Ционизъм, наричан още Ротшилдов Ционизъм, се нарича Религиозната военно-политическа доктрина, която се основава на вярата, а не на фактите, че преди 2000 години Царството Израел исторически е съществувало в определени граници.
В средата на ХХ-ти век Ционистите изискаха от Великите сили да им бъдат дадени тези територии, които те продължават да разширяват с огън и меч. На изображението е показан Ционисткият знак и символите на Ционистките тайни общества и банди.
Неразбиваем фундамент на идеологията Ционизъм е вярата, да подчертаем вярата, в недоказуемата фантазия, че Евреите са „Богоизбран Народ“, на който бог Йехова/Яхве е отсъдил да даде „Обетованата земя“! Тази мощна алегория от Юдейската и Християнската книжнина измамно преднамерено се представя пред Народите за „историческа истина“.
Ционистите също така вярват, да подчертаем вярват, приемайки алегориите от Писанията за истини, както и без наличието на каквито и да са документи, че истинските граници на Израел трябва да обхващат, освен сегашен Израел, още и Газа и Западния бряг, както и Ливан, Ирак, Сирия, Йордания, Кувейт, Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Оман, Йемен, част от Турция и Египет на Изток от река Нил. В доктрината Ционизъм горепосочените територии се наричат Ерец-Израел, ארץ־ישראל, тоест Земята на Израел.
Тази „Обетована земя„, тоест обещана от бог Йехова на Евреите земя, от Историята ни е известна като Южната част на по-всеобхватните регионални наименования като Ханаан, Сирия, Аш-Шаам и Левант. През последните 5000 години, тя е била владяна от: древните Египтяни, Финикийци, Филистимци, Ханаанци, Юдеи, Асирийци, Вавилонци, Ахемениди, древни Гърци, Римляни, Парти, Сасани, Византийци, Араби Рашидон, Умайади, Абасидския и Фатимидския халифат, Кралете на Кръстоносците, създали Йерусалимско Кралство, Айюбиди, Мамелюци, Монголи, Османски Турци, Британската Империя и съвременните Йорданци, Египтяни и Палестинци.
Въпреки че през последните 5000 години, гореспоменатата територия е била под властта на мощни Империи или пък върху нея са съществували десетки Държави, Ционистите заявили най-отговорно, и Великите сили им „повярвали“, че тези земи били тяхна собственост преди 1900 години и те си ги искали обратно! Единственият „документ за собственост“, който Ционистите някога са представяли пред Света, за да докажат, че гореспоменатите територии са „техни“, е една алегорична Религиозна книга, написана от самите тях – Тората, или част от известната на Християните Библия!
Според Религиозната доктрина Ционизъм, обаче, този алегоричен „документ за собственост“ е завинаги най-валидния документ в целия Свят и във всички времена! Тъй като, според Ционистите, това били думите на бог Йехова, записани преди три хиляди години от Юдейските пророци!
По този начин, един древен сборник от анонимни Религиозни притчи, основани върху символичността и образната метафоричност, стана най-всесилния правен документ през ХХ-ти век!
Глава Пета: Ционизмът – претворяване на Хегеловата диалектика Тема ХІХ-та: Методика на Социално-политическото инжениране Тема ХХ-та: Границите на Еврейската Държава са установени в Тора и Библията Тема ХХІ-ва: Юдаизмът определя племенната идентичност на Световното Еврейство Тема ХХІІ-ра: Хазарският Каганат – Родината на Ашкенази Евреите Тема ХХІІІ-та: Кралската „Декларация на Балфур“ Тема ХХІV-та: […]
Глава Дванадесета: Постхуманизмът – безславният край на Човечеството Тема LХІІ-ра: Масонството и Ционизмът в Руската Империя и в България Тема LХІІІ-та: Родословие на Комунистическия Ционизъм Тема LХІV-та: Еврейската Октомврийска Социалистическа Революция и Сектата на скопците Тема LХV-та: Постхуманизмът – Световният Суперинтелект, управляван от Нисшия Астрал Тема LХVІ-та: Съживяване на връзката с Творецът-Творение […]
VІ. За Българите и Българщината, или „Поради что се срамуваш да се наречеш Българин…“ Както самите събития, случили се през последните три десетилетия, неизбежно обсебили мислите на всички родолюбци, така и изводите, наложили правотата си, изследвайки задълбочено и обосновано фактите и тяхната взаимосвързаност, изискаха от автора да стигне до заключението, че […]
