ІХ. Театър на Пандемиите – лекция на Д-р Щефан Ланка (2009)

Театър-на-Пандемиите---1- Д-р Щефан Ланка

Театър на Пандемиите

Лекция на Д-р Щефан Ланка, заснета през 2009 година

Оригинално видео: „Grippepandemie und Tamiflu”

(Грипна пандемия и Тамифлу)

 

 

Превод от Немски на Английски: Саша Доблер

Превод от Английски, бележки, линкове и снимки: Стамен Георгиев СТАМАТ

[1:08] Казвам се Щефан Ланка, аз съм биолог и вирусолог. Аз открих първия вирус, който се намира в океаните. Ето как се заинтригувах от настоящата материя. Първо, разбрах, че този вирус не причинява никаква вреда. Второ, Австрийският Професор Фриц Пол ме предупреди за факта, че нещо не е наред с цялата афера със СПИН и вирусът може би изобщо не съществува. Проверих това и разбрах, че наистина случаят е такъв. Помислих си, че това не може да бъде вярно и запазих мълчание половин година, тъй като предположих, че нещо съм разбрал погрешно. Не можех да си представя, че целият Свят би се примирил с това.

 

Тогава започнах изследвания и бях силно заинтригуван от теорията за инфекциите. Разбрах, че цялата теория е неправилна. Първоначално тя започнала с грешка, след което се превърнала в измама и политическа измама вече при Ото фон Бисмарк, това лесно може да бъде доказано и реконструирано. Тази измамна концепция била изоставена след Втората Световна война, но след това била възстановена от Американците, за да провокира страх и с цел провеждане на контрол върху населението.

 

По-нататък разбрах, както ще демонстрирам тук, как теорията за инфекциите породила генната теория, така наречената молекулярна технология и генната манипулация и технология. Днешният модел на теорията за инфекциите е използван под формата на ваксини, като страх от материално заразяване, под формата на пандемии, точно като сегашната, която се очаква да избухне всеки момент, или ще избухне във втората си фаза или дори по-късно, и че след това ще може да бъде преборена с лекарството, наречено Tamiflu (озелтамивир). Между другото, Тамифлу означава токсичен амифлум, явно е имало проблем в процеса на именуването на този химиотерапевтичен медикамент.

 

[3:32] Нека разкажа историята как се развило всичко, за да можете да разберете как една грешка се превърнала в измама, измамата прерастнала в престъпление и как чрез индустриализацията на това престъпление се развила лудостта, такъв вид лудост, който застрашава всички нас, цялата Човешка раса.

 

Започваме в един момент от историята на Древна Гърция, там се е развила тази концепция за инфекциите. Тя е в основата на днешната Институция на Здравеопазването, която се управлява от систематични борби и отравяния. Ето защо, от нас се очаква да поглъщаме Тамифлу дори превантивно, а след обявяването на пандемията, то трябва да се приема в големи количества.

 

[4:55] Преди да се задълбочим в историята на Древна Гърция: Гьоте се е опитал да ни предупреди за грипната пандемията от 2006 година, а също и за СПИН и за поглъщането на Тамифлу. Той направил това във „Фауст I“, не в първото издание, което преминало през цензура, не и във второто, но в третото или в четвъртото издание той включил този съществен пасаж, в който описал как още тогава един единствен лекар убивал хиляди Човеци:

 

Първо, той описва на Алхимичен език как се прави Тамифлу и химиотерапията по негово време: органични живачни съединения, смесени със сироп, Latwergen [1] означава смеси от сироп, и това ще са Адските електуарии на Алхимичен език и как са произвеждани. Ето важните стихове [2]:

 

Ето го лекарството: пациента умира.

А кой ли се възстанови? Никой не попита.

 

(Ето го Тамифлу, пациентите умират, ще умрат? И никой не попита: кой се възстановява? Никой не пита: правилна ли е теорията? Изобщо, има ли вирус?)

 

„Тъй с адските си хапчета бродехме,

всред всичките долини и  хълмове,

по-лоши от самия мор ний бяхме.“

 

И ние ще третираме Черната чума, едно политическо заболяване, също като СПИН, инфлуенца, ТОРС (Тежък остър респираторен синдром), СЕГ („луда крава“ – спонгиформна енцефалопатия по говедата), също като Едрата шарка, което е колективния термин за Проказата, от който произлиза термина Черна чума, както и колективния термин за Полиомиелит.

 

„Хиляди отровил съм: това съвсем ясно е:

но посърнали старци сега трябва да слушам

как хората хвалят един убиец безсрамен.“

 

Гьоте. Той не е вземан на сериозно чак до днес. Всеки път, когато има цунами или земетресение, си мисля: Гьоте отново говори. Защото той предупреди и това предупреждение беше отхвърлено.

 

[6:49] Как се стигна дотук, каква е грешката, какво представлява невярното предположение? Основното грешно предположение, на което се основава цялата Западна Академична медицина, е следното:

 

В структурата на Доктрината за телесните сокове се смятало, че болестта бива породена от дисбаланса на соковете или течностите в организма. Ние имаме много различни флуиди в тялото си, около 270 различни вида, в ставите, в очите, в потните жлези, в храносмилателните жлези, течностите на вътрешното ухо, мозъчните течности, гръбначните течности и така нататък. Било предположено, че неравновесието на телесните течности би довело до развитие на болестотворни токсини. И от опит се вярвало, че прилагането на малки количества отрови би предизвикало в организма реакция за произвеждане на антидот, противоотрова. Тази идея произтекла от опита с клетъчния токсин алкохол. Консумиран в малки количества, той може да развесели, също така може да намали тревогите и тем подобни, но ако млад човек, който никога не е бил в контакт с алкохола, изпие половин бутилка спиртна напитка, така че да е достатъчно парализиран, за да не може да повърне, тогава стомахът му трябва да се промие с помпа, иначе той би умрял от отравяне с алкохол. Борис Елцин и други като него правят Световната политика след два литра алкохол.

 

[8:12] Това наблюдение било основната предпоставка: да се поглъща някаква отрова малко по малко. Можете сами да опитате, откажете употребата на алкохол за половин година и след това изпийте две чаши вино, кажи-речи ще паднете на пода. Но не защото тялото не е произвело противоотрова, а защото тялото не е тренирано, то не е подготвило ензимите, за да преработи бързо, да неутрализира и да отдели алкохола. Учението за телесните сокове в горепосочената форма е категоричната основа на цялата Западна Академична медицина, включително и на фалшивата вяра в някаква имунна система. Защо?

 

Те вярвали, че болестите се развиват от болестотворни отрови и ако някой превантивно приеме отрова, то тялото му ще произведе противоотрова, така че той ще се сдобие с имунитет. А когато най-сетне болестотворната отрова пристигнела, той вече би бил неуязвим.

 

Ето защо Распутин и Наполеон, това може да бъде измерено в космите, често приемали различни видове токсини в малки количества, за да бъдат имунизирани срещу атентат с отрова. Но тогава, през ХІХ-ти век, когато станало възможно да се откриват малки количества токсини, било установено, че при нито едно заболяване не могат да се открият токсини. В нито едно заболяване и до днес.

 

[9:56] И така теорията се оказала погрешна. Но цялостният начин на мислене се основавал върху нея, което означава превантивно да се дават живачни съединения, както по времето на Гьоте, така че когато и да възникне болестотворният токсин под формата на епидемия, лицето вече е неуязвимо. Това разбиране за епидемиите вече било развито в историята на Древна Гърция. Твърдяло се, че демонът на болестта обладава и осквернява Човека. От това произлиза Гръцката дума миазма [μίασμα – замърсяване, оскверняване – Бел. прев.]. Оскверняване: Човек е опетнен от демона на болестта и той може да предаде болестта на другите. Демонът на болестта ме заразява, възпроизвежда се в мен и може да бъде предаден на другите и болестотворни токсини биха били произведени. Ето затова превантивно се прилагат противоотрови, точно както го описва Гьоте, а оцелелите аплодират.

 

„но посърнали старци сега трябва да слушам

как хората хвалят един убиец безсрамен.“

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

[1] Latwergen е електуарий, тоест, такава форма на лекарство, при която определена фармацевтична съставка се комбинира с мед или друга сладка субстанция.

[2]Фауст. Първа част“, Втора сцена: „Пред градските врата“, стихове 1048-1055. Превод от Английското издание: СТАМАТ. Johann Wolfgang von Goethe

Театър-на-Пандемиите---24-Paracelsus
Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз (1493–1541)

Така да се каже, Гьоте претворява Парацелз[1] в образа на Фауст, обаче той се срамува, че преди това е бил възхваляван от селяните, когато викали след него: „Ти ни спаси живота!“, но хиляди загинали. Срамува се от това и сяда с Атлантус Вагнер на една определена скала край селото и размишлява и разправя какво е правил и какво баща му бил направил.

 

[11:56] Наблюдавано е, че бактериите произвеждат токсини. Това било проучено и всички били напълно сигурни, че бактериите могат да произвеждат токсини само в мъртво тяло. Това е така, тъй като метаболизмът на бактериите протича в аеробна среда и те произвеждат вещества в червата по време на храносмилането, като необходими витамини. Но когато тези бактерии бъдат лишени от кислород, какъвто е случаят в мъртво тяло след няколко дни, тогава малко от тях могат да оцелеят и те променят метаболизма си. Точно както дрождите променят метаболизма си при отсъствието на кислород, за да произведат токсичния алкохол, по такъв начин тези бактерии произвеждат своите токсини, но само при пълното отсъствие на кислород.

 

Това било добре известно, бактериите не могат да бъдат причина за заболяване. Професор Хенле[2] по-нататък затвърдил това знание, той изложил своите постулати и казал: Ако твърдите, че бактериите могат да се предават и след това да произвеждат отровите си, тогава трябва да идентифицирате тази бактерия във всеки един случай на дадено заболяване, което твърдите, че е причинено от тази бактерия. Но случаят не е такъв. Бактериите са недостатъчно разпознаваеми дори в епруветка, това може да се направи само с някои от тях. От всички бактерии, които познаваме въз основа на тяхната характеристика, само около 2% са култивируеми и размножаващи се. А това, което се определя като бактерия в лабораторията, не е същото като истинската автентична бактерия навън. Защо?

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз (1493–1541) бил Швейцарски Масон, Алхимик, лекар, математик, космограф, астролог и философ. В съвремието, той е признат за „баща на токсикологията“. Като пророк или гадател, той оказал съществено влияние върху Розенкройцерите, които изучавали неговите „Прогнози“. Баща му, Вилхелм (– 1534), бил химик и лекар, нелегитимен син на Швабския благородник Георг Бомбаст фон Хохенхайм (1453–1499), Командор в Рохдорф на Ордена на „Свети Йоан”, наричан още и „Суверенният Военен Малтийски Орден“. По-късно, Масонът Д-р Джон Дий – основоположник на Световните Тайни служби, за когото подробно разказахме в Глава Шеста от Втора Зететична Книга, събрал голяма част от Алхимичните трактати на Парацелз в голямата си библиотека в Мортлейк и станал последовател и разпространител на Окултното знание.

[2] Фридрих Густав Якоб Хенле (1809–1885) бил Немски лекар, патолог и анатомист. Неговото есе „За Миазмата и заразата“ било ранна трактовка на Микробната теория. Той останал в историята, формулирайки Постулатите на Хенле, след това модифицирани от Роберт Кох. Постулатите представят четирите критерия, за които се твърди, че са достатъчни, за да докажат причинно-следствената връзка между „патогенния“ организъм и дадената болест: 1. Микроорганизмът трябва да бъде демонстриран във всеки един случай на заболяването; 2. Микроорганизмът да не присъства при други заболявания; 3. След изолирането в култура, микроорганизмът трябва да може да предизвика същата болест в опитното животно; 4. Микроорганизмът трябва да може да бъде извлечен от опитното животно.

Театър-на-Пандемиите---23---Jakob_Henle
Фридрих Густав Якоб Хенле (1809–1885)

[14:11] Защото идеята за бактериите в лаборатория, представляващи един-единствен вид, е лабораторен артефакт[1]. Тъй като бактериите непрекъснато обменят информация помежду си, те променят своята форма и функция. Това беше потвърдено наскоро в обширно изследване: бактериите, колкото и индивидуални да са по отношение на биохимията си, те са много сходни по отношение на нуклеиновата си киселина. Те се адаптират. Ако извлечем бактерия и я култивираме изолирано, тя след известно време губи свойствата си  и не може да оцелее. Следователно, аз трябва да произведа голямо количество от тях, да ги замразя и след това да работя винаги с тях. Но това вече представлява мащабна намеса в Природата и не представлява Реалността, в която бактериите обменят информация помежду си, и, следователно, дефинирането на типовете, което им е наложено, не е научно оправдано. Това е първият проблем. Например, те не успяха да намерят прочутата бактерия на туберкулозата, култивирането на която беше успешно извършено от Роберт Кох[2]: тя може да бъде открита само в около половината от случаите. Положението остава същото и до ден днешен.

 

[15:46] Вторият постулат на Хенле гласи: този изолиран патоген трябва да се наблюдава, в случая с бактерия тя трябва да се размножи и трябва да се наблюдава дали може или не може да направи това, което му е приписвано. Във всички тези експерименти те установиха, че бактериите не могат да произвеждат токсини в жив организъм, но единствено в мъртво тяло, няколко дни след като животното или Човекът е умрял. Също така, това беше установено и в цялата научна общност без изключения.

 

Хенле формулирал третия постулат, който гласи: Тогава патогенът, който е бил изолиран и размножен, трябва да се инжектира в здрав организъм и трябва същата болест да се прояви. А това никога не се е случвало, абсолютно никога.

 

Но как се е случило така, че изведнъж Роберт Кох се прочул като откривател на възможността за предаване на болестите? Това е въпросът.

 

На въпроса се отговаря лесно. Роберт Кох заслужил репутацията си като успял да направи фотографията адаптивна към визуалната микроскопия и да направи снимки на бактерии. Самата фотография била преоткрита в Европа през 1885 година. Това заслужено му спечелило висока репутация. По онова време, фотографията се считала за свещена, никой не можел дори да си представи, че негативът може да бъде ретуширан[3], че могат да се използват двойни експозиции, че тя може да бъде манипулирана. По своята същност, фотографията се считала за изначално научна и обективна. Те само поставяли своите твърдения до фотографията и това действало по много хипнотичен начин, подобно на телевизията днес, така че Човеците просто приемали тези твърдения.

 

[18:00] Кох просто заснел бактерии, които могат да бъдат намерени навсякъде. От това произлезли две различни концепции.

 

Разбира се, тези бактерии не причиняват заболявания и Третият постулат, който гласи, че бактериите трябва да породят същата болест, бил нарушен от Кох. Той въвел научната измама, която играе централна роля и до днес, в случаи като СПИН, ваксинациите, грипните пандемии и така нататък, включително и при Тамифлу.

 

Кох казал, че инокулацията[4] на опитното животно с тази бактериална култура води до развитието на ПОДОБНО заболяване. Не същата, а ПОДОБНА болест. И това е едно от главните измамни деяния в цялата теория за инфекциите: развитието на ПОДОБНО заболяване.

 

Прочетете сами, това е домашно задание номер едно, не ми вярвайте, отидете в библиотеката, прочетете какво е направил Роберт Кох.

 

Само един пример: Антракс. Кох убивал мишки с трупни токсини. Такава трупна отрова можете да си направите вкъщи: през лятото оставете картофена салата да стои навън в продължение на седмица, или развалено яйчено ястие, спори на бактериите се носят навсякъде във въздуха, заселват се в храната, растат, размножават се, използват кислорода. Те преминават в анаеробно състояние, най-вече в центъра на картофената салата или в яйцето, или в мъртвото тяло. И тогава бактериите започват да произвеждат токсини. Самите токсини, те могат да убиват, ако такава храна се дава малко по малко на някого, а разваленото се прикрива със силни подправки или подобрители на вкуса. По такъв начин, Човек може да бъде хронично отравян или да му бъде причинено страдание от тежка диария и спазми.

 

[20:10] Кох произвеждал тези токсини в месен бульон, което и вие можете точно да възпроизведете вкъщи. Той инжектирал токсините във вената на мишка, мишката умирала, далакът й се подувал. Кох извличал далака от мишката и го трансплантирал под кожата на жаба. Жабата се гърчила и умирала и това е наречено кожен антракс. Роберт Кох – научен измамник.

 

Сега можете да си представите какви експерименти с животни са били правени, за да се обяви белодробен антракс. Далакът на убитата мишка бил имплантиран в белите дробове на жабата. Това е, което се прави и до наши дни, именно това се прави при грипна пандемия. Животни биват убивани чрез разрези в трахеята, течности непрекъснато биват вливани, животните умират и след това се твърди, че вирусът ги е убил. Можете да проучите това на нашия информационен флаер за грипния вирус, който е приложен към този файл. В него ще намерите литературата за това как те действат по отношение на грипа. Няма контролна група животни. Ако те инжектират обикновени течности в животните, точно същото би се случило.

 

Второто нещо, което произхожда от Германия и Роберт Кох, е това: Кох разчитал на новите оцветители, за да може да оцвети бактериите. И естествено той получил тези багрила от индустрията за оцветители. След това, всички други медицински изследователи взимат същите оцветители, взимат здрава тъкан, окисляват тъканта и откриват, че получават същата оцветяваща реакция и точно същите бактерии могат да се видят и заснемат, точно както правел Роберт Кох.

 

[22:12] Но тогава те също открили, че тези оцветители убиват бактериите, като правят дупки в тях, потискат ДНК-то на бактериите, те вече не могат да се възпроизвеждат и бактериите умират. От това се получават антибиотиците, от оцветители: BASF, BAYER, IG Farben, Hoechst, Merk и така нататък.

 

Фармацевтичната индустрия се разклонила от производителите на оцветители, благодарение на Инфекциозната хипотеза. Американският капитал изградил свои паралелни структури в Швейцария, за да бъде в крак с революционните знания на Германците, за които се предполага, че са способни да притежават важни неща, точно като Процеса на Хабер–Бош [за производство на амоняк – Бел. прев.], при който азотът се извлича от въздуха. По този начин Германците вече не разчитали на вноса от Чили на натриев нитрат за бомби и гранати, понеже океаните били блокирани. Това е в исторически план.

 

Но защо Германското правителство наело Роберт Кох? Той вече бил избягал от Берлин преди това, защото бил убил хиляди с Туберкулин – неговото „магическо лекарство“ против туберкулоза. Съставките на това „лекарство“ били пазени в тайна в нарушение на закона. Кох избягал, но Ото фон Бисмарк го повикал обратно. Бисмарк отчаяно се нуждаел от претекст срещу Британците, които незаконно били завзели Суецкия канал и по този начин имали значителни военни и политически предимства, тъй като не трябвало да плават около Африка, но от Индия преминавали през Суецкия канал със своите войски и стоки, като подправки, служещи като антиоксиданти и други подобни, и плавали през спокойното Средиземно море. Германците се опитали да лишат Англичаните от това предимство с твърдението, че внасяли Антракс, Едра шарка и Черна чума от Индия. Така че била поискана карантина, те не били допускани да акостират в нито едно Средиземноморско пристанище, а при Гибралтар били обстрелвани.

 

И така, Роберт Кох, който бил в бягство, бил повикан да се върне и му били предложени 100,000 Райхсмарки, за да създаде довод, че Англичаните биха внесли Черна чума, Едра шарка и Антракс, последният вече го обсъдихме. Отбелязахме, че търговията с оцветители довела до появата на антибиотиците, по-късно до химиотерапията и бойните отровни вещества, включително Фармацевтичната индустрия с целия неин капитал, носещ повече приходи, отколкото всички военни бюджети в Световен мащаб.

 

[25:18] Роберт Кох извършил научна измама, като не спазил първия постулат. Той успял да култивира известно количество бактерии, които не открил във всеки един случай на болестта. Това и до днес се прави по същия начин. Той никога не успял да възпроизведе болестта така, както е в третия постулат, нито могъл отново да изолира същия патоген от тези организми. Това бил моментът, в който били въведени жестоките експерименти с животни.

 

Как възникнала идеята за вирусите? Френският колега на Кох бил Луи Пастьор[5], научен измамник, нает от Французите, когато те били във война с Германия през 1872 година. По-късно загиналите били обявени за жертви на епидемията от Едра шарка. Германците твърдяли, че тя дошла от Франция. Французите казвали, че дошла от Германия. Знаейки от Бешам[6] и от други учени, какво могат и какво не могат да правят бактериите, Пастьор, първо, отрекъл новото знание, привидно за да съдейства на Църквата. Той твърдял, че бил доказал Изначалното творение, само за да заеме по-късно противоположната позиция. След като бил нает от Държавата, той заявил, че всичко това било неправилно, че бактериите са в континуума, че има спори и че те не могат да бъдат създадени в първичния бульон. Пастьор продал тези прозрения като свои, но той знаел какво могат и какво не могат да правят бактериите, и спечелил някои заслуги за това.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Артефакт (на Латински: artefactum – изкуствено направен; от arte – изкуствено, и factus – направен) най-общо казано е всеки изкуствено създаден предмет, продукт на Човешката дейност.

[2] Хайнрих Херман Роберт Кох (1843–1910) бил Немски лекар и микробиолог, един от основателите на съвременната бактериология. На 19-годишна възраст Кох бил приет да следва Естествени науки в университета в Гьотинген. След три семестъра, Кох се записал да учи Медицина, а по време на петия семестър в Медицинския факултет анатомистът Якоб Хенле, го поканил да участва в негов изследователски екип. Впоследствие, Кох редактирал Постулатите на Хенле, по следния начин: 1. Организмът трябва винаги да присъства, във всеки случай на заболяването. 2. Организмът трябва да бъде изолиран от гостоприемника, съдържащ болестта, и отглеждан в чиста култура. 3. Пробите от организма, взети от чистата култура, трябва да причинят същото заболяване, когато се инокулират в здраво приемно животно в лаборатория. 4. Организмът трябва да бъде изолиран от инокулираното животно и трябва да бъде идентифициран като същия оригинален организъм, първоначално изолиран от оригиналния болен гостоприемник.

[3] Калверт Ричард Джоунс прави първата ретуширана фотография през 1846 година, а двойната експозиция е известна от 1860 година.

[4] Инокулация (на Латински: inoculatio) се нарича вкарването на микроорганизми в тялото на живи организми, като например при ваксинациите.

[5] Луи Пастьор (1822–1895) бил Френски биолог, микробиолог, химик и един от основоположниците на ваксинацията. Той кандидатствал в престижното Екол нормал (École normale supérieure) в Париж – първото Висше училище след Френската революция и Масонски развъдник, но се провалил на многобройните приемни изпити. За да получи необходимата школовка, Пастьор се записал в Йезуитския Лицей Сент-Луи (Lycée Saint-Louis) и на следващата година бил приет в Екол нормал. Наставляван от Йезуитите, за да служи като „научен“ рупор на Ватикана, Пастьор внедрил измамата в медицината, за да послужи на зараждащата се тогава Бяла Мафия, чиято цел е контрол и намаляване на Човечеството. Пастьор всъщност не открил нищо ново, а теорията, по която работел, повтаря с точност демоничната Католическа доктрина, тоест Гръко-римското езическо суеверие, пропагандирано от Ватикана векове наред, но под името „вирус“, което всъщност на Латински означава „отрова“.

[6] Антоан Бешам (Antoine Béchamp 1816–1908) бил Френски лекар, биолог, физик и Професор по химия, с много открития в приложната органична химия. Той открил микробите преди Пастьор. След дългогодишни наблюдения Бешам успял да докаже, че Човешкото тяло създава свои собствени микроби, които възстановят хармонията и баланса в тъканите и органите. Бешам също така открил микрозимите (microzymas — „tiny enzymes“ — малки ензими), най-малките живи частици, проявяващи плеоморфизъм. Това означава, че те променят формата си и се превръщат в микроби, когато физикалното здраве се влоши. Той публикувал много научни трудове, в които доказал, че микробите фактически действат в симбиоза с тялото.

Театър на Пандемиите - 22-antoine-bechamp
Антоан Бешам (1816 – 1908)

[27:16] Но същият този Пастьор, който знаел, че бактериите не могат да причиняват заболявания, приложил една хитрост. За да се поддържа моделът на Учението за телесните сокове и болести, на което се основава цялата Западна Медицина, трябвало да бъде постулиран болестотворен токсин. Особено след като Концепцията за пандемиите била използвана многократно при потушаването на социални вълнения, за контрол на обстановката по време на глад и така нататък.

 

Всичко започнало, когато първите Ватикани създали страх от болестите, като твърдяли, че болестта идва от демона на болестта, точно както в Древна Гърция. По този начин, за да установят пълен контрол, ранните Папи твърдяли, че болестта е Божие наказание.

 

[28:26] Тази концепция била прекъсната за няколко години от Щауфените[1], след като по време на възстановяването на Свещената Римска Империя Император Ото ІІІ-ти[2] наел Френския хуманист Жербер д’Орийак[3] на 1-ви Януари 1000 година, с цел създаването на Здравна система, каквато допреди това очевидно нямало.

 

–––––––––––––––––––––––

[1] Хоенщауфен, наричани Щауфени или Швабската династия (Staufer; Hohenstaufen) бил Швабски благороднически род, от който произлезли много Швабски Херцози и Немско-римски Крале и Императори през ХІІ-ХІІІ век.

[2] Ото III-ти, или Отон III-ти (980–1002), бил Германски Крал и Император на Свещената Римска Империя от 983 (реално от 996) до 1002 година. Ото III-ти бил син на Император Ото II-ри и на Византийската принцеса Теофано, племенница на Византийския Император Йоан Цимисхи. Ото III-ти издигнал на Папския престол своя учител Жербер, под името Папа Силвестър II-ри.

[3] Жербер д’Орийак (Gerbert d’Aurillac 946–1003) бил Френски учен и 139-ият Папа на Католическата църква – Силвестър II-ри. Още в детството си той бил представен на Император Ото І-ви Велики. Жербер завършил Университета „Ал Карауин“ (جامعة القرويين) в град Фес, Мароко – най-старият университет в Света, създаден през 859 година, който не е прекъсвал дейността си оттогава. Ото ІІ-ри, син на Ото І-ви, назначил д’Орийак за учител на своя син, който след като заел престола, под името Ото ІІІ-ти, го издигнал за Папа през 999 година, какъвто той останал до смъртта си на 12-ти Май 1003 година.

 

Жербер д'Орийак (Gerbert d'Aurillac 946–1003) – Силвестър II-ри
Жербер д'Орийак (Gerbert d'Aurillac 946–1003), Папа Силвестър II-ри

Тъй като военната фракция, Западното Римско крило, се било отделило от Рим, което е добре известно, тя притежавала само военни знания, но никакви технически познания, понеже били отделени от Университетите и Културата. Ранната Готика била в състояние да строи само малки прозорци, но не и високи сгради. Строителните планове са безполезни, винаги когато знанията на занаятчиите и инженерите, които всякога трябва да вървят заедно, се разминават. Това се вижда в ранната Готическа архитектура.

 

И така, те наели Жербер д’Орийак, известен като Папа Силвестър ІІ-ри. Той настанил Араби във всички гарнизони, от които впоследствие произлязли манастирите, с цел да получи древните знания на Китайците чрез Арабите, които от своя страна допълнително доразвили Медицината. Понеже в Китай концепцията за заразяване не е съществувала. Съществувала е концепцията за твърде много или твърде малко енергия, съществувало е влиянието, на Латински инфлуенца – грип, поради намаляването и увеличаването на светлината и топлината през пролетта и есента, но идеята за заразяване не играела никаква роля.

 

Заразата не е част от Аюрведичната медицина[1]. Концепцията за заразяване е Европейска и типично военно-ориентирана.

 

[30:12] Идеята, че заболяването е нещо гнусно вече била оттеглена от Гален[2] – великият лекар на Марк Аврелий[3]. Той се въздържал от тази концепция и заявявал, че било потвърдено: не грехът кара Човеците да боледуват, а по-скоро болестите могат да станат причина за извършване на грях. И днес това става много актуално, ако се замислим за прозренията на Германската Нова Медицина[4] на Д-р Хамер. Ние откриваме психози, които могат да се визуализират чрез Компютърна томография, произтичащи от разнообразни констелации, тоест от дейности и внезапни промени в различни области на мозъка, от мания до депресия и други характерни състояния.

 

––––––––––––––––––––––-

[1] Аюрведа е Медицината, която се зародила в Бхарата-варша, тоест Древна Индия, и е описана в санскритските трактати: Чарака самхита, Сушрута самхита и Бхела самхита. Аюрведа е традиционната Медицина на целия Древен Изток и лекува всяка една болест. Науката Аюрведа се прилага успешно повече от 5000 години в Тибет, Китай, Непал, Шри Ланка и така нататък.

[2] Древноримският лекар, хирург и философ Елий (Клавдий) Гален (129 – 216), бил най-задълбоченият изследовател в Античната медицина със значителен принос в анатомията, физиологията, патологията, фармакологията и неврологията.

[3] Марк Аврелий Антонин (121 – 180) бил Римски философ и Император (161 – 180) от династията на Антонините – последният от Петимата добри Императори.

[4] Д-р Рике Герд Хамер (Ryke Geerd Hamer, 1935 – 2017), бивш преподавател в Университетите в Мюнхен и Тюбинген в Германия, основава Германската Нова Медицина след пространни изследвания и терапевтична практика, започнала през 1979 година. Германската Нова Медицина представлява комплекс от открития и принципи, които твърдо основават природата на болестта върху универсални биологични закони и на взаимодействието между трите нива, изграждащи организма: Психиката, Мозъка и Органа. В Германската Нова Медицина болестите имат биологично значение, а не са грешки на природата. В действителност, вече можем да категоризираме повечето болести, известни на Медицината, по двойки събития. Тези двойки всъщност са програми на Природата, свързващи Психологически и Биологични събития. Програмите са създадени от Природата, или да помогнат на индивида да се справи с дадена ситуация, или като селективен механизъм, който да служи на групата.

Театър-на-Пандемиите---21-rdoctor-Ryke-Geerd-Hamer
Д-р Рике Герд Хамер (1935 – 2017)

Жербер д’Орийак наново приложил този (ориенталски) подход и дал на Империята хуманна основа. Това, обаче, бързо се променило в противоположна насока, когато няколко години по-късно Папа Силвестър ІІ-ри починал. След това здравни трибунали били създадени из цялата Свещена Римска Империя на Германската нация.

 

[31:26] Ватиканът не успял да конфискува всички документи във всички архиви от онова време, особено в по-късните Протестантски региони. От тези градски хроники и книги научаваме, че в цялата Свещена Римска Империя били създадени здравни трибунали, оглавявани от свещеник, придружен от общински или градски съветници и те решавали кой болен бил свят и кой болен бил зъл грешник, наказан от бог и затова трябвало да бъде прогонен. Немската дума за Проказа е Aussatz, което означава „отхвърлям“, „изхвърлям“. Концепцията проказа/изгонване е идентична във всички региони, в които данните са били запазени, в цялата Свещена Римска Империя от началото на XI-ти век. Дефиницията включвала естествени заболявания като косопад, акне пъпки, отоци и така нататък, но също така включвала подвеждащи диагнози като твърдението, че някой бил сънувал кошмар. Той би могъл да извика в съня си или нещо подобно и дори още по-порочно (това би могло да се нарече първият тест за СПИН в Средновековието): кожата му да настръхне, когато има въздушно течение. Това бил критерият, за да бъде изгонен. Човекът бил татуиран (маркиран), получавал последно помазване, бил принуждаван да напусне всички населени територии и му било забранявано да се приближава до населено място под заплаха от смъртно наказание.

 

Това била концепцията за Проказата, тоест Aussatz – изгонване, която започнала от XI-ти век. Тогава, след настъпването на Малката ледникова епоха през 1308 година, когато големият натиск на миграцията, настъпваща от Север, поради това че северните насаждения от ябълки и пшеница станали по-малко продуктивни заради силния студ, големи напрежения, гладни бедствия и прочие възникнали в новата Свещена Римска Империя на Германската нация. Особено след силното земетресение от 1348 година, с епицентър в град Фриули, което опустошило много Средиземноморски градове. Това се изтълкувало от правоверните като доказателство за Антихриста, тъй като законът и редът се сринали, понеже главният център на Световната търговия, Венеция, както и всички търговски пътища и валути, също се сринали. В този момент, точно тази концепция с точно същото определение на болестта била възприета от свещениците и градските служители, за да обявят цели групи от населението за наказани от бога, като за тях се твърдяло, че имат Черна чума. На цели градски квартали била наложена карантина, били поставени под ключ, били обречени на гладна смърт, заклани и отровени, точно както го е описал Гьоте.

 

[34:34] Те просто преименували Проказата на Черна чума. По-късно, след като властта на Папите да определят събитията била намалена от Националните революции: Френската революция, Американската революция, същата концепция била преименувана на Едра шарка, но принципът останал същия. Днес тя се провежда в неприемливи дефиниции за болести като СПИН, например. Във всеки един случай, членовете на Обществото биват наплашвани без край, всеки път когато са обявявани епидемии, защото това означава, че може да бъде наложена карантина, че те могат да бъдат убити, че могат да бъдат принудени да приемат медикаменти, точно както е описал Гьоте. Междувременно хиляди умират, защото няма храна, поради социалните катаклизми. А оцелелите аплодират.

 

Тази система в Медицината винаги е била непосредствено репресивна във времена на кризи и в своята история винаги е разглеждала болестта като нещо противно и зло: демона на болестта, който покорява някого и расте и бушува като рак, и най-вече, може дори да се разпространи и да се предава на другите като зло заклинание, демона на болестта. Този страх е изключително дълбоко вкоренен в Обществото и в системата на Здравеопазването, от която възникнала Фармацевтичната индустрия, като най-мощното образувание на тази Земя, и те няма да се откажат от тази власт в свой ущърб.

 

Затова, ние трябва да станем активни граждани. Тъкмо заради това, аз ще ви предоставя повече информация. Идеята за вирусите била реализирана и от тази идея се разклонила областта на генните технологии.

Театър-на-Пандемиите---20-Max_von_Pettenkofer1
Макс Йозеф фон Петенкофер (1818 – 1901)

[36:32] Да се върнем отново на Пастьор. Той знаел, че бактериите не могат да причиняват заболявания, точка! В Германия и на други места били проведени и публикувани достатъчно изследвания и експерименти, наред с другите и от Макс фон Петенкофер[1], който демонстрирал какво представлява холерата и колко лесно можем да се предпазим от нея. Пастьор работел по Правителствен договор да намери аргумент, за да не бъдат пускани Англичаните през Средиземно море, така той достигнал до хрумването да заяви, че съществува нов патоген и че този патоген би произвеждал своите болестни токсини също така и в живото тяло и това нещо той нарекъл: отрова! На Латински: вирус.

 

Ето каква била идеята. Той заявил: вирусът е хиляда пъти по-малък от бактериите, ние използваме такива плътни филтри, през които бактериите не могат да преминат. Той изстисквал през филтър течността – отровата от мъртвото животно, и инжектирал течността в мозъка на куче, което било завързано вертикално за стълб. Използвал течност с обем една трета от обема на кучешкия мозък, течността преливала от другата страна, кучетата се гърчели, лаяли и умирали с пяна на устата. Това било наречено бяс, това правел Пастьор.

 

[38:20] Пастьор също така твърдял, че разполагал с антидот срещу своя вирус, за да прокара концепцията за ваксините. Ваксинационната програма била пропагандирана главно във Франция, тъй като Германците имали своите антибиотици и химиотерапия. Пастьор извършил измами във всичките свои начинания. Но той бил достатъчно човечен, за да документира измамите си в дневници, паралелни на основните му лабораторни книги. Той постановил, че тези протоколи никога не трябва да бъдат публикувани. Семейството му, естествено, придобило несметни богатства. Но последният мъжки наследник на Пастьор, не се е подчинил на този декрет и предал протоколите на Университета в Принстън и през 1993 година Професор Джералд Гейсон[2] публикувал анализ на Английски език, който разкрива, че Пастьор бил извършил мащабна измама във всичките си изследвания. Например, ваксинираните животни, ако оцелявали, не били отравяни, животните от контролната група, които умирали без ваксини, били масово отравяни и така нататък. Такъв бил Пастьор.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Макс Йозеф фон Петенкофер (1818 – 1901), бил Баварски химик и хигиенист. По настояване на чичо си – хирург и аптекар, той изучавал Фармация и Медицина в Мюнхенския университет, завъшвайки през 1845 година като Доктор по медицина. След това работил под ръководството на Юстус фон Либих – основоположникът на органичната химия. Петенкофер има значителни заслуги в създаването на Периодичната таблица на химичните елементи и неговите изследвания са цитирани от Менделеев. През 1853 година той станал Професор по химия, а през 1865 година – Професор по хигиена.  По негово настояване пред Кралете и Правителствата в големите градове на Германия били създадени Департаменти по хигиена, а в Университетските програми хигиената навлязла като предмет. Професор Петенкофер бил Европейският апостол на практическата хигиена: чисти вода и въздух, пълноценно хранене, лична хигиена на тялото и облеклото,течаща пречистена вода в домовете – негова била заслугата за разработването на първата голяма пречиствателна станция за питейна вода в Мюнхен, както и системите за правилно отвеждане на канализационните води. През 1879 година крайната цел на Професора била осъществена – бил създаден Институтът по хигиена в Мюнхен, по-късно послужил като еталон за подобни институти навсякъде по Света, включително и за създаването на Института Джон Хопкинс в Балтимор. Професор Петенкофер бил ревностен защитник на факта, че бактериите не са причината за болестите, както твърдял Роберт Кох, а разнообразие от различни условия колективно допринасят за заболеваемостта, включително: личното здравословно състояние, ферментацията във водите в околната среда и така нататък. За да докаже на практика истинноста на правилните си убеждения, на 7-ми Октомври 1892 година, в присъствието на свидетели, Професор Петенкофер изпил значително количество от доставения му от Роберт Кох бульон с така наречените „холерни вибриони“, добит от фекалиите на починал от холера. Той също така изпил сода бикарбонат, за да неутрализира стомашната си киселина, понеже Кох предполагал, че киселината би убила бактериите. Естествено, 74-годишният Петенкофер не се разболял от холера, а изпитал само леко стомашно разтройство, с което доказал на практика, че заболяването не се предизвиква от холерна бактерия.

[2] The Private Science of Louis Pasteur by Gerald L. Geison – В „Частната наука на Луи Пастьор“ Гейсон разкрива противоречивата биография на Пастьор, като публикува част от тайните му лабораторни тетрадки. Те били предадени от последния му пряк мъжки наследник Луи Пастьор Валери–Радо (Louis Pasteur Vallery-Radot) на Френската Национална Библиотека през 1964 година, но останали засекретени до 90-те години. Книгата служи за основа на ред други изследвания и публикации, разобличаващи Инфекциозната теория, като например: книгата от 2007 година „Вирус манията: как медицинската индустрия непрекъснато измисля епидемии, като печели милиарди долари от нашите разходи“ на Торстен Енгелбрехт (Virus Mania: How the Medical Industry Continually Invents Epidemics, Making Billion-Dollar Profits At Our Expense, by Torsten Engelbrecht), „Какво в действителност те разболява?: Защо всичко, което си мислел, че знаеш за болестите, е погрешно“ от Доун Лестър (What Really Makes You Ill?: Why Everything You Thought You Knew About Disease Is Wrong, by Dawn Lester), издадена през 2019 година и много други. Издадената през 2004 година „Сбогом на Микробната теория: край на века на медицинските измами“ от Д-р Уилям Требинг (Good-Bye Germ Theory:  Ending a Century of Medical Fraud, by Dr. William P. Trebing) е специално написана за образоването на родителите и е задължително четиво за всички, които обичат децата. Тя атакува действителното ядро на представяните за наука медицински вярвания, които се оказват по-скоро догматична религия. Книгата разисква също така правната страна на проблема, стоящ пред родителите, нежелаещи да подложат децата си на вредни медицински експерименти.

Театър-на-Пандемиите---16---The-Private-Science-of-Louis-Pasteur---Gerald-L.-Geison
„Частната наука на Луи Пастьор“ от Гейсон
Театър-на-Пандемиите---17---Virus-Mania
„Вирус манията“ от Торстен Енгелбрехт
Театър-на-Пандемиите---18---What-Really-Makes-You-Ill
„Какво в действителност те разболява?“ от Доун Лестър
Театър-на-Пандемиите---19---Good-Bye-Germ-Theory-by-William-P.-Trebing
„Сбогом на Микробната теория“ от Д-р Уилям Требинг

Пастьор е изобретателят на идеята за много малък патоген, който не може да бъде видян с оптичен микроскоп, но който винаги произвежда своята отрова – причиняващата болест отрова. Това подкрепяло стандартния модел за болестите, който се използвал от векове. Един модел, основаващ се върху предварителните условия за война, а не върху предпоставките за симбиоза, както реално функционира Природата. За да се затвърди този модел и за да има политическо средство срещу Англия за постигане на гореспоменатите  цели, Пастьор постулирал идеята за вируса. Но Пастьор не бил предвидил, че в бъдеще ще има микроскоп, електронният микроскоп, който има много по-голямо увеличение от оптичния, и който ще позволи да се видят малките структури, които не били видими преди.

 

И с този електронен микроскоп, достъпен за науката след Втората Световна война, стана възможно да се визуализират структури с една хилядна от размера на бактерията. Наблюдават се спори, които все още са в състояние да останат живи. Беше прието, че бактериите пораждат спори, когато умират бавно. Ако измират бързо, например когато са нагрявани или изсушавани, тогава те произвеждат още по-малки частици, които не могат да живеят сами, но се състоят от протеини и носят нуклеинова киселина в своя център, и осигуряват другите бактерии, тези, които са оцелели, с хранителни вещества, така че последните да са в състояние да преодолеят кризисната ситуация.

 

[41:22] Това се наблюдава в случая с бактериите, в други много прости организми, при гъбичките, при амебите. В собствените си изследвания аз първо ги открих в много прости водорасли от океана. Но вирусите никога не са били наблюдавани в Човек или в животно, или в растение. Можете да потвърдите това с минимални усилия.

 

Като първа стъпка можете да проверите въпроса за вирусите, като попитате: Как се откриват вирусите в днешно време?

 

Ако някой вирусолог твърди, че е изолирал грипния вирус, тогава той има предвид кокошите яйца и кокошия ембрион, както можем да видим по медиите при планирането на настоящата грипна пандемия H1N1. Те работят с кокоши яйца, убиват кокоши ембриони, това е съвременната форма на опитни животни. Този метод води началото си от Роберт Кох. Ако ембрионът умре, те казват, че вирусът го е убил и че са изолирали вируса. Те взимат материя от болно животно или Човек, инжектират го в яйцето и след това, в зависимост от това как ембрионът умира, на какво място първо се забелязва, те започват да твърдят, че е бил този или онзи тип вирус. Това е обявявано за изолация на вирус, когато кокошите ембриони биват убивани.

Театър на Пандемиите - 4 - Ваксини от кокоши ембриони

Излишно е да казвам, че няма контролна група: ако инжектирате стерилен разтвор в същото количество, кокошият ембрион също умира. Можете също да го проверите, като разгледате снимките, за които се твърди, че изобразяват вируси и ще откриете, че те са идентични с изображенията на напълно нормални клетки, тоест с електронни микрографии на нормални клетки.

 

Тук виждаме участък от центъра на клетката, който е много продуктивен, така нареченият Апарат на Голджи[1]. Апаратът на Голджи произвежда различни вещества и те са разделени в малки секреторни везикули, всички те са с различна големина, но нямат нуклеинова киселина в тях.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Апаратът на Голджи е органел, който се среща в повечето еукариотни клетки. Той е част от ендомембранната система в цитоплазмата и пакетира протеини в мембранно обвързани секреторни везикули вътре в клетката, преди везикулите да бъдат изпратени към местоназначенията им. Секреторните везикули представляват сферични мехурчета, които се образуват чрез пъпкуване от крайните разширения на цистерните на апарата на Голджи. Във вътрешността на секреторните везикули се съдържат молекули хистамин или протеини.

Театър-на-Пандемиите---2 - Д-р Щефан Ланка

[43:32] По-голямата мастна частица се нарича вирус на Едрата шарка [горе вляво – Бел. прев.]. Тук виждаме бактериите в клетките, Митохондриите[1], които преработват кислорода, тук виждаме две малки такива. Тези частици са митохондрии, мускулната клетка съдържа 1000, а чернодробната клетка има 2000 митохондрии. Те биват екстрахирани от клетката чрез тънък напречен разрез, вграждат се в изкуствена смола и се нарязват на много тънки резени с диамантено острие, и когато са облъчени и проявени, посредством електронен лъч, ние виждаме капсулата на такъв митохондрион. И такива частици след това са „продавани“ [пропагандирани чрез науката и масмедиите – Бел. прев.] като вируси, без изобщо да бъдат изолирани, без да бъдат показани в изолирано състояние, защото иначе ще бъде демонстрирано, че те изглеждат идентично с това, което е показано на снимката на клетката.

 

Ето например, снимката, разпространена като снимка на ХИВ, публикувана от Монтание. Тук виждаме как частиците са изхвърляни или поглъщани от клетката извън или в клетъчната кухина. В биологията наричаме това екзоцитоза или ендоцитоза, всеки път когато нещо излезе от клетката или влезе в нея. Това няма нищо общо с частиците, имащи стабилна структура, които носят нуклеинова киселина в себе си, които могат да напускат организма, като вирусите или бактериите, наречени фаги, или с организмите, които открих в океана – всички те са безвредни.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Митохондрионът е универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки. Той представлява „клетъчната енергийна фабрика“, произвеждаща повечето от Аденозин трифосфорната киселина (АТФ), която, от своя страна, е източникът на химическата енергия за клетката. Клетките могат да имат от една до няколко милиона митохондрии. Митохондриите произлизат от свободноживеещи прокариоти, като повечето от прокариоти са бактерии.

Театър-на-Пандемиите---3

За разлика от тях, тези частици, тук, са нормални части на клетките.

 

В случая със странните снимки, които биват представяни за грипен вирус: това са просто микстури от мазнини и протеини. Ако такава смес се разклати в ултразвукова вана и след това се визуализира (разлагат се бързо), те нямат нуклеинова киселина и са с различни размери. Ето, как можете да разкриете измамата.

 

[45:45] Освен това те дори не твърдят, че са наблюдавали това в клетките или че самите частици са изолирани.

 

Това, което е поразително в настоящата пандемия на свински грип: те се опитват да представят повече снимки на частици, които са с повече или по-малко еднаква форма. Можете да проучите това, като изискате научна публикация, в която е доказано и документирано, че вирусът съществува, че е наблюдаван в организъм, че е изолиран от организъм и е пречистен от всички чужди компоненти.

 

Точно както в Световния ден на спестовността, или когато подавате своята Данъчна декларация, вашите Евро [Левове] трябва да бъдат изолирани, копчета и дъвки не се приемат.

 

След това изолираните частици трябва да бъдат анализирани биохимично. В първата стъпка научната публикация може да бъде призната в заглавката на научно списание и, разбира се, трябва да има две дати, първо, датата на подаването на доклада в редакцията, и втората дата, когато е проверена и приета от три работни групи, които по-рано не са били известни на авторите. И така нататък.

 

***

 

Оттук нататък видео презентацията става твърде научна. Преводачът наистина съветва тези, които проявяват интерес и имат съответните задълбочени познания, да се впуснат в дирене и тогава те ще бъдат затрупани от лавини документи, доказващи грандиозната измама на ХХ-ти век, насочена срещу Човешкото здраве и наречена Микробна теория.

 

МИР и ЛЮБОВ!

30-ти Април 2020 година

 

СТАМАТ

Оставете коментар
Защита на авторските права! Copyright protection!