Глава Шеста: Масонската Религия – Духовната платформа на Пирамидата на Световния Контрол

Масонската-религия-–-Духовната-платформа-на-Пирамидата-на-Световния-Контрол---Плоската-Земя---СТАМАТ

Глава Шеста:

Масонската Религия – Духовната платформа на Пирамидата на Световния Контрол

 

 

 

  • Тема ХХХІ-ва: Пирамидата на Световния Контрол
  • Тема ХХХІІ-ра: Интернационалният Банков Тръст в служба на Криптокрацията
  • Тема ХХХІІІ-та: Начало на съвременните Тайни разузнавателни служби
  • Тема ХХХІV-та: Корените на Масонството
  • Тема ХХХV-та: Политическият сеир-панаирджийски гювендилък
  • Тема ХХХVІ-та: Сър Франсис Бейкън – геният на Мрака в Елизабетинската Епоха

 

 

*

„На Вас, Суверенни Върховни Генерални Инспектори, казваме това, че можете да го повторите пред братята от 32°, 3 и 30° степен: „Масонската Религия трябва да бъде, от всички нас, посветените във високите степени, поддържана в чистотата на Луциферианското учение …

Обръщение на Алберт Пайк към 23-те Върховни Световни Съвета на 14-ти Юли 1889 година.

*

„Масонството е Еврейска Институция, чиято история, степени, официални длъжности, пароли и обяснения са Юдейски от началото до края.“

Равин Исаак Майер Вайс (1819–1900).

*

„Масонството се основава на Юдейството (Еврейския Талмудизъм). Ако премахнете учението на Юдаизма (Еврейския Талмудизъм) нищо не остава.“

Цитат от „Джуиш Трибюн ъв Ню Йорк“ от 28-ми Октомври 1927 година.

*

 

Както авторът е писал многократно и преди, Тайното общество, нямащо име, но от изследователите наричано Тайната Ложа на Илюминатите, или Криптокрация, наброяващо днес не повече от две хиляди, което в продължение на десетки столетия предначертава пътя и управлява Човечеството, е скрито зад непрогледен параван, чиято цел е никой простосмъртен никога да не узнае, нито лицата, нито имената на истинските си най-висши Господари, но да познава само слугите на слугите на господарските лакеи и още по-нисшите слуги на тези слуги, тоест, своите преки началници, срещу които да може безсилно да излива недовоството от робското си нищожно положение. Утра-свръхбогатите и Всевластни Люде, наричани Илюминати, притежават целия познат, а може би и част от непознатия нам Свят, разпореждат се с благосъстоянието на Народите, определят положението на война или мир между тях и отреждат качеството на живот на Расите и съдбините на отделните Човеци така, както ние вкъщи боравим с вещите си и можем да ги подреждаме, където пожелаем, тъй като, както бе разяснено в Дванадесето изследване. Илюминатите, познават напълно Седемте тела на Човешкото същество и умело ги обвързват и манипулират, съобразно своите планове, използвайки особеностите на Човешката Психика и насочвайки имплицитни Психологически оръжия срещу самите нас!

 

 

Тема ХХХІ-ва:

Пирамидата на Световния Контрол

 

Нека, обаче, Читателят бъде винаги нащрек, тъй като в днешното време на повсеместно ширеща се измама, вследствие на водената срещу нас информационна война, твърде е възможно да бъде заблуден, че Ложата на Илюминатите представлява милиардерски клуб на загрижени за съдбините на Човечеството благодетели, които на драго сърце и с висши и чисти помисли влагат заграбените от всички нас богатства в технологии и бизнес, осигуряващ добруването и извисяването на Човечеството. Именно този абсурден логически оксиморон Невидимите Господари на Цивилизацията ежеминутно и по всякакъв начин се опитват да натикат в представите на обикновения Човек, като го омагьосват да повярва, че ограбването на труда му, отравянето на физикалното му тяло с ваксини и лекарства, на Психиката му с лъжите и измислиците на Атеистично-материалистическата парадигма и на Фината му телесност със страха и насилието, проповядвано по масмултимедиите, се извършва „за негово добро“ и с цел „еволюцията на Човека“. Много показателен пример за хитроумно замислено прикрито подвеждане на добросъвестните Люде е уеб-страницата illuminatiofficial.org, на която още в официалната ТВ-реклама е показан идеалът, към който се стремят собствениците на домейна – Постхуманистическия биоробот – идол и неотменимо бъдеще за Човека. Същевременно с това, изследващият Човек трябва да е максимално внимателен, четейки уебсайтове, като например Илюминати.бг (illuminatibg.blogspot.bg), уж разкриващи Световния Заговор, същността на Илюминатите и Масонската религия, тъй като те съдържат и дезинформация и целят объркването на изследователя. Но, въпреки че създаваше объркване, споменатият блог все пак бе премахнат от Царете на Интернета, тъй като в него се прокрадваха и Истини, което те не можеха да толерират!

Йерархичната подчиненост на Масонските Ложи спрямо Илюминатите е посочена от най-известния лектор и проповедник на Занаята през ХХ-ти век, Масонът 33°степен Менли Палмър Хол, който започва изследването си Розенкройцерски и Масонски произход със следното признание:

„Масонството е братство в рамките на друго братство – една външна организация, която прикрива вътрешното Братство на Избраните. Преди да е възможно интелигентно да обсъждаме произхода на Занаята, е необходимо, следователно, да се установи съществуването на тези два отделни, но взаимнозависими Ордена – единият видим, а другият невидим. Видимото Общество е прекрасно задружие на „свободни и приети“ мъже, задължени да се посветят на етични, образователни, братски, патриотични и хуманитарни занимания. Невидимото Общество е тайно и най-августейшо братство, чиито членове са посветили себе си в служба на Мистериозната Аrcanum Аrcanorum [Тайната на Тайните – Бел. прев.]. Тези братя, опитали се да напишат Историята на Занаята, не са включили в техните трактати историята на това поистина Тайно Вътрешно Общество, което за Масонската Организация е това, което за Човешкото тяло е сърцето.“

Четейки писанията на Масоните от висшите степени, Зететичният изследовател задължително трябва да осъзнава, че те представляват Окултни Езотерични трактати, тоест, че са многопластово построени, така че да разкриват само част от Истината, единствено за да потулят или изопачат друга част от нея след това, отдалечавайки цялостта й завинаги от профана[1]. Менли Хол е майстор по скриването на Истините в обемното си творчество. Още в началото на цитирания труд той признава, че общоизвестното Масонство, представено от „Сините Ложи“, е само фасада, целяща да скрие вътрешната много по-висша Ложа, но след това никъде не я описва, поради нейното скрито естество.

Вещите изследователи извън Масонските Ложи посочват, че Ложата на Илюминатите има 99°степени, като Илюминатите от най-висшите степени изобщо не се занимават с бизнес и пари, тъй като паричните средства се емитират от техните слуги и представляват един от основните лостове за манипулация на Обществото, служещ за прикритие на същинския механизъм за управление на Цивилизацията. Най-висшите степени в Ложата на Илюминатите, тези, чиито имена никой не знае, а лицата им са познати само и единствено на степените непосредствено под тях, замислят и въвеждат в действие плановете за краткосрочно и дългосрочно развитие на Цивилизацията, с оглед изпълнение на задачите поставени преди столетия във „Великото Дело през Вековете“, за да бъде изпълнен крайния етап на Новия Световен Ред.

 

*

Триста души, всеки от които познава всички останали, управляват съдбините на Европейския континент и избират приемниците си от своя антураж.

Евреинът Валтер Ратенау (1867–1922), един от видимите Илюминати, банкер на Кайзера, индустриалец, Министър на външните работи на Германия по време на Ваймарската Република. Той бил син на Емил Ратенау – основателят на компанията AEG. Изказването е направено пред вестник Виенер Фрайе Пресе на 24-ти Декември 1912 година.

*

 

Непосредствените задачи за изпълнение на краткосрочните планове се спускат компартментализирано, степен по степен, надолу по йерархичната стълбица вътре в Ложата на Илюминатите и се разпространяват извън нея, пак йерархично, по различните Масонски Ложи и в останали Окултни Ордени – всичките подчинени на Ложата на Илюминатите. По такъв начин, всеки, на който е възложена задача, знае само нея и няма никаква представа за съществуването на Човеците, изпълняващи други задачи по същия план, което осигурява пълна скритост на Ложите и запазва тайната на действията им. Членовете на Масонските Ложи са поставени от своите Господари на основните постове на Държавата-Корпорация, Парламента, Правителствата и Министерствата, съставлявайки над половината от щатните служители, като същевременно те се явяват учредители и основни деятели във всяка една Партийна структура. Естествено, ООН и всички останали Международни граждански и военни организации, пактове и алеанси също са съставени от Масони и от членове на другите Окултни Ордени и Организации, понеже представляват Световните органи за управление и контрол, учредени от Илюминатската върхушка.

 

*

„В продължение на повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се възползваха от добре разгласени събития, като срещата ми с Фидел Кастро, за да нападат фамилията Рокфелер заради прекомерното влияние, което те твърдят, че притежаваме над Американските политически и икономически Институции. Някои дори вярват, че ние сме част от Тайна клика, която работи против най-добрите интереси на Съединените щати, определяйки моето семейство и мен като „Интернационалисти“, и че заговорничиме с други хора по Света, за да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – Единен Свят, ако щете. Ако това е обвинението, аз съм виновен и се гордея с това.

Из книгата „Мемоари“ на Дейвид Рокфелер, издадена през 2002 година.

*

 

Авторът неведнъж е писал, че съществува лавина от милиони доказателства за това как се манипулира Обществото от Тайните Ложи и Ордени. Още от зората на киното хиляди смели творци правят филми, разкриващи Световния Масонски Заговор. Със сигурност си струва да отбележим филма „Окултни сили“ (Forces occultes) на режисьора Жан Мами, с псевдоним Пол Риш, от 1943 година. Жан Мами бил роден през 1902 година в Шамбери, Савоя, Франция. През 1931 година той бил иницииран и след време повдигнат за Майстор на стол на Ложа „Ренан“ от Великия Ориент на Франция. Мами, обаче, осъзнал демоничната същност на Масонството и през 1939 година напуснал Занаята. Впоследствие, той започнал да разгласява истината за Световния Заговор и да се бори срещу него. Филмът му „Окултни сили“ представя на зрителя личния Масонски опит на Мами, видян през призмата на повествуванието. Заради точното описание на Тайните ритуали във филма и поради цялостната му антимасонска дейност, той бил разстрелян на 29-ти Март 1949 година в община Аркьой (Arcueil) в департамент Вал дьо Марн, близо до Париж.

 

 

Обикновеният Човек може би се самозалъгва, че България не се управлява от Масонските Ложи, тъй като тя е малка и „безинтересна“ Държава, въобще не осъзнавайки, че самите Държавни структури още преди много векове са изградени от същите Тайни Общества и че Света от хилядолетия се управлява по един и същи начин. Същият този Човек може би си мисли, че „родните“ Служби за сигурност стоят в противостояние на „родната“ МАФИЯ и в никакъв случай не са инфилтрирани от Световния Заговор или пък се заблуждава, че военните и НАТО нямат нищо общо с Масонството, но уви нито едно от тези твърдения не е вярно.

Любознателният Зететичен изследовател, от друга страна, ще започне издирване на документи и ще открие, че един от висшите военни в НАТО Робърт У. Уудуърд (1930–2010), 33ºстепен, Заместник Върховен Командор на Върховния Съвет на Ориент Бази на НАТО в Брюксел, и на Американските Военни Тела към Шотландския Ритуал на Южната Юрисдикция на съответния Съвет, инсталира на 7-ми Март 2001 година във Велико Търново Върховния Съвет на 33ºстепен на Шотландския Ритуал в България. Именно той в базата на НАТО във Виченца, Италия, повдигна близо 50 Български Масони, между които: счетоводителя на „КинтексПетър Калпакчиев, Суверенен Върховен Командир на Върховния съвет на 33ºстепен на Стария и Приет Шотландски Ритуал; Проф. Д-р Стоян Денчев, Ректор на УниБИТ, Главен секретар на Министерския съвет на Република България в Правителството на Любен Беров, Посланик, Вицепрезидент на „Мултигруп“ и агент на Държавна сигурност; Академик о. р. Генерал-майор Румен Ралчев; милиардера и шеф на „МултигрупИлия Павлов; Румен Петков – Висш Съвет на БСП, АБВ, Министър на Вътрешните работи; милионера от „МултигрупДимитър Калчев (1945–2008), Министър на Държавната администрация, и така нататък.

Но, нека не си мислим, че Върховният Командор Робърт Уудуърд се е отдал само на Българските Масони – тъкмо напротив. От документа „Масонско посещение в Москва“ ние разбираме, че той е високо ценен и във Великата Ложа на Русия. Естествено, Масонът Уудуърд не забравя и бъдещето на Човечеството – децата, и винаги е готов да създаде нова индоктринационна структура където и да е по Света. Както можем да прочетем в документа „Масонски празненства в България“ от Октомври 2003 година, Върховният Масонски Съвет на 33ºстепен на 22-ри Юни 2003 година създал Американския колеж във Велико Търново! А Върховният Командор Уудуърд станал първият Председател на Борда на Колежа и поставил послание за идните поколения в „капсула на времето“. Ето, това е предимството на платеното Американско образование в България – плащаш десетки хиляди за образованието на детето си и то излиза от „учебното заведение“ зрял Масон!

Ето, някои от по-известните Масони на върха на Държавата: о.з. Полк. Цвятко Цветков (1943–2011), Заместник-началник  на Шесто управление на Държавна сигурност, Секретар на МВР и член на Националния съвет на БСП; Президентът Георги Първанов, участвал в инсталирането на Ложа „Слънце Ориент – Пловдив“, с Майстор на стол БСП-олигарха Георги Гергов. В тази Ложа членуват още шоуменът Слави Трифонов; Началникът на ДАНС Петко Сертов; Министърът на Вътрешните работи Богомил Бонев; Кметът на Стара Загора и Здравен министър Евгений Желев (1957–2017); Министърът от БСП Петър Мутафчиев; Академикът, Председател на БАН, съпредседател на Сдружението на Българските отбранителни индустриалци и Министър на Образованието Стефан Воденичаров; Кметът на Пловдив и парламентарист Славчо Атанасов. Ложата „Слънце” №024 е съюзна към Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България.

 

*

 „Ние сме благодарни на Вашингтон Пост, Ню Йорк Таймс, Списание Тайм и други големи издания, чиито Директори са присъствали на нашите срещи и са спазвали обещанията си за дискретност в продължение на почти 40 години. За нас би било невъзможно да разработим нашия замисъл за Света, ако бяхме изложени под светлината на общественото внимание през онези години. Но сега, Светът е по-сложен и подготвен да се придвижи към Световно Правителство. Наднационалната Върховна Власт на интелектуалния Елит и Световните банкери със сигурност е за предпочитане пред Националното самоопределение, практикувано през последните векове.

Из реч на Дейвид Рокфелер на Срещата на Билдербергите през 1991 година.

*

Въпреки цялото затъмнение спрямо Масонството в периодиката, все пак може да се намерят достоверни материали и на Български език. За пример би ни послужило едно интервю на журналистката Валерия Калчева за вестник „Шоу“, в което Масонът Румен Ралчев[2] разказва следното:

През 2001 година, при създаването на Върховния Съвет на Шотландския Ритуал, Петър Калпакчиев беше избран за Суверенен Велик Командир и продължава да е на този пост. Аз бях избран за Лейтенант Гранд Командер, това е втората длъжност в йерархията, а Илия Павлов беше избран за Външен министър.

Тогава 11-те членове на Върховния Съвет получихме 33°, най-високата, степен, във Виченца, Италия, в Американската база на НАТО. Така че с Илия Павлов получихме едновременно най-високата 33°степен в Масонството.

Някои се опитват да му приписват мощта, която имаше в бизнеса, и в Масонството. А това не е така, не само за него. Има изключително заможни хора в Масонството, но те чинно влизат на ритуал, някои дори като чираци, и сядат на най-отдалечено място, там, където им се полага…

Разказва се като куриоз за Президента Линкълн, който, като се разхождал в градината на Белия Дом, спирал чинно пред градинаря си и говорел смирено с него. Оказало се, че градинарят му бил Майстор на стол, бил му „началник” в Масонството… Йерархията в Държавата и в Обществото нямат нищо общо с йерархията в Масонството. Това е една своеобразна игра и възможност да огледаш сам себе си.“

Да, „йерархията в Държавата и в Обществото нямат нищо общо с йерархията в Масонството“, тъй като Правителствата и Държавните Институции са само параван, служещ за прикриване на йерархичните структури на Тайните Общества, които са същинските изпълнители на Световното управление и представляват задвижващия механизъм в Пирамидата на Световния Контрол, за да се осъществява Световната Игра на Криптокрацията, създадена по аналогия на Трансценденталната Игра на Творецът-Творение, но в точно противоположна насока, тоест, целяща принизяване на моралните устои, както и телесно и Духовно заробване на цялото Човечество. Но, за съжаление, никой от цивилизованите не осъзнава това, понеже още от раждането си ние сме индоктринирани да повярваме в лъжата, че Държавите се управляват от Парламенти, Държавни Съвети и Правителства, съставяни след избори, и че има разделение на трите власти. Действителността е диаметрално противоположна на тази индоктринация, което означава, че Масонските Ложи създават и управляват всички Партии, та чрез тях да инсталират най-висшите си членове в Парламентите, Правителствата и другите структури на властта, за да могат тези Масони, изпълнявайки дословно и безпрекословно заповедите на висшата Илюминатска клика, спускани йерархично, степен по степен надолу, в различните Масонски Ложи и във всички останали Окултни Ордени, да доведат докрай плана за Световно господство и пълното поробване на Човешката Душа.

 

 

Тема ХХХІІ-ра:

Интернационалният Банков Тръст в служба на Криптокрацията

 

Нека обобщим, Цивилизацията се управлява от Тайните Общества, освен чрез Масонските и другите Окултни Ложи, съставляващи в действителност Държавната машина, но и посредством скрити Психологически, Психически и Енергийни въздействия, част от които авторът разкри в Книга Първа и които отново ще разгледа по-подробно в едно следващо Зететично изследване. Засега, за Читателя е достатъчно да разбере следната Истина:

Парите не управляват Цивилизацията! Това е така, поради факта, че паричните средства се емитират от Частните банкови сдружения, като например Федералния Резерв, стоящи едва на средно ниво в Световната управленска йерархия. Именно този неоспорим факт логически изключва голямото им количествено притежание от някого да е от каквото и да е значение за кастата най-висши степени на Илюминатите, заповядала на Интернационалния Банков Тръст да емитира пари. Парите са оръжие, насочено срещу отделната Личност, и са незаменимо средство за осигуряване покорството на робите, за закупуване раболепието на невежите, за погубване Душите на властолюбците и за гъделичкане тщеславието на сребролюбците, като големите суми гарантират верността на поданика. Иначе казано, парите са оръжието, чрез което Криптокрацията отнема Свободата на Човешкото същество и властва върху Душата му!

 

*

Богът на нашето време са парите, а Ротшилдови са неговия Пророк!

Евреинът Хайнрих Хайне, роднина на Комуниста от Равинска династия Карл Маркс, който бил трети братовчед на Ротшилдови – вижте Глава Дванадесета.

*

 

Същевременно с това, Правителствата на Държавите биват държани под контрол, посредством Съвременния механизъм на паричното обращение [3], който може да бъде описан накратко на достъпен език по следния начин. Идвайки на власт, всяко Правителство, поради причини, които ще станат известни след малко, заварва неизплатения дълг на предишното. Но, тъй като Правителството няма право да емитира разплащателни средства, то трябва да поеме дълг от Илюминатските Банкови династии – Интернационалния Банков Тръст/Картел, предоставили заема и на предишното Правителство.

За да отпуснат Държавен заем, Банките искат в замяна Държавни ценни книжа (и/или брейди облигации), които да послужат като обезпечаване, залог и гаранция срещу дадената сума. Тогава Министерският съвет делегира отговорността на Министъра на Финансите да отпечата в Държавната печатница на Министерството Държавни ценни книжа (ДЦК), на стойност равна на сумата на кредита. Когато Банките получат ДЦК, те въвеждат във Финансовата система разплащателни парични средства, веществени пари – купюри, както и електронни пари, на стойност равна на стойността на ДЦК.

Пускайки парите в обращение, обаче, Банкерите задължават Правителството да изплати, освен старите заеми и главницата по дълга, също така и съответната лихва по новия заем. Ето, тук вече всички Правителства са хванати за гушата, защото вземайки точната сума, отговаряща на главницата по заема, те няма откъде да набавят допълнителните пари за старите непогасени заеми и за лихвата, тъй като нямат право да емитират парични средства и, следователно, трябва след време отново да се обърнат към Интернационалния Банков Тръст/Картел, за да емитира нови пари за покриване на старите заеми, на лихвата и за бюджетните плащания, които нови пари, естествено, отново са обвързани с лихва, която те не могат да покрият и трябва пак да поемат дълг от Интернационалния Банков Тръст/Картел, за да покрият предишната лихва и така нататък, и така нататък до безкрай…

Един опростен пример: Поредното ново Правителство, заварва дълга на миналото, например 2 милиарда лева, и иска от Интернационалния Банков Тръст заем на стойност 10 милиарда лева, за да покрие стария дълг, както и за да отговори на бюджетните плащания. За целта, то отпечатва ДЦК на стойност 10 милиарда лева и ги депозира в Интернационалния Банков Тръст като гаранция за заема. Банкерите емитират в полза на Правителството разплащателни средства, както купюри и монети, така и електронни пари, на стойност 10 милиарда лева, но го задължават в бъдеще заедно с погасяването на главницата да внесе и лихви по заема, на обща стойност, например 12 милиарда лева. След време, Правителството вече е върнало 10-те милиарда лева, но, тъй като няма правото да емитира парични средства, то няма откъде да вземе още 2 милиарда лева за старите задължения плюс техните лихви, както и 2-та милиарда лева лихва по новия кредит, и иска нов заем от Интернационалния Банков Тръст, като за тази цел отново отпечатва ДЦК, които да служат за залог срещу поредния заем. На следващата година същата схема се повтаря и на следната година отново и така до безкрай, като главниците, поради инфлационните процеси, и лихвите по дълговете се натрупват и растат, по простата логическа причина, че Интернационалния Банков Тръст емитира само парите за главницата на заема, който е равен на стойността на ДЦК, но никога не емитира паричната стойност на ЛИХВАТА, за която е необходим нов заем, за да бъде погасена!

Както видяхме Ротшилд и другите банкерски династии от Интернационалния Банков Тръст, включващ и Федералния резерв, контролират паричното предлагане, което ще рече, че емитират, тоест произвеждат самите парични средства както физическите купюри, така и електронните пари. Това означава, че те имат възможността да пускат в обращение много повече пари, отколкото са нужни за стабилността и ликвидността на определена Национална Финансова система! Банкерските династии увеличават паричното предлагане чрез купуване на ценни книжа, въвеждайки електронни пари във Финансовата система, които търговските банки използват за предоставяне на заеми. Когато Интернационалния Банков Тръст иска да редуцира паричното предлагане, той продава ценните книжа на Финансовия пазар и намалява електронните пари в системата. В този случай, обаче, освен лихвите и огромните печалби, поради предварителното знание за крупни финансови сделки с ценни книжа, Банкерите печелят и допълнителни дивиденти от трансакциите, поради инфлационната разлика в цените, което означава, че те продават ценните книжа на много по-висока стойност, отколкото са ги купили, като това води и до допълнително повишаване на дефлацията в системата!

Когато разсъждаваме освободено, следвайки логиката и проверявайки фактите, ние достигаме до извода, че Интернационалния Банков Тръст през десетина години предизвиква Национални и Световни икономически кризи. Това се осъществява по следния начин. Първи етап: Банкерите заливат Финансовите системи с повече от необходимото количество пари, предизвиквайки инфлация, водеща до отпускане на повече кредити и заеми. Втори етап: изведнъж изтеглят огромни количества платежни средства, включително и от наличнопаричното обращение, което довежда до дефлация и до невъзможност да се погасяват лихвите по кредитите, като по този начин предизвикват преднамерени фалити, присвоявайки онова, което малкия и средния частен бизнес и трудещите се с кървав пот са придобили.

С други думи, Интернационалния Банков Тръст осъществява управлението на Световната икономика, посредством метода на Дълговото робство! Естествено, желязната логика на Дълговото робство дирижира не само Икономиката, но разбира се и видимата страна на Политиката, понеже той е един от способите, чрез които се държат юздите на всички Държави и Правителствата им биват превръщани в марионетки на Банкерските династии на Криптокрацията. Никое Правителство не смее и да си помисли за „собствена“ политика, тъй като веднага ще бъде размахан камшика на външния дълг и Правителството ще бъде или дресирано, или свалено!

 

*

„Аз поставям пестеливостта всред първите и най-важни добродетели, а Държавния дълг – всред най-големите заплахи. За да запазим Независимостта си, ний не трябва да позволим на нашите владетели да ни натоварят с вечен дълг.“

Томас Джеферсън

*

 

Логически разсъждаващият Читател изумен би задал следния твърде обоснован и съвсем очевиден въпрос:

А защо Правителствата, вместо да печатат ДЦК, които да внасят като залог в Интернационалния Банков Тръст, за да създаде той пари, не започнат самите те да емитират БЕЗЛИХВЕНИ парични средства, необходими за бюджетните плащания и за Националния стокооборот?! Защо е необходимо да вземат заеми от Банкерските династии, които след това трябва да връщат с ЛИХВА??!!

Да, поистина, този въпрос е основателен и за него се изисква едно цяло изследване, посветено на честните и родолюбиви Президенти опитали се да измъкнат Народите си от Банкерския гнет и започнали емитирането на безлихвени разплащателни средства и които за наказание били жестоко убити –  Ейбрахам Линкълн, Джеймс Гарфийлд, Уилям Маккинли, Джон Кенеди и други!

При все това, обаче, масмултимедиите втълпяват в главите на подчиняващите се безпрекословно Аутоматони, че на Света няма и не може да има нито една по-висша цел в живота, освен трупането на пари и то безогледно и с всякакви средства! Според Атеистично-материалистическата парадигма препродавана в училищата и по информационните канали, единствената цел в живота е: Човек много да яде и все повече месо, да кара скъпи и бързи автомобили, да обикаля Света и да се „забавлява“ възможно най-безразсъдно, като за  изпълнението на този план са нужни много, много пари.

Така Западната Социална парадигма издигна парите в единствен и всемогъщ бог на цивилизованите, които не искат да отворят сетивата, Психиката и Сърцето си за нищо по-различно от ежедневното състезание за натрупване на повече и все по-ненужни джунджурии и излишества, а издигането по сълбицата на заможността се превърна в достоверно свидетелство за „пълноценен“ живот. И за да подсилят до еуфория безумната гонитба за забогатяване, масмултимедиите, собственост на Илюминатите, нарочно хвърлят прах в очите на гледащите ги, като ги заставят да повярват, че невъобразимо огромните числени стойности на богатствата на трилионерите и милиардерите, всъщност определят техния висш статут. В действителност, обаче, трилионерите и милиардерите са само пионки в Световната Игра на Криптокрацията, въпреки че изпълняват много важната роля да насаждат благоговейно отношение, да определят пристрастно поведение и да въздействат за безрезервното приемане на високите технологии, внедрявани във всеки един аспект от живота, с цел осъществяването на крайния етап от Новия Световен Ред.

Когато става въпрос за знайните на Обществеността Свръхбогати, първите места неизбежно се заемат от династията на Английската Кралица и династията Ротшилд, въпреки че те никога не фигурират в класациите на Свръх-богатите. Кралица Елизабет ІІ-ра е най-едрият едноличен поземлен собственик в Света, като притежава 6 милиарда и 600 милиона акра от общо 36,803,840,000 акра Земна суша (повече от 1/6-та), което по груба оценка се равнява на над $33 ТРИЛИОНА, като същевременно въобще не изчисляваме златните и сребърните й авоари, урановите и други добивни комплекси на стойност десетки и стотици трилиони.

За династията Ротшилд е известно, че притежава авоари на стойност $500 ТРИЛИОНА! Това число е толкова невъобразимо огромно, че е наложително да се онагледи по някакъв начин, за да бъде възприето. Ето, един пример: ако някой притежава един трилион долара и е достатъчно разточителен, не прави бизнес, а ги държи вкъщи и харчи по един милион долара всеки ден, то ще са му необходими 2,739 години, за да ги похарчи. Имайки предвид, че дори сума от един милион дневно и време от 2,739 години са невъзможни за възприемане, то съкровище от $500,000,000,000,000 (петстотин трилиона) е напълно и абсолютно непонятно за Човешкия разум и е еднакво безсмислено то да бъде представяно като изразходване на един милион долара всеки ден в течение на 1,369,500 години или като харчене по половин милиард долара ежедневно в продължение на 2,739 години.

Въпреки това, масмултимедиите набъркват Човешкия разум във водовъртежа на абсурдно колосални суми, уж притежавани от милиардерите, като заставят работника с пот на челото да изчислява и да се диви на щедростта им, когато хвърлят милиарди за създаване на Изкуствен Интелект, който да пороби Човека, или харчат десетки милиарди за ваксинирането на цели Държави, за да отровят и последните здрави и независими от Бялата МАФИЯ Човеци! В класацията на милиардерите на списание „Форбс“ влизат 1988 Човека, като най-странното в случая е, че масмултимедиите винаги са пропагандирали, че първите места в нея се заемат от така наречените „милиардери, направили сами парите си“ – self-made billionaires, като в най-очевидно измамните случаи натрупването на първия милиард долара е станало за време от 1 до 4 години!!! Това твърдение, натрапено абсолютно без никаква аргументация, освен че е нагла лъжа и оскърбление срещу средната интелигентност, отгоре на всичкото е смехотворно, невежо, нелепо, алогично и, направо казано, налудно!

 

 

Тема ХХХІІІ-та:

Начало на съвременните Тайни разузнавателни служби

 

Основна роля в подвеждането на Общественото мнение да повярва в откровено казано безумните Приказки от 1001 Илюминатски и Масонски нощи, че всеки обикновен Човек, който има добра собствена идея може да направи милиарди от нея за няколко години, играят Активните мероприятия, провеждани от Тайните служби: МИ5, МИ6, ЦРУ, МОСАД, КГБ, ФСБ и така нататък. Може би Читателят си мисли, че Разузнавателните и шпионски тайни служби са възникнали в най-ново време и са институции, подобни на Министерството на Енергетиката например, но такова твърдение е много далеч от историческите факти. Тайните служби за разузнаване и шпионаж, както и Полицейският апарат съществуват толкова отдавна, колкото и Военната машина на Държавността, а именно от зората на Цивилизацията и тяхната история е надлежно документирана в историческите извори по цял Свят.

В Древен Египет съществувала добре развита система от доносници и шпиони за придобиване на разузнавателна информация. В притчите на Стария Завет, или Тора, се описва разузнавателната дейност на Иисус Навин, Халев и дванадесетте съгледвачи, изпратени в Ханаанската земя. След това, през VІ-ви век преди Христа, Генерал Сун Дзъ написал трактата „Изкуството на войната“, в който ХІІІ-та Глава е „Разузнаване и шпионаж“, описваща всички видове агентурни дейности. Древният Индуски философ и Държавник Чанакия, идентифициран с Вишнугупта, написал през ІV-ти век преди Христа „Арташастра“, в която учел как чрез измама, подривна дейност, тайни агенти и политически убийства могат да се постигнат предначертаните цели. Гръко-Римската история е претъпкана със съгледвачи агент-провокатори и тайни завери, завършващи с детрониране на владетел или политическо убийство. Всеки е гледал филмите за Японските Нинджи, които са първообраза на съвременните Барети, Командоси, Спецназ или SWAT-teams. Успехът на Монголското нашествие в Азия и Европа се дължи главно на широката шпионска мрежа на Чингис Кан.

Повратна точка в шпионажа, обаче, представлява създаването на ефективна Държавна Разузнавателна Служба от Грузинския Цар Давид IV-ти Строителя от династията на Багратионите, управлявал от 1089 до 1125 година. Разузнавателната Служба наемала разузнавачи и агенти, наричани „мстоварис“, които били обучавани да изпълняват тайни операции и да шпионират в полза на Царя, като следели за феодални заговори, провеждали контраразузнаване срещу шпиони на врага и се инфилтрирали на ключови места – замъци, крепости и дворци.

Кралица Елизабет І-ва била първият Западен Монарх, сложил началото на модерния Държавен шпионаж. Тя се обградила с кохорта шпиони, съгледвачи и доносници на най-високо ниво, които започнали създаването на невидимата паяжина, оплела Цивилизацията днес по всички етажи на Властта и Икономиката. През 1573 година, Кралицата назначила Сър Франсис Уолсингъм за Главен Секретар и Главен Резидент, негово мото било „Video et taceo“ (Виж и бъди мълчалив), а екипът му включвал и криптограф. Инсталираната през 1717 година Обединена Велика Ложа на Англия взела мотото за своя герб „Чуй, виж, мълчи“ – Audi, Vide, Tace.

Сър Уолсингъм, приеман за „Бащата на Британските тайни служби“, бил Магьосник, Масон, шпионин, политик, адвокат и „дипломат“, който като млад избягал зад граница, за да се спаси от кървавото кралуване на католичката Мария. Докато бил в чужбина, той учил езици и изследвал отблизо работата на известната Венецианска тайна служба, която извършвала търговски шпионаж, използвайки дипломатическо прикритие. След коронацията на Елизабет І-ва, той се завърнал в Англия и бил иницииран в Ложата на Д-р Джон Дий, а после назначен за Секретар на Английския посланик във Френския двор, за да работи като таен агент и да докладва на Държавния секретар Лорд Уилям Сесил. Между 1568 и 1570 година Уолсингъм, вече като депутат, оглавил вътрешния контра-шпионаж, предотвратявайки Католическите заговори. След това, той бил назначен за Посланик във Франция, където създал собствена мрежа от агенти под прикритие, действащи на територията на Франция, Италия, Испания и другите Средиземноморски Държави, включително и Османската Империя. Когато се завърнал в Англия, Кралицата го издигнала за Началник на Кралското разузнаване.

 

Елизабет-І-ва,-Масона-Супершпионин-Джон-Дий-и-Масона-Сър-Френсис-Бейкън---Плоската-Земя---СТАМАТ
Елизабет-І-ва,-Масона-Супершпионин-Джон-Дий-и-Масона-Сър-Френсис-Бейкън—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Сесил Уилямсън (1909–1999), влиятелният Английски Новоезически вещер, основател на Учебния център за вещерство – част от МИ6, и Музея на вещерството, както и приятел на Джералд Гарднър – основателят на Уика, и съратник на известния Окултист и вещер Алистър Кроули, който също работил за МИ6 през Втората Световна Война, за което споменахме в Изследване Единадесето, свидетелства за това, че Уолсингъм често използвал вещици и вещери като шпиони и че тази практика Тайните служби запазват и до днес, наименувайки я по различен начин.

Най-значимата фигура в Кралския двор, стояща в сянка, както прави всеки умел кукловод, и стряскаща и до днес занимаващите се с История, била черната личност на Д-р Джон Дий (1527–1609) – Каббалист, Алхимик, Херметик, Масон, черен магьосник, Окултист, Астролог, гадател, астроном, математик, Кралски съветник и първи Международен шпионин, създал агентурната мрежа на Елизабет І-ва. Освен съветник, той бил и преподавател на Кралицата, а също така обучавал и нейните министри: Сър Франсис Уолсингъм и Лорд Уилям Сесил. Той обучавал и бил покровител на поета и придворен Сър Филип Сидни – женен за дъщерята на Франсис Уолсингъм и уреждащ евентуални сватби на Кралицата, на чичо му Робърт Дъдли, Първи Граф на Лестър, за когото ще стане дума по-късно, и на Сър Едуард Дайър – Алхимик, Розенкройцер, член на Ордена на Жартиерата, Кралски шпионин и поет, който някои изследователи неправилно идентифицират с Уилиям Шекспир.

Джон Дий измислил термина Британска Империя и активно спомогнал на Кралицата да започне изграждането й. Той и Едуард Кели, използвайки гадателско огледало от черен обсидиан призовавали и доминирали над Духовни същности от Нисшия Астрал, съществуващи извън нашата непосредствена Вселена на Плоската Земя. Този Окултен метод, който те нарекли Енохианска магия, впоследствие бил доразработен от Лидел МакГрегър, Алистър Кроули и Уилям Уин Уесткот. И днес, Джон Дий е смятан за един от най-значимите Средновековни Магове и Масони, тъй като прехвърлил мост между древната Еврейска и Египетска Магия и Съвремието. Той бил изключително начетен, библиотеката в къщата му в Мортлейк, район в Лондонския квартал Ричмънд, съдържа повече книги от която и да е друга частна библиотека. Поради вманиачеността на Коронованите особи към Астрологията и Черната магия, Елизабет І-ва се доверявала неимоверно много на Д-р Дий, който редовно й правел Астрологични диаграми и дори избрал деня за коронацията й.

 

Енохианската-магия-на-Д-р-Джон-Дий-и-Едуард-Кели---Плоската-Земя---СТАМАТ
Енохианската-магия-на-Д-р-Джон-Дий-и-Едуард-Кели—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Когато не заплитал или не разнищвал интриги в Английския двор, Джон Дий пътувал в чужбина, където бил приеман и почитан в дворците на всички Крале, Принцове и благородници, всред които оплел въздесъщата агентурна паяжина, съществуваща и до днес. Елизабет І-ва му имала безрезервно доверие и подписвала писмата си до него с „М“ (Majesty – Величество), точно както шефа на Джеймс Бонд, а Дий озаглавявал писмата си със „Само за твоите очи“ (сборникът разкази на Иън Флеминг, излязъл през 1960 година), и ги подписвал с оо7“.

 

 

Тема ХХХІV-та:

Корените на Масонството

 

Тъй като в Окултизма нищо не е такова, за каквото бива приемано от профана, тук се налага да разясним значението на оо7“. Джон Дий изписвал сигилът[4] с буквата „о“, поради липсата на цифрата „0“ по негово време, а цифрата „седем“ издължавал над двете предходни букви, което несъмнено носи скрито послание. По този начин сигилът се описва с Английските думи: “two-ball-cane” („две топки бастун“), което е омофон[5] на името Tubal-cain или Tubalcain (תּוּבַל קַיִן). Изучавалите Библията знаят, че Тувал-Каин, както на Сатем езиците се произнася името, е шесто поколение потомък на Каин – поклонителят пред Сатана, свързалият се със силите на Злото, а не, както някои Талмудисти или Бели Супремацисти се опитват да заблудят, защото бил роден от сношението на Ева със Змията и в този смисъл бил кръвен потомък на Сатана (Арамейски: שִׂטְנָא ; Гръцки: σατᾶν, означава „демон“, „враг“, „противник“). В Библията четем:

Битие 4:22 И Села също роди Тувал-Каин, ковач на всякакво изделие от мед и желязо; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.

 

Родословието-на-Адам-и-Ева---Плоската-Земя---СТАМАТ
Родословието-на-Адам-и-Ева—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Тувал-Каин бил син на Ламех и пра-пра-пра-правнук на братоубиеца Каин. В Талмуда се описва следната история. Веднъж Тувал-Каин помагал на баща си в лова, ослепелият вече Ламех по грешка убил много стария вече Каин, тогава от отчаяние и порочност Ламех убил Тувал-Каин, а научавайки за това съпругата му го напуснала. Ламех, признавайки безчинствата си, заявил, че на него и на рода му ще бъде отмъстено седемдесет пъти по седем, тъй като престъпленията му са по-страшни и от тези на Каин:

Битие 4:23–24 И Ламех каза на жените си: Ада и Села, чуйте гласа ми! Жени Ламехови, слушайте думите ми, понеже мъж убих за раната си, и юноша – за нараняването си. Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

Тувал-Каин бил първият майстор-ковач, както се казва, че Хирам Абиф бил първият майстор-строител на Соломоновия храм. По важното в случая е как тези Библейски действащи лица са вплетени в символиката на Масоните. Нека да прочетем какво казват за това самите те в официалния си уебсайт „Отвес“:

„Духът на Масонството е в Хирамическата легенда за Соломоновия храм. В нея, както знаем, участват три основни персонажа: цар Соломон, цар Хирам, повелител  на Тир, и Хирам Абиф, син на една вдовица от Нефталимовото племе.

Тази Триада има сакрален смисъл за Свободното Зидарство. Цар Соломон символизира Вечното и Неизменно Божество, към което той е най-приближен; той е Великият Майстор на Великата Ложа на Вселената. Тирският Цар Хирам символизира Космическия източник на енергия и сили; той е Преносвачът от Сферата на причините в Сферата на следствията. А майсторът Хирам Абиф символизира Универсалната Активност и Творчество в името на Доброто. Той е Посланикът, Пратеникът. В Света на хората Той е Създателят.

В масонската екзегетика (наука за тълкуването на символи) майстор Хирам е Светлината, която осветява Земния Човешки Свят.

Триадата „Соломон, Цар Хирам, Хирам Абиф” всъщност сама по себе си представлява верига, „едносъщна, но троична по изява”. Хирам, аналогията на Христос, също като Него е разпнат на четирите основни елемента: огън, вода, земя и въздух. Изпитанията с тези елементи влизат в Масонския ритуал на Приемането. Хирам е погребан като Бог Озирис от Древноегипетските религиозни системи. После като Христос е възкръснал. Като Ислямския пророк Мохамед „Възхваленият” има мисия, която въпреки всичко, което му пречи,  осъществява, плащайки с живота си.

Кой е Разпространителят на Светлината? Това е Мрежата на Световното Масонство. Всеки Свободен Зидар в този смисъл има своя мисия; самият той е Светлина, която трябва да освети добротворно определена част от Света. А в цялата си множественост и в целия многовековен период на своето съществуване Световното Свободно Зидарство следва да преобрази целия Свят по Проекта на Великия Архитект на Вселената.

Ето, Читателят има пред очите си свидетелство от самите Масони и нека внимателно прочете, отново и отново, Символ-Веруюто на Религията на Масоните и може би вече няма да се заблуждава, че те са благодетелни и добродетелни вярващи Християни, защото такова твърдение е лъжа! Масоните много ясно заявяват, че тяхната Троица се състои от Цар Соломон – „Вечното и Неизменно Божество, Великият Майстор на Великата Ложа на Вселената“, Цар Хирам – „Космическия източник на енергия и сили; той е Преносвачът от Сферата на причините в Сферата на следствията“ и Хирам Абиф Светлината, която осветява Земния Човешки Свят, Универсалната Активност и Творчество в името на Доброто. Той е Посланикът, Пратеникът. В Света на хората Той е Създателят“, заместващ Християнския Иисус Христос в Масонската Религия.

Хирам Абиф, естествено, не е Християнско божество, а обладава събирателни качества, присъщи на Езическите богове: родеейки се с бог Озирис, заел възкръсването си от многото дохристиянски Слънцепоклоннически култове, като Митраизма например, и приобщавайки същевременно и Исляма към себе си. Хирам Абиф е Масонският Иисус Христос – това се заявява съвсем открито и право в лицето на Християните, но те съвсем не реагират, тъй като са дълбоко упоени от Масонските масмултимедии да спят хилядолетен сън!

Но дори това бледнее пред следващите ПОТРЕСАВАЩИ изявления, че Световната Масонска Мрежа, а не Църквата, е Разпространителят на Светлината, че Масоните, а не монасите, са Светлина, тоест, Светци, и най-накрая, че Световното Свободно Зидарство, а не Християнството, ще преобрази целия Свят по Проекта на Великия Архитект на Вселената! В горния цитат никъде не се споменават Бог-Отец или Бог-Син, Иисус Христос, или Бог-Свети Дух като част от Масонската Троица, но за Върховно божество се посочва Великия Архитект на Вселената!

Още повече, че както пише Ръс Уайз в „Масонството и Християнската църква“:

„На Иисус Христос не трябва да се гледа като на въплъщение на бог или като на Спасителя на Човечеството, но Той трябва да се счита за не по-различен от който и да е друг велик духовен водач или гуру. За да следва това заключение, Ложата не позволява имената Иисус или Христос да бъдат използвани в нито една от нейните молитви или ритуали.

Изследователят може да намери многобройни потвърждения за Езическия произход на Масонството в различни Езотерични трактати, като например в тези на Масона 33°степен Менли Палмър Хол, който пише:

„Престън, Гулд, Маккей, Оливър и Пайк – в действителност, почти всеки велик историовед на Масонството, признава възможността съвременното Общество да е свързано, поне косвено, с древните Мистерии, като описанията им на днешното Общество се предхождат от древни описателни извадки на примитивни церемонии. Всички тези изтъкнати Масонски учени разпознават в легендата за Хирам Абиф една преработка на мита за Озирис, нито пък отричат, че основната част от символиката на Занаята е извлечена от Езическите институции на Древността, когато боговете били почитани на тайни места посредством странни фигури и подходящи ритуали.“

И по-нататък:

„Хирам, Цар на Тир, бил покровител на култа към Дионисий [чийто последователи изграждали театрите за провеждането на ритуалните жертвоприношения – Бел. прев.], процъфтявал в Тир и Сидон, а Хирам Абиф, ако вярваме на Свещеното писание, бил самият Велик Майстор на този най-благороден Езически Орден на строителите.“

От казаното дотук е видно, че Масонските Ложи в никакъв случай не са Християнски, а са създадени на основата на Древните Мистерии и Езическите култове. Всеки Човек, роден, израстнал и живеещ в Християнска Държава, е научен да вярва, че Християнският морал и ценности определят нормите на Обществото и когато научи, че Масонството не е Християнска организация, а е било създадено, за да бъде използвано за властване над Човечеството и определяне съдбините на Народите, то той би трябвало да си направи необходимите изводи и да достигне до заключението, че Правителствата и Парламентите, владяни от Масонските Ложи, не бива в никакъв случай да бъдат подкрепяни! Следователно, воистина, Мислещият Човек неминуемо ще разбере, че не трябва да участва в „Цирка на колела“, наречен „Избори“!

Любознателните Читатели, на всяка цена, биха се заинтересували кога се е зародило Масонството и откога се проповядва „Тайната Доктрина“, както я нарича Елена Блаватска. В изворите, алегоричната същност на Тайната Доктрина е разкрита по следния начин: Каиновото коляно сключило обет с Луцифер, или Сатана, Предводителя на Падналите Ангели, за да властва над този Свят. Критично настроени, четейки между редовете уебсайта на „Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България“, можем да разберем, че:

„Масонството е едно от най-старите светски братства в Света. Някои го свързват с Библейския ковач Тувал-Каин и баща му Ламех от Месопотамия (около 2887 година преди Христа) или с основателя на Вавилон – Цар Нимрод (около 2105 година преди Христа), трети го търсят по времето на строежа на пирамидите в Египет през XXVI-ти век преди Христа и Бог Тот, други – по времето на Ноевия ковчег (2105 година преди Христа) или със Старозаветния майстор Веселиил, който с Божие вдъхновение (Изход, 31:1-5) направил Ковчега на Завета (Изход, 37:1-9) и построил Скинията, която Бог поръчал на Мойсей. В резултат на творчеството на Жак Дезагюлие и Джеймс Андерсън днес се приема, че началото на Масонството е свързано с Цар Хирам от Тир и строежа на Храма на Цар Соломон (около 990 година преди Христа).“

Проследявайки ученическата последователност изложена в цитата, можем да заключим, че корените на Масонството са в родословието на Тувал-Каин, като преминават през Езическите Вавилонски и Египетски династии и стигат до Финикиеца Цар Хирам Тирски и до Бащата на Каббала и повелителя на 72-та Демона от „Шемхамфораш“ (המפורש שם) – Цар Соломон (1011–931 година преди Христа), което е явно свидетелство, че Масонството е абсолютна противоположност на съвременното Християнство, макар и самото то твърде измамно!

Демонологичните трактати на основоположника на Каббала започват да се печатат от XVII-ти век насам, като най-важните от тях са „Ключът на Цар Соломон” и „Малкия ключ на Соломон“, или „Лемегетон“. Книгата „Лемегетон” се състои от пет части – „Арс Гоетия“, „Арс Теургия Гоетия“, „Арс Паулина“, „Арс Алмадел“ и „Арс Нотория“, които съдържат детайлни описания на Демоните и ритуалите за призоваването и подчиняването им. В Арс Гоетия са дадени подробни инструкции за магическите ритуали, като в Шемхамфораш са описани образите, под които се явяват 72-та Демона, призовавани и подчинявани от Цар Соломон, както и номерата и титлите им в йерархията на Ада.

Истинските корени на Занаята в действителност са иносказателно представени в ритуалността при посвещаването в различните степени. Известно е, че в Масонството са задължителни тайните знаци, сигнали, пароли и ръкостискания, които се използват при инициация или повдигане в степен, служейки едновременно с това в ежедневния живот за припознаване на заговорниците и отбелязване на тяхната степен на посветеност. Една от тези пароли е „Тувал-Каин“, която се произнася от водещия на ритуала при повдигането в 3°степен „Майстор. Използването на паролата „Тувал-Каин“ безапелационно доказва, че Масонството произлиза от потомството на братоубиеца Каин, който, покланяйки се на Сатана, дал обет, че ще управлява Земята от негово име, което практически се извършва от Масонските Ложи, изпълняващи програмата, предварително изготвена от превъзхождащата ги йерархично Ложа на Илюминатите!

Още по-убедително доказателство за Езическата и Демонична същност на Масонската религия лежи в използването на друга важна парола „Йао-бул-он“, която се произнася при повдигането в допълнителната Седма степен на Йоркския Обред, наречена „Кралска Арка“, или по-известна с пълното си название „Върховният Орден на Светата Кралска Арка (на Йерусалим)“. При повдигането в тази степен, на Масона за първи път се разкрива името на Триединния Демоничен Масонски бог Йао-Бул-Он, или Я(о)-Бул-Он, чиито ипостаси са: бог Йао – Гръцкото име на Йалдабаот – един от Архонтите на Гностиците, другите от които са: Саклас (главният Демон на Манихейството), Сет, Давид, Елоиеин, Елиаиос (друго име на Демона Ен-Лил, Бел на Нипур, древния бог на Вавилония), Йалдабаот и Шабаот. Вторият ипостас в Троицата е бог Бул – името на Финикийския и Западносемитски бог Ваал или Баал – най-високопоставеният от Седемте Принца на Ада, посочван в Библията и в Окултните трактати за самия Сатана, като едновременно с това е Върховен Демон в „Шемхамфораш“. Третата същност на Масонската Троица е бог Он – Вавилонското име на Египетския бог Озирис, за когото надълго разказахме в Книга Първа.

Приведените доказателства ни изясняват, че Масонството е Демонична Религия, която обожава древни Езически същности. Тази Религия има установен хилядолетен план за подчинение на Човечеството и Световно Управление, посредством преобразяването на „целия Свят по Проекта на Великия Архитект на Вселената, тоест, има цели диаметрално противоположни на обявяваните по масмултимедиите! И тъй като Масонството е тайна Окултна (скрита) Религия, чиито основни прийоми за въздействие върху невежите Човеци са ЛЪЖАТА и ИЗМАМАТА, то профанните маси, както и непосветените в действителната същност на Занаята Масони от нисшите степени, нямат правото да знаят, че Масонството е Религия. Посветените от висшите степени, пък, не само никога няма да признаят това, но говорейки или пишейки взаимоизключващи си твърдения по всякакъв начин ще се опитват така да заплетат изследователя, та да хвърлят непрогледна пелена върху разсъдъка му! Ето, един пример взет наслуки из един от многото Масонски уебсайтове – този на „Обединена Велика Ложа на България“:

„Можем ли да наречем Великият архитект на Вселената масонски Бог, а масонството – религия, различна и несъвместима с останалите религии? Следва веднага отговорът: масонството не дефинира Великия архитект на Вселената по никакъв начин, защото по принцип отрича, че е религия. От тук произлиза фактът, че не може да има никаква масонска концепция за Великия архитект на Вселената. За масонството Великият архитект на Вселената не е нищо друго освен един символ, който навсякъде изписваме със знаците G.А.D.U.[6] и посочва божеството, Върховното Същество, на което трябва да се уповават ония, които чукат на вратата на храма.

Божан Христов, Ложа „Сговор 92“

 

Горният цитат представлява образец за алогичните и вътрешнопротиворечащи си словоблудства на Масоните, имащи за цел напълно да объркат профана несвикнал с Оруелската „двумисъл“. В първото изречение Христов ясно назовава Масонството „религия“. Във второто изречение той смехотворно заявява, че Масонството „отрича, че е религия“, тъй като, видите ли, не давало определение за Върховното си божество, което, естествено, е лъжа! В третото изречение наивно до малоумност твърди, че „не може да има никаква масонска концепция за Великия архитект на Вселената“. А в четвъртото изречение Христов дава „знаците G.А.D.U. и посочва божеството, Върховното Същество, на което трябва да се уповават“ Масоните! В четири изречения Масонът Христов на два пъти отрича Масонската Религия, като същевременно на два пъти заявява, че Масонството е Религия и че има Върховно божество за преклонение! Това поистина е блестящо нагледно пояснение как от векове са лъгани и мамени лаиците, които не познават Законите на Логиката, не са се занимавали с Религия и Богословие и нямат представа от Езотерика, и те именно са първите попаднали в капана на „Сините Ложи“.

Съвсем естествено, на степените от „Сините Ложи“ се разказват Приказки от 1001 Масонски и Илюминатски нощи, тъй като те не са посветени във Великите тайнства, и не се споменава и дума за Триединното Демонично божество Йао-Бул-Он, пред което ще трябва да се поклонят, ако въобще бъдат повдигнати в по-висши степени, по принцип само за Елита запазени. В действителност, на простосмъртните са отредени тристепенните „Сини Ложи“ и те не биха могли да знаят тайните на висшата йерархия!

По време на властването на Кралица Елизабет І-ва, Масонството вече било навлязло в Държавната структура и било твърде разпространено всред Обществото. Съществува изобилие от известни Масонски ръкописи, като например „Старите Задължения“ (Old Charges) или „Конституции“, предшестващи формирането на Великите Ложи. Тези документи, открити в Шотландия и Ирландия и показващи, че Ирландските Обреди са от Шотландски произход, проследяват произхода на Масонството до Библейски времена, както и указват регламента на организацията и отговорностите на различните й степени. Трябва, обаче, да се има предвид, че това не са тайни документи, а са обнародвани с нарочна цел, и изискват критичното отношение на търсещия Истината, тъй като в тях по алегоричен начин в истината са умело вплетени заблуди, които да го отклонят.

Такъв ръкопис се явява „Кралската поема“ (Regius-Manuskript) – най-ранният обнародван документ от „Старите Задължения“, датиран от ХІV-ти век, който се състои от 64 пергаментови страници, съдържа 794 римувани реда и е написан в куплетна форма на Средноанглийски. Този език започнал да се използва след Норманското нашествие от 1066 година и останал в употреба до 1500 година. Поемата описва как, за да обучава децата на благородниците в Египет, Евклид (325–265 година преди Христа) елементаризирал Езотеричното Знание на Питагор и нарекъл една част от него „Геометрия“, а другата – „Зидарство“. Нека вметнем, че Питагор (582–495 година преди Христа), бидейки син на Финикиеца Мнесарх – собственик на търговска флотилия, имал възможността в продължение на много години да обиколи Изтока. При пътуванията си той бил посветен в Мистериите на Изида в Древен Египет, в Тайните на Мидийските Магове във Вавилония (Халдея) и в Брахманските мистерии в Елефанта и Елора в Индия. Събирайки по такъв начин цялото Езотерично Знание на Древността, наричано днес Старото Масонство, той го пренесъл в Европа, като създал Школата в Кротоне на Йонийско море, днес столнина на провинция Кротоне в регион Калабрия, Южна Италия.  

„Кралската поема“ разказва как Масонството било разпространено по Света и внесено в Англия по времето на Крал ЕтелстанÆthelstan (властвал 924–939), внук на Алфред Велики, когото преди сме посочвали за един от праотците на днешните Кралски, Илюминатски, трилионерски, милиардерски и Президентски династии. В пергамента се говори за възникването на организираното Масонство в Йорк през 926 година, когато Етелстан свикал Велик Съвет на Гилдията или Конгрегация на Занаята, както евфемистично се назовава Масонството, с участието на земевладелската Аристокрация и благородниците, които заедно с Краля подготвили петнадесетте члена и петнадесетте точки от управленската методика. По-късните ръкописи потвърждават и добавят подробности и факти, като по този начин по времето на Кралица Елизабет I-ва вече е оформена „Йоркската Легенда“ или „Легендата на Гилдията“.

Четейки Легендата, трябва да имаме предвид метафоричните значения на думите и многослойността на фабулата. Тя се обляга на повествуванието в Книга Битие 4:19-22 и разказва как Ламех, пра-пра-правнукът на Каин, си взел две жени – Ада и Села. Ада първо родила Явал, който положил основите на животновъдството, тоест създал безсмисленото престъпно изтребление на чувстващи същества, както и зидарията, тоест, Масонството, а след това родила Ювал, който създал музиката, омагьосваща сетивата и въздействаща на подсъзнателно ниво (от името му на Кентум езиците – Юбал, произлиза думата „юбилей“). Села родила Тувал-Каин – откривателят на ковачеството и металургията, тоест създал оръжията, и Наама, която изнамерила тъкачеството, тоест, заплитането на клюки, клевети и заговори.

Тъй като наследието на Каин умножавало злината, покварата и насилието по Земята, то Създателят възнамерил унищожението на всяка плът по нея. Но, предупредено от Сатана за разрушаването на Света от огън или от вода, Каиновото потекло написало Знанието, и тук се има предвид Езотеричното Окултно Знание, а не технологията на занаятите, на две огромни колони – едната не можела да потъне, а другата била негорима, което покрива едното от значенията в многопластовата символика на Масонските колони Яхин и Воаз – носителите на Древното Знание. След Потопа Хермес Триждивеликия, или Египетския бог Тот, открил Яхин и Воаз и така Езотеричното Знание достигнало през Цар Нимрод до Авраам, който отново го пренесъл в Египет и го предал на Жреците. Питагор, обикаляйки Света, достигнал до Египет и бил посветен в Масонството, а като се върнал в Европа започнал да посвещава учениците си в него, като по този начин то било преподадено на Евклид.

В течение на вековете диаспората на Масоните се разпростряла до Франция, където бил посветен и основателят на династията на Каролингите, заменила Меровингите на Френския престол – Карл Мартел, наречен още Карл Чука (Carolus Martellus) (686–741), Херцог и Принц на Франките, Владетел на Франция от 718 година до смъртта си, и дядо на Карл Велики – другият праотец на днешните Кралски, Илюминатски, трилионерски, милиардерски и Президентски династии, както писахме в Книга Първа и ще разгледаме отново в Глава Девета. Нататък Масонството се придвижило към Англия под прикритието на Култа към Сейнт Олбанс Британски. Впоследствие, Тайното Знание било подкрепено от документите на проведения през 926-та година Велик Съвет на Гилдията на Крал Етелстан, ръководен от сина му Едуин, отреждащ старшинство на Старата Ложа на Йорк всред Английското Масонство.

Въпреки че на пръв поглед предлаганите истории за произхода на Масонството може да се различават и привидно да се разминават, то това не трябва да стряска или притеснява Зететичния изследовател, тъй като, така или иначе, в по-малка или в по-голяма степен, цялата Древност описана в Библията, самата тя само преразказ на много по-древните Египетски и Шумерски източници, като например Сътворението описано в Енума Елиш“, представлява иносказателно повествувание и не трябва по никакъв начин да се приема като репортаж за действително случили се събития. От друга страна, обаче, многопластовият алегоричен характер на Библейската и Апокрифната книжнина е незаменим източник на знания и мъдрост, които са кодирани, посредством иврита, или вмъкнати двусмислено между редовете, за да бъдат разбрани само от вещ Езотерик!

Авторът е длъжен да предупреди читателите на Масонска книжнина винаги да внимават, за да не бъдат подведени, тъй като в нея са цитирани определени Библейски или Апокрифни случки, а други биват подминавани с лека ръка, премълчавани или направо скривани. Така е и със създаването на Масонството, сиреч, когато се определят корените на Свободното Зидарство, нито в Йоркската Легенда, нито в официалните сайтове на Ложите, дори не се и споменава, че когато Каин убил Авел, той излязъл от присъствието на Господа и се заселил в „Земята Нод – име означаващо без Родина“, което става причина Масонството да задължава членовете си да бъдат безотечественици! По-нататък се казва:

Битие 4:17 И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си.

Както сами можем да прочетем и да осмислим, в Библията е написано, че първият Зидар, тоест Масон, е самият Каин, който построил цял Град и, тъй като знаел, че собственото му име е прокълнато, го наименувал на първородния си син, Енох. Докато, както видяхме в цитираните по-горе легенди, Масоните проследяват началото на своята Религия или до Хирам Абиф – строителят на Соломоновия храм, или най-много до Явал, но не смеят до слязат шест поколения по-надолу и да признаят, че Масонството води началото си от самия Каин – поклонителят пред Сатана!

Защо Масонството припознава първият зидар не в лицето на Каин, който очевидно построява първия град на Света, а препраща посветените към събития случили се 2900 години след това, по Библейското летоброене, като нарича за пръв Майстор-зидар Хирам Абиф от Тир, сина на вдовицата от Нефталимовото племе, който въобще не е бил никакъв зидар. За Хирам Абиф четем, че:

„…работеше с бронз и беше изпълнен с мъдрост и разум, и знание да работи всякаква работа с бронз“. (Трета Книга на Царете 7:14)

По-нататък повествованието продължава с това, как Хирам Абиф изработил бронзовите стълбове Яхин и Воаз, стоящи в притвора на Соломоновия храм – доказателство, че той в действителност не е бил зидар, а ковач и леяр също като Тувал-Каин! Името Тувал-Каин, според Талмудистът Раши (акроним на Раби Шломо Ицхаки 1040–1105), означава „този, който усъвършенства занаята на Каин“, и като знаем, че занаятът и деянията на Каин са преклонение и съюз със Сатана, с цел Световно управление, както и братоубийство, можем да заключим, че ковачът Тувал-Каин бил изкусен заговорник и майстор на оръжия за изтребление на Човечеството. По-нататък, Хирам Абиф гравирал наново върху стълбовете Яхин и Воаз в Соломоновия храм закодираното Древно Езотерично Знание, което 1300 години преди това потомците на Каин изписали върху двата стълба от времето на Потопа. Това дело осигурило предаването на Каиновото Знание през хилядолетията, посредством ученическата последователност на посвещението в Масонство. Отказвайки да даде ключа за декодиране на Езотеричното Знание на двама калфи, нямащи необходимата степен на посветеност, Хирам Абиф бил убит от тях.

Изложени по този начин, Библейските събития представят несъмнен паралел между ковача и леяр Хирам Абиф, чието име днес се използва явно, и живелия 1300 години преди него пра-пра-пра-правнук на Каин – Тувал-Каин, чието име се дава тайно при повдигане във висшите Масонски степени, тъй като и двамата са носители на Каиновото Знание и продължители на сключения съюз между Каин и Сатана! Тук е мястото да разкрием, че съюзът на Каин със Сатана представлява алегория на свързването на Властващия Елит, тоест, Илюминатите, или Криптокрацията, и техните доверени слуги-изпълнители – Масонските Ложи и другите Окултни Ордени, с Енергиите и същностите от Нисшия Астрал! Свързването на Илюминатите с Демоничните същности, които бегло ще споменем по-нататък, обитаващи отделни, чужди и много по-нисковибрационни Вселени от нашата непосредствена Вселена на Плоската Земя, е хвърлило Човечеството в днешното невиждано тежко робство, от което никой цивилизован не е в състояние да се освободи, освен ако не отхвърли веднъж завинаги Матрицата на Цивилизованото робство!

Естествено, никой повдигнат във висша степен Масон няма да признае тази толкова очевидна и същевременно твърде прикрита свързаност между Каин и Тайната Гилдия, а тъкмо напротив – той ще разпространява лъжи и измислици, заличавайки истинските й корени, като се старае да обърка честния изследовател. Това е така, защото Новозаветното Християнство винаги е заклеймявало злината, безчестието и жестокостта на допотопното Човечество, което Създателят изтребил заради безнравствеността и покварата му.

В Библейското повествувание праведният и непорочен Ной, който ходеше по Бога“, бил Новият Родител на днешното Човечество, като никъде в Богословската книжнина не се споменава, че може да има прехвърлен мост между Каиновото зловещо Знание и престъпната му завера със Сатана, тоест, с Демоничните същности, обитаващи отделната и чужда нам Вселена на Нисшия Астрал и възроденото след Потопа Човечество. Такъв мост, обаче, заистина съществува и той бива прехвърлен, посредством двата стълба Яхин и Воаз, върху които преди Потопа било изписано Тайното Каиново Знание и които по-късно били намерени от Хермес Триждивеликия. Този мост бил увековечен 1300 години след това от добилите мощ и нови Демонични знания Тайни Ложи и Ордени на Каиновото Масонство, посредством стълбовете Яхин и Воаз в Соломоновия храм!

Ето, това е и най-голямата тайна на Масонството, а именно, че то представлява осъвременената и усъвършенствана Древна Демонична Религия, основана от самия Каин – поклонителят пред Сатана, и се явява крайно противостояние на Християнството, намерило своето убежище в Книгите на Новия Завет! Разкривайки инкриптираната алегория това означава, че още по време на създаването на съвременното Човечество една част от управляващия Елит – Илюминатите, представени в образа на Каин, създала връзки с невидимите същности от Нисшия Демоничен Астрал, поклонила се на тях и дала обет да ги подхранва с нискочестотна вибрация, излъчвана от подчинените й Човеци, като в замяна на това получава Окултна енергия, за да поробва и държи в подчинение Човечеството. Вечната свързаност на Илюминатите с Нисшия Астрал не може да бъде разтрогната с никакви материални средства, дори и с Потоп, тъй като тази връзка се осъществява с Фините енергии на Нисшия Астрал, така че тя ще съществува до пълното материално разрушаване на този Свят!

 

Корените-на-Масонството---Плоската-Земя---СТАМАТ
Корените-на-Масонството—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Същността на Масонските ритуали от инициацията през последователното повдигане в степени представлява реално посвещаване в тайните на Заговора и хилядолетния път на усъвършенстването на методиката за измама и поробване на Човечеството, като едновременно с това символично представя съюза на Каин с Демоничния Свят, чрез взаимовръзката Каин – Ламех – Тувал-Каин – Цар Соломон – Хирам Абиф.

 

 

Тема ХХХV-та:

Политическият сеир-панаирджийски гювендилък

 

В този момент на Човека с чисто Сърце вече трябва да е станало кристално ясно, че той е бил лъган и мамен за всичко от властващия Илюминатски Елит, чието видимо лице е представено от всички Кралски династии, включващи в себе си и родословието на Американските и Европейските Президенти. Този династичен Елит от самото си начало в древни времена е бил посветен в тайните на Масонството и съвсем не е съставен от Християнски боголюбиви властници, за какъвто се представя пред поданиците си. Тъкмо обратното, Криптокрацията, в своята цялост, от най-ниските степени до Невидимия Триумвират, властващ над Света, са само слуги и лакеи на Злото, Поклонители пред Сатана и следовници на Демоните, които пребивават в нисковибрационните Вселени, извън Нашата Вселена на Плоската Земя. Но, ако се замислим ще разберем, че не само най-висшите властници са поклонници на Злото, но и че всички техни слуги и подчинени са също такива, тъй като Демоничните началници избират подобни на самите себе си за свои подчинени, тоест, само зли и безчестни Люде, и никога не биха избрали чисти и Свети Души!

 

*

„Човекът е не по-малко роб, защото му е позволено да си избира нов господар веднъж на определен брой години.“

Лизандър Спунър

*

 

И, ако Читателят е осъзнал написаното, то би се замислил, когато отново за пореден път дочуе тръбите подканящи го „да даде гласа си в урната“, което всъщност означава да погребе гласа си“, тъй като в урните се съхранява праха от изгорелите трупове и тъкмо заради това те се използват и за умъртвяването на Свободния Глас на Човека!

Тъй като във Вселената всичко е взаимообвързано по Холографски принцип, което означава, че манифестираният Свят е породен и същевременно завинаги взаимосвързан с непроявения Трансцендентален Свят, то всяко едно действие, дума, помисъл и настроение на всяко едно същество в проявения Свят наистина, винаги, всякога и вовеки въздействат както на висшите, така и на нисшите Фини Светове! Следователно, всяко едно умишлено или несъзнателно действие, дума, помисъл и настроение на всеки Човек променят завсякога и обуславят еднозначно и завинаги електро-магнитната и етерно-вибрационната среда, в която той живее!

Това е една от най-важните Истини, до която достига мъдрецът и затова е дълбоко скрита от Господарите на Човечеството! Естествено, че Читателят би намерил касови манипулативни документалистики от рода на „Тайната“, които загатват за същността на тази Истина, но в тях съвсем преднамерено зрителят е подвеждан да си мисли и да вярва, че неговите желания за пари, коли и развратни жени биха се сбъднали, ако той непрекъснато си повтаря, че копнее тези преходни удоволствия. Подобно твърдение е безкрайно далеч от Действителността, защото непрекъснатата насоченост на Човешкото същество и потапянето му в низките страсти на трупането на богатства и копнежа му по плътски удоволствия неизбежно ще свалят вибрацията на неговата Фина телесност до Нисшия Астрал, обвързвайки го с него, и ще сложат завинаги край на Духовните му стремления!

Нека да осъзнаем веднъж завинаги, че добри и същевременно материално богати Човеци никога не са съществували и никога няма да съществуват на този Свят, тъй като тези състояния на вибрационния модел на Човешката Аура са съвсем различни и взаимоизключващи се. Джива, Аурата, на Добрите Човеци са настроени и излъчват високовибрационния отпечатък на Любовта, Съпричастността и Състраданието, докато Аурата на материално богатите и плътски задоволените са настроени на нисковибрационния модел на Нисшия Астрал, основно насочен към грабителството, използвачеството, насилието, жестокостта и убийствата!

Казано с други думи, Човекът, който бива по най-хитроумен начин измамен да стане „гласоподавател“, за да участва в Демоничния Цирк на колела, наречен „Избори“, обвързва съвсем съзнателно своята Психика, помислите си, настроенията си, думите си и действията си с лица и Политически сили, учредени от Масонските Ложи, за които той няма никаква представа, че са подчинени на Сатанизма! Всеки Човек, колкото и добър да е бил преди това, щом веднъж се е обвързал с Политическия маймунджилък, неизбежно попада в плен на лъжата и в мрежите на низките страсти: завист, зложелателство, ненавист, егоизъм и тем подобни, които завличат неговата Джива в зандана на нисшия Астрал, там където битуват Демоните. Точно такава е и нарочната цел на Политическия сеир-панаирджийски гювендилък – да направи от добрите Човеци зли заядливи ненавистници, нетърпящи мисли и реч, различни от установените от Политическото ръководство, изпълняващо заповедите на Масонството, и презиращи Свободната критична мисъл и Логически обоснованото слово!

Днес, използваният във всяка „информационна емисия“ моден термин е политическа коректност, който се явява прикритие на Действията по отнемане Свободата на словоизлиянието и разправата с инакомислещите. Използването на евфемизма „политическа коректност“ цели да забрани всяко слово, насочено в защита на Човечеството и Освобождаването му от Илюминатския гнет, като това се определя като най-дръзкото мислопрестъпление и словопрестъпление, застрашаващо вековния фундамент на зандана, в който е напъхано Човечеството! По този начин, всеки дръзнал да изкаже някакво съмнение по отношение „правилността“ на политическите Масонски Закони или „правотата“ на действията на военния и граждански насилствен Държавен апарат, бива обявен за „политически некоректен“ и бива накаран по всякакъв начин, дори и чрез отнемане на Свободата му, да замълчи!

 

Гласуване---политическият-сеир-панаирджийски-гювендилък---Плоската-Земя---СТАМАТ
Гласуване—политическият-сеир-панаирджийски-гювендилък—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Висша Истина е, че помислите, словата и действията на всеки Човек биват „прочетени“ в Трансценденталния Свят и на тях бива „отговорено“, съобразно Третия Закон на Творецът-Творение: „Това, което излъчваш, е еднакво с онова, което ще получиш“. Тоест, онези, които са синхронизирали излъчванията на своята Аура с низките страсти на Политическата безумно-арогантна парвенющина, не бива да очакват нищо по-добро от Психическо и физикално страдание в битийността и затваряне в Нисшия Астрал в Духовния Свят. Редовно извършващите Масонски поклонения, присъствайки на Демоничния окултен акт, нареченгласуване, са вече загубили връзката си с Висшата Духовност и са почнали да обожествяват и да се прекланят пред Властниците, разчитайки Господарите и Началниците им да направляват техния живот, начина им на мислене и отношението им към Света! Това означава, че те поистина са останали не само без глас, но и без ум и са се лишили от способността да разсъждават трезво и логично, тъй като вече са „дали своя глас и разсъдък“ на Господарите си, за да ги използват за поробването на Човечеството. А цялата тази настройка на цивилизования да предостави Себе си в ръцете на Властимащите започва още от люлката, посредством родителското възпитание, продължава да се осъществява през целия живот, чрез Образователната индоктринация, и да се заздравява от пропагандата, изливана по масмултимедиите, притежавани от Криптокрацията, и населени по ключовите места само от Масони, чиято основна задача е постоянно да оплитат в заблуди и лъжи Изследователите на Истината, за да скрият произхода и истинската същност на Масонството.

 

 

Тема ХХХVІ-та:

Сър Франсис Бейкън – геният на Мрака в Елизабетинската eпоха

 

За скриването на Истината относно произхода на Гилдията и за изковаване на мистификацията, обнародвана и до ден днешен, на помощ дошъл още един Франсис от Елизабетинската Епоха – и това бил Сър Франсис Бейкън (1561–1626) – Барон на Варулам и Първи Виконт на Сейнт Олбанс (титли учредени специално за него, като след смъртта му вече не се използват), Окултист, Масон, таен агент и шпионин, юрист, политик, писател и поет. Официалният му баща – Сър Никълъс Бейкън бил Председател на Камарата на Лордовете, Лорд-Канцлер и Лорд-Пазител на Великия Печат на Англия, като бил назначен на последните два поста най-вече заради влиянието на баджанака си Лорд Уилиям Сесил – Първи Барон на Бъргли, Главен Съветник на Кралицата, Лорд на Хазната, на два пъти Държавен Секретар, Окултист, Масон и ученик на Д-р Джон Дий. След разпускането на манастирите, Крал Хенри VІІІ-ми дарил на Сър Никълъс имения в Редгрейв, Боутсдейл, Гислингъм и в Горхамбъри, абатство Сейнт Олбанс, където той построил къща, станала по-късно дом на Франсис Бейкън. От първата си съпруга Никълъс Бейкън имал шест деца, а от втората – Ан Куук, Първа придворна дама на Елизабет І-ва и учен с траен принос към Англиканската религиозна литература, той имал две деца.

Елизабет I-ва, наричана още Девствената Кралица или Глориана – последният Монарх от династията на Тюдорите, била наследница на Хенри VIII-ми от втората му съпруга, Ан Болейн, която Кралят екзекутирал две и половина години след раждането на детето. Този брак на Хенри VIII-ми бил отменен, а Елизабет била обявена за незаконна. Нейният полубрат, Едуард VІ-ти, властвал до смъртта си, завещавайки короната на Лейди Джейн Грей, която след деветдневно властване била детронирана от полусестрата на Елизабет – Мери. Католичката Мария І-ва Тюдор, известна още като „Кървавата Мери“, хвърлила Елизабет в затвора за около година и се опитала да възстанови Католицизма, посредством религиозни гонения, изгаряйки на клада повече от 280 дисиденти.

След смъртта на Кралица Мери І-ва през 1558 година, на престола се възкачила Елизабет І-ва. Още от началото на кралуването си, тя сформирала група от доверени съветници, водени от Джон Дий и Лорд Уилям Сесил. Масонската Ложа на Д-р Джон Дий, в която членувала и Елизабет, изготвила план как Англия да стане Световна Империя, което обосновало и първата мащабна операция на новата Кралица, а именно осигуряването на Духовна платформа на Империята, посредством създаването на Англиканската Църква, на която тя станала Върховен Управител. Масонската историография ни казва, че понеже Елизабет І-ва не се омъжила, а останала девствена, нейната личност била издигната в култ, намерил своето място в портрети, празнични шествия и в литературни творби. Скриваните исторически извори, обаче, разказват друга история.

Елизабет І-ва имала много подходящи партии и обожатели, които, обаче, се отдръпвали веднага щом я опознавали по-отблизо, тъй като тя имала ужасен характер – била властна, зла, опърничава, сприхава и не търпяла възражения. Единственият Човек, с когото се спогаждала бил приятелят й от детинство – Робърт Дъдли.

Робърт Дъдли – Първи Граф на Лестър и член на Ордена на Жартиерата[7], бил незаменим фаворит на Елизабет I-ва още от първата ѝ година на престола. Той бил водещ държавник, ангажиран с вътрешната и външната политика заедно с Уилям Сесил и Франсис Уолсингъм и, естествено, както и прежните двама бил ученик на Д-р Джон Дий и член на Масонската му Ложа. Графът на Лестър подписвал тайната си кореспонденция до Елизабет І-ва с „00“, или „оо“, останало и до днес за обозначаване на секретните отдели във Военните структури и в Тайните служби.

 

Орденът-на-Жартиерата---СТАМАТ
Орденът-на-Жартиерата—СТАМАТ

 

За близостта му с Кралицата, говори следният факт: когато през Октомври 1562 година тя се разболяла от едра шарка и имало опасност за живота й, тя поискала от Личния Кралски Съвет да издигне Робърт Дъдли за Лорд-Протектор на Кралството, в случай че тя почине, определяйки му годишен доход от двадесет хиляди лири – колосална сума по онова време. Когато тя се възстановила, Дъдли бил назначен за неин Личен Съветник. Интимната връзка на Елизабет І-ва с Робърт Дъдли била известна на вътрешния кръг придворни, но въпреки това не можем да кажем точно откога е съществувала. Със сигурност, обаче, можем да твърдим, че плодът на тяхната тайна любов вече бил на бял Свят по време на нейното боледуване, с което описаните по-горе факти стават напълно обясними, а именно, желанието на Кралицата да защити и подсигури както любовника си, така и плода на незаконната си любов.

Да, но какво станало с детето на Кралица Елизабет І-ва, ще се запита заинтригуваният Читател. Веднага след раждането си, момчето било предадено на най-доверените придворни и едновременно с това съзаклятници от Масонската Ложа на Д-р Джон Дий – Сър Никълъс Бейкън, Председател на Камарата на Лордовете, Лорд-Канцлер и Лорд-Пазител на Великия Печат на Англия, и втората му съпруга и Първа придворна дама – Ан Бейкън, по баща Куук. Естествено, те в никакъв случай не биха издали тайната и не биха предали Кралското доверие, не само защото това би представлявало най-тежкото престъпление – Държавна измяна, наказвано и до днес със смърт чрез обесване, а и защото предателството е най-тежкото престъпление в Масонството! Още повече, че бащата на Ан Куук – Антъни Куук, навремето бил учител на полубрата на Елизабет І-ва – Едуард VІ-ти, а другата му дъщеря – Милдред, била женена за Лорд Уилям Сесил, така че Масонската завера в никакъв случай не би простила издайничеството.

И така, малкият Франсис растял на воля в имението на приемствените си, но уж официални родители, и не подозирал колко много заговорници са възложили всичките си надежди в неговото бъдеще, за да извае Легендата на Масонството по такъв начин, че никой да не може да заподозре, какво представлява всъщност то. Още от съвсем ранна възраст, той изявявал завидни дарования в областите на Философията, Религията и най-вече в Литературата. Масоните, обаче, решили, че той би бил най-полезен на „Великото Дело през Вековете, ако бъде привлечен за каузата и хвърлили всичките си усилия в тази насока.

Естествено, Франсис учил в основания от дядо му, Крал Хенри VІІІ-ми, Тринити Колидж, Кеймбридж – най-елитарното Масонско Образователно заведение в Света, под личното ръководство на Кентърбърийския Архиепископ. Кралицата тайно идвала да го вижда и го наричала гальовно: „Моят малък Лорд-Пазител“. Главен наставник на младежа бил не друг, а самият Д-р Джон Дий, който отрано го инициирал в своята Масонска Ложа. На 15 години Франсис Бейкън вече бил член на Почетното адвокатско общество „Грейс Ин, след което бил изпратен в Париж заедно с Английския посланик. През следващите няколко години, той обикалял Европа – Блоа, Поатие, Тур, Италия и Испания, където учил Египетска, Арабска, Индийска и Гръцка Философия, отделял специално внимание на Древните Мистерии и техните ритуални обреди, като едновременно с това водел редовна кореспонденция със Сър Уолсингъм, Лорд Уилиям Сесил и с баща си Робърт Дъдли – най-висшите степени в Масонската Ложа. Така че, освен посвещаването в съхраненото в Европа Окултно Знание, негова тайна мисия била и шпионирането в полза на Кралицата и създаването или укрепването на Масонските Ложи в чужбина!

Елизабет І-ва назначила Франсис Бейкън за свой Личен съветник, но, въпреки че скришом го поддържала, не била много близка с него, тъй като се страхувала, че голямата й тайна – нейният син, ще бъде разкрита, което би разрушило статута й на Кралица-Девственица, приживе Светица. Още по-големи били опасенията й от възникването на голям скандал, тъй като не било тайна, че Франсис бил хомосексуалист. Добре информираният биограф на Бейкън – Джон Обри, отбелязва в „Кратки животи“: „Той беше педераст, неговите Ганимеди [хубави момчета за мъжки забавления – Бел. прев.] и любимците му вземаха подкупи“. А Якобитът Сър Симондс д’Евес казва, че било въпрос на време да го съдят за педерастия, в която също бил обвинен и брат му – Антъни Бейкън.

След смъртта на Елизабет І-ва през Март 1603 година, на престола се възкачил Крал Джеймс (Шеймъс) VІ-ти на Шотландия, от династията на Сюартите, който властвал над Англия и Ирландия като Крал Джеймс І-ви. Въпреки че трите Държави фиктивно имали отделни Парламенти и Юрисдикция, Крал Джеймс І-ви властвал и над трите посредством Лична уния.

За да може въобще да заеме трона на създаващата се Империя, той, естествено, трябвало да бъде посветен в Масонските и Илюминатските Тайнства. Доказателството за това се намира на западната стена в Голямата зала, използвана от Масонската Ложа „Скуун и Пърт“ №3 в Пърт, Шотландия, където и днес може да се види стенопис, изобразяващ Крал Джеймс VI-ти Стюарт (Джеймс І-ви) пред олтара по време на своята инициация. Най-старите протоколи на Ложата от 24-ти Декември 1658 година, наречени „Споразумение за взаимно съгласие“, сочат, че Крал Джеймс І-ви бил посветен в първите две степени – „Чирак“ и „Калфа“, в Ложата „Скуун“ на 15-ти Април 1601 година, когато бил на 35-годишна възраст. Очевидно е, че той бил подготвян да заеме обединителния престол на мястото на скрития действителен престолонаследник от династията на Тюдорите и незаконен син на „девствената“ Кралица – Франсис Тюдор-Бейкън.

Ала, една конфузна тайна имал Крал Джеймс І-ви, която така или иначе не бил в състояние да скрие и която била назована от съвременниците му в следната епиграма: „Rex fuit Elizabeth, nunc est regina Iacobus“ – „Елизабет бе Крал, а сега Джеймс е Кралица“. По-известните любовници на Краля били: Есме Стюарт, Първи Херцог на Ленъкс, Робърт Кар, Граф на Съмърсет, и Джордж Вилиърс, Херцог на Бъкингам, които той назначавал за Кралски съветници и Министри, естествено, поради съвсем разбираемата причина, че освен Масонски съзаклятници те били и хомосексуалисти като него самия. Освен тях, Джеймс І-ви имал и друга любовна страст и тя се наричала Франсис Тюдор-Бейкън. Когато Фокър пише за Крал Джеймс І-ви и за Сър Франсис Бейкън, той констатира, че техните „сексуални предпочитания са добре документирани исторически“ и заявява, че и двамата били ориентирани към „мъжката любов“ – термин от онова време, който „се използвал изключително само за определяне на сексуалното предпочитание на мъжете към членове на собствения им пол“.

И така, Бейкън станал доживотен фаворит и любовник на Краля. Още през първата година на кралуването си, Джеймс І-ви го ръкоположил в Рицарство, през 1613 година го назначил за Министър на Правосъдието, а през 1618 година за Лорд-Канцлер. През 1618 година Кралят го направил Барон Варулам, по името на древния Римски град – Варуламиум, и той вече бил наричан Сър Франсис, Лорд Варулам, а няколко години по-късно го направил Виконт на Сейнт Олбанс. Нека си припомним, че Масонството прониква в Англия през Франция под прикритието на Култа към Сейнт Олбанс и, тъй като никой след Бейкън не е носил тази титла, трябва да заключим, че тя му била дадена не заради името на града, а поради изключителните му заслуги към Масонството.

На Читателя може би е ясно, че още от началото на своето съществуване Тайните общества практикуват безотказни методи за вербуване, иницииране и заставяне на членовете си да бъдат послушни, безпрекословно изпълнявайки всичките заповеди на висшестоящите. По време на вербуването, на профана бива разказвана една твърде наивна измислица за алтруизма и за благородните и Човеколюбиви цели на Ложата. При инициацията и след това при повдигането в по-висши степени, освен че дава клетва за вярност и кръвен обет да помага на братята си изпаднали в нужда, дори с цената на извършване на престъпления и убийства, той е предупреждаван за това какви биха били наказанията при предателство на братя и при издайничество на скришните дела, като също така е сплашван, посредством описанието на различни най-жестоки способи за причиняване на смърт, че те биха го достигнали при престъпване на дадените клетви.

Заставянето на Масоните да изпълняват всички заповеди на висшестоящите, дори тези с които не са съгласни, ако не бъде осъществено с предлагането на богатства, то със сигурност се постига или чрез заплахи, или чрез крайно недостойно експлоатиране на Човешките недостатъци, като например: алкохолизма, наркоманията, похотливостта, педерастията, или с помощта на обещания за прикриване на действително извършено или на скроено от самите Масони престъпление. През вековете, та до днес, най-послушни оръдия на Световния Масонски Заговор винаги са били неразкритите престъпници и хомосексуалистите – те са изнудвани да изпълняват заповеди под заплахата, че тъмната им същност и престъпления ще бъдат оповестени.

Масонските кръвни обети да помагат на братята си изпаднали в нужда, с цел довеждане докрай на тайните дела, стоят доживот и нищо не би могло да ги отмени, тъй като бездействието в повечето случаи се наказва с мъчителна смърт. За това, колко здрави са Масонските връзки, свидетелстват последните години от живота на Бейкън, когато вече бил затънал до гуша в дългове, като наред с това Обществената му кариера вървяла стремглаво надолу към пълното му опозоряване. През 1621 година, Парламентарната комисия по администрирането на законите го обвинила във вземане на подкуп по 23 отделни случая, осъждайки го на глоба от £40,000, баснословно огромна сума преди 400 години, както и на затвор в Лондонската кула. Поради тесните си, не само Масонски, връзки с Краля, лишаването от свобода продължило само няколко дни, а глобата била платена от Негово Величество. Все пак, Парламентът обявил Бейкън в неспособност да изпълнява парламентарните си функции или да заседава, като едва не му отнел всичките Благороднически титли.

Колкото и стряскащо да изглежда за днешния Читател, в течение на последните два века са се натрупали огромен брой осезаеми и вече съвсем необороми доказателства, водещи до заключението, че изключителният Литературен гений – Сър Франсис Бейкън-Тюдор, в действителност бил Човекът, който ние познаваме под псевдонима Уилям Шекспир! Неуловимата историческа самоличност на най-големия Световен драматург на всички времена и Национален поет на Англия, за когото няма почти никакви исторически свидетелства, а съществуващите документи, водят до заключението, че действителният Уилям Шекспир бил неук и прост Човек, е станала обект на изследвания на най-видните извънакадемични учени. Загадъчната, обвита в мистерия персона на „Барда на Айвън“ е най-точно обрисувана от У. Ф. С. Уигстън, който го нарича: „привидението Капитан Шекспир с Розенкройцерската маска“.

В днешния ден на индоктринационни мистификации и откровени лъжи, препродавани от Образователното Активно мероприятие и заливащи мозъците, с цел електронно-канално програмиране на всеки, който дръзва да понечи да дири Истината, ние трябва да използваме единствено и само Логическите закони, за да докажем невероятната невъзможност на измислените от Илюминатите притчи за уж случили се събития или за самоличността на Човеци, наложени за еталони в Цивилизационния модел. В този смисъл, колкото повече изследователят, разкрепостен и освободен от Образователния гнет, чете и изучава огромното по обем и жанр творчество, състоящо се от 39 пиеси, 154 сонета и 2 повествувателни поеми, на най-великия Средновековен Литературен гений, подписвал себе си с псевдонима Уилям Шекспир, толкова по-трудно му е да повярва, че цялото това мъдро изобилие е излязло изпод перото на нискообразован актьор от Стратфорд на Ейвън, който, исторически доказано, не притежавал нито една книга, а както всеки друг свой колега прекарвал времето си по кръчмите. От друга страна, не е възможно да бъде отново само съвпадение, че голяма част от сонетите са посветени на любовния копнеж на автора към млад приятел, което недвусмислено показва хомосексуалната ориентация на поета, тоест, на Франсис Тюдор-Бейкън.

Без следа от съмнение, обаче, актьор под името Уилям Шекспир е съществувал по времето, когато е живял Бейкън, но този актьор, син на кожар, в никакъв случай не е „Бардът на Ейвън“! Този Човек без богатство, който не би могъл да пътува в странство, и без знатно потекло, което означава, че не би могъл да бъде посветен в Тайните Ложи и Окултното Знание, в никакъв случай не би могъл да има нито познанията за повечето от нещата, за които става дума в съвкупното творчество на Националния поет на Англия, нито интелекта, професионализма и мъдростта, нужни за да бъде създадено то.

В „Тайните Учения на всички Времена“, издадена през 1928 година, Масонът 33°степен Менли П. Хол пише:

„Твърде очевидно е, че сам Уилям Шекспир не би могъл да създаде безсмъртните писания, носещи неговото име. Той не притежавал необходимата литературна култура, защото в град Стратфорд, където бил отгледан, нямало училище, способно да му предаде по-висшите форми на познание, отразени в приписваните му трудове. Неговите родители били неграмотни, а в ранния си живот той проявявал пълно пренебрежение към учението. Съществуват само шест известни образци на почерка на Шекспир. Всичките са подписи, а три от тях се намират в завещанието му. Лошият почерк и несигурният начин на тяхното изпълнение характеризират Шекспир като неопитен в използването на писалка и е очевидно, че той или е копирал подготвения за него подпис, или ръката му е била водена, докато той пишел. Никакви собственоръчни ръкописи на „Шекспировите“ пиеси и сонети не са откривани някога, нито пък има предание, в което се говори за тях, освен фантастичното и невъзможно изявление, което се появява в предговора на Голямото фолио. („Голямото фолио“ или „Първото фолио“ е сборникът произведения, издаден седем години след смъртта му. Бел. прев.)

Една богата библиотека би била важна част от мебелировката на автора, чиито литературни произведения нагледно показват, че той е бил запознат с литературата на всички Времена, въпреки това няма документи, че Шекспир някога е притежавал библиотека, нито пък той е споменал някакви книги в завещанието си. Коментирайки общоизвестната неграмотност на дъщерята на Шекспир – Джудит, която на двадесет и седем годишна възраст се подписвала с кръстче, Игнатий Донели заявява, че е невероятно, ако Уилям Шекспир е написал пиесите, носещи името му, да позволи собствената му дъщеря да стане жена и да се омъжи без да може да прочете дори ред от произведенията, направили баща й заможен и местно известен.“

 

Почеркът-на-Бейкън-Шекспир----Плоската-Земя---СТАМАТ
Почеркът-на-Бейкън-Шекспир—-Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Съвременникът много трудно може да добие някаква представа за социалните и образователните условия преди 450 години, когато не е имало нито вестници, нито радио, нито телевизия, нито Интернет, а камо ли Google, Facebook, Iphone или каквато и да е индиректна платформа за придобиване на знания, така че не би могъл да има представа за изолираността на Човеците в миналото. Казано с други думи, преди ХХ-ти век, беднякът, където бил роден, там и умирал, като нямал възможност да пътува, освен ако не станел войник или търговец, и да опознае Света, придобивайки някакви съществени знания. Откъдето следва, че най-начетеният Човек в Средновековна Ангия, сътворил съвременния Английски език, задължително трябва да е бил от Кралско или поне от знатно потекло, да е имал за частни учители най-образованите в Кралството, да е пътувал дълги години по Света и да е посветен в Тайните общества, за да има досег с Окултното знание, изложено в творчеството му, като той в никакъв случай не би могъл да бъде обикновен актьор – син на занаятчия-кожар от дълбоката провинция. С оглед на историческите факти, изложени по-горе, а и за да бъдем по-кратки, достатъчно е само с удивление и почуда да прочетем „Бурята“, за да разпознаем Масона-Магьосник Д-р Джон Дий в Шекспировия герой Просперо!

Продължавайки Масонското „Велико Дело през Вековете по заблуда на Човечеството, Крал Джеймс І-ви заповядал създаването на така наречената „Оторизирана версия“ на Библията, или както е по-известна днес „Библията на Крал Джеймс“. Думата „оторизиран“ означава „позволен, разрешен“, което веднага идва да покаже, че този превод на Библията е единствено разрешения превод, според инструкциите на Краля, като по такъв начин всички останали тълкувателни преводи стават не само непозволени, а и забранени. Известно е, че в течение на вековете, както Римо-Католическата, така и впоследствие Англиканската Църква, изхвърлили от Библията огромно количество Евангелия, а друга религиозна книжнина забранили, обявявайки я за Апокрифна и еретична. От друга страна, преводите от Древен иврит и Старогръцки в началото на Латински, а след това и на останалите Европейски езици, са правени само от Масони или от техни послушници, които изопачавали и фалшифицирали оригиналните текстове, изпълнявайки поръките на своите Господари.

Поради тази причина, поистина, само неколцина Човеци в днешно време имат истинско познание за съдържанието на Древните текстове, като  съвсем никакво Древно знание не достига до „възпитаниците“ по Богословие, тъй като, първо, те нямат достъп до древните ръкописи и, второ, те са задължавани да учат и са манипулирани да вярват само на официалната Църковна доктрина, ала да не се поддават на никаква друга религиозна книжнина, определена от Властниците като Апокрифна и еретична. Именно заради това огромната част пастори и попове не носят никакво Духовно познание и са обрекли Душите си на Мрака на Материализма, чревеугодничеството, разгула, кариеризма, алчността и ламтежа по богатства.

Основна вина за изопачаването и фалшифицирането на превода на Библията на Крал Джеймс носи Франсис Бейкън-Тюдор. На 25-ти Юни 1607 година Кралят го назначил за Главен Юрист и Главен Съветник на Короната. Едновременно с това му заповядал да започне преработка на Библията, заемайки длъжността Главен редактор на Екип от 46 клирици-преводачи. Оригиналните документи и протоколи, доказващи участието на Сър Франсис Тюдор-Бейкън в редактирането на Стария и Новия Завет, се пазят в Архива на Британския музей. Те разкриват, че той лично е избирал и плащал на преводачите, които са изпълнили задачата си съгласно инструкциите на дългогодишния приятел на Бейкън, Д-р Ланселот Андрюс, личен приятел на Франсис Уолсингъм и Масон от Ложата на Джон Дий.

В изследването си от 1929 година „Розенкройцерски и Масонски произход“, Масонът 33°степен Менли Палмър Хол казва: „Първото издание на Библията на Крал Джеймс, което било редактирано от Франсис Бейкън и подготвено под Масонски контрол, носи повече Масонски знаци, отколкото Катедралата в Страсбург“.

И така, Крал Джеймс І-ви заповядал на 46 от най-изтъкнатите Английски духовници да превеждат книгите от Библията и веднага щом били готови да предават ръкописите на Бейкън, в чието владение те останали близо година. През това време Бейкън напасвал различните стилове на преводачите, за да придобият единството, ритъма и музиката на „Шекспировия“ изказ, написал предговора и създал цялата схема на Разрешената версия на Библията. Биографът на Бейкън, Уилям Томас Смедли, също потвърждава, че редактирането на преводите на 46-те духовници продължило месеци наред:

„В края на краищата се доказва, че цялата структура на Оторизираната Библия е създадена от Франсис Бейкън. Той бил ревностен учен не само на Библията, но и на ранните ръкописи. Той изучавал усърдно богословските трактати на Свети Августин, Свети Йероним и на другите теолози.“

Сър Едуин Дърнинг-Лорънс (1837–1914), Първи Баронет, член на Парламента и автор на книгите „Бейкън е Шекспир“ и „Шекспировият мит“ бил начетен изследовател на творчеството на Франсис Бейкън-Тюдор. По време на лекция, изнесена на 9-ти Октомври 1912 година, разкривайки истинската самоличност на редактора на Библията на Крал Джеймс и Литературния гений, стоящ зад псевдонима Уилям Шекспир, той казал:

„Библията на Крал Джеймс от 1611 година е украсена със символите на Бейкън и в моето собствено специално копие на архивното издание, датирано също 1611 година, тези символи са Розенкройцерски маркирани, за да привличат вниманието на инициираните към тях и да им покажат, че Библията от 1611, извън всякакво съмнение, е една от книгите на Бейкън… Когато Бейкън бил роден, Английският, като Литературен език, не съществувал, но за времето до своята смърт, той успял да направи Английския език най-благородното мисловно изразно средство, притежавано някога от Човечеството. Той постигнал това единствено посредством неговата Библия и неговия Шекспир.“

Розенкройцерите и Масоните, къде открито или пък другаде под сурдинка, винаги са разкривали, че Розенкройцерът и Масон Сър Франсис Бейкън-Тюдор бил Човекът изковал съвременния Английски език, като творил под Литературния псевдоним Уилям Шекспир и едновременно с това редактирал и уеднаквил преводите на 46-имата духовници, превели Библията на Крал Джеймс. Ето, какво пише Д-р Харви Спенсър Луис, Император на Розенкройцерския Орден през 20-те и 30-те години на ХХ-ти век, а също така и 95°степен Масон в Древния и Първи Устав Мемфис-Мицраим, или по-известен като Древния и Примитивен Обред на Мемфис-Мизраим, в Розенкройцерския сборник от месец Април 1930 година:

„Библията, която всички ние четем и на която се възхищаваме от литературна гледна точка, заради нейния чудат и красив Английски език, е написана в тази форма от Бейкън, който е създал и усъвършенствал стила на Английския изказ. Първите издания на тази Библия [на Крал Джеймс] са били отпечатани под същото ръководство и в същия стил, както и пиесите на Шекспир, а орнаментите за различните страници са били изрисувани с писалка и мастило върху дърво от художници, наети от Бейкън и работили под негово ръководство. Всеки един от орнаментите прикривал някаква Розенкройцерска емблема, а на друго място Масонска емблема или пък инициали, които биха разкрили името на Бейкън, или името на Розенкройцерите. Такива орнаменти били поставени не само в Християнската Библия, която Бейкън бил редактирал, но и в Шекспировите пиеси, в някои от собствените книги на Бейкън и в няколко други книги в типичен Розенкройцерски дух.“

По време на младежките си странствания в чужбина, Бейкън създал тайна шифърна система, която можела да бъде вмъкната в документ, без да предизвиква подозрение. Използвайки своя шифър, той вмъкнал Окултно Знание и кодирал тайна информация в Библията. В един древен документ се казва, че истинската история на ранното Християнство, която била известна на посветените Рицари Тамплиери, първоначално била предадена на първия Велик Магистър и основател на Ордена Юго Дьо Пайен от Великия Понтиф на Ордена на Храма, или Сектата на Назореите, наречен Теоклетес. Бейкън бил посветен в тайната история на Християнството, затова по определен начин се опитал да я закодира, скривайки я от профаните, като същевременно я разкривал на инициираните търсещи.

В този ред на мисли, тук ще дадем едно безспорното доказателство, че Бейкън бил Главния редактор на Масонската Библия на Крал Джеймс. Такова доказателство се явява шифъра на неговия псевдоним – Шекспир (Shake-spearе), който той вмъкнал в 46-ти Псалм на Оторизираната версия на Библията. Сравнявайки Женевския превод на Библията от 1560 година с Оторизираната версия, ние откриваме, че стиховете и думите във втората са така нагласени, та 46-тата дума от началото към края е „shake“ [шейк] – „треса“, а в девети стих след „spearе“ [спиър] – „копие“ остават 46 думи до края на Псалма. Редакторът на превода, направен от 46-тимата клирици, е закодирал именно в 46-ти Псалм числеността на преводачите, чрез първите 46 думи, собствения си псевдоним – Shake-speare, както и това, че той е редакторът, тоест, 47-мият от преводачите, посредством поредността на думата „spearе“, която е 47-ма от края към началото. Тази подредба на думите и сричките в абсолютно никакъв случай не би могла да бъде съвпадение, тъй като е нарочно търсена при разместването на думите и напасването на ритъма на стиховете. Нека да ги разгледаме.

Женевската Библия, стих 3-ти е от 12 срички и думата „shake“ е 47-ма поред от началото към края:

46:3 Though the waters thereof [e]rage and be troubled, and the mountains shake at the surges of the same. Selah.

Библията на Крал Джеймс в архаичния й правопис, там стих 3-ти е от 12 срички, а думата „shake“ е 46-та поред от началото към края:

46:3 Though the waters thereof roare, and be troubled, though the mountaines shake with the swelling thereof. Selah.

(„дори да бучат и да се вълнуват водите му, дори да се тресат планините от надигането му! Села.“)

В Женевската Библия стих 9-ти е от 7 срички, а след „spear“ остават 43 думи до края:

46:9 He maketh wars to cease unto the ends of the world, he breaketh the bow, and cutteth the spear, and burneth the chariots with fire.

Ето, Библията на Крал Джеймс в архаичния й правопис, където стих 9-ти се състои от 10 срички, а след „speare“ остават 46 думи до края на Псалма:

46:9 He maketh warres to cease vnto the end of the earth: hee breaketh the bow, and cutteth the speare in sunder, he burneth the chariot in the fire.

(„Прави да престанат войните до края на земята, счупва лък и строшава копие, изгаря с огън колесници.“)

Горепосочените Библейски стихове са заистина неопровержимо доказателство, че Сър Франсис Тюдор-Бейкън бил Главния редактор на Библията на Крал Джеймс, вградил не само Литературния си псевдоним Шекспир (Shake-spearе) в превода, но също така поръчал инкрустациите и илюстрациите, намерили място в нея и носещи несъмнен Масонски символизъм, като например тайните знаци и ръкостискания.

Д-р Джон Дий възлагал големи надежди на Бейкън още от младежките му години, тъй като бил видял предсказанието за гениалността му, практикувайки Енохианска магия. Едуард Кели и Джон Дий, използвайки гадателско огледало от черен обсидиан, призовавали Демони от Нисшия Астрал, от които разбрали, че Франсис бил Човекът, който трябвало да обвие Обществения образ на Масонството в плътната пелена от лъжи и измами, така че обикновените Човеци да бъдат привличани, посредством нарочна заблуда, да се присъединяват към Сатанинската религия, а когато по-късно разберат в какво черно дело са се набъркали, да не могат да се измъкнат живи, поради дадените кръвни обети. Джон Дий инициирал в Масонство младежа Тюдор-Бейкън и много бързо го посветил във Великите тайнства, така че той станал един от най-високопоставените и вещи Мистици на своето време.

Докато живеел в Европа, Тюдор-Бейкън бил иницииран в Ордена на Рицарите Тамплиери и бил посветен във висшите им тайни, след което, обикаляйки големите Европейски градове, инсталирал в тях Масонски Ложи. Според официалните документи на „Ордена на Розенкройцерите“, или наричан още „Древния и Мистичен Орден на Розовия Кръст“ (Antiquus Mysticusque Ordo Rosæ Crucis), или както е пълното му название „Древния и Таен Орден на Червената Роза и Златния Кръст“ (Antiquus Arcanus Ordo Rosae Rubeae et Aureae Crucis), той бил негов Император в Англия и Европа през зрялата част от живота си. През 1580 година, той инсталирал „Розенкройцерското литературно общество на Грейс Ин“, а по-късно през същата година пак там инсталирал „Ложата на Свободните и Приети или Спекулативни Масони“.

За да скрият от обикновения Човек същинските вярвания, мистичната и Окултна насоченост на Тюдор-Бейкън, Академичните историци в течение на вековете изградили един недействителен и заблуждаващ образ, заменил реалната му личност, като го провъзгласили едва ли не за „баща на Теоретичния метод“, както и за учен-материалист и „защитник на научната революция“, твърдения, които са твърде далеч от истината. Всъщност, поради Литературното си дарование, Тюдор-Бейкън бил натоварен от Ложата на Джон Дий да напише увлекателната и убедителна притча за произхода на Масонството, а именно: Мита за Цар Соломон, Финикийския Цар Хирам Тирски и Майстор Хирам Абиф, измислена и продиктувана му от по-висшите степени в Ложата. Конспираторите съчинили тази приказка, която се тиражира и до днес, за да измамят профаните и за да прилъжат в Ложите колкото се може повече доверчиви лаици, с цел да ги оплетат в своите мрежи от тайни обети, наказания, наситени с насилничество сплетни, както и за да станат част от заговорите за насъскване на Народите един срещу друг, с цел подклаждането на войни и разруха сред Човечеството.

 

Елизабет,-Робърт-Дъдли,-Франсис-Бейкън-Тюдор-и-Шекспир--Плоската-Земя---СТАМАТ
Елизабет,-Робърт-Дъдли,-Франсис-Бейкън-Тюдор-и-Шекспир–Плоската-Земя—СТАМАТ

 

По такъв начин, Тюдор-Бейкън изиграл една нечестива и демонична роля в Ренесансовия Свят, тъй като позволил Литературния му гений да бъде впрегнат от Масонските Ложи, за да могат те по-ефикасно да приведат в действие плана за цялостното опорочаване на Човешката природа, предначертан от Илюминатския Елит. Той предоставил таланта си за осъществяването на плана на три нива:

Първо ниво. Чрез Литературното си творчество, по-голямата част от което разказва за изневери, предателства, измами, сплетни, заговори, убийства и кръвопролития, като излъчва мрачен Окултизъм и е пропито с тягостни описания на Древни Езически Мистерии, както и от депресивни, нихилистични, омерзително-отмъстителни и престъпни настроения и дела на героите, Тюдор-Бейкън създал основите на изграждащата се по онова време Световна Образователна система, за да насажда тя в бъдещите поколения низките страсти на „Шекспировите“ персонажи, отдалечавайки ги от Висшата ни същност. Неговото творчество – основа на съвременната Литература, занимаваща се изцяло с тъмните страни на Душевността и загърбваща изконната ни Висша Трансцендентна същност, винаги ще бъде задължителен инструмент във всички училища, навсякъде по Света, чрез който Властимащите ще програмират младежта да приеме в Сърцата си безрадостния мироглед на Нисшия Астрал.

Второ ниво. Посредством удивително успешната пропагандна измислица за произхода на Занаята, гениално словосложена от Тюдор-Бейкън, в течение на времето, Масонството придобило харизматична осанка и в наши дни достигна небивала численост от десетки милиони редови Масони, намиращи се на ниското ниво на Пирамидата на Световния Контрол, които имат задачата да упражняват невидимото задкулисно управление на Правителствата, Стопанските структури и средния бизнес, за да бъде приложена на практика Илюминатската могъща власт навсякъде по Света. Без увлекателната басня, сътворена от Тюдор-Бейкън по идея на Ложата на Джон Дий, Масонството не би придобило днешната си мощ и Човеците биха били по-свободни и по-щастливи.

Трето ниво: Тюдор-Бейкън променил, изопачил, опорочил и натоварил с Масонски и Розенкройцерски символизъм и подсказки оригиналните Библейски писания, по начин нареден му от Краля и от Ложата на Джон Дий, за да послужи тя в грандиозната измамна схема срещу Човечеството. По-късно, обаче, разбирайки, че е станал послушно оръдие в ръцете на Поробителя, закодирал псевдонима си „Шекспир“ в 46-ти Псалм, за да могат тези, които имат очи – да видят, онези, които имат уши – да чуят, а пък малцината, които не са приспали умовете си и не са продали Душите си – да разберат, че СЪЩИНСКИТЕ създатели на Институциалното Християнство са Масонските Ложи, изпълняващи заръките на Войнстващата Криптокрация. Но също и за да могат търсещите да осъзнаят, че всичко това било извършено тогава, но продължава да се върши и днес, чрез методите на Активните мероприятия, Психичния контрол, фалшификацията, манипулацията и Образователното и масмултимедийно програмиране, прилагани от Тайните и Специалните Служби, завинаги ръководени от Масонските Ложи!  

Използвайки фалшификации и измама, Масонската Ложа на Д-р Джон Дий умело припокрила двете личности – Литературния гений, незаконния престолонаследник на Английската Корона Франсис Тюдор-Бейкън, и актьора Уилям Шекспир, син на кожар от Стратфорд на Ейвън, и замаскирала всяка следа от тази зловредна мистификация, като в течение на вековете накарала цивилизованите да повярват, както че Литературното творчество на Тюдор-Бейкън било написано от нискообразования актьор Уилям Шекспир, така и че Масонството е произлязло от триадата Цар Соломон, Цар Хирам Тирский и Майстор Хирам Абиф, а не произлиза от Каин, който сключил завет да върши Зло, подчинявайки се на Сатана – Повелителят на Нисшия Астрал! Тази операция по прикриване на самоличност била от първите и най-крупните Активни мероприятия на Средновековните Тайни служби, учредени и ръководени от Масонската Ложа на Д-р Джон Дий, чиито съвременни наследници са: МИ5, МИ6, ЦРУ, МОСАД, КГБ, ФСБ, Държавна сигурност и така нататък, които продължават и до днес да изпълняват задачите, поставени им от Масонските Ложи, прилагащи плана за Световен Контрол на Илюминатския Елит!

 

МИР и ЛЮБОВ!

1-ви Юли 2019 година


[1]  Думата профан произлиза от Латинското съществително „profanus“, което означава „който е пред, извън храма“, и определя състоянието на Човек, непосветен в Тайнствата на Божествената служба.

[2] Академик о. р. Генерал-майор Румен Ралчев е роден на 30-ти Януари 1952 година в София, женен е и има три деца. Професор е по Философия от Университета в Принстън, САЩ. През целия си живот е работил в Службите за Сигурност. Бил е Началник на Охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев. Работил е в Управлението за Безопасност и Охрана (УБО), а след 1989 година и в Националната Служба за Охрана (НСО). Симеон Сакскобургготски избира неговата фирма „Балкан секюрити груп” да го охранява, когато се завръща за първи път в България през 1996 година,.

Ралчев е член-учредител на Гражданското Обединение за Реална Демокрация (ГОРД), регистрирано като политическа Партия. Доайен на ГОРД е Евродепутатът Масон Славчо Бинев, а сред членовете му са писателят Масон Любен Дилов-син, спортният журналист Крум Савов, литературоведът Масон Проф. Валери Стефанов и бившият Министър на Правосъдието и Масон Антон Станков.

Ралчев – един от най-висшите видими Масони в България, е иницииран през 1991 година, повдигнат е в 33°степен на Стария и Приет Шотландски ритуал и е Велик Майстор на Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България, а също е и член на Магистралния Съвет на Ордена на Тамплиерите, член е на Великия Магистрален Съвет на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим, носител е на Великия Кръст на Храма и е Велик Приор I-ви на Велик Приорат България.

[3] Печатното издание, озаглавено „Съвременен механизъм на паричното обращение, било публикувано неколкократно от Чикагската Банка на Федералния резерв в периода от 1961 до 1992 година. То представлява описание на паричната система на декретните пари (fiat money), тоест, паричните средства без златно или сребърно покритие, която е създадена от Федералния резерв през 1913 година и напълно приложена от Франклин Рузвелт през 1933 година, посредством Изпълнителна заповед 6102, премахваща Златния стандарт. Тази публикация представя ясен модел на Частичния банков резерв или Банкирането с частичен резерв (fractional reserve banking), което, заедно с лихвата, се явява основно средство за натрупване на дълг от съвременната Световна икономика. В България декретните пари и Частичният банков резерв са насилствено наложени от Интернационалния Банков Тръст след принудителния фалит на Социалистическа България и купуването на Държавата от Федералния Резерв, чрез механизма на Валутния Съвет/Борд.

[4] Сигилът  е практически магически символ, изобразяващ или символизиращ Демон, мистичен Архонт или друга същност от Нисшия Астрал, или насаждащ подсъзнателни послания, които биха довели до търсения от магьосника резултат. Думата произлиза от Латинското съществително „sigillum, означаващо „печат“ и е свързана с Еврейското съществително סגולה [сегула], означаващо „дума, действие или предмет с Духовно въздействие, талисман“.

[5] Омофоните са думи, които се произнасят еднакво, но имат различно значение или правопис, както например следните двойки думи: „пот“ и „под“, „мак“ и „маг“ (магьосник), „шев“ и „шеф“ или „син“ и „син“ (цвят), и „клин“ (дреха) и „клин“ (сечиво).

[6] Grand Architecte de l’Univers (G.А.D.U.)Великият Архитект на Вселената (G.A.O.T.U. е абривиацията на Английски) е Херметична, Гностична и Розенкройцерска концепция за Бог, обсъждана също и от някои Християнски теолози и апологети. Висшите Масонски степени проповядват тази същност пред „Сините Ложи“ и профаните, представяйки я за Божество без определено име и с неустановена форма, в което всеки член може да вярва, като по такъв начин използват неутралната концепция за подвеждане, заблуда и прикриване на същинското си Върховно божество – Йао-Бул-Он.

[7] Орденът на Жартиерата – най-елитарният и най-висш видим Монархически Рицарски Орден в Света, е учреден през 1348 година от Крал Едуард ІІІ-ти, един от предците на съвременната Криптокрация. Сюзерен на Ордена е Британският Монарх, а освен него членове могат да бъдат само 24 живи Британски Принцове, Херцози и аристократи, както и ограничен брой чуждестранни Монарси или други Илюминати от висшите степени.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *