Категория: Хазарският Каганат

Хазарският Каганат бил мощна Средновековна Държава, простирал се върху територията от Днепър до Каспийско море. Той владеел земите на Западнотюркския (Тюркютския) Каганат и Кубратова Велика България, като в разцвета си обхващал площ от 3,000,000 км².

Хазарските владетели разбили Стара Велика България след смъртта на Кан Кубрат и я завладяли през 668 година. Свободолюбивите Българи, които не искали да живеят под Хазарско робство, начело с Кан Аспарух се оттеглили към Долни Дунав и се заселили в Онгъла. Най-големият син на Кан Кубрат и негов наследник на престола, Батбаян, се признал за васал на Хазарския Каган. Предвожданите от него Българи, които се чувствали удобно под робство, останали в земите си. Те са известни в Историята под наименуванието „Черни“ или „Вътрешни“ Българи.

Хазарският Каганат владеел земите, през които минавала най-голямата Световна търговска артерия през Средновековието – Пътя на коприната, свързващ Източна Европа и Югозападна Азия. Той се превърнал в едно от най-големите търговски средища по онова време, играейки ключовата търговска роля на кръстопът между Европа, Китай, Близкия изток и Киевска Рус в продължение на около три века (650–965).

Хазарите били известни на съседните страни като лъжци, измамници, разбойници, пътни обирджии, нападащи кервани, изнасилвачи на преминаващи през земите им пътници, похитители на момичета и жени, които продавали за сексуални робини, педофили, убийци, крадци на самоличност, или иначе казано, възможно най-долните Социални паразити.

Властващият Елит бил дори по-лош и от обикновените хора, тъй като подкрепял криминалното поведение и институциализирал отвличането на хора и продажбата им в робство, увеличавайки социопатията, насилието и злото. От своя страна, Аристокрацията използвала Вавилонския Талмудически сатанизъм и извършвала Човешки и дори детски жертвоприношения, за да почерпи Окултна енергия от Нисшия Астрал и да укрепи властта, и да умножи богатствата си.

Хазарският Каганат приел Юдаизма за Държавна Религия

През 730 година Каган Булан официално приел Юдаизма и започнал да го налага, като Държавна религия. Според историка Лев Гумильов, обаче, първите Евреи, разпространили Юдаизма в Хазарските земи, били Персийски изгнанници, които пристигнали още през 524 година.

Според напълно достоверния по този въпрос Византийски Аристократ, монах и летописец Теофан Изповедник (758–818), който служил в двора на Император Лъв IV-ти Хазар, син на Константин V-ти Копроним и Чичак, или Ирина Хазарска, дъщеря на Каган Вирхор, или Бихар, Хазария била наричана „Туркия“, а Народа й – „Турците на Изтока“. Византия водела непостоянна политика на войни и приятелски взаимоотношения с Хазария, но в началото на Х-ти век окончателно скъсала съюза с нея и през 940-те години превзела Крим.

През следващите десетилетия, настъплението на Царството Хорезъм от Юг, на Узите и на Киевския княз Владимир I-ви от Север разбили напълно Каганата, като за официален негов край се сочи 1048 година. 

Постепенното разпадане, от средата на Х-ти век, и окончателното разбиване на Каганата, в средата на ХІ-ти век, обрекло по-голямата част от Хазарите на гонения и изселвания, които продължили може би два века. Една част от тях мигрирали в Източна и Централна Европа. Друга част от Хазарите се разселила из Киевска Рус и в останалите части на Азия, впоследствие владяни от Монголската Империя, Московското княжество и Руската Империя.

Именно тези, приели през VІІІ-ми век Юдаизма и разселили се два-три века след това из Евразия Хазари, станали известни след това като Евреи Ашкенази! Те нямали нищо общо с Древните Израелтяни, тъй като не били Семитски племена (араби или юдеи) и не произхождали от Арабския полуостров – древен Левант и Палестина, а били Тюркоезични наследници на Хуните от Централна Азия!