Глава Четвърта: Бездуховната религиозност – затворът в Робството

Бездуховната-религиозност-–-затворът-в-Робството---Плоската-Земя---СТАМАТ

Глава Четвърта:

Бездуховната религиозност – затворът в Робството

 

 

 

 

  • Тема ХVІІ-та: Метод на правилната Религия и Спасението
  • Тема ХVІІІ-та: Сакралните алегории в Библията

 

 

*

Напълно е възможно Човек да бъде извън затвора, но въпреки това да не е свободен – да не бъде физически ограничаван и все пак да бъде психологически пленник, принуден да мисли, да чувства и да действа като представител на Националната държава, или както някакъв частен интерес в Държавата изисква от него да мисли, да чувства и да действа.

Олдъс Хъксли, „Смел нов Свят

*

„Когато дори най-яркият ум в нашия Свят от детство е бил обучен в някакво суеверие, никога няма да е възможно този ум, в неговата зрялост, да изследва искрено, безпристрастно и съвестно каквито и да са доказателства или обстоятелства, които хвърлят даже сянка на съмнение върху верността на това суеверие. Съмнявам се, че самият аз мога да го направя.“

Масонът Марк Твен, „Автобиографията на Марк Твен“.

*

 

 

 

Тема ХVІІ-та:

Метод на правилната Религия и Спасението

 

 

Мъдрият, обаче, знае, че Илюминатската войнстваща клика, наброяваща няколко хиляди, но властваща над седем и половина милиарда, не стои безучастна и спокойно наблюдаваща как десетки и стотици хиляди Човеци на ден разбират Истината за Света и се изключват от МАТРИЦАТА. Тъкмо напротив, в течение на хилядолетия Върхушката е създала гениална стратегия за противодействие и възпиране на Осъзнаването на отделния индивид, като е проектирала почти съвършена методология за скриването на Истината за Плоската Земя и Трансценденталната ни същност, осъществявайки на дело бездуховната религиозност – затворът в робството. За осъществяването на своята стратегия, тя прилага безпогрешната си методология, хитроумно и прикрито инсталирана в Обществата. А тайно втъканите в Цивилизационната парадигма достатъчно ефективни механизми парират навреме и умъртвяват всяко едно свободомислие и противопоставяне, което би попречило на осъществяването на нейната Световна Игра, чиято цел винаги е била поробването на индивида.

Методологията на Световния Контрол включва в себе си Обществено-политико-икономическите механизми за властване над индивидуалното съзнание, както и въздействие върху деятелността на отделната личност, като едновременно с това изцяло, непрекъснато и мощно обуславя нравствеността и Духовността на въплотилите се Дживи. Първенствуващият любим метод на Илюминатите за Духовен контрол и измама е наречен от тях Религия.

Думата „Религия“ произлиза от Латинския глагол „religare“, който означава „връзвам отново“, „обвързвам отново“. Религията представлява Егрегор, налагащ специфична Социално-културна система, определяща житейско поведение, сакрални практики, Обществен морал и етика и Вселенски Мироглед. Всеки Егрегор „Религия“ е бил издигнат в Духовния Свят Манас, или в Древността, или се инсталира днес само и единствено от Свещеническата Илюминатска династия. Всеки от различните Егрегори „Религия“ определя свои Свещени текстове, места и пророчества, които привързват вярващите в тях със свръхестествени, Трансцендентални същности, обитаващи Нисшия Астрал.

Както писахме в Глава Първа, Вечното наше същество – Джива, посредством Духовния процес въплотяване, използвайки Трансценденталните енергии на Създателя и по Неговите Закони, манифестира физикалността на тялото ни. Целта на Човешкия живот в Материалния Свят е да осъществи съдбата, която Джива, с помощта на нейните учители, избира докато се намира между последователните й въплощения в Духовния Свят. Предначертаната съдба задължително е тясно свързана с милиардите други съдби на едновременно въплотилите се Дживи и, естествено, представлява неделима част от Вселенската Трансцендентална Игра на Творецът-Творение, тъй като единствено поради тази Игра цялото Мироздание е постоянно създавано. От своя страна, още от Древността, Криптокрацията е породила своя Световна Игра в материалността, явяваща се диаметрална противоположност на Трансценденталната Игра на Творецът-Творение, използвайки за реализирането й Човеците, които тя обвързва след раждането им с Религиозните институции.

Ето, това е Окултното, тоест скрито, значение, а също така целта и длъжността на Религиите: да разделят и отдалечават Джива от предначертаната й в Трансцендента съдба като я обвържат отново, както и по време на предишното й въплощение, със Световната Игра на Криптокрацията! С други думи, същинското предназначение на Религиозните институции е да измамят Човек, ловко оплитайки го в ритуалност и лукаво изплетени лъжи, така че той сам да пожелае да изостави Свободата, в която се е родил, и да се обвърже, неосъзнавайки дори че сам затяга примката около врата си, с плановете на Илюминатите за Световно робство – основополагащ принцип във всяка Религия. Може би Читателят много ще се учуди, но всички Висши Религиозни сановници от всички Религии задължително са членове на Тайните Общества, тъй като Криптокрацията владее Институциалните Религии и назначава винаги само най-верните й слуги на висшите постове.

Ето, някои от по-известните духовници, които са Масони: Джеймс Ч. Бейкър (Епископ на Методистката Църква, организирал първата фондация на Уесли в САЩ), Хосе Балу (основател на Универсалистката Църква), Робърт Е. Б. Бейлър (Баптистски свещеник, основател на Университета Бейлър), Престън Брадли (основател на Църквата на Народите), отец Франсиско Калво (Католически свещеник, който внесъл Масонството в Коста Рика през 1865 година), Хю И. Еванс (Национален ръководител на Презвитерианската Църква в САЩ), преподобният Джефри Ф. Фишър (Кентърбърийски Архиепископ), Юджийн М. Франк (Методистски Епископ), преподобният д-р Норман Винсент Пийл (Методистски Епископален игумен), Тит Лоу (Президент на Методисткия Съвет на Епископите), Джоузеф Смит (основател на Мормонската Църква), Томас Стар Кинг (Американска Универсалистка Църква и Унитарист), Свами Вивекананда (първия Индуистки гуру, представил древните Философии и практики на Йога и Веданта на Запад), Патриарх Мелетий Метаксакис (1871-1935), Архимандрит Ефрем (първият официално известен Български Масон), Филип Манолов (Професор в Софийската духовна семинария през първата половина на ХХ-ти век), Иван Я. Сечанов (Евангелистки пастор, чичо му, Христодул Сечанов, бил четвъртият член на екипа преводачи на „Славейковата/Цариградска Библия“), Димитър Мишев (Секретар на Българската Екзархия в Цариград и редактор на „Църковен вестник“, починал 1932), Стефан Цанков (Протопрезвитер, Професор в Богослофския факултет по Канонично право), Димитър Фурнаджиев (Ректор на Евангелистката духовна семинария, починал 1944), Циониста Екзарх Стефан І-ви, Христо Николов Гяуров (Професор в Богословския факултет 1933–1960), Димитър Витанов Дюлгеров (Професор в Богословския факултет до 1966), Архимандрит Дионисий Мишев, Доростолския Митрополит Иларион, Митрополит Кирил, Митрополит Галактион и много други.

Колкото и странно да звучи, една е най-главната от всички лъжи във всяка Религия и тази лъжа е еднаква във всички тях. Навсякъде по Света, всички обикновени вярващи, непосветени в Окултната ритуалност, са длъжни да приемат тази лъжа, без значение каква точно Религия изповядват! И, тази лъжа гласи: изложените в Религиозното повествувание събития, лица, места и действия са съществували и са се случили в действителност в споменатото там време!

Лъжата, че действащите лица в определена Религиозна книжнина в действителност са живяли в посоченото там време и че всичките събития, описани в Книжнината, наистина са се случили на тези персонажи на определените там места, в този Свят, е най-вероломната от всички Религиозни лъжи! Още повече, че висшите Религиозни сановници, навсякъде по Света, много добре знаят, че Писанията представляват алегорично повествувание и в никакъв случай не са Исторически хроники.

Понятието „алегория“ произлиза от Гръцките думи ἄλλος – [альос] „друг“, „различен“, и ἀγορεύω – [агореуо] „говоря пред публика“, и обозначава начина на преносно изразяване на смисъл, различен от буквалния. Алегорията представлява многообразна символично изградена образна форма, създадена за да опише определен обект, събитие или дори сюжетна линия, в която форма, обаче, трябва да се види и подразбере друг обект, събитие, сюжетна линия или абстрактна идея. В този смисъл, алегорията се родее с иносказанието, параболата, символа, притчата, баснята, фигуративната реч, образната форма.

И така, при все че висшият клир винаги е знаел истината, че Писанията са алегории, чиито действащи лица носят символична образност, а събитията, случките и действията в тях трябва да се разбират иносказателно, неговите сановници никога не казват това на обикновените вярващи, но тъкмо напротив – тази истина представлява най-добре пазената тайна в Света на Религиите! По такъв начин, последователите на всяка една Религия са мамени, че „тяхната“ Религия е правилната и носи „спасение“, а всички останали Религии са погрешни, безполезни и вредни, и че задължение на тези последователи е да проповядват „тяхната единствена истина“ пред „неверниците“, за да ги „спасят“! Ето така, преди хилядолетия Криптокрацията създала могъщия „Метод на правилната Религия и Спасението“ и го вградила в методологията на своята Световната Игра, за да й служи за разединяване на Народите, противопоставянето на племена и Държави едни срещу други и разпалването на войни и революции.

Търсещият същинско Познание, обаче, винаги достига до разбирането на факта, че всички древни Религиозни писания, навсякъде по Света, всъщност представляват само алегорични притчи и образни описания на събития, които никога в действителност не са се случвали. В Древността, Религиозната книжнина била създадена само за малцината отбрани грамотни и посветени в Окултното Знание Човеци от висшите касти, може би стотина на брой из целия Свят. На тези посветени било обяснено значението на символите и образите и задълбочено били обучавани в тънкостите на алегоричното повествувание. Това Окултно посвещение трябвало да доведе адепта до определени Духовни познания, подобно на Дзен-коаните от по-късни времена.

Преди векове, посветените от висшите класи много добре разбирали разликата между Историческите хроники, писани от хронисти или историци, които нямали Духовно посвещение и сан, и Религиозната книжнина, която била дело на посветените мъдреци, жреци, равини и Духовни учители. И до днес, повдигнатите във висши Масонски и Илюминатски степени, както и висшата Аристокрация и висшия клир, разбират алегоричното значение на Религиозната символика и парабола, та и през ум не би им минало да приемат иносказателните разкази в Писанията за действително случили се исторически събития, но само се присмиват ехидно и презрително над профанната плебейска тълпа, която невежо си мисли, че всички тези притчи са действително случила се История.

В Древността Религиозните трактати се изучавали и четяли само помежду посветените, за да могат те да извлекат ползи от техния дълбок Духовен и Мистичен заряд. Те били написани на коренно различен език от обикновената профанна реч на простолюдието, което въобще не би могло да разбере значенията на думите от речниковия им състав. Колкото и стряскащо да прозвучи за съвременника, Религиозните писания навсякъде по Света, от Древността чак до Средновековието, били дълбоко пазена тайна, която изграждала фундамента на Световното господство и осигурявала подчинението на безпросветните тълпи. Но, неизмеримо много по-важно е, че тези Духовни трактати били написани по такъв алегоричен начин, че никога да не могат да бъдат разбрани от обикновения Човек, дори ако бъде ограмотен, по естествената логическа причина, че той не е посветен в тайните значения на символите и алегориите и поради това не притежава ключа за разгадаването на смисъла на притчите.

Християнската Библия в никакъв случай не прави изключение, тъй като Стария Завет е сборник от алегоричните притчи на Еврейската Тора и Танах, а Новият Завет се състои от Арамейски и Старогръцки иносказателни разкази. Поради Трансценденталния Закон за Свободата на волята, този, който желае да битува в лъжа има правото да си затвори Сърцето и Душата и да продължи да вярва на Институциалните Религии. Но, от друга страна, всеки, който копнее да пребивава в Познанието, а не в заблудата, веднага и завинаги ще приеме в себе си Истината, че Адам, Ева, Аврааам, Йаков, Йосиф, Иисус Христос, Озирис, Изида, както и Буда, Мохамед, Кетцалкоатъл и Кришна, както и всичките останали персонажи в Религиозната литература навсякъде по Света са измислени алегорични образи, които никога не са живяли в плът и кръв на тази Земя!

Алегорията е най-първия фундамент, върху който е изградена цялата древна Религиозна книжнина навсякъде по Света – в Африка, в Азия, в Европа и в древна Мезоамерика. Дзен-будизмът, например, изработил сложна методика за стимулиране на ежедневното съзнание, за да отвори висшите чакри и да се свърже с Фините тела, с цел достигане на Духовно прозрение и Трансцендентално знание. Коанът, на Китайски: „гунан“, е един от тези методи, намерил израз в практиката на разрешаването на парадоксални предизвикателства, загадки или въпроси, чийто смисъл и решение са извън битийната причинно-следствена взаимосвързаност. Коанът, съдържащ в себе си зародиша на Просветлението, бива поставен от Учителя пред ученика като Духовно предизвикателство пред ежедневния му разсъдък, основан върху логическата импликация. С времето, ученикът подсъзнателно разбира, че интелектът и логическата импликация не са пътя на Коана и тръгва по пътя на Духовното възвисяване, отваряйки чакрите си, като се свързва директно с Висшите Фини тела, от които извлича Прозрението или Духовно познание.

Освен логическите предизвикателства, Духовните учители на Древността, за да предадат своята мъдрост само на посветените, създали твърде огромна съкровищница от символи, знаци, образи и модели, които вградили навсякъде в притчите, алегориите и иносказателните повествувания, които в действителност съставляват цялата известна нам Религиозна книжнина, като по такъв начин защитили от профанизация и заключили само за адепти Духовното познание!

Духовните учители от Древността написали Религиозната книжнина, за да могат да обучават адептите по умозрителен път, посредством символични притчи и фигуративни нравствени послания, а не за да им разкажат за небивали никога и никъде „исторически факти“, като войни и преселения, които самите учители измисляли, за да въплътят в тях алегориите, символите и знаците. Древните, обаче, не са и подозирали, че хилядолетия след тях Криптокрацията ще потули истинските ръкописи, ще преведе на много езици в изопачен вид Религиозната литература, фалшифицирайки алегоризма и символизма, и ще накара обикновените Човеци да повярват, че образните разкази са действително случили се събития. По-късно Криптокрацията постанови задължително ограмотяване на всички Народи, за да може да представи Древните иносказателни притчи за „Историческа действителност“, преследвайки демоничната цел да насажда лъжи и провокира измамни заключения у профаните – дума, обозначаваща онези, които не са посветени в Религиозните тайни и Окултните символи, чрез които се повествува в Религиозната книжнина!

 

Тема ХVІІІ-та:

Сакралните алегории в Библията

 

 

Векове наред, Илюминатите, посредством Религиозните глашатаи на лъжата, окопали се в Църковните храмове, приучвали благоверните Християни да приемат дословно всичко казано в Библията и че то се е случило в действителност, колкото невероятно и абсурдно да изглежда. Днес, поповете и пасторите проповядват от амвоните, като действително случили се събития, притчите за Моисей, който с чудесния си жезъл разделил Червено море, за да премине „Богоизбрания Народ“, или който пак с жезъла си направил извор в скалата, както и много други, като притчата за Иисус Христос, който с пет ечемичени хляба и две риби, носени от едно момченце, нахранил пет хиляди Души, на които, след като се били наситили, им останали дванадесет коша с къшеи хляб (Евангелие според Йоан 6:9-13).

Но, защо всичките тези алегории са приемани буквално?! И как така, след като самият Спасител казва в „Евангелието според Марк“, че Религиозната книжнина е само символично повествувание:

Глава 4:10 И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните (1) , всичко се дава в притчи; (1) 1 Кор. 5:12; 1Кол. 4:5; 1 Сол. 4:12; 1 Тим. 3:7; Откр. 22:15

12 така че „гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат (1), а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът) (2)“.  (1) Римл. 11:8; (2) Ис. 6:10; Йн. 12:40

Потвърждение за иносказателната същност на Библията намираме и в „Посланието на Свети Апостол Павел до Галатяните“, където направо и без всякакви заобикалки и недомлъвки се заявява, че цялото Писание е само една АЛЕГОРИЯ:

Глава 4: 21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?

22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната (1);  (1) Бит. 16:15; 21:2

23 но този, който беше от слугинята, се роди по плът (1), а онзи, който беше от свободната – по обещание (2). (1) Бит. 16:2; (2) Бит. 17:19; 21:1; Римл. 9:7-9

24 И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина (1), който ражда деца за робство (2), и това е Агар; (1) Изх. 24:8; Неем. 9:13; (2) гл. 5:12

25 и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си;

26 а горният Ерусалим (1) е свободен, който е майка на (всички) нас (2). (1) Евр. 12:22; (2) Пс. 87:6

Във всички Английски преводи, думата употребена в 24-ти стих е „алегория“, както виждаме по-долу в архаичната й форма от Библията на Крал Джеймс:

Galatians 4:24 Which things are an Allegorie; for these are the two Couenants; the one from the mount Sinai, which gendereth to bondage, which is Agar.

Защо тогава, след като Християнските книжници много добре знаят, че Библията, както всяка друга Религиозна книжнина, представлява алегорично повествувание, нарочно и умишлено заблуждават непосветените в Тайнствата и в Окултното, че всички описани невероятни събития и деяния, наречени от Църквата „чудеса“, трябва да се разбират и приемат буквално. Тези книжници представят Религиозните писания като достоверен исторически разказ за живяли нявга истински Човеци и действително случили се събития. Не е ли най-мерзко Духовно престъпление от страна на Църковните отци, имайки знанието, че Библията не описва реални исторически личности и събития, да потулват тази Истина и да лъжат верующите, че всичко изложено в Писанието се е случило в действителност?

В наглостта си Криптокрацията стигна дотам, че дори наема „научни кадри“, измерващи с „най-съвременни методи за датиране“ някакви уж Библейски автентични реликви, купува историци търсещи точните географски местоположения на местности, упоменати в Писанието, и вербува Световноизвестни писатели, развихрящи необуздано и съвсем необосновано въображението си, за да „докажат“, че Библията уж била историческа хроника, а не иносказателно послание.

Личности, като например: Масона Лорънс Гарднър (1943–2010) писател и лектор, пропагандиращ „кръвната линия на Иисус“, клонирането на Адам и Ева, моноатомното злато и анти-гравитационната машина,  наречена „Ковчег на Завета“ (Кивота), или като Масона Велик Офицер на Обединената Велика Ложа на Англия Майкъл Бейджънт, който заедно с Ричард Лий и Масона-Тамплиер Хенри Линкълн написаха книгата „Светата кръв и свещеният Граал: Тайните на тамплиерите и масонската ложа“ (1982), заблуждаваща лековерните, че съвременните Аристократични династии уж водят началото си от поколението на Иисус Христос, или като писателя и агент на ЦРУ Дан Браун, който плагиатства измамните предположения на Лорънс Гарднър, Гор Видал, Хенри Линкълн, Майкъл Бейджънт и Ричард Лий, разорявайки чрез скалъпено Съдебно дело последните двама, за да оплете в паяжина от лъжи безпросветните маси и, натрупвайки милиони от измамата, да спомогне Холивудската Фабрика за Илюзии в открадването на стотици милиарди от джобовете на профаните-киномани, или като астро-физика Насим Харамейн, който освен че въздигна до нова още по-илюзорна фаза Хелиоцентричната парадигма, се опитва да прилъже безкритичните многознайковци, че Кивотът уж бил торсионно-скаларна машина, използвана като оръжие от Израелтяните, за да побеждават враговете си, а пък Ордена на Тамплиерите и Масонството като цяло били алтруистични и добронамерени организации, с цел възход на Цивилизацията.

В действителност, посочените Люде, и твърде много тем подобни, се явяват участници в Активни мероприятия на Тайните служби и са подпомагани скришом от Криптокрацията, докато наяве са опровергавани и дори осмивани от казионните „научни“ институции. Твърде очебийна е целта на такива Активни мероприятия, а именно: цивилизованите да бъдат обърквани все повече и да бъдат отдалечени от Истината за Плоската Земя и Трансцендентната ни същност, като същевременно бъде засилен до краен предел Когнитивния дисонанс от натрупването на все повече лъжи в Психиката им.

Но защо, отново да попитаме, Християнските попове и пастори, навсякъде проповядват, че Писанието трябва да се разбира и приема буквално, знаейки много добре, че в самото него пише точно противоположното, а именно, че то е само алегорично сказание, имащо за цел да постави адепта в определена Психична нагласа, която би го довела до желаното Духовно просветление. Отговорът на този въпрос е пределно ясен: защото Църквата не желае обикновеният Човек да знае, че вътре в самото Писание е инкриптиран начина и пътя за Освобождението му, но за да го открие Търсещият трябва да престане да слуша лъжите на поповете, а сам да се зарови в стиховете и да провиди Истините в тях.

Древната Мистика и Окултните науки са изградили стройна система от понятия, без разгадаването на които профана не би могъл да разбере същинските послания на Религиозната литература. Нека дадем пример: алегорията „отиване в пустинята“, последваща състоянието на объркване и съмнение в Психиката на Иисус Христос. В притчите от Новия Завет Иисус Христос често има съмнения по отношение на своето призвание и тогава винаги отива в пустинята, за да говори с Отца си. Тази комплексна алегория трябва да се разбира като „навлизане в дълбока медитация, с цел директно свързване с Висшите Фини тела“. От друга страна, с метафората „Египет“ се обозначават „първите две чакри на Фината ни телесност“, поддържащи физикалността ни, но същевременно с това привързващи Вечното ни същество към илюзорната битийност. В този смисъл, иносказателната същност на Книга „Изход“ от Библията е отваряне на по-висшите чакри и съответно издигане към по-висшите Фини тела.

Авторът е много далеч от намерението да прави обстоен символичен анализ на алегориите в Библията, състояща се от над 31 хиляди стиха. Но, за целите на нашите изследвания, ние трябва да приведем определен брой примери, за да докажем валидността на образния характер на Светото писание.

Отваряйки превода на Библията от оригиналните текстове, извършен от Константин Фотинов, Петко Славейков и колектив, издаден  през 1871 година и наречен Цариградска Библия, в Глава 6-та от „Евангелието според Матей“, ние четем:

22 Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено.

23 Но ако окото ти е зло(1), цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! (1) гл. 20:15; Мк. 7:22

24 Никой не може да служи на двама господари(1), защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона*(2).  *на богатството (1) Римл. 6:16; (2) Лк. 16:13; Як. 4:4; 1 Йн. 2:15 ст. 25-34: ср. Лк. 12:22-31

Ето, също така превода на Неофит Рилски от 1859 година:

Светилник на тялото е окото - Плоската Земя - СТАМАТ
Светилник на тялото е окото – Плоската Земя – СТАМАТ

Стихът на архаичен Английски език е както следва:

Matthew 6:22 The light of the body is the eye: If therefore thine eye be single, thy whole body shalbe full of light.

В текстовете е използвана думата „око“ в единствено число, като в Английския превод, смисълът й е подчертан с думата „single“, която освен „единствен“, според Companion Bible, означава и „чист“. Употребата на думата „око“ единствено и само означава, че тук не се говори за двете ни физикални очи, а за Третото око! Както знаем, шестата чакра, наречена Ааджньаа (आज्ञा), или Третото око, се намира във Фините тела в областта, съответстваща на челото между веждите. Когато е отворена, тя свързва ежедневното ни съзнание директно с висшите Фини тела и управлява обмена на Трансценденталните енергии, контролирайки интуицията, несъзнаваното, свързването със същности и същества, обитаващи Астрала и други независими отделни Вселени, предчувствията и свръхсетивните възприятия.

Следователно, в тези стихове от Библията древните мистици и мъдреци дават указания на посветените, че за да получат Просветление: „цялото ти тяло ще бъде осветено“, те трябва да пробудят Кундалини, да отворят чакрите си, приемайки Трансценденталните енергии в ежедневното си съзнание. Освен това, по-нататък в стиховете се предупреждава, че онези, които служат на злото, богатството, или Мамон – заедно с Баал един от седемте главни Демона на Ада, тоест на Нисшия Астрален Свят, ще пребивават в тъмнина, което означава, че никога няма да добият висши Духовни познания и Освобождение. Тълкувайки стиховете от съвременна гледна точка, можем да добавим, че главните замърсители на Аурата на Джива са Образователната система и масмултимедиите, проповядващи Атеистичен-материализъм и насаждащи преклонение пред Криптокрацията и Капитала.

В Глава 11-та от „Евангелието според Лука“ ние отново можем да прочетем същите символични послания:

34 Светило на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е чисто, цялото ти тяло е осветено; а когато е зло, и тялото ти е в мрак(1).  (1) Мт. 6:22,23

35 Затова внимавай, да не би светлината в теб да е тъмнина.

36 Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си.

В този последен стих, дори символично се описва върховното сияние на Аурата при издигането на Кундалини и установяването й в шестата или седмата чакра.

В съвременното изтъкано от лъжи и заговори Общество, основано изцяло върху Материалистическия Хелиоцентризъм, търсещият Истината много трудно би намерил източници на достоверно знание, дори всред уж честните свещенослужители. Огромната част от поповете, пасторите и проповедниците, са толкова дълбоко комплексно индоктринирани от бездуховната парадигма, че никога не биха могли да излязат от нея и са хванали и себе си и паствата си в измамата на Академичната наука. Някои от тях, като например Пастор Бил Донахю, Пастор Рей Хигинс и проповедникът Джон Свети Джулиън, тълкувайки горепосочените стихове наивно, или пък нарочно заблудително, твърдят, че те представляват алегории не на Фините тела и на чакрите, които създават и управляват физическото тяло, а на епифизата – жлезата с вътрешна секреция, изработваща серотонин, който се превръща в мелатонин.

Твърденията, че преди 3,000 години мозъчната хирургия и микробиологията в Близкия изток са били на такова високо ниво, че да могат да изолират микрограмове от определен хормон и да го идентифицират, като модулиращ цикличните модели на съня, са меко казано смехотворни, ако не направо безпардонно налудни! Така че, без никакво съмнение, ние можем да определим проповядващите подобни безсмислици като подставени лица на Тайните служби, изпълняващи заповедите на Елита. Още повече, че древните не са прилагали днешния Атеистично-материалистичен метод в медицината, за да изцеряват страдащите, и не са се интересували нито от жлези с вътрешна секреция, нито от хормони, ДНК и хромозоми, защото са знаели, че те са само външни проявления, създадени и определени от Духовните характеристики на нашите тела.

Древните Мистици, мъдреци и целители, поради съвършените си познания, придобити посредством незамърсената ученическа последователност, съществуваща от началото на Творението и свързвала ги с Духовните учители, са имали способностите както да „виждат“ директно Фините тела и да определят състоянията им, така и да въздействат върху Фините тела на другите Дживи, посредством собствените си Фини тела, при появата на дисфункция на физикален орган или при инфекциозно заболяване. Както сме писали и на други места, Фината телесност е тази, която създава физическото ни тяло и го поддържа здраво! Така че появата на общо физическо неразположение, заболяване или на нарушена функция на определен орган, единствено и само означава, че енергиите на Аурата са дисхармонизирани, вследствие на външни Фини влияния.

В такъв случай, спазвайки Логическия Закон за причинно-следствената връзка, мъдрият ще си постави за цел да синхронизира Фините енергии, протичащи в Аурата, посредством физикално и енергийно изчистване, енергийни манипулации и Духовни практики, което ще доведе до хармонизиране на енергийната матрица на Седемте му тела. Мъдрият никога не би започнал „да се бори“ със симптомите на болестта, тъй като те само показват, че енергиите във Фината му телесност не протичат нормално. Мъдрият няма да започне да трови клетъчното си тяло си, а чрез него и Аурата си, посредством приемането на отрови, наречени „лекарства“, за да „убие вредните бактерии“ или за да „унищожи клетките с малформации“, тъй като разбира, че не „бактериите“ или „дегенериралите туморни клетки“ са причината за неговата болест, а дисхармонизирането на Трансценденталните енергии, протичащи във Фините му тела, което е външно изразено, чрез отслабване на физикалната имунна система, която вече не е в състояние да осигури защитата на биологичното ни тяло.

Нека дадем един житейски пример, за да онагледим горепосочените Истини. Когато на автомобилния приборен панел светне индикаторът за ниско равнище на горивото в резервоара, правоспособният водач не отива в автосервиз, за да смени индикатора, а просто спира на бензиностанцията и зарежда автомобила с гориво, тоест с енергия. Симптомите на заболяванията са индикаторите за правилното функциониране на енергийната ни мрежа, съществуваща в нашите Фини нематериални тела, и е безкрайно вредно да изтриваме показанията или да премахваме тези индикатори. Симптомите на физическите заболявания ни указват кои енергии в Аурата не протичат нормално и ние трябва да започнем да ги хармонизираме, а не да унищожаваме отчетите или самите индикатори. Нашият организъм е трилиони пъти по-сложен от автомобила, защо тогава го третираме по-зле дори и от ръждясалата купчина ламарина на улицата?!

Лъжата, че епифизата – една обикновена ендокринна жлеза в центъра на мозъка, представлява Вечното ни Същество за пръв път била посята в „науката“ от Масона Рене Декарт в средата на ХVІІ-ти век, който я нарекъл „главното седалище на Душата и мястото, където се формират всички наши мисли“. След това тази измислица била подета от Окултните Ложи и попюляризирана от всички Масони в „науката“, та чак до наши дни.

Една друга Велика сакрална тайна, инкриптирана в Писанието, е висшето Знание за същността на „Божието царство“.

В Глава 8-ма от „Евангелието според Лука“ се казва:

10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат, и да чуват, а да не разбират(1).  (1) Йн. 12:40

По-натакък в Глава 17-та се допълва следното:

21 нито ще кажат: Ето, тук или там(1) – защото, ето, Божието царство е сред вас(2). (1) Мт. 24:23; (2) гл. 11:20

Luke 17:21 Neither shall they say, Loe here, or loe there: for behold, the kingdome of God is within you.

В Английския превод смисълът на алегорията е предаден по-добре, чрез думите „Божието царство е вътре във вас“. От горепосочените стихове е повече от видно, че с алегорията „Божие царство“ се обозначава свързването на ежедневното съзнание, посредством отварянето на чакрите и издигането на Кундалини, с Висшите Фини тела и директния обмен на Трансцендентални енергии с Творецът-Творение, или както сме писали и преди, „Завръщане в Дома на Отца“. „Божието царство“ не е някакво материално проявено Обществено формирование, нито Държавна структура, нито имагинерно Теократично Царство, както се опитват да ни подведат поповете, пасторите и равините, което ще настъпи при Второто пришествие на Иисус, или при идването на Машиах, или при изпълнението на някакви други хипотетични обективни условия. „Божието царство“ настъпва отделно за всяка въплотена Джива тогава, когато бъде пробудена Кундалини, отворени чакрите и Кундалини се издигне до най-висшите чакри, осъществявайки Брахмическото Фино тяло – тоест Личностният Аспект на Абсолюта, или Нирваничното Фино тяло, тоест Безличностният Аспект на Абсолюта.

В Глава 3-та от „Първото послание на апостол Павел до Коринтяните“, можем да прочетем следното:

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас (1) 2 Кор. 6:16; Еф. 2:21; Откр. 3:12; (2) гл. 6:19; Йн. 14:17

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

Използвайки алегоричното значение на  думите в тези стихове, достигаме до извода, че съвкупността от Седемте Човешки тела – едно физикално и шест Фини Духовни тела, представляват „Божия храм“, в който съществува „Божия Дух“ – еманацията на Творецът-Творение. Или иначе казано, Създателят, бидейки изначален, безкраен, вечен, всезнаещ, всеведущ, всесилен, всемогъщ, въздесъщ и абсолютен, еманира Свои разпространения, разпръсквайки навсякъде пакети Съзнание – комплекса Дух-Душа, или „Божия Дух“, които само изглеждат отделни и разделени от Него, но всъщност са свързани по Холографски прицип с Него, като едновременно с това Той остава цялостен в Своя Абсолют. Този „Божи Дух“, или Вечното наше същество, комплексът Дух-Душа, създава „Божия храм“, използвайки Трансценденталните енергии на Създателя по Неговите Закони, посредством процеса „въплотяване“, като манифестира физикалността на тялото ни. Алегорията „Божия храм“ е една от най-често срещаните в Библията, но въпреки това трябва да сме убедени в едно, че, където и да я прочетем, тя винаги обозначава Седемте Човешки тела – нашата вечна същност.

В Тора, Танах и Библията, обаче, има и една сякаш по-специална алегория, която в продължение на деветнадесет века непрекъснато създава политическо напрежение из целия Свят, а през последните сто и десет години несекващи войни в Близкия изток. Въпреки че определен немалък брой Ортодоксални равини и Юдейски организации и в миналото и сега, доста гласовито заявяват, че Израел, както е описан в Свещените текстове е Държава на Духа, тоест представлява алегория, а не политически субект с материални територии и граници, то по-голямата част от Евреите в Света не приемат това мъдро обяснение. Тази алегория беше припозната и наложена като историческа действителност от етно-религиозно-политическата интернационална групировка „Ционисти“, които с баснословни богатства и с оръжие в ръка основаха материалната Държава Израел.

 

МИР и ЛЮБОВ!

1-ви Юли 2019 година

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *