програмата Аполо.

 

 

 

6). „Стъклени градове” или ретрорефлективен матинг?

 
Бившият консултант на НАСА Ричард Хоугланд е изследвал много от снимките от кацанията на Аполо и, въпреки че никога не е забелязал невъзможната дълбочина на рязкост, той намира други странни аномалии в материалите на НАСА.

 

 
(Richard Hoagland е подставено лице на Илюминатската върхушка и активен участник в програмата за дезинформиране и заблуда на Човечеството. – Бел. прев.)

 

 
Като проучва фотографските архиви от мисиите на Аполо и обработва тези снимки, чрез различни графични програми, Хоугланд открил геометрични фигури” в небето около астронавтите на Луната. Той предполага, че тези геометрични форми са доказателство за някакъв вид гигантски структури, направени сякаш от стъкло, заобикалящи отзад и отгоре астронавтите, докато те стоят на Лунната повърхност. Хоугланд дори ни показва, че се появяват многоцветни светлини, отразяващи се в небето над астронавтите.

 

 

……….

 

Ето някои от изображенията на Хоугланд. Той смята, че тези снимки са доказателство, че НАСА крие факти за извънземни градове.

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 25 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 25 – Плоската Земя – СТАМАТ
 
 

 

Това е обработена снимка на астронавта Ед Мичъл на повърхността на Луната, направена по време на мисията на Аполо 14.

 

………

 

 
Никой от НАСА дори не се опитва да даде отговор на Хоугланд или на друг, относно странните неща, които той, както и останалите, откриват в небето над астронавтите. Хоугланд теоретизира, че това е фотографско доказателство за огромни, изоставени стъклени градове” на повърхността на Луната. Той казва, че това, което виждаме в горното (и долу вдясно) обработено изображение са огромни стъклени кули, които се появяват на снимките само, след като са били обработени чрез графичен софтуер. Ето и някои други снимки на Хоугланд:

 

 
 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 26 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 26 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

Хоугланд взел снимката вляво и я обработил по начин много подобен на този, с който аз обработвах горните снимки от 2001: Космическа одисея”. Чрез увеличаване на гамата и контраста на изображението, той постигнал снимката вдясно. Това, което Хоугланд в действителност вижда, обачее несъвършенството на фоновия Скочлайт екран, който Кубрик използвал за създаване на Лунния пейзаж. Тези несъвършенства могат да бъдат открити също в пустинния заден план в сцените с маймуните от 2001: Космическа одисея” (виж по-горе).

 

 
Това, което Хоугланд и изображението по-горе разкриват, е текстурата и геометрията на Скочлайт екрана. Поради обширността на декора, тъй като Кубрик имал нужда всичко да изглеждакато че не е снимано на звукоизолирана сцена, той трябвало да съшие няколко Скочлайт екрана заедно. Едва когато създал достатъчно голям Скочлайт екран, се получило достатъчно голямо фоново изображение, толкова просторно, че да изглежда като повърхност на Луната или като пустиня преди четири милиона години. Процесът, пресъздал пустинния заден план от „2001: Космическа одисея”, е същият процес създал Лунния планински пейзаж за мисиите Аполо. Това е снимка от изследванията на Хоугланд.

 

 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 27 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 27 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

Обработеното изображение разкрива отразена светлина, приличаща на дъга, високо над астронавтите в небето на Луната. Хоугланд теоретизира, че това е светлина, която се отразява в една от гигантските стъклени кули, стоящи точно зад астронавта. В действителност, това е светлина, отразяваща се в едно от малките стъклени зърна на Скочлайт екрана. По някаква причина, това стъклено зърно е било леко изместено от точния 90°-ов ъгъл и така е уловило светлината на прожектора, като я е отразило обратно към камерата.

 

 

 
Отново сцена от 2001: Космическа одисея” (обработена):

 

 
 
 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 28 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 28 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

И една от обработените от Хоугланд фотографии отАполо:

 

 

 
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър - 29 – Плоската Земя - СТАМАТ
Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо – Джей Уайднър – 29 – Плоската Земя – СТАМАТ
 

 

И от двете снимки, по-горе, е видно, че геометричните форми”, за които Хоугланд говори, в действителност са структурата, дефектите и шевове на Скочлайт екрана. Може битова е причината НАСА внезапно да „загуби всичките си Лунни фотографии. Може битова е причината НАСА наскоро да признае, че върху оригиналните магнитни ленти на висока резолюция от Аполо 11 случайно” е бил направен друг запис. Може битова е причината Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, да не иска да участва в празненствата по случай 40-годишния юбилей.

 

Може би това е причината НАСА никога повече да не се върне на Луната.

 

 

………..

 

 
Но защо Кубрик би направил такива грешки?

 

 
Моят отговор е, че Кубрик ги е направил нарочно.

 

 
Той оставя след себе си издайнически следи и доказателства за работата си. И това го прави нарочно. Не само в горната снимка, но всъщност навсякъде във фотографския архив на Аполо. В едно нещо съм сигурен, че някаква част от Стенли Кубрик е искала всички да разберат какво е направил. И ето защо, той е оставил улики, които биха обяснили кой го е направил и как.
 
 
……………

 

Джей Уайднър
20-ти Юли 2009
 
 

Послеслов от преводача

 

Струва ми се наложително отново да поясня, че моя мироглед се различава основно от мирогледа на автора на есето по това, че аз осъзнавам истината за Плоската Земя и детайлно я доказвам в настоящата книга, посредством собствени изследвания, изобличаващи лъжата за „космическите пътешествия”, тъй като Слънцето, Луната и звездите са просто Светила на Небосвода, а не Терра фирма – Твърда Земя, по която Човек може да ходи. И колкото по-бързо Човечеството прозре през мъглата от заблуди и лъжи на Властващият Елит, толкова по-скоро ще счупи оковите приковали го в хилядолетна робия.

 

 

 

 

 

 
 

 

 


СТАМАТ

МИР и ЛЮБОВ!
 
15-ти Февруари 2016 година
Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *