Зететичен метод се нарича най-ранната  позната система на научно изследване. Този метод е дефиниран от Платон преди две хиляди и петстотин години, но съществува от незапомнени времена.

Думата „Зететичен“ произлиза от Старогръцкия глагол ζητέω (зитео), който означава „търся, проучвам, изследвам, стремя се към“. Прилагателното ζητητικός (зититикос) означава „проучващ, разследващ, склонен към проучване, любознателен, изпитатален“. Следователно, когато се използва като съществително име, думата означава „търсач, изследовател, проучвател, разпитвач“. Платон – Πλάτων (427-347 г. пр. Хр.) за първи път описва Зететичния метод в своите изследователски „Диалози“, които са наречени οἱ ζητητικοὴ διάλογοι (о зититико диалоги).

Истинният Зететичен метод срещу спекулативния теоретичен метод

Зететичният научен метод се различава от теоретичния научен метод, прилаган в Масонските университети, академии и институти по това, че при него се достига до заключения въз основата на експериментиране и наблюдение. За разлика от него при теоретичния метод първоначално се измисля теория, която се доказва или опровергава. Ученият, следващ Зететичния метод, формулира въпроса и веднага след това започва наблюдения и експериментиране, за да отговори на този въпрос. Той не спекулира, както теоретиците, с това, какъв би могъл да бъде отговорът, преди да е извършил експериментите.

Още от пръв поглед става ясно, че Зететичният научен метод е по-разумен от теоретичния метод, защото той премахва всякакви предубеждения и пристрастия. От друга страна първоначалното измисляне на някаква теория неизбежно поставя заключенията изцяло в зависимост от предубедеността на изследователя.

Същност на Зететичния метод

Зететичният научен метод се описва в следните стъпки:

1. Постави въпрос към Света. Всяка научна работа започва с поставянето на въпрос, но понякога най-трудната част за един учен е достигането до правилния въпрос. На въпроса трябва да бъде отговорено чрез експеримент.
2. Проектиране на експеримент. Идеалният експеримент трябва да е в състояние да даде на учения възможен отговор на въпроса.
3. Експериментиране и събиране на данни. Тук ученият се опитва да проведе предварително замисления експеримент.
4. Направи изводи от експеримента. Резултатите не винаги са лесни за разбиране, по някой път експериментите разкриват нови въпроси, или пък резултатът от даден експеримент може да означава различни неща. Всичко това трябва да се осмисли внимателно.
5. Формулиране на хипотеза – възможен отговор на въпроса. Хипотеза в науката означава „обосновано предположение за това как действа нещо“ и, следователно, трябва да е възможно да се докаже или опровергае.
6. Споделяне с други лица. Ключов елемент в науката е оповестяването на резултатите от направените експерименти, така че и други учени впоследствие  да се опитат да повторят експеримента, но с помощта на вече направената хипотеза, вместо да формулират своя собствена. Това се нарича партньорска проверка.

Използване на Зететичния метод

При Зететичния научен метод, към Света се поставя въпрос, проектира се експеримент и веднага след това се пристъпва към експериментиране и събиране на данни. След това се правят изводите, за да се даде възможен отговор. Този метод поставя учения на мястото на безпристрастния свидетел и документьор на случващите се събития. Методът създава от изследователя умствено и интелектуално необременен събирач на факти и търсач на Истината, чиято единствена цел и занимание е с чисти сетива, здрав разум и ясен разсъдък да успее да „заснеме“ реалния феноменален Свят!

В Българския език, за първи път понятието “Зететичен” е употребено от автора на настоящия Трансцендентален Портал на 22-ри Септември 2015 година в превода на книгата на Ерик Дубей “200 доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!” и е обнародвано в първия му блог на 9-ти Ноември 2015 година. Определение на научния метод за първи път се дава в “Изследване Десето: Зететика и теория, Зететичен метод и теоретичен метод” публикувано на 30-ти Септември 2016 година.