Глава Седма: Манипулиране на Личността чрез Литературата и Изкуствата

Манипулиране-на-Личността-чрез-Литературата-и-Изкуствата---Плоската-Земя---СТАМАТ

Глава Седма:

Манипулиране на Личността чрез Литературата и Изкуствата

 

 

 

 

  • Тема ХХХVІІ-ма: Убийствата на Капитан Морган и Едгар Алън По и Активното мероприятие „Очерняне на личността
  • Тема ХХХVІІІ-ма: Програми за Психичен (умствен) и поведенчески контрол
  • Тема ХХХІХ-та: Масонът Сър Артър Конан Дойл – разпространител на програмите на Криптокрацията
  • Тема ХL-та: Масонът Иън Флеминг и Адлеровата Индивидуална Психология в Холивудизма

 

 

*

Училищата ви тренират да бъдете невежа със стил. Те ви подготвят да бъдете използваема жертва за Военно-промишления комплекс, който се нуждае от работна ръка. Докато сте достатъчно умни, за да вършите някаква работа и сте достатъчно глупави, за да преглъщате онова, с което ви угояват, вие ще сте добре… Така че, аз вярвам, че училищата механично и много конкретно осъждат и премахват всеки намек за творческа мисъл, възникваща у децата.

Франк Запа

*

 

От казаното дотук, можем да заключим, че Монархическите Тайни разузнавателни служби, лежащи в основата на Пирамидата на Световния Контрол, били създадени и оглавени от Масони, Окултисти, Каббалисти, вещери, вещици и черни магьосници още в Средновековието! Следователно, за здравомислещия Човек, използващ Логическите закони, за да прави умозаключения, и познаващ йерархичната структура на Световното управление, не може да съществува нито една причина това да не е така и днес, тъй като властващите Илюминатски династии са едни и същи от хилядолетия насам, а методите им на угнетителен контрол и манипулиране на личността чрез Литературата и Изкуствата, с течение на времето само приемат нови форми и се засилват, но в никакъв случай не отслабват.

През ХІХ-ти век, от една страна, поради увеличаване броя на Човечеството, водещо до растяща нужда от все повече блюстители на закона, а от друга страна, поради повишаване нивото на грамотността, Криптокрацията разбрала, че, за да може да държи в подчинение работниците и умножаващата се интелигенция, трябва да издигне на по-високо ниво Социалния контрол, като това ново ниво задължително трябвало да подчини и трите аспекта на осъществяване на съвременната личност: Образованието, Културата (масмедиите) и Здравеопазването, които разгледахме по-подробно в Книга Първа.

При все това, най-неотложна задача за разрешаване, стояща пред Криптокрацията, била как да привлича все повече и повече Човеци към репресивния апарат, обслужващ Пирамидата на Световния контрол, понеже за свободолюбивия и независим селянин или гражданин, живял през ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век, длъжността на полицая, жандарма, заптието, карабинера или затворническия надзирател била една от най-омразните и никоя честна личност не би си и представила да поеме върху себе си ненавистта на околните, тъй като на всекиго било ясно, че ченгето защитава интересите на богатите и потиска бедните! Само негодните за никаква полезна работа зли безделници и безнравствените лентяи с престъпни помисли постъпвали в редовете на полицията, жандармерията и системата на затворите, защото били съвсем невежи бездуховни безумци и не предполагали, че нанасят непоправима вреда на Фините тела, Аурата и на вечната Джива, ежедневно практикувайки насилие!

Войнстващият Елит решил, че е наложително да програмира Психиката на цивилизованите да приеме лъжата, че основната задача на репресивния Държавен апарат, в лицето на Тайните служби, Полицията и Съдебната система, е да защитава обикновената личност, служейки на Държавата. Това, поистина, е логически оксиморон, тъй като понятието „Държава“, или по-точно „Държава-Корпорация“, е само евфемизъм, използван за обозначаване на определена част от поземлените владения на дадена Илюминатска Аристократична или банкерска династия, която също така е собственик на Народа, живеещ там. И тъй като репресивният апарат е собственост на Държавата-Корпорация, тоест на дадената Илюминатска династия, и служи за потискане и контрол на поданиците, или така наречените „граждани“, то би било невъзможно едновременно с това, той да защитава интересите и свободите на обикновената Личност, която се явява поробена и подчинена на Елита! Този конфликт на интереси е непреодолим, понеже действителната цел, поради която поначало били създадени Тайните служби, Полицията и Съдебната система, била те да държат в подчинение Народа, и в този смисъл е безсмислено за който и да е поданик, или „гражданин“, да „търси свободите си“, използвайки насилническия Държавен апарат, създаден с едиствената цел да го обезправи и пороби!

Тези очевидни факти, днес толкова стряскащи и изцяло извън темите по масмултимедийните канали, обаче, били известни на всеки полуграмотен Човек от Древността, та чак до началото на ХХ-ти век, така че никой не искал да служи в Полицията или в Тайните служби, за да не навреди както на доброто си име, така и на близките и обичните си, в случай че бъде заставен да предприеме насилнически действия срещу тях или да ги убие по заповед. Криптокрацията решила да промени съзнателната и съвсем разбираема неприязън и омраза и за тази цел заповядала на Масонските Ложи да създадат най-ефикасния индоктринационен метод, който за съжаление постигна несравнимо високи резултати.

Този метод, най-общо наречен Криминален жанр, те внедрили в Литературата, а по-късно и в Киното, и има задачата така да подведе и измами читателите и зрителите, та те да повярват в честността и добронамереността на Полицията, Следствието, Разузнаването и на Правителството и Държавата като цяло, превръщайки ги от насилнически структури, каквито са в действителност, в обгрижващи и защитаващи обикновения Човек алтруистични учреждения – такива каквито Държавните институции никога не биха могли да бъдат. Криминалният жанр днес е разклонен на много поджанрове, като например: полицейски, детективски, шпионски трилър, съдебна драма, политически трилър, затворнически, екшън, уестърн и така нататък, но първият негов герой, добил Световна известност, бил детективът Шерлок Холмс, Литературен образ, създаден от Конан Дойл.

 

 

Тема ХХХVІІ-ма:

Убийствата на Капитан Морган и Едгар Алън По и Активното мероприятие „Очерняне на личността

 

 

Според литературоведите, Американският писател, поет, романтик и критик Едгар Алън По (1809–1849), чиито произведения са изпълнени с мистерия, мрак и ужас, бил бащата на Криминалния и детективски жанр. В разказите си „Убийствата на улица Морг“, „Загадката на Мари Роже“ и „Откраднатото писмо“, По създал литературния типаж на Огюст Дюпен още преди появата на думата „детектив“. Огюст Дюпен не е професионалист и неговата мотивация за разгадаването на мистериите се променя в различните произведения, но въпреки всичко послужил за първообраз на литературните герои Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Филип Марлоу и така нататък. Едгар Алън По, обаче, бил известен със свободните си възгледи и бил поддръжник на Анти-Масонската Партия, учредена в Съединените Щати през Февруари 1828 година, която категорично се противопоставяла на утвърждаващите се вече Масонски Държавни структури. Партията била основана след ритуалното убийство на Капитан Уилям Морган, бивш Масон, впоследствие станал виден критик на Тайните Ложи.

Капитан Уилям Морган (1774–1826) бил роден в Кълпепър, Вирджиния, и се отличил във Войната между Съединените щати и Обединеното Кралство от 1812 година, по време на която Крал Джордж ІІІ-ти заповядал на Британските войски да нахлуят във Вашингтон и да опожарят Белия Дом (Президентското имение), Капитолия, както и останалите Правителствени сгради, заедно с целия Правителствен архив и всички оригинални документи по основаването на младата Независима Държава. През 1819 година Капитан Морган се оженил и отвел семейството си в Йорк, Горна Канада, днес част от Торонто. Там той бил иницииран и повдигнат в Майстор Масон. След бизнес неуспех, семейството му се преместило в Рочестър, Ню Йорк, където той посещавал Ложата „Аурора Грата“ №39. След 1823 година семейство Морган се установило да живее в град Батавия, на 50 километра Западно от Рочестър. През 1825 година Морган бил повдигнат в степен „Кралска арка“ в Ложата „Шапитър на Западната звезда“, №33 в Ле Рой, Ню Йорк. С течение на времето, обаче, той осъзнал истинската същност на Занаята и, разбирайки че Масонските Ложи се използват, за да може младата Американска Държава да бъде контролирана от Британските Кралски династии – врагът срещу когото се бил сражавал, той решил да изложи фактите в книгата си „Нагледно пояснение на Масонството“ (Illustrations of Masonry), която се споразумял да бъде публикувана от местния вестникарски издател Полковник Дейвид Кейд Милър.

Научили за бъдещата изобличаваща книга, на 7-ми Септември местните Масони и делегати, представляващи шест Шапитъра на Кралската Арка, провели конвент в къщата на Гансън в Стафорд, на който определили мерки, за да спрат начинанието. В нощта на 10-ти срещу 11-ти Септември Масоните подпалили две къщи, в които живеели петнадесет Души, предполагайки че там се намират отпечатаните листове за книгата, издавана от Полковник Милър. Едновременно с това, по изгрев Слънце на 11-ти Септември 1826 година Капитан Морган бил арестуван и закаран в затвора на Кенъндейгуа, намиращ се на 86 км Източно от Батавия. Там, той по скалъпено обвинение за кражба на една риза бил съден от Съдията, подписал заповедта за ареста му – Масонът Джефри Чипмън [1] (1789–1849), а след като бил оправдан веднага му било повдигнато второ фалшиво обвинение за кръчмарски дълг от 2 долара, за което бил осъден на затвор. Заради това незначително и измислено „престъпление“, той лежал в затвора до 21 часа на 12-ти Септември, когато някой си Лоусън, поради „приятелска загриженост“, платил дълга и Морган бил освободен. Излизайки от портите на затвора, обаче, той бил сграбчен от Лоусън и други двама, които му запушили устата и го натикали в една карета, но не и преди да успее да изкрещи: „Убийство! Убийство!“ – викове, които били чути от съпругата на тъмничаря. В тази карета и с помощта на Шерифа на окръг Ниагара, той бил откаран до Хендсфорд Лендинг, на пет километра от Рочестър, след това бил ритуално убит и хвърлен в река Ниагара.

Американското Общество реагирало много остро срещу това злодеяние и последвало щателно разследване. По време на 15-те Съдебни процеса, проведени в различни градове, били повдигнати обвинения срещу 54 Масони във връзка с отвличането на Морган, но не било повдигнато нито едно обвинение, касаещо неговото убийство! На десет от обвинените, включително на Шериф Илай Брус, били дадени различни присъди – от 1 до 28 месеца лишаване от свобода, но тъй като съдиите също били Масони тези присъди никога не били изпълнени.

Демоничната афера около убийството, както и последвалият съдебен фарс, породили неприязънта на честните Човеци срещу Масонството и предизвикали брожение всред Общество, а появилите се най-малко 140 Антимасонски вестника, които разкривали действителното лице на Занаята, допринесли за осъзнаването на Американците. Около 45,000 членове на Ложите, може би половината от Американските Масони, се осъзнали и ги напуснали, което довело до саморазпускането или приспиването на 2,000 Масонски Ложи, както и до създаването на мощна политическа сила – Анти-Масонската Партия.

Тази партия участвала в избори и от нейните редици били избрани 40 депутати за Камарата на Представителите, но, за съжаление, имала кратко съществувание, тъй като високите й постове били узурпирани от Масони, които през Декември 1843 година я разпуснали, а повечето й членове преминали в Партията на Вигите. Анти-Масонската Партия била възобновена през 1872 година от Джонатан Бланчърд, но и тогава се разпаднала за по-малко от 16 години, тъй като била на Религиозна основа. Ала Антимасонското движение не отмряло, въпреки инфилтрирането на Масони в редовете му, а и не би могло да бъде унищожено, докато съществуват честни Души на този Свят! Тъкмо напротив, днес, Антимасонството процъфтява навсякъде по Света, тъй като е вдъхновявано от естествения стремеж на мислещите и разумни Човеци да бъдат Свободни!

Двадесет години след ритуалното убийство на Капитан Морган, Едгар Алън По написал разказа „Бъчвата с Амонтилядо[2]“ (The Cask of Amontillado), публикуван за първи път през Ноември 1846 година. Сюжетът се развива в Италиански град в разгара на карнавалните празненства. Разказвачът – Монтрезор, който всъщност е и убиецът, наказва жестоко бившия си приятел – Фортунато, от когото е наранен и оскърбен. Наказанието, предвидено за предателя, е да бъде зазидан жив в катакомбите на двореца Монтрезор.  Разказвачът, изчаквал дълго време удобен случай, за да убие Фортунато, коварно го подмамва в замъка си и повеждайки го през множество арки и вити стълбища дълбоко под земята, накрая достига до мястото на жертвоприношението – криптата в катакомбите.

Стените на криптата са покрити с Човешки кости и черепи чак до сводестия таван, а по-навътре в нея е разположена малка гробница, пред която са нахвърляни Човешки останки, образуващи малка могилка. Разчиствайки костите, Монтрезор си проправя път до още по-малка, но достатъчно обширна за двама изправени Човека ниша, построена между двата огромни стълба, поддържащи тавана, чиято задна стена е самата гранитна скала на катакомбите. Лукаво приканвайки Фортунато вътре в нишата, Монтрезор бързо го приковава с катинар и верига, прекарана през железни скоби, забити дълбоко в гранита – постоянни атрибути в гробницата, тъй като тя редовно е използвана за Човешки жертвоприношения. След това, разказвачът започва да зазижда входа на нишата, като използва предварително приготвени дялани камъни и хоросан. Той построява стена от дванадесет реда дялани камъни, а най-отгоре, за да затвори напълно нишата, полага тринадесети ред от един много тежък камък, изпълняващ функцията на пирамидон. След като зазижда Фортунато жив в гранитната гробница, Монтрезор натрупва обратно камарата кости на предишното им място пред нишата, за да прикрие оброчището.

„Бъчвата с Амонтилядо“ е най-сложната за разгадаване творба на Едгар Алън По, тъй като тя е изцяло символична, и, за да не изпадне в невежествено положение, пободно на напълно неразбиращите я Академични литератори, Читателят трябва да знае и да не забравя, че писателят е несравним майстор на алегорическото повествувание. Така че както самите персонажи, така и поведението им трябва да бъдат разглеждани в символичен аспект, а действията им – като метафорични образи и алегории. С други думи, нищо от описаното в този разказ, не трябва да се разбира дословно, защото задължително носи съвсем различно значение от прякото. Нека да направим Зететично изследване върху творбата, която, както ще разберем по-късно, станала причина за злощастната кончина на нейния автор три години след издаването й.

От една страна, поради принадлежността си към Анти-Масонското движение, а от друга, заради връзките си с колеги-Масони, По имал задълбочени познания както по отношение на Окултната символика на Масонската Религия, така и върху сатанинската й същност. Това е причината той да изтъкава сложни алегорични концепции и да създава скрити метафорични образи в разказа, които само посветените членове на Братството могат да разпознаят и разберат. Едновременно с това, нека си припомним, че алегориите са винаги многопластови, тоест, един и същи сюжет може да се разглежда от няколко аспекта, като носи различни или допълващи значения. Така е и в този разказ: единият тълкувателен аспект е в личен план и касае литературните въплъщения, а другият аспект е общия, Националния, и се отнася до младата Американска Държава.

Още от избора на имената на персонажите По внушава представите и образите, необходими за по-нататъшното развитие на сюжета. От Историята знаем, че Френският бил официален език в Английския Кралски двор чак до 1731 година и, ето, името „Монтрезор“ (Mon trésor) означава „Моето съкровище“ на Френски и, както ще видим след малко, разкрива владетелската династическа принадлежност на героя. Монтрезор води Фортунато на алегорично пътешествие през арки и вити стълбища, което представлява ярък аналог на Масонските повдигания в степени нагоре по йерархичната стълбица. В разказа „Бъчвата с Амонтилядо“, обаче, Едгар Алън По повежда героите си в обратна посока – надолу към гробницата в катакомбите, за да осъществи инволюция или слизане надолу в мрака, с което еднозначно показва на Читателя истинската същност на Масонството, разграждащо Духовните устои и принизяващо Човешкото същество, посредством Демонични служения за обвързване с Нисшия Астрал.

По време на това алегорично пътешествие, Монтрезор описва фамилния си герб по следния начин: „огромен златен Човешки крак върху лазурен фон смачква извиваща се нагоре змия, чиито зъби се забиват в петата му“, след което цитира мотото на герба: Nemo me impune lacessit“ – „Никой не ме наранява безнаказано. Ако Читателят си направи труда да потърси на кого от действителния Свят принадлежи споменатото мото, той неизбежно ще стигне до Британската Кралска династия. Мотото Nemo me impune lacessit“ е написано върху лазурен фон на Кралския герб на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в стила както се използва в Шотландия! Това мото било написано на Кралския герб на Уилям ІІІ-ти Орански, известен още като Уилям ІІ-ри на Шотландия, от 1694 до 1702 година, после върху герба на Джордж ІV-ти, властвал от 1820 до 1830 година, и след това на всички Крале и Кралици, Императори и Императрици на Обединеното Кралство и на Британската Империя чак до наши дни, както следва: Уилям ІV-ти (1830–1837), Виктория (1837–1901), Едуард VІІ-ми (1901–1910), Джордж V-ти (1910–1936), Едуард VІІІ-ми (Януари–Декември 1936), Джордж VІ-ти (1936–1952) и Елизабет II-ра (1952–).

Точното и дословно цитиране на Латински език на мотото на Британския Кралски герб Nemo me impune lacessit от персонажа Монтрезор, „Моето съкровище“, като мото на собствения му герб, може да носи едно-единствено значение, а именно, че По определя литературния си герой като член на Британската Кралска династия. И, нека Читателят не се съмнява, че Алън По е знаел мотото на Короната, тъй като той едва 18-годишен, а не на 21 години, каквото било законното пълнолетие, се записал доброволец в Американската армия като служил две години в бреговата артилерия, достигайки чин старшина, след което бил приет за кадет във Военната Академия „Уест Пойнт“, където учил осем месеца. Алън По много добре знаел мотото на герба на Британската Корона, тъй като това е мотото на най-мощния враг на младата Американска Държава!

Следователно, По определя еднозначно и недвусмислено главното действащо лице – убиецът Монтрезор, като член на Британската Кралска династия, точно обратното на това, с което ни залъгват невежите или Масонските литературни критици. Тези необразовани или мамещи литератори, твърдят без всякакво основание, че Алън По изобразил себе си в персонажа Мотрезор, като по такъв начин му приписват престъпни наклонности. А най-безсъвестните критикари дори подло обвиняват По в съучастие в действителното убийство на Мари Сесилия Роджърс от Ню Йорк, послужило за основа на разказа „Загадката на Мари Роже“. Тези платени агенти на войнстващата Върхушка, лъжейки най-безогледно и без никакви доказателства твърдят, че всички разкази на По се основават върху действителни събития, в които авторът бил пряк участник. Естествено, както и при безброй много други случаи, фактите са точно противоположни на твърденията на Академичните учени!

Името „Фортунато“ е Италианската форма на Латинското име „Fortunatus“, което произлиза от прилагателното „благословен“, „щастлив“, „късметлия“. В Библията, в „Първото послание на Свети Апостол Павел до Коринтяните Глава 16, стих 17, Свети Фортунат е споменат като един от Светите Седемдесет Апостоли, който бил изпратен за посланик в Коринтската църква преди Свети Павел. Впоследствие много духовници и няколко Светци и Мъченици приели това име. Авторът на настоящето Зететично изследване е твърдо убеден, че в образа на Фортунато, в личен план, По е изобразил себе си, тъй като бил деен участник в Анти-Масонското движение – най-справедливата кауза както в онези дни, така и в днешно време, като едновременно с това предвиждал собствената си мъченическа смърт! В общ план, посредством героя Фортунато, По изобразил Американската Държава. Поистина, създаването на Съединените щати било благословено начинание, което имало късмета за кратък период да отхвърли игото на Илюминатските династии, но за съжаление щастието на свободата продължило твърде кратко, понеже подмолно и скришом всички нива на Управленските структури били инфилтрирани от Масонски агенти и днес Нацията живее във фактическа Полицейска Държава.

Както изтъкнахме по-горе, поведението и действията на героите трябва да се разглеждат в символичен аспект. В този смисъл, детинското неведение на Фортунато спрямо предстоящото му наказание представя пълното невежество на обикновения Човек по отношение на силите, властващи в Света, и методите, посредством които той се управлява, което не позволява на героя и в личен план, като олицетворение на самия автор, и в общ план, като символичен образ на младата Държава, да предвиди и предотврати злощастната си кончина. Безгрижното лековерие на Фортунато и пълното му доверие към Монтрезор символизират в личен план наивитета на Алън По преди сблъсъка му със стряскащия факт за широкомащабния Масонски заговор, а в общ план представлява алюзия за напразните стремежи на Американската „Демокрация“ да се измъкне от хватката на Британската Империя и да съществува самостоятелно без да бъде купувана и препродавана от Банкерските династии. Пиянството на Фортунато, който не разбира, че е сериозно „болен“, или близо до кончината си, в личен план изразява измамното щастие на пребиваващия в илюзия автор, както и на всеки друг Човек, че той е ковач на съдбата си, докато заистина няма никаква представа за кроежите на представящия се за приятел враг, тоест Тайните Общества, управляващи Света, а в общ план е метафора на безрезултатния ентусиазъм на Американската Нация да защитава само привидно извоюваната свобода от Британската Корона и безсмисления оптимизъм и фалшивата й вяра, че сама, със собствени сили, ще отстоява Независимостта си.

По-нататък в повествуванието, заради онези от Читателите, които не били толкова високообразовани, за да разгадаят метафоричните послания, По се почуствал длъжен,да свали картите и да разкрие същността на Монтрезор и тогава той диалогизирал символиката по следния начин:

 „Той се засмя и хвърли бутилката нагоре с жестикулация, която не разбрах. Погледнах го с изненада. Той повтори движението – някаква гротеска.

  • Не разбираш ли? – каза той.
  • Не – отвърнах аз.
  • Тогава не си от Братството.
  • Как така?
  • Не си от Масоните.
  • Да, да – отвърнах аз – да, да.
  • Ти? Невъзможно! Масон?
  • Масон – отговорих аз.
  • Дай знак – каза той.
  • Ето това – отвърнах, изваждайки мистрия изпод гънките на пелерината си.
  • Шегуваш се – възкликна той, отскачайки на няколко крачки.“

Главният извод, който налага диалога е, че Фортунато има мъглява представа за Масонските символи, тъй като дава знак, който е почти неразгадаем за разказвача-масон Монтрезор. С това По ни казва, че посветените в Сините Ложи, може би смятат, че имат познание върху същността на Масонската Религия, а пък други дори се самозалъгват, че Масонството не е Религия, с което допринасят за потулването на същинското му лице, но в действителност никой от нисшите степени няма никаква представа за Световния Заговор и за лицата и същностите, които го осъществяват. Членуващите в Сините Ложи са поистина профани по отношение на Окултното Знание, обладавано от висшите степени, и когато пред тях се изложат доказателства, като например фактът, че за наследниците от Кралските династии още от рождането им са отредени най-висшите степени в Тайните Ордени и Общества, те остават поразени. Но, ето, Монтрезор, роден в Британското Кралско семейство, тоест член на Ордена на Жартиерата, притежава скритото Знание на Занаята и привежда нагледно доказателство: мистрията – най-яркият символ на Масонството.

През цялото време трябва да имаме предвид, че поведение на героите е символично, такъв е и актът на зазиждането. Зазиждането е Окултно жертвоприношение, при което провинилият се член на Таен Орден или Общество бива насила задържан в тясна, монолитно построена ниша, която след това бива зазидана с камъни, а жертвата в нея умира от глад, обезводняване и изтощение. Зазиждането, практикувано от Масонските и другите Окултни Общества както в Древността, така и днес, е особено жестоко, тъй като жертвата е в пълно съзнание и агонията й продължава седмици. В последното столетие археолози и иманяри са откривали зазидани в крепостните стени или в стените на древните замъци много Рицари, изменили на кръвните си клетви пред своя Окултен Орден.

В разказа Бъчвата с Амонтилядо“, зазиждането символизира в личен план невъзможността и на поета, и на всеки друг творец или професионалист, да постигне значима Социална реализация извън системата на Масонските Ложи, което е представено от една страна от оковаването на провинилия се Фортунато в нишата за жертвоприношения, а от друга – чрез самия изглед на нишата, пред която са издигнати двата стълба на Масонството Яхин и Воаз, както и от действията по изграждането на стената от 13 реда дялани камъни пред него – съвсем ясна метафора за 13-те степени в Йоркския Обред, 13-те нива на Пирамидата на Световния Контрол, изобразени върху Великия печат на Съединените щати, 13-те Илюминатски династии, властващи над Света и така нататък. В общ план, алегорията на зазиждането изобразява заключването на съзидателните стремежи и деятелната стихия на Нацията, а също и поробването на Американската Държава от Световното Масонство.

Цялостното значение на алегорията на разказа е следното: Монтрезор, сиреч Британската Кралска династия, наказва Фортунато, тоест Американската Държава, първо, за нараняването, причинено на Британската Империя, поради откъсването на Американските колонии, и, второ, за нанесеното оскърбление, обявявайки Независимост от Кралските династии. Актът на обявяване на Независимост било унижение, което Илюминатските династии никога не простиха на Американците и заради това те завладяха непокорната Нация отвътре и скришом, посредством Масонските Ложи, управляващи както САЩ, така и всяка друга Държава-Корпорация.

 

Бъчвата-с-Амонтилядо---Едгар-Алън-По---СТАМАТ
Бъчвата-с-Амонтилядо—Едгар-Алън-По—СТАМАТ

 

Ето, както видяхме, чрез излагането на всички тези истини за Американската Държава, Едгар Алън По си навлякъл смъртната омраза на местните Масонски Ложи и на Ложата-Майка в Англия, което естествено не можело да остане без последствия. И, нека Читателят не принизява интелектуалните способности на Човеците, живяли преди десетилетия и векове и да се заблуждава, че алегоричните послания в разказа Бъчвата с Амонтилядо“ са останали неразбрани от съвременниците на По. Тъкмо напротив, по онова време, всеки прочел разказа много ясно провиждал действителността през метафорите, тъй като нашите деди и прадеди са били природно интелигентни и много, много, ама заистина много по-разумни от днешния Човек, тъй като разсъдъкът и Психиката им не са били замъглени от убийствения наркотик, инжектиран от „говорещите глави“ от телевизионния екран и от фантасмагоричните бълнувания на Масонските поробители, пропили самата същност на цивилизования!

Да, поистина, нашите предци разсъждавали трезво, прилагайки мъдростта на житейския опит и следвайки непоклатимата логика на Действителния видим Свят, като по такъв начин били в състояние да разбират веднага и доста ясно дори най-сложните метафори и алегории, а свидетелствата за това са неизброими: нека само разгърнем древната Окултна литература и да се опитаме да разберем символиката й! Чрез написването на разказа „Бъчвата с Амонтилядо“, По сам си издигнал надгробната плоча и изписал епитафа върху й. Войнстващият Елит никога на прощава на онези, които дръзнат да му се противопоставят или изкарват наяве истината за това по какъв начин е поробено Човечеството.

Много странната и жестока история около смъртта на Едгар Алън По може да съперничи на най-добрите му разкази и би могла да носи неговия подпис, ако беше само разказ, нежели зловеща действителност. По напуснал Ричмънд, Вирджиния, на 27-ми Септември 1849 година и бил в пълна неизвестност до 3-ти Октомври, когато бил открит мръсен, разрошен, неспособен да говори и облечен в чужди износени и скъсани дрехи в Балтимор, Мериленд, отстоящ на 240 километра от Ричмънд. Това бил изборният ден в града и тежко болният По бил разпознат от един „гласоподавател“ на път за механата, където се помещавала изборната секция. Виждайки безнадеждното му състояние, добронамереният попитал поета към кого да се обърне за помощ. По поискал да бъде изпратена бележка до Джоузеф Ивънс Снодграс[3].

Д-р Снодграс откарал По до Вашингтонската Университетска болница, където го поверил на „грижите“ на Масона Д-р Джон Джоузеф Моран. По-късно, с цел да представи смъртта на поета като последица от злоупотребата с алкохол и наркотици и може би накаран от Масоните, Д-р Снодграс започнал да разпространява лъжата, че когато го намерил, писателят бил пиян до смърт. Д-р Моран, обаче, опровергавал твърдението, че По бил смъртно пиян, като свидетелствал, че поетът не миришел нито на алкохол, нито на лауданум, който е опиева тинктура. Въпреки това, обаче, Масонът Д-р Моран затворил и изолирал По в отделението за алкохолици, в стая подобна на тъмнична килия с железни решетки на прозорците и вратите, и забранил всякакви свиждания.

Нужно е да подчертаем, че Едгар Алън По станал жертва на безсъвестни клевети, продължаващи и до днес, една от които е, че той бил алкохолик и наркоман, докато всъщност той имал вродена непоносимост към опиатите и не бил в състояние да пие алкохол. През последните години от живота си, той бил член на Обществото „Синовете на въздържанието“, създадено през 1842 година, което с евангелистки плам проповядвало въздържание от употребата на алкохолни напитки и наркотици.

Едгар Алън По умрял на 7-ми Октомври 1849 година, като не бил посетен от никого, пред когото да разкрие самоличността на похитителите си. Но все пак, Д-р Моран, както и свидетели от болничния персонал по-късно разказвали, че в нощта преди смъртта си той многократно викал името „Рейнолдс“. Всички медицински документи за престоя му в болницата, включително и смъртният акт, били „загубени“, тоест унищожени. След кончината на По, в продължение на десетилетия, Масонът Моран разпространявал различни и несъответстващи си един на друг разкази за смъртта му, тъй като бил единствения свидетел на последните четири дни от живота на поета. Този факт само и единствено може да означава, че се е опитвал да скрие истината.

А истината е ужасяващо грозна! В началото на ХІХ-ти век практиката на предизборно отвличане и насилствено задържане, или „окошарване“, навлязла в Съединените щати от Англия. Както скитници, така и джентълмени били отвличани и затваряни в недостъпни стаи или отдалечени колиби и в продължение на дни били или подкупвани чрез подаръци, храна и пари, или заставяни с насилствени средства, или пък контролирани с лауданум и с други наркотици да гласуват многократно за политическия кандидат на похитителите си. Ето, такава е и историята, тиражирана от Масонските масмедии оттогава насетне, а именно, че Алън По бил отвлечен и упоен, за да бъде накаран да гласува многократно. Но тези твърдения биха били доста смехотворни, ако не бяха напълно лишени от логика, тъй като поетът бил общественоизвестна Личност и повечето граждани веднага биха го разпознали, камо ли съдиите, както наричали по онова време наблюдателите в изборните секции. Действителната разправа с поета е изключително жестока: масовите отвличания в предизборно време били използвани за параван, за да могат Масонските Ложи да си разчистят сметките с писателя-изобличител!

По бил отвлечен от Масони, които дни наред му давали бавнодействащи отрови, за да бъде удължена агонията му, а когато станало ясно, че скоро ще умре, той бил облечен в чужди дрехи и захвърлен пред изборна секция. Хитро избраното място, имало за цел да прикрие същинската цел на убийството, като хвърли подозрението върху бандите, извършващи отвличания, за да манипулират „гласоподавателите“. След като Масоните-убийци зарязали агонизиращия Алън По в канавката до пивницата, на „добрия доктор“ Моран била поставена задачата да удължи мъките му, като го затвори и изолира в отделението за алкохолици, та да не може никой да научи кои са убийците му. Но, надявайки се все някой да го чуе, в предсмъртната си нощ По започнал да вика: „Рейнолдс! Рейнолдс…“, като обявявал самоличността на поръчителя на покушението.

И нека Читателят не се оставя да бъде подлъгван от манипулаторите на Историята, които биха му подхвърлили имена на незначителни познати или непознати на поета, нямащи никаква връза с живота му, като например някой си Рейнолдс, съдия-наблюдател в изборната секция, пред която бил захвърлен отровения Алън По и когото той едва ли е познавал. Животът ни учи, че агонизиращите жертви в предсмъртните си часове викат имената на палачите си. Кой бил този Рейнолдс, чието име поетът викал преди смъртта си? Ето как, ние отново се завръщаме към ритуалното убийство на Капитан Уилям Морган, за да разкрием още един пласт от алегоричната структура на разказа „Бъчвата с Амонтилядо“.

Сър Абелард Рейнолдс (1785–1878) бил бизнес магнат, роден в близост до Ред Хуук, Ню Йорк. Той произхождал от знатен Английски благороднически род, чийто корени могат да бъдат проследени до Уолтър Рейнел (Reynell), роден през 1060 година в Питни, Графство Съмърсет, Англия, а прадедите му носили Рицарски титли, били Барони и Шерифи на Девън. В средата на ХІV-ти век, праотецът му Джон Рейнел бил представител на Кеймбридж в Парламента на Крал Едуард ІІІ-ти, а правнукът на Джон бил Губернатор на Кале и член на Парламента на Крал Хенри VІ-ти. В края на ХV-ти век династията сменила фамилното си име на Рейнолдс (Reynolds), а в средата на ХVІІ-ти век изпратила свои наследници в Новия Свят.

През 1812 година Абелард Рейнолдс купил от Полковник Натаниел Рочестър, търговецът на роби и основател на града, парцели в Рочестър, построил къща и на следната година преместил семейството си там. Рейнолдс бил първия производител на конски седла, първия Съдия и открил първата странноприемница в града. През 1812 година той бил назначен лично от Полковник Натаниел Рочестър за пръв Началник на Пощите на инкорпорирания град Рочестър. Рейнолдс бил основател на първата обществена Библиотека и бил член на първия Градски Съвет по Образованието в Рочестър, както и първия Директор на Банката на Рочестър, която била под контрола на Полковника. През 1823 година той построил Аркадата на Рейнолдс на главната улица в Рочестър – първият многоетажен търговски център в Америка с 86 магазина и 14 изби.

Но най-важните факти за Абелард Рейнолдс, за които пише и в писмото си до Масона Сър Чарлс С. Бейкър, са, че той, заедно с четирима от синовете и със зетьовете на Полковника, инсталирал Масонската Ложа в Рочестър, а по-късно бил повдигнат за Майстор Масон. След това, през 1826 година, бил иницииран в Ордена на Рицарите Тамплиери, като през Април 1854 година бил избран за Прелат на Ордена на Рицарите Тамплиери за Командория №12 в окръг Монро. Или казано с две думи, по време на ритуалното убийство на Капитан Уилям Морган, Масонът Рицар Сър Абелард Рейнолдс бил един от най-властните мъже в Рочестър и околните поселения, представлявайки и явната и скритата власт в тях!

Ето, какво четем на страница 24-та в книгата „Анти-Масонската партия в Съединените щати: 1826–1843“ на Уилям Престън Вон, издадена през 1983 година:

 В близкия Рочестър, център на окръг Монро, и процъфтяващо търговско и промишлено средище, Масонското влияние било дори още по-видно, а по-голямата част от широката общественост намирала за правдоподобно, че Масоните заговорничат да превземат Правителството. Сред основателите на Ложата в Рочестър били и Абелард Рейнолдс, бизнес партньор на Полковник Натаниел Рочестър, и четирима от синовете на Полковника. По време на отвличането на Морган, Рейнолдс бил Народен представител в Общото Събрание. Шерифът на окръг Монро, Джеймс Сиймор, бил също Масон, както и окръжния Съдия, Джон Боумън, който щял да контролира делата, отнасящи се до случая [убийството на] Морган, ако имало някакви обвинения.

Както можем да се уверим, Масонските Ложи били оплели своята паяжина много преди Капитан Морган да започне да разгадава пъзела и в никакъв случай нямало да позволят той да провали заговора им. Абелард Рейнолдс бил Майстор на стол на Ложата в Рочестър, така че той трябвало да организира похищението и убийството на предателя. За целта, на 7-ми Септември той свикал конвент в къщата на Гансън в Стафорд с делегати, представляващи шест Шапитъра на Кралската Арка, на който било решено да се предприемат наказателни мерки срещу Морган и издателя му, Полковник Дейвид Кейд Милър, считано от нощта на 10-ти срещу 11-ти Септември. С други думи, прекият организатор на убийството на Морган трябва да се търси в лицето на Масона Рейнолдс, който имал достатъчно основателни страхове, че издаването на книгата на Морган не само би разобличило Масонската принадлежност на политическата върхушка, но също така би разрушило бизнеса и най-крупното му капиталовложение – най-големият по онова време „шопинг Мол“ в Америка – Аркадата на Рейнолдс!

Това е и най-скритото послание в разказа на Едгар Алън По „Бъчвата с Амонтилядо“: Фортунато – шутът, който нищо неподозиращ безметежно празнува, е олицетворение на Капитан Уилям Морган, който си мислел, че би могъл да възпре добре планираното превземане на Америка отвътре от Световното Масонство, като публикува разкрития от първо лице в печатницата на местния всекидневник. Персонажът Монтрезор, зазиждащ с Масонска стена от 13 реда предателя, естествено, изобразява окръжния велможа и представител на Световното Масонство – Сър Абелард Рейнолдс. По написал и издал разказа двадесет години след ритуалното убийство на Морган, за да стане възпоменание за смелостта на разкаялия се Масон, но едновременно с това и като подсещане към всички честни Човеци, че са длъжни да се противопоставят на Световния Заговор, защото иначе биха свършили като Фортунато – оковани във веригите на безкритичното послушание и зазидани доживот в безпросветната тъма на бездуховната нищета на цивилизованото робство.

Читателят трябва да е напълно сигурен, че за двете десетилетия от убийството на Капитан Морган до написването на „Бъчвата с Амонтилядо“ нищо не би могло да бъде забравено, още повече че Рейнолдс бил станал доста по-богат, по-известен и по-влиятелен, така че щял да загуби много, ама много повече, ако бъде разкрит заговора срещу Капитан Морган. И нека не се съмняваме, че Масонските Ложи веднага и без проблеми декодирали многослойната скрита символика, тъй като добре разбирали, че, бидейки известен поддръжник на Анти-Масонското движение, на Алън По било известно кои са организирали ритуалното убийство, а и понеже така или иначе те били действащите лица в разказа. Тъй че Масонските Ложи и Сър Абелард Рейнолдс отново трябвало да повикат своите платени убийци и да накажат поета, осмелил се дори символично да разкрие истинското лице на Властващия Елит! Без съмнение, По още от началото осъзнал, че е похитен и наказван поради принадлежността си към Анти-Масонското движение и заради написването на алегоричния разказ, а може би дори познал някои от своите убийци, следователно бил уверен в самоличността на поръчителите, яростно желаещи смъртта му…

Ето, затова Едгар Алън По в предсмъртната си нощ викал „Рейнолдс! Рейнолдс…“ – той викал името на Масона, който планирал убийството на Капитан Уилям Морган, който също така бил и покровителят на неговите убийци!

Но на отмъстителните Масони не стигала физическата разправа с По, но за да осквернят паметта му, те заповядали на един от неговите литературни и лични съперници – Масонът Руфъс Уилмот Грисуълд, да очерни името му, като изфабрикува лъжовен и недействителен образ, който трябвало да остане завинаги в Общественото съзнание, тъй като само този измамен образ щял да бъде тиражиран от ПРЕСАТА и от Образователната система. В деня след смъртта на По, Грисуълд се втурнал в дома му и заграбил всичките му ръкописи, след това написал дълъг некролог за него, който бил толкова клеветнически, че Грисуълд го подписал с псевдонима „LUDWIG“.

Некрологът бил отпечатан в „Ню Йорк Трибюн“ на 9-ти Октомври вечерта, в деня след погребението. В него още в началото се казвало, че от смъртта на По „малцина ще бъдат опечалени“, тъй като той имал „малко или никакви приятели“. Пасквилът представлява странна смесица от хвалебствия на красноречието и дарбата на поета и обругаване на Личността му, с остро осъждане на темперамента и амбицията му. В некролога се сипят хули и клевети, че По ходел по улиците в лудост или меланхолия, с устни мълвящи неразбираеми проклятия или с очи обърнати в страстна молитва“, че бил „извънредно арогантен, предполагайки че всички са злодеи и бързо се разгневявал“. И тъй като Грисуълд се занимавал с охулването на По още приживе, клеветническата характеристика била подета от Масонското Братство, като била копирана дословно от Масона Едуард Булвер-Литън в произведението му „Кактусоните – Една семейна снимка“ за охарактеризиране на персонажа Франсис Вивиан – явна аналогия на масмедийния образ на По.

Грисуълд също така излъгал, че По го бил помолил да стане негов душеприказчик – изпълнител на завещанието и посмъртен литературен издател, и присвоил ръкописите му. През 1850 година той представил, в сътрудничество с Джеймс Ръсел Лоуъл и Натаниел Паркър Уилис, колекция от произведения на По, включваща биографична статия, озаглавена „Мемоари на автора“, в която поетът бил изобразен като покварен, пиян и наркотизиран луд женкар, чиито най-мрачни разкази се основават върху лични престъпни преживявания.

 

Убийствата-на-Капитан-Морган-и-Едгар-Алън-По---Плоската-Земя---СТАМАТ
Убийствата-на-Капитан-Морган-и-Едгар-Алън-По—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Подлата фабрикация на Грисуълд, наречена „Мемоари на автора“, била отречена от онези, които познавали По, включително и от Сара Хелън Уитман, Чарлз Фредерик Бригс и Джордж Рекс Греъм. Тази измислена и лъжовна представа за „злия гений“ била наложена от Масоните и била приемана за абсолютно вярна до 1875 година, когато Джон Хенри Инграм написал по-точна биография. Въпреки това казионните историци продължавали да тиражират измисления „злодей“ на Грисуълд в собствените си биографии на По, в това число Уилям Хенри Дейвънпорт през 1880 година, Томас Слайсър през 1909 година и Огъстъс Хопкинс Стронг през 1916 година, които използвали несъществуващите пороци на По като поучителна притча срещу употребата на алкохол и наркотици.

Това зложелателство се вихрело чак до 1941 година, когато Артър Хобсън Куин представил надеждни доказателства, че Масонът Грисуълд бил подправил и пренаписал писмата на По, включени в „Мемоари на автора“. Но тъй като „една лъжа повторена сто пъти става истина“, обругаването на името и паметта на поета във възможно най-демоничните краски вече до такава степен било вкоренено в съзнанието на цивилизованите както в Америка, така и по Света, че изкривеният недействителен и противен образ на По завинаги ще остане и никой не би могъл да го опровергае.

 

 

Тема ХХХVІІІ-ма:

Програми за Психичен (умствен) и поведенчески контрол

 

Активното мероприятие по „Очерняне на личността и паметта на Алън По, дръзнал дори в метафори да покаже истинския лик на Световната робия, било проведено с такова настървение, че вече 170 години служи за предупреждение и назидание към онези, които биха си позволили да изобличат Илюминатския Елит и Световното Масонство. Оттогава насетне, това Активно мероприятие се използва като модел, по който се организират убийствата или „самоубийствата“, или „катастрофите“  и опетняването на личността на авторите и творците, попаднали в „черните списъци“, поради противопоставянето си на Криптокрацията. От средата на ХІХ-ти век, обаче, Криптокрацията вече изкъсо следи във всяка една отделна Държава художествено-творческата интелигенция, строго подредена, „пронумерована и прошнурована“ в браншови „Творчески съюзи“, та да не смее никой от „творците“ да сглупи и да „пропее“. А пък онези, които все пак дръзнат и се осмелят да опишат действителността, веднага биват нагонвани от съюзите и, ако не се „вразумят“, биват очерняни и убивани или „самоубивани“ за назидание, както Масонството постъпило и с Едгар Алън По! Припомняйки си Глава Втора, ние разбираме, че подобни Активни мероприятия се прилагат и за очерняне и убиване на политически неудобните и дисидентите, каквато била трагедията с Марта Бийл Мичъл.

Много са осъдените творци, противопоставили се на Войнстващия Елит, или пък тези посветени в Масонство и впоследствие решили да го изобличат. Те са наказвани жестоко чрез зрелищни публични убийства или са отравяни, или пък са принасяни като Човешки жертвоприношения чрез „самоубийства“ по време на Окултни празници. В най-новата история помним имената на: Мерилин Монро, Мартин Лутър Кинг, Джими Хендрикс, Брус Лий, Джон Ленън, Боб Марли, Хитоши Игараши, Франк Запа, Кърт Кобейн, Тупак Шакур, Акад. Проф. Никола М. Николов, Уилям Милтън Купър, Анна Политковская, Ана Никол Смит, Майкъл Джексън, Ейми Уайнхаус, Уитни Хюстън и много други.

Талантливите творци са съблазнявани от млада възраст да бъдат посветени в Масонство или в други Окултни Общества, като едновременно с това са подлагани на Психичен, или умствен, контрол по програми, възникнали от проектите на ЦРУ: MK-ULTRA, „Артишок“, „Троянски кон“ и „Проект Монарх“, добили публична известност след фиаското със злополучния агент на ЦРУ, Д-р Доналд Юън Камерън, провеждал експерименти по цялостна трансформация на личността през 50-те и 60-те години в „Алън Мемориал Инститют“ към Университета МакГил в Монреал, Канада.

Програмите за Психичен/умствен и поведенчески контрол и пълна промяна на личността се осъществяват посредством прилагането на психоактивни вещества, като: LSD, мескалин, псилосибин, натриев пентотал, и поставянето под постоянна алкохолна и/или наркотична зависимост към хероин, морфин, бензодиазепини или амфетамини, като едновременно с това се използват техниките за NLP – Невролингвистично програмиране, депривация, лишаване от чувствителност и/или поредица от електрошокове. По такъв начин, Психиката/подсъзнанието на избраната целева личност се компартментализира (зонира) на няколко отделни и напълно различаващи се модела, които, чрез използването на ключови думи, фрази, символи и/или жестове, могат да бъдат извикани в ежедневното съзнание, променяйки напълно Човешкото поведение.

Най-даровитите от днешните творци, придумвани с обещания за вечна слава и подмамвани с материални богатства, висок Социално-технологичен статус и разгулен живот, отрано стават жертви на програмите за Психичен контрол, след което биват привличани в редовете на Масонството, за да се превърнат в ревностни проповедници на Новия Световен Ред и Постхуманизма. Масмултимедиите програмират тези продали Душите си творци в кумири за подражание от редовия технологизиран цивилизован, та да се изпълнят задачите, предначертани във „Великото Дело през Вековете“ – Илюминатския план за пълно поробване на Човечеството. Воистина, днес няма, а и не може да съществува, Световноизвестен творец или артист, лансиран по масмултимедийните канали, който да не е под Психичен контрол и да е извън Масонските Ложи, тъй като той трябва да изпълнява програмата и задачите, поставени от войнстващата Върхушка! Трябва да ни е ясно, че всички артисти по Света, които биват показвани в масмултимедийни програми са или под умствен контрол, или са посветени в някоя от безбройните Масонски Ложи, Тайни Ордени или Окултни Общества, или и двете едновременно!

По-известни продали Душите си на Масонските Ложи и/или под Психичен контрол творци  са:

певици, певци и групи: Мадона, Селин Дион,  Бритни Спиърс, Лейди Гага, Риана, Бионсе Ноулс, Ники Минаж, Алиша Кийс, Майли Сайръс, Христина Ангелакова, Боб Дилън, Ролинг Стоунс, Бийтълс, Джери Лий Луис, Крис Кристоферсън, Дейвид Боуи, Кис, Боб Гелдоф, Стинг, Боно, Ник Кейв, Кание Омари Уест, Джъстин Тимбърлейк, Джъстин Бийбър, Джей-Зи, Богдан Томов, Асен Масларски;

актриси и актьори: Анджелина Джоли, Дженифър Лопес, Холи Бери, Ким Кардашян, Парис Хилтън, Лаурел и Харди, Кларк Гейбъл, Кърк Дъглас, Боб Хоуп, Джон Уейн, Питър Селърс, Джон Траволта, Ричърд Прайър, Никълъс Кейдж, Арнолд Шварценегер, Том Круз, Джим Кери, Мат Деймън, Уил Смит, Сет Роугън, Стефан Данаилов, Евреинът Йосиф Сърчаджиев, Васил Михайлов, Явор Милушев;

режисьори: Дейвид Уорк Грифит, Уилям Уайлър, Били Уайлдър, Франсис Форд Копола, Стивън Спийлбърг, Джордж Лукас, Роланд Емерих, Роман Полански, транссексуалистите братя Уашовски, които се превърнаха в сестрите Лана и Лили, Майкъл Бей, Ридли Скот, Кристофър Нолан, Джон Ву, Рон Хауърд, Стефан Цанев, Хачо Бояджиев, Крикор Азарян;

писатели: Ръдиард Киплинг, Сър Хенри Райдър Хагард, Марк Твен (Самюъл Лангхорн Клемънс), Уилям Франк Бъкли Младши, Чарлс Буковски, Уилям Бъроуз, Дан Браун, Антон Дончев, Недялко Йорданов, Боян Биолчев, Димитър Недков;

журналисти: Уолтър Кронкайт, Ед Съливан, Лари Кинг, Кеворк Кеворкян, Слави Трифонов, Вяра Анкова, Ефрем Ефремов, Боян Чуков;

други артисти: Хари Худини, Дейвид Копърфийлд, Светлин Русев, Вежди Рашидов и така нататък, и така нататък.

 

 

Тема ХХХІХ-та:

Масонът Сър Артър Конан Дойл – разпространител на програмите на Криптокрацията

 

Купуването на Душите на творците започнало преди векове, но добило Световно разпространение едва във втората половина на ХІХ-ти. И, ето, тук отново се връщаме към автора на персонажа Шерлок Холмс – Конан Дойл.

Сър Артър Игнейшъс Конан Дойл (1859 – 1930) бил роден в Единбург, Шотландия, и бил изпратен от богатия си чичо в Йезуитско подготвително училище, после в Йезуитския колеж „Стонихърст“ в Ланкашър, Англия, а след това и в Йезуитско училище в Австрия. Впоследствие Дойл завършил Медицинското училище в Единбургския Университет, като през 1885 година защитил Докторска степен. По-късно, той отхвърлил Християнството и се обявил за агностик[4]. В зрялата част от живота си той възприел Спиритуализма, но не се отказал и от Материалистическия си мироглед, като се надявал, без каквото и да е основание, разбира се, да помири в себе си двете коренно противоположни парадигми. Явявайки се един от първите апологети на Бялата МАФИЯ, той бил твърд поддръжник на задължителната ваксинация и написал няколко статии, в които се давали практически съвети как да се оспорват и осъждат възгледите на онези смели Човеци, които искали да защитят своето и на децата си здраве и живот, като се противопоставяли на задължителното ваксиниране.

Дойл бил Окултист и Мистик. На 26-ти Януари 1887 година, той бил посветен в Масонство в Ложата Финикс“, №257 в Саутсий. В изданието от Октомври 1901 година на списание „Масоник Илюстрейтид“, можем да прочетем историята как Дойл, заедно с писателя Ръдиард Киплинг[5], посещавали Ложата в Блумфонтейн по време на Втората Англо–Бурска война. След завръщането си през същата година, Дойл бил посветен за почетен член на Ложата на Единбург – „Параклис на Мария 1, след което приел да се изкаже по време на Официалната вечеря. В тази историческа реч, потвърдила многобройни други подобни доклади, той красноречиво изтъкнал „огромната полза“ от Масонството по време на военни действия, заявявайки че: „военнопленниците и от двете страни, когато се окаже, че са Масони, винаги биват лекувани с повече учтивост и внимание, отколкото останалите“.

Авторът е изследвал достатъчно количество исторически документи, доказващи че по време на окопните и фронтови войни през последните векове, Масоните от привидно противостоящи си военни сили винаги са си помагали. Например, когато военни от двете страни на фронта, посредством даването на тайни знаци и пароли, са разбирали, че са Масони, те прекратявали огъня и сменяли позициите си, така че да са срещу немасони. В случай че Масон залавял противников войник или офицер и разбирал, че той също е посветен в Масонство, първият не го вземал в плен, а го пускал на свобода. Когато пък някой Масон се обръщал за каквато и да е помощ към Масон от противниковата страна, то вторият бил длъжен да му помогне, тъй като кръвните клетви и обетите за оказване на помощ на посветен брат, изпаднал в нужда, давани по време на инициациите и повдиганията в степени, обвързващи до гроб всички Масони по Света, са от Астрално естество и, следователно, от Висш порядък и с много по-висш приоритет и статут от клетвите за вярност към Народ и Родина, явяващи се привидно фиктивни спрямо първите!

Свиреп защитник на Имперската кауза във Втората Англо-Бурска война, Дойл написал статия в нейна подкрепа, преведена на няколко езика, а след това станал лекар-доброволец в Южна Африка, вследствие на което през 1903 година Масонът Крал Едуард VІІ-ми го посветил в Рицар ІІ-ри клас от Масонския Орден на Свети Йоан от Йерусалим, една от фракциите на Ордена на Рицарите Хоспиталиери или Суверенния Военен Малтийски Орден, основан през 1048 година, чийто суверен е самият Монарх на Обединеното Кралство.

Лекарската практика на Дойл се оказала пълен провал както като корабен хирург, така и при съвместната му, а после и самостоятелна практика от 1882 до 1890 година.

От края на 70-те години на ХІХ-ти век Дойл се захванал с писателска дейност, но Литературните му опити претърпявали провали, а научната му публикация от 20-ти Септември 1879 година „Гелсемиумът като отрова“ била осмяна от Дейли Телеграф като: „потенциално полезна в разследването на предполагаемо убийство през ХХІ-ви век“. Първата му Литературна творба, в която се появяват персонажите Шерлок Холмс и Д-р Уотсън, била „Етюд в алено“, откупена от Уорд, Лок и Ко. (днес Орайън Пъблишинг Груп) на 20-ти Ноември 1886 година за £25 (£2500 днес), което включвало и авторските права. Но тя била отпечатана една година по-късно, едва след като Дойл бил посветен в Масонство и положил кръвна клетва, че ще бъде полезен за напредъка на „Великото дело през вековете“!

Компанията Уорд, Лок и Ко. била учредена от Евреина Каббалист Ебенезър Уорд през 1854 година, но се разрастнала чак след 1866, когато купила издателството на Самюел Орчард Бийтън. Бийтън бил станал вече известен със своя Речник по Естествена История, основан изцяло върху Еволюционизма на Дарвин и Хъксли, както и с изданията си на творбите на Масона Сър Франсис Тюдор-Бейкън. Уорд, Лок и Ко. започнала издаването на автори-Масони като: Луис Карол[6] и Оскар Уайлд[7] и на Окултни творби, като например настолната мистична измама на Теософското Общество: „Врил: Силата на идващата раса“, написана от Масона Едуард Булвър-Литън, Първи Барон на Литън и Държавен секретар за Колониите през 50-те години на ХІХ-ти век.

Издателите видяли в първата детективска книга на Дойл „златна мина“ и невероятна възможност за постигане на трайни резултати в индоктринацията на „населението“ в измамното убеждение, че насилствения Държавно-Масонски апарат е създаден от високонравствени подбуди, и наредили на автора да превърне литературните персонажи Холмс и Уотсън в постоянни, както и определили точните качества, които те трябва да обладават, за да бъдат в услуга на „Великото дело през вековете“. Едва след това, една година след закупуването, „Етюд в алено“ бил публикуван в Коледния ежегодник на Бийтън и получил добри рецензии в Дъ Скотсмън и Дъ Глазгоу Херълд.

Само за момент бихме се отклонили, за да напомним, че през 1912 година на Дойл било наредено да участва в индоктринацията на наивните цивилизовани в Демоничните измислици за съществуването на изфантазираните от Дарвинистите-Материалисти изчадия, наречени „динозаври“, като за тази цел той издал романа „Изгубеният свят“ (The Lost World). Романът представлява низ от Еволюционистки „динозавърски“ бълнувания на болнав разсъдък, а в образа на психясълия изследовател Професор Челинджър, читателят безпогрешно би разпознал ревностния Дарвинист Конан Дойл. Тази Атеистична слабоумно-демонична „динозавърска“ гротеска вече век е непрекъснато експлоатирана от Масонската Холивудска киноиндустрия, като различни нейни версии се появяват по екраните неизменно през десетина години.

Персонажът на Шерлок Холмс се появява в 56 разказа и 4 романа, написани в периода между 1887 и 1927 година. Той е разследващ детектив, който помага на изпаднали в затруднение и жертви на престъпления или съветва полицейския инспектор Лестрейд. Дойл обрисува метода на Холмс като противоположен на начина на действие на тогавашната Полиция, в много случаи трудно разкриваща престъпленията. Холмс действа дедуктивно, често без дори да напуска дома си и разкрива почти всички казуси, с които се е заел.

В следователската си работа, помощник на Холмс е Д-р Джон Уотсън – военен лекар, завърнал се от служба в Афганистан. Дойл повествува от гледната точка на Уотсън, който пише и публикува разследванията на своя приятел в ПРЕСАТА. Дойл описва литературния герой Холмс като: студен, точен и лишен от сърдечни и топли Човешки чувства, като единствените емоции, на които е способен са раздразнение и страх, безпокойства и депресии. Всяко действие на Холмс се ръководи от така наречения „здрав разум“, който в представите на Дойл е пресметливо, бездушно, безпристрастно-логично отношение на отчужден от топлотата и Любовта Човек.

Дойл, чрез устата на Д-р Уотсън, описва Холмс като лишен от познания по Литература, Философия, Астрономия, Политика, с ограничени познания по Ботаника и Геология, точни, но безсистемни, познания по Анатомия, но добре запознат с практическите аспекти на Британското Законодателство, основно запознат с Химията и отровите, и с огромни познания по сензационните престъпления: изглежда запознат в подробности с всеки ужас, извършен през този век. Следователно, Холмс е представен като бездушен заклет Дарвинист, който безумно се гордее с бездуховността си, като Атеист, чието сухо и дистанцирано отношение към Човеците може да се сравни само с абсолютната му неспособност да изпитва вина и разкаяние, като Материалист, уповаващ се само на фактическата предметност, арогантен егоцентрик без никакво съчувствие към околните, дори и към жените, които без свян подлага на натиск, само и само за да изтръгне информация или самопризнание.

На много места Масонът Дойл сравнява персонажа Холмс с машина, като дори свиренето на цигулка и пушенето на лула са лишени от Сърце и доведени до рутинна машиналност. „Машината“ Шерлок Холмс е строго профилирана и настроена, единствено за да разкрива престъпления, като общата Човешка интелигентност е ампутирана от характера на героя. В този смисъл, Холмс се явява първообраз на по-късните Холивудски детективи и полицаи, който може да бъде описан по следния начин: жалък Материалист, загубил свързаността си с Висшите Фини тела и Трансцендента, но пребиваващ в Нисшия Астрал, където търси и се упоява от недостойните дела, мерзките престъпления и безпътните Души – един въздесъщ идол на Постхуманистичните масмултимедии!

Холмс владее много добре бокса, сабята и старинната фехтовка, което, във филмовата трилогия от последните години, донесла милиарди долари печалба на 13-тата Илюминатска династия, владееща Холивуд, е преекспонирано до извънредно абсурдна хиперболизация, превръщайки персонажа в ултра-пародийна смесица между нинджа, Джеймс Бонд и екшън-героя на Масона-Губернатор Арнолд Шварценегер! Отгоре на всичкото, Дойл описва Холмс и като пристрастен към кокаина и морфина наркоман, за когото Светът без престъпления е твърде скучен и той изпитва нужда да купира болката, която радостта и щастието на околните му причиняват, със спринцовка кокаин или опиево наргиле, в очакване на новото кърваво престъпление, което да го изведе от глъбините на депресията.

 

*

 

Уместно е да вмъкнем, че наркоманията в онези дни не била рядкост, въпреки че нямала днешното пандемично разпространение. По онова време опиумът, лауданумът (опиева тинктура), морфинът, кокаинът и канабисът били легални и можело да се закупят от всяка дрогерия. Дори Кралица Виктория, както и целият й Кралски двор, пушели много канабис и опий! Едва по-късно, през 20-те и 30-те години на ХХ-ти век, Криптокрацията наредила на Правителствата и Парламентите законово да регламентират разпространението на психоактивните и наркотични вещества, а нелегалното им притежание от обикновения работник да се инкриминализира, промени преследващи две основни цели, които днес са постигнати.

Цел Първа. Тъй като всяка нелегална стока не изчезва от пазара на търсенето и предлагането, а драстично покачва себестойността си, по такъв начин да се увеличат стократно печалбите на опиевите и кокаинови барони и на закрилящите ги и осигуряващи пласмента на дрогата Аристократични и Президентски династии. Широкоизвестно е в публичното пространство, че Тайните служби осигуряват доставката на големите пратки наркотични вещества, а Полицията закриля разпространителите на едро и събира пари от уличните пласьори, за да не ги прибере „на топло“. В интернационален план, династията Буш търгува с опий, затова тя се нуждаеше от опиевите плантации в Афганистан. По онова време, Правителството на Талибаните бе прекратило доставките на опий за династията Буш и бе почти унищожило опиевите плантации. Но през 2001 година, Масонската клика „Чейни-Буш-Ръмсфелд“ ги завладя, нахлувайки с мощни военни сили, като за оправдание на това послужи Операцията под фалшив флаг „11-ти Септември“, извършена от Световното Масонство. Династията Клинтън, от своя страна, държи търговията с кокаин. Баснословните „невидими“ богатства от разпространението на наркотици се използват за нови обективни и психологически оръжия за по-нататъшно поробване на Човечеството.

Цел Втора. Заливането на нелегалния пазар с наркотични и психоактивни вещества, както и изобилието на лекарства, предизвикващи наркотична зависимост в аптечната мрежа (именно, МРЕЖА), трябва да постигне пълната обвързаност на цивилизованите с Господарите им, притежаващи маковите и кокаиновите плантации. Днес, тези две цели са изпълнени почти на 100%, понеже вече са малцинство онези цивилизовани, които не използват ежедневно легалните наркотици и техните деривати, предлагани по аптеките на Бялата МАФИЯ, притежавана от Криптокрацията, или нелегалните наркотици, предлагани от уличната МАФИЯ, владяна отново от Криптокрацията, като по този начин цялото цивилизовано Човечество пребивава в постоянен абнормален транс, индуциран от поглъщаните всекидневно психоактивни и наркотични вещества!

 

*

 

Конан Дойл въвел в четири произведения като основен персонаж, а в други като епизодичен, по-голям брат на Шерлок Холмс, нарекъл го Майкрофт и му вменил дедуктивни способности и познание, надвишаващи дори тези на брат му, макар че на практика не ги използвал, поради болнавата си физика и неприязънта към работата на терен.

Шерлок първоначално казва на Уотсън, че Майкрофт прави финансови проверки и ревизии на документацията на някои Министерства, но по-късно той разкрива, че истинската роля на брат му е много по-значима. Конан Дойл пряко свързва Майкрофт с Британското Правителство, чрез устата на Шерлок Холмс по следния начин: Понякога той дори Е Британското Правителство … най-незаменимият Човек в Държавата. По-нататък става ясно, че Майкрофт очевидно служи като Човешки компютър, както е описано в „Кражбата на чертежите“, или „Плановете на подводницата „Брус-Партингтън“, издадена през 1912 година:

„Той има най-акуратния и най-добре организиран мозък, с най-големия капацитет за съхраняване на факти, от който и да е жив Човек. Същите велики способности, които аз съм впрегнал в разкриването на престъпленията, той използва за тази конкретна дейност. Решенията на всяко Министерство се предават на него, а той е Телефонната централа, Централният комутатор, Централното Банкерско учреждение за уравняване на клиринговите сметки, което прави баланса. Всички останали са специалисти, но неговата специалност е Всезнанието. Да предположим, че някой министър се нуждае от информация по въпрос, който свързва Флотата, Индия и Канада с биметалната технология, той би могъл да получи отделни мнения от различните Отдели за всяко едно от тях, но само Майкрофт може да ги фокусира и спонтанно да каже как всеки фактор ще се отрази на другия. Те започнаха да го използват като пряк път, като едно приспособление, но сега той се е превърнал в първа необходимост. В този велик мозък всичко е картотекирано и може да бъде извадено за миг.“

От горните цитати най-ясно проличават Дарвинистките възгледи, неделима част от Атеистично-материалистическата парадигма, изповядвана от безспорния любимец на Криптокрацията Сър Конан Дойл, чрез които той индоктринира в лъжа вече 130 години и млади, и стари, та да станат те лесна мишена за анти-Духовните манипулации на войнстващия Елит.

 

*

 

Дарвинистката манипулация, разпространявана от Масонската Образователна система проповядва, че мозъкът представлява най-висшия орган, управляващ Човешкото същество, пред който трябва да се прекланяме и да благоговеем. Още от средата на ХІХ-ти век, за да могат идните поколения да им се „насладят“, Атеистите-Дарвинисти започнали да балсамират мозъците на „велики“ Масони и Евреи, като например на Майор Джон У. Пауъл, на Пол Брока, на Масона от Еврейско потекло Изя Цедерблюм, повече известен като Владимир Илич Ленин и на Евреина-измамник Алберт Айнщайн. Още от училищната скамейка, точно както тренираме тялото си в часовете по Физическо възпитание, ние сме карани уж „да тренираме мозъка си“, чрез наизустяването на стотици хиляди цифри и на измислени „факти“, които никога повече няма да ни потрябват в живота и които така или иначе ние забравяме след няколко години, но които вече са ни индоктринирали в лъжовната парадигма на Властващия Елит.

Още от най-ранна възраст родителите ни поучават, по същия начин както и те са били поучавани от своите родители, че е нужно „да се учиш, за да сполучиш“, за да станеш „голям мозък“, без да ни разкрият Великата житейска мъдрост, че, ако се родиш в бедно семейство, ще си останеш беден, но, ако се родиш в богато семейство, каквото и да правиш ще ставаш все по-богат. После в училищата и в Университетите властните фигуранти на Образователната система ни приучват на послушание и преклонение пред „Великите умове на Човечеството“, без да ни казват, че всички те произхождат от древни Аристократични или милиардерски династии, че са Масони, Окултисти или пък марионетки на Криптокрацията.

След това в зряла възраст сме подложени на ежеминутна масмултимедийна „артилерийска подготовка“ от каналните „говорещи глави“, които ни „поразяват с факти“ колко количество мозък имало в черепната кутия на този или онзи Масонски измамник. Така през целия ни живот, ние постоянно сме лъгани, че съзнанието, интелектът и творчеството уж се пораждат от еволюиралите в продължение на милиони години мозъчни нервни клетки, че мислите, чувствата, емоциите, както и целият характер на Човека са само бездуховни електрически импулси и материални био-химически взаимодействия на клетъчно ниво – бездушна реакция спрямо състоянието на околната среда и външните дразнители. Но, за съжаление на онези, попаднали в плен на тази безумна лъжа, Истината е напълно различна от това богоругателство!

Вечноживото ни същество представлява съвкупност от шестте Фини тела и етерно-вибрацонната система от чакри и нади, по която протича Прана, като те всичките са Трансцендентни спрямо физикалното тяло, което виждаме с материалното си зрение, явявайки се по такъв начин енергиен канал между локално проявената Личност и Творецът-Творение, еманирал из Себе Си Всичкото, което Съществува. Нека да припомним, че Фините тела, съществуващи свръх триизмерния Свят, като същевременно са отвъд био-сетивната и интелектуално-познаваемата Действителност, възприемана от биологичните ни органи, се явяват Трансцендентни спрямо физикалното тяло. Фините тела съществуват в естествена последователност, по такъв начин че всяко следващо е с по-висока вибрационна честота от предходното и представлява отделен и различен Свят за вечното ни същество Джива.

Трансцендентните ни тела се нареждат последователно по нарастване на вибрационната честота по следния начин: второто тяло е Етерното – Светът на емоциите и желанията, третото е Астралния Свят, четвъртото е Психичния Свят, или Манас, петото е Атмическото, или Душевния Свят, шестото е Самадхическото, или Брахмическото и седмото е Нирвана. Всевечните, неугасващи и въздесъщи Живот и Съзнание, произтичат от Творецът-Творение и се явяват основна характеристика на еманираната от Него Джива, или комплекса Дух-Душа, която от своя страна, спускайки ги низходящо през Фините тела ги въплощава в плътните материални слоеве на Творението, като ги манифестира временно и локално в отделната Личност.

И така, воистина, Животът и Съзнанието, появяващи се във временно локализираната Личност, са следствие на свързаността й със Създателя, който ги излъчва винаги и завсякога, като посредством Фините тела те биват манифестирани във физикалното тяло, за да се осъществяват биологичните процеси в него, Трансцендентно направлявани от енергийна система от нади и чакри, през които протича жизнената енергия Прана.

Ето, такава е Истината за появяването на Живота и Съзнанието в материалната Вселена, предадена на Човечеството от самия Творец-Творение, посредством Великите Души, инкарнирали се на нашата Плоска Земя, а нейна същностна, изконна и вечна противоположност се явява несъстоятелната Еволюционистко-Дарвинистка лъжа, измислена от Атеистите-Материалисти, за да поробят наивните профани, посредством мистификацията, че Животът и Съзнанието били възниквали от някакви неясни, невъзможни, нелепи и бездушни електро-био-химични процеси, осъществявани в мимолетно съществуващите клетки.

Както вече подробно описахме в Изследване Дванадесето, мислите, чувствата, емоциите и целия индивидуален характер се формират, осъществяват и изграждат в нашата Фина телесност, с помощта на надите и чакрите, и благодарение на протичането на жизнената енергия Прана, еманирана от Творецът-Творение, а не са породени от електрически импулси и химически реакции в нервните клетки като отговор на състояния и дразнения от околната среда, както ни прилъгват да повярваме Дарвинистите-Атеисти-Материалисти.

Истината е, че фините Трансцендентни влияния и промени в непосредствената ни Вселена, тоест, Плоската Земя предпазвана и защитавана от Небесната Твърд, са предизвикани от Творецът-Творение и променят вибрационните модели на Фините ни Духовни тела, които въздействат на движението на Прана по надите и през чакрите, което създава благотворни или зловредни био-химични промени в клетките на физикалното тяло. Нереалната и изцяло изфабрикувана парадигма на съвременната наука нарочно преобръща наопаки истинската причинно-следствена верига, пораждаща Живота и Съзнанието, за да може да прилъже и измами лаиците, че всичко, което съществува е само материя, като по този начин ги откъсне завинаги от Висшето Познание и ги обрече на бездуховност!

Имайки предвид, че в Света и в Обществото нищо, ама абсолютно нищо, не става хаотично, случайно и без определени причини, а тъкмо обратното, че всяко едно събитие от Човешката История е добре запланувано и приведено в действие в точно определения момент, и като едновременно с това знаем, че символизмът, алегорията и алюзията са основните инструменти за въздействие върху Човешкото разбиране, отношение и поведение към Действителността, авторът все повече затвърждава убеждението си, че името на Световния софтуерен хай-тек гигант „Майкрософт“, впримчил усилията на всички Постхуманисти за създаването на Изкуствения Интелект, е нарочно направена алюзия с името на брата на Холмс – Майкрофт (Mycroft), тъй като няма мъж на Света, и още по-малко измежду милионерите и милиардерите, който би нарекъл фирмата си „Микромек“ (Microsoft), защото това би го унизило, би предизвикало подигравки и би уронило сексуалния му престиж всред противоположния пол.

Следователно, използвайки Логическите закони и насъбраното знание в настоящето Зететично изследване, трябва да заключим, че името на софтуерния гигант е умишлено направена подсказка, посочваща дългосрочните цели преследвани от Властващия Елит, а именно: чрез внедряването на Виртуалната реалност, посредством интерфейса мозък-компютър в Човешкото същество и безжичното му свързване с Изкуствения Свръхинтелект, да се постигне аналог на литературния персонаж Майкрофт, който служи като пример за подражание вече 130 години.

Нещо повече, още преди на милиардера Бил Гейтс да му бъде наредено да нарече компанията си „Майкрософт“, Американският писател на Научна фантастика и Масон Робърт А. Хайнлайн, първият удостоен с Мемориалната награда „Деймън Найт Гранд Мастър“ на Асоциацията на писателите на Научна фантастика и Фентъзи в Америка за цялостен принос, един от Постхуманистичната „Голяма тройка на фантастиката“, заедно с другите двама Масони Айзък Азимов и Артър Кларк, и тримата членове на Световното бъдещо общество[8], вече използвал алюзията с името Майкрофт в своя роман от 1966 година „Луната е наставница сурова“. В романа, разказващ за бунта на Лунната колония срещу Земното управление, компютърният техник Мани уж открива, че Суперкомпютъра ХОЛМС IV е „постигнал себеосъзнаване“. Мани нарича бездушната машинария „Майк“, по името на Майкрофт Холмс, и изпада в илюзията, че са приятели.

В наши дни, името на брата на Шерлок се използва и от компанията Mycroft A.I.Изкуствен Интелект Майкрофт, която, на базата на безплатен отворен код, през 2016 година създаде „интелигентен“ персонален асистент и навигатор на знания за операционните системи Linux, използващ потребителски интерфейс на естествен език. Нека цитираме пасаж от уебсайта на компанията:

„И така, как може да се различи силен И.И. от слаб И.И.? Алън Тюринг – бащата на универсалния компютър, предложил тест, известен като „тест на Тюринг“, при който Човеци са канени да оценяват компютър на основата на обикновен разговор. Ако те не могат да определят дали дадена програма е Човек, или компютър – програмата се смята за силен И.И. Неотдавнашният филм „Екс Макина“ бе отлична драматизация на този тест.

Според това определение Майкрофт е слаб И.И. Той може да интерпретира естествения език, да започне търсене и да поддържа контекста на заявката, но всеки, който взаимодейства с него повече от минута-две, ще разбере, че това е компютър.

Дългосрочната ни визия в Майкрофт И.И. е да разширим уменията и способностите на Майкрофт до такава степен, че взаимодействието с Майкрофт да стане неразличимо от взаимодействието с Човешко същество. Когато дойде това време, Майкрофт ще се превърне в силен И.И. – да се надяваме, първият в Света…….

Тъй като този подход за постигането на силен И.И. ще отнеме на компаниите за патентован софтуер десетилетия усилия и стотици милиони долари, ние направихме Майкрофт с безплатен напълно отворен код. Нашата надежда е разработчиците, хакерите и създателите на програми да разработят нови умения и способности за Майкрофт и да ги предоставят на голямата общност на Майкрофт – постепенно надграждайки системата от слаба в силна.“

Разумно мислещият Човек, още на пръв прочит, би разкодирал двузначната реч и двусмислените послания, откривайки по такъв начин основните прийоми за прилъгване и вербовка на професионалисти, използвани от Масонските слуги на Криптокрацията, за да ги накарат да работят за собственото си поробване. Първият е толкова откровено налуден, че не оставя никакво съмнение за посоката, в която трябва да се придвижи Цивилизацията, а именно, компютърният глас на И.И. трябва да стане неотличим от Човешкия, а също и структурата на мисълта трябва да е Човешка.

В целия текст се говори за „умения и способности на Майкрофт“, сякаш електронната машина е жива и одушевена. Но върхът на заблудата се достига към края на текста, когато се приканват „разработчиците, хакерите и създателите на програми да разработят нови умения и способности“ за машината БЕЗПЛАТНО, тъй като, видите ли, в противен случай това би отнело „десетилетия усилия и стотици милиони долари“ на милиардерите, собственици на софтуерните компании, и за да не похарчат те парите си, което всъщност е невъзможно, професионалистите-профани трябва сами да изковат веригите и да си ги окачат на вратовете си, което те поистина в действителност правят!

Но защо, какъв е смисълът купчина от сплави и полупроводници да „говори“ и да „мисли“ като Човек, ако това словоблудство не е апотеоз на демоничната реч?

Демоничната приумица „мислеща машина“ е нужна на Криптокрацията, за да убеди профана, че няма никаква разлика между Човешкото същество и дадена купчина метали, пластмаси и кабели, която симулира говор, „доказвайки“ му, че и той е просто една бездушна биологична машина с физиологически нужди и нищо повече. Това е крайно необходимо на Робовладелците, за да излъжат обикновения работник, че той е само предмет, говорещ и мислещ по определени схеми и подчинен на известни алгоритми и, следователно, ако някаква машинария ги наподоби, то, според тях, тя „притежава съзнание и интелект“.

Подобно налудно твърдение поистина представлява най-сатанинско сквернословие, тъй като Съзнанието и интелектът, бидейки същностни качества на Творецът-Творение, се излъчват от Него и се провеждат до отделната Джива, посредством вечно живите Фини Трансцендентни тела, но в никакъв случай не са компютърен алгоритъм или софтуер. В Световен мащаб, целият план по създаването на Изкуствения Интелект е хитро прикрит по Оруелски с двусмислена реч, която има за цел умело да играе по струните на себелюбието и тщестлавието на бездуховните професионалисти, за да ги накара да вземат участие в осъществяването на „Великото Дело през Вековете“, без да знаят, че това е част от Световната Игра на Криптокрацията, осъществявана от Масонските Ложи.

 

*

 

Масонските Ложи са представени в произведенията на Конан Дойл по алегоричен начин, чрез съоснования от Майкрофт Холмс джентълменски клуб „Диоген“, наречен така по името на Диоген Синопски, Циника. Ето как в разказа си „Гръцкият преводач“, написан през 1893 година, Дойл иносказателно разкрива задължителния Масонски кодекс на мълчанието:

„Знаете, в Лондон има много хора, които, някои от срамежливост, други пък поради мизантропия, не желаят компанията на ближните си. Но все пак те не са против удобните кресла и последната периодика. Клубът „Диоген“ е създаден за удобство на тези хора и сега той приютява обществено най-малко достъпните и никъде неизлизащи мъже в града. На никой член не е позволено да забелязва който и да е друг наоколо. Освен в Стаята за непознати, при никакви обстоятелства не се допускат никакви разговори, а при три нарушения, ако бъдат отнесени до вниманието на комисията, правят от говорещия, подлежащ на изгонване. Брат ми беше един от основателите и аз самият намирам, че средата е много успокояваща.“

Въпреки че не е известно дали Конан Дойл е знаел за Масонското убийство на По, той се е възхищавал изключително много от поета и се стремял, макар и неумело, да наподоби литературната му изразност, като на не малко места използва алегорията, както в цитирания параграф. В него, посредством метафора, но напълно недвусмислено се излага общия дух на Занаята и основния канон, който всеки Масон е длъжен да спазва, ако не иска да бъде наказан, или още по-лошото убит.

Посредством алегорията на Дойл ние разбираме, че членове на Клуба стават тези, които ги е срам от себе си, тъй като не познават истинската Трансцендентална природа на вечното си Същество, или пък онези, които ненавиждат Човечеството и мразят себеподобните си. Това описание е съвършено вярно, щом бъде отнесено към Братството, тъй като в него се инициират само зли невежи егоцентрици. Във второто изречение се казва, че те са настанени по високи постове и контролират и издават масмултимедиите. В следващото изречение се обяснява, че Масонството е създадено, за да изпълни целите на човеконенавистниците, като ги прикрива от ближните и ги прави недостъпни за непосветените. Четвъртото изречение постулира, че е абсолютно забранено Масоните да разкриват самоличността на събратята си заговорници. В петото изречение се определят строгите правила за пазене на конспиративната тайна и се определя смъртно наказание, давано след три простъпки. А в последното шесто изречение се обявява, че Майкрофт е основател на Клуба и че Шерлок също е член, макар и по-нисша степен, което трябва да бъде тълкувано като самопризнание на Дойл, че бил посветен в Древния Занаят.

От разказа „Кражбата на чертежите“, написан през 1912 година, става ясно, че Майкрофт изпълнява функциите на Човешки „компютър“ и е върховният и незаменим мозъчен-тръст в Държавата, върху който се крепи Британското Правителство и който така съчетава и осмисля отделните Държавни тайни, че да предложи оптималния начин за действие. В разказа се разкрива, че Клубът „Диоген“, тоест Масонската Ложа се явява висшестоящ спрямо Тайните Правителствени Служби, които, както става ясно, са подчинени на мозъчния-тръст, или съотнасяйки това към днешния ден, на Суперинтелекта Майкрофт.

Ето как, още преди повече от век, слугата на слугите на Криптокрацията – Конан Дойл, излага на показ начина, по който ще бъде управлявано Човечеството, а именно, всички ние, без значение от йерархичното ни положение – дали сме обикновени работници, или пък висши служители на Държавата или на Тайните служби, ще бъдем подчинени на „Един Велик Ум“, или както бихме казали днес на Изкуствения Суперинтелект. Образите и сюжетната линия от разказа „Кражбата на чертежите“ са доразвити от Масона Били Уайлдър във филма му от 1970 година „Личният живот на Шерлок Холмс“, както и във всички последващи екранизации. И така, вече повече от век насаждането в Общественото съзнание на Илюминатската визия за бъдещето на Света продължава с ускоряващо се темпо, посредством всички видове Изкуства и обнародването им чрез малкия и големия екран.

Говорейки за тандема Холмс-Уотсън, непредубеденият ум веднага би установил, че тази връзка е твърде необичайна и явно хомосексуална: персонажите живеят заедно, не се интересуват от жени, в разговорите помежду си използват обръщението „скъпи“ и така нататък. Естествено, никъде Дойл не казва открито, че те са педерасти, но е очевидно, че отношенията им представляват подготовка на Общественото съзнание за днешния етап на морално изроденото Общество, при който откритото мъжко съжителство на семейни начала се приема от „цивилизованите“ за нормално, а в някои Държави дори се подкрепя, като се позволява на хомосексуалните двойки да осиновяват и възпитават деца.

Пълното извратяване на Човешкото общество върви с все по-бързи крачки – педерастите и лесбийките са поставяни на най-висшите длъжности в Правителствата, нека само споменем: Ерик Фанинг – Министър на Сухопътните войски на САЩ; Лео Варадкар, Министър-председател на Ирландия от 14-ти Юни 2017 година, който има гей-брак с Матю Барет; Премиерът на Люксембург, Ксавие Бетел, сключил гей-брак с Готие Дестне; Норвежкият Министър на здравеопазването Бент Хойе и брачния му гей-партньор Даг Терийе; Исландската Министър-председателка Йохана Сигурдардотир сключила гей-брак с Йонина Леосдотир; лесбийката Ана Бърнабич – Министър-председател на Сърбия от 29-ти Юни 2017 година и член на Групата на Билдербергите, и така нататък, и така нататък.

Многобройни са целите за напредъка на Илюминатския план за пълното заробване на Човечеството, които могат да бъдат постигнати чрез инсталирането на педерасти и лесбийки по високите етажи на видимата Световна управленска структура. Хомосексуалистите са послушни марионетки в ръцете на Масонските кукловоди и биха изпълнили всякакви заповеди, без да се замислят за последствията, тъй като са престъпили всички нравствени норми и са лишени от изконните Човешки ценности. Издигането на педерасти и лесбийки – утайката на Обществото, за уж „ръководители“ на Народите преобръща наокапи ценностната система и служи за модел за подражание на младежта, за да бъде покварена тя и за да се умножават извратените в Обществото. Това, естествено, е част от Илюминатската стратегия, запускана в действие от Масонските Ложи, контролиращи управленските структури, и стриктно изпълнявана от Ционистките Правителства, доказателствата за която можем да прочетем в написаните още преди 122 години „Протоколи на Ционските мъдреци“.

 

 

Тема ХL-та:

Масонът Иън Флеминг и Адлеровата Индивидуална Психология в Холивудизма

 

И така, след като Едгар Алън По положил началото на Криминалния жанр в Литературата, Световния Масонско-Ционистки Заговор открил в този жанр оръжие с неподозирана поразяваща мощ върху Човешкия вътрешен мир и поведение, което той възнамерил да използва постоянно и навсякъде, за да промени и профилира по свое усмотрение Обществата. Поради това, че По бил отявлен противник на задкулисните манипулации на Върхушката и активен участник в Анти-Масонското движение, разобличаващо коварните способи за управление на Света, той станал трън в очите на Илюминатите и те го убили, сринали достойнството и опетнили името му, посредством Активно мероприятие за „Очерняне на личността“, служещо за основа на всички подобни клеветнически операции оттогава насетне.

С цел предотвратяване появата на подобни на По „неконтролируеми елементи“ всред интелигенцията, през последния век и половина Криптокрацията търси, намира и посвещава в Масонство всички даровити творци, които успее да подкупи с обещания за богатства и слава, а онези, които устояват на нейните попълзновения, биват убивани или „самоубивани“, а личността им бива опозорявана. По такъв начин, днес, Криминалният жанр се превърна в ненадмината по ефективност техника на Активната пропаганда и Социумната манипулация, както и за реклама всред подрастващите на насилническия Държавен апарат – Полицията, специалните и секретните отдели, като всички Световноизвестни творци са вербувани от Тайните служби или са посветени в мистериите на Окултните Общества и Ложи, за да изпълняват повелите на Господарите на гойим.

Едно от най-успешните оръжия за програмиране на младежта, за насаждане на преклонение пред Властимащите и за привличането й в Полицията и Тайните служби, респективно в Масонските Ложи, се оказва Активното мероприятие „Джеймс Бонд“. За да разберем мощта му, нека споменем, че само поредицата от 26 филма е оценена на стойност $20 милиарда, което я прави най-скъпия мултимедийен франчайз на всички времена, а поредицата романи се нарежда сред най-продаваната в историята с повече от 100 милиона продадени екземпляра, донесли на Иън Флеминг печалба от $100,000,000.

Иън Флеминг (1908–1964) бил роден в много заможното семейството на Валънтайн Флеминг, член на Парламента, и Евелин Сейнт Кроа Роуз, живеещи в Мейфеър – богаташкия квартал на Лондон. Майор Валънтайн Флеминг загинал на Западния фронт през 1917 година, оставайки огромно имение и богатство на съпругата си, с изричното условие тя да не се омъжва втори път. Неговият некролог в списание „Дъ Тайм“ бил написан от близкия му приятел и бизнес партньор – Циониста Масон Сър Уинстън Чърчил.

Прадядо на Иън по майчина линия бил влиятелният Сър Филип Роуз (1816–1883), 1-ви Баронет, много близък приятел на Окултиста Ционист и Премиер на Великобритания – Дизраели. През 1868 година, Сър Филип, адвокат и Висш Шериф на Бъкингамшър, основал Тръста за чуждестранни и колониални инвестиции, първата колективна инвестиционна схема в Света. Днес, Тръста притежава активи под управление на стойност около £3,700,000,000, както и дялове в над 500 различни компании в 35 страни по Света. Освен това, Сър Роуз бил награден с Ордена на Османската Империя „Меджидиè“, Първи клас, за особени заслуги в провеждането и на двете припокриващи се по онова време Имперски политики.

Дядо на Иън по бащина линия бил Шотладския банкер Робърт Флеминг (1845–1933), собственик на Robert Fleming & Co., която основал в Дъндий през 1873 година. Тази банка бе всред най-значимите финансови сдружения и през 2000 година бе продадена на Чейс Манхатън Банк за над $7,000,000,000. Освен това, Холдингът Робърт Флеминг притежава 50% от капитала на една от най-големите Азиатски инвестиционни банки – Jardine Fleming, която в своя апогей през 70-те години на ХХ-ти век имала активи под управление от над $22,000,000,000, над 8,000 служители и клонове в 44 Държави.

Робърт Флеминг бил приятел и бизнес партньор на най-влиятелните Еврейски банкери от Уол стрийт и учредители на Федералния Резерв: Дж. П. Морган, Якоб Шиф, чието родословие може да се проследи до Цар Соломон, както и на тъста на Шиф – Авраам Кун – основателят на мощната банка Кун, Лоеб и Ко. от Ню Йорк, за която ще говорим в Глава Дванадесета. Флеминг, широко известен и почитан в Интернационалния Банков Тръст, бил безкруполен, безжалостен и безсъвестен банкер – модел за подражание. Той финансирал строежа на Американските железопътни линии, като наемал Китайски имигранти, поставял ги да живеят при нечовешки условия и брутално ги експлоатирал и това му спечелило неприязънта на честните работници и омразата на преселниците.

Робърт Флеминг бил и всред основателите на Англо-персийската петролна компания (APOC), създадена през 1908 година, след откриването на голямото нефтено поле в Масджед Солейман, Иран. APOC, тясно свързана с финансовите интереси на Циониста Масон Сър Уинстън Чърчил и крипто-евреите Младотурци, била първата петролна компания там, която през 1954 година била преименувана на известната ни British Petroleum Company (BP) – третото по големина Енергийно дружество в Света.

Иън Флеминг бил слабовато, разглезено и капризно дете. Безплатното начално училище било много трудно за него – постоянно се оплаквал от храната, физическите затруднения и от малтретиране. През 1921 година, майка му го записала в Итън Колидж. Основан от Крал Хенри VІ-ти през 1440 година, Колежът Итън е най-скъпото частно училище в Обединеното Кралство, с годишна такса от £37,602, и е несъмнен фаворит на Кралското семейство, възпитало Принцовете Хари и Уилям, както и Дейвид Камерън.

Иън бил твърде посредствен колежанин, добър само в леката атлетика. Той, обаче, се отличил най-вече с разблудния си нощен живот, в който неизменно присъствали безразборни връзки с леки жени, много алкохол, тютюн и мощни автомобили. Безнравственото му държание го довело до остър конфликт с домакина на Итън – Е. В. Слейтър. Слейтър убедил майката на Флеминг, че единствения начин да „стегне“ сина си бил да го махне от Итън и след частни курсове да го запише в Кралското военно училище (RMC) в Сандхърст, където казармената дисциплина би излекувала развратния му характер. На практика, обаче, Военното училище не променило Флеминг и само след няколко месеца той бил изгонен и от там, без какъвто и да е чин, но за сметка на това прихванал гонорея.

Богатата Евелин Роуз имала амбицията да подготви Флеминг за пост в Министерството на външните работи и за да постигне тази цел тя решила да му даде подходящо Интернационално Образование, което щяло да смекчи и прикрие разгулното му поведение. През 1927 година, когато бил на 19 години, тя го изпратила в спа-комплекса Тенерхоф в Кицбюел, Австрия, в който се помещавала свръх-елитарна малка частна школа, ръководена от Британския шпионин Олбън Ернан Форбс Денис и неговата съпруга, писателката на шпионски романи – Филис, по баща Бътоум (1884–1963). Ернан бил Главен резидент на секцията на МИ6, отговаряща за Австрия, Унгария и Югославия, работещ под прикритието на Британски дипломат отначало в Марсилия, а след това във Виена. Частното училище на съпрузите Денис, всъщност, представлявало инкубатор за шпиони, които трябвало да бъдат посветени в последните за времето си достижения на разгадаването на Човешката Психика и да бъдат приобщени към методите за повлияването й. Шпионската школа била също и експериментална база за разпространението и прилагането на Индивидуалната Психология на психоаналитика Алфред Адлер. Преподавайки езици и провеждайки психологически експерименти и терапии школата била лаборатория за подготовка на нови членове за Тайните служби.

 

*

 

Ашкенази Евреинът Алфред Адлер (1870–1937), роден в Рудолфшайм, Виена, бил офталмолог и психотерапевт. През 1902 година, той бил сред тримата психиатри, които Ашкенази Масона Зигмунд Фройд канел всяка Сряда в дома си, впоследствие станали известни като дискусионната група „Сряда Общество“. През 1912 година Адлер се отцепил от Фройдистката Психоанализа и основал Общество за Индивидуална Психология. Адлер твърдял, че за Психологията Социалната страна на личността е също толкова важна, колкото и вътрешния Свят, че динамичните промени на властта и компенсацията се простират отвъд сексуалността и че полът и Политиката трябва да бъдат поставени наравно с либидото. Адлер имал крайно леви Социалистически убеждения, а съпругата му дори била близка приятелка с много Руски Марксисти, както и с Циониста Лев Троцки. Адлер, освен това, бил горещ привърженик на Циониста Ян Кристиан Смьотс, два пъти Министър-председател на Южноафриканския Съюз и философ, и като него действал в посока на създаване на Единно Световно Правителство и за обединяването на всички Религии в Единна Световна Църква.

Повлияна от Философиите на Кант и Нитцше, основа на Школата на Адлер станал комплекса за малоценност, който той поставял като определящ елемент, играещ ключова роля в развитието на личността. Адлер твърдял, че Човешката личност може да бъде обяснена телеологично[9]: когато в живота на индивида се появят достатъчно непреодолими затруднения, спънки, конфликти или беди, те стават части от несъзнаваното, изграждайки комплекса за малоценност, като едновременно с това действат за превръщането му в комплекс за превъзходство, или по-точно цялостност. Според него, желанията на идеала на Аза биват противопоставени на Социалните и Етични нужди и, ако коригиращите фактори бъдат пренебрегнати и индивидът бъде свръхкомпенсиран, тогава би се появил комплексът за малоценност или за превъзходство, които биха предразположили индивида да стане егоцентрик или жаден за власт насилник.

В теорията си Адлер подчертавал важносттта на средата при раждане, начина на живот и Социалните интереси при възникване на концепциите на комплекса за малоценност или превъзходство – основни съставни части на личността. Психологическото здраве, според него, се определяло от нивото на Социумния принос, полезен за по-голямата Общност, така че интегрирането на личността, подпомагаща социалния контекст, била мярка за психичното й здраве. Социалният принос се увеличавал чрез намаляване на погрешните, спрямо Обществото, вярвания, които често водели към неадаптивните комплекси за малоценност или за превъзходство. Адлер създал методика за борба с „фалшивите“ вярвания, която се състояла от изследване на семейните съзвездия – взаимоотношенията с близките, ранните спомени и мечтите.

Представяйки самата същност на обективната Истина като функция на Социално общоприетите представи и вярвания, много често погрешни или нямащи нищо общо с Действителността, Адлер измамно вменява на Обществата непогрешимост – атрибут единствено на Абсолюта. Впоследствие, обвързвайки еднозначно вътрешния Свят – Душата, на индивида със Социумния принос, зависещ от нивото на приемане на общоприетите, но винаги относителни вярвания, и който определя Психическото здраве на личността, Адлер завинаги подчинява индивида на Властимащите и обвързва отделната Джива във веригите на вечния контрол на Егрегорния слой и на Нисшия Астрал.

В плен на модерните Философии, екзистенциализма и постмодернизма, Адлер не могъл да разбере предопределената съдба, вечната Трансцендентална същност на Аза – комплекса Дух-Душа, и неговата крайна цел: завръщане в Дома на Отца, а натоварил индивида, въпреки невежеството му, с бремето автономно да решава за себе си кой и какво е той по отношение на Света. Индивидулната Психология на Адлер дефинира Свят, в който обявява безответствената слободия, основана върху нарцисизма, за най-висшето добро, като поставя цивилизованите в плен на егоизма и печалбарската надпревара, отреждайки им мястото на бездушни пионки, манипулирани от Елита и масмултимедиите, експлоатиращи Адлеровата теория, за да увеличават властта си по всякакъв недостоен и безнравствен начин.

Както казва Кристофър Лаш, насаденото ни от Обществото предписание да се наслаждаваме, вместо да освободи Психиката, за да се радваме на живота, е създало Чудовищно Суперего, подхранвано от непреодолимата пропаст на това, което, според Адлеровата терминология, бихме нарекли концепция на Аза, от една страна, и идеала на Аза – от друга. Суперегото определя невъзможността да бъдем достатъчно добри за себе си, тъй като Аза винаги е жаден за все по-големи и по-големи завоевания, никога не предлага трайно удовлетворение или стабилност, а винаги е пред пълно сриване.

Поредният „-изъм“ – Адлеризмът: „става въпрос само за мен“, води цивилизования до постоянна несигурност, защото е принуден винаги да се занимава само със себе си и да изследва дали е достатъчно добър спрямо нереалистичната концепция за Аза, проектирана върху Психиката му от Институциите и от масмултимедиите, в служба на Властващите. Въпреки че Социумът, прегърнал нарцистичната слободия, гарантира известни лични свободи, самата необходимост от сравняване със съвършения образ причинява непрекъснат и непоносим срам и несигурност, поради действителни или въображаеми несъответствия по отношение на образа. Именно този срам и несигурност мултиплицира в пандемично разпространение психозите, хванали за гушата цивилизованите, както и насажда модела на бягството от реалността с помощта на алкохол, нелегални опиати, легални наркотични медикаменти и множеството други пристрастености: хазарата, електронните забавления, инфотейнмънта и натрапчивото до маниакалност харчене на пари, като например ходенето по екскурзии в чужбина и „шопинга“.

Индивидуалната Психология на Адлер е изцяло Атеистично-прагматично ориентиран Психичен конструкт, тоест Егрегор, изключил от себе си знанието за съществуването на Трансцендента, Фините тела и Творецът-Творение. Този Демон-Егрегор постулира: каквото служи най-добре на „Социалния интерес“ е най-доброто убеждение, или Религия. Адлер обявил за най-висша ценност „Социалният интерес“, като по този начин, според него, индивидът вече не е обвързан с Аза, а се явява само отражение на благополучието и благоденствието на другите. Иначе казано, Индивидуалната Психология определя, че всичко, което Криптокрацията провъзгласи, посредством Институциите и масмултимедиите, за „Социален интерес“ и „истина“, колкото и нереално да е, трябва да бъде прието за истина, тъй като служи на общия „Социален интерес“ и намалява неадаптивните комплекси за малоценност и превъзходство, което гарантира Психическо здраве!

Да, колко явно Оруелски звучи този синтез на относителността, неустановеността, непоследователността,  двузначносттта и двумислието на Индивидуалната Психология:

„Във Философията или Религията, или Етиката, или Политиката, две и две може да прави пет, но когато някой проектира оръжие или самолет, трябва да прави четири.“

„Министерството на Мира се занимава с война, Министерството на Истината с лъжите, Министерството на Любовта с изтезанията, а Министерството на Изобилието с глада. Тези противоречия не са случайни, нито пък са резултат на обикновено лицемерие: те са умишлени упражнения в двумисъл.“

„Не виждаш ли, че единствената цел на Новоговора е да се стесни обхвата на мисълта? Най-накрая, ние ще превърнем мислопрестъпленията буквално невъзможни, защото няма да има думи, с които да бъдат изразени.“

Джордж Оруел, „1984

 

*

 

Масоните в Тайните служби удовлетворили желанието на Евелин и поели Йън в свои ръце. В частната школа по Адлерова Индивидуална Психология, ръководена от агента на МИ6 Ернан Денис, Флеминг бил посветен в Мистицизма и в тайните на манипулацията на Психиката на личността. От изключителна важност за бъдещата му задача – сътворяването на персонажа Джеймс Бонд, били напътствията на Филис Бътоум. Но едва през 1960 година той признал каква огромна роля за него изиграл престоят му в Тенерхоф в Кицбюел, като написал в писмо до Филис следното: „Животът ми с вас двамата е един от най-ценните ми спомени и Небесата само знаят къде ли щях да бъда днес без Ернан“.

След завършването на шпионския курс, Флеминг посещавал за няколко месеца лекции в Университета в Мюнхен, а след това и в Университета в Женева, но тъй като по характер бил неспособен да се отдаде напълно на едно постоянно занимание прекратил с неуспешните си опити да придобие Образователен ценз. По същото време, в Женева, разюздания му начин на живот, натоварен с буйни денонощни разпивки, провалил годежа му с Моник дьо Бутон, чиято майка забранила брака им.

През 1931 година, Иън се опитал да влезе в структурите на Външно министерство, но бил скъсан на изпитите. Майка му отново трябвало да се намеси и използвайки банкерското си влияние накарала Сър Родерик Джоунс, Шеф на Ройтерс, да намести блудния й син в журналистическия занаят. През 1933 година, Ройтерс изпратили Иън в Москва, за да отрази Сталинистките показни процеси и да интервюира Бащата на Народите. Флеминг, обаче, отново не довел работата докрай и се върнал в Лондон без очакваното интервю, като естествено бил уволнен поради некадърност.

Но, майка му не се отказвала и започнала да оказва натиск и върху финансовите компании да назначат сина й на доходоносна позиция. През Октомври 1933 година частната банкова къща Cull & Co., основана през 1921 година, се поддала на натиска и наела Иън, но бързо-бързо го освободила. През 1935 година една от най-големите брокерски къщи в Ситито – „Роу и Питман“, наели Йън за борсов посредник, ала след няколко месеца го уволнили. Явно на Флеминг му харесвало амплоато на гуляйджия и женкар и, понеже бил много богат, не желаел да посвещава времето си на сериозни дела.

В началото на 1939 година Флеминг започнал любовната афера с бъдещата си съпруга Ан, внучка на известния Хюго Чартъръс, 11-и Граф на Уемис и 7-ми Граф на Марч, която по това време била омъжена за Шейн, 3-ти Барон О’Нийл, но също така била и любовница на Есмънд Хармсуърт, наследникът на най-големия вестникарски магнат Лорд Ротермиър, собственик на „Асошиейтид Нюзпейпърз“ ООД и „Дейли мейл“, днес обединени заедно с много други компании в най-мощния масмултимедиен конгломерат във Великобритания – DMG Media. След смъртта на баща си, Есмънд станал Лорд Ротермиър, наследил вестникарската империя, а вече овдовялата Ан се омъжила за него, като разбира се не прекъснала връзката си с Иън.

Междувременно, Флеминг построил в Ямайка имението „Златното Око“, където любовниците прекарвали заедно два месеца в годината. През 1951 година Ан се развела с Лорд Ротермиър и след година се омъжила за Флеминг, но за разнообразие поддържала любовни отношения и с Министър Хю Гейтскел и с бъдещия Британски Държавен секретар и Президент на Европейската Комисия Рой Дженкинс. От своя страна, Флеминг имал любовна връзка до края на живота си със съседката си в Ямайка – Бланш Блекуел, майка на Крис Блекуел, основал през 1959 година Айлънд Рекърдс – най-голямата независима звукозаписна компания в Света до 1989 година.

В крайна сметка, през Май 1939 година, Масонските връзки на майка му проработили и Флеминг бил назначен за личен помощник на Адмирал Джон Годфри (1888–1970), Директор на Военноморското разузнаване на Кралския флот, член на Кралския Орден на Банята и кавалер на Мистичната „Огърлица на Нил“, за която ще разкажем в Глава Единадесета. Той бил назначен, под кодово наименование „17F“, работел в Стая 39 в Адмиралтейството, и, въпреки че не бил завършил военно училище, веднага бил произведен в чин лейтенант, после в подпоручик, след това в поручик и само след няколко месеца, още преди началото на войната, бил повишен в чин командер, който съответства на подполковник от Сухопътните войски. Фактът, че Флеминг, нямащ военно образование, само за 4-5 месеца бил произведен в чин командер, сответстващ на подполковник, е абсолютно изумителен и няма аналог в мирно време никъде по Света! Дори самият напълно пристрастен биограф на Флеминг, Андрю Лайсет, написал още биографиите на Масоните Конан Дойл, Ръдиард Киплинг и Уилки Колинс, притеснен признава, че „Флеминг очевидно нямал нужната квалификация“. Това стремително извисяване в кариерата може да бъде предизвикано единствено и само от Тайните Общества, които задължили Адмиралтейството да издигне техния избраник.

Притчата за Флеминг“, разпространявана от добре платените от Тайните служби негови биографи и Ционистко-Масонската Уикипедия, е поистина съвсем невероятна, без аналог в Света, превръщайки се на места в напълно абсурдно смешна гротеска. Флеминг, който не могъл да завърши никакво учебно заведение, нямал военно образование, сменил много и различни професии, защото поради некадърност бил уволняван само след няколко месеца работа, и който още от юноша бил страстен пушач, алкохолик и развратник, изведнъж станал „безценен личен помощник“ на Адмирала и единствената му свръзка с Тайната разузнавателна служба (SIS) – МИ6, Политическата военна администрация (PWE), тоест службата за черна пропагандна, Управлението за специални операции, Обединения разузнавателен комитет на Великобритания и Кабинетите на Премиерите Чембърлейн и Чърчил, а отгоре на всичкото се превърнал и в „отличен администратор“, изобщо в най-незамения кадър в цялото Британско Адмиралтейство!

Според казионните източници, Флеминг работил и с Масона и агент на Рокфелер и Джей Пи Морган Генерал-Майор Уилям Джозеф „Дивия Бил“ Донован – Директор на Управлението на Стратегическите Служби, предшественик на ЦРУ, за когото ще разкажем в Глава Девета. Дивият Бил, специален представител на Президента Рузвелт за съвместяване усилията на Американските и Английските разузнавателни служби, поканил през Май 1941 година в Америка Адмирал Годфри, който бил придружен от Флеминг, и те заедно написали цялата документация на Отдела на Координатора по информацията, преименуван после на ЦРУ! Нека Читателят само си представи: Флеминг, който не бил завършил дори колеж, тоест гимназия, написал първичните документи по създаването на предшественика на ЦРУ! Та, как и от двете страни на океана не се намерил поне един Професор по Военно дело, или по Международни отношения, или по Политикономия, или поне по Право, за да напише документите по създаването на обединителния отдел на Тайните служби в Америка, та трябвало Флеминг да участва в това дело?! Е, наистина тази лъжа е най-голямата, която авторът е прочел в живота си!

Ето, друга притча, разпространявана от биографите: Флеминг привлякъл вещера Алистър Кроули – „Звярът 666“, когото без съмнение познавал, за да участва в план, в който да свърже Заместник-Фюрера Рудолф Хес с участници в измислено нелегално движение против Премиера Чърчил. Тази измама не била осъществена, но ни се казва, че Флеминг не се отказал и по някакъв неизвестен начин влязъл във връзка с Хес и го излъгал, давайки му „джентълменската си дума“, че няма да бъде заловен, ако отлети за Шотландия, за да се срещне с абдикиралия Едуард VІІІ-ми и да преговаря с Крал Джордж VІ-ти за сепаративен мир. Незнайно защо Заместник-Фюрерът се уловил на плитката лъжа и излетял за Шотландия. Естествено, това бил капан и Хес бил арестуван и хвърлен доживот в затвора, където на 93-годишна възраст бил обесен от надзирателите с кабел от лампа. По такъв начин, ни се казва, че Флеминг бил героят, който неутрализирал втората по важност личност в Третия Райх!

Но, биографите и Уикипедия не знаят умора и не се спират само до тук! На Флеминг те приписват организирането на две специални части от командоси, поредица саботажи, секретни операции, свързани с шифровъчната машина „Енигма“, с ракетите „Фау-2“, с реактивния Месершмит 163, с Немските скоростни подводници, както и десетки други успешни тайни специални операции срещу Нацистка Германия, на които Човек не може само имената да запомни дори десет пъти да прочете пропагандните материали, разпространени в масмултимедиите!

Тези измислици са толкова вцепеняващо стряскащи, че обикновения Човек изобщо не е в състояние да ги възприеме и ги подминава все едно, че въобще не ги е прочел, тъй като, ако се замисли върху тях, веднага ще установи, че те не биха могли да са действителност, а са само една нагла лъжа, която е приложена, за да задълбочи когнитивния дисонанс в Психиката му, а разбирайки това той ще осъзнае, че цялата „Притча за Флеминг“ представлява поредното Активно мероприятие на Тайните служби: ето, това е нашето Масонско „златно момче“, което, въпреки че няма никакво образование и не е професионален военен, е толкова интелигентно, че дори само може да спечели войната срещу Третия Райх!

Обаче, ако някой лаик си мисли, че след като войната свършила супер-разузнавачът Флеминг, който „осъществявал свръзката между Тайните служби в Обединеното Кралство и участвал в основаването на предшественика на ЦРУ“, заел висок пост в агентурния Свят, то той не е разкрил мистификацията, но все още е в неин плен. Естествено, Флеминг не би могъл да заеме какъвто и да е пост в Секретните служби или във Външно министерство, тъй като споменатите по-горе „операции“ тепърва щели да бъдат измислени от самите тях, така че на нашия герой му оставала единствената възможност, използвайки придобитите Масонски връзки да си уреди удобно място, завръщайки се към журналистиката.

През 1945 година, той започнал работа при вестникарския магнат Гомер Бери, 1-ви Виконт Кемсли, Офицер от Масонския Орден на Свети Йоан от Йерусалим (една от фракциите на Ордена на Рицарите Хоспиталиери и Суверенния Военен Малтийски Орден, основан през 1048 година), чийто суверен е самият Монарх на Обединеното Кралство. Лорд Кемсли, собственик на „Дъ Дейли Телеграф“, „Дъ Сънди Таймс“ и на още няколко издания, наел Флеминг за Завеждащ чуждестранния отдел на вестникарската група „Кемсли“, като в договора му залегнало условието за ежегоден тримесечен отпуск. До 1959 година Флеминг бил журналист на пълен работен ден, след което се явявал само на съвещания, а годишния си отпуск прекарвал в Ямайка.

Флеминг написал 14 шпионски книги, но след смъртта му Иън Флеминг Пъбликейшънс и други издателства, пуснали на пазара още 39 романа с главен герой Джеймс Бонд, които били написани от: Сър Кингсли Уилям Еймис, Джон Едмънд Гарднър, Реймънд Бенсън, Себастиан Чарлз Фолкс, Джефри Дийвър, Уилям Бойд, Антъни Хоровитц, Чарлз Мъри Хигсън, Стивън Коул, а пък Саманта Уайнбърг написала трилогията „Дневниците на Мънипени“.

Флеминг бил страстен пушач и акохолик още от юношеството си и заради това страдал от сърдечно-съдови заболявания. Дори след като на 53-годишна възраст претърпял тежък инфаркт, той не престанал да пуши и да злоупотребява с алкохол и 3 години по-късно този начин на живот му подсигурил смъртоносен втори инфаркт и гробно място в село Севънхемптън близо до Суиндън, Англия.

През 1944 година Флеминг бил посветен в Масонския джентълменски клуб „Будълс“ (Boodle’s), намиращ се на улица „Сейнт Джеймс“ в Лондон, чиито членове били всред най-влиятелния Британски Елит: Премиера Уинстън Чърчил, Военния министър Барон Джон Профумо, родения в Одеса син на корабен магнат Командер Уилфред Алберт Дъндърдейл (1899–1990) от Британските Военноморски сили и шпионин от МИ6, един от първообразите на литературния персонаж Джеймс Бонд, изтъкнатия актьор-масон Дейвид Нивън и много други. Чрез клубния Масонски хай-лайф, Флеминг се сдобивал с изключителни връзки в потайния Господарски Свят и получавал редовно  поверителна информация, която съумявал алегорично да вплете в сюжетите на книгите си, завъртайки със страшна сила многомилиардната рулетка на шпиономанията!

През Февруари 1952 година, Флеминг започнал да пише първия си роман „Казино Роял“, копирайки сюжета от издадения през 1946 година шпионски роман на Филис Бътоум „Линия на живота“, като главния му герой, Марк Чалмърс, послужил за основа на Джеймс Бонд. Голяма част от сюжета на „Казино Роял“ точно следва този на „Линия на живота“. И Чалмърс, и Бонд са агенти под прикритие, и двамата работят с жени, които в началото не харесват, но впоследствие се влюбват в тях. И двамата са заловени и измъчвани, после в последния момент са спасени и са изпратени в болница, за да се възстановят. Ида и отец Мартин възвръщат доброто здраве на Чалмърс, както и здравето на Бонд е възстановено, благодарение на грижите на Веспър Линд и Рене Матис. Само в края на двете книги сюжетът се разминава: докато Ида и Чалмърс са оженини от отец Мартин, то Бонд отправя предложение за женитба на Линд, но ненадейно тя се самоубива от угризения на съвестта, тъй като е двоен агент – обрат насъщно нужен на Флеминг, за да подтикне героя към отмъщение и да осмисли поредицата книги за Бонд.

Филис Бътоум вплита в романа си допълнителни сюжетни линии, които го правят много интересен  шпионски трилър, изпълнен с екшън. Например, Чалмърс се влюбва в Лиза, която е от съпротивата, помага й да крадат коне, но тя е убита в полето от разярен бик и героят е дълбоко съкрушен. Но, най-важното, езикът в книгата не е онзи брутален език, който сме свикнали да струи от касовите шпионски романи, също така и диалозите са задълбочени, съдържат в себе си сложни коментари върху международната политическа обстановка, а героите излъчват чувствителност.

Въпреки че Флеминг използвал главната сюжетна линия от романа на Филис, неговите герои и цялата му гледна точка са съвсем различни. Докато героите на Филис са по-топли и комплицирани личности, то Флеминг представя типажа на тайния агент като неоспорващ заповедите на висшестоящите, всепобеждаващ супергерой, напълно ампутирал от личността си дълбоките чувства и състраданието, чийто национализъм залива страниците с кръв. Героите на Флеминг са твърде опростени еднопластови личности, неспособни на дълбоки смислени Духовни преживявания, поддали се на най-низките страсти, водени от Фройдистките комплекси и всевластното либидо, както и от комплексите за малоценност и за превъзходство от Индивидуалната Психология на Алфред Адлер, която авторът използва за обосноваване на всичките им действия. Добре обучен в тънкостите на Адлеровата Психология в шпионската школа на Ернан, Флеминг я използва, за да обрисува цялостния вътрешен Свят на героите си, както и за да обясни начина им на поведение – възможно най-елементаризирания подход, който може да бъде избран.

Този тип литературни персонажи – първосигнални, еднопластови слуги, непостоянни в мотивировката на действията си, бездуховни изпълнители, без дълбоки лични чувства, повърхностни безволеви участници, изпълняващи винаги заповедите на Господарите си марионетки, без лични стремежи за усъвършенстване, напълно подвластни на либидото, разгулния сексуален стремеж, в плен на комплексите за малоценност и за превъзходство, подвластни на саморазрушителните и зловредни пристрастености, като алкохолизма, тютюнопушенето, хазарта и всякакви други мании, и в абсолютно невежество спрямо Трансценденталния Свят, бе нарочно въведен и тиражиран в много милиарди екзепляри булевардна литература, както за да разврати нравствените и Душевни устои на личността, така и за да принизи и по-късно съвсем да разруши интелектуалната способност на Човека да възприеме и оцени Изкуството и околния Свят. Именно на това демонично мероприятие Флеминг отдал таланта си, унижавайки и малкото останали добродетели у цивилизованите след края на Втората Световна война, като разпространявал и проповядвал в романите си преклонение пред низките страсти, себичността, безнравствеността, порочността, жестокостта, меркантилността, слугинажа, материалистката всеобвързаност, безверието и безчовечността.

Съпоставяйки двата романа, непредубеденият любител на книгата остава с дъх на горчиви бадеми в устата, заради самоналагащото се убеждение, че е бил лъган дълги десетилетия да чете една осакатена ерзац-литература, списана по образец на много по-качествени творби на отдавна нарочно забравени автори, които били наети само за учители на „златните момчета“ от Върхушката и не били лансирани от издателския бизнес. Равносметката е, че книгите на Флеминг бяха отпечатани в 100-милионен тираж, филмите и игрите върху тях донесоха десетки милиарди печалба, а учителката му – Филис Бътоум, бе избутана на заден план и забравена.

Както казахме, Флеминг бил посветен в Мистериите и в Демоничния окултизъм. Той четял трактатите на Д-р Джон Дий, четял и познавал лично Алистър Кроули, както и вещицата Сибил Лийк[10], а посредством Масонските си връзки научил, че за да бъдат отпечатани книгите му от Илюминатските издателства и да имат успех, той задължително трябва да въплъти Окултни, Мистични и Масонски символи и послания в тях. Така че романите за Бонд не са изключение от всеобщата индоктринация, наложена от Матрицата на Цивилизованото робство, понеже Флеминг втъкал в тях символизма на Религията на Върхушката – Демоничното Масонство. Той започнал още с името на имението си в Ямайка и по-късния едноименен роман „Златното Око“, които са очевидна препратка към Всевиждащото Око на бог Ра/Хор и към увенчаната с него Илюминатска Пирамида на Световния Контрол, представена върху Великия Печат на Американските щати. След това Флеминг закодирал послание до всички Масони по Света, чрез името на главния си герой – Джеймс Бонд, чийто инициали на Английски са JB и представляват явна аналогия на колоните в храма на Соломон Яхин и Воаз (Jachin and Boaz), изследвани в Глава Шеста, върху които били изписани тези букви. По-нататък в книгите си той постоянно вмъквал символи и препратки към Мистериите, Каббала и Древните Култове, като например: Вуду ритуали, барон Самеди – Духа на мъртвите, картите Таро и така нататък.

Авторът и на други места е писал, че, поради съществуването на Трансценденталния Закон за Свободата на волята, Илюминатите са длъжни да представят на яве пред нашите сетива методите и крайната цел на своята Световна Игра за контрол над Човечеството. Те разбира се го правят, чрез символите и алегориите, вмъкнати както в рекламите и масмултимедийните продукции, така и в художествените произведения, написани от посветени адепти. Именно заради това, още от древността творците-масони са имплантирали Окултни и демонични знаци в архитектурата, изобразителното изкуство и литературата, алегорично представяйки чрез тях същността и целите на Криптокрацията. По такъв начин, разсъждаващият логично Човек е подтикван да вземе решение, дали да се остави да бъде физикално и енергийно експлоатиран и поробен от същностите на Нисшия Астрал, чийто проводници и слуги са Илюминатите, или да отвори сетивността си за Истината и Пробуждайки се да тръгне по пътя на Освобождението.

Още от 50-те години на миналия век технологията за контрол върху индивидуалната Психика претърпя драматично развитие и това промени завинаги Човешката култура и масмедиите. Психичният контрол, или Контролът върху ума, повече известен с Материалистко-механистичната формулировка „промиване на мозъка“, в никакъв случай не е фантасмагория, измислена от писатели и режисьори, тъй като съшествуването му е исторически документирано, приложен е на дело в секретните операции „МК-Ултра“, „Монарх“, „Артишок“ и още в ред други, и освен това е обнародван в интернет пространството, включително и в уебсайта на ЦРУ – MK Ultra – FOIA | CIA FOIA. Представен алегорично и твърде схематично, Психичният контрол бил изнесен пред Обществото, посредством Британския филм от 1965 година „Досието „ИПКРЕС“ (The Ipcress File), чийто режисьор бил Евреина Сидни Жозеф Фюри, продуцент – Ашкенази Евреина Хершел (Хари) Солцмън, а главната роля се изпълнявала от Масона Сър Майкъл Кейн. Иносказателният начин, по който са представени взаимовръзките между контрола върху Психиката и медиите, илюстрира достиженията на манипулативната методика, осъществена на практика, посредством иновациите в технологиите за синтезиране на звук и изображения.

Във филма главният герой е насила упоен, вкаран и завързан във високотехнологичен метален къб с размери 3.6 метра и изложен на влиянието на прожектирани върху шестте вътрешни страни на куба бързо променящи се сцени, допълнени от мигащи разноцветни светлини и електронна музика, пулсиращи с честотата на мозъчните вълни. В тайните си съвместни научни разработки Военно-промишления комплекс, Академичната Психология и масмултимедиите отдавна са установили начините и са овладяли Човешката Психика, използвайки кибернетиката, за да диктуват сетивните възприятия и да повлияят на съзнанието. На съвременния етап от плана им те най-накрая успяват да накарат самите цивилизовани да пожелаят да участват съзнателно в собственото си Психическо кондициониране, благодарение на постоянната си обвързаност и съпричастност с вече безжичните аудио-визуални масмедии, представляващи прецизни инструменти за обуславяне на съзнанието.

Алегорично представяне на методологията за Психичен контрол любознателният Читател може да открие също и в следните филми: „Манджурският кандидат“ (1962) и (2004), „Портокал с часовников механизъм (1971), „Паралакс“ (The Parallax View) (1974), „Видеодрум“ (Videodrome) (1983), както и в някои филми за Джеймс Бонд.

В романите за Джеймс Бонд и във филмите, заснети върху тях, шпионският Елит на Тайните служби на Кралицата – МИ6, е представен като „Секция ОО“, която се чете „Двойно O“, а не с цифрите „00“, точно по същият начин, по който Робърт Дъдли, Граф на Лестър, любовник на Кралица Елизабет І-ва и биологичен баща на Сър Франсис Бейкън, подписвал тайните си писма до нея, както установихме в Глава Шеста. Шифърът „00“ и досега, вече 450 години, се използва за обозначаване на Правителствените и военните секретни отдели. Масонът Джон Дий – Майстор на стол на Ложата в Английския двор, в която била посветена и Кралицата, пътувал много в чужбина, за да установява връзки или за да инсталира нови Ложи в Европейските Кралски дворове и така поставил началото на съвременната Световна тайна агентурна мрежа. Елизабет І-ва разчитала на Джон Дий да спомогне за създаването на замислената от самия него Британска Империя и водела активна кореспонденция с този първи в Света Кралски супершпионин, подписвайки писмата си с „М“ – Majesty, тоест Величество. В романите си Флеминг обозначава с М началника на Тайните служби и на Джеймс Бонд.

Масонът и Кралски супершпионин Д-р Джон Дий озаглавявал писмата си до Елизабет І-ва със „Само за твоите очи“, а ги подписвал с „007“. През 1960 година издателството на Масона Хърбърт Джонатън Кейп, публикуващо книгите на Флеминг, издало неговия сборник разкази „Само за твоите очи“. Флеминг използва шифъра „ОО“ за определяне на оперативните агенти, притежаващи „лиценз за убиване“ по тяхна преценка в коя и да е мисия. В началото агентите са трима, но в продължение на романите и в екранизациите стават деветима, като най-важният – Джеймс Бонд, е обозначаван със сигила „оо7“, точно както първият супершпионин Дий подписвал тайната си кореспонденция до Елизабет І-ва. В Глава Шеста разчетохме и разкрихме този сигил като Масонската ритуална парола „Тувал-Каин“, която се дава на Масоните при повдигането им в степен.

 

Притчата-за-Иън-Флеминг---Плоската-Земя---СТАМАТ
Притчата-за-Иън-Флеминг—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Тези факти в абсолютно никакъв случай не биха могли да бъдат „съвпадения“, както се стараят да ни убедят многознайковците-журналисти, разчитащи само на манипулативните сведения, дадени от биографите-масони и от казионните енциклопедии. От друга страна, пък, някои лукави журналисти се опитват да убедят лековерните, че Флеминг дал на Джеймс Бонд код „оо7“, заради „Телеграмата Цимерман“, означена с „0075“, приписвана на Държавния секретар по Външните работи на Германската Империя, Артур Цимерман, която била подхвърлена от Тайните служби на Американските масмедии през 1917 година, за да възбуди всеобщо недоволство и да моделира Общественото мнение, така че Народа да не се противопостави на включването на САЩ в Първата Световна война.

Но, ако примем за вярно твърдението на манипулиращите Историята подставени лица, че оо7=0075, то ние безпроблемно и с радост бихме приели също така твърденията, че например 1=9 или че 45=87, или че 65=3 и така нататък, което означава, че за нас няма повече да съществува абсолютната истина и ще се съгласяваме с всичко, което Властимащите казват или правят, без значение колко неправилно, нелогично или налудно е то. По този начин, Действителността за нас ще придобие „относително състояние, което болезнено ще задълбочи Когнитивния дисонанс в Психиката ни и ще бъде използвано от Тайните Общества, играещи своята Световна Игра!

Флеминг, добре запознат с Окултната литература, съвсем целенасочено използвал магическия сигил „оо7“ на Дий, тайния знак „00“ на Графа на Лестър, епистоларния символ „М“ на Кралица Елизабет І-ва и грифа за поверителност „само за твоите очи“, както и много други Мистични символи, за да увери посветените в тайнствата, че той е Масон, последовател на Древните Мистерии, и че в романите му има скрити послания, които не могат да бъдат разкодирани от профаните. Посредством използването на тези символни жалони, авторът на поредицата за Джеймс Бонд довежда до знанието на успелите да ги разчетат, истината, че Тайните служби в Обединеното Кралство още от Средновековието, та и до днес, се ръководят от Окултисти, Масони, Магове и вещици, използващи демонични ритуали и черна магия, като по такъв начин са подчинили подвластните им структури на същностите от Нисшия Астрал, чиито слуги са самите те. И, тъй като Ложата на Д-р Джон Дий се разпростряла навсякъде по Света или като инсталирала нови Ложи, или като повлияла върху Масонските Ложи в другите Държави, създали по-късно свои Тайни служби, то по тази причина всички Тайни служби по Света са свързани с Британската – първата от тях, и също като нея служат на демоничните същности от Нисшия Астрал.

Семейната Британска компания Еон Продъкшънс, която произвежда филмите за Джеймс Бонд, била основана през 1961 година от продуцентите Алберт Ромоли „Чъби“ (Дебелака) Броколи, режисирал филми за милиардера Хауард Хюз и негов доживотен приятел, и Ашкенази Евреина Хершел (Хари) Солцмън, продуцирал Ционистки филми. Компанията се намира в Лондон и снима в Пайнууд Студиоз. Още през 1962 година, двамата продуценти основават холдинга Danjaq, LLC, който лицензира защитата на авторските права и позволява на дъщерната компания Еон да прави филмите за Джеймс Бонд.

Алберт Броколи бил тясно свързан с МАФИЯ-та. Както можем да прочетем в издадената през 2007 година документална книга на Тим Адлер „Холивуд и Мафията: Филми, мафия, секс и смърт“, през 20-те години босът Чарли „Лъки“ Лучано, който бил запален кинаджия, започнал да разпространява наркотици в Холивуд. Лучано избрал за свой основен пласьор всред артистичното съсловие на Холивуд Паскуале „Пат“ ДиЧико, филмов агент, представляващ много актьори, и бъдещ съпруг на звездата Глория Лаура Вандербилт, наследница от милиардерската династия. По онова време, хит в Холивуд бил кокаина и, въпреки че доста млади актьори и актриси умирали от свръхдоза, търсенето било много голямо. Така че, за да задоволи пазара и да си осигури растяща печалба, Пат ДиЧико наел братовчед си, Алберт Броколи, за бияч и двамата заедно сплашвали и биели онези наркомани, които не си плащали дълговете за дрога.

Най-фрапантният случай от тяхната престъпна дейност бил смъртоносния побой, който те нанесли на комедианта и водевилен актьор Тед Хили, с рождено име Ърнест Леа Наш (1896–1937), създател на „Тримата глупаци“. Изследователката и биографка на Холивудски знаменисти Е. Дж. Флеминг (нищо общо с Иън Флеминг) в книгата си „Търговците на наркотици“ (The Fixers) описва злополучната нощ през 1937 година, когато в кафене Трокадеро братовчедите Броколи и ДиЧико и Холивудската суперзвезда Уолъс Фицджералд Бири, участвал в над 250 филма, пребили Тед Хили, който вследствие на побоя три дни по-късно починал. Убийството на комедианта, разбира се, било потулено от подкупната изпълнителна власт, тъй като в него участвали мафиотите на Лъки Лучано и Холивудска звезда.

Описаната трагедия потвърждава сентенцията: „в основата на всяко голямо богатство лежи едно престъпление“. Еон – съвместната продуцентска компания на мафиота Броколи и Циониста Хершел Солцмън била винаги подпомагана от Криптокрацията, колкото и наивно-глуповати, слаби и откровено бездарни филми да правела. За последните почти 60 години тя натрупала десетки милиарди за сметка на обикновените трудови Човеци, засипвайки съзнанието им с пошлотия, насилие и преклонение пред техните робовладелци. Посредством посланията, въплътени в касовите масмултимедийни продукции, Криптокрацията изнася наяве своите планове за Световно господство и методите за осъществяването им. Филмите за Джеймс Бонд, представляващи безспирна поредица от жестокост, убийства и зрелищни взривове, насаждат у гледащите ги страх, безнадежност, обреченост, омраза, озлобление, ненавист към инакомислещите, агресивност, ожесточение и настървение за осъществяване на целта на сюжета, а тя винаги е една и съща – супергероят от Тайните служби, собственост на Илюминатите, побеждава фиктивния враг, който в действителност е също слуга на Властващия Елит, което довежда да инсталирането на все по-крути мерки за сигурност в Държавите, ограбвайки Свободите на работниците.

Както във филмовата поредица за Джеймс Бонд и също в супергеройската поредица от филми „Киновселената на Марвел“ („Железният човек“, „Капитан Америка“, „Тор: Светът на мрака“, „Отмъстителите“ и така нататък), така и в абсолютно всички останали касови и второстепенни кинопродукции по целия Свят, лукавите режисьори, сценаристи и продуценти от Занаята хитроумно вплитат Окултните послания и демоничния символизъм на Масонството и Каббализма. Явните и имплицитни послания снижават вибрационната честота на Аурата на зрителите – това, обаче, се осъзнава само от онези, които имат буден поглед, остър слух и трезв разсъдък. Разбралите манипулацията върху Вечното си същество, престават да се подлагат на Психичния тормоз на Масонските медии, Пробуждат се, строшават оковите на Матрицата на Цивилизованото робство и тръгват по пътя на Освобождението!

 

МИР и ЛЮБОВ!

1-ви Юли 2019 година


[1] Натаниел Чипмън (1752–1843), бащата на Джефри Чипмън, бил Прокурор в Монпелие от 1781 година, член на Камарата на Представителите във Върмонт между 1784 и 1785 година, Съдия във Върховния Съд във Върмонт, а след това от 1789 година Главен Съдия. На 4-ти Март 1791 година, Чипмън бил номиниран лично от Джордж Вашингтон – първият Масонски Президент на САЩ, за Федерален Съдия в новосъздадения Окръжен Съд на Съединените Щати във Върмонт, а след 1797 година станал Сенатор.

Натаниел Чипмън бил сред основателите на Масонството във Върмонт и член на Ложата „Северна звезда“, №2, инсталирана в Манчестър, Върмонт, през 1785 година от Великата Ложа „Свети Андрюс“ в Масачузетс, с чартър подписан лично от Пол Ривиър – Великият Майстор на Великата Масонска Ложа на Америка. На името на Натаниел Чипмън е назована Ложата „Чипмън“, № 52, в Уолингфорд, Върмонт, с чартър от Великата Ложа на Върмонт, призната от Обединената Велика Ложа на Англия.

[2] Амонтилядо е сухо Испанско вино.

[3] Джоузеф Ивънс Снодграс (1813–1880) бил Американски лекар, проповядващ въздържание от употребата на спиртни напитки и наркотици, член на „Синовете на въздържанието“ и редактор на списание. Снодграс получил медицинската си степен през 1836 година от Университета в Мериленд.

[4] Агностицизмът е Философско течение, което учи, че Човек не може да разбере каква е Истината за Бог и боговете, за божественото, за свръхестественото и за живота след смъртта, служейки по такъв начин за умело прикриване на Атеистично-материалистическия мироглед, твърдо отричащ Творецът-Творение. Английският биолог Томас Хенри Хъксли, наречен „Булдогът на Чарлз Дарвин“, заради яростната си защита на Еволюционистката теория, измислил думата „агностик“ през 1869 година, заявявайки че: „Това просто означава, че човек не трябва да казва, че знае или вярва в това, за което няма научни основания да твърди, че знае или вярва“. В този смисъл, Агностиците са крайни привърженици на доказателствата, давани посредством методите на Материалистическата наука, отричайки Висшата Същност на Трансцендента.

[5] „Детският“ писател Ръдиард Киплинг, още преди да навърши 21 години, бил иницииран в Ложата „Надежда и Постоянство“, № 782 в Лахор, Индия, днес в Пакистан. Той бил повдигнат, освен в 3°степен Майстор Масон, но и в допълнителните степени Марк Майстор Масон и след това в Моряк на Кралския Ковчег. Той толкова дълбоко бил запленен от Масонството, че го увековечил в поемата си „Ложата-Майка“ и пропагандирал неговите символи и идеи в сюжета на новeлата си „Човекът, който някога беше Крал“, екранизирана през 1975 година.

[6] Чарлз Латуидж Доджсън, по-известен с псевдонима Луис Карол, бил Британски писател, Масон, Философ и математик, променил името си, за да се представя като автор на детски книжки. Той станал популярен всред съвременниците си със своите фотографии и портрети на разсъблечени или напълно голи малки момичета. Алиса Лидъл, дъщеря на Декана на Колежа, в който преподавал Луис Карол, била още на 4 години, когато станала прототип на Литературния персонаж от „Алиса в Страната на Чудесата“, по-късно той я снимал разсъблечена, а когато тя навършила 11 години, Карол имал наглостта да я поиска за съпруга. Безнравствената му и налудна постъпка довела до изблик на обществено недоволство, правейки педофилията на Луис Карол общоизвестна.

[7] Писателят-драматург Оскар Уайлд бил посветен в Масонство в Университетската Ложа Аполон, №357 в Оксфордския Университет на 23-ти Февруари 1875 година преди да навърши пълнолетие, по предложение на Принц Леополд, Херцог на Олбани, най-младият син на Кралица Виктория. В тази Ложа били инициирани също най-големият син на Кралицата – Принц Алберт, по-късно коронован като Крал Едуард VІІ-ми, и Сесил Джон Роудс – Министър-председател на Капската колония, диамантеният магнат на Южна Африка, финансиран от династията на Ротшилд, висш Илюминатус, създател на Кръглата Маса. Бащата на Оскар, Сър Уилям Робърт Уилс Уайлд, бил активен Масон в Ирландия. Той бил посветен в Ложата Шекспир, №143 в Дъблин на 12-ти Декември 1838 година и повдигнат за Майстор на Ложата през 1841 година, а също така бил член и на Ложата Свети Патрик, № 50.

[8] Световното Бъдещо Общество (World Future Society), основано през 1966 година е най-голямата и най-влиятелната общност на Футуристи, Трансхуманисти и Постхуманисти. Посредством публикации, Световни срещи на върха и консултативни срещи с Държавните, Правителствените и бизнес лидерите по целия Свят, членовете на СБО са натоварени от Криптокрацията със задължението да положат основите и да работят за напредъка на Постхуманизма във всяка една отделна Държава. Организацията разработва проекти върху бъдещата промяна на изконните и вечни цели в Човешкия живот, начините за скрито управление на Обществените системи, насаждането на нововъзникващите технологии в ежедневието, използането на интерфейса мозък-компютър в неврологията и внедряването на Изкуствения Интелект в Образователната система. Нейни видни членове са Масоните Постхуманисти: Артър Кларк, Айзък Азимов, Робърт А. Хайнлайн, Рей Курцвейл, Нют Гигридж, Робърт Макнамара, Бъръс Фредерик Скинър, Ерик Дрекслер, Никълъс Негропонте, Джералд Форд, Уолтър Мондейл, Ал Гор, Родни Алън Бруукс, Бъкминстър Фулър, Херман Кан, Юджийн Родънбери, Маргарет Мийд и други.

[9] Телеологията, или окончателността, е причина или обяснение на нещата като функции на техния край, предназначение или цел. Терминът произлиза от Гръцките думи: τέλος – край, цел, предназначение, и λόγος – причина, обяснение. Предназначението, наложено от Човешката употреба на определен обект, се нарича външна цел. Естествената телеология – част от Класическата философия, оспорвана днес от Атеистичния Материализъм, приема, че естествените субекти имат също така и вътрешни цели, независимо от Човешкото използване, определение или мнение.

[10] Сибил Лийк, по баща Фосет, (1917–1982), Английска вещица, астроложка, автор на Окултни произведения, през Втората Световна война работила за Британското разузнаване, в следващите десетилетия била лансирана от масмултимедиите и обявена от BBC за „най-известната вещица на Великобритания“, а през 60-те години имала собствени радио и телевизионни предавания в САЩ.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *