Терминът „теория“ започва да се използва в Латинския език през ХVІ-ти век със значението „концепция, умствена схема“. Той произлиза от Старогръцкия философски термин θεωρία (теория), означаващ „съзерцание, спекулация, начин да се гледа на нещата“. Той пък идва от θεωρώ (теоро) – „спекулирам, обмислям, считам“ и от θεωρός (теорос) „зрител“, който излиза от θέα (теа) „възглед, поглед“ + ὁρέω (хорео) „погледни, виж!“.
Теорията определя принципните методи в науката или изкуството, но не и самата практика. Тя предлага обяснение на нещата и явленията на основата на разсъждения, предположения и спекулации. Нейни апологети са натур-философите, като Нютон. С други думи, теорията е възможно обяснение, с несигурен статут основан върху предположения, догадки и спекулации и подлежи на експериментиране.
Точно обратното на това, което казват масмултимедиите и Образователната система, теорията не представлява доказано твърдение. Доказаните твърдения се наричат теореми и се считат за отчетни и докладни материали относно действителни събития и факти.
Когато следваме Зететичния научен метод, в началото поставяме въпрос към Света. След това проектираме експеримент и веднага пристъпваме към експериментиране и събиране на данни. Направените по този начин изводи са безпристрастни, тъй като не са под влияние на предварително създадената хипотеза. Зететичният метод поставя учения на мястото на безпристрастен свидетел и документьор на случващите се събития. Той прави от него умствено и интелектуално необременен събирач на факти и търсач на Истината. Единствената цел на Зететикът е с чисти сетива, здрав разум и ясен разсъдък да успее да „заснеме“ реалния феноменален Свят!
От своя страна, теоретикът предварително създава хипотеза, която по всякакъв начин се стреми да докаже, тъй като в нея е вложил и средства и реноме. Така, теоретичният метод става един неразумен метод на научно изследване, поради това че насажда предубеждения, втъкава предразсъдъци, вмъква пристрастия, смесва интереси и влияния от всякакво естество, вследствие на създаването на хипотеза още в началния етап на метода, преди да бъдат извършени експериментите.
В древна Гърция, Орфиците използват думата „теория“ със значението „страстно съчуствено съзерцание“. При Масонът Питагор тя означава „страстно съчуствено съзерцание на математическите знания“. Той считал, че това интелектуално занимание е пътя за достигане на най-високото ниво на съществувание. В Езотеричната литература се казва, че действителният произход на Масонството се корени в Трансценденталните занимания и Магическите практики на Цар Соломон – שְׁלֹמֹה.
Питагор въвел Масонството в Европа, чрез своята школа в Кротона, Италия. Там той преподавал Езотеричните знания събрани при пътуванията му из Египет, Мала Азия и Халдея. В учението на друг Масон, Аристотел – Ἀριστοτέλης, теорията бива противопоставена на практиката – πρᾶξις. Такава тя остава и до днес – отвлечени интелектуални разсъждения и спекулативни предположения.
Питагор за пръв спекулирал, че Земята може би е кълбо. В продължение на две хиляди години тази теория остава неизвестна и без поддръжници. Две хилядолетия по-късно, друг брат-масон подновил безумната лъжа. Масонът Николай Коперник представил наново тази налудна теория в трактата си „За въртенето на небесните сфери” през 1543 година. Но все пак Коперник имал малко съвест, за да публикува измислиците си, едва когато бил на смъртно легло, като настоявал за чисто хипотетичния им характер.
На помощ на Масона Коперник идват братята му Масона Розенкройцер Йохан Кеплер, Масона Галилео Галилей и Евреина Масон Сър Исаак Нютон, за да продължат да заблуждават Човечеството с недоказаните си и безпочвени предположения и да спекулират с теории.
Няколко години Розенкройцерът Кеплер бил асистент и изучавал систематизираните данни от астрономичните наблюдения на Тихо Брахе. Брахе бил най-известният изследовател на Геоцентризма и поддръжник на Плоската Земя през Средновековието. В един момент, кукловодите на Йохан Кеплер решили, че Тихо Брахе представлява сериозна заплаха за разпространяването на теорията на Хелиоцентризма в университетите. Брахе бил вещ в науките изкусен оратор и убедително печелел в научните дискусии. Тогава те заповядали на Кеплер да отрови с живак учителя си.
Илюминатската Хелиоцентрична парадигма била основно теоретизирана от Масона Сър Исаак Нютон – Великият Майстор на „Ордена на Сион“, който измислил недоказаната и до днес гравитация.
Исаак Нютон в своето време бил по-известен като Кабаллист, Мистичен окултист, Алхимик, изследовател на Еврейството и Библията. Нютон бил направил задълбочени изследвания върху Книга Откровение на Иоана. Той превел за пръв път на Английски език „Смарагдовата плоча на Хермес Трисмегист“.
В биографичната книга „Исаак Нютон: Последният магьосник“, Майкъл Уайт пише: „Образът на Нютон, повече отколкото на кой и да е друг учен в историята, е бил закрилян, както от учениците му, така и от поколения биографи, които са ни представили едно неточно и понякога напълно лъжливо описание на живота му.“
След като Исаак Нютон бил посветен в рицарство от Кралица Ана през 1705 година, той приел за герб кръстосаните Човешки кости върху черен фон. Този явен Масонски символизъм бил затвърден и върху възпоменателната плоча над входната врата на Имението „Уълсторп”, в близост до Калстъруърт в Линкълншър. Надписът на нея гласи: „В това Имение е роден Сър Исаак Нютон, Рицар, 25-ти Декември 1642 година”.
Всеки освободил ума си от оковите на масмултимедиите, знае, че историята на Човечеството е била многократно дезинфекцирана, променяна и нагаждана спрямо политическата конюнктура. Известното „научно“ наследие на Сър Исаак Нютън в огромната си част принадлежи към митологията, създадена от блюстителите на Атеистично-материалистическата Масонска официозна история. Научната клика издигна Нютон на пиедестал и го отъждестви със собствената си механистична Вселенска парадигма. Този светоглед, обаче, е напълно диаметрално противоположен на възгледите на Нютон.
Но нека оставим Философите и учените настрана. И нека Читателят сериозно се вдълбочи в спомените си и се замисли, дали някога самият той е почувствал с някое от сетивата си, че Земята под краката му се върти с 1666 километра в час. Дали Читателят усеща в момента, че се стрелка в пет различни посоки с умопомрачителните 3,036,870 км/ч постоянна скорост, неизвестно и необяснимо по какъв начин постигната и с какви средства и енергии поддържана.
Казва ни се, че за географската ширина на България, Земята се върти със свръхзвуковата скорост от 1300 километра в час! Здравомислещит Човек на момента би се изсмял на такова налудно и безумно твърдение! Нека Читателят си представи тих Слънчев есенен ден, когато ни тревица, ни листец, ни цветец потрепва. И тогава ли той се върти в Източна посока със свръхзвукова скорост от 1300 километра в час и се стрелка в пет различни посоки с над 3 МИЛИОНА километра в час???!!!
ПРЕВОДНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ІV. Измамата за динозаврите – динозаврите никога не са съществували! от Ерик Дубей Сряда, 9-ти Септември 2015 година Класът Динозаври (Dinosauria) първоначално е бил определен от „Сър” Ричард Оуен от Кралското Дружество и Директор на Отдела по Естествена История на Британския Музей през 1842 година. С други думи, за пръв път съществуването […]
Изследване Десето: Зететика и Теория, Зететичен метод и Теорeтичен метод Пробуждането на Човечеството. Истинната Зететика срещу измамната теория. Откъс от „Земя, не кълбо!“ на Д-р Самюел Роуботъм. *** „Осъждането, без изследване, е върхът на невежеството.” Уилям Пейли (1743-1805) – Английски духовник и философ *** „За да откриеш кой те управлява, разбери […]
