Категория: ретрорефлективен матинг

Много преди навлизането на компютърните методи за генериране на изображения и обработка на видео, съществува технологията ретрорефлективен матинг. Технологията била изобретена в корпорацията 3М от Филип Палмквист през 1949 година, когато той спечелил и наградата на Филмовата Академия за нея. Оттогава ретрорефлективият матинг се използвал много активно във всички големи филмови продукции, чак до 80-те години на ХХ-ти век.

Ретрорефлективен матинг

Кинематографичната техника ретрорефлективен матинг представлява комбинирано заснемане, позволяващо съвместяването на актьори и предмети с предварително заснет фон. Тази техника на комбинирани снимки има съществено предимство пред матинга със задна проекция, при който фонът се проектира на полупрозрачен екран зад актьорите. Недостатъкът на матинга със задна проекция е, че кинокамерата заснема сенките на актьорите и предметите, намиращи се пред фоновия екран. Този дефект не съществува при технологията ретрорефлективен матинг.

Описание на технологията

Статичните панорамни снимки на пейзажи биват прожектирани върху частично амалгамирано огледало, поставено диагонално пред камерата. Прожектираното изображение осветява както актьорите, така и обратно отразяващия сребрист екран, разположен зад тях. Прожектираното изображение не се забелязва върху изпълнителите, защото интензитетът му е много по-нисък от този на общото осветление. Екранът отзад, въпреки това, селективно го отразява обратно към основната кинокамера.

Прожектираното изображение преминава през частично амалгамираното огледало, заедно с образите на актьорите, и се вижда като заден фон на завършената филмова сцена. Тази техника позволява много по-реалистични изображения, отколкото матинга със задна проекция. И двата метода днес са почти напълно изместени от по-гъвкавите технологии за компютърна обработка на изображения, заснети пред син или зелен екран (CGI).

При процеса на ретрорефлективния матинг, Скочлайт екрана бива разположен в задната част на звукоизолираната сцена. Равнината на лещите на камерата и Скочлайт екрана трябва да бъдат разположени под ъгъл точно 90° един спрямо друг. Киномашина прожектира сцената върху Скочлайт екрана през полупрозрачно огледало, така че светлината преминава през частично амалгамирано огледало, пропускащо част от светлината към камерата. По този начи, актьорът, застанал пред Скочлайт екрана, се поява „вътре” в прожектирания образ.

Стенли Кубрик използвал ретрорефлективен матинг, за да заснеме „прилуняванията“ на НАСА

Когато Световноизвестният режисьор получил нареждане да фалшифицира мисиите на Аполо, той се видял принуден да усъвършенства тази технология. Поради огромните пространства, на които се извършвали снимките, и за да добие нужния реализъм Кубрик решил да съшива и прилепя множество Скочлайт екрани. 

Скочлайт представлява материал за екрани, създаден от компанията 3M. Материалът е направен от милиони малки стъклени зрънца, всяко с големина от около 0,4 мм. Тези стъклени мъниста много ефективно отразяват светлината. 

Знаейки вече принципа на технологията, Зететичният изследовател, използвайки бистър ум и трезва логика, много лесно може да докаже фалшификацията „Аполо„.

Издайническите следи от използването на ретрорефлективен матинг

Необходимостта от фоновия Скочлайт екран, представлява и първата следа. За да не се вижда долният му край, непосредствено до реалния декор, той трябва да бъде скрит. Стенли Кубрик поставял винаги редици от камъни или възвишения в близост до дъното на сцената, за да прикрие прожекционния екран. Наличието на предмети между Скочлайт екрана и декора, обаче, не могат да заблудят острото око на професионалиста и той веднага разкрива кинематографичния трик.

Втора издайническа следа представлява липсата на промяна в детайлността на изображенията в дълбочина, която е свързана с фотографския феномен дълбочина на рязкост. Дълбочината на рязкост зависи от фокусната равнина, на която е настроен обективът на камерата. НАСА твърдят, че са използвали 70-милиметрови филми на Луната, които имат изключително малка дълбочина на рязкост. Въпреки това, няма нито една снимка от „Лунната одисея„, която да не е на фокус! Това е абсолютно невъзможно!!!

Друга издайническа следа е несъвършенството и неравномерността в текстурата на Скочлайт екрана. Тези дефекти създават така наречените „геометрични фигури“ на задния фон. Също така, дефектите на екрана довеждат до дисперсия на отделни снопове светлина, които се забелязват на снимките от „Аполо„. Естествено, за професионалистите, които са изчистили съзнанието си от масмултимедиината дезинформация има още безброй много доказателства. Но нека те самите започнат разследвания върху наглата  манипулация, наречена „Аполо„.