Глава Десета: Исторически доказателства за Плоската Земя

Исторически-доказателства-за-Плоската-Земя---СТАМАТ

Глава Десета:

Исторически доказателства за Плоската Земя

 

 

 

 

  • Тема LІ-ва: Айнщайновата Теория на относителността – налудна Масонска фантасмагория с демонични Социални последствия
  • Тема LІІ-ра: Аеронавтите свидетелстват за Плоската Земя
  • Тема LІІІ-та: Опровержение на лъжите на Хелиоцентризма

 

*

Човек вярва в нещата, защото Човек е обучен да им вярва.

Олдъс Хъксли, „Смел нов Свят

*

„Не съществува толкова очевиден абсурд, който да не може да бъде здраво насаден в Човешката глава, ако започнеш да го запечатваш в ума преди петгодишна възраст, като непрекъснато го повтаряш с изражение на голяма тържественост.“

Артур Шопенхауер

*

 

Тема LІ-ва:

Айнщайновата Теория на относителността – налудна Масонска фантасмагория с демонични Социални последствия

 

 

Авторът дотук винаги е писал, че наложената от статуквото недействителна концепция на Хелиоцентризма е съвсем скорошна, въпреки че се основава върху предположения, направени от Масоните преди 25 века. Едва през последните сто години Илюминатската клика и владяните от нея учени успяха да изобретят технологии, с които да съумеят да заблудят Човешкото зрение и да манипулират ума ни с фантазната идея, че Земята е въртящо се кълбо, което се стрелка в пет различни направления с над ТРИ МИЛИОНА километра в час, без никой, никога да е усетил това. Настрани оставяме проблема, че е абсолютно невъзможно Човек и другите живи същества да оцелеят дори за няколко секунди при такива колосално огромни тангенциални скорости!

Естествено, ако Човек се качи на увеселително влакче, което го размята насам-натам във всевъзможни посоки със скорост от няколко десетки километра в час, той не би се усъмнил, че се движи, но когато Масонските „учени“ проповядват, че Земята лети с невъобразимите ТРИ МИЛИОНА километра в час, въртейки се около ПЕТ ОСИ ЕДНОВРЕМЕННО, тази безумна лъжа не само, че остава незабелязана, но бива приета за „истина“ от безкритичната маса заспали умове!

Читателят с отворени възприятия, обаче, трябва да положи усилия и да разбере, че Хелиоцентричната теория за въртящата се около себе си със свръхзвукова скорост кълбовидна Земя, която лети с над ТРИ МИЛИОНА километра в час по спираловидни траектории около ПЕТ РАЗЛИЧНИ ОСИ ЕДНОВРЕМЕННО, е демонична Философска постановка, която не може да бъде доказана в действителността по никакъв начин, просто защото е несъществуваща измислица!

Хелиоцентричната фантасмагория хвърля върху Човешкият ум непрогледната пелена от безкрайно множество неразбираеми, непонятни, максимално усложнени и увъртяни изфабрикувани математически теоретически постановки, много често противоречащи си една на друга. Измислиците и лъжите на Теоретичната астрономия биват преподавани на децата ни като „абсолютни истини“, за да могат те да бъдат хванати в Атеистично-материалистическия капан, още когато не са се научили да мислят самостоятелно и ЛОГИЧНО! Ето така, Масонските „учени“ са се превърнали в стожери на поробването, като поистина основна вина за Духовния мрак, в който пребивава съвременникът, носи Евреинът Алберт Айнщайн.

 

*

Достатъчно добър художник съм, за да черпя свободно от своето въображение. Въображението е по-важно от знанието. Тъй като знанието е ограничено, докато въображението обикаля Света.“

 „Какво означава животът за Айнщайн – интервю на Джордж Силвестър Виерек с Алберт Айнщайн, отпечатано в Сатърдей Ивнинг Поуст на 26-ти Октомври 1929 година.

*

 

Масонският „учен“ Алберт Айнщайн издигнал на нов по-висок етап Хелиоцентричната измама, заробила в невежество способността ни да мислим. Действайки в най-добрите традиции на Ционисткото мошеничество, той така целенасочено усложнил със софистика и преднамерени извъртания своята Теория на относителността, че по време на първото й издание се говорело, че не повече от дванадесет Души в Света са способни да я разберат, което естествено е лъжа, тъй като всеки разумен Човек би разбрал, че теорията е измама! Но не недоказуемата хипотеза на Айнщайн породила известността му. Общественият интерес бил възбуден най-вече от овациите и впечатляващия начин, по който теорията била приета от Британското Кралско Астрономическо Общество на 6-ти Ноември 1919 година. Тъй като предвзетия й мистифицизъм трябвало някак да бъде доведен до нивото на разбиране на обикновените работници, Американецът Юджийн Хигинс от Масонското Британско Кралско Астрономическо Общество предложил награда от $5,000, съответстваща на $73,858 днес, на онзи, който под формата на есе напише на език, достъпен за широката общественост най-доброто обяснение на теорията.

В книгата си „Свалените крале“ Джерард Хиксън пише, че наградата била спечелена от Л. Болтън от Лондон за есето, отпечатано в Сайънтифик Америкън през Юни 1921 година, както и в Уестминстър Газет, Лондон, на 14-ти Юни 1921 година. Все пак редакторът на Лондонския вестник намерил за необходимо да отбележи, че: „Нашите читатели вероятно ще се съгласят, че дори когато е изложена в най-проста форма тя [теорията] остава трудно за разбиране твърдение.“ Всъщност, обяснението на Болтън останало еднакво неразбираемо, както и оригиналната теория, тъй като такова било предназначението му.

Теорията на относителността е толкова отдалечена от действителните факти и обикновения език, колкото това въобще е възможно. Тя наистина е неясна и неуловима, тъй като самият Айнщайн бил неспособен да придаде смисъл на собствените си нездрави бълнувания, посредством установените изразни средства. Тази фантазност изобилства от недоказани заключения, безпочвени внушения, полуистини и двусмислици. И въпреки че за обикновения Читател тя изглежда невероятно заплетена, а за интелектуалеца – остроумна забавна умствена игра, с която да блесне пред останалите, то за Зететичния изследовател със сигурност би била много полезна, за да го преведе по дългия и труден път към Истината.

 

*

„Ако не можете да го обясните просто, не го разбирате достатъчно добре.“

Алберт Айнщайн – мистификаторът изфантазирал най-заплетения и невъзможен ребус, който самият той не могъл нито да разбере, нито да обясни.

*

 

Физическата същност на теорията е неуловима и неоснователна, а множествеността на изводите и безкрайният лабиринт от несъстоятелни внушения не водят до намирането на конкретно проверимо в реални условия заключение, тъй като всички неща и феномени са „относителни“ спрямо всички останали, а самите обекти и феномени са затворени вътре в собствените си изолирани системи, или референтни рамки, които са, много удобно за измамниците, само и единствено „относителни“ едни спрямо други. Айнщайновата мистификация представлява напълно откъснато от действителността Метафизично интелектуално напрегнато усилие на разюздано и болнаво въображение, стремящо се да поддържа невъзможната теория за летящото Земно кълбо, противоречаща на всеки един известен факт от наблюдаваната Действителност! Теорията на относителността е остроумна, но принадлежи към категорията „Измислици“, също като Закона за гравитацията на Нютон и Хипотезата за мъглявините на Кант-Хершел-Лаплас!

На Читателя със сигурност ще е много интересно да прочете как самият „гений“ – Професор Айнщайн, обяснява „относителността“ в обръщението си към колегията в Принстънския университет в САЩ:

„Това, което имаме предвид под относително движение в общ смисъл, е напълно ясно на всички. Ако си представим каруца, движеща се по улицата, знаем, че е възможно да кажем, че каруцата е в покой, а улицата е в движение, точно както можем да кажем, че каруцата е в движение, а улицата е в покой. Това, обаче, е много специална част от идеите, включени в Принципа на относителността.“

За работещият, потопен в действителния Свят, такова едно изказване е достойно само за книжка с детски комикси и приказки за феи и ако там го прочете той би се усмихнал снизходително и би го подминал. Но понеже това изказване е направено от Масона Айнщайн, изпълняващ поръчката на Криптокрацията да измами Човечеството, всички уважаващи себе си Академици неспирно ръкопляскат. За разлика от тях, обаче, за здравомислещият стъпил здраво на Земята с двата си крака и ръководещ ежедневните си дела, опирайки се на трезвия разсъдък и житейския си опит, ще е пълна лудост да си помисли дори за момент, че улицата се движи, а каруцата е в покой. Да си представяш, че теглената от кон каруца с въртящите се колела е в покой, а пък улицата със сградите и стълбовете се движи е очевидно налудно. Ако пък изтълкуваме изказването алегорично като аналогия на това, че кълбовидната Земя се върти и се движи, а звездите преминаващи над главите ни в нощта са в покой, то очевидно в този случай примера е в пълно противоречие както с останалата част от Хелиоцентризма, твърдящ че и звездите се движат, така и с действителността, че Земята е неподвижна, доказана от експериментите на Майкълсън-Морли от 1881–1887 година, фалшифицирани от съвременната „наука“, посредством Теорията на относителността.

„Такава самоизмама, тъй като това въобще не е обосновка, представлява отрицание на разума, който е способността за формиране на правилни изводи от наблюдаваните неща, оценени в светлината на опита. Тя е недостойна за нашата интелигентност и е пропиляване на най-големия ни дар, но това въведение служи много добре за онагледяване на онази илюзия, лежаща в основата на Относителността…

…Но мога да си представя, че с течение на времето тази Фантасмагория на относителността би могла да бъде счетена за наука и да бъде преподавана като такава на децата в близко бъдеще, а това трябва да се предотврати само като се справя с нея сега!, което и ще направя, въпреки огорчението, че отделям толкова много място на въпрос, който го изисква само защото е пагубен.“

Авторът, цитирайки част от коментара на Джерард Хиксън относно малоумното изказване на Масона Айнщайн в Принстънския университет, иска да увери Читателя, че Хиксън отделя достатъчно място в книгата си „Свалените крале“, за да срине до основи безумството, наречено Теория на относителността. Именно заради това авторът приканва Читателя да отдели време, за да прочете книгата му, защото той се оказал твърде предвидлив още през 1922 година и предусетил, че лунатизма на относителността ще залегне във фундамента на съвременната Образователна индоктринация.

Естествено, заравяйки се във фактите, ние и сами можем да разберем, че Теорията на относителността се явява изпълнението на поръчката, която Криптокрацията поставила на Евреина Масон Айнщайн, целяща да измъкне Хелиоцентризма от затруднението, причинено от експериментите на Майкълсън-Морли, свидетелстващи, че Земята е в покой! Резултатът от експериментите бил, както се изразил Сър Артър Стенли Едингтън: „Има само една друга алтернатива, истинката скорост на Земята през пространството може да е нула.

 

*

„Какво се случи, когато експериментът бил проведен през 1887 година? Не било забелязано никакво изместване, в нито една ориентация, по нито едно време на годината, никакво изместване в интерференчната картина, никакво, без изместване, нито периферно изместване, нищо. Какъв е изводът? Това бил експеримент, проведен, за да измери скоростта на движението на Земята през Етера. Това бил експеримент, който бил десет пъти по-прецизен, отколкото е необходимо. Той можел да регистрира скорости под две мили в секунда, вместо известните 20 мили в секунда, с които Земята се движи в орбитата си около Слънцето. Той не ги регистрирал. Какъв е изводът от експеримента на Майкълсън-Морли? Изводът е, че Земята не се движи…“

Физикът Ричард Уолфсън

*

 

Тъй като Човеците трябвало да бъдат излъгани, че Земята се движи в пространството, но това не било доказано от Майкълсън, то трябвало да се измисли математически фокус, който по вълшебен начин да преобрази резултатите в полза на необоснованото предположение, че Земята се върти. И този фокус бил измислен от Факира Масон Айнщайн, като без уговорки самият той признал през 1922 година, че създал Теорията на относителността с единствената цел да противостои на емпиричните данни от експериментите, доказващи, че Земята е в пълен покой.

От друга страна, експериментите на Джеймс Кларк Максуел от 1865 година върху електро-магнетизма не показали никакви харастеристики на релативизъм. Те доказали, че въздействието на магнитна намотка, движеща се върху неподвижен магнит, е различно от ефекта на магнит, движещ се върху неподвижна намотка, вследствие на което Максуел дал четири основни уравнения, описващи взаимодействията. Уравненията показват, че пространството и взаимодействията, протичащи в него, са АБСОЛЮТНИ, а не „относителни“, тъй като има разлика във взаимодействията между движещите се един спрямо друг съответно намотка и магнит. Фокусникът Айнщайн знаел, че различните взаимодействия между движещите се един спрямо друг магнит и намотка, открити от Максуел, са свързани с неуспеха на експеримента на Майкълсън-Морли, проектиран за да докаже въртенето на Земята около Слънцето, но който не успял да отчете абсолютно никакво движение на Земята. Така че, за да установи успешно Релативизма в науката, Айнщайн трябвало да направи и електро-магнитните взаимодействия „относителни“.

Айнщайн решил да прикрие меко казано „несъответствието“ между резултатите от експериментите, показващи Земята в пълен покой и неотклонното желание на Хелиоцентриците да я „завъртят“, постъпвайки по следния начин: първо, наложил уж като действителен факт предположението, че електро-динамиката и механиката не биха могли да покажат състояние на абсолютен покой – това означавало, че Максуел не бил доказвал неподвижната Земя и абсолютното състояние на електрическите и магнитните взаимодействия, и, второ, направил задължителна промяната на абсолютните рамки на експериментите на Максуел и Майкълсън в относителни рамки, като ги нарекъл „всички референтни рамки“. За да установи валидност на „всички референтни рамки“, Айнщайн използвал Лоренцовата трансформация от страница 8-ма в Доклада му от 30-ти Юни 1905 година. Тази трасформация е същата, използвана от Хендрик Лоренц, за да обяви, че измерителната линия на апарата на Майкълсън се била свила, което довело до неочакваните за Хелиоцентриците резултати. В допълнение, на предполагаемото физическо свиване на измерителната линия в апарата на Майкълсън, което Лоренц не могъл така или иначе състоятелно да защити, Айнщайн добавил в обяснението на експериментите и разширяване на времето. Трансформацията се намира в параграф 3-ти „Теория на трансформацията на координати и времена от система в покой към друга система в постоянно транслационно движение, относителна спрямо първата“:

ξ 2 + η2 + ζ2 = c2 τ2.

Тук, право в лицето Айнщайн ни е показал измамата. Той трансформирал времето и пространството от система в покой, каквато е неподвижната Плоска Земя, в система, която е „относителна“. Само в този доклад, думата „трансформация“ е употребена 24 пъти, като той я прилага към всички феномени и събития: време, пространство, движение, електрически и магнитни взаимодействия, Доплеров ефект, звездна аберация, енергия на светлинните вълни, ускорение на електроните и увеличение на масите. Единствено посредством този измислен математически израз, той трансформирал познатия ни от ежедневието Свят – нашата неподвижна Плоска Земя в релативистка измамна центрофуга, неспирно въртяща умовете на Хелиоцентриците оттогава насетне. И това той постигнал само с математически формули, които никога не са включвали нито физически наблюдения на действителния Свят, нито емпирични данни от него.

В релативистките умове, естествено, няма място за емпирични изследвания или за обяснение защо се прилагат трансформациите, тъй като „всеки знае, че Земята се върти“ и „всичко се движи и няма нито един обект, който да е в покой, понеже всичко е ОТНОСИТЕЛНО“! В този смисъл, какъвто и физичен експеримент да бъде проведен, то изходът му Айнщайновците с магическата пръчка на Лоренцовите трансформации ще преобразят в релативистки. Такава е истината за Специалната теория на относителността, изфантазирана от Масона Айнщайн. Той, все пак, както всички останали заговорници от най-висшия ешалон, много добре знаел, че Земята не се движи, което е видно от направеното изявление по време на изнесената на 14-ти Декември 1922 година лекция в  Киото:

Оттогава насетне, аз стигнах до убеждението, че движението на Земята не може да бъде открито от какъвто и да е оптичен експеримент, въпреки че Земята се върти около Слънцето.

Ето, това е наистина съвременен научен гений, достоен за възхищение! Въпреки че знае, че не може да съществува експеримент, доказващ, че Земята се движи, той знае че Земята се върти и се движи! Естествено, такава е същността на Хелиоцентризма: предположението, че Земята се движи, се приема като базисна предпоставка, която не изисква доказване, върху която мистификаторите изграждат всичките експерименти, чиито резултати, въпреки че доказват неподвижната Земя, те, посредством ловки математически маневри, преобразуват  в резултати „доказващи“, че Земята се движи! Именно заради това Айнщайн приложил Лоренцовата трансформация:

L (нова дължина) = L (стара) x √1 – v2/c2,

за да изфабрикува движение на Земята около Слънцето, без дори да обясни защо е необходимо да се трансформират координатните системи!

В действителност, обаче, Лоренцовите трансформации са просто математически формули, които не могат да послужат като доказателство и да оборят епиричните данни, показващи че Земята е в покой, нито пък могат да дадат обяснение за фактическо движение, което така или иначе не се наблюдава, така че те нямат и не могат да имат никаква доказателствена стойност или власт над Действителността, че Земята се намира в покой!

През 1938 година, факирът Айнщайн все пак признал, че Специалната теория на относителността е само една заблуда и това той направил в книгата си „Еволюция на физиката“ на страница 224-та:

Възможността да разрешим тези затруднения зависи от отговора на следния въпрос. Можем ли да формулираме Физичните закони, така че те да бъдат валидни за всички координатни системи, не само за тези, движещи се с постоянна скорост, но също и за онези движещи се съвсем произволно, относителни една на друга? Ако това може да се направи, нашите затруднения ще свършат. Тогава, ние ще можем да приложим Природните закони към коя да е координатна система. Битката, толкова жестока в ранните дни на науката, между мирогледите на Птоломей и Коперник, в този случай би била съвсем безсмислена. Коя да е координатна система би могла да се използва с еднаква обосновка. Двете изречения „Слънцето е в покой, а Земята се движи“ и „Слънцето се движи, а Земята е в покой“, просто биха означавали две различни съгласувания, засягащи две различни координатни системи.

Както виждаме, според Айнщайн, биха могли да се използват произволни координатни системи, за да се опише Абсолютното състояние на покой на нашата Плоска Земя. Според този обожаван от масмултимедиите факир-астрофизик и двете абсолютно противоположни координатни системи: Земя в покой и Земя в движение, биха могли да се използват, за да дефинират една Истина като и двете са изфантазирани математически, без реална обосновка, посредством използването на Лоренцовите трансформации, като без тях би имало само една координатна система – действителната плоска и неподвижна Земя! Ето, заради това лукавият мистификатор въвел трансформациите, за да „спаси въртящото се кълбо“, защото без „кълбото“ би рухнала цялата картонена кула, наречена съвременна Астрофизика!

Единствено съществуващата координатна система била доказана от Майкълсън по време на Експеримент №11, който доказал, че Земята е в покой! Съвременните Астрофизици, обаче, само и само за да запазят добре платените си места в Катедрите отказват да приемат фактите от действителността и заблуждават както себе си, така и цивилизованите с измамни теоретични постановки, заучени в училищата и в Университетите, а онези, които извършват експериментална дейност създават идеи за приказни сюжети за детските книжки, нямащи нищо общо с действителния Свят. Те разчитат прекалено много на безкрайно усложнени и отвличащи от Истината математически изрази, вземайки пример от „гения“ Айнщайн, който трансформирал чрез математическа формула реалния Свят на наблюдаваните явления и събития, за да може да го напасне към фантазираната в продължение на няколко века недействителна парадигма, успокоявайки по този начин и себе си, и Хелиоцентриците, че с извършената измама накарал Плоската Земя да се превърне в топка или в круша, или защо пък не в тиква, която да започне да се стрелка в пет различни направления с 3,000,000 км/ч!

Такъв е мошеническият начин, по който Хелиоцентричната върхушка запазила господстващото си място в научната общност и в Света, като същевременно започнала да определя нереалните математически еквилибристики като действително случващи се феномени и събития, задължавайки малките нищо неподозиращи момченца и момиченца в училище да назубрят лъжите й и да повярват, че живеят в демоничната измислена Вселена на Атеистичните Материалисти, в която няма Създател и няма Любов, а управлява случайността, пръкнала се из Нищото на Големия взрив, от който те са произлезли с единствената цел, за да се превърнат отново в Нищо!

 

 *

„…на въпроса дали движението на Земята в космоса може да бъде забелязано при Земни експерименти. Вече отбелязахме, че всички опити от този характер са довели до отрицателен резултат. Преди Теорията на относителността да бъде представена,  трудно бе да се примирим с тези отрицателни резултати.“

Илюзионистът Айнщайн, цитиран от факира Стивън Хокинг в книгата му „Упорита постоянна илюзия“, 169-та страница, издадена през 2007 година.

*

 

Евреинът Масон Айнщайн изпълнил поръчката на войнстващата Върхушка с финес, омотавайки с фикции, илюзии и халюцинации, обвити в отнесени математически формулировки и ненужни трансформации, точните емпирични данни от експериментите на Майкълсън и Морли, за да скрие Истината от очите на търсещите доказателство за нашата Плоска Земя. И така, повече от сто години, този безсъвестен фокусник, изопачил резултатите от правилно проведените експерименти, е обожествяван от Елита, който го славослови като най-мъдрият измежду мъдреците, чието висше прозрение не би могло да бъде разбрано от обикновените.

Колегата-измамник на Айнщайн и негов биограф, Евреинът Авраам Пейс, го обожествявал още приживе, а в книгата си „Деликатен е Господ“ можем да прочетем:

Един нов Човек се появява внезапно, „станалия изневиделица известен доктор Айнщайн“. Той носи посланието на Нов Ред във Вселената. Той е новият Мойсей слязъл от планината, за да донесе Закона и нов Йешуа, управляващ движението на Небесните тела. Новият Човек, който се появява в това време представлява Реда и Властта. Той се превръща в θεῖος ἀνήρ, Божествения Човек, на ХХ век.

О, поистина, колко добре казано! Айнщайн в действителност донесе Новия Световен Ред във Вселената, защото след неговата теория вече не съществуват вечни непреходни Истини, а Човешкият мироглед бе трансформиран чрез измамните му формули в „относителни референтни рамки“, съществуващи отделно от другите такива. През последния век измамната Теория на относителността най-демонично бе прехвърлена по съвместителство във всички аспекти на живота и навсякъде в Обществото. Така например, Политиците лъжат, че собствената им Партия е по-малкото зло и, тъй като, видите ли, „всичко е относително“, то „гласоподавателите“ трябва да изберат именно нея, въпреки че и тя е зла. Бялата Мафия, подучена от Господарите си, лъже, че убийството на животни и изяждането им е „относително“ и не е престъпление. Но най-мерзко лъжат Правителствата заявявайки, че човекоубийството е „относително“ деяние, осъществявайки масов геноцид както във военно, така и в мирно време и така нататък, и така нататък.

Безумното твърдение, че „всичко е относително“ се използва от войстващия Елит като безнравствен фундамент, за да излъже Човеците, че вечни и непреходни ценности не съществуват и че убийството, или още по-демоничните масови изтребления, могат да престанат да бъдат престъпления при определени условия! С други думи, че определен субект, Институция или Държава-Корпорация може да отсъди спрямо собствените си интереси и да извърши най-зверски изстъпления, обявявайки тези жестокости за „относителни“ и „оправдани“ спрямо конкретното събитие.

Сатанинските деяния, които могат да послужат за  примери, са безчетни, но ние ще споменем само две от неотдавнашното минало. Първото се случи по време на Американското нападение срещу Афганистан – най-бедната Държава в Света, без военна промишленост, която уж била дезинтегрирала за по 10 секунди Кулите-близнаци в най-богатия град – Ню Йорк, в най-мощната военна сила в Света. Тогава, войнстващият Елит накара Американски деца да пишат имената си върху крилатите ракети, които избиваха Афганистанските деца! Демоничният когнитивен дисонанс на това злодеяние завинаги ще смразява Сърцата на честните, още повече, че нито Афганистан, нито Ирак никога не са имали нищо общо с Операцията под фалшив флаг „11-ти Септември 2001“, проведена от Масонската клика „Буш-Чейни-Ръмсфелд“. Но освен това мероприятието „Американски деца изпращат смърт на Афганистански деца“ беше широко разгласена по всички масмултимедии, включително и в България, и бе квалифицирана като „оправдана“, следвайки „принципа на относителността“.

Второто деяние на Ционисткия Елит намери израз в едно интервю, дадено от Еврейката Мадлин Корбел Олбрайт (Marie Jana Korbelová), член на Съвета по Чуждестранни връзки, Посланик на САЩ в ООН (1993–1997) и Държавен Секретар на САЩ (1997–2001) от Администрацията на Клинтън, за предаването 60 минути“ на CBS от 12-ти Май 1996 година.

Въпрос на водещата, относно наказателните санкции на САЩ и ООН, наложени върху Ирак, след Войната в Персийския залив „Пустинна буря“ от 1990–1991 година:

Чухме, че половин милион деца са умрели. Искам да кажа, че те са повече от децата умрели в Хирошима. И… и… струва ли си цената?“

Мадлин Олбрайт, Посланик на САЩ в ООН:

„Мисля, че това е много труден избор. Но цената, ние смятаме, че цената си заслужава.“

 

Мадлин-Олбрайт-Посланик-на-САЩ-в-ООН---Ние-смятаме,-че-цената-си-заслужава---Плоската-земя---СТАМАТ
Мадлин-Олбрайт-Посланик-на-САЩ-в-ООН—Ние-смятаме,-че-цената-си-заслужава—Плоската-земя—СТАМАТ

 

Авторът наистина е убеден, че коментарът тук е напълно излишен, но все пак би добавил и следните факти. Въпреки че баща й, Евреинът Йозеф Корбел, бил Чехословашкият Посланик в Сърбия през 30-те и 40-те години на миналия век и въпреки че Белградчани укривали невръстното Еврейче Мари Жана по време на Германските бомбардировки, тя, вече преименувана като Мадлин и част от Масонския Заговор, заповяда да се бомбардира Сърбия през 1999 година. Така че, стилът на изказването по CBS е напълно в същия Сатанински дух: по-силният печели, защото целта оправдава средствата, тъй като всичко е относително и престъпници могат да бъдат само бедните и обикновените, а Илюминатите, Аристокрацията, Масоните, Ционистите, банкерите, милиардерите и политиците са Спасителите на Човечеството“!

 

 

Тема LІІ-ра:

Аеронавтите свидетелстват за Плоската Земя

 

В предходните изследвания, авторът ясно описа действителната форма на Земята такава, каквато е обяснена в Езотеричната литература – в истинската, скритата Езотерика, не в онази продаваща се по книжарници и сергии. Но, нека тук отново се опитаме да направим кратко, но изчерпателно работно определение, за да добием нагледна представа:

Нашата Земя представлява плосък диск, чийто океани са обградени от Ледената стена на Антарктида. Плоската Земя е покрита и защитена от куполоподобен непробиваем енергиен екран, наречен Небесната Твърд, под който се намират траекториите на Небесните Светила. Слънцето се явява локално отражение на едно невъобразимо по-мощно Трансцендентно Светило, пребиваващо отвъд Небесната Твърд. Луната има ефирно полу-прозрачно естество, а звездите и планетите са невеществени електро-магнитни манифестации на етерно-вибрационните резонансни или хармонични трептения, създавани от Трансценденталните циклични еманации на Творецът-Творение!

 

Плоската-Земя---анимация---вер.-2.0.mp4-1
Плоската-Земя—анимация—вер.-2.0.mp4-1

 

В течение на хилядолетия, ето, това Истинно познание са разпространявали мъдреците пред адептите и то е пребъдвало во веки. Но, днес, всред разколно-разюзданата, антидуховно-бездушната, алогично-въздематериалистичната и психо-парализиращо технологизираната нарцистично-егоистична цивилизованост Господарите на Човечеството са разработили най-високотехнологични и кибернетични методи, за да скрият и унищожат завинаги това знание, посредством измамата на компютърните науки и информатиката.

За лаиците, които никога не са се занимавали с компютърни науки и Информатика, е обяснимо, че не се досещат и не могат да разберат технологията, чрез която се извършва измамата, но онези ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ по целия Свят, които са специалисти от бранша, работещи с програми за обработка на изображения, като Фотошоп, GIMP, или с програми за компютърно генерирани образи, като FlipBook, Flash, Blender, Poser, 3ds Max, Maya, Cinema 4D и други подобни, веднъж чули Истината за Плоската Земя скоро стават изследователи на измамата.

Преди Ерата на компютрите, Човек, разчитайки единствено на придобития непосредствен житейски опит, благодарение на собствените си сетива, разбираше Истината за Света. И, ако ние потърсим Исторически свидетелства на въздухоплаватели, то непременно ще намерим техни изявления, описващи Земята такава, каквато са я видяли с очите си и са я почувствали със сетивата си.

В книгата на Уилям Карпентър „Сто доказателства, че Земята не е кълбо“, четем:

„Въздухоплавателят може да види със собствените си очи, че Земята е Равна повърхност. Изгледът, който се разкрива пред него, дори на най-голямата достигната височина, е този на вдлъбната повърхност – точно това, което може да се очаква за повърхност, която е наистина равна, тъй като естеството на равнинните повърхности е да изглеждат сякаш се издигат до нивото на погледа на наблюдателя. Това е очевидна демонстрация и доказателство, че Земята не е кълбо.

В книгата „Зететична Астрономия – Земя, не кълбо!“ на Д-р Самюел Роуботъм, четем:

„Ако се изправим на палубата на кораб или се качим на мачтата му, или се издигнем над Земята с балон и погледнем морето, неговата повърхност изглежда като огромна наклонена равнина, издигаща се отдолу под нас, докато в далечината достигне нивото на очите и пресрещне линията на погледа…

Ако [наблюдателят] заеме място, където водата го заобикаля – като на палубата или на мачтата на кораб, от които не се вижда сушата, или на върха на остров далеч от континента – повърхността на морето изглежда, като че се надига еднакво от всички страни и го обкръжава като стените на огромен амфитеатър. Той сякаш се намира в центъра на голяма вдлъбнатина – огромен воден басейн, кръглия ръб на който се разширява или намалява, когато той заема по-високо или по-ниско положение. Този изглед е толкова добре познат на мореплавателите, че нищо повече не е нужно да се казва в негова подкрепа, но изгледът от балон е познат само на шепа наблюдатели и затова ще е полезно да цитирам думите на някои от тези, които са писали по темата.

„Очевидната вдлъбнатост на Земята, както се вижда от балон: Един съвършено оформен кръг обхваща всичко видимо: планисфера[1] отдолу, или по-скоро „вдлъбнато-сфера“, както може да се нарече сега, тъй като аз бях достигнал височина, от която Земята приемаше равномерно издълбан или вдлъбнат външен вид – оптична илюзия, която се увеличава, когато се отдалечаваш от нея. От най-голямата надморска височина, която достигнах, която бе около два километра и осемстотин метра, външния вид на Света около мен прие очертанията или форма като тази, която се създава, когато две изпъкнали часовникови стъкла се наложат с краищата им едно към друго, като балонът видимо се намира в центъра на кухината през цялото време на полета на тази височина.“Аеронавтика на Уайз.

„Друг любопитен ефект на издигането във въздуха е, че Земята, когато бяхме на най-голяма надморска височина, категорично изглеждаше по-скоро вдлъбната, приемайки вида на тъмна купа, отколкото на изпъкнала сфера, както естествено ние очаквахме. Хоризонтът винаги изглежда на нивото на очите ни и сякаш се издига, когато и ние се издигаме, докато накрая издигането на кръговата граница на линията на погледа стане толкова осезаема, че Земята приема аномалният вид, както казахме, по-скоро на вдлъбнато, отколкото на изпъкнало тяло.“Лондонския Голям Свят на Мейхю.

„Главната особеност на гледката от балон на значителна височина е, че надморската височина на хоризонта, който на практика остава на нивото на погледа на три километра и седемстотин метра, става причина повърхността на Земята да изглежда вдлъбната, вместо изпъкнала, и да се отдалечава при бързо изкачване, докато хоризонтът и балонът изглеждаха неподвижни.“ – Лондон Джърнал, 18-ти Юли 1857 година.

Г-н Елиът, Американски аеронавт, в писмо, описващо издигането му от Балтимор, казва следното за външния вид на Земята от балон:

Не знам, дали до този момент някога съм намеквал, че Аеронавтът може би е най-скептичния Човек по отношение на кълбовидната форма на Земята. Философията налага истина върху ни, но гледката на Земята от височината на балон е тази на огромен сухоземен басейн, като по-дълбоката част от който е точно под краката му. Докато се издигаме, Земята под нас изглежда, че се оттегля – всъщност потъва, докато хоризонтът постепенно и елегантно издига променлив наклон, простиращ се надалеч и все по-надалеч към една линия, която в най-високата си точка изглежда, че се свързва с небето. По този начин, в ясен ден, Аеронавтът се чувства така, сякаш е провесен на еднакво разстояние между огромната морскосиня вдлъбнатина отгоре и еднакво отдалечения сухоземен басейн отдолу.“

По време на важните издигания с балон, извършени наскоро с научна цел от г-н Коксуел и г-н Глайшер от Кралската обсерватория в Гринуич, бе наблюдаван същия феномен:

„Хоризонтът винаги се явява на едно ниво с гондолата.“ (Докладът на г-н Глейшър в „Час за отдих“ от 11-ти Октомври 1862 година)

„Плоскостта на Земята предлага друга заблуда за въздухоплавателя, на когото тя изглежда като вдлъбната повърхност и който определя линията на хоризонта като непрекъснат кръг, издигащ се по отношение на кухината на вдлъбнатата полусфера, прилично на ръба на плитко обърнато часовниково стъкло, на височината на погледа на наблюдателя, колкото и високо да се намира, синия въздушен слой отгоре се затваря, като съответстваща, но обърната обратно полусфера.“ (Докладът на г-н Глейшър в „Час за отдих“ от 21-ви Май 1864 година)

Изгледът, посочен в предходните откъси, е представен на следната диаграма:

Изглед от балон - Роуботъм - СТАМАТ
Изглед от балон – Роуботъм – СТАМАТ

 

Повърхността на Земята C – D, изглежда, че се издига до нивото на наблюдателя в гондолата на балона и в същото време Небето А – В изглежда, че се спуска и среща Земята на хоризонта H – H.“

 

Плоската-Земя-видяна-при-полет-с-балон---СТАМАТ
Плоската-Земя-видяна-при-полет-с-балон—СТАМАТ

 

Но, ако Читателят не може да отдели средства, за да се издигне с балон на няколко километра височина и да докаже сам на себе си Плоската Земя, а пък горепосочените свидетелства му се сторят недостатъчни, поради „давност“, и поиска да види по-съвременни, то трябва да търси много упорито, тъй като дезинформационната пропагандна машина е била запусната в действие преди много десетилетия и доказателствата са прилежно укрити. Авторът, все пак, ще приведе само още едно свидетелство – достатъчно убедително, тъй като идва не от някой друг, а от самия Огюст Пикар.

Огюст Антоан Пикар (1884–1962) бил Швейцарски физик, изобретател и изследовател, известен с рекордните си полети със стратостати, балони пълни с хелий, с цел изучаване горните въздушни слоеве, както и с изобретението си, наречено батискаф, с което изследвал океанските глъбини.

На 27-ми Май 1931 година Огюст Пикар и Пол Кипфер излетели от Аугсбург, Германия със специално направената от Пикар сферична херметизирана алуминиева гондола окачена на стратостат, и достигнали рекордна надморска височина от 15,781 метра. Скоро след приземяването на изследователите, журналист от списание „Популярна наука“ интервюирал Проф. Пикар, който описал Земята, видяна по време на полета, по следния начин:

„Историята на тяхното приключение надминава фантастиката. По време на издигането, алуминиевата топка започнала да пропуска. Те отчаяно я запушили с вазелин и отпадъци от памук, спирайки изтичането. През първия половин час, балонът се издигнал скорострелно нагоре на 14,5 километра. През илюминаторите наблюдателите видяли Земята през медно-оцветена, а след това синкава мъгла. Приличала на плосък диск с обърнат нагоре ръб. На височина 16 километра небето имало вид на бездна – тъмно синя. – списание „Популярна наука“, Август 1931 година, страница 23.

Това свидетелство в никакъв случай не може да бъде отхвърлено с лека ръка! Проф. Огюст Пикар е старейшината на фамилия изследователи и изобретатели и думите му не са лекомислено подхвърлени. Друг е въпросът, че с течение на десетилетията, той бил заставен да замълчи и да приеме Хелиоцентричната лъжа, но за нашето изследване това е без значение. Единствено важно е, че той непосредствено след издигането си на 16 километра височина заявява, че Земята е плоска!

 

Проф.-Огюст-Пикар-свидетелства-за-Плоската-Земя---СТАМАТ
Проф.-Огюст-Пикар-свидетелства-за-Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Това изказване е много важно, тъй като отразява непредубедените наблюдения на квалифициран свидетел, който не се страхувал да изкаже истината, поради това, че през 30-те години на ХХ-ти век, пропагандата не била така зверски ожесточена като днес, индоктринацията в лъжовната Хелиоцентрична парадигма напредвала много бавно, а и огромната част от Човечеството не е било подвластно на нейната измама, а знаело и поддържало Истината за Плоската Земя, предавана през хилядолетията! В действителност, целта на извършваните по това време височинни полети с балони била да се докаже или да се опровергае кълбовидната Земя и чрез нея Хелиоцентричната система. И представете си каква била изненадата, когато изследователите доказали, че Земята е плоска, тъй като гледката, която се разкривала пред тях от голяма височина е обяснима единствено със Закона за Перспективата върху плоски повърхности, който гласи:

Височината и ъгълът, на който даден обект се вижда, намаляват, колкото повече наблюдателят се отдалечава от обекта, докато в определен момент линията на погледа и привидно издигащата се повърхност на Земята – от гледна точка на наблюдателя, се срещнат на линията на хоризонта в убежната точка, отвъд която обектът е невидим. Всички успоредни линии, равноотдалечени от линията на погледа, се срещат в една и съща точка, същевременно линии с различна отдалеченост срещат линията на погледа на различни разстояния, а точката, в която се срещат, е там, където всяка една от тях образува ъгъл от една градусова минута с линията на погледа, и тя се дефинира като убежна точка.

Само този и единствено този Закон обяснява феномена, който се разкрива пред очите на изследовател, достигнал много голяма височина с балон или с друго въздухоплавателно средство, което може да зависне във въздуха, за да се проведе експеримент, и чийто поглед е необезпокояван от никакви прегради право напред към хоризонта, право надолу към Земната повърхност и право нагоре към Небесата. Гледайки към хоризонта и завъртайки се около себе си, той ще установи, че хоризонтът не се извива нито надолу, нито нагоре, както би било върху повърхността на сфера, а е на линията на погледа му и представлява права линия, която го обгражда отвсякъде.

 

Перспективата-видяна-от-височина---СТАМАТ
Перспективата-видяна-от-височина—СТАМАТ

 

По време на такъв полет наблюдателят ще установи, че хоризонтът всъщност представлява правата на срещане на всички сближаващи се линии на Перспективата върху равни повърхности, обусловена от различната структура на двете основни среди същностни за Света, който обитаваме, а именно: Земната повърхност – суша и вода, от една страна, и въздуха – Атмослоя, върху тази повърхност, от друга страна. Същевременно, гледайки към коя и да е точка от хоризонта, този изследовател ще установи, че всички линии и форми встрани от него, над него и под него – Земен релеф или водна повърхност, се срещат на хоризонта, който е на линията на погледа. Гледайки надолу към Земната повърхност точно под краката си, той ще установи, че всички успоредни линии, равноотдалечени от линията на погледа му, се срещат в убежната точка, която е точно под краката му и преставлява най-ниската част от гледката. Гледайки нагоре, той ще открие, че точно над него Небесната бездна е най-дълбока и най-далеч.

Всички тези наблюдения, описани от въздухоплавателите по-горе и от десетки хиляди други, са в пълна последователност с Феномена Перспектива върху равни повърхности и неоспоримо доказват Плоската Земя.

Съвсем логично е, че ако обитавахме кълбо, то нито една от тези гледки нямаше да съществува, тъй като сферата би обусловила „дъгообразен хоризонт“, който с увеличаване на надморската височина би се спускал надолу и все по-надолу спрямо линията на погледа на наблюдаващия го от издигащ се балон или друго въздухоплавателно средство. Така че, в този напълно въображаем и несъществуващ в нашия Свят пример, с издигането си във височина, наблюдаващият би свеждал поглед надолу все повече и повече, за да види линията на „дъгообразния хоризонт“, който би се намирал вече под самия него и нормалната водоравна линия на неговия поглед.  Обаче, такава ситуация никой Човек с очите си никога не е виждал в ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ СВЯТ, а е гледал само на заснетите със свръх-ширикоъгълни (изкривяващи правите линии) обективи или фалшифицираните с Фотошоп или CGI снимки и видео-материали на Световните Масонски Космически агенции!

 

 

Тема LІІІ-та:

Опровержение на лъжите на Хелиоцентризма

 

В Изследване Шесто и в Изследване Десето от Книга Първа, разгледахме обстойно лъжите на Хелиоцентриците, но все пак авторът би предложил на Читателя една ежедневна и обичайно срещаща се гледка, която, ако бъде наблюдавана с трезв и необременен от Образователната система и масмедийната пропаганда разсъдък и ако бъде подложена на логическо обосновано тълкуване, то във всички случаи ще доведе до разкриване на Истината за неподвижната Плоска Земя. Нека Читателят погледне високите бълващи дим комини на предприятията и централите или, ако е зима, да погледне пушещите комини на къщите и да прецени в каква посока се разсейва дима – винаги на Запад или в някоя друга посока. В случай че уважаемият Читател не е в състояние да определи посоките на Света, нека погледне пушещите комини по време на безветрие, когато димът се издига право нагоре в Небесата. Изводът от тези наблюдения е повече от ясен: димът, тъй като е с по-малка плътност от околния въздух, оказващ високо налягане, се издига към въздушните слоеве с по-малка плътност и се разсейва по посока на вятъра, а при безветрие – вертикално нагоре.

Ако след това Читателят включи вентилатор или друга машина с бързоподвижни или въртящи се части, то непременно ще усети вятър, или въздушен поток, породен от завихрянето на въздуха от движещите се твърди повърхности на машината. Въздушните потоци възникват, поради факта, че газовете не са свързани към повърхностите на твърдите тела, а се движат свободно, запълвайки всички празни пространства между твърдите тела, като в същото време въздушния (или флуиден) поток е винаги в посока, противоположна на посоката на движение на твърдото тяло.

Въздухът, респективно флуидите, не са в състояние да се свържат, иначе казано не се прилепят или залепват неподвижно, към повърхностите на твърдите тела и затова, когато последните се движат, поради преместването си, предизвикват потоци и завихряне във въздуха или в друг флуид, в който са „потопени“! До тук няма изненади и всичко, което наблюдаваме е в съгласие с ежедневния опит и в пълна последователност със Законите на термодинамиката!

Но, според Хелиоцентриците, когато се стигне до фантазното въртящо се кълбо, наречено от тях „планета“ Земя, то Физичните закони, които сме изучавали, и потвърдили за себе си верността им по време на целия си живот, престават да действат!

Но, как така престават да действат?

Ами, ето, така! Хелиоцентриците ни заставят да повярваме, че живеем върху въртящо се със скорост от 1666 км/ч твърдо кълбо, с океани по повърхността, въпреки че ние знаем, че нито водата, нито който и да е флуид може да се прилепи към външната страна на въртящо се твърдо тяло. Още повече, че, според Законите на Физиката, въртящото се твърдо тяло задължително образува завихряне във флуида, в който е потопено, тъй като последният не е свързан с него по никакъв начин. Това означава, че след като потопената в газове „кълбовидна“ Земя се върти около оста си с 1666 км/ч в Източна посока, то околният въздух трябва да се завихри с много над 1000 км/ч в Западна посока, с други думи, ние би трябвало постоянно да живеем в Хипер-Супер-Ураган, духащ в Западна посока и помитащ всичко след себе си!

 

Газовете-не-могат-да-се-залепят-върху-въртяща-се-топка---СТАМАТ
Газовете-не-могат-да-се-залепят-върху-въртяща-се-топка—СТАМАТ

 

Най-голямата лъжа, обаче, идва, когато запитаме Хелиоцентриците, защо не живеем в породения от въртящото се Земно кълбо постоянен Хипер-Супер-Ураган, движещ се със свръхзвукова скорост в Западна посока, разрушавайки всичко по пътя си? Тогава тези псевдоучени-измамници ни сервират много „изискан“ отговор: „Гравитацията“! Те ни заставят да повярваме, че целият въздушен слой е свързан неподвижно върху това имагинерно, въртящо се със свръхзвукова скорост кълбо, което е причината да не съществува постоянен въздушен поток в Западна посока, както и постоянни турболенции и завихряния, вследствие движението му! В същото време, обаче, те ни заставят да повярваме и в друг абсурд, че вътре в този уж неподвижно залепен за въртящото се около оста си с 1666 км/ч Земно кълбо въздушен слой, все пак съществуват ветрове, урагани, циклони и всякакви други въздушни потоци, които необезпокоявани от „Гравитацията“, залепила неподвижния съседен въздух, се движат във всевъзможни посоки върху повърхността на въртящото се кълбо!

Това е колосално огромен Когнитивен дисонанс: първо, въртящото се кълбо Земя е свързало неподвижно целия въздушен слой върху повърхността си и затова не съществуват свръхзвукови Хипер-Супер-Урагани, духащи постоянно в Западна посока, породени от въздушните потоци и завихряния при въртенето му, и, второ, въпреки че въздушният слой е прилепен, за да няма Хипер-Супер-Урагани, то все пак съществуват всевъзможни по сила ветрове и въздушни течения, духащи във всички посоки, както и многобройни циклони и урагани! „Гравитацията“, измислена от Окултиста Масон Евреин Исаак Нютон, наистина е твърде избирателна и много специална или направо казано МАГИЧНА, тъй като прави отделни споразумения както с различните части въздух, като на някои части позволява движение, а на други – не, така и с птиците и мушиците, хвъркащи навсякъде в здраво залепения въздушен слой, а също и с морските течения и с рибите, на които разрешава всякакво движение в огромната океанска шир, иначе неподвижно здраво прилепената с невъобразимо огромни по мащаб мощни сили върху повърхността на въртящото се около оста си с 1666 км/ч Земно кълбо!

Ето, такава е вътрешно противоречащата „желязно неумолима логика“ на Хелиоцентриците, които решават безбройните проблеми на изфантазираната си парадигма с магията на измислената „Гравитация“ – най-абсурдната нелепица, съществувала някога в Човешкото мислене!

 

Изригването-на-вулканите-доказва-неподвижната-Плоска-Земя---СТАМАТ
Изригването-на-вулканите-доказва-неподвижната-Плоска-Земя—СТАМАТ

 

Че Хелиоцентризмът е нескопосна измислица, е повече от разбираемо предвид хилядите доказателства както предложени в Книга Първа, така и дадени от други Зететични изследователи, затова авторът би предложил само още две. Нито утвърденият Академичен модел на Слънчевата система, с въртящи се в елипсовидни орбити около невъобразимо гигантско Слънце твърди кълба, отдалечени от него на стотици милиони и милиарди километри, нито мнимите „алтернативни“ модели, като например Спираловидният (Хеликоидален) модел на вихровата Слънчева система на ДджСадху, който представя планетите, въвлечени и въртяни във вихровия поток, създаден от стрелкащото се с невъзможно висока скорост Слънце, могат да обяснят явленията, наблюдавани от всеки разумен Човек, живял някога на този Свят.

Хелиоцентричната система, например, „учи“, че Меркурий, обикаляща на 69,817,079 километра от Слънцето, и Венера, чиято орбита отстои на 108,941,849 километра, са „вътрешни планети“ спрямо Земята, стрелкаща се на 152,097,701 километра от въображаемото гигантско огнено кълбо. Това означава, че тези две „планети“ обикалят с десетки милиони километри по-близо до Слънцето отколкото Земята и НИКОГА не биха могли да се намират „зад“ нейната орбита, тоест откъм страната на „външните планети“ Марс, Юпитер, Сатурн и така нататък, обикалящи по много по-отдалечени орбити на стотици милиони и милиарди километра от Земята. Хелиоцентричната система „учи“, също така, че смяната на деня с нощта на Земята се определя от въртенето около оста й, така че на осветената от Слънцето „полусфера“ – в посока към „вътрешните планети“, е ден, докато на противоположната „полусфера“ – откъм орбитите на „външните планети“, е нощ.

Тогава, следвайки учението на Хелиоцентриците, „вътрешната“ планета Меркурий, обикаляща с 82 милиона километра по-близо до Слънцето по по-малка орбита спрямо Земната, и „вътрешната“ планета Венера, въртяща се с 43 милиона километра по-близо до Слънцето, също по „вътрешна орбита“ спрямо Земната, би трябвало да се намират ВИНАГИ от страната на осветената Земна „полусфера“. Следователно, „вътрешните планети“ Меркурий и Венера би трябвало ВИНАГИ да са видими само от осветената Земна „полусфера“! Казано с други думи, Човек би трябвало да вижда Меркурий и Венера САМО и ВИНАГИ през ДЕНЯ и НИКОГА през НОЩТА!

Но, житейският опит учи и ние, използвайки собствените си очи, можем да видим Небесните Светила, носещи имената на Древноримските богове Меркурий и Венера, в зависимост от техните цикли, както през деня, така и през нощта, без значение в коя точка на Света се намираме! Този факт доказва, че те не са кълба, въртящи се по „вътрешни орбити“ около Слънцето! Ето, дори само тази Истина е достатъчно съкрушителен удар, силата на който разрушава на пух и прах цялата измислена парадигма на Хелиоцентризма и разобличава Масонската измама!

Търсейки в Интернет, ние ще намерим достатъчно много фотографии на любител-астрономи и блогъри, които не са запознати с Истината за Плоската Земя, но въпреки това са публикували изобилие от среднощни снимки на Луната и Венера заедно, като например: bgr.com, eu.usatoday.com, cs.astronomy.com и така нататък.

 

Венера-е-видима-през-нощта-в-противоречие-на-Хелиоцентризма---Плоската-Земя---СТАМАТ
Венера-е-видима-през-нощта-в-противоречие-на-Хелиоцентризма—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Хелиоцентризмът „учи“, че Лунните фази представляват формата на осветената от Слънцето част от Лунната повърхност, вследствие на това, че тя заема различни положения спрямо осветяващото я Слънце и Земята. Но това обяснение се разминава напълно с наблюдаваните от всеки разумен Човек явления, а именно, появяването на всички фази, включително и Новолуние, през деня, когато виждаме едновременно и Слънцето и затъмнената Луна, заемащи съвсем различно, близко или далечно, място в Небесата. Тези явления означават, първо, че Слънцето не е причина и няма нищо общо с фазите на Луната, тъй като то, според Хелиоцентризма, би трябвало да „огрява“ цялата Луна, но ние с очите си виждаме, че в действителност тя е частично или напълно затъмнена. И второ, според собствените ни наблюдения и Законите на Логиката, Луната не е възможно да бъде „огрявана“ от Слънцето, поради причината, изтъкната по-горе, че то не предизвиква затъмняването й. В такъв случай, трябва да признаем, че остава една-единствена възможност, а именно, Луната свети със собствена светлина, а Лунните фази и затъмнения са оптични явления, породени от самото й естество, взаймодействащо с цикличните електро-магнитни етерно-вибрационни феномени, предизвикани от особеностите на Небесната Твърд, през която преминават Трансценденталните енергии, създали и поддържащи Вселената.

 

Фазите-на-Луната-доказват-Плоската-Земя---СТАМАТ
Фазите-на-Луната-доказват-Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Точно противоположно на мнението на цивилизованите, пазещите в съзнанието си и Сърцето си непокътната Истината за Плоската Земя съвсем не са пренебрежимо малцинство от Човечеството, а вече са милиарди! Трансценденталната ни същност, предавана от хилядолетия, е дълбоко пазена в душевността на Народите, все още незасегнати от мракобесната Властваща клика. Освен това, в последното десетилетие, благодарение на Първата вълна Пробудили се Личности, ежедневно десетки хиляди цивилизовани извръщат погледа си надалеч от злободневната лъжа и провиждат Истинския Свят. Постепенно, осъзнавайки фактите, че предполагаемото от Хелиоцентриците движение на Земята, не се вижда, не се усеща и никога не е било регистрирано от нито един физичен експеримент, защото е просто фикция в тяхната измама, както и че хоризонтът е винаги равен и на нивото на погледа, независимо от височината, на която се намира наблюдателят, а заоблеността на Земята се вижда само на съвременни снимки и филми, ловко подправени с помощта на Фотошоп или CGI, то Търсещият би се запитал откога започва фалшификацията на изображенията и по какъв начин се постига тя.

 

МИР и ЛЮБОВ!

1-ви Юли 2019 година

 


[1] Планисфера – звездна карта начертана върху Полярна азимутална равноотдалечена проекция на Земята.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *