Глава Единадесета: Последователност на Космическата измама, CGI и Обогатена реалност на борда на псевдо-Космическата Станция

Последователност-на-Космическата-измама,-CGI-и-Обогатена-реалност-на-борда-на-псевдо-Космическата-Станция---Плоската-Земя---СТАМАТ

Глава Единадесета:

Последователност на Космическата измама, CGI и Обогатена реалност на борда на псевдо-Космическата Станция

 

 

 

  • Тема LІV-та: Демоничният символизъм в Световната развлекателна индустрия
  • Тема LV-та: Масонът 33°степен Уолт Дисни – създателят на Световния Детски Индоктринационен Център
  • Тема LVІ-та: Наслояване на Окултизъм в обработеното устно Народно творчество
  • Тема LVІІ-ма: Пророческото програмиране в продукциите на Дисниленд и Холивуд
  • Тема LVІІІ-ма: Оптичната мрежа пренася 99% от Световните комуникации и Интернет
  • Тема LІХ-та: Активното мероприятие „сателити
  • Тема LХ-та: Създаване на Илюминатската шоу-програма „Пилотирани ракетни полети в открития Космос
  • Тема LХІ-ва: „Международната Космическа Станция“ – представление, използващо Обогатена реалност

 

 

*

„Самата власт на (писателите на учебници) е обусловена от факта, че те се занимават с едно момче: момче, което мисли, че „подготвя уроците си” и няма никаква представа, че става въпрос за Етика, Теология и Политика. Те не насаждат теория в съзнанието му, а само едно предположение, което след десет години, въпреки че произходът му е забравен и присъствието му е несъзнавано, ще го накара да заеме позиция в някакво противоречие, което то изобщо никога не е приемало като противоречие.“

Клайв Стейпълс Луис (1898–1963), авторът на „Писмата на Душевадеца“, „Хрониките на Нарния“ и „Космическа трилогия“, който заедно с Командора на Британската Империя и Масон Дж. Р. Р. Толкин (1892–1973) и неговите произведения, са фундаментът, върху който процъфтява демоничния мистицизъм, Сатанизма и Окултизма през последния половин век.

*

 „Правителството е банда, но не просто такава, изискваща парична отплата, като някоя частна банда, тъй като то претендира и за юридическа легитимност. То ограбва и използва насилие, но под прикритието на Закона и търси легитимност, не чрез конкуренция, а чрез мита за Социалния договор.“

Джефри Албърт Тъкър е Американски писател по Икономика от Австрийската школа, конферентен оратор, либертарианец, анархо-капиталист, поддръжник на Bitcoin и Интернет предприемач.

*

„Училището се занимава с това да те научи да чакаш, колкото и време да е необходимо, да дойде твоя ред, ако изобщо дойде. И как с ентусиазиран вид да се подчиняваш на решенията на непознати, дори и да грешат, даже и ентусиазъмът ти да е фалшив.“

Джон Тейлър Гато

*

 

 

Тема LІV-та:

Демоничният символизъм в Световната развлекателна индустрия

 

 

Днес хиляди на брой уебсайтове разкриват пред очите на търсещия Масонската и Илюминатска видима символика и подсъзнателните послания, присъстващи както навсякъде в ежедневието ни – в изкуствата и в архитектурата, така и във всяка една продукция на Световната развлекателна индустрия. Без да се спира в подробности по тази твърде обширна тема, авторът би искал да отбележи само два уебсайта: Илюминатски символи (Illuminati Symbols) и Бдителният гражданин (The Vigilant Citizen) и нека онези, които не се страхуват да погледнат Света с ясния и незамъглен от масмултимедийната пропаганда поглед на знаещи Човеци, да ги посетят и да вникнат в символиката на Цивилизацията. Ако Читателят се колебае дали да повярва на изследвания, направени от немасони, то тогава нека посети Масонския уебсайт на Великата Ложа на Британска Колумбия и Юкон и да прочете статията „Масонски препратки в киното“, в която има забележително дълъг списък на Окултния символизъм, използван в киното още от времето на Масоните-комици Лаурел и Харди, та чак до наши дни.

Тук е мястото да изясним значението на думата „развлекателен“ в смисъла, в който е употребявана в словосъчетанията „развлекателен бизнес“ или „развлекателна индустрия“. Окултното (скрито) значение на глагола „развличам“ е: „да отвлека вниманието на някого от същностни и жизненоважни деятелности, за да впримча ума му в безсмислени, бездуховни, ненужни и погубни за Душата занимания“. Това е именно целта на Световната развлекателна индустрия: да отклони вниманието на цивилизованите от нерадостното им битово положение, насъщните семейни потребности, политическия мафиотски произвол и наложеното от Интернационалния Банков Картел икономическо робство, за да ги обвърже и задуши в булото на нескончаеми безсъдържателно слабоумни сапунени сериали, демонично кървави кинопродукции или долнопробно безнравствени театрални и музикални постановки. По този начин, недоволството и гневът на цивилизованите се канализират надалеч от действителното им тежко робско положение и биват насочени към несъществуващи проблеми в измислени ситуации извън реалния живот. И така, с времето, освен че напълно угасва желанието за самостоятелност и заможност на отделните семейства и родове, но и вечните Човешки Духовни стремежи се превръщат в дейност отвлечена, съвсем чужда и дори противна на цивилизования, тъй като тези стремления са постоянно осмивани и обругавани от Атеистичните масмултимедии.

От друга страна, онези, които не са роби на Шоубизнеса, не са обвързали живота си завинаги с масмултимедиите и не прахосват безценното си време, отредено им на тази Плоска Земя, за да извървят пътя към Пробуждането и Освобождението, а, въпреки всички пречки, поставяни им от Властимащите, са целеустремени към Духовно усъвършенстване извън Социумната матрица, се превръщат в препятствие за установяването на Новия Световен Ред. За Масонската клика те са най-нежеланите и „опасни“ Човеци, защото не гледат телевизия, не четат вестници, не ходят по мачове, не се занимават със спорт и не са „гласоподаватели“, а тъкмо напротив, техните Психики са Свободни от масмултимедийната пропаганда и не са опорочени от бездуховни и напразни лутания, отклоняващи ги от търсенето и разбирането на Живота и Света. Ето затова, Човеците, освободили се от Матрицата на Цивилизованото робство са злобно квалифицирани като „анти-социални елементи“, „подбудители на тероризъм“, „заплаха за Цивилизацията“ и така нататък.

Хилядолетната амбиция на Елита, осъществявана чрез Световната Игра на Криптокрацията, създадена по противоположна аналогия на Трансценденталната Игра на Творецът-Творение, преследва поробването не само на физикалността, но и на Дух-Душата на всеки Човек, посредством много ефективен метод, описан от Римския поет и сатирик Децим Юний Ювенал с израза „panem et circenses“, или „хляб и зрелища (цирк)“. Криптокрацията прилага този метод и днес, задължавайки на подсъзнателно ниво цивилизованите, поради насадения от детска възраст страх да бъдат различни и свободомислещи, да сърбат до насита помията, изливаща се от синия екран, компютърния монитор и ПРЕСАТА. По такъв начин, Детската развлекателна индустрия се явява най-мощната индоктринационна власт в ръцете на поробващия ни Елит, тъй като цялата фалшива парадигма на Атеистично-материалистическкия Хелиоцентризъм е закодирана навсякъде във всяка една детска продукция. Най-високо в йерархичната стълбица, естествено, се намират Холивудските и Масонските продукции на „Дисниленд“, които манипулират невинните детски Психики и ги оформят в калъпите на лъжата и безкритичното послушание.

 

Тема LV-та:

Масонът 33°степен Уолт Дисни – създателят на Световния Детски Индоктринационен Център

 

Както авторът винаги е казвал, ключът на съвременното робство е дълбоко скрит в Сърцата на децата! Още от пелени децата, родени през последните осемдесет години, са програмирани да вярват във фантазиите на Атеистите Хелиоцентрици, изпълняващи определените етапи от „Великото Дело на Всички Времена“. От началото на ХХ-ти век, Елитът целенасочено и с предимство развива аудио-визуалните и по-късно Информационните Технологии, защото, както описахме в няколко предишни изследвания, те са основния носител на Психичния контрол и пропагандата в тяхната Световна Игра. Ако Читателят свали от Интернет и гледа първите продукции на нямото кино, той непременно ще открие всички днешни атрибути на Илюминатската индоктринация още там. Основните инструменти за пропаганда и Психичен контрол, присъстващи в масовия съвременен Холивудизъм, ние ще открием в творбите на седмото изкуство от самия му зародиш. Но тъй като ранните кинопроизведения били неразбираеми за децата, то, за да бъде впримчена чистата им сетивност и наивния им разсъдък и да бъдат по желание оформени, посредством индоктринационния натиск, войнстващата Върхушка поръчала създаването на анимацията.

Мул­тип­ли­ка­ци­о­нният или анимационен филм е ки­но­филм, изработен чрез зас­не­ма­не­то на ри­су­ва­ни или кук­ле­ни сце­ни, чи­е­то „разд­виж­ва­не“ ста­ва на ек­ра­на, посредством създа­ва­не­то на илю­зия за дви­же­ние на в действителност статични обек­ти. Ос­нов­ни­те видове анимационен филм са ри­су­ва­ни­я и кук­ле­ни­я, като при последния се прави обемна ани­ма­ция. Ос­вен по фил­мов път, ани­ми­ра­не­ мо­же да се произведе и в телевизия­та, чрез използването на дис­ко­ре­кор­де­р. През последните години анимацията, включваща оцветяването на героите, наслагването на подвижните герои върху фона и монтажа на филма, се създава преди всичко с компютърни методи и чрез използването на  CGI.

В класическия анимационен филм кадрите представляват снимки на нарисуван фон, върху който се наслагва прозрачната плака с героите, задвижвани посредсвом процесът анимиране. При анимирането всеки кадър от филма се произвежда индивидуално, независимо от това дали се генерира компютърна графика, или се заснемат поредица рисувани изображения (анимиран комикс), или пък многократно се въвеждат малки промени в модела (пластилинова или куклена стоп-кадър анимация) и след това се заснемат.

Създателят на анимацията, Масонът 33°степен Уолт Дисни, за чието сътрудничество с Окултиста, SS-офицер и Масон 33°степен Д-р Вернер фон Браун писахме в Изследване Единадесето, произхожда от Илюминатската династия, владееща Холивуд и Световната кино и забавна индустрия. Криптокрацията възложила много важна задача на Уолт Дисни, който още от дете членувал в про-Масонския детски Орден Дьо Моле. Тази пожизнена задача била да стане основоположник на Детската развлекателна индустрия, в която да интегрира методология за имплантиране в невинната Психика на подрастващите на явни и подсъзнателни послания, чрез които безапелационно и безкритично те да приемат лъжите на войстващия Елит.

Компанията Уолт Дисни била създадена на 26-ти Октомври 1923 година от Уолт и брат му, Масонът Рой Оливър Дисни. Днес, компанията е най-мощният Интернационален диверсифициран масмултимедиен развлекателен конгломерат в Света. Само това пропагандно Активно мероприятие за „промиване на детски умове“ и индоктринация в бездуховност носи годишни приходи от $60 МИЛИАРДА, има обща сума на активите от $100 МИЛИАРДА и персонал наброяващ 201,000 Души. Знаейки, че брутният вътрешен продукт на България от $57 милиарда е създаден от 2,193,508 Души, Читателят трябва да си даде ясна сметка, че колосалното благосъстояние на династията Дисни не е натрупано от рисуване на комикси и заснемане на анимация, а е просто видимата част на айсберг от още по-невъобразимо огромно богатство. Авторът многократно е писал, че „случайни“ милиардери не могат да съществуват и че всичките меганационални концерни са собственост на Илюминатските династии, чието знатно и богато родословие от Монарси, Лордове и банкери може да бъде проследено много векове назад.

Уолтър Елиас Дисни бил роден в една от Илюминатските династии, чийто корени се губят в Древността. Дядо му Кепъл Елиас Дисни (1832–1891) живял в Ирландия и пренесъл част от рода в Америка. Пра-пра-прадядото на Кепъл, Ричард Дисни, роден през 1714 година, се преселил в Ирландия от Сафък (Съфолк), Англия. Дядото на Ричард, Мекизодек Дисни (Disnie) (1660–1715), променил изписването на фамилното име. Неговият дядо, Джон Д`Изни (D’Isney) от Суиндърби  (1603–1681) бил син на Сър Хенри Д`Изни (1569–1641) и Лейди Елинор Грей. Дядо на Сър Хенри бил Ричард Нортън Д`Изни (1512–1578), Висш Шериф и Член на Парламента, който заедно с баща си, Уилям, натрупал огромно състояние по нечестен начин в Линкълншър. Измамникът Уилям Д`Изни (1475–1540) бил ковчежник на Томас Манърс (1497–1543), 1-ви Граф на Рутланд, 12-ти Барон Де Рос на Хелмзли, чиято баба била Ана Йоркска (1439–1476), Херцогиня на Ексетър, дъщеря на Ричард Плантагенет и сестра на Крал Едуард ІV-ти и Крал Ричард ІІІ-ти. Прадядото на Уилям, Сър Уилям Д`Изни (De Isney) V-ти, роден през 1339 година, бил Висш Шериф на Линкълншър и Рицар в Парламента на Едуард ІІІ-ти. Неговият баща Сър Уилям Де`Изни ІV-ти също бил Висш Шериф и Рицар в Парламента на Кралете Едуард ІІ-ри и Едуард І-ви Дългокракия, а неговият дядо, Сър Уилям Д`Изни ІІІ-ти (1274–1325), бил Лорд на Нортън Д`Изни. Пра-прадядото на последния живял през ХІІ-ти век, казвал се Сър Джон Де`Изни и бил женен за Ан Скипуит. Неговият прадядо, Сър Антъни Де`Изни, живял през ХІ-ти век и бил женен за дъщерята на Робърт Ропсли. Прадядото на Сър Антъни, Ламбърт Де`Изни от Нортън Де`Изни, бил за първи път споменат в Благородническите хроники на Община Бутби Графоу.

Според Генеалогичните хроники Бъркс Пиъридж, династията Дисни, изписвана De Isney, D’Eisney или d’Isigny, може да бъде проследена в продължение на повече от 1100 години до Нормандия, а фамилното й име е от топонимен характер от селището Изини (Isigny), преименувано в Изини-сюр-Мер (Isigny-sur-Mer) през 1924 година. Един от военачалниците в армията на Гийом ІІ-ри, Херцог на Нормандия, бил Робърт д`Изини (Robert d’Isigny) от тази династия. След успеха на Норманското нашествие, Гийом ІІ-ри се възкачил на трона на Англия, под името Крал Уилям І-ви, Завоевателя, а част от династията Дисни, натрупвайки огромни богатства през вековете, поради близки връзки и общи финансови предприятия с Висшата аристокрация, се разселила в Англия, в Ирландия, а оттам и в Америка. Друг клон на династията останал във Франция и част от него понастоящем е известен с млекопреработвателния гигант Дюпонт д`ИзиниDupont d’Isigny.

С други думи, богатството на династията Дисни, живееща и от двете страни на Атлантика, е натрупвана и укривана в продължение на единадесет века и в никакъв случай не се дължи на „щастлива случайност“ или на „велика художествена дарба“, или на „свръх-трудолюбие“. Точно напротив, когато дошъл подходящият момент акумулираните от династията огромни средства да бъдат вложени в определено от Криптокрацията мероприятие, тя възложила на братята-масони Уолт и Рой Дисни – част от посветения Елит, да го направят по запланувания от нея начин. Този начин е най-демоничният от всички модели на поробване, тъй като посредством него властващият Елит открадна умовете, Сърцата и Душите на децата и младежите!

На Читателя трябва да е кристално ясно, че Холивуд и по-малкият му брат – Дисниленд, са люлката на Световната Атеистично-материалистическа индоктринация, планирана от Криптокрацията и провеждана от Тайните служби като Активни мероприятия, целящи покваряването на младите Психики и оформянето им по моделите на мислене и поведение, създадени за да унищожат Човечността. Както е при всички известни Масони, така и в този случай личността на създателя на „Дисниленд“ била съвсем различна от образа, насаден в общественото пространство. Бащата на Уолт, Елиас Чарлз Дисни, бил Социалистически фукционер, чийто идол бил Юджийн Виктор Дебс – шеф на Социалистическата партия на Америка, пет пъти кандидат за Президент. В детството си Уолт бил възпитаван в Социалистическата идеология, като млад бил възторжен Социалист, а по-късно възприел Фабианския начин на действие.

В книгата си „Уолт Дисни: Тъмният принц на Холивуд“, Марк Елиът описва реалната личност, а не изфабрикуваната за масмедийна употреба. Елиът разкрива, че в продължение на 25 години Масонът Дисни бил информатор на Масона 33º степен Джон Едгар Хувър – Директор на ФБР от 1924 до 1972 година. В книгата можем да прочетем как Дисни разобличавал комунистите, инакомислещите и непокорните Евреи. В нея се изследват психо-сексуалните конфликти в личността на Дисни, предизвикани от ненормалните му и безнравствени мании, наред с тежкия алкохолизъм, сексуалните му извратености и постоянната параноя, подтикващи го към отчаяние. Тази тъмна душевност на най-известния детски шоумен в Света, намерила израз в характерите на анимираните му герои. Уолт Дисни не бил в състояние да се пребори с обсебилите Душата му Демони, проправили си път към нея по време на Масонските церемонии. Чувствайки се безсилен, той постоянно удавял физикалността си във вакханалията на реки от алкохол и облаци тютюнев дим, които, естествено, му „подарили“ рак на белите дробове. Бялата МАФИЯ това и чакала и сринала докрай организма му, чрез облъчване с радиоактивен кобалт-60, което довело до срив на кръвообращението и смърт.

Масонството на създателя на анимацията е на явен показ в „Уолт Дисни Клуб 33“, за който авторът писа през Декември 2016 година. Нова, още по-силна светлина върху това тъмно кътче от уж „най-щастливото място на Земята“ хвърля публикацията появила се в електронното издание на „Дейли мейл“ на 17-ти Февруари 2017 година. Частният „Уолт Дисни Клуб 33“ се намира в средата на площад „Дисниленд“ в Ню Орлиънс и е толкова елитарен, че никой „простосмъртен“ не бива допускан там.  За да бъдете приет в него, първо, трябва да сте много богат, тъй като основната еднократна такса за инициация е $25,000, с годишен членски внос от $13,000, а за платинена членска карта с инициация трябва да платите $100,000 и годишен членски внос от $30,000. Второ, за да станете един от 500-те членове на клуба и да получите покана за инициация трябва да сте Висш Масон със солидни връзки, но дори и тогава ще трябва да изчакате реда си в списък, направен за 14 години напред.

Дисниленд“ бил така замислен от Световния Масонски заговор, че да се превърне след десетилетия в Световен Детски Индоктринационен Център. Криптокрацията знае, че за да владее Човечеството завинаги, е необходимо всеки един детски ум, тоест Психичното Фино тяло – Манас, да бъде манипулиран и обусловен в тясната затворена рамка на лъжовната Атеистично-материалистическа Хелиоцентрична парадигма. По такъв начин, индивидът живее привързан към нисшите три чакри, поддържащи физическото оцеляване, а не развива Висшите чакри, свързващи ежедневното му съзнание с Трансцендента. Той установява съществуването си в Етерното и Астралното Фино тяло, не е в състояние да се свърже с Висшите Фини тела и никога не надраства малката кутийка „работа-спорт-развлечения“, но остава завинаги инфантилен, лекомислен и безотговорен към вечната си Джива, дори и на деветдесетгодишна възраст.

 

Масонът-33-та-степен-Уолт-Дисни-–-създателят-на-Световния-Детски-Индоктринационен-Център---Плоската-Земя---СТАМАТ
Масонът-33-та-степен-Уолт-Дисни-–-създателят-на-Световния-Детски-Индоктринационен-Център—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

За да установят Човеците в състоянието на невежество и бездуховност, Тайните Ложи в продължение на столетия непрекъснато манипулирали писменото Световно Културно наследство и заличили завсякога огромната част от достоверните документи, описващи Действителния Свят, в който живеем – нашата Плоска Земя, и Истинската наша Духовно-Трансцендентална същност. Онези документи, които оставили, те променили из основи, объркали и осеяли с вътрешни противоречия до такава степен, че да не могат да послужат за опорна точка на изследователите.

 

Тема LVІ-та:

Наслояване на Окултизъм в обработеното устно Народно творчество

 

Останала, обаче, една особено съкровена част от Световното Знание, която не подлежала на фалшификация и манипулации, тъй като тя се разпространявала от уста на уста. Устното Народно творчество, изразител на видимите Истини и носител на закодирани Духовни послания, в продължение на столетия се оказвало масивен препъни камък във въжделенията на Криптокрацията за пълното скриване на Истината за нашия Свят, защото то се разпрострянявало всред неграмотното простолюдие и не било възможно да се преправи и преиначи.

Всички ние си спомняме, че в голяма част от Народните приказки, героят, или героинята, предприема пътешествие в търсене на загубен или откраднат предмет, или на избягал, загубил се роднина или любим, или пък е изпратен от някой владетел, за да намери и победи някой злодей или чудовище. Тръгнал на това пътешествие, героят пътува дълго, преодолявайки много премеждия, и винаги стига „до края на Света“, където мисията му се увенчава с успех. При друга много често използвана сюжетна линия героят слиза на „Долната Земя“, за да спаси любим Човек, който е в беда. В трета приказна сюжетна линия героят се възкачва на „Горната Земя“, с цел да донесе магически дар или чудодеен цяр.

На всички ни е съвършено ясно, че кълбото или сферата нямат краища. Следователно, горепосочените сюжетни линии от приказното повествувание доказват, че Народната памет поддържа целокупно и неопетнено Древното Знание за Плоската Земя такава, каквато е описвана в Библията и в Апокрифните писания! А именно, Земният диск, както и Небесата отгоре и Преизподнята отдолу, са затворени в сферата на нашата непосредствена Вселена, наречена Брахманда – Яйцето на Брахма, или Космическото яйце!

Ето, точно това Знание Криптокрацията се стремяла да унищожи, като се подиграе и принизи Истината за Плоската Земя, заблуждавайки децата, че това са глупави приказки на невежи малограмотни старци! Обаче, за да постигне целта си, Елитът трябвало да унищожи устната Народна традиция. И тогава на Илюминатите дошла блестящата хитроумна идея устното Народно творчество да се запише на книга и в продължение на много преиздания да се манипулира и да се отдалечи възможно най-много от оригинала, като от него се заличат всички Истини, а вместо тях в канавата на демоничен мистицизъм да се вплетат изопачавания и лъжи, които да хванат в капан лековерния детски разсъдък.

Имайки за цел да изтрие завинаги устното Народно творчество от паметта на цивилизованите, Криптокрацията решила да въведе задължително Държавно „ограмотяване“ на всички деца, за да могат те да четат манипулираното Народно творчество, като едновременно с това Държавната Образователна система принудително ги застави да наизустят Масонските лъжи, залегнали в учебниците им.

 

*

„Не е случайност, че Правителствата навсякъде искат да образоват децата. Правителственото Образование, от своя страна, би трябвало да е доказателство за добротата на Държавата и за нейната загриженост за благосъстоянието ни. Истинското обяснение е по-малко ласкателно. Ако Правителствената пропаганда може да пусне корен, докато децата растат, тези деца няма да бъдат заплаха за Държавния апарат. Те ще заключат веригите към собствените си глезени.“

Луелин Харисън Рокуел, Младши е либертарианец и анархо-капиталист, Началник на конгресния екип на Рон Пол от 1978 до 1982 и консултант на Президентската му кампания през 1988 година.

*

 

От незапомнени времена допреди век, децата слушали със затаен дъх прастарите приказки и предания, разказвани от мама, тате, баба или дядо. Днес, никое цивилизовано дете не слуша приказки и легенди от устата на родителите си, а по-голямата част от деня си прекарва упоено от идиотската помия, изтичаща по Масонските детски телевизионни канали, или, още по-лошо, вманиачено е изпаднало в транс пред монитора или смартфона, играейки слабоумни и зловещи компютърни игри. Но, дори и родителите да се опитат да четат на децата си приказки и предания, те ще използват изопачените „хигиенизирани“ книги, тъй като устното Народно творчество е вече мъртво!

Всички ние, родените преди третата третина на ХХ-ти век, като деца сме били завладяни от книжките с картинки с Вълшебни приказки на Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен, Шарл Перо, а по-късно и от разказите на Ангел Каралийчев, на Масона Елин Пелин и на много други.

Вълшебните приказки са разкази, които жанрово покриват както фолклора, така и по-съвременните произведения, определяни като Литературни приказки. Отбелязвайки фините различия между Вълшебните приказките, от една страна, и фолклора, басните, митовете и легендите, от друга, Йенс Тисмар дава следната дефиниция за Вълшебна приказка: „разказ, различаващ се от устната Народна приказка, който може да бъде характеризиран като прост и анонимен, написан е от един определен автор и съществува в променлив и труден за определяне жанр в тясна връзка с Народните приказки.

Въпреки много „хлъзгавото“ определение, на Читателя става ясно, че обработените Народни приказки, които са ни чели родителите, не са оригинално устно Народно творчество, а са авторски произведения, различаващи се в много широки и неопределени граници от същинското Народно творчество, което вече е напълно заличено, тъй като устното предание в съвремието не съществува!

Това означава, че писателят на обработени Народни приказки има пълното право да вплита както нови несъществуващи в оригинала сюжетни линии и интриги, така и да насажда свои или чужди идеи, символи и подсъзнателни послания в повествуванието. Именно тази сила на писателите на обработени Народни приказки, Криптокрацията решила да използва, за да завладее детското въображение, изпълвайки го с измами и с манипулирани уж-факти, и за да имплантира в неоформения все още детски интелект светогледа на Върхушката. Ето, по такъв начин, следвайки метода на заблудата, властващият Елит насадил в обработените Народни приказки, както и в авторските Литературни приказки своята собствена лъжовна парадигма, вграждайки в тях Окултни мистерии, демонични сюжети и Масонски ритуали и символизъм.

Обикновеният родител може би най-ядовито ще възроптае срещу фактите, доказващи че във фабулата на литературните, филмовите и другите художествени произведения за деца са насадени Окултни и Масонски символи и демонични подсъзнателни послания и че в тях са вплетени всичките измамни схеми на Илюминатската парадигма. Но, нека той си направи труда да вникне и да изследва самите художествени произведения с трезв поглед, да посети гореспоменатите уебсайтове или да прочете някоя от книгите, написани по тази най-важна тема. И, ако той, родителят, не ще да повярва на настоящия автор, то нека прочете как самите посветени Окултисти и Езотерици разкриват Мистичната символика, вплетена в изкуствата за деца.

От книгата на Бернар Рожер „Пътят на инициацията в приказките: Алхимичните тайни на майка ми, гъската“ търсещият Читател може да разбере как един посветен Мистик разнищва закодираните послания в приказките на Братя Грим и в приказките на други подобни на тях Окултисти. Бернар Рожер живее в Париж и е последният от поколението Алхимици, които са работили съвместно с Юджин Канселие, Рене Алльо и с останалите директни последователи на Фулканели[1]. Рожер е член на Френската сюрреалистическа група, а съшо е автор на книгите „Откриване на Алхимията“ и „Париж и Алхимията“.

В изследването си „Мистерията на катедралите“ Фулканели разкрива за непосветените символиката на Херметизма и Масонството, закодирана в скулптурата, в оцветените витражи и в стъклописите на Готическите катедрали в Европа. По същият начин, неговият ученик Бернар Рожер прави изследване върху Вълшебните приказки, доказвайки свързаността им с Окултните тайнства.

Дълбоко потулени във фабулата и в сюжетните линии на Средновековните вълшебни приказки са Херметичните учения на Алхимията и Масонството. Прецизният анализ на приказките на братя Грим, Шарл Перо и други автори, направен в книгата, разкрива Херметичната, Алхимична и Масонска символика, както и описание на процедурите на Окултното посвещение в Тайните Ложи, вплетени в повествуванието им. Там, любознателният ще намери обяснение как етапите на „Великото Дело през Вековете“ са кодирани в „Пепеляшка, „Снежанка и „Червената шапчица, както и във включените в сборника „Приказки на майка ми, гъската“. Заинтригуваният също ще открие, че гъската, „майка ми, гъската“, е основен Езотеричен символ в традицията на Западната школа на Мистериите и че разказаното от нея носи Окултния символизъм, изразен в това, което Херметичните адепти наричат „езика на птиците“.

Основавайки се на оригиналните версии, Рожер разкрива, че приказките илюстрират всеки етап от „Великото Дело през Вековете“ и Алхимичните повторения, необходими за постигането им. Той показва как основният движещ мотив на героя, изпратен да търси рядък предмет от суверена (Монарха), за да им бъде изпълнено някакво желание, е аналогичен на Масонската мисия за дирене на изгубената гробница на Хирам или търсенето на огъня от Алхимика, необходими за осъществяване на „Великото Дело през Вековете“. Рожер излага пред очите на Читателя как понякога героят е подпомаган от зелена птица, символизираща Херметичното разбиране за семето и плода.

Оригиналните приказки на братя Грим не били предназначени за деца, тъй като в тях имало описания на полови сношения, кръвосмешение, насилие и били утежнени от много бележки под линия. Всъщност, те били Средновековни трилъри за възрастни, без картинки и съдържали твърде демонични епизоди. В оригиналната версия на приказката „Рапунцел, например, героинята забременява от Принца след случаен полов контакт. В приказката „Пепеляшка“, злата сестра отрязва пръстите на краката си и част от петите си, когато се опитва да обуе пантофката.  В приказката „Седемте гарвана”, седем братя, изпратени да донесат вода за смъртно болната си сестра, се превръщат в гарвани, а момичето оживява. Седемте братя (гарвана) символизират седемте планети, тоест седемте главни Езически божества на Древността.

Горящите на клада вещици, малките деца, които са угоявани, за да бъдат изядени от вещици, наситеността с насилие и жестокости били втъкани в Средновековната култура и такива сцени изобилстват във Вълшебните приказки. Но магьосничеството не е просто древен отминал в забвение ритуал, то се практикува и днес всред висшите степени на Окултните Ордени, то е безсмъртна традиция в Ложата на Илюминатите и в нашето ежедневие! А шествайки безмилостно по телевизионните екрани в продукциите, направени за деца, то унищожава Природната чистота на помислите у подрастващите. Оставяйки децата си насаме с телевизионния приемник, ние ги обричаме на Окултното магьосническо и пророческо програмиране, предназначено за тях от войнстващия Елит!

В България, царедворецът-масон Елин Пелин бил първият писател, който въвел Окултния Демонизъм и Хелиоцентричната измама в Литературата за деца. През ХХ-ти век, романът му от две части – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), бе основен инструмент за индоктриниране на детската Психика в Масонските лъжи за въртящите се и летящи с безумни скорости „планети“, до които може с помощта на машини да се достигне и да се живее.

 

 

Тема LVІІ-ма:

Пророческото програмиране в продукциите на Дисниленд и Холивуд

 

*

„Най-добрият революционер е младежът, лишен от морал.“

Масонът крипто-евреин Изаскар Цедерблюм Ленин

*

 

Уолт Дисни, обаче, достигнал нов етап в манипулирането на Вълшебните приказки и Изкуствата за деца. Той създал пълнометражни анимационни филми върху най-известните приказки, разпространявайки Масонския им символизъм още по-надалеч. Едновременно с това, Дисни вплел във филмите си Хелиоцентричната парадигма, за да може тя отрано да пусне корени в младите съзнания. По такъв начин, днес, не би могло да съществува нито едно детско филмче, в което да не е застъпена лъжовната Атеистично-материалистическа Хелиоцентрична и Дарвинистка парадигма. Във всички Изкуства за деца задължително присъстват или въртящото се Земно „кълбо“, „планетите“, ракетите и космонавтите, или „динозаврите“ и „маймуночовеците“, или изродските роботи на Постхуманистите, насаждайки у децата отрано мистификациите на Елита!

Криптокрацията заповядала на Масона Уолт Дисни да разпространява и да имплантира Хелиоцентричната измама у децата, посредством телевизионния екран и Дисниленд, както писахме в Изследване Единадесето. Районът от увеселителния парк „Утреландия“ (Tomorrowland) е предназначен да индоктринира децата в лъжовния Хелиоцентризъм, за да ги измами, че съществуват огромни въртящи се скални кълба, летящи из Космоса с милиони километри в час, до които може да се пътешества с ракети, и за да насади топли чуства към бъдещия демоничен Постхуманистичен Свят, населен от био-роботи. Днес, Дисниленд е разпрострял пипалата си над целия Свят, многомилиардни „увеселителни“ паркове са построени освен в Америка още и в Токио, Париж, Хонконг и Шанхай.

Утреландия“ бил създаден с общите усилия на Американските Масони и Окултистите от Третия Райх: Окултистът, SS-офицер и Масон 33º степен Вернер фон Браун, Окултистът и „специалист“ в нововъзникващата измама на „Космическата медицина“ Хайнц Хабер (Heinz Haber) и Окултистът от обществата „Врил“ и „Туле“ Вили Лей (Willy Ley). Посочените Хелиоцентрици и съавтори на „Космическите“ бълнувания в списание „Колиърс“ от 50-те години, заедно с Уолт Дисни създали първата индоктринационна телевизионна анимирана поредица в Масонската измама, която била съставена от три филма „Човек в космоса“ (1955), „Човек и Луната“ (1955) и „Марс и отвъд“ (1957).

Посредством смесица от реално заснети кадри от изстрелвания на ракети и анимирани фантасмагории за „пилотирани Космически полети“, това първо по рода си Световно Активното Психологическо мероприятие целяло да  съчетае инструментите на шоубизнеса, тоест измислицата, фантазията и измамата, с безумните теории на Хелиоцентризма, за да оплете безкритичния детски разсъдък в една абсурдна и неистинска Материалистко-демонична картина на заобикалящия ни Свят, като по такъв начин пророчески програмира младежта да приеме безкритично и безусловно плановете на Световната върхушка. Днес, вече е напълно ясно, че това Световно Активно Психологическо мероприятие се е увенчало с небивал и вечен успех, тъй като поколенията деца, израстнали след 40-те години на ХХ-ти век са Пророчески програмирани да приемат безрезервно, дори и най-абсурдните „Космически“ измами на войнстващия Елит, като задължително ги преповтарят и обучават в тях собствените си деца и внуци, увековечавайки завинаги лъжата!

Оценявайки най-високо предоставяната от анимацията възможност за насаждане в ежедневното ни съзнание, както и на подсъзнателно ниво, на невъзможни идеи, несъществуващи обстоятелства и измислени уж-феномени, Криптокрацията заповядала на Дисни да подпомогне Военно-промишления комплекс и да приложи анимацията и във филмите за възрастни. През 1942 година, Дисни създал документалния филм „Победа чрез Въздушна сила – анимирана история на авиацията“ (Victory Through Air Power – Animated History Of Aviation), в който въвел анимацията като равнопоставена съставна част в документалистиката. От този момент нататък, анимацията, след това CGI, а днес и Обогатената и Виртуална реалност, се използват едновременно със заснетите сцени от действителния Свят във всички Атеистично-материалистически Хелиоцентрични и Дарвинистки уж-документални филми. По такъв начин, Психиката на зрителя бива уловена в капан да повярва, че анимационните откъси или компютърно генерираните изображения всъщност са напълно истинска и възможна реалност, а не неправдободобни измислици и бълнувания на развихреното въображение на побъркани от Масонските лъжи автори!

В предходни изследвания ние накратко описахме методите за Психологически контрол, използвани от Криптокрацията, един от които се нарича Пророческо програмиране – Predictive programming. Този метод за Психичен контрол е най-често използвания в аудио-визуалните масмултимедии: кино, радио-телевизионни и информационни емисии. В Бихейвиористката школа в Психологията един от основните функционални инструменти от методиката на оперантното кондициониране, известно още като инструментално кондициониране, инструментално учене или оперантно обуславяне, е Пророческото програмиране, явявайки се първостепенно средство за пропаганда, както и за масово Психично въздействие и контрол, вградено и на имплицитно ниво.

Преди около век Криптокрацията избрала за свое най-важно пропагандно и индоктринационно оръжие Пророческото програмиране, тъй като то постига изключително ефективно обучение на Психиката по начин скрит и неявен за ежедневното съзнание на непосветения цивилизован, отнемайки му възможността да се противопостави, като в същото време го принуждава безкритично да приеме предварително планираните Активни мероприятия, целящи технологично заробване, Социални поврати, Политическо насилие и произвол. Използвайки първичната или интелектуалната сила на внушение на Изкуствата, методът на Пророческото програмиране създава шаблони в паметта и кодира подсказки, чрез които заплануваните постъпателни етапи от Социалното инжениране остават завинаги импринтирани в индивидуалното съзнание. На базата на секретни изследвания Илюминатите разбрали, че Пророческото програмиране предизвиква Фино Психично и физикално мозъчно състояние на пълно поглъщане от изкуствената среда, създадена от аудио-визуалните масмултимедии и от технологията на Виртуалната реалност. Изкуствено създадената среда, изпълнена с целенасочващи шаблони и подсказки, потапя Етерното Фино тяло – чувствата, и Астралното Фино тяло – мислите, на субекта под прицел в недействителен, но желан да бъде осъществен от Господарите му Свят. Така Психичното му Фино тяло бива объркано в оценката кои от възприеманите сетивни дразнения са реално случващи се и кои от тях са индуцирана измислица, породена само от неестествената манипулация върху сензорните органи, като по такъв начин Фините тела остават без защитата на обичайно установените шаблони и безкритично приемат налагането на нови внушения и насаждането на фантазности.

По-късно, след години, когато Криптокрацията реши на дело да приложи Социалните преустройства или технологичните посегателства върху идивидуалните свободи, които са били програмирани преди време, то, с помощта на Тайните служби и медиите, организира Активно мероприятие, което извиква чрез подсказки импринтираните шаблони в паметта на цивилизованите. Така, индивидът, вече свикнал с шаблона, отразяващ промените, поради предварителното му художествено представяне, с готовност приема всичко: от най-невъзможната идея и най-нелогичното твърдение до най-нечовешкото Социално или военно престъпление, вместо ожесточено да им се противопостави.

Една от основните цели на Пророческото програмиране е: издигане в култ Атеистично-материалистическия Хелиоцентризъм и Дарвинизъм, които биват обявавани за истинни и непогрешими! Целта се постига по следния начин: десетилетия преди да бъде оповестено поредното изфабрикувано „голямо научно откритие“ или да бъде изфантазиран следващия „гигантски скок в научно-техническото развитие“ съзнанието на цивилизованите бива подложено на манипулации и кондициониране, чрез литературни произведения или кино-творби, създадени от Евреи, Масони и Постхуманисти. Например, Криптокрацията поръчва на слугите си да пишат „научно“-фантастични книги и да създават филми, в които е възможно „от научна гледна точка“ с ракета да се лети из измисленото „необятно междузвездно вакуумно пространство“ и да се достигне до несъществуващите в действителността свръх-гигантски скални кълба, наречени „планети“, въртящи се и летящи с безумни скорости в „безкрайността“.

Когато масмултимедиите постигнат в достатъчно висока степен необходимото насищане на Общото несъзнавано в Човешката Психика с невъзможните измислени идеи, които Криптокрацията е определила да бъдат възприети като очевидни истини, те обявават, че тези абсурдни и нелепи измислици са вече „реално постигнати“! По този начин, лъжовният псевдо-научен Хелиоцентризъм бива обявен за истинен и тържествува поредната си победа над заслепените и безкритични цивилизовани! Посредством книгите и филмите, съзнанието на обикновения работник в течение на десетилетия е било старателно подготвяно за поредната мистификация и когато лъжата бъде обявена от масмултимедиите за истина, тя се приема като такава от пророчески програмираните цивилизовани: „О, да, това го пишеше във вестниците, чел съм го в книги и съм гледал филми за него по телевизията, което означава, че е истина!

Нека дадем един пример. Филмът „Дестинация Луна“ (Destination Moon), според Масонската филмова критика, е: „Един от първите научно-фантастични филми, опитващ се да постигне високо ниво на точни технически детайли, който разказва историята на първото пътуване до Луната“. Така, посредством този филм, онези, които прилагат Пророческото програмиране залагат в съзнанието на зрителя шаблоните за мнима достоверност, че, „както сочи науката“, показаните във филма факти и действия са близки до реалността и те непременно ще се случат в близко бъдеще. Та, когато дойде времето на практика да бъде инсцениран „полет до Луната“, всички Човеци, гледали гореспоменатия и хиляди други подобни нему филми, безкритично да възприемат на момента фалшификацията за истина!

Допреди „Дестинация Луна“ доста филми се били занимавали с фантасмагориите на „космическите полети“, като се започне от 1902 година с „Пътешествие до Луната“ на Жорж Мелиес, премине се през дълга поредица, включваща и „Жена на Луната“ на Фриц Ланг от 1929 година, и се стигне до многобройните епизоди на „Флеш Гордън“. Но всички тези филми имат един основен и много важен недостатък – те са крайно наивни и дори за нискообразованите по онова време било видно, че всъщност са приказни истории, нямащи нищо общо с действителността.

Така че, след Втората Световна война, Криптокрацията заповядала на Киноиндустрията „научната фантастика“ да отвори нова страница и продуктът й да стане „по-правдоподобен“, опирайки се на „научните достижения“ на Хелиоцентризма. Като по този начин, на обикновените работници, превиващи гръб от изгрев до здрач, за да изпълняват непрекъснато повишаващите се трудови норми, да бъде внушено, че ги очаква „светло Космическо бъдеще на нова планета, където ще са свободни“! Ето, при такива обстоятелства, с висок професионализъм и с огромен за онова време бюджет от $500,000, съответсващи на $5,274,780 днес, започнало двугодишното заснемане на цветния филм „Дестинация Луна“, пуснат по екраните през 1950 година. Той бил изпреварен само с 25 дни от черно-белия „Ракета X-M“ (Rocketship X-M), който, обаче, поради ниския си бюджет от $94,000, бил заснет за 18 дни и не достигнал необходимото ниво на професионализъм.

Режисьорът на филма „Дестинация Луна“, Ървин Пичъл (1891–1954), бил роден в Еврейско семейство в Питсбърг. Негов съученик от Гимназията бил бъдещият драматург и театрален режисьор Евреинът Джордж С. Кауфман. Двамата си сътрудничили в постановката „Провалът“. Пичъл завършил Харвардския университет през 1914 година и, с помощта на Кауфман, веднага бил назначен за Технически директор на Театъра на Бохемския клуб[2] в Сан Франциско. Там, той организирал ежегодната Мистична процесия, провеждана в Бохемската гора, в която участвали 300-те най-богати и влиятелни Масони в Америка.

През 1947 година, Пичъл бил един от 19-те членове на Холивудската общност, по-късно наречени „Холивудската деветнайсеторка“, които били призовани от Комисията по разследване на антиамериканските дейности по време на втората пропагандна вълна „Червена заплаха“. Комисията не могла да докаже с факти дали Пичъл бил Комунист, но след като поставила името му в „черните списъци“ и той избягал в Европа, неговият приятел асистент-режисьора Джоузеф Янгърмън потвърдил, че Пичъл бил член на Комунистическата партия. Ето, точно по това време Пичъл бил избран от Елита, за да изпълни важна част от Пророческото програмиране, режисирайки „Дестинация Луна“.

Продуцент на филма бил Джордж Пал, Дьорд Пал Марцинчак (1908–1980), Унгарски аниматор, филмов режисьор и продуцент, работил в жанровете фентъзи и научна-фантастика. Той завършил Академията за изкуства в Будапеща. Преместил се да живее в Берлин, създал техниката за куклена анимация Пал-Дол и основал фирмата Trickfilm-Studio GmbH Pal und Wittke, чрез която продавал анимации на UFA. Пал работил в Прага, Париж и Айндховен, след което дългогодишният му приятел Уолтър Ланц уредил имигрирането му в САЩ.

Уолтър Бенджамин Ланц (1899–1994), роден в Ню Рошел, Ню Йорк, бил Американски карикатурист, аниматор, филмов продуцент, режисьор и актьор, най-известен със създаването на героя Уди Кълвача. Баща на Ланц бил Италианецът Франческо Паоло Ланца (Lanza), който при имиграцията си в САЩ, променил фамилното си име на Ланц (Lantz), за да прикрие родствената си връзка с Франческо „Франк“ Ланца, Дон Чичио (1883–1937) – първият Бос на МАФИЯта в Сан Франциско и родоначалник на престъпния синдикат Ланца. Още 12-годишен Ланц се увлякъл по рисуването и завършил курс, след това той бил предложен от Ланца на най-големия медиен магнат, члена на Масонския Суверенен Малтийски военен Орден и на Бохемския клуб Уилям Рандолф Хърст, старши (1863–1951), който го взел под крилото си. По-късно, вече 28-годишен Ланц, протежето на Хърст, се преместил да живее в Холивуд и, отърквайки гръб с богатите и известните, започнал да работи с режисьора и Масон Франк Капра и Директора на Юнивърсъл Студиос Масона Евреин Карл Лемли. Именно, Ланц въвел Джордж Пал в Масонските кръгове и му осигурил доходни поръчки. На свой ред, Пал, получавайки продуцентската длъжност във филма „Дестинация Луна“, направил Ланц свой заместник и аниматор-продуцент.

Сценаристът на „Дестинация Луна“ бил писателят-постхуманист, член на Световното Бъдещо Общество и Масон Робърт А. Хайнлайн (1907–1988), за когото споменахме в Глава Седма.

Единствено за Лиланд Джордж „Лий“ Завиц (1904–1977), който бил специалист по специалните ефекти във филма и получил Оскар за своята работа, няма никакви сведения че е бил Масон или свързан със Занаята, или от Еврейско потекло, но той бил насъщно нужен на продукцията, тъй като бил талантлив, а и Евреите и Масоните в Холивуд не са достатъчно, за да заемат всички длъжности. Но такива като Завиц са наистина много малко в Меката на киното, където, както казва небезизвестният Юдомасон Стивън Спийлбърг, „ако не си Евреин, ти си никой“!

Да, ето, на такъв dream team Елитът възложил да създаде една от първите професионално заснети кино-творби, която пророчески да програмира обикновения непосветен в тайнствата зрител, за да може двадесет години по-късно, когато бъде реално инсцениран първия „полет до Луната“, този зрител, извиквайки импринтирания шаблон от паметта си, да повярва без уговорки, че фалшификацията е истина. Естествено, след гореспоменатия филм се отприщил бент от „научно“-фантастични мистификации, които заливат и ще продължават да заливат съзнанието на децата и на работниците, за да вплетат измамни шаблони в тяхното въображение, които след години ще бъдат използвани от Криптокрацията по време на заплануваните Активни мероприятия. И, ако Читателят си направи труда да изследва екипите, заснели или снимащи този жанр филми, несъмнено ще установи, че те са съставени преди всичко от Масони, Окултисти, Постхуманисти, Фабианци и Комунисти, насаждащи чрез Изкуството идеите на Новия Световен Ред.

За да обогати изследването на филма „Дестинация Луна“, авторът предлага два колажа, които аргументират импринтирането на шаблони чрез Изкуствата по метода Пророческо програмиране. На първия колаж се сравнява кино-изображението на Земята „видяна от Космоса“, заснето посредством специални ефекти през 1949 година и представено в „Дестинация Луна“, с фалшификацията, направена от Астро-не-тата на Аполо 11, заснета през 1969 година, за която писахме в Книга Първа и която пак ще споменем в Тема LІХ-та.

 

Сравнение-на-изображения-на-Земята-в-киното-и-от-Аполо-11---Плоската-Земя---СТАМАТ
Сравнение-на-изображения-на-Земята-в-киното-и-от-Аполо-11—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Следващият колаж показва как още преди 70 години, много преди технологията на компютърно генерираните изображения, се е разработвала методика как да бъде излъгано Човечеството, че съществува вълшебната сила „Гравитация“, която е сграбчила всичко наоколо и го е залепила върху повърхността на измислено въртящо се около себе си с 1666 км/ч и летящо с безумните над 3,000,000 км/ч едновременно в пет различни направления кълбо, наречено „планета“ Земя. Хелиоцентризмът твърди, че както има някаква неопределена и неизвестна височина, на която въздушният слой граничи без твърда преграда с безвъздушното пространство – „междузвездния вакуум на открития Космос“, така, по същият начин, над определена височина всички предмети започват „безтегловно“ и свободно да се реят из пространството! О, това наистина е безумно!

Авторът и друг път е писал, и всеки физик ще потвърди това, че газовете (въздухът) не могат да подържат стабилно налягане в непосредствена близост до вакуумна среда, която представлява отсъствието на газови частици, без наличието на твърда бариера, която напълно да ги отделя и изолира, като например стените на стоманените или стъклени бутилки, които се използват в индустрията за съхранение на газове или за създаване на вакуум. От друга страна, не съществува реална Физична сила и не може да има никакъв начин, по който газов слой или флуид да бъде неподвижно залепен върху въртящо се около оста си със свръхзвукова скорост кълбо, летящо едновременно в пет различни орбитални направления с повече от 3,000,000 км/ч, из „необятно вакуумно пространство“. Как изобщо е възможно някой образован, използващ логиката Човек да приеме твърденията на Масонската наука, че тънкият 100-километров въздушен слой [3] не е бил изсмукан още преди „милиарди“ години от „БЕЗКРАЙНОТО МЕЖДУЗВЕЗДНО ВАКУУМНО ПРОСТРАНСТВО“, освен ако този Човек не е в постоянен немислещ и неразсъждаващ транс, индуциран от Когнитивния дисонанс.

От друга страна, Масонската наука твърди, че достигайки около 300 километра височина Астронавтите започват да се носят свободно из кабината на Космическия кораб. Този ефект на „безтегловност“ тя обяснява с това, че на Космическия кораб, летящ с „първа Космическа скорост“ по кръгова орбита около „кълбовидната“ Земя,  центробежната сила, създавана от скоростта му, компенсирала центростремителната сила и „Гравитацията“. Така уравновесяващите се сили поддържали телата в орбита в постоянно свободно падане по допирателната спрямо траекторията и, тъй като стените на кабината не могат да служат за опора, Астро-не-тата и предметите свободно се реели насам-натам. Посоченото „Научно“ обяснение присъства в специализираната литература, за която се смята, че е четена от „по-образованите“ люде.

За простолюдието, обаче, е измислено и се тиражира понятието „Микрогравитация“, което съвсем да обърка разследващия измамите. Това обяснение е следното: само на 300 километра над повърхността Земната „Гравитация“ е толкова силно намаляла, че тя отпуска обектите и те започват „безтегловно“ да реят насам-натам. Интересното тук е, че Гравитацията“ е умна, избирателно действаща сила! Както на повърхността „Гравитацията“, здраво слепила капките в океаните, не позволява на Световния океан да се изсипе от въртящото се кълбо във „вакуума на междузвездното пространство“, но пък разрешава на малките рибки да плуват във водите, и както тази умна сила е залепила въздуха върху повърхността на бясно въртящо се с милиони километри в час кълбо из „необятния вакуум“, но пък е отпуснала пчелички, мухички и тичинки да се носят свободно навсякъде, по същия начин „Гравитацията“ държи завинаги Слънцето, Луната, „планетите“ и звездите, но пък на 300 километра височина отпуска Човеците и предметите да плуват безпроблемно в пространството.

В действителност, вълшебната сила „Гравитация“ била измислена от Окултиста Масон Исаак Нютон, за да може някак да обясни налудното си твърдение, че бясно въртящо се кълбо може да задържа върху повърхността си водата в океаните, за да не се разхвърча тя веднага навсякъде в пространството!

 

Фалшифициране-на-гравитацията-в-киното-преди-70-години-и-днес---Плоската-Земя---СТАМАТ
Фалшифициране-на-гравитацията-в-киното-преди-70-години-и-днес—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Естествено, горните обяснения са измислени, за да обслужват фалшификацията, наречена „Космически станции“, поддържаща неестествената фантазия, че Земята е бясно въртящо се кълбо, стрелкащо се с невъобразими скорости из „необятния вакуум“, като едновременно с това изфабрикуваната „безтегловност“ служи за доказателство на измислицата „въртяща се кълбовидна Земя“! С други думи, една фантасмагория служи за доказателство на несъществуваща измислица, която на свой ред е обоснована от първата нездрава фантазност! Но, както показахме в Изследване Шесто от Книга Първа и както ще видим по-нататък в настоящата книга „безтегловността“ не е нищо повече от кинематографичен или видео трик, или в наши дни прилагане на Обогатена и Виртуална реалност.

 

Тема LVІІІ-ма:

Оптичната мрежа пренася 99% от Световните комуникации и Интернет

 

Обикновеният Човек би се удивил твърде много, разбирайки, че информацията до отдалечени точки в Киберпространството се пренася по кабели, а не посредством „сателити“. За прочелите Книга Първа, вече е ясно, че така наречените „сателити“ не са онова, за което ни ги представя Масонската наука и масмултимедиите, но това ще изясним по-нататък. Данните показват, че днес 99% от цялата информация в Света се пренася по оптични кабели както по сушата, така и между континентите, като от 150 години насам междуконтиненталната свързаност се осъществява чрез бронирани кабели, положени по дъното на моретата и океаните. Използваният капацитет на Световната информационна мрежа, представляващ само част от инсталирания капацитет, през 2017 година се изчисляваше на 295 Tbps, а през 2018 той достигна  393 Tbps, като вътрешно-регионалният капацитет е 126 Tbps, а международният капацитет е 265 Tbps.

Авторът би цитирал част от статията на Никол Старосиелски, Доцент по медии, култура и комуникации в Калифорнийския университет „Санта Барбара„В нашия Wi-Fi Свят, Интернетът все още зависи от подводните комуникационни кабели“:

„Не са много Човеците, които осъзнават, че подводните кабели пренасят почти 100% от трансокеанския трафик на данни. Комуникационните линии се полагат по самото океанско дъно. Дебели са колкото градински маркуч [с диаметър 25-60 mm и тегло 0.7–1.4 тона на километър – Бел. прев.] и пренасят Световния Интернет, телефонни разговори и дори телевизионни предавания между континентите със скоростта на светлината. Само един кабел може да пренесе десетки Терабита информация в секунда.

Докато правех проучванията за книгата си „Подводната мрежа“, осъзнах, че кабелите, на които всички ние разчитаме да пренасят всичко от електронната поща до банковата информация през моретата, остават до голяма степен нерегулирани и незащитени, макар че се полагат само от няколко компании (включително Американската компания SubCom и Френската компания Alcatel-Lucent) и се спускат по тесни пътечки, като досега океанската шир им е осигурявала защита.

Далеч сме от безжичната връзка.

Фактът, че маршрутизираме Интернет трафика през океана – сред дълбоководните морски създания и хидротермалните вентилационни отвори – противоречи на представата на повечето Човеци за Интернета. Не разработихме ли сателити и Wi-Fi за предаване на сигнали ефирно? Не се ли преместихме в „Облака“? Подводните кабелни системи звучат като нещо от миналото.

Реалността е, че „Облакът“ всъщност е под океана. Въпреки че може да изглежда, че са отминали времето си, фибро-оптичните кабели всъщност представляват най-модерна Световна комуникационна технология. Тъй като те използват светлина, за да кодират информацията, и остават независими от метереологичните условия, кабелите пренасят данните по-бързо и по-евтино от „сателитите“. Те пресичат също и континентите – съобщенията от Ню Йорк до Калифорния се пренасят по оптичен кабел. В скоро време тези системи няма да бъдат заменени от безжичната комуникация.“

Читателят може би все пак смята, че подводните кабели са били положени преди десетилетия и че днес те постепенно биват заменяни от „сателитите“?! Уви, това противоречи на фактите, тъй като все повече и по-високотехнологични оптични кабели се полагат всеки ден както на сушата, така и по дъната на моретата и океаните, което е изключително скъпа дейност, извършвана само от няколко Хай-Тек колоса в Света и която могат да заплатят само най-богатите масмултимедийни гиганти.

 

Световната-Подводна-кабелна-комуникационна-мрежа---Плоската-Земя---СТАМАТ
Световната-Подводна-кабелна-комуникационна-мрежа—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

За да се увери с очите си в Истината, заинтригуваният може да посети уебсайта Карта на подводните кабели или пък Submarine Cable Map, където ще открие, че в момента в Света съществуват приблизително 428 действащи подводни фибро-оптични кабела, които пренасят почти 100% от информацията между континентите и островите. Общата им дължина е над 1,200,000 километра, като най-късият е положен между Обединеното Кралство и Ирландия – 131 километра, а най-дългият „Порталът Азия-Америка“ е с дължина над 20,000 километра и осигурява скорости от 1.92 до 2.88 Tbit/s. Нека Читателят размисли трезво и логично, ако наистина съществуваха „комуникационни сателити“, свързващи отдалечените точки на сушата и пренасящи информацията между континентите, щеше ли да има нужда да се полагат тези милион и отгоре километра кабели по дъната на океаните?! Не, ако имаше „спътници“, то нямаше да има подводни оптични кабели, струващи десетки милиарди!

До скоро, кабелите бяха собственост на консорциуми от Държавни телекоми и частни компании, които след това продаваха услугите за пренос на данни, но в последно време един нов вид компании изместиха редовните играчи в полагането на кабели. Днес, доставчиците на съдържание като Google, Facebook, Microsoft и Amazon са основните инвеститори в полагането на нови подводни оптични кабели. За да печелят все повече от непрекъснато нарастващия трафик, поради предлагането на нови услуги и по-високи скорости, хващайки повече от 2 милиарда и 800 милиона Човеци-рибки в Социалните мрежи, частните Интернет гиганти започнаха да полагат собствени подводни оптични кабели, които надвишават десетократно и стократно капацитета на тези, положени преди тях. През последните години инсталираният капацитет от частните мрежови оператори и доставчиците на съдържание надмина капацитета на операторите, поддържащи Гръбнака на Интернета (Опорната мрежа на Интернет). За периода от 2014 до 2018 година инсталираният капацитет на подводните оптични кабели, въведени в експлоатация от Google, Facebook, Microsoft, Amazon и други подобни компании, се увеличи осемкратно, достигайки 532 Tbps!

 

Световната-подводна-оптична-кабелна-мрежа-на-Интернет---СТАМАТ
Световната-подводна-оптична-кабелна-мрежа-на-Интернет—СТАМАТ

 

Кабелът MAREA, свързващ Вирджиния Бийч, САЩ, и Билбао, Испания, има дължина 6,605 километра, тежи 4,650 тона, собственост е на Facebook, Microsoft, Telxius и има капацитет от 160Tbit/s. Този капацитет е еквивалентен на пренос на данни от 4200 DVD диска (всеки по 4,7 GB) всяка една секунда. Мрежата Тихоокеански светлинен кабел (PLCN), собственост на Pacific Light Data Communication Co., Google и Facebook, свързващ Лос Анджелис и Хонконг, е с дължина 12,817 километра и капацитет от 120Tbit/s. Кабелът се състои от 6 двойки оптични влакна, а технологията използва мултиплексиране, като всяка двойка пренася по 100Gbit/s посредством 240 спектрално уплътнени канала (6х240х100Gbit/s). С други думи, PLCN предоставя достатъчно капацитет за едновременното провеждане на 80 милиона конферентни HD видео-разговора между Хонконг и Лос Анджелис – пример, че Облачната платформа на Google има най-добре изградения Интернет гръбнак от който и да е друг доставчик на Облачни услуги. Транс-тихоокеанския подводен комуникационен кабел FASTER, свързващ щат Орегон, САЩ, с Япония и Тайван, е собственост на Google, KDDI, SingTel, China Telecom, China Mobile, Global Transit, има дължина 11,629 километра и капацитет от 60Tbit/s.

Изграждането на оптичния гръбнак в България започна преди повече от 16 години и днес дори и най-малките села са свързани към Интернет с фибро-оптика. Но масмултимедиите тиражират сред лаиците, нямащи представа от пренос на данни на големи разстояния, една много опасна заблуда, а именно, че телевизията, телефонните разговори и Интернет трафика се пренасят както между континентите, така и между градовете и селата, чрез така наречените „комуникационни геостационарни сателити“, намиращи се в „точките на Лагранж“ на 35,875 километра от повърхността на Земното „кълбо“. Маниаците на тема Интернет и мобилни устройства също са изпаднали в самозаблуда, че Облачните услуги достигат до тях „по сателит“, та дори софтуерните компании са измислили бутон „сателит“ на мобилните устройства.

Смартфоните, както и другите мобилни устройства, наистина са свързани безжично към Интернет така, както и към телефонната мрежа, но това безжично свързване е само до най-близката GSM-клетка, Wi-Fi-маршрутизатор или Wi-Fi-антена, наречена MIMO (multiple-input and multiple-output) или MU-MIMO (Multi-user MIMO), като от там нататък свързаността с Интернет и с телефонната централа се осъществява по оптичен кабел! Така наречените „сателити“ не се използват и никога не са се използвали за Интернет и мобилни устройства! Скоростите за сваляне на данни при 3G варират в зависимост от използваната технология от 384kbit/s за WCDMA до 7.2Mbit/s за HSPA, а за 4G, въпреки обещаните 100Mbit/s, реалните скорости са максимум 15.1Mbit/s. Тези скорости са няколко хиляди пъти по-ниски от скоростите, предлагани при свързване с оптичен кабел, които теоретично са 100Gbit/s, а реално в България вече се предлагат 20Gbit/s симетрична (равни даунлоуд и ъплоуд) международна свързаност до клиента! Как тогава можем дори да си помислим, че Интернета и другите комуникации разчитат на безжичната свързаност чрез „сателитите“?!

Разстоянията между клетките или антените в ненаселените равни пространства теоретично би трябвало да е около 35 километра, но реално никога не надхвърля 7-8 километра, като има гарантирано качество на услугата до скорост от 100 км/ч в превозно средство. В градските райони, където заради сградите има голямо затихване на сигналите, антените са разположени на 1-2 километра, като в гъсто населените квартали са само на няколкостотин метра, или през два-три жилищни блока. GSM-клетките и Wi-Fi-антените могат да бъдат замаскирани като дървета и разположени на много скрити места. В моретата и океаните, близо до брега, за разполагането им се използват плаващи буйове, специално направени платформи с кули, нефтени платформи, а за открито море круизни кораби, плаващи по установени маршрути и редовно патрулиращи военни кораби. Тези антени, естествено, не са в състояние да покрият Световния океан, поради което в открито море мобилните устройства престават да действат. Криптокрацията твърди, че в момента в „Космоса“ има около 5,000 действащи „сателита“, от които 777 са комуникационни, осигуряващи свързаността в Световната мрежа. Но самият факт, че в открито море мобилните устройства не могат да се свържат с Интернет и с телефонните оператори доказва, че така наречените „сателити“ не се използват за тази цел, както ни лъже Криптокрацията.

 

GSM-клетки-и-Wi-Fi-антени-в-океаните---Плоската-Земя-СТАМАТ
GSM-клетки-и-Wi-Fi-антени-в-океаните—Плоската-Земя-СТАМАТ

 

В действителност, навигацията на морските съдове и самолетите се осъществява чрез осъвременени методи, основани върху добре познатите и изпитани през десетилетията наземни системи за далечна навигация като: LORAN, DECCA, OMEGA, Чайка, Тропик-2, Альфа и други, използващи триангулация на сигналите за определяне местоположението на обектите, по същият начин както така наречената GPS-система използва GSM-клетките за триангулиране на сигналите на устройствата, а не координати, дадени от измислените „геостационарни сателити“, обикалящи заедно със Земята в Космоса! Съвременните така наречени „сателитни“ системи за навигация, като Galileo, ГЛОНАСС или GPS, представляват софтуерни компютърни приложения, използващи данните от старите системи, като на обикновения Човек се казва, че данните са от „геостационарни спътници“!

От друга страна, не стига що, че ни залъгват с несъществуващи „спътници“, натъпкани с компютри и всякаква друга техника и летящи с 29,000 км/ч в нагорещената от 2,500°С до 15,000°С термосфера, без да се стопи дори изолацията на нито един проводник, но сега, Еврейските „златни момчета“ на Криптокрацията от Гугъл искат да им повярваме, че ще разпространяват Интернета с балони, летящи на 18 км височина по „Проекта Loon LLC“ на компанията Alphabet Inc., която Гугъл основа, като стана след това нейна дъщерна фирма. Това се казва многомилиардна измама!

 

 

Тема LІХ-та:

Активното мероприятие „сателити

 

Височинните балони, наречени стратостати, направени от ултра-тънко полиетиленово фолио, под 5.6µm, и напълнени с водород, хелий или метан, са предназначени за полети над 11 км височина, където температурата е –56.5°С и налягането е 22,632Pa, като достигат понякога до 37 км височина, с околна температура от –30.5°С и с налягане от 420Pa. (Нормалното въздушно налягане на морското равнище при 15°С е 101,325Pa.) В последните десетилетия JAXA – Японската Аерокосмическа Изследователска Агенция, изобрети още по-тънко фолио (3.4µm) и чрез специална технология, приложена в балона BU60-1, достигна 53 км, където температура на въздуха е –8.1°С, а налягането е 51Pa. Науката и масмултимедиите разпространяват схващането, че стратостатите се използват за метеорологични цели или като платформи за експерименти в горните въздушни слоеве и носят леко електронно оборудване, включващо радиопредаватели, камери и GPS-приемници.

Стратостатите били изобретени преди столетия, като първият бил запуснат през 1783 година от Професора по Физика Жак Шарл и конструкторите на Физични инструменти братята Ан-Жан Робер и Никола-Луи Робер. Балонът бил напълнен с водород, произведен от реакцията между желязо и сярна киселина, бил пуснат от Марсово поле в Париж и се приземил след 45 минути на 20 км разстояние.

С изследователска цел, пилотираните стратостати се използват от 20-те години на миналия век. В Глава Десета вече писахме за Професор Огюст Пикар и за неговите рекордни полети през 1931 година, доказали, че Земята е Плоска и неподвижна, поради равния хоризонт на нивото на погледа на 16 км височина! Сега ще отбележим три други забележителни полета, включени в рекордите за най-висок парашутен скок: първият е на Полковник Джоузеф Уилям Китингър (не се произнася Китинджър) през 1960 година, който по Проекта „Екселсиор“ скочил от 31,300 метра, вторият е на Феликс Баумгартнер, който през 2012 година скочи от 38,969 метра, и третият е на мултимилионера и бивш Старши Вице-президент на Знанието в Google Алън Юстас, който през 2014 година скочи от 41,419 метра.

За заснемането на тези полети Хелиоцентричната научна върхушка използва, освен нормалните и свръх-широкоъгълни обективи, които имат ъглов обхват от 180° и заради това усилват сферичната и перспективната дисторсия. Иначе казано, както писахме в Изследване Шесто, те изкривяват изображенията, вследствие на бъчвовидна, възглавничковидна и перспективна дисторсия, показвайки недействителни изображения на Света около нас. Именно такива дъгообразни фото и видео материали масмултимедиите разпространяват, за да заблуждават цивилизованите, че живеят върху въртящо се „кълбо“. За щастие, обаче, все още се намират оригинални неизкривени изображения, които стават явни доказателства, че на височини от 31, 38 и 41 километра хоризонтът е равен, на нивото на погледа, като не се забелязва никаква заобленост – блестящо доказателство, че Земята е плоска и неподвижна!

 

Скоковете-от-стратостати-доказват-Плоската-Земя---СТАМАТ
Скоковете-от-стратостати-доказват-Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Все пак, малко са онези, които знаят, че стратостатите се използват и от Космическите агенции и центрове по целия Свят. Такъв е и Космическият център „Есрейндж (Esrange) за изследвания и секретни операции с ракети и стратостати, намиращ се на около 40 км Източно от град Кируна в Северна Швеция. Заобиколен от огромна пустош на 200 км отвъд Полярния кръг, той има идеално разположение за осъществяването на серии тайни операции. Есрейндж бил построен през 1964 година от ESRO, Европейската организация за Космически изследвания, която след сливането си с ELDO, Европейската организация за разработка на стартови съоръжения, се преименувала на Европейска Космическа агенция. През 1972 година, Центърът станал собственост на новосъздадената Шведска Космическа корпорация. Първото изстрелване на ракета от Есрейндж се осъществило през 1966 година.

На масмедиите е поръчано да разпространяват измамата, че той е просто база за научни изследвания с височинни балони, изследователски ракети и сателитно проследяване, както и център за изучаване на Северното сияние, приютяващ на една от площадките си подобен на HAARP „Йоносферен нагревател“, но истината е съвсем друга. Есрейндж е част от мрежата центрове, разположени в Канада, Аляска, Хавай, Чили и Австралия, за запускане и управление на специални, шпионски и секретни „сателити”, окачени на балони.

 

Есрейндж-Кируна-Швеция---сателитен-център---СТАМАТ
Есрейндж-Кируна-Швеция—сателитен-център—СТАМАТ

 

Сателитната станция „Есрейндж“ била пусната в експлоатация през 1978 година и се занимава основно със събирането и обработката на данни от специалните, шпионските и секретните „сателити“, както и поддръжка на Телеметрия, проследяване и управление. Станцията включва шест независими телеметрични системи за следене и управление, шест многочестотни приемни антенни системи в S/X-обхвата и оперативна сграда, в която се помещава електрониката на антените и оборудването за обработка на данните. Станцията е в директна връзка с друга подобна Сателитна станция „Инувик“ в Северна Канада. От ракетната площадка Есрейндж са пуснати над 150 маломощни ракети от типа Кентавър, Найк Апаш и Скуа с полезен товар от 5 до 60 килограма, достигащи 100–220 км височина, както и още 500 Кастор 4Б, Найк Орион и други, достигащи от 150 до 300 км и с полезен товар между 200 и 400 килограма, като всички те се използват за изнасяне във високите въздушни слоеве на малогабаритни сателити, окачени на балони.

От 1974 година насам от Есрейндж са запуснати повече от 500 височинни балона, като стартовата площадка може да подготвя за старт балони с обем над 1 милион кубически метра (100х100х100м). На тези балони, пълни с хелий, с други леки вещества или дори с вакуум, са окачени голямогабаритните „сателити“, които сме виждали на снимки в Интернет или по масмедиите. Основната част от тежките шпионски и специални сателити, в действителност, са окачени на балони пълни с хелий и след запускането им, достигат определена работна височина, където зависват и изпълняват своята шпионска или друга специална функция!

Ето, това е истината за „сателитите“: те представляват електронни съоръжения, окачени на балони пълни с хелий или друг лек газ, запускани са от Космически центрове, подобни на „Есрейндж“, които, след като достигнат проектната си височина от 50, 100 до няколкостотин километра, зависват и функционират в тази точка, докато изтече срока им на годност. „Сателитите“, които имат някакъв вид двигател (по всяка вероятност от типа МАГЛЕВ) могат да се придвижват в определена посока, посредством дистанционно управление от наземната база. Онези от „сателитите“, чието предназначение е да висят над дадено място, тоест, които са геостационарни, след издигането си до предварително изчислената височина, поради изравняването на външното и вътрешното налягане, остават в тази точка, без да се движат! „Геостационарните сателити“, окачени на балони с хелий, не се преместват в никаква посока, понеже се намират много над плътните въздушни слоеве, където се пораждат потоците и съществуват ветровете, зависвайки по такъв начин над предварително определената географска точка, тъй като Плоската Земя е напълно неподвижна!

 

Пускане-на-сателит-от-Космическия-център-Есрейндж---Плоската-Земя---СТАМАТ
Пускане-на-сателит-от-Космическия-център-Есрейндж—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Но, Читателят не бива да се обърка и да си помисли, че това са онези измислени от Хелиоцентриците „комуникационни геостационарни сателити“, намиращи се в „точките на Лагранж“ на 35,875 км от повърхността на Земното „кълбо“. Не! Такъв тип „комуникационни сателити“ не съществуват, тъй като „кълбовидната“ Земя е само една фантазия! Земята е плоска и неподвижва и огромната височина от 35,875 километра не съществува, понеже Земният диск е покрит от Небесната Твърд отдалечена само на няколко хиляди километра от него!

Неподвижните „сателити“, зависнали над определена географска точка на височина от 50, 100 до няколко стотин километра, са със специално, секретно или шпионско предназначение и тяхната функция е проследяване и подслушване. Те в никакъв случай не са комукационни „сателити“ и не се използват за ретранслация на сигнали, понеже бурите и голямото затихване на сигналите във въздушна среда ги прави неконкурентно способни, спрямо оптичната мрежа, но въпреки това, все пак, има и други средства, чрез които се осъществява комуникационен пренос. Така, както йонизираният газов слой, наречен „йоносфера“, намиращ се от 60 до 1000 км височина, влияе върху разпространението на електро-магнитните вълни, като отразява тези с честота от 3 до 30 MHz, разпространявайки ги до най-отдалечените места на Земята, така и Небесната Твърд, покриваща и защитаваща Земния диск, отразява гигахерцовия обхват, който се използва при далечните телекомуникации!

През 50-те и 60-те години на ХХ-ти век, когато Масонските учени изследвали свойствата на Небесната Твърд, разбрали, че тя притежава необикновени свойства, дължащи се на изключително редките метали, от които е изградена. Когато дадена област от нея бъде облъчена, по определен секретен метод със специфични честоти от електро-магнитния спектър, електроните в кристалните решетки на металите върху повърхността й по някакъв начин се възбуждат и образуват петно, с уникално електро-магнитно поле, отразяващо свръхкъсите вълни, над 3GHz, като едновременно с това променя нормалния им ъгъл на отражение. Ние знаем, че лъч, който в еднородна среда пада върху повърхност под ъгъл се отразява под същият ъгъл, спрямо перпендикуляра, под който е паднал, но от противоположната му страна.

Свръхкъсите вълни, обаче, когато бъдат насочени към предварително електро-магнитно обработеното по секретната технология петно от Небесната Твърд, се отразяват от създаденото специфично поле едновременно и в двете посоки – и под нормалния ъгъл и обратно по посоката на падане, тоест откъдето сигналите са излъчени. Естествено, експериментите били Суперсекретни, така че откриването на уникалния феномен породил истинско тържество във властващия Елит! Той осъзнал, че може да го приложи в редица тайни технологии, в които обикновените Човеци нямало да бъдат посветени, като по такъв начин ще увеличи неимоверно мощта на господството си и бързо ще напредне с последните етапи на „Великото Дело на Всички Времена“!

Ето така, едно от най-значимите открития в изследването на Небесната Твърд било вплетено в демоничната измама, наречена „сателити“. Криптокрацията решила нагло и безсъвестно да излъже профаните, че с помощта на ракети, струващи на бюджета стотици милиарди, извежда „сателити в орбита около кълбовидната“ Земя, на стойност стотици милиарди, които ретранслират комуникациите по целия Свят.

 

Небесната-Твърд-отразява-комуникационните-сигнали-на-локално-ниво---Плоската-Земя---СТАМАТ
Небесната-Твърд-отразява-комуникационните-сигнали-на-локално-ниво—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

При все това, имало една съществена слабост в технологията. Поради разстоянието от няколко хиляди километра до Небесната Твърд, отразеният и обратният сигнал силно намалявали по мощност. За да се премахне тази пречка пред осъществяването на заблудата, трябвало да се намери способ допълнително да се повиши енергията на електроните в кристалните решетки на металите, изграждащи Небесната Твърд. Точно по това време, но ние никога няма да разберем, дали е било предварително планирано със „сателитната“ измама, или просто е било синхронизъм, от двете страни на „Желязната завеса“ се провеждали опити Небесната Твърд да бъде пробита, като в САЩ височинни ядрени взривове се наричали „Операция Аквариум“, а в Съветския съюз – „Проект К“. Поради електро-магнитния импулс (ЕМИ), предизвикан от ядрените детонации, електроните в кристалните решетки на металите в Небесната Твърд се възбудили и поддържали това си състояние, което довело до повишаване силата на отразения и на обратния сигнал в сантиметровия и в милиметровия обхват. Това вече било пълен успех!

Имайки предвид, че възбуденото състояние на кристалните решетки намалява с времето, през следващите десетилетия Криптокрацията заповядала на Масонските учени да изобретят начин да повишава енергията на изграждащите ги електрони, без използването на ЕМИ от ядрените детонации. Учените изобретили такъв метод, който използвал облъчвания с високо-мощни микровълнови предаватели, нарекли ги „Йоносферни нагреватели“, тъй като не можели да разкрият пред лаиците, че награвят с тях Небесната Твърд, и инсталирали тези машини навсякъде по Света, замаскирани като част от бюджетно финансирани „Научни изследвания“. Такива Нагреватели на Небесната Твърд са: HIPAS, HAARP, особено мощният 20TW-ов облъчвател в Arecibo Observatory, трите радарни системи на Европейската EISCAT с облъчватели от 1GW, в Норвегия KAIRA, в Русия Сура до Нижни Новгород, още край Душанбе – „Хоризонт“ и до Змийов – „УРАН-1“ и много, много други.

За начало на Световното Психологическо Активно мероприятие „Сателити Илюминатите използвали „Проект Ехо“. Казва ни се, че Project Echo бил първият пасивен комуникационен сателитен балон, който бил направен от алуминизирано полиестерно фолио „Майлар“, познато днес като BoPET – биаксиално ориентиран полиетилен терефталат. Също така сме залъгвани, че балонът действал като пасивен микровълнов рефлектор, тоест комуникационните сигнали, излъчвани от една точка на Земята, били отразявани от алуминиевото фолио на балона на 100% и били приемани от друга точка на повърхността в началото посредством антена „Хог“ с рог-рефлектор, а по-късно и с обикновена параболична антена. „Ехо ІІ“ бил 50 пъти по-устойчив от „Ехо I“ и в надуто състояние представлявал 41-метров балон. Опакован в метална кутия с диаметър 1 метър той бил изстрелян от ракета „Тор-Аджена“, използвана от ЦРУ.

Всичко това е, наистина, чудесно! Само че има един много, много ужасен и неотстраним Физичен дефект: сферата не може да се използва като ефективен отражател, тъй като разсейва падащите върху повърхността й лъчи и сигнали, разпръсквайки ги във всички възможни посоки, като намалява мощността на падащия лъч или сигнал до МИНИМУМ! Ако повърхността на сферите притежаваше свойството да отразява сигнали, то при далечните комуникации щяха да се използват сфери вместо вдлъбнати параболични антени! Следователно, „Проект Ехо“ бил глупашко-наивно скроена измама за стотици милиони, на която цивилизованите, естествено, повярвали, и станала първата от последвалите я десетки хиляди подобни.

Проект Ехо“ също така станал първия търговски успех за „даване под наем“ на предварително обработено по секретната електро-магнитна технология отразяващо петно, тоест определяне на координати за ползване, от Небесната Твърд, иначе казано „наемане на сателит“. С повишаването на търговското търсене, се увеличавала и нуждата от повече канали и „сателити“, тоест повече отразяващи петна. Тогава било установено, че когато сигналът достигне Небесната Твърд, той се разсейва по повърхността й, заемайки обширно пространство, така че се оказало трудно да бъдат отразявани без интерференция различни сигнали от петна, отстоящи на няколко градуса едно от друго. В този безизходен момент на помощ дошъл Военно-промишленият комплекс, който вече използвал за радарните си системи Фазирана антенна решетка[4]. Масонските инженери, работещи директно за Криптокрацията, започнали да използват ФАР, за да излъчват фазово изместени на 180° сигнали, които се отразявали от близки едно на друго петна от Небесната Твърд, без да се забелязва Ефекта на разсейването. Успешното решаване на проблема осигурило на Криптокрацията по-ефективно използване на повърхността на Небесната Твърд за отразяване на комуникационните потоци, или образно казано „изстрелването на все повече сателити“, носещи печалби от въздуха на стойност трилиони във всички видове валути!

Но въпреки всичко Активното мероприятие „Сателити има един неотстраним дефект, който се проявил само след няколко години, когато телевизионните и радио канали станали стотици и се появил Интернета. Постепенно нарастващата нужда от пренасяне без загуби на колосални масиви информация на противоположните краища на Земния диск, не можела да бъде удовлетворена от отразяването на информационните потоци от Небесната Твърд, което винаги било съпроводено от съществени загуби на качество и проблеми в свръзката. В действителност, дори от самото начало на „сателитната“ измама, пренасяната по този начин информация била спорадична и се явявала само съвсем малка част от целия обем на Световните комуникации. Кабелите винаги са били основата на Световната Информационна мрежа, като са пренасяли почти 99% от общия трафик!

Трябва добре да разберем, че когато става въпрос за големи разстояния и различни континенти, дори ако масмултимедиите изрично настояват, че използват „сателитна“ свързаност, тоест отражение от Небесната Твърд, в 100% от случаите трафикът се осъществява винаги по оптичен кабел! Но пък Активното мероприятие „Сателити си намери една търговска ниша, която е много доходоносна и в скоро време модата й няма да отмине – цифровата „сателитна“ телевизия директно до дома!

Поради ниския информационен поток и тесен канал, домашната „сателитна“ телевизия задоволява огромна клиентела, тъй като се доставя в ограничени ареали и не изисква покриването на големи разстояния от сигналите, което води до задоволително качество. При домашната „сателитна“ телевизия, трябва да сме наясно, че сигналът стига по оптичен кабел до излъчващата антена на оператора, която се намира съвсем близо в ареала на абонатите. От тук нататък се използват два начина на свързване с антената на абоната: първият и най-често използван начин е излъчващата антена на доставчика да бъде скрито разположена на недостъпно място и към нея да бъдат насочени клиентските антени, и вторият начин е антената на оператора, когато географските условия не позволяват скриването й, да бъде насочена към „взето под наем“ предварително електро-магнитно подготвено отразяващо петно от Небосвода! При втория случай, когато се използва петно, то трябва да е най-ефективно избрано, така че изминатият от сигнала път от предавателната антена до Небесния Свод и оттам до клиентската антена да е възможно най-къс, като само по такъв начин може да се достави добро качество!

В най-общи линии измамата домашна „сателитна“ телевизия протича по следния начин. Криптокрацията „дава под наем“ предварително електро-магнитно подготвени отразяващи петна, тоест определя координати за ползване, от Небесната Твърд на приближените си Масонски „сателитни“ компании, собственици на „спътници“. „Сателитната“ компания инсталира оптично свързана с Интернет предавателна чиния, намираща се в ареала, където ще разпръсква телевизионен сигнал, и я насочва към определеното им най-близко „взето под наем“ петно от Небесната Твърд. На Обществото, естествено, се казва, че уж е „изстрелян сателит“ с размерите на автомобил на стойност $500,000,000, който обикаля измисленото Земно „кълбо“ на 36,000 км разстояние в несъществуващия „междузвезден вакуум“ и всички са много щастливи! На провайдърите се дават координатите на взетото „под наем“ петно от Небесната Твърд, те започват да насочват клиентските чинии към него, да събират такси от абонатите и да ги предават нагоре по йерархическата стълбица. И това се прави за всеки отделен ареал. Ето, по такъв начин Масонските „сателитни“ компании прибират трилиони във всякаква валута направо от въздуха!

 

 

Тема LХ-та:

Създаване на Илюминатската шоу-програма „Пилотирани ракетни полети в открития Космос

 

 

*

Земята няма формата на кълбо и въобще не се върти.“

Граф Лев Толстой

*

В края на 50-те години, вследствие на експедициите на Масона Адмирал Бърд, войнстващият Елит вече бил убеден, че ледената пустош на Антарктида представлява непреодолимия край на нашата Плоска Земя. Тази широка стотици километри вечно замръзнала периферия на Земния диск, чийто температури падат под –100ºС, граничи с Енергийния екран на Небесния Купол, покриващ и предпазващ Плоската Земя. След като разбрала това, за да не може никой самостоятелен изследовател да направи разкритието, че Земята не е кълбо, Криптокрацията установила военно положение отвъд 60-тия паралел, забранявайки свободното придвижване, и задължила по-големите Държави-Корпорации да подпишат и да се подчиняват на Антарктическата Договорна Система.

Още от началото на ХХ-ти век, Криптокрацията се опитвала да премине през Небесната Твърд във вертикално направление. В действителност, ракетната технология била създадена, за да бъде установено каква е височината на Небесния Купол и, ако е възможно, да бъде преодолян, като за постигането на целта били необходими мощни ракети. Конструирането на големи ракети е комплексно и твърде скъпо мероприятие, което не е по силите на нито една отделна компания, тъй като концентрира продукцията на много икономически отрасли. През 50-те години, владетелите на Световния Военно-промишлен комплекс установили тези факти и решили да излъжат данъкоплатците да субсидират мегаломанските им планове. Обикновените Човеци никога не са имали и никога няма да имат никакъв интерес нито пък полза от така наречените „Космически полети“, затова те трябвало да бъдат подмамени и излъгани, за да може без граждански вълнения да бъдат измъквани от джобовете им трилиони във всякакъв вид валута. Лъжата била: Човек в Космоса и на Луната!

Криптокрацията, следвайки своята Световна Игра, която управлява диполния модел на Политико-икономическото статукво от второто десетилетие на ХХ-ти век насам, решила да предостави на Съветския съюз инсценировката „Първи Човек в Космоса“, заедно с лека „ракетна“ преднина, а на САЩ да даде рунда „Първи Човек на Луната“, последван от догонване и накрая обединяване на усилията и от двете страни на „Желязната завеса“ по индоктринация на нищо неподозиращия плебс.

Както казахме, Илюминатите, знаейки за съществуването на Небосвода, продължили опитите си да го разбият, действайки по отделно, в Капиталистическия и в Комунистическия блок. В САЩ те използвали прикритието на „тестовите“ височинни ядрени взривове на „Операция Аквариум“ (Operation Fishbowl) и провели десетки мощни експлозии с височина на детонациите до 400 километра. На мнимия опонент на Запада, Съветския съюз, Криптокрацията също заповядала да проведе серия от височинни експлозии, до 300 километра, под кодовото наименование Операция „К“ (по класификацията на НАТО „Проект К“). Опитите за преминаване през Екрана на Небесния Купол били неуспешни, което оставило на Елита един-единствен изход, за да изпълни плановете си така да манипулира Човечеството, че то безкритично да приеме лъжата на Хелиоцентризма.

Този изход Илюминатите открили в използването на киното и аудио-визуалните масмултимедии, полагайки началото на най-голямата мистификация и инсценировка, на Най-грандиозното Шоу на Всички Времена, наречено „Пилотирани ракетни полети в открития Космос, поставяно и от двете страни на измислената за простолюдието „Желязна завеса“.

Читателят със сигурност си мисли, че би било много трудно както в СССР, така и в САЩ, да се инсценират „Космически полети“, „Космически разходки“, а още повече да се фалшифицира „полет до Луната“, „разходки с Лунния роувър по повърхността й“ и всякакви други „Приказки от 1001 Илюминатски и Масонски нощи“. Доводът, който опонентите на изследователите на Световния Заговор обикновено изтъкват по масмултимедиите, е че, видите ли, едната Супер-сила винаги следяла другата Супер-сила и не било възможно да се направи инсценировка, тъй като „врагът“ непременно би я разкрил пред Света. В действителност, това е най-наивното и най-глупаво твърдение, което може да съществува, и е изказвано или от лаици, нямащи абсолютно никакво представа как и кои управляват Света, или от слуги на слугите на агентите на Илюминатите, хвърлящи прах в очите на търсещите Истината!

 

*

 

Както ще научим от Глава Дванадесета, Комунизмът, рожбата на Илюминатите, просто представлява единия от двата уж враждуващи блока в диполния модел на разделението на Света. Комунизмът бе разпространен в половината Свят, посредством износ на революции, финансирани от банкерските династии Ротшилд, Рокфелер, Шиф и Варбург и е твърде нелогично да се мисли, че дори за момент банкерските династии биха изпуснали управлението на Държавите, които самите те са финансирали и владеят. И до днес, Комунистическите партии на практика изпълняват нарежданията, спускани им от Висшите степени на Криптокрацията надолу по Масонската йерархическа стълбица. Също така, Съветската Икономика бе създадена от банкерските династии, като дори планът за Първата Петилетка (1928–1932) бе написан в Ню Йорк, така че пионките от КПСС стриктно изпълняваха нарежданията на Господарите си.

Илюминатът и Юдомасон Хаим Раковер, назоваващ себе си или Кръстьо Георгиев Станчев или Кръстьо Раковски, или Христиан Георгиевич Раковский, но нямащ абсолютно никакво родство с нашия всеобщоизвестен Масон Георги Сава Раковски, свидетелства по време на разпитите в НКВД на 26-ти Януари 1938 година следното:

Трябва да ви кажа още нещо: Знаете ли, кой финансира Октомврийската   революция?  ТЕ я финансираха, и по-специално, чрез същите тези банкери, които финансираха Япония през 1905 година, тоест Якоб Шиф и братята Варбург, което значи, посредством великото банкерско съзвездие, чрез една от петте банки, членки на Федералния резерв, чрез банката „Кун, Лоуб и Ко.“, тук-там участие взеха също и други Американски и Европейски банки, като Гугенхайм, Ханауер, Брайтунг, Ашберг, Ния Банкен от Стокхолм.“ 

Из „Червената Симфония“ на Йосиф (Йожи) Ландовски, първо издание на Испански език „Sinfonia En Rojo Mayor“ от 1949 година, която пак ще обсъждаме в Глава Дванадесета.

Тук задължително трябва да посочим по какъв начин заповедите на най-висшите органи на Илюминатите – Триумвиратът, Комитетът на Деветимата и Комитетът на 33-мата, биват спускани до Комунистическите лидери. Пътищата през ХХ-ти век били три, като всеки един от тях в различно време имал превес пред останалите, а именно чрез Евреите, които по време на Октомврийската Революция и след нея съставлявали над 90% от ЦК на РСДРП (б), след това посредством Сектата на Скопците, управлявала СССР след смъртта на Сталин до Черненко, за която ще говорим по-нататък, и накрая от Масоните, които отново идват на власт с Масона 33° степен Михаил Гурбачов и съпругата му Еврейката Раиса.

Руската Социалдемократическа работническа партия била Еврейска Марксистка партия, основана през 1898 година в Минск, Руската Империя. На Втория конгрес на Партията през 1903 година Болшевиките сформирали отделна партийна фракция, като през 1912 година официално създали Руската Социалдемократическа Работническа Партия (болшевики) – РСДРП (б). През пролетта на 1917 година, неин вожд станал Евреинът Масон Изя Цедерблюм, с нелегално име Ленин. Болшевиките, въпреки че заедно с другите създадени от Масоните Партии подготвили Революцията, след нея узурпирали цялата власт и в продължение на няколко години избили всички бивши свои съюзници. През 1921 година РСДРП (б) се преименувала в Руска Комунистическа Партия (болшевики), през 1925 година – във Всесъюзна Комунистическа Партия (болшевики) и през 1952 година се нарекла Комунистическа Партия на Съветския съюз.

Масонството по време на Комунизма официално било забранено, но не било забравено!

 

*

 

В Съветския съюз, с цел да се изпълни заповедта на Криптокрацията да се изследват Висините и да се провери дали може да се преодолее Небесната Твърд, още през 1947/8 година били провеждани зверски ракетни експерименти. Както Американската, така и Съветската ракетна индустрия преживяла невиждан подем, след като Третият Райх бил победен, Германия за пореден път била срината до основи, като повече от 20,000,000 Немци били избити, а статистиката от преброяванията фалшифицирана! Много военни заводи от окупираната от Комунистите Германия били разглобени, опаковани, натоварени на влакови композиции и пренесени в различни части на Съветска Русия. По такъв начин Червената Армия се сдобила с най-модерната ракетна и самолетна техника по онова време Фау-1, Фау-2 (А4) и реактивния Месершмит Me 262. На основата на пленените Нацистки балистични ракети Фау-2, създадени от Окултиста Масон Вернер фон Браун, Съветските инженери от конструктурското бюро ОКБ-1, под ръководството на Сергей Корольов, проектирали най-тежката за времето си ракета Р-1, с най-голям радиус на действие, 270 км, и с мощност на заряда 785 кг.

Но, тъй като Съветската електроника не била достатъчно прецизна, ракетата имала вероятно кръгово отклонение от няколко километра. Тогава на Комунистите, напълно в техен стил, хрумнала демоничната идея да затварят в ракетата двучленен екипаж, който през последните секунди от живота си да я насочи точно в целта! Ето така, при строга секретност, тези летци-смъртници станали първите истински Космонавти, понеже Р-1 достигала височини над 100 км, но както и последвалите ги летци-изпитатели, те не се завърнали живи от срещата си с Космоса, тъй като Космосът представлява смъртта!

През Юни 1953 година, ЦК на КПСС издигнал на нов етап нечовешките Космически експерименти, създавайки Секретно поделение, с позивна „Отряд №0, за летци-изпитатели на създаващата се ракетна техника. Изпитателите били отзовавани от поделенията, в които служели, за да изпълнят Строго секретна операция и повече никога не се завръщали в домовете си. Известни са най-малко 12 летци, загинали във взривяващи се на стартовата площадка в Капустин Яр или Байконур, или избухващи на големи височини балистични и експериментални ракети. Съвсем естествено, нито Комунистическият режим, нито последвалият го Масонски режим в Русия признават съществуването на тези жертви, а тъкмо напротив, провеждат масирана пропагандна кампания да убедят лековерните цивилизовани, че загинали при ракетните експерименти няма и че Гагарин бил първият „Космонавт“!

Имената на някои от изпълнилите смъртоносните Космически мисии са: Алексей Ледовский, загинал на 1-ви Ноември 1957 година, Сергей Шиборин, загинал на 1-ви Февруари 1958 година, Андрей Митков, загинал на 1-ви Януари 1959 година, Мария Громова, загинала на 1-ви Юни 1959 година, Генадий Михайлов, загинал на 4-ти Февруари 1960, Генадий Заводовский, загинал на 15-ти Май 1960 година, Иван Качур, загинал през Септември 1960 година, Пьотр Долгов, загинал на 11-ти Октомври 1960, Алексей Белоконов, загинал през Октомври 1960 година, Валентин Бондаренко, загинал на 23-ти Март 1961 година и много, много други…

И така, съвместните неуспешни Космически опити и от двете страни на „Желязната завеса“, довели до пожертването на десетки, а може би на стотици летци-изпитатели, най-накрая убедили както Съветските, така и Американските учени-хелиоцентрици, че Човешкото същество не може да издържи, нито ускорителните натоварвания, нито нагорещяването в ракетите, нито пък ракетите достигали до измисленото състояние на „безтегловност“, в което да се носят свободно и безгрижно, но вместо това се разбивали или в Енергийния екран на Небесната Твърд, или падали и изгаряли в плътните въздушни слоеве.

Криптокрацията разбрала, че разпространяваните от нея в продължение на 60-70 години митове за „Космическата безтегловност“, в която излетелият на стотици километри височина, вместо да падне, започва по вълшебен начин да се рее из вакуума, са налудна лъжа! Тя осъзнала, че колкото и да е властна тук в Обществото, тя е безсилна пред Създателя и не може да напусне сътворената от Него Плоска Земя, покрита от Небесната Твърд – Божествения Терариум! Тогава Илюминатите решили докрай да поробят Човечеството, продавайки му заблудата на Атеистично-материалистическия Хелиоцентризъм, за да го накарат да повярва в лъжата за „безкрайното Космическо пространство“, като продуцират Най-грандиозното Шоу на Всички Времена, наречено „Пилотирани ракетни полети в открития Космос“! Съвместната Шоу-програма трябва задължително да се синхронизира, така че била създадена „Горещата линия Вашингтон – Москва“, съществуването на която било разкрито пред широката общественост чак през 1963 година. Първата Постановка от Най-грандиозното Шоу се наричала: Човек в Космоса!

Навсякъде по Света, всички агенции от Световната Информационна Централа разпространили, че Юрий Гагарин е първият Космонавт – Човек в Космоса! Той бил излетял на борда на кораба „Восток-1“ от Байконур на 12-ти Април 1961 година. Масмултимедиите тиражирали „историята“ на Гагарин. Според нея, той бил роден през 1934 година в селцето Клушино, близо до град Гжатск, Смоленска област, баща му бил дърводелец инвалид, а майка му доячка в колхоза. Той бил най-обикновено и незабележимо момче. Завършил професионално училище и станал леяр-формовчик, а през 1954 година за първи път се качил на самолет. Във Военното училище бил отличник, а после в Армията бил пилот на изтребител. През 1960 година бил зачислен в Отряда на Космонавтите, а на 3-ти Април 1961 година лично скопеца Хрушчов го избрал за първи Съветски Космонавт. След което Гагарин излетял и се завърнал тържествено, бил обсипан с награди и дори станал кавалер на Масонската „Огърлица на Нил“ за особени заслуги към Египет!

Да, всичко изглежда съвсем нормално! Най-обикновеното момче от село, син на дърводелец и доячка, станало леяр. Като бил 20-годишен летял 42 часа на учебния витлов самолет Як-18, а по време на военната си служба в Мурманска област летял 200 часа на двуместния дозвуков изтребител МиГ-15бис. И по такъв начин, без да е участвал във военни действия, само с тези си постижения засенчил всичките Съветски въздушни асове от Втората Световна, Японската и Корейската войни, които били завоювали по 60 и повече въздушни победи и имали хиляди часове нальот, включително и на свръхзвукови самолети, например МиГ-19 и МиГ-21, на експериментални самолети и ракетоплани! Не, те нямали достатъчно опит, но Гагарин – имал, та именно него Първият Секретар на ЦК на КПСС Хрушчов избрал да стане първия Съветски Космонавт. Да, звучи правдоподобно, нали?

Сега, когато вече знаем Истината, че „Космическите полети“ са театрална постановка, вярно, струваща много бюджетни трилиони, но все пак постановка, решението  именно неопитният летец Гагарин да стане първия Съветски „Космонавт“, вече не е толкова учудващо! Той, всъщност, просто бил избран да изиграе ролята на „Космонавт“ в Шоуто „Пилотирани ракетни полети в открития Космос“, защото бил обаятелна личност: весел, винаги усмихнат, шегаджия, Душата на компанията, бърз, атлетичен, същинска Холивудска звезда, е, само дето бил въз нисичък – 157 см! Но за Съветския съюз пасвал идеално, е, само дето не пиел, но пък след като станал много, много известен си наваксал пропуснатото по Държавните приеми. Така си наваксал, та чак сръфал ръчицата, която го хранела, но тя отвърнала на удара и свалила неговия МиГ-15УТИ на 27-ми Март 1968 година!

Фактът, че полетът на Гагарин бил постановка, като всички други пилотирани полети след него се подшушвал под сурдинка по онова време, но обикновените трудещи се не смеели да го изрекат на глас. От този полет няма никакви снимки и никакви документи, тъй като Комунистите все още не знаели как да фалшифицират „Космоса“. Липсата на снимкови и филмови доказателства от първия „полет на Човек в Космоса“ е направо казано абсурдна и необяснима – не е ли искала шайката на Корольов и КПСС да документират това Социалистическо завоевание?! Потвърждение на това, че няма снимкови доказателства от „първия полет“ идва не от друг, а от дъщерята на Гагарин, Елена Юриевна, днес, вече много властно лице от войнстващия Елит, която в момент на невъздържаност в интервю от 80-те години заявила, че кинолентата на изстрелването на „Восток-1“, както и небезизвестните думи на Корольов и Гагарин, които цял Свят е надлежно обучен да запомни, били заснети много след 12-ти Април 1961 година неизвестно кога, което потвърждава фактите, че това е първата от стотиците други пропагандни кампании.

 

 

Разказва се и един разговор, случил се на Държавния прием в чест на първия Съветски Космонавт. На приема Никита Хрушчов го запитал дали е видял Бог там горе, на което Гагарин отвърнал, че е видял Бог, тогава Хрушчов му казал да си мълчи и да не казва никому за това. Алегоричният смисъл на този на пръв поглед странен разговор за посветения в Тайната Завера Гагарин трябвало да бъде достатъчно ясно послание, че ако проговори за извършената измама ще бъде наказан със смърт, но когато бил на чашка той много, много не се съобразявал и това му коствало живота.

Нека да опишем в най-общи линии как се провежда постановката „Пилотирани Космически полети“. Тя се осъществява в четири отделни действия, въпреки че е направена отстрани да изглежда с непрекъсната последователност. Първата част се състои от подготовката и изстрелването на ракетата: Космонавтите/Астронавтите се изкачват по стълбичката, а по-късно с асансьора, и заемат местата си в кабината, но малко след това излизат от нея и по евакуационен път отиват надалеч от стартовата площадка или слизат в силно укрепен бункер под нея. Съществуването на укрепените бункери под ракетните площадки беше разкрито през 80-те години, като на публиката бе заявено, че те биха се използвали по време на стартова авария, за да се спаси екипажа. В действителност, евакуационният път винаги е съществувал и по него „Космонавтите/Астронавтите“ излизат от готовата за пуск ракета и отиват надалеч от нея, като днес биват превозвани до Секретните масмултимедийни студиа и установки, за които ще говорим по-късно.

Второто действие от постановката е изстрелването на ракетата, която, както сме казвали и преди, следва балистична траектория и пада или в пустинен район за СССР, Русия и Китай, или се приводнява в океана за НАСА, ЕКА, ДЖАКСА и ИСРО. Тези секретни райони са отцепени и недостъпни за цивилни и специална служба се занимава със събирането на останките от падналите ракети и рециклирането им. Останките от Американските ракети най-вероятно се приводняват в района на Бермудския триъгълник, част от който е военна секретна зона, а целия район от десетилетия е цел на Активно пропагандно мероприятие по сплашване. Совалката, която е просто един самолет с делтовидно крило, се приземява в някоя от Тихоокеанските Военно-въздушни бази на САЩ, най-вероятно Базата „Андерсън на остров Гуам, инкорпорирана територия на САЩ в Микронезия, в която са разположени стратегическите бомбардировачи.

Третото действие се състои в заснемането на филми със специални ефекти, осъществявано през 60-те години на основата на анимацията, след това, благодарение на напредващите компютърни технологии, на базата на CGI, а днес, вече повече от 10 години, чрез излъчване от Студиа с Обогатена реалност, за които ще разкажем в следващата Тема.  Филмите, уж показващи „Космонавтите/Астронавтите“ в състояние на „безтегловност“ в обстановката на несъществуващия „Космически кораб“, са изградени върху произведения от литературния жанр „Научна“ фантастика, писан и инспириран от отряда Постхуманисти, стремящи се да изпълнят повелите на Криптокрацията и да насадят в Психиката на Човека измамата на Хелиоцентризма.

 

Виртуална реалност в Космическата шоу-програма 2 - Плоската Земя - СТАМАТ
Виртуална реалност в Космическата шоу-програма 2 – Плоската Земя – СТАМАТ

 

Както виждаме от горния откъс от оригинално видео на НАСА, по време на изместване на камерата част от МКС и “кълбовидната Земя” се движат едновременно, което би било невъзможно в реалния Свят. Естествено, “Космическите полети” са само една Виртуална шоу-програма, а във Виртуалната реалност невъзможни неща няма!

Четвъртото действие е „завръщането на Земята“. Самолетът „Совалка“ излита от базата в Тихия океан и се приземява в Космическия център „Кенеди“. Така нареченият „спускаем апарат“, допреди използването на Студио с Обогатена реалност, за по-голяма достоверност, заедно с екипажа бил качван на секретен самолет и пускан от свръх-голяма височина, за да се приземи, благодарение на парашутната си система, в запланувания отцепен и охраняван район на сушата или в океана, откъдето бил прибиран от специалните части на агенциите. Днес, „спускаемите апарати“ се хвърлят празни, а „Космонавтите/Астронавтите“, с помощта на Обогатена реалност, се вмъкват в директното излъчване или се монтират на записа със CGI. Това е краткото описание на Най-грандиозното Шоу на Всички Времена, наречено „Пилотирани ракетни полети в открития Космос, което е хванало на къс повод Психиката на цивилизованите и експлоатира тяхното невежество и лековерие да се уповават на Господарите си да им кажат истината за Света и за поробването им.

Малко известен факт е, че на 31-ви Януари 1962 година Юрий Гагарин бил удостоен с „Ордена на Нил“ (Kiladat El Nil), създаден през 1915 година от Египетския Султан Хюсеин Камел. По време на създаването си орденът бил втори  по престиж след „Ордена на Исмаил“, премахнат през 1953 година. Днес, наричаният още „Огърлицата на Нил“ орден е най-висшият и с него са удостоявани Кралски особи, Висши Масони, Държавници и Британски офицери, имащи изключителни заслуги към Султана, към Кралство Египет или към Републиката. За 104 години от съществуването му негови кавалери са станали само 64-ма Души в Света. Ето някои от тях: Кралица Елизабет ІІ-ра, Император Акихито, Император Амха Селасие, Император Хайле Селасие, Кралят на Саудитска Арабия Сауд бин Абдул Азис, Кралят на Саудитска Арабия Фахд ибн Абдул-Азиз Ал Сауд, Либийския Крал Идрис, Кралят на Камбоджа Нородом Сианук, Крал Мохамед VІ-ти, Султана на Оман Кабус бен Саид, Президентите: Картър, Рейгън, Валтер Улбрихт, Сухарто, Маршал Тито, Георгиос Василиу, Зиаур Рахман, Новотни, Назърбайев и други Висши Масони и Илюминати.

Юрий Гагарин е единственият в Света профан селянин без Аристократичен произход, награден с това престижно Илюминатско отличие! Колко вероятно може да бъде едно такова твърдение? Твърдението, че „Огърлицата на Нил“ би могла да бъде дадена на прост селянин е абсолютно и изцяло налудно! Най-малкото защото след неговото награждаване всички Аристократи и Кралски особи, като например Кралица Елизабет ІІ-ра и Султана на Оман, биха отказали да станат кавалери на Ордена, тъй като наградата би изгубила престижа си. Така както многомашинничка от Завод „Свилоза“ от 70-те години не би могла да стане дама на „Ордена на Жартиерата“, така и селянин от никому неизвестното Клушино не би могъл да стане кавалер на „Огърлицата на Нил“, освен ако той всъщност не бил просто един селянин…

 

На-31.01.1962-година-Гагарин-бил-удостоен-с-висше-Илюминатско-отличие-Огърлицата-на-Нил---Плоската-Зема---СТАМАТ
На-31.01.1962-година-Гагарин-бил-удостоен-с-висше-Илюминатско-отличие-Огърлицата-на-Нил—Плоската-Зема—СТАМАТ

 

Върху „Огърлицата на Нил“ е изобразено Раждането на река Нил и Хапи – богът на ежегодните разливи на Нил, представен като два андрогенни Гения – Духове-покровители. Бог Хапи бил създаден от бог Хнум, един от най-древните Египетски Богове-създатели, който на грънчарското си колело изваял от глина всички живи същества и Човека. Хнум бил богът на Нилските извори и бил представян като овен с четири рога, а йероглифът    и четирибуквеното му име ẖnmw ще остане завинаги тайнствено, също както четирибуквеното име יהוה (YHWH), посочено в Каббала! В Египетските текстове от Есна както бог Хнум, така и богинята Нейт – майката на бог Ра (Ре) и водач на мъртвите в подземното царство, се наричат „Създатели на божествата“. Бог Хнум е наричан „Бащата на бащите“, а богиня Нейт – „Майката на майките“, като те станали родители на бога на Слънцето Ра (Ре), който се нарича също Хнум-Ре.

Между орнаментите от „Огърлицата на Нил“ можем да видим стилизираните изображения на анкх – символът на живота, джед – символът на Птах – бог-демиург и бог на плодородието, и уас-скиптър – символ на Абсолютната власт, носен от Боговете-създатели, а по-късно и от Фараоните. В други елементи от огърлцата е изобразен Феникс, наричан в Египетската Книга на мъртвите Бену. Бену е един от свещените символи на поклонение в Хелиополис, тясно свързан с изгряващото Слънце и Бог Ра, тъй като той самовъзникнал от себе си и участвал в създаването на Света. В свещените книги се казва, че Бену представлява Ба на бог Ра. Ба е онази част от вечното ни същество Джива, която съставлява индивидуалността. Птицата Бену също така е основата на творческите действия на самовъзникналия във формата на змия от водите на Космическия океан бог Атум – родоначалник на всичко живо и божествено и творец на Света. Атум е божество на Слънцето, свързан с бог Ра и с „Окото на Ра“. Имайки предвид многопластовостта на алегориите, птичата фигура трябва да се декодира и като изображение на бог Ра, представен като сокол с разперени крила, още повече че между крилата му е изобразен урей (уреус) – стилизирана Египетска кобра, символизираща божествения произход на унаследената Царска власт. Урейът също така е символ и на богинята Уаджет, свързвана с небезизвестното днес „Око на Ра“ или „Око на Хор“ – мощна репрезентация на Слънцепоклоничеството и често използвано от Илюминатите.

В друг елемент от „Огърлицата на Нил“ на фона на морски вълни, тоест водите на Космическия океан и бог Атум, е изобразена коленичила фигура, държаща в двете си ръце палми. Несъмнено, Египтолозите веднага биха разпознали андрогенния бог Хех (Хух), чиято женска форма се нарича Хаухет. Хех е бог на безкрайността и вечността на първичния Космически океан, от който се създават Световете. Трябва да отбележим, че всичките фигури от огърлицата са направени върху фон, изобразяващ развълнувана вода, което несъмнено доказва, че символизираните от тях богове, или Енергии, са вечносъществуващи в океана на Трансцендента.

Обобщавайки можем да кажем, че Огърлицата на Нил“ представлява Окултна награда, изобразяваща Древноегипетските божества, пренесени в съвремието чрез Слънцепоклонничеството и Мистериите и залегнали в основата на Масонството и останалите демонични Тайни Общества. Наградата се дава само на висши посветени в признание на това, че имат съществен принос в напредването на „Великото дело на Всички Времена“ и в никакъв случай не би могла да бъде дадена на прост селянин, който няма участие в Световния Заговор!

Направеният извод има един-единствен смисъл: Юрий Гагарин получил „Огърлицата на Нил“, тъй като бил един от посветените в Древните Мистерии и участвал в Световния Заговор, измамвайки Човечеството, че фантазния „безтегловен Космос“ съществува и че той е бил в него. Този извод еднозначно обуславя заключението, че Гагарин произхождал от древен благороднически род! Мнимото му селско родословие било измислено за прикритие, за да не се възбуди недоволството на по онова време над 10-те милиона честни, искрено вярващи в проповядваните заблуди и нищо незнаещи за Световния Заговор, Съветски Комунисти, които, ако знаеха благородническия произход на Гагарин, със сигурност биха се разбунтували!

В публикацията „Гагарина А.Т.: моите родители, баби и дядовци“ на Анна Тимофеевна Матвеева, майката на Гагарин, четем:

Беше това на 14-ти Април 1961 година. След тържествата, посветени на връчването на най-високите награди на Родината на Юрий, той беше поканен на голяма пресконференция. Върна се синът и разказва, че имало Съветски, чуждестранни журналисти, дипломати, учени, представители на Обществени организации. Смеейки се, той ми рече, че се оказвало, че някои от потомците на Князете Гагарини, намиращи се в изгнание, твърдят, че са свързани с нашето семейство.

Майката на Гагарин написала горепосочената публикация, за да отрече истината, че семейството им принадлежи към една от най-известните и древни благороднически династии в Руската Империя – Князете Гагарини, произхождащи от Варяжката Царска династия Рюриковичи, основали първата Руска Държава – Киевска Рус, за които ще говорим в Глава Дванадесета! Публикацията със сигурност била направена под диктовката на Тайните служби, за да противостои на проправящите си път факти за свързаността на семейството с древните Царски династии.

Без съмнение, Князете Гагарини съвсем не биха могли да объркат своите родственици, тъй като на този Свят не съществува Княз, който би обявил някого за свой роднина, ако, благодарение на хилядолетните генеалогични хроники, не е напълно убеден в това! От своя страна, Анна Тимофеевна била длъжна да отрече династичната свързаност на семейството си пред масмедиите и пред Съветските Комунисти, тъй като те са индоктринирани да вярват в лъжата, че Комунизмът е точната противоположност на Аристокрацията и Капитала, а и в паметта на Народа били все още живи спомените за Октомврийската революция и последвалите я десетилетия кървави чистки, както и Архипелаг ГУЛАГ все още „приютявал“ един милион…

Следващото представление в „Космическото Шоу“ било озаглавено „Човек в открития Космос“!

Космическите агенции разтръбили, че първият Човек излязъл в „открития космос“ бил Алексей Леонов по време на полета на „Восход-2“, изстрелян на 18-ти Март 1965 година от космодрума Байконур. Гледайки с чисто и необременено съзнание документалните кадри „В скафандре над планетой…“, разпространени веднага след това, няма как да не забележим, че филмът е сниман в специално съоръжение, наречено Басейн за неутрална плаваемост, за което писахме в Изследване Шесто, тъй като в определени части от филма водата е напълно забележима.

 

 

Както казахме по-горе, Криптокрацията заповядала на Масона 33°степен Уолт Дисни да създаде методологията за разпространение и имплантиране на Хелиоцентричната измама, посредством анимацията във филмите за деца и възрастни. През 60-те години, анимацията била основната технология за фалшифициране на „безтегловния Космос“, в наши дни изместена от CGI и VR. Заснетите кадри в Басейна за неутрална плаваемост, след това били монтирани върху подстилаща повърхност, с облачен слой. Режисьорите на този доста несръчно сглобен фалшификат, дори не се постарали да придадат извивка на хоризонта, тъй като може би не са знаели, че Земното „кълбо“ би трябвало да има значителна кривина. Понеже „разходката на Леонов“ уж била направена на над 400 км височина, то „извивката“ на Земното „кълбо“ би трябвало да е много по-голяма от „заснетата“ от Джемини 4 с актьора-астронавт Уайт, който уж бил на около 290 км.

 

Две-различни-Земи-при-Возход-2-и-Джемини-4---Плоската-Земя---СТАМАТ
Две-различни-Земи-при-Возход-2-и-Джемини-4—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Използването на анимацията в първите години на „Космическото Шоу“ било твърде неумело, а невежеството на Заговорниците днес стряска набитото професионално око. Така е и с първата Американска „Космическа разходка“ по време на „полета“ на Джемини 4 през Юни 1965 година. Симулиращият излизане във „вакуумното междузвездно пространство“ на 290 км височина бил Подполковник Едуард Уайт ІІ-ри. В така наречения оригинален филм на НАСА можем да установим явни доказателства, че той е анимиран монтаж. Следващите коментари са върху филмов материал от една външна камера, за която е видно, че не променя положението си, тъй като отворът на люка и части от кабината могат да послужат като правдиви ориентири, ако има промяна на ъгъла на снимане.

 

 

В начало на филма извивката на Земното „кълбо“ представлява дъга с малък радиус, но към минута 05:06 за две-три секунди извивката на хоризонта става по-малка, като радиусът на дъгата се увеличава поне двойно. Наблюдаваните обстоятелства могат да имат три обяснения: първо, Земното „кълбо“ за две секунди е увеличило два пъти обема си, второ, „космическият кораб и Астронавтите“ за две секунди са „пропаднали“ с най-малко 100 км, и, трето, това е анимиран филм, а тези в скафандрите са най-скъпо платените актьори в Историята. Авторът е гледал и останалите филмови материали на тази „космическа разходка“, които са идентични на предложения клип.

От началото на филма подстилащата повърхност се движи напред, спрямо гледната точка на зрителя, след това, в минута 05:50, изведнъж, само за една секунда, променя посоката си като започва да се движи отляво надясно. После, в минута 07:13, движението на подстилащата повърхност отново се променя, като обръща посоката си обратно на погледа, или срещу зрителя, а след това пък, в минута 08:38, повърхността започва да се върти кръгово по часовниковата стрелка! Разумните обяснения на наблюдаваните изображения отново са три: първо, „кълбовидната“ Земя в рамките на 3 минути променя 3 пъти посоката си на въртене, второ, Джемини 4, летящ на височина от 290 км, със скорост около 7.8 км/с, или 28,080 км/ч, за период от 3 минути е направил два десни завоя на 90°, всеки от които за по една-две секунди, и след това е започнал да се върти в кръг над едно място, без никакъв забележим ефект от каквито и да са инерциални сили, и, трето, „космическите разходки“ са анимирани филми, направени за да заблудят Човечеството. Уважаемият Читател може да избере, което пожелае от трите обяснения. За автора, обаче, е ясно: времето на лъжите отмина и Човечеството е длъжно да се пробуди!

Ако търсещият се задълбочи в Интернет, ще намери изключително много видео материали от „открития Космос“, заснети от НАСА, Роскосмос или друга подобна агенция, където извивката на Земята се променя непрекъснато, както е например в клипа „Выход космонавтов в открытый космос | Роскосмос опубликовал видео“.

 

 

Промените в „извивката“ на Земята, естествено, доказват фалшифицирането на видео материалите, посредством CGI и използване на Обогатена реалност. Именно фалшифицирането на изображенията и филмите, чрез компютърните технологии, придава на Земята в „Космоса“ винаги съвсем различен вид – явно доказателство за измамата! Ако, наистина, съществуваха „Космически станции“ и Човеци ги посещаваха с ракети, реейки се свободно вътре и извън тях, то Земното „кълбо“ би трябвало да изглежда по един и същи начин, а не постоянно да променя формата си!

 

 

В друг видео материал от „Космосмическа разходка“ можем да видим с очите си как Земята за 7 секунди от равна повърхност става сфера с променлива геометрия и това, както казахме, е задължителна характеристика на всички филми, поставени от Космическата агентура. Да, ето, заради това всички „Космически“ компании се наричат агенции, защото са част от Тайните служби и техните агенти работят против интересите на Човечеството, за да го мамят и поробват в демоничния Материализъм-Хелиоцентризъм!

 

Използване-на-CGI-от-Роскосмос---Плоската-Земя---СТАМАТ
Използване-на-CGI-от-Роскосмос—Плоската-Земя—СТАМАТ

*

Илюминатите, следвайки своята Световна Игра, управляваща диполния модел на Политико-икономическото статукво в Света, както поръчала на Съветския съюз постановката „Първи Човек в Космоса“, така на САЩ предоставила правата за създаване на сериала „Човеци на Луната“. И така, по време на няколко конференции, проведени през Юли 1960 година, Заместник-администраторът на НАСА Хю Л. Драйдън официално обявил пред представители на Индустрията откриването на Програмата Аполо. От Древногръцката митология знаем, че Аполон е син на гръмовержеца Зевс и красивата Лето, и че той после бил отъждествен с Хелиос, а в късния Латински период със Сол, превръщайки се в божество на Слънцето. Криптокрацията избрала името на най-сложното Олимпийско божество, Аполон, за да подчертае на яве за посветените Слънцепоклонническия Окултен характер на постановката „Човеци на Луната“, а за цивилизованите било разпространено, че програмата била наречена така от някакъв мениджър от НАСА – Евреина Ейбръхам Силвърстейн. Масонът Айзенхауер, обаче, се страхувал, че имиджът и президентството му биха пострадали твърде много от огромните разходи по програмата и възприел подхода на бездействие и изчакване до следващата Администрация, която би отпуснала от бюджета десетките милиарди, искани от Заговорниците, за да скалъпят сериала „Масони на Луната“.

Въпреки че Джон Кенеди в предизборната си кампания обещавал, че щял да запълни мнимата „ракетна пропаст“ между СССР и САЩ и щял да установи Американско превъзходство в областта на Космическите изследвания и противоракетната отбрана, той нямал представа какви колосални средства щял да поиска Военно-промишленият комплекс, или иначе казано за пред Народа – НАСА! На петия месец от началото на президентството си Кенеди бил посъветван от Вице-президента Масон Линдън Джонсън да обнародва решението на Криптокрацията за „полет до Луната“. Президентът направил това на 25-ти Май в речта си пред Конгреса, обявявайки пред Нацията целта, която тя трябвало да изпълни: „преди да изтече това десетилетие, да изпрати Човек на Луната и да го върне благополучно на Земята“.

Не можем да сме сигурни, дали Кенеди е знаел, както знаят следващите Президенти, че Луната представлява ефирна манифестация, кръжаща над Плоската Земя. Може би и той, както и по-голямата част от цивилизованите, искрено е вярвал в Хелиоцентризма, не е искал преднамерено да открадне от джобовете на Американците десетки милиарди и демонично да измами Човечеството, че всеки може да достигне и да стъпи върху Луната. На автора би му се искало поне Кенеди да не е бил съзнателен участник в шайката заговорници, а да я е разкрил и да е поискал да я изобличи, като това е станало една от причините за неговото убийство, като другата е емитирането на безлихвени неинфлационни пари, в ущърб на Интернационалните банкери от Федералния Резерв…

Посредством метода за всяване на страхова психоза, чрез раздухване на мнимата „Червена ракетна заплаха“, Конгресът бил манипулиран наред с увеличаването бюджета на Пентагона да финансира НАСА с $25,000,000,000, равняващи се днес на $213,668,896,321, бюджетни средства, за да бъде поставен най-грандиозният филмов сериал-мистификация в Историята – „Мисиите Аполо“. Така, преди 58 години Американските работници били измамени да бръкнат в джобовете си и да дадат на НАСА 214 МИЛИАРДА днешни долара, за да могат Окултистите-Слънцепоклонници и Масоните там да ескалират ракетното въоръжаване и да стъкмят най-голямата фалшификация в Световната история, повтаряйки я безразсъдно нагло шест пъти – „Пътешествие до Луната и обратно“.

Авторът не би искал да се вдълбочава в безкрайната тема фалшификацията Аполо, тъй като върху нея има написани стотици публикации, изследвания и книги, и смята, че разсъдливият Читател ще съумее сам да проучи и разкрие за себе си Заговора. В същото време, обаче, ние не бихме могли да подминем един документ, който хвърля допълнителна светлина върху част от лицата, замесени в инсценировката Аполо. Това е снимката, направена на 25-ти Септември 1965 година, когато Фредерик Ордуей III-ти, Дек Слейтън, Артър Кларк и Джордж Мюлер посетили Стенли Кубрик в Британското студио на Метро-Голдуин-Майер, разположено в Боръмууд на двадесетина километра от центъра на Лондон. По това време, Кубрик снимал там втора поредна година филма „2001: Космическа одисея” и бил заел вече всичките 50 декара снимачни площадки. Нека да изясним самоличността на посетителите.

 

Масонският-Заговор-и-НАСА-вербували-Стенли-Кубрик-за-фалшифицирането-на-Лунните-мисии-на-Аполо---Плоската-Земя---СТАМАТ
Масонският-Заговор-и-НАСА-вербували-Стенли-Кубрик-за-фалшифицирането-на-Лунните-мисии-на-Аполо—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Фредерик Ира Ордуей III-ти (1927–2014) бе Американски Постхуманист и автор на 30 фантазни книги на „Космическа“ тематика. Той станал член на Американското ракетно общество на 12-годишна възраст и се сприятелил с Постхуманиста Артър Кларк през 1950 година. Ордуей ІІІ-ти бил член на Масонското Общество на Синсинати, или Ордена на Синсинати, създаден през 1783 година от четиримата Масони: Джордж Вашингтон, Маркиз Дьо Лафайет (Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие), Пиер Шарл Ланфан и Граф дю Рошамбо (Жан-Батист Донасиен дю Вимер). В началото на 50-те години, по настояване на Масона Окултист Вернер фон Браун, с когото се запознал в Ню Йорк, Ордуей се преместил да живее в Хънтсвил, Алабама, за да работи с него в Космическия център „Маршал“. В средата на 60-те години, Ордуей вече бил високопоставен служител на НАСА, работещ по мистификациите Аполо. През Януари 1965 година Артър Кларк вкарал Ордуей в продуцентския екип на Кубрик, като научен консултант на „2001: Космическа одисея“. Така, Ордуей станал свръзката между НАСА и Кубрик, чрез която се осъществила инсценировката на „Мисиите Аполо“. С течение на годините, Ордуей спечелил близкото приятелство на SS-офицера фон Браун, заедно с когото написал две книги.

Въпреки че в Книга Първа писахме обстойно за фон Браун, тук наистина си заслужава отново да обърнем внимание на него и на фамилията му. Вернер Магнус Максимилиан Фрайхер фон Браун (1912–1977) произхождал от много знатен Аристократичен род. Неговият баща, Магнус Фрайхер фон Браун (1878–1972), бил Министър на Земеделието по време на Ваймарската Република. Родословието на майка му, Еми фон Квисторп (1886–1959), може да се проследи и чрез двамата й родители до Европейските Кралски династии. Тя била потомка на Френския Крал Филип III-ти Смелия (1245–1285) от династията на Капетингите, Датския Крал Валдемар I-ви Велики (1131–1182), Шотландския Крал Робърт III-ти Стюарт (1337–1406)  и Английския Крал Едуард III-ти (1312–1377).

Вернер имал по-голям брат, Сигизмунд фон Браун (1911–1998), който след като завършил Право в Берлин, през 1934 година, отишъл да учил в Университета в Синсинати. През 1936 година, той бил назначен за аташе във Външното Министерство и работил като личен асистент на Германските Посланици в Париж и Адис Абеба, а след това до 1946 година бил Секретар на Посолството във Ватикана. Във Федерална Република Германия Сигизмунд бил Шеф на Протокола във Външно Министерство, след това Постоянен представител в ООН, после Посланик във Франция, а от 1970 до 1972 година бил Държавен Секретар.

По-малкият брат на Вернер, на име Магнус фон Браун (1919–2003), бил ракетен учен, работил в Мителверке – подземните заводи в планината Херц, до Нордхаузен. „Операция Кламер“ отвела Магнус, заедно с ядрото от най-важните 104 ракетни учени, във Форт Блис, Тексас, където те положили основите на Американското ракетостроене, модифицирайки пленените ракети Фау-2. През 50-те години Магнус работил вече за Крайслер, достигайки поста Експертен директор за Обединеното Кралство.

Както вижда уважаемият Читател, за разлика от обикновените работници, които със стотици милиони стават пушечно месо и биват принасяни в жертва на кладите на войните, членовете на Аристократичните династии винаги се задържат на гребена на вълната и, дори да се намират на временно губещата страна, те безпроблемно завъртат шахматната дъска, за да се възкачат още по-високо в йерархията! Ето, една основна истина в живота: бедните остават винаги бедни, а, експлоатирайки бедните, богатите все повече богатеят!

Майор Доналд Кент „Дек“ Слейтън (1924–1993) бил Американски летец-изпитател, Астронавт от НАСА, Масон от „Древният Орден на костенурките“ и член на про-масонския „Братски Орден на Орлите“. През 1962–1963 година Дек Слейтън  бил назначен за първи Началник на Кабинета на Астронавтите на НАСА. От Ноември 1963 до Март 1972 година, той работил като Директор Операции на полетния екипаж на НАСА и назначавал екипажите на всички мисии, избирал Астронавтите, които трябва да се подготвят за поредния „Космически полет“ и Астронавтите, които трябва да „кацнат на Луната“.

Сър Артър Чарлз Кларк (1917–2008) беше Британски Постхуманист, Сатанист, Висша степен Масон, член на Световното Бъдещо Общество и писател на „Научна“ фантастика. Той е съавтор на сценария на „2001: Космическа одисея“. Кларк бил близък приятел на Масона Окултист фон Браун, на Масона Бъз Олдрин и на другите Астро-не-та Масони от бандата Аполо. В над стоте си книги Постхуманистът Кларк разпалено проповядва идеите за първенствуващото място на Изкуствения Интелект, за сливането на Човека с машините и превръщането ни в био-роботи, както и насажда безумната демонична илюзия, че Човек трябва да „завладее Космоса“, за да живее не в дома си и да се наслаждава в щастие на тучните полета, пенливите реки и чистия планински въздух, а да обитава скафандър във „вакуума на безкрайното междузвездно пространство“ или пък постоянно обладан от паническа страхова психоза и дебнат непрекъснато от неизвестни опасности да „пребивава“ на някакви невъзможни въобразени „планети“.

Джордж Едуин Мюлер (1918–2015) бил Асоцииран Администратор на НАСА, който Администраторът на НАСА, Масонът Джеймс Едуин Уеб, назначил за Началник на Отдела за пилотирани Космически полети. Съгласно заповедта, от Септември 1963 година до Декември 1969 година под разпореждане на Мюлер минали Директорът на Центъра за пилотирани Космически кораби – Гилрут, Директорът на Центъра за Космически полети „Маршал – фон Браун и Директорът на Центъра по операциите по изстрелването, по-късно преименуван Космически център „Джон Ф. Кенеди – Нацисткия SS-офицер и Окултист Курт Хайнрих Дебус[5], лично отговорен за смъртта на хиляди Лондончани, станали жертва на ракетите Фау през Втората Световна война. Мюлер  бил един от най-висшите в осъществяването на измамата Аполо и той договарял филмовата постановка.

Както виждаме от уебстраницата „Франкмасони в Космоса“ на Великата Ложа на Британска Колумбия и Юкон, освен изброените дотук имало също и други Окултисти и Масони всред ръководителите и Астро-не-тата на НАСА: Д-р Ванивар Буш – Председател на Националния консултативен комитет по Аеронавтика (НАКА), предшественикът на НАСА, един от ръководителите на Проекта „Манхатън“, създател на първия Електронен аналогов компютър Диференциален анализатор, Председател на Националния комитет за Научни изследвания в отбраната (NDRC), Директор на Службата за научни изследвания и развитие (OSRD), наследила NDRC, и координатор на дейността на над 6,000 водещи Американски учени, работещи по прилагането на Науката за военни цели, като докладвал директно на Президента; Кенет Самюел Клайнкнехт – Мениджър на Командните и Сервизни модули по Програмата Аполо, Заместник-мениджър на Програмата Джемини, Мениджър на Проекта Мъркюри; Астронавтите: Бъз Олдрин, Нийл Армстронг, Гордън Купър, Дон Айзъл, Джон Глен, Гас Грисъм, Джеймз Ъруин, Едгар Мичъл, Уолтър Шира, Томас Стафърд, Пол Уайц и много други след тях.

 

Сатанизъм-на-МКС---СТАМАТ
Сатанизъм-на-МКС—СТАМАТ

 

И така, Окултистката Масонска шайка НАСА-Аполо в средата на 60-те години започнала снимките на представлението „Човек на Луната“ под вещото ръководство на най-талантливия и ерудиран режисьор на всички времена – Стенли Кубрик! Снимките били осъществени в студията на Дисни и на секретните площадки на Комисията по Ядрена Енергетика. Няма да се спираме на начинът, по който режисьорът направил инсценировката, тъй като той е подробно описан от Джей Уайднър в публикацията „Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо“.

 

*

Медисън Авеню [Американската рекламна индустрия] вярва, че ако кажеш на Обществото нещо абсурдно, но го правиш достатъчно пъти, накрая Обществото ще го регистрира в своя инвентар от приети истини.“

Масонът Д-р Ванивар Буш, също като Рекламните агенции, дълбоко бил убеден, че както всяка друга измама, така и „Космическото Шоу“ ще бъде прието за истина от цивилизованите, щом се тиражира непрекъснато по масмултимедиите.

*

 

Авторът, все пак, отново би се върнал към един автентичен секретен филмов материал, изтекъл преди години от НАСА, разкриващ остроумния начин, по който бил заснет видео-материал, уж показващ изглед на „планетата“ Земя, когато Аполо 11 се намирал на 209,000 километра разстояние от нея. Видео епизодите са датирани, както следва: 198-мия (17-ти Юли), 199-тия (18-ти Юли) и 200-ния (19-ти Юли) ден от 1969 година, тоест точните дати, за които НАСА твърди, че „корабът лети към Луната“. Според Хелиоцентриците, Аполо 11 бил изстрелян от Космическия Център „Кенеди“ на 16-ти Юли в 13:32 часа (всички часове са по Гринуичко време), влязъл в „Лунна орбита“ с периселений (минимално отстояние от повърхността) от 113 километра на 19-ти Юли в 17:21 часа (полетно време: 3 дни, 3 часа и 49 минути), „кацнал на Луната“ на 20-ти Юли в 20:18 часа, напуснал „орбита около Луната“ на 22-ри Юли в 04:55 часа и се приводнил в Тихия океан на 24-ти Юли в 16:50 часа (обратно полетно време: 2 дни, 11 часа и 55 минути).

В секретния автентичен филм на НАСА се показва как Астронавтите-масони от Аполо 11 – Бъз Олдрин, Нийл Армстронг и Майкъл Колинс, бавно и старателно, в продължение на часове, използвайки трикове с камерата „заснемат кълбовидната Земя“. По време на инсценировката, Астронавтите, освен че поддържат връзка по аудио-канал с Командния Център в Хюстън, също така поддържат връзка по отделен аудио-канал с трето лице, което ги наставлява как да организират сцената и как по-ефективно да оперират с камерата, за да постигнат желания илюзорен ефект. От филма е видно, че Командният Център в Хюстън не чувал неидентифицирания глас, който успокоява Астро-не-тата, че видеопотока не е директен и по-късно ще бъде редактиран, за да бъдат премахнати евентуалните грешки.

Следвайки указанията, Астро-не-тата изключват осветлението в кабината и затъмняват всички илюминатори, с изключение на гледащия надолу кръгъл илюминатор, към който насочват камерата от два метра разстояние. Насочили камерата към кръглия илюминатор в тъмната кабина, измамниците снимат облачния слой под тях и, слагайки различни непрозрачни плоскости върху илюминатора, създават илюзията за „кълбовидната планета“ Земя, заобиколена от чернотата на „безкрайния Космос“. Когато свършват с правилната разстановка на декорите на инсценировката, Масонът Нийл Армстронг произнася думите, които всички ние помним от официалните филми на НАСА: „Аполо 11 се намира на 209,000 километра от Земята, на половината разстояние до Луната“. Точното време, в което е направен записа, е указано на диапозитивната плака на видео епизода и то е 19-ти Юли в 20:29 часа. След няколко минути, Астронавтите включват осветлението в кабината, вдигат сенниците от илюминаторите и тогава изуменият зрител може да се увери с очите си, че Аполо 11 не се намира в далечния Космос, а на десетина-двайсет километра над повърхността на Земята, тъй като познатия ни облачен слой изпълва илюминаторите открай докрай. (Виж колажа от Тема LVІІ-ма.)

Фактите от секретния филм единствено и само означават, че неправдоподобната „Лунна мисия Аполо 11“ не би могла да навлезе в окололунна орбита“ на 19-ти Юли в 17:21 часа и да „кацне на Луната“ на 20-ти Юли в 20:18 часа, както е разпространено от НАСА по целия Свят, тъй като на 19-ти Юли в 20:29 часа Масоните Бъз Олдрин, Нийл Армстронг и Майкъл Колинс се намирали на борда на специалния свръх-секретен самолет, наречен Аполо 11, летящ над Земната повърхност, което е видно от датата на плаката на филма! В действителност, както този филмов материал, така и филмите от кабините на останалите мисии Аполо, са били заснети по време на височинни полети на свръх-секретни самолети. За да се инсценира безтегловност, самолетите летяли по параболична траектория, подобно на днешните Зиро-Джи самолети, както разкрихме в Изследване Шесто. Тогава, за имитиране на безтегловност на предмети се използвала минитюаризирана строго секретна технология на базата на електро-магнитната левитация, подобна на МАГЛЕВ, или на основата на акустичната левитация, а днес се използва технологията Обогатена реалност. Описаните по-горе факти Читателят може да гледа от 34-тата минута нататък в документалния филм „Нещо странно се случи на път към Луната”.

 

 

 

В допълнение, Читателят сам може да прецени, гледайки снимките на НАСА и използвайки Физичните и Логически Закони, дали така нареченият спускаем апарат, или Лунен модул, от Програмата Аполо наистина би могъл да бъде действително съществуваща машина на въображаема „друга планета“, или е макет, направен от метални профили, картон, фолио, тиксо и нитове. А когато се замислим за Лунните роувъри, чийто гуми не експлоадират във вакуума и не променят свойствата си въпреки наистина топлото време, с температури на твърдите тела много, много над +130°С, понеже няма никакъв начин да се охладят, посредством конвекция, тъй като „атмосфера на Луната“ няма! И като поразсъждаваме какви промени биха настъпили в акумулаторите, в електрониката и в другата техника, произведена през 60-те години, при температури от стотици градуси, то ние без колебание ще стигнем до извода, че Програмата Аполо е само една телевизионна програма, която цели Психически да ни обуслови да приемем за вярна Хелиоцентричната лъжа за „Космическите полети към други планети“.

 

Измамата-на-Аполо-11---СТАМАТ
Измамата-на-Аполо-11—СТАМАТ

 

Понякога, някой от Инженерите на НАСА прави грешка и сглупява да каже Истината, че не могат „да отидат на Луната“, защото все още работят по начини да преодолеят радиационните пояси на Ван Алън, тоест ние трябва да разбираме Енергийния Екран на Небесната Твърд! Но те не минаха ли през тези пояси 7 пъти на отиване и 7 пъти на връщане преди 50 години, защо сега да не могат да ги преодолеят?!

 

Астронавтът-Дон-Петит-би-отишъл-на-Луната-за-наносекунда,-ако-НАСА-не-били-изгубили-технологията---Плоската-Земя---СТАМАТ
Астронавтът-Дон-Петит-би-отишъл-на-Луната-за-наносекунда,-ако-НАСА-не-били-изгубили-технологията—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Или пък отвреме-навреме Астро-не-та, като Дон Петит например, заявяват, че НАСА била унищожила технологията на „междупланетните полети“ и сега трябвало да прави наново чертежите, които пак, както миналия път, сигурно ще струват $214 милиарда! Твърдението, че НАСА е разрушила технологиите си е толкова безумно абсурдно, колкото и възможността, надявайки се на принципно нов двигател, BMW окончателно да прекратят за 50 години производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене, вместо непрекъснато да усъвършенстват своите модели! Кой би повярвал на ЛЪЖАТА, че НАСА е унищожила „междупланетната“ си технология? Естествено, всички цивилизовани вярват на ЛЪЖАТА, тъй като тя им е казана от телевизионния екран…

 

 

Мъдрият, обаче, знае, че в действителност опитите за преодоляване на Небесната Твърд – граница на непосредствената ни Вселена, създадена от Творецът-Творение, са поистина жалки и винаги са били и ще бъдат неуспешни, а филмите на изфантазираната „Космическа станция“ са направени, посредством технологията на Обогатената реалност!

 

 

Тема LХІ-ва:

Международната Космическа Станция“ – представление, използващо Обогатена и Виртуална реалност

 

*

Виртуалната реалност представлява синтетично сетивно преживяване, което един ден ще бъде неразличимо от действителния Свят.

Изказване от 1993 година на Професор Рой Калауски, Директор на Центъра за Разширени изследвания на Виртуалната реалност към Центъра за Виртуално инженерство, Университет Лъфбъроу, Лестършър, Англия.

*

 

В Глава Осма писахме, че последният етап от заробването на Човечеството ще бъде осъществен, посредством цялостната замяна на Истинския Действителен Свят с високотехнологичен Виртуален заместител, тоест Виртуална реалност, в която всичко е възможно, поради 3D, 4D, 5D… компютърни симулации, ала НИЩО НЕ Е ИСТИНСКО, НО ВСЪЩНОСТ Е ИЗМАМА! Целта е: в близките 20 години, чрез използването на имплантирана на физикално ниво в телата ни Напълно потапяща Виртуална реалност, която не смесва своя информационен поток с този на сетивата, а всецяло изземва техните функции, Атеистите-Материалисти Хелиоцентрици напълно да излъжат и изцяло и завинаги да поробят цивилизованите. Този краен етап на робията вече започна реализирането си в редиците на днешното младо поколение, което послушно и безропотно се е спуснало стремглаво само да заключи Сърцето, Психиката и Душата си в неразкъсваемите окови. Първите стъпки от окончателния свършек на Човечеството бяха направени преди десетина години, чрез въвеждането на Обогатената реалност при продуцирането на „Космическото Шоу“ във Виртуалните студиа за симулация на псевдо-Космическата станция!

От началото на века, поради бързото разпространение на компютрите всред непрофесионалистите, много от тях започнаха да се самообучават, отвориха ума си и използвайки Физичните и Логическите Закони, наред с фактите, разкриха начините, по които се симулират „Космическите полети“ и измисленото състояние на „безтегловност“, а именно, чрез използването на колани и жици, на които са окачени Астро-не-тата, и самолети Зиро-Джи, наричани още „Повръщаща комета“. Около началото на настоящето десетилетие, за да продължи успешно да продуцира „Космическо Шоу“, Криптокрацията възложи на фалшификаторите от НАСА, Роскосмос, ДЖАКСА и останалите Космически агенции да приложат вече достатъчно напредналите Информационни Технологии в постановките.

Така преди десетина години, Агенциите започнаха да привличат компании, специализирани в създаването на Обогатена и Виртуална реалност, за да могат да симулират „безтегловност“, във вид на носещи се свободно из въздуха предмети, на живо, в реално време, прескачайки етапа на пост-продукцията. Въвеждането на Обогатената и Виртуална реалност в студиата, създаващи Космическата измама, издигна на по-висок етап фалшификациите и спести много напразна енергия в поддържането на заблудата, тъй като умелото и натренирано око на професионалните фотографи и режисьори преди това хващаше престъпниците в измама. Космическите агенции не можеха да използват Холивуд и другите киноцентрове, понеже Специалните ефекти (FX) във филмите се създават при пост-продукцията, тоест при последващата обработка на филмовия и видео материал. За съвременните постановки на „Космическото Шоу“, НАСА има нужда от технология, която да й позволи да фалшифицира и симулира достатъчно добре фантасмагоричните й Хелиоцентрични бълнувания, като ги излъчва на живо, в реално време, и, следвайки тези критерии, тя сключила договор с компанията Telemetrics Inc.

В стария уебсайт на Telemetrics Inc., при кликване върху бутона „Новини“ се отваряше меню, в което имаше бутон „Архив“. Днес, този бутон е премахнат, затова се налага да използваме Интернет Wayback Machine, за да отидем на страница 5-та от архива и да отворим първата статия, с дата 3-ти Януари 2007 година – Телеметрикс спечели договор на НАСА за Оперативна телевизия:

Утвърден лидер в роботиката и технологията за управление на камери, „Телеметрикс Инкорпорейтид“, обяви, че е спечелил договора за снабдяване на Космическия център „Джон Ф. Кенеди“ на НАСА със Система за управление на камерите на Оперативната телевизия (OTV). Системата е проектирана да функционира като система за получаване и разпространение на телевизионен сигнал, с цел наблюдение на космическите превозни средства и изстрелванията на Стартов комплекс 39 в Космическия център.“

В третата статия от 14-ти Март 2007 година, озаглавена Космическият център „Джонсън, ние четем:

Космическият център „Джонсън“ е оборудван с нови камери и роботика. Новата роботизирана система за камери на „Телеметрикс“ се използва за Национално излъчване, вътрешно разпространение и за уеб-стрийминг на изображения с висока разделителна способност от Залите за управление на полетите на НАСА в Космическия център „Джонсън“ в Хюстън, Тексас.

Ако продължим издирванията на документи, ще установим, че и до днес Телеметрикс е основният доставчик на ИТ услуги за НАСА, като през няколко месеца се сключват нови и нови многомилионни договори.

Компанията Телеметрикс била снована през 1973 година, с цел да революционизира управлението на телевизионните камери, отначало с внедряването на устройства и адаптори за триаксиалните студийни кабелни системи, а след това станала водеща в иновативните системи за дистанционно управление на камери за студиа, както и за Правителствени, военни и корпоративни нужди. През 1979 година, компанията започнала проектирането, производството и поддръжката на собствени системи роботизирани камери, а през 1981 година въвела в производство таваните и подовите релсови системи за роботизирани камери. Днес, високотехнологизираните хардуерни системи, използващи върхови софтуерни приложения, са в състояние да осъществят мултимедийни продукции, позволяващи например на членовете на Новинарските екипи, намиращи се на различни места по Света, да се появяват заедно по едно и също време на екрана на живо, в реално време. Компанията има техническата обезпеченост, посредством Обогатена и Виртуална реалност, да създава най-различни конфигурации от „декори“, тоест фонов заден план и подстилаща повърхност, на снимачната площадка, като: градове, пейзажи и ситуации от всякакво естество и мащаб, които да изглеждат съвсем естествено и достоверно.

Без съмнение, най-високият клас мултимедийни технологии, усъвършенствани от Телеметрикс, впечатлили мениджърите от НАСА и те осъзнали, че могат да ги впрегнат в своите Космически инсценировки, наемайки компанията да работи за тях. Решаващи за избора се оказват технологичните разработки на Телеметрикс, които, посредством използването на Обогатена и Виртуална реалност, „събират“ журналисти, политици или други публични личности, пребиваващи по това време в различни части на Света, и ги „поставят“ Виртуално един до друг в едно студио, и дори на едно и също бюро, излъчвайки видеото на живо по телевизията в реално време, като всичко това изглежда напълно неразличимо от Действителността.

Масоните от НАСА решили да използват върховата технология, за да убедят Човечеството в „действителното съществуване“ на изфантазираните „Космически полети“, „безтегловността“, псевдо-Космическата станция и летящите из нея насам-натам във въздуха Астро-не-та и предмети! Космическите агенции в другите Държави последвали примера на НАСА и също въвеждат в своите студиа Обогатена и Виртуална реалност, така че, днес, всички те, къде повече, къде по-малко успешно, използват една и съща технология! Така, Виртуалната реалност, която била поръчана от Криптокрацията, за да измами Човечеството, и която се използва във видео-игрите за маниаци компютърджии или от програмисти в специални приложения, намери своето място и в „Космическото Шоу“.

Първият видео-материал, който авторът би предложил като доказателство, че Обогатената реалност се използва на псевдо-Космическата станция, е част от клип на Майк Хелмик. Хелмик, въпреки че пребивава все още в измамата на Християнския Егрегор, има значителен принос за разкриване методите за инсцениране на „безтегловност“ в псевдо-Космическата станция, тъй като е софтуерен специалист, разработващ видео-игри. Във въпросното индоктринационно „Образователно“ видео за ученици, излъчено на живо, в реално време, от псевдо-Космическата станция, виждаме как от дясната страна над главата на Астро-не-то-актриса изведнъж се появява плюшена играчка, която тя хваща и носи в ръката си. Тази магия на Информационните Технологии се нарича Виртуална реалност!

Техническото описание на събитието е следното: Астро-не-то-актриса използва очни лещи за Обогатена и Виртуална реалност, които описахме в Глава Осма. От друга страна, плюшената играчка е на отделен видео канал, съдържащ се във видео слой от Обогатената реалност. Плюшената играчка не присъства в действителния Свят пред актрисата, а преминава от един видео слой от Обогатената реалност в друг, в който актрисата, посредством лещите за Виртуална реалност, я вижда и, благодарение на ИТ, има възможност да се пресегне, да хване играчката и да я манипулира с ръцете си вътре в триизмерното пространство на този видео слой от Обогатената реалност. Именно видео канала на този видео слой от Обогатената реалност, в който се сливат видео каналите на играчката и Астро-не-то е излъчван за потребителите от мултимедията и ние гледаме.

 

Доказателство-за-използване-на-Обогатена-реалност-на-псевдо-Космическата-станция---Плоската-Земя---СТАМАТ
Доказателство-за-използване-на-Обогатена-реалност-на-псевдо-Космическата-станция—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Допреди десетина години НАСА използваше в продукциите си за „Космическото Шоу“ техника за „маскиране на слоеве“, много подобна на използваната във Фотошоп или Афтър Ефектс. В тези приложения ефектите трябва да се рендират кадър по кадър, което отнема извънредно много време, но, днес, технологията Обогатена и Виртуална реалност дава възможност да се симулират различни материали и тъкани, дори вълнуваща се вода вътре в триизмерното пространство на Обогатената реалност по излъчван на живо, в реално време, видео канал.

Вторият видео-материалЧленове на екипажа на Космическата станция обсъждат живота в Космоса с медиите“ (Space Station Crew Members Discuss Life in Space with the Media), публикуван на 3-ти Януари 2018 година в Официалния Ю Тюб канал NASA Video, представя пресконференция с три Астро-не-та на борда на псевдо-Космическата станция. В самия край на пресконференцията, когато Астро-не-тата махат с ръце, техните образи в продължение на 7 секунди се размазват и разпадат напълно, докато образът на кабината остава перфектно чист и без смущения, което доказва използването на Виртуална реалност!

 

 

Техническото описание на събитието е следното: декорът, представляващ кабината на псевдо-Космическата станция се съдържа в един видео слой. В отделен видео слой от Виртуалното пространство се съдържат обекти, които могат да бъдат манипулирани софтуерно, та да изглежда така, сякаш са в „безтегловност“ и се носят свободно насам-натам из въздуха. Тези обекти авторът е маркирал на първия кадър с червени кръгове: плик на лявата стена, сноп кабели в дъното и метална решетка с бяла кутия вдясно. В този видео слой се съдържа и видео канала от камерата (или камерите), която снима тримата високоплатени Астро-не-та-актьори. Знаейки възможностите на Телеметрикс, ние не можем да бъдем сигурни дали тримата актьори, правещи се на Астронавти, са в една и съща стая, или се намират на различни места, но „са поставени един до друг“, благодарение на върховите постижения на Информационните Технологии. Ако вторият вариант в действителност се случва, това означава, че има три камери и три видео канала допълнително във Виртуалния слой на маркираните предмети, което още повече усложнява ситуацията.

 

Бъгове-в-канала-за-3D-Виртуална-реалност-на-псевдо-Космическата-станция-разкриват-измамата---Плоската-Земя---СТАМАТ
Бъгове-в-канала-за-3D-Виртуална-реалност-на-псевдо-Космическата-станция-разкриват-измамата—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Обяснението на дефектите във видео картината е следното: в камерата (или камерите), чийто видео канал се съдържа в един слой от Виртуалната реалност се появяват бъгове, неизправност или грешки при компресирането на видеото, които предизвикват проблеми в картината на този слой. Когато Астро-не-тата започват да махат с ръка за сбогом, камерата, която ги снима дефектира, дава грешки и изключва и затова техните образи, съдържащи се в един Виртуален слой, заедно с образите на отбелязаните с червени кръгове манипулирани предмети, се размиват и разпадат. Интересно е да отбележим, че плика на лявата стена съвсем изчезва! От друга страна, образът на цялата кабина до края на излъчването остава съвършено ясен и чист, без никакви дефекти, което означава, че видео слоя, съдържащ декора на псевдо-Космическата станция, остава перфектно синхронизиран.

Следователно, възникналият проблем във видео изображението, недвусмислено доказва използването на Виртуална реалност, тъй като само видео потока от камерата, снимаща Астро-не-тата, и видео канала с отбелязаните обекти, съдържащи се в един и същи Виртуален слой, се нарушава и разпада, докато изображението на кабината-декор, съдържащо се в друг Виртуален слой, остава чисто и без дефекти. Трябва да отбележим, че когато образите се размиват и разпадат, зад актьорите-астронавти се показва синият екран за CGI, върху който са снимани.

Това видео триумфално разбива на пух и прах фантазията „Космическа станция“ и не са нужни повече никакви доказателства, че тя не съществува, а летящите насам-натам из нея уж Астронавти са, всъщност, просто актьори поставени във Виртуална реалност!

Както знаем, Виртуалната реалност стана известна най-вече с видео-игрите, които са изградени на базата на игрови двигатели. Игровият двигател, или гейм енджин, е среда за разработка на софтуер за проектиране и създаване на 2D, 3D видео или Виртуални игри. В тези платформи, в зависимост от стила и жанра на играта, се формира графика, вграждат се компоненти, различни графични обекти и алгоритми за извършване на определени действия.

Такъв междуплатформен игрови двигател е Юнити, разработен от Юнити Технолоджис, който се използва за разработка на видео-игри за компютри, конзоли, мобилни устройства и за уебсайтове. Той е представен за първи път през 2005 година на Световната Конференция за програмисти на Епъл само за OS X, но от 2018 година двигателят е разширен, за да поддържа повече от 25 платформи. Двигателят може да се използва за създаване на триизмерни, двуизмерни, Виртуални реалности и игри с Обогатена реалност, както и за симулации и други преживявания. Той се използва  също и от Филмовите студиа, Автомобилостроенето, Архитектурата, Инженерството и в Строителството.

Е, дали Читателят ще познае коя компания спечели Наградата на Юнити за 2017 година в категорията Най-добро преживяване в Обогатена или Смесена реалност? Това са компаниите JPL от НАСА и Майкрософт с играта „Пред погледа“  (OnSight), като след това играта спечели и наградата за Софтуер на годината на НАСА за 2018 година. В уебсайта на НАСА четем:

ОнСайт“ е софтуер със Смесена реалност, който позволява на учените и инженерите на практика да ходят на Марс. „ОнСайт“ използва изображенията от роувъра на НАСА „Кюриосити“, за да създаде потапящ 3D модел на терена, който позволява на потребителите да обикалят  по действителните дюни и долини, изследвани от робота.

Като оставим настрана факта, че роувърът „Кюриосити“ на НАСА никъде не е летял, а години наред обикаляше и снимаше най-дивата свободна от сняг камениста пустош в Исландия, Гренландия и другаде, то, сега, вече Читателят напълно уверено може да отговори на въпроса:

Как НАСА ще отиде на Марс?

Първо, НАСА ще запали ракета и ще хвръкне към несъществуващото въртящо се „кълбо“ Марс.

 

Как-НАСА-ще-отиде-до-Марс---Виртуалната-реалност---Плоската-Земя---СТАМАТ
Как-НАСА-ще-отиде-до-Марс—Виртуалната-реалност—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Или, второ, НАСА ще използва вече внедрената от 12 години в студиата й технология на Виртуалната реалност, ще заграби от джобовете на данъкоплатците поне $500,000,000,000, понеже, според Хелиоцентриците, „Марс е мн-о-о-о-го по-далече от Луната“,  и ще излъже всички цивилизовани, че е на Марс, точно както от 1969 до 1972 година лъжеше всички, че е на Луната…

 

МИР и ЛЮБОВ!

 

1-ви Юли 2019 година

 


[1] Псевдонимът на Френския Алхимик и Езотерик Fulcanelli произлиза от имената на Древноримския бог на огъня Вулкан и Ханаанския бог Ел и означава Свещен огън. Фулканели, наричан още Майсторът Алхимик или Последният Алхимик, живял между 1839 и 1954 година, бил член на Окултното Братство на Хелиополис и произхождал от Кралската династия Валоа. Неговата идентичност ще остане завинаги скрита, а мистерията, заобикаляща повечето аспекти от живота и творбите му, както и загадъчното му изчезване от този Свят, отбелязват края на Средновековната Алхимична традиция. Фулканели изградил своя magnum opus върху Готическите катедрали, разкривайки ни Херметичната и Демонична им символика в бележития си труд от 1926 година „Мистерията на катедралите“, чиято последна глава „Цикличният кръст на Андей“ е добавена чак през 1957 година.  Личността на Фулканели е допълнително забулена в мистицизъм, поради историята, случила се в лабораторията на заводите край Сарсел, регион Ил дьо Франс, в присъствието на няколко очевидци, между които Жулиен Шампан и Гастон Соваж. Там, последователят му, Юджин Канселие, използвайки малко количество от „Проекционния прах“, даден му от Фулканели, извършил успешна трансмутация на 100 грама олово в злато.

[2] Бохемският клуб е ултра-елитарно полу-Тайно общество, в което членуват само 2700 от най-богатите и най-влиятелните Масони и Окултисти в Америка. Пълноправното членство в него струва $25,000, а ежегодната такса е $5,000, но въпреки това кандидатите трябва да чакат около 15 години, за да се открие вакантно място. Ето, някои от членовете на Бохемския клуб: династията Рокфелер, Принца на Кралство Хавай Давид Кауананакоа, Президентите: Буш Старши и Младши, Рейгън, Форд, Никсън, Айзенхауер, Рузвелт, Хърбърт Хувър, висшите членове на администрацията: Хенри Кисинджър, Джордж Шулц, Джеймс Бейкър, Каспър Уайнбъргър, Уорън Кристофър, Нют Гингрич, собствениците на промишлени гиганти като Бактел, милиардерските династии като Бас, магнати като Уилям Рандолф Хърст, както и деятели на Изкуствата като: Пиетро Маскани, Нино и Рико Марчели, Игнаци Ян Падеревски – Полският композитор и Министър-председател, Марк Твен и Джек Лондон.

Всяка година през месец Юли, членовете на Бохемския клуб се събират в Бохемската гора в Монте Рио, Калифорния, където е построен лагер от 118 хижи. Там, под хилядолетните секвои, в продължение на две седмици, Бохемците си устройват необуздана вакханалия. Гвоздеят на програмата е Мистично-театралната огнена постановка „Кремация на грижата“, провеждана в подножието на 12-метрова статуя на сова – основен Масонски символ.

[3] Въздушният слой с непроменлив състав, или така наречената „хомосфера“, в която пропорционалното съотношение между постоянните компоненти остава неизменно, заема пространството до около 100 километра височина. С издигането над повърхността, обаче, въздухът се разрежда все повече, като височинното намаляване на плътността води до неравномерно разпределение на масата му. Така че, около 50% от въздуха е съсредоточен до височина от 5 километра над морското равнище, а в приземния 16-километров слой се намира 90% от масата му. Около 99% от въздуха се простира до 30-километрова височина. Над 35-37 километра въздухът е толкова силно разреден, че може да се каже, че на практика липсва.

[4] Фазираната антенна решетка (ФАР) е вид антена, съставена от група антенни излъчватели, в които относителната фаза на сигнала се изменя комплексно по начин, който осигурява усилване на ефективното излъчване в едно избрано направление и подтискане на ефективното излъчване във всички останали направления. Направлението на излъчване и вида на диаграмата на насоченост във ФАР се регулират чрез изменение на амплитудно-фазовото разпределение на електрическите токове или полетата на възбуждане в излъчващите елементи.

[5] Курт Хайнрих Дебус бил назначен лично от Хитлер през 1942 година за Директор на ракетните изпитания във военния полигон в Пенемюнде, той бил и Главен инженер на основната VІІ-ма Стартова площадка. Дебус бил нелегално вкаран в САЩ, заедно с фон Браун и още 2500 Висши офицери и учени от Третия Райх, посредством тайната „Операция Кламер“.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *