Глава Пета: Ционизмът – претворяване на Хегеловата диалектика

Ционизмът-–-претворяване-на-Хегеловата-диалектика---Плоската-Земя---СТАМАТ

Глава Пета:

Ционизмът – претворяване на Хегеловата диалектика

 

 

 

 

  • Тема ХІХ-та: Методика на Социално-политическото инжениране
  • Тема ХХ-та: Границите на Еврейската Държава са установени в Тора и Библията
  • Тема ХХІ-ва: Юдаизмът определя племенната идентичност на Световното Еврейство
  • Тема ХХІІ-ра: Хазарският Каганат – Родината на Ашкенази Евреите
  • Тема ХХІІІ-та: Кралската „Декларация на Балфур
  • Тема ХХІV-та: Създаване на Ционистките организации
  • Тема ХХV-та: Масонството – основата на Ционизма
  • Тема ХХVІ-та: Значение на концепцията Машиах в Юдаизма
  • Тема ХХVІІ-ма: Крипто-евреите „Дьонме“ и краят на Османската Империя
  • Тема ХХVІІІ-ма: „Протоколите на Ционските Мъдреци“ – план-конспект за завладяване на Човечеството
  • Тема ХХІХ-та: Съвременното лице на Израел
  • Тема ХХХ-та: Синтезът

 

 

Тема ХІХ-та:

Методика на Социално-политическото инжениране

 

Основната формула, посредством която се осъществява властването над Човечеството, е вградена в правно-политическата доктрина от Хегеловата диалектика[1] и най-ясно се изразява като: „проблем – реакция – промени“. Нека поясним: най-висшите степени Илюминати, посредством Тайните и Специалните служби или чрез създадените от тях навсякъде по Света терористични организации, систематично планират и провеждат Активни мероприятия, за да предизвикват определен несъществуващ преди това нравствен, Социален, Религиозен или международен политически или военен конфликт, който поражда предварително разчетена и канализирана от тях Обществена реакция, като по такъв начин Обществото уж от само себе си достига до желаните и търсените от Господарите му промени!

Всичките Операции под фалшив флаг, като „11-ти Септември 2001“, „Бомбените атентати в Лондон на 7-ми Юли 2005“, „Стрелбата в училището Санди Хук“ и много, много други, например вълната от терористични актове в България през периода 1984–1987 година, представляват именно такива Активни мероприятия на Специалните и Секретните служби, целящи нарочното създаване на несъществуващо преди това бедствие, масова гибел или конфликт, които посредством Институциите и поради раздухването им от Масонските масмултимедии, биват използвани като повод за разпалването на войни, за по-нататъшното ограничаване свободите на Личността и за промяната на политико-икономическото статукво в определени неподчиняващи се Държави или пък напредващи с непозволени ускорени темпове, например България през 80-те години, като по този начин се достига до поредния етап, залегнал в столетния план, водещ накрая до окончателното заробване на Народите.

Друг метод за управление на Човечеството е противопоставянето на различни Обществени групи, етноси, раси, култури, Народи и Религии една срещу друга по формулата: „Разделяй и владей“! Официално тази фраза, отразяваща метода за властване над Обществата, се приписва на Филип ІІ-ри Македонски (382–336 година преди Христа), баща на свирепия, жесток и ненаситен за кръв Александър Македонски. Филип ІІ-ри бил възпитаник на известния Тивански пълководец, стратег и държавник Епаминонд (418–362 година преди Христа), който пък бил бележит ученик на питагорееца Лизий, или Лисид. Лизий (Λύσις – Лисис) от Тарент, днес, Таранто в Южна Италия, живял над сто години и умрял през 390 година преди Христа. Лизий през младостта си бил близък приятел и последовател на Питагор (582–495 година преди Христа), който, както знаем от прежните ни изследвания, привнесъл Масонството от Египет, Мала Азия и Халдея (Вавилон) в Европа, посредством създаването на училище в Кротона, Италия. Така че, в действителност, Филип ІІ-ри разкрил и разпространил всред висшата управленска каста Масонския метод „divide et impera“, знанието за който бил получил посредством Питагорейската ученическата последователност. Масонският прийом „разделяй и владей“ се използва навсякъде по Света, а доказателства за прилагането му можем да открием в продължение на цялата история от Древността, та до наши дни.

За да повишат ефективността на процесите по инжениране и управление на Цивилизацията, Илюминатите, почти винаги използват едновременно и двата способа, както метода на противопоставянето „разделяй и владей“, така и правно-политическата доктрина от Хегеловата диалектика. Най-яркият пример за съвместното им прилагане в съвремието се явява тезата:решаване на Еврейския въпрос“, антитезата: създаването на Ционизма, и последвалият синтез: основаване на Еврейската Държава.

 

 

Тема ХХ-та:

Границите на Еврейската Държава са установени в Тора и Библията

 

 

*

„Конгресът, Белият дом и Холивуд, Уол Стрийт са собственост на Ционистите…

Кажете им да се махат от Палестина. Не забравяйте, че този Народ е окупиран и това е тяхната земя. Не е Германия, не е Полша…“

Изказвания от месец Май 2010 година на Хелън Амелия Томас (1920–2013) – Американски репортер и писател, член на Пресслужбата на Белия дом от 1960 до 2010 година.

*

 

Ционизмът, или по-скоро Ротшилдовият Ционизъм, е намерил Обществен израз в политическата идеология, която се основава на вярата, да подчертаем вярата, а не на фактите, че преди две хиляди години Царството Израел исторически е съществувало в онези граници, в които Ционистите изискаха от Великите сили да им бъдат дадени и които те продължиха да разширяват с огън и меч. Неразбиваем фундамент на Ционизма е вярата, да подчертаем отново вярата, в недоказуемата фантазия, че Евреите са „Богоизбран Народ“, на който бог Йехова/Яхве е отсъдил да даде „Обетованата земя“ – една мощна алегория от Юдейската и Християнската книжнина, която нарочно се представя пред Народите за „историческа истина“. Ционистите също така вярват, да подчертаем вярват, приемайки алегориите от Писанията за истини, както и без наличието на каквито и да са документи, като например географски карти или договори от времето на съществуването на тяхното Царство преди 2000 години, че истинските граници на Израел трябва да обхващат, освен сегашен Израел, още и Газа и Западния бряг, които все още официално се притежават от Палестинците, както и Ливан, Ирак, Сирия, Йордания, Кувейт, Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Оман, Йемен, част от Турция и Египет на Изток от река Нил – територия, наречена Ерец-Израел.

Територията, която Ционистите определят като „Земята на Израел (ארץ־ישראל), или Светите Земи, или Обетованата Земя, в историята е известна като Южната част на по-всеобхватните регионални наименования като Ханаан, Сирия, Аш-Шаам и Левант. Тъй като са разположени на кръстопът, тези територии имат бурно минало и са били владяни от твърде много Народи през последните 5000 години, като например: древните Египтяни, Финикийци, Филистимци, Ханаанци, Юдеи, Асирийци, Вавилонци, Ахемениди, древни Гърци, Римляни, Парти, Сасани, Византийци, Араби Рашидон, Умайади, Абасидския и Фатимидския халифат, Кралете на Кръстоносците, създали Йерусалимско Кралство, Айюбиди, Мамелюци, Монголи, Османски Турци, Британската Империя и съвременните Йорданци, Египтяни и Палестинци.

Въпреки че през последните 5000 години, гореспоменатата територия е била под властта на мощни Империи или пък върху нея са съществували десетки Държави, които са се разпадали под ударите на чужди армии, които след това на свой ред са били побеждавани от други Царства, Империи и Държави, то Ционистите заявили най-отговорно, и Великите сили им „повярвали“, че тези земи били тяхна собственост преди 1900 години и те си ги искали обратно! Единственият „документ за собственост“, който Ционистите някога са представяли пред Света, за да докажат, че гореспоменатите територии са „техни“, е една алегорична Религиозна книга, написана от самите тях – Тората, или част от известната на Християните Библия!

Според Ционистите, обаче, този алегоричен „документ за собственост“ е завинаги най-валидния документ в целия Свят и във всички времена, защото това били думите на бог Йехова, записани преди три хиляди години от Юдейските пророци! Така един древен сборник от анонимни Религиозни притчи, основани върху символичността и образната метафоричност, стана най-всесилния правен документ през ХХ-ти век, върху основата на който бе създадена Държавата Израел. Границите на Израел бяха определени, естествено, от Библията, където в Книга Първа Битие, която всъщност е Книга Първа Берешит (ית בְּרֵאשִׁ – В началото) от Еврейската Тора, в Глава 15, стих 18 четем:

И в този ден ГОСПОД направи завет(1) с Авраам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя(2), от египетската река до голямата река, реката Ефрат(3) (1) гл. 17:2,10; Изх. 2:24; Лев. 26:42; Гал. 3:17; (2) гл. 12:7; Неем. 9:8; Ер. 32:22; (3) гл. 2:14;  Изх. 23:31; 34:24; Втзк. 1:7; 19:8; Иис. Нав. 1:4; 3 Царе 4:21.

В алегоричните притчи на Стария завет бог Йехова/Яхве дава на Израилтяните Ханаанската земя, по онова време обитавана от седемте Ханаански племена: Хананейци, Хетейци, Евейци, Ферезейци, Гергесейци, Аморейци и Иевусейци, които били наследници на Ноевия син Хам. Ной бил проклел Хам, заради неговото и на наследието му недостойно поведение, осъждайки наследниците му да станат роби на потомството на първородния Ноев син – Сим. Израелтяните, представляващи откъснали се от роднините си Арамейски преселници, според Писанието, били именно онези потомци на Сим, които по „Божия воля“ трябвало да избиват и поробят своите роднини. Е, тази притча, заедно с последвалите я Библейски събития, не е нищо особено за Стария Завет, чиито страници са обляни в кървави реки от насилие, зверства, мракобесие и убийства. Равините, поповете и Ционистите, обаче, през последните векове се мъчат да скрият кои били Ханаанците. За тях е известно, че били поклонници на боговете Баал, Астарта, Адонис, Дагон, Ел, Инана и Шамаш, и че правели Човешки жертвоприношения, хвърляйки деца в нагорещените бронзови ръце на идола на бог Молох.

Под образа на Ханаанците в Библейското повествувание са били прикрити известните ни от историческите извори Финикийски племена – най-добрите търговци в Древността, които неимоверно много обичали богатствата, златото и парите и били ненадминати майстори в хитростта и измамата, с цел печалба. Когато след жестоки сражения и десетки хиляди жертви, Израелтяните най-накрая завзели Ханаанската/Финикийската земя и поробили останалите живи Ханаанци/Финикийци, то те се оказали в притежание на развита търговска система и специфични знания и технологии. Затова ние не трябва да се изненадваме от фактите, че Евреите са майстори на търговската хитрост, печалбарската измама и безсърдечната лъжа без свян, тъй като те са наследниците на Финикийците. Като драгоценни трофеи от завладяването останали и голяма част Финикийските обичаи и древните им богове: Баал, Астарта, Адонис, Дагон, Ел, Инана и Молох, и, въпреки че били заклеймени в Тора/Библията, те били възприети от Израилтяните и след това преминали в Тайните Общества и Масонските Ложи, като са се запазили и до днес.

Алегоричните границите на Израелското Царство били определени от бог Йехова и, за да бъдат реализирани в действителността през ХХ-ти век от Ционистите, „много прецизно и безпогрешно“ били записани от древните анонимни митични Пророци преди три хиляди години в Четвърта Книга Моисеева – Числа в Глава 34:

1  И рече Господ на Моисея, думайки:

2 дай заповед на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в Ханаанската земя, то ето земята, която ще ви се падне за дял, земята Ханаанска с нейните граници:

3  откъм юг ще имате пустиня Син, край Едом, и южната ви граница да почва от края на Солено море откъм изток,

4  и да се извие границата на юг към Акравимските височини, да минава през Син, и да се вдава на юг до Кадес-Варни, отдето да се продължи към Хацар-Адар и да мине през Ацмон;

5  от Ацмон границата да завие към Египетския поток, и издатките й да бъдат към морето.

6  А западна граница да ви бъде голямото море: това да ви бъде граница откъм запад.

7  Откъм север пък да имате граница: от голямото море да я прекарате към планина Ор;

8  от планина Ор да я продължите към Емат, и издатките на границата да бъдат към Цедад;

9  оттам границата да се продължи към Цифрон, и да се издава към Хацар-Енан: това да ви бъде северна граница.

10  Източна граница си прекарайте от Хацар-Енан към Шефам,

11  от Шефам границата да се продължи към Рибла, източно от Аин, сетне границата да следва и да се допира до бреговете на морето Кинерет откъм изток;

12  и да се продължи границата към Иордан и издатките й да бъдат към Солено море. Това да ви бъде земята според границите й околовръст.

29 Това са ония, за които Господ заповяда да поделят дяловете между синовете Израилеви в Ханаанската земя.

Именно, позовавайки се на алегориите от Светото писание, а не базирайки се на определени и известни исторически факти, изложени в достоверни исторически извори, Ционистите, посредством тероризъм и войни, наложиха основаването на Държава за Евреите в границите на тогавашната Османска Империя. Измамно добродетелното Обществено лице на Ционизма бе създадено и се поддържа и финансира най-вече от Илюминатската династия Ротшилд, чиято главна цел е да излъже лековерните цивилизовани, че той представя въжделенията и се подкрепя от всички Евреи по Света, което в никакъв случай не е вярно, защото изключително голям брой равини и съблюдаващи обичаите Евреи се противопоставят на Ционизма, организирайки срещу него шествия и митинги.

Докато днес повечето от съблюдаващите ритуалите Евреи се идентифицират с Държавата Израел, съществува едновременно нарастващо и видимо малцинство от анти- и не-Ционистки Евреи и богата история на Антиционизма в Юдаизма. Политическите движения, като „Еврейския Работнически Съюз и мислителите: Авраам Серфати, Ема Голдман и Леон Троцки, често биват пренебрегвани или отхвърляни като „мразещи себе си предатели”. В Обединеното Кралство днес групите: „Евреи за справедливост за Палестинците“, „Юдеи“, „Младоеврейска левица“ и „Международната Еврейска Антиционистка мрежа“ са активни гласове против окупацията. Тези, които подкрепят Израел, се съгласяват с представата, че животът на Палестинеца струва по-малко от живота на Евреина. Показателено за това е бегъл поглед върху броя на затворниците за размяна: през 2011 година войникът от Израелските отбранителни сили, Гилад Шалит, беше разменен срещу 1027 Палестинци.

Този месец, навсякъде по Света, стотици хиляди Човеци излязоха на демонстрации срещу избиването в Газа. Походът в Лондон с Еврейския блок беше силно преживяване за мен. Под знамето „Не в мое име” ние показваме, че Израел не говори от името на всички Евреи.

Из статията „Защо аз съм Антиционистки Евреин“ на Рей Филар от 29-ти Април 2016 година.

Илюминатската пропагандна масмултимедийна машина хвърля оглушаващо затъмнение върху съществуването на твърде много Юдейски групи и Еврейски организации, които не само са против окупирането на Палестина, но и активно се борят срещу него. Такава например е Юдейската организация „Пазители на града“ (Neturei Karta), а обявяващите себе си за Християни, възхищаващи се на Ционизма, би трябвало да посетят уебсайта „Измамата в Последните дни“ и да прочетат статията „Християните не трябва да подкрепят Ционистката Държава Израел“.

Тиражираната от масмултимедиите лъжа, че всички Евреи по Света и в Израел подкрепят окупацията и методите за разширяването на Държавата, служи на интересите на войнстващия Елит, за да заклейми всички честни Човеци, обявяващи се против окупирането на Палестина, а също и онези, които разкриват истината за Ротшилдовия Ционизъм и неговите агенти в Правителствата, Институциите и масмултимедиите, и да ги осъди като „антисемити“ и „расисти“. Но, тъй като и Арабите също са Семитски племена и принадлежат към същата раса като Юдеите, така или иначе тези думи са изпразнени от съдържание, представлявайки поредното доказателство за Оруелско двусмислено говорене от страна на виновниците за войните и размириците в този регион – Ционистите.

Въжделенията на Ционистите от двеста години насам са за Държава, чийто граници са определени в алегоричните Писания, и нека не се заблуждаваме, че разширяването на Израел ще спре преди те да са достигнати. Най-висшата каста Ционисти винаги са работили за осъществяването на Велик Израел, като винаги имат на предния фронт свои глашатаи. Един от тях е живеещият в Хеврон Равин Авраам Шмулевич (Авром Шмулевич, или Никита С. Демин, роден през 1968 година в Мурманск) – Израелски политик, историк, политолог, журналист. Той е Председател на Международното хипер-Ционистко движение „Бад Артцейну” („B’ad Artseynu“ или „Bead Artzeinu“, или „Bead Artseinu“), имащо за център Израел, а офиси и в други страни, Президент на Института за Източно патрньорство, както и член на Борда на Директорите на „Движението Вайигаш“ (vayigash.org). Неговата дейност, и тази на партньорите му, е насочена към разгласяване и насаждане в Обществото, че Държавата Израел трябва да добие границите на Велик Израел, посочени в Тора/Библията, като пред масмултимедиите заявява, че „западната част на Ирак се намира на територията на историческия Израел, в границите от Нил до Ефрат“.

 

Граници-на-Ерец-Израел---Плоската-Земя---СТАМАТ
Граници-на-Ерец-Израел—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Тук е най-подходящото място да изследваме кои са Евреите и как така още от началото на ХХ-ти век присъстват непрекъснато в информационните емисии, като в съвремието въобще не би могъл да съществува „осведомителен бюлетин“ по коя и да е масмултимедия, който да не се занимава с Евреите или с Израел. Обикновеният Човек сигурно си мисли, че Евреите са единен Народ, наброяващ стотици милиони, но, уви, тези твърдения са много далеч от историческата истина.

 

 

Тема ХХІ-ва:

Юдаизмът определя племенната идентичност на Световното Еврейство

 

 

Еврейската диаспора[2] е представена в 97 Държави и според Ционисткото издание „Световно Еврейско население, 2016“: „В началото на 2016 година, Еврейското население в Света се изчислява на 14,410,700(според Уикипедия е 13,700,000 Души), нарастнало е с 0.69% спрямо 2015 година и е най-многобройно в Израел – 6,336,400, на второ място в САЩ – 5,700,000 и на трето място във Франция, където живеят 460,000 Души. За да добием представа за тези числа, нека ги сравним с числеността на Българската диаспора.

Тъй като през последните десетилетия България е подложена на етнически геноцид от Световния Заговор, което се доказва от факта, че „през 1989 година населението достига 9,009,018 Души“, а според интерактивната статистика днес (29.03.2019) е 6,962,932 Души и постоянно намалява, то ние няма да се облягаме на данните, изнесени от Правителството, но ще използваме външни източници като Българската Академия на Науките и ИзкустватаБАНИ, наследник на Българското Книжовно Дружество, създадено в Браила през 1869 година, възобновило съществуването си в началото на този век. Според Председателя на БАНИ, Акад. Проф. Д-р Григор Велев, Българската диаспора е представена в над 70 Държави и наброява над 22,000,000 Души. Според по-скромните изчисления, базирани върху картата, изработена в Института по Български език при БАН, нашата диаспора наброява над 15,000,000 Души, което се потвърждава и от изявлението на Петър Харалампиев, Председател на Държавната Агенция за Българите в чужбина: „Извън пределите на България живеят между 8 и 9 милиона Българи“. Имайки предвид, че Институциите нарочно занижават броя на официално признатите живеещи в чужбина Българи, които според тях са: 500,000 в Турция, 300,000 в Гърция, 300,000 в САЩ, 250,000 в Испания и така нататък, а също така като добавим и броя на политически неудобните малцинства, например Бесарабските Българи и тези в Приазовието, които са най-малко 250,000 Души, или пък Българите в Западните покрайнини, които със сигурност надхвърлят 100,000 Души, но никой не смее да преброи, за да не предизвика политически скандал, то числото 15,000,000 покрива долната граница на достоверност за Българската диаспора!

Следователно, числеността на Българската диаспора е по-голяма от числеността на Еврейската диаспора, но тогава идва логичният въпрос как така Евреите, които са по-малко от 0.2% от Човечеството и са по-малко дори от населението на град Истанбул например, винаги са на водещо място в „новинарските емисии“ навсякъде по Света и всякога заемат ключовите позиции във всички Администрации във Вашингтон, в Европейския съюз и в ООН, а пък България е Световно почти неизвестна и Българите не изпълват споменатите Институции?! И как така, след като Евреите преставляват по-малко от 0.2% от всички Човеци на нашата Плоска Земя, то, според списание Форбс, 30 от най-богатите 100 милиардера са Евреи?! От друга страна, имайки предвид, че според преброяването от 2011 година Евреите в България са 1162-ма Души, тоест по-малко от обитателите на два осеметажни жилищни блока с по шест входа всеки, как така тогава всички Български Правителства и Парламенти винаги са били осеяни с Евреи и как така в новата ни история Евреите винаги са били поставяни на водещи позиции в Обществото и властта?!

За да отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме кои определят себе си като Евреи. Кои са властимащите Евреи в политиката и в масмултимедиите в България, Читателят може да разбере от следните уебсайтове: Евреи в България, Списък на евреите във властта или Списък с по-известни български евреи (Власт + Пари).

Сборното понятие Евреи,Йехудим“ (יְהוּדִים), или Еврейски Народ, дефинира съставена от разнородни Етноси Религиозна група, която в края на ХІХ-ти век започна агресивното окупиране на населените от столетия с Араби Палестински земи и през 1948 година формира там Държава. Масонските Правителства и масмултимедии твърдят, че всички съвременни Евреи произхождат от древните Израилтяни и Юдеи, живяли преди две хиляди години в Близкия Изток, и които били разпръснати от Римските легиони по целия Свят след въстанието на Шимон Бар-Кохба, продължило от 132 до 136 година. Въпреки че Юдаизмът е традиционната религия на Световното Еврейство, през последните столетия, различните секти, както и Атеизмът, се радват на твърде широко разпространение вътре в него. Освен определен брой по-малобройни Етнически групи, днес Евреите се самоопределят в три основни етноса: Ашкенази(м), Сефаради(м) и Мизрахи(м).

Ашкеназ на средновековен Иврит означава „Германия“, като този топоним определил името, което носят Евреите, заселили се на териториите на Русия, Украйна, Полша и Източна Европа, както и в Германия и Франция. Ашкеназим (множествено число) не произлизат от Юдеите, населявали в Древността Близкия изток, а са наследници на Хазарите, които от Х-ти век и след разпадането на Хазарския Каганат под ударите на Варягите (Русите) започнали да се разселват в Русия, Източна и Централна Европа. Именно заради тях периодът в началото на Х-ти век е наричан Ашкеназ. Произлизайки от Хазарите, те имат собствени обичаи и закони, различни в много отношения от Сефарадските и тези на Мизрахим. В течение на вековете, те създали собствен език – Идиш. Идиш (ייִדיש) е Германски език, на който говорят около четири милиона Ашкеназим, а името му е съкращение от Идиш-Дайч (ייִדיש־דײַטש), тоест Еврейски-немски. Идиш използва стила Бет Йосеф на Еврейската азбука „отиот йесод“. Езикът възникнал в Централна Европа между IX-ти и XII-ти век като смесица от Среднонемски диалекти, 70–80% от думите имат Немски произход, със заемки от Иврит и Арамейски, както и от Романските и Славянските езици. Броят на Ашкеназим в Еврейската диаспора е около десет милиона Души.

Сефарад на Иврит означава „Испания“, или „Иберия“, и този топоним е дал името на Евреите заселили се на Иберийския полуостров. Сефарадските Евреи (множествено число: Сефарадим) са Етническа група, произхождаща от Иберийския полуостров. През 1161 година Провансалския Равин Авраам бен Давид пише: „Едно предание съществува в [Еврейската] общност на Гранада, че те произлизат от Йерусалимските жители, от потомците на Юда и Вениамин, а не от селата и градовете в периферните области [на Палестина]“. Според Историческите сведения, първите Евреи се заселили там по времето, когато през VІ-ти век преди Христа Цар Навуходоносор II-ри, разширявайки Нововавилонското Царство, превзел Сирия и Палестина. Следващи по-значителни преселения се осъществили по време на Втората Пуническа война и след разрушаването на Втория Храм и разбиването на бунта на Бар-Кохба. Алхамбрийският декрет от 1492 година прогонил от Испания всички Евреи, които не желаели да приемат Католицизма, и, тъй като Османската Империя предлагала защита за Сефарадим, много от тях се преселили в Македония, основно в Солун, а пък други в Португалия и Италия. Сефарадим говорят Ладински език, или наречен още Ладино или Шпаньолски, който е Ибероромански език, произлязъл от Староиспанския, повлиян значително от Иврит и Арамейски, както и от Арабски, Турски и в по-малка степен от Гръцки, Български и други, в зависимост от географското положение на говорещите го. Ладино използва стила Сефаради на Еврейската азбука „отиот йесод“. Броят на Сефарадските Евреи днес е около два милиона Души.

Мизрахи (מזרחי; мн. ч. מזרחים) се превежда като „Ориенталски“, „Източен“, понеже „Мизрах“ (מזרח) на Иврит означава „Изток“. На Арабски език „Миср“ означава Египет, като терминът се използва и в Библията. Мизрахим включват Арабските, Персийските, Грузинските и Индийските Евреи, както и тези в Бухара. От историческа гледна точка понятието „Мизрахим“, появило се като превод на Арабската дума „Машрикийюн“, тоест „от Изтока“, се отнасяло до местните жители на Източния Арабски Свят: Сирия, Саудитска Арабия, Палестина, Ливан, Ирак, Кюрдистан, част от Египет, Йордания, Йемен и другите Държави от залива, за да бъдат различавани от „Магхрибийюн“, онези в Западната част на Арабския Свят, тоест в Северна Африка: малка част от Египет, Либия, Тунис, Алжир и Мароко. От Средновековието до миналия век, съответната Еврейска дума „ма’арав“ била използвана за Северноафриканските Евреи. В Талмудични и Гаонски времена, обаче, тази дума „ма’арав“ се отнасяла до Израелската земя, като противоположност на Вавилония, заради което, днес, някои от Равините възразяват срещу използването на „Мизрахим“ за определяне на Северноафриканските Евреи. При все това, в светски Израел е възприето с наименованието Мизрахим да бъдат наричани всички Евреи от Арабския свят и Близкия изток, включително Етиопия, Иран, Пакистан, Афганистан и Турция. Техният брой днес е под три милиона Души.

Мустаараби (Муста’арибун на Арабски, Муста’арабим или Миста’аревим на Иврит) били Евреи, предимно Мизрахим и Магхребим, говорещи Арабски, които живеели в Близкия изток и Северна Африка преди преселването на говорещите Ладино Сефарадим. Думата Мустаараби, и Еврейския й еквивалент Миста’аревим, означава „тези, които живеят сред Арабите“, тоест Арабизирани, но не Ислямизирани Евреи. Мустаарабим в Палестина били един от трите основни Етноса в Стария Йишув, явявайки се потомци на древните Юдеи, понеже никога не напуснали родните си земи. В средата на ХVІ-ти век, под управлението на Османската Империя числеността им била не повече от 10 хиляди Души, разпръснати в различни формирования от конгрегации в цяла Палестина. По време на преселването на Сефарадим в Еврейската общност възникнал конфликт между коренните жители и преселниците от Испания и Сицилия, поради различните Религиозни обичаи. От 1839 година нататък Евреите в Османската империя, включително и Мустарабим, трябвало да бъдат представени от единодушно избран Главен Равин, наричан Хакхам раши. С течение на времето, Сефарадим напълно асимилирали Мустаарабим и те вече не съществуват като отделен етнос, което сложило край на древните Юдеи. Според историка Джоуи Мосери и Равина Шеломо Салем Зафрани, последните литургии по Мустаараби Еврейския обряд са били проведени по време на Британския мандат през 30-те години. Това означава, че в днешната Държава Израел вече не съществува коренно Юдейско население, а назоваващите себе си Израелтяни са пришълци от всички краища на Света.

Като Евреи се определят и други етнически групи, влизащи в числеността на гореспоменатите три основни, например чернокожите Бета Израел, наричани още Фалаша или Фалаш мура, които произхождат от Етиопия, но също изповядват Юдаизма. Те са около 100 хиляди Души.

Романиотите, или Романьоти, наричани още Византийски Евреи, които имат различни традиции от Сефарадим, населяват Източното Средиземноморие, като имигрирали по времето на Александър Македонски и след това през периода на разрушаването на Втория Храм. Романиотите говорят Юдейско-гръцки език – Гръцки диалект, съдържащ Иврит, заедно с малко Арамейски и Турски думи. Те наброяват 50 хиляди Души.

Индийските Евреи Менаши, живеещи главно в Бомбай, Калкута и в щатите Манипур и Керала, като във всеки един регион имат различни обреди, Религии и езици, наброяват 30 хиляди Души.

Самаряните са още една Еврейска етно-религиозна секта, която изповядва само Петокнижието и Книгата на Иисус Навин. Те наброяват 750 Души.

От направеното кратко описание, Читателят логично би достигнал до правилното заключение, че тези, които определят себе си като Евреи, всъщност, не са определен Народ, а по-скоро представляват наследници на различни етноси от Азия, Африка и Европа, които се чувстват обединени от обща Религия – Юдаизма! Още повече, че дори в Библейските притчи древните Израелтяни били различни племена, обитаващи различни територии от Ханаанската земя, или Палестина, които добиват обща племенна идентичност, посредством изповядването на обща Религия. И, тъй като тези племена, разселени преди хилядолетия, както и другите несвързани с тях Народи, приели впоследствие Юдаизма, не са живяли в обща Държава, това означава, че в никакъв случай не можем да говорим за Народ, а по-скоро за племена, които приели Юдаизма. В Тора/Библията се казва, че по време на Изхода хиляди Египтяни били приети в Дома на Израел, тоест приели Юдаизма. От Моавците пък, които не били Израелтяни, а техни врагове, произхождала Рут, прабабата на Цар Давид, който бил праотецът на Иисус Христос. Благодарение на тези алегории ние разбираме, че всеки, който приеме Юдаизма, става Евреин!

Следователно, в продължение на хилядолетия в Стария Свят, различни племена приемали Юдаизма, като по такъв начин Еврейството добило племенна идентичност, която е коренно различна от Народностната идентичност! Именно, поради тази причина, днес като Евреи се определят разпръснати из цял Свят различни етно-религиозни групи, принадлежащи или към Европеидната, или към Негроидната, или към Монголоидната раса, които нямат нищо общо помежду си, като например: Китайски Евреи, Индийски Евреи, Арабски Евреи, Етиопски Евреи, Персийски Евреи, Кавказки Евреи, Тибетско-бирмански Евреи, Банту (Африкански) Евреи, Иберийски Евреи, Германски/Полски/Руски Евреи и така нататък, и така нататък.

В Древността един такъв Народ, приел Юдаизма, и по-късно определил се за Еврейски, били Хазарите.

 

 

Тема ХХІІ-ра:

Хазарският Каганат – Родината на Ашкенази Евреите

 

 

*

2:9  зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище.

3:9  Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те обикнах.

Библията, Книга „Откровение на Св. Йоана Богослова

*

 

Въпреки че Хазарският Каганат бил огромна Средновековна полуномадска Държава, обхващала земите от Днепър до Каспийско море, и Велика сила по Пътя на коприната, днес тя почти не присъства в учебниците или в Историографията и е табу в Световното знание. Онези автори, чиито книги изследват темата и са отпечатвани от казионните издателства, задължително са поддръжници на Ционизма, като например Борис Живков, издал единствената монография за тази Държава в Българската наука – „Хазария през ІХ и Х век“. От друга страна, честните историци и писатели, разкриващи ролята на Хазария и нейните владетели, винаги са били заклеймявани от официозната наука и масмултимедиите с безсмислената квалификация „антисемити“, като пример за това може да послужи Александър Солженицин, който в книгите си „Евреите в СССР и бъдещето на Русия“ и „200 години заедно“ откровено нарича Октомврийската революция „Ленинско-Еврейска революция“, показвайки Хазарската й същност.

Хазарският Каганат бил мощна Държава, простирал се върху територията от Днепър до Каспийско море, владеейки земите на Западнотюркския (Тюркютския) Каганат и Кубратова Велика България, като в разцвета си обхващал площ от 3,000,000 км2. Хазарските владетели разбили Стара Велика България след смъртта на Кан Кубрат и я завладяли през 668 година. Свободолюбивите Българи, които не искали да живеят под Хазарско робство, начело с Кан Аспарух се оттеглили към Долни Дунав и се заселили в Онгъла. Най-големият син на Кан Кубрат и негов наследник на престола, Батбаян, се признал за васал на Хазарския Каган, и заедно с онези Българи, които се чувствали удобно под робство, останал в земите си. Българите, живяли под Хазарско робство, са известни в Историята под наименуванието „Черни“ или „Вътрешни“ Българи.

Хазарите, наричани още: Козары, на Персийски: Кузарим, на Турски: Хазарлар, на Унгарски: Казарок, на Гръцки: ζάζαροι – Хазарой, и на Латински: Газари или Гасани, били полуномадски Тюрко-говорещи племена, произхождащи от Хуните, които в края на VI-ти век основали Търговска Империя. Те се установили и завладяли земите, през които минавала най-голямата Световна търговска артерия през Средновековието, свързваща Източна Европа и Югозападна Азия, а Каганатът им се превърнал в едно от най-големите търговски средища по онова време, като управлявал Пътя на коприната, играейки ключовата търговска роля на кръстопът между Европа, Китай, Близкия изток и Киевска Рус в продължение на около три века (650–965).

Вносът и износът на чуждестранни стоки, както и приходите от облагането с мита на транзита им, били главното перо в Хазарската икономика. Хазарският Каганат, все пак, развил самозадоволяваща се Салтово-маяцка култура, съчетание от животновъдство, с високи нива на износа на овце и говеда, екстензивно земеделие с изкуствени напоителни канали и експлоатиране на богатите рибни популации на Волга. Но, основна част от приходите идвали от облагането на международната търговия, тъй като Пътят на коприната минавал оттам. Освен това, Хазарският Каганат и Иранската Саманидска Империя били двата най-големи доставчици на роби за Мюсюлманския пазар, снабдявайки го с похитени Славяни и членове на всички останали племена от Евразийските Северни страни. Търговията с роби осигурявала парите за поддържката на постоянна Мюсюлманска войска.

Хазарите били известни на съседните страни като лъжци, измамници, разбойници, пътни обирджии, нападащи кервани, изнасилвачи на преминаващи през земите им пътници, похитители на момичета и жени, които продавали за сексуални робини, педофили, убийци, крадци на самоличност, или иначе казано, възможно най-долните Социални паразити. Властващият Елит бил дори по-лош и от обикновените хора, тъй като подкрепял криминалното поведение и институциализирал отвличането на хора и продажбата им в робство, увеличавайки социопатията, насилието и злото. От своя страна, Аристокрацията използвала Вавилонския Талмудически сатанизъм и извършвала Човешки и дори детски жертвоприношения, за да почерпи Окултна енергия от Нисшия Астрал и да укрепи властта, и да умножи богатствата си.

През 730 година Каган Булан официално приел Юдаизма и започнал да го налага, като Държавна религия. Според историка Лев Гумильов, обаче, първите Евреи, разпространили Юдаизма в Хазарските земи, били Персийски изгнанници, които пристигнали още през 524 година. Според напълно достоверния по този въпрос Византийски Аристократ, монах и летописец Теофан Изповедник (758–818), който служил в двора на Император Лъв IV-ти Хазар, син на Константин V-ти Копроним и Чичак, или Ирина Хазарска, дъщеря на Каган Вирхор, или Бихар, Хазария била наричана „Туркия“, а Народа й – „Турците на Изтока. Византия водела непостоянна политика на войни и приятелски взаимоотношения с Хазария, но в началото на Х-ти век окончателно скъсала съюза с нея и през 940-те години превзела Крим.

Империята подбуждала другите Тюркски племена, Аланите и Киевска Рус да водят войни с Каганата. Киевският Княз Светослав I-ви с мащабна военна кампания успял да превземе Хазарските крепости, и помитайки Саркел през 965 година и Таматарха, стигнал чак до Кавказките Каскоги, или Черкези, и се върнал обратно в Киев. Столицата Атил, или Итил, Русите превзели през 968 година. През следващите десетилетия, настъплението на Царството Хорезъм от Юг, на Узите и на Киевския княз Владимир I-ви от Север разбили напълно Каганата, като за официален негов край се сочи 1048 година. Въпреки това, Руските Князе в междуособиците си продължавали да пишат, че са използвали или са се били срещу Хазарите още няколко десетилетия.

Постепенното разпадане, от средата на Х-ти век, и окончателното разбиване на Каганата, в средата на ХІ-ти век, обрекло по-голямата част от Хазарите на гонения и изселвания, които продължили може би два века. Една част от тях мигрирали в Източна и Централна Европа, а друга част се разселила из Киевска Рус и в останалите части на Азия, впоследствие владяни от Монголската Империя, Московското Княжество и Руската Империя. Именно тези, приели през VІІІ-ми век Юдаизма и разселили се два-три века след това из Евразия Хазари, впоследствие станали известни като Евреи Ашкенази! Те нямали нищо общо с Древните Израелтяни, тъй като не били Семитски племена (Араби или Юдеи) и не произхождали от Арабския полуостров – древен Левант и Палестина, а били Тюркоезични наследници на Хуните от Централна Азия!

 

Хазарският-Каганат---Плоската-Земя---СТАМАТ
Хазарският-Каганат—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Днешните Ционисти или напълно отбягват фактите за Юдаизирането на Хазарския Каганат и последвалото разпръскване на неговия Юдаизиран Етнос из цяла Европа и Русия, станал известен в по-късно време като Ашкеназим, или направо отричат приемането на Юдаизма от Хазарите, като твърдят, че имало интерес от Кагана и той може би приел Еврейската вяра, но не я наложил като Държавна Религия. Историческите извори, обаче, говорят недвусмислено, че Хазарския Народ целокупно приел Юдаизма:

Понастоящем не знаем никой Народ под Небесата, където да не живеят Християни. Защото [Християни дори се намират] в земите на Гог и Магог – които са на Хунската раса и се наричат Газари (Хазари)… обрязват се и спазват всички [закони на] Юдаизма. Българите обаче, които са от същите седем племена [като Хазарите], сега се кръщават [в Християнство].“

Из „Експозиция на Евангелието на Матей“ от 864 година на Кристиан от Ставело.

*

Всички Хазари са Евреи. Но те са наскоро Юдаизирани.“

Ибн Факих, Абасидски Персийски географ и разказвач, около 930 година.

*

След тези събития, въздигнал се Цар от наследниците Буланови, Овадия по име. Той бил праведен и справедлив човек, и той подновил Царството и установил Религията според Халаха [Юдейските религиозни закони]. Той построил Синагоги и училища и събрал много Юдейски мъдреци, почитал ги със сребро и злато и те му обяснили 24-те книги на Танах [Еврейската Библия], Мишна, Талмуд и реда на молитвите, установени от Хазаните [певците, водещи богослужението].

Из писмо от 955 година на Хазарския Цар Йосиф, в отговор на писмото на Хасдай (Абу Юсуф бен Ицхак бен Езра) ибн Шапрут (915–990), Еврейски лекар от Кордовския Халифат.

*

„Единият от Евреите се захванал с Юдаизирането на Хазарите, които обхващали много племена, и те приели вярата от него и се присъединили към неговата Религия. Това се случило неотдавна в дните на Абасидите [Абасидски Халифат – около 750 година]… Понеже това бил Човек, който отишъл еднолично при владетел с висок ранг и при много духовни лица, и те приели вярата от него без прилагането на насилие и меч. И те поели върху себе си трудните задължения, наложени от закона на Тора, като обрязването, ритуалното измиване, измиването след изхвърляне на семето, забраната за работа в Шабат и по време на празниците, забраната да се яде плътта на запретените животни, според тази Религия, и така нататък.“

От произведението на Ислямския богослов Абдул-Джаббар ибн Ахмад (935—1025) „Установяването на доказателства за пророчеството на нашия Господ Мохамед“ (1009-1010).

 

*

 

В Руските хроники победата над Хазарския Каганат винаги се обвързва с покръстването на Владимир І-ви през 988 година. Княз Владимир І-ви Велики (958–1015), чието старо Скандинавско име било Валдамар Гамли, бил от Варяжката (Шведски Викинги) династия Рюриковичи, владяла Новгород, Киевска Рус и дала Московските Князе. Той, като дедите си, бил езичник, кланял се на бог Перун, правел Човешки жертвоприношения, имал 12 сина от четирите си съпруги и три харема с 800 наложници. Според „Началната Руска летопис“, съставена от монаха летописец Нестор, през 986 година Хазарски Равини били поканени на разговор с Княз Валдамар, на който те трябвало да обяснят Юдаизма, за да може той да вземе решение за бъдещата Държавна Религия. От друга страна, Валдамар поканил Ислямска делегация от Волжка България (основана през 660 година от Кан Котраг, син на Кубрат) да му разясни Мохамеданството, за да може да сключи мир с Арабските Държави. Както е описано от Арабския пътешественик Ибн Фадлан в книгата му „Трактат“, през 922 година Волжките Българи, начело с Цар Алмуш (от същата година приел титлата Емир), приели Исляма от Арабите.

Валдамар не приел Исляма, тъй като забранява алкохола и свинското, казвайки: „Пиенето е радостта на Руснаците. Ние не можем да съществуваме без това удоволствие.“ Той не приел и Юдаизма, заявявайки, че след като Евреите били изгубили Йерусалим, те са изоставили своя Бог. Но посещавайки Константинопол по време на Християнски празник, той бил завладян от пищността на церемониите, а отгоре на всичкото пожелал Ана – сестрата на Император Василий ІІ-ри Българоубиец, понеже нямал като нея в харемите си, и така решил да приеме Християнството за Държавна Религия, като се покръстил в град Херсон, Крим, през 988 година. Според една друга Древноруска „Йоакимовска летопис“, Киевска Рус приема Християнството и първите богослужебни книги от Царство България.

За Хазарите това било двойно поражение – от една страна, Варягите (Русите) разбили и превзели тяхната Държава, а от друга, Княз Владимир отхвърлил Юдаизма, което означавало, че те не можели да се внедрят в управлението и отмъщавайки си да го унищожат. Тогава Юдаизираните Хазари, наречени по-късно Ашкеназим, дали племенен обет за вечни времена: да отмъстят за своята Държава, разрушавайки Руската! Да, те трябвало да чакат векове, но през 1917 година, след неколкократни опита Ашкенази Евреите, успяли да свалят Руската Царска династия и да унищожат Руската Империя, узурпирайки Държавната власт.

 

 

Тема ХХІІІ-та:

Кралската „Декларация на Балфур

 

Чърчил казвал: „Комунизмът беше изобретение единствено на Евреите“. В статията си „Ционизъм срещу Болшевизъм“ (Zionism versus Bolshevism), отпечатана в „Илюстрирания неделен вестник“ на 8-ми Февруари 1920 година, той пише:

В бурно противопоставяне на цялата тази сфера на Еврейските усилия се издига заговора на Евреите Интернационалисти. Последователите на тази зловеща конфедерация са предимно хора, израстнали всред нещастното население на страни, където Евреите са преследвани заради тяхната раса. Повечето от тях, ако не всичките, са изоставили вярата на своите предци и са отлъчили от умовете си всички Духовни надежди за Идния Свят. Това движение сред Евреите не е ново. От дните на Спартак-Вайсхаупт [Адам Вайсхаупт] до времето на Карл Маркс и на Троцки (Русия), Бела Кун (Унгария), Роза Люксембург (Германия) и Ема Голдман (Съединените щати), този Световен заговор за събаряне на цивилизацията и конституиране на ново Общество на основата на развитието в застой, на завистливата злонамереност и на невъзможното равенство, непрекъснато нараства. Той играе, както съвременна писателка г-жа Уебстър толкова умело показва, определено разпознаваема роля в трагедията на Френската революция. Той е главен мотив на всяко подривно движение през деветнадесети век, а сега най-накрая тази група от необикновени личности от подземния свят на големите градове на Европа и Америка хванаха Руския Народ за косите и на практика станаха безспорни господари на тази огромна империя.

Но, ако някой си мисли, че Чърчил е против Ционисткия заговор, той греши. По-нататък в статията си, Чърчил се възхищава от завоевателя на Палестина Лорд Едмънд Алънби, „Кървавия Бик“, и от Декларацията на Балфур и също подкрепя създаването на Еврейска Държава в Палестина, макар че според него:

Палестина е твърде малка, за да побере дори една малка част от Еврейската раса, нито пък мнозинството от Националните Евреи искат да отидат там. Но ако, както може и да се случи по време на нашия живот, бъде създадена по бреговете на река Йордан Еврейска Държава под закрилата на Британската корона, която би включвала три или четири милиона Евреи, това събитие, което може и да се случи в историята на Света, от всяка една гледна точка, би било полезно и би било в особена хармония с истинските интереси на Британската Империя.

В края на статията той заявява, че Евреите в Русия, Източна и Централна Европа трябва да бъдат насърчавани да емигрират в Палестина, като според него Ционизмът би отслабил Болшевизма, тъй като, видите ли, бил „в бурно противопоставяве на Интернационалния Комунизъм“.

Както знаем, Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (1874–1965), Рицар на Ордена на Жартиерата, бил от много знатно потекло, като още през ХV-ти век прадедите му били Рицари и Членове на Парламента, а през столетията придобили големи богатства и били Барони, Херцози и Маркизи. Неговият пра-пра-пра-пра-пра-прадядо Генерал Джон Чърчил (1650–1722), 1-ви Принц на Минделхайм, 1-ви Граф на Неленбург, Принц на Свещената Римска Империя, бил награден от Крал Уилям III-ти Орански с титлата 1-ви Херцог на Марлборо, а при Кралица Анна Стюарт се сдобил с голямо богатство. Тук е нужно да вметнем, че Джон Чърчил имал по-малък брат Генерал Чарлс Чърчил (1656–1714), за чийто пра-пра-пра-пра-правнук Полковник Чарлз Хенри Чърчил (1807–1869) ще стане дума по-нататък.

Сър Уинстън Чърчил бил член на Парламента и два пъти Премиер на Обединеното Кралство (1940–1945 и 1951–1955), и естествено, така както дядо му, баща му и чичо му, бил иницииран в Масонство в Ложата Стъдхолм №1591 (сега, United Studholme Alliance Lodge) на 24-ти Май 1901 година. Чърчил в никакъв случай не странял от Евреите, а тъкмо напротив – втората му дъщеря, Сара Милисент Хърмайн Туше-Йесон, Баронеса Одлий, се омъжила през 1936 година за Австриеца Виктор Оливър фон Самек – актьор и радио-комедиант, син на Ашкенази Евреина Барон Виктор фон Самек, роден в Бърно, Моравия. Също така, литературният агент и издател на Чърчил бил Унгарския Евреин Имре Ревеш (1904–1981) – поборник за Единно Световно Правителство.

Ето, защо трябва много зорко да следим и добре да внимаваме какво точно казва някой от войнстващия Елит, тъй като в едната част на изказването си може да споменава истина, която така или иначе не би могла вече да бъде скрита, но в следващата част ловко и уж непреднамерено да инсталира в съзнанието ни „привидната“ възможност на деяние, всъщност вече решено да стане действителност, толкова несправедливо и Демонично, че да ти настръхнат косите. В Историята е прието за начало на Британското участие в създаването на Еврейската Държава да се смята Декларацията на Балфур, което в действителност не е вярно, понеже, както ще видим по-нататък, най-малко век преди това всички държавници на Кралството са били ревностни радетели за сбъдването на това събитие.

Декларацията на Балфур е официално писмо от 2-ри Ноември 1917 година, по време на Първата Световна война, което Британския Министър на външните работи Артър Балфур[3] написал под диктовката на Циониста Елиезер бен Пинкас Шмуел, по-известен като Хърбърт Луиз Самюел, 1-ви Виконт Самюел (1870–1963), член на Тайния Съвет на Краля, Рицар на Ордена на Банята, първи Върховен Комисар в Палестина (1920–1925) и Държавен секретар (1916 и 1931–1932). Хърбърт Луиз бил племенник на Самюел Монтагю (1832–1911), 1-ви Барон Суейтлинг, основал Банката „Самюел Монтагю & Ко.“ и участник в Конгресите на „Ховевей Цион“, за които ще говорим по-късно. Още през Ноември 1914 година, веднага след окупирането на Палестина от Британските войски, Криптокрацията възложила на Елиезер бен Пинкас и на Хаим Вайцман политическата подготовка на „Еврейския въпрос“ вътре в Правителството на Великобритания.

Балфурската декларация била представена на Еврейския Ционистки банкер Лорд Уолтър Ротшилд, за да я представи пред Ционистката Федерация на Великобритания и Ирландия. Декларацията също била изпратена на Президента Уилсън и на Френското и на Италианското Правителство. В нея Крал Джордж V-ти и неговото Правителство не само обявяват съгласието си Интернационалният Ционизъм да създаде Държава в Палестина, но и гарантират, че с всички средства ще подпомагат установяването на Ционистката власт върху територия от Османската Империя. През 1907 година Евреите в Палестина наброявали 55,000 Души, от които 40,000 били Ашкенази изселници от Руската Империя. В края на Първата Световна война преброяването документирало, че Палестина е населена от 700,000 Араби,  40-50 хиляди Евреи и приблизително толкова Християни. В Декларацията нагло се обещавало, че няма да бъдат засегнати правата на вече съществуващите там общности, което естествено е абсурдно изявление, когато се говори за колонизиране на Арабски земи, заселване на Евреи от всички краища на Света, отнемане Родината и изселването на Народ, живеещ хилядолетия на своя земя. В Балфурската декларация се казва:

„Правителството на Негово Величество гледа с благосклонност на създаването в Палестина на Национален дом за Еврейския Народ и ще положи всички усилия да улесни постигането на тази цел, като ясно трябва да се разбере, че няма да бъде направено нищо, което може да ощети гражданските и религиозните права на съществуващите нееврейски общности в Палестина, или правата и политическия статут на Евреите във всяка друга страна.“

Е, днес всеки вижда, че обещанието на Крал Джордж V-ти Арабските граждански и религиозни права да не бъдат накърнени е коварно замислена лъжа, тъй като най-малко столетие преди това е било вече решено Арабите да бъдат изгонени от земите им, за да може Интернационалният Ционизъм да основе своя Държава, създавайки така наречения „Палестински въпрос“. Всъщност, Палестинският въпрос не бил роден от Резолюция 181 на Общото събрание на ООН от 29-ти Ноември 1947 година, несправедливо разделила Палестина на Еврейска и Арабска Държава. Палестинският столетен раздор бил замислен много по-отрано, дори преди Първият Конгрес на Ционистите, проведен в Базел през 1897 година, приел проект за създаване на Еврейска Държава в Палестина. Още преди официалния Първи Ционистки Конгрес имало ясно очертан план за колонизиране на Палестина. Но за да стане проектът реалност необходима била подкрепата на Велика сила. Това станало с Декларацията от Ноември 1917 година, в която Великобритания обещала на Банкерските Еврейски династии да им основе Държава в Палестина, естествено, без да зачита правата на местния Арабски Етнос, въпреки че той съставлявал 95% от населението.

 

 

Тема ХХІV-та:

Създаване на Ционистките организации

 

Официозната Историография разпространява погрешното схващане, че Ционизмът бил създаден от Теодор Херцел [4]. Макар че с памфлета си „Еврейската Държава“, Херцел насърчавал заселването на Ашкеназим в Палестина, което доведе до постоянните военни конфликти в региона, съпътстващи основаването и съществуването на Еврейската Държава, той не е създател на Ционизма, а просто негов тогавашен изразител. Интернационалният Ционизъм векове наред въжделеел отделна Държава и неговите войнстващи равини, като: Йехуда Бибас (1789–1852), Цви Хирш Калишер (1795—1874), Йехуда бен Шломо Хай Алкалай (1798—1878), Иошуа Цейтлин (1742―1822) и неговия покровител Циониста Най-високия Княз Григорий Александрович Потьомкин-Таврический (1739–1791), за когото ще говорим в Глава Дванадесета, както и Шабатай Цви, подвеждали невежите към престъпления. Ционизмът се развивал едновременно с Еврейския национализъм, чиито представители, като: Натан Бирнбаум (1864-1937) (תן בירנבוים), с безброй нелегални имена: Матиас Ахер, Д-р Н. Бърнър, Матиас Палме, Антон Скарт, Теодор Шварц, Пантарей и така нататък, разпространявали навред из Европа зловредната измама и подготвяли и Евреи и неевреи за подпалването на бъдещите раздори и войни.

Ционистката Организация (ZO), по-късно наречена Световна Ционистка Организация (WZO), била основана от Теодор Херцел и от родения в Равинска фамилия Симон Максимилиан Зюдфелд, по-късно сменил името си на Макс Симон Нордау (1849–1923). Първият Ционистки Конгрес (הקונגרס הציוני הראשון) бил проведен в Базел, Швейцария, от 29-ти до 31-ви Август, 1897 година, на който присъствали 208 делегати и 26 кореспонденти от ПРЕСАТА. Конгресът бил председателстван от Херцел и формулирал официозната Ционистка платформа, известна като Базелската програма, и приел за химн „Надеждата“ (Ха Тиква), който вече бил химн на Ховевей Цион, а по-късно станал и Национален химн на Израел.

„Ховеве́й Цио́н“, или „Любещите Цион“ (חוֹבְבֵי צִיּוֹן), а също наричан и „Хибат Цион“ (חיבת ציון), представлявали няколко организации на Евреите Ашкенази, възникали в Руската Империя след погромите от 1881 година. През Ноември 1884 година, тези организации свикали обединителен конгрес в град Катовиц, Германия (днес, Катовице в Полша), на който присъствали 32-ма делегати, от които 22-ма били от Русия, а  Йехуда Лейб Пинскер бил избран за ръководител на територията на Османската Империя, а след това и в Палестина. Това била първата публична, а не нелегална, среща на Ционистите, която предхождала Първия Ционистки конгрес с 13 години. Основна задача на Ховевей Цион била преселването на Евреи в Палестина, където те били по-малко от 4%, за да може броят на Еврейското население там да нарастне и да придобие Политическо значение!

Леон, или Лео, (Йехуда Лейб) Пинскер (1821–1891) (יהודה לייב פינסקר) бил роден в Тома̀шов Любѐлски, Царство Полша, Руската Империя, във фамилия на Ашкенази Хасиди. Йехуда Лейб бил първият Евреин приет в Одеския Университет, където учил Право, но след това станал лекар. Като дете той учил в хейдер-а (Еврейско Религиозно начално училище) на баща си Симхах Пинскер (1801–1864), който, на свой ред, бил учил в хейдара на своя баща, Шебах Ха-Леви – един от много изтъкнатите проповедници на Хасидизма по онова време.

Получилият широко разпространение в Полша, Литва и Украйна Хасидизъм (думата חסידות означава „набожен“, „благочестив“) е Юдейска пиетистична секта, за чийто основател е сочен Равинът Изроел бен Елиезер (1698–1760), наричан още Баал-Шем-Тов (Бешт), но чийто корени достигат до Месианското движение на Шабатай Цви.

След Кримските войни, Пинскер започнал да се занимава с Обществена дейност, като поддържал възгледа за интеграция без пълна асимилация на Евреите в Руското общество. След погромите през 1871 и 1881–1882 години, той, обаче, радикално променил мирогледа си, и обикаляйки страните в Западна Европа, разпространявал идеята, че Евреите трябва да имат своя Държава. След завръщането си в Руската Империя, Пинскер нелегално издал памфлета „Самоеманципация! Възвание на един Руски Евреин към неговия Народ.“ Този памфлет добил широк отзвук всред Руските и Европейските Евреи и довел до създаването на „Ховевей Цион“.

Всред учредителите и капиталовложителите в „Ховeвей Цион“ били изтъкнати банкери, милиардери и милионери, като: Барон Авраам Едмонд Бенджамин Джеймс де Ротшилд (1845–1934), вестникарския магнат Ицшак Лейб Голдберг, основател също и на Ционистката организация „Оховей Цион и на селището Ришон ле Цион, Кралския банкер Барон Мориц фон Хирш, корабовладелеца Юда Тоуро, Вулф (Зеев) Янкелевич Висоцки, известен още като Калонимюс или Калман-Волф, или Калонимус Волф (1824—1904),  и други.

Барон Авраам Едмонд де Ротшилд, от Френското коляно на Ротшилдови, през целия си живот бил един от най-значимите капиталовложители в Предприятието Израел и, както повечето си роднини, бил плод на кръвосмешение – баща му, Яков Майер Ротшилд (1792–1868), бил женен за племенницата си Бети, дъщеря на Саломон. Едмонд също встъпил в кръвосмесителен брак с братовчедката си Аделаида фон Ротшилд (1853–1935), която, естествено, също била плод на кръвосмешение между братовчеди вътре в династията. Едмонд де Ротшилд бил един от най-видните Ционисти на своето време и финансирал селището Ришон ле Цион, на 12 км от Тел Авив, и селището Петах Тиква. След смъртта на Барон Хирш, Едмонд де Ротшилд оглавил и преименувал неговия Ционистки фонд на Асоциацията за Еврейска колонизация в Палестина (PICA) и закупил повече от 500,000 декара земя. Освен това той инвестирал в лозя в Ришон Ле Цион и в Зихрон Яаков и построил две големи винарни на стойност над $50,000,000, които днес се равняват на $714,000,000.

През 50-те години на ХХ-ти век, по време на втория мандат на Премиера-терорист Давид Бен-Гурион, синът на Едмонд де Ротшилд, Джеймс Арманд Едмонд де Ротшилд, наричан още Джими де Ротшилд (1878–1957), финансирал с 6,000,000 Израелски паунда строителството на новата сграда на Кнесета, която била завършена през 1966 година. Като знаем че Израелският паунд бил фиксиран към Британската лира в отношение 1:1 и използвайки Интернет базирания инфлационен калкулатор, можем да изчислим, че тези £6,000,000 през 1955 днес имат равностойността на £156,000,000.

През 1913 година Джеймс се оженил, разбира се, за братовчедка си, Дороти Матилде де Родшилд (1895–1988), която също била значим капиталовложител в мероприятието Израел. Тя продължила Ционистките инвестиции на свекъра си и на съпруга си, била близък приятел на Хаим Вайцман и Председател на „Йад Ханадив“ – Ротшилдовите организации в Израел. Тя също така разпределяла средствата за изграждането на сградата на Кнесета, а от своя страна построила сградата на Върховния съд на Израел. Тъй като нямала деца, след смъртта си през 1988 година, тя завещала цялото си наследство £94,117,964, еквивалент на £250,286,834 днес, най-голямото доказано наследство в Англия и Уелс, на разпореждане на Ционистката Ротшилдова организация „Йад Ханадив“.

Морис (Цви) дьо Хирш, или Барон Мориц фон Хирш ауф Геройт (1831–1896) бил едно от десетте деца на Йозеф Яков фон Хирш (1805–1885), Ашкенази Еврейско-немският банкер на Баварските Крале и индустриалец. Дядото на Йозеф, Яков Хирш (1765–1840), бил фаворит на Циониста Най-високия Руски Княз Григорий Александрович Потьомкин-Таврический (1739–1791) и впоследствие разселил династията си във Франция, Англия и Австро-Унгарската Империя. Цви Хирш още на 17-годишна възраст бил въведен в предприемачеството, а през 1855 година вече бил свързван с банката Bischoffsheim & Goldschmidt. Освен крупните суми, наследени от баща му, дядо му и съпругата му, той натрупал огромно богатство от спекулации със захар и мед, и други ценни метали, и чрез закупуване и ЖП концесии в Австрия, Турция и на Балканите, като например „Източните железници“, които свързват Виена с Истанбул. По свое време, Мориц фон Хирш бил пети по богатство в Европа.

Мориц се оженил за Клара, дъщеря на Йонатан-Рафаел от династията Бишофсхайм (1808–1883), който бил Ашкенази Немско-Белгийски банкер и бизнесмен, основател на Белгийската Банка и на Белгийската Национална Банка. Йонатан се оженил за Хенриете от банкерската династия Голдшмидт и от сливането на двете фамилни банки – Бишофсхайм и Голдшмидт и Сие била основана банката, която днес познаваме като БНП Париба. Тъй като синът им починал на 30 години, баснословните печалби от банкерството и индустрията на Мориц и Клара фон Хирш отивали преди всичко за Ционистката им дейност по преселването на Ашкеназим. Барон Хирш основал фонда Асоциация за Еврейска колонизация, който след смъртта му преминал под ръководството на Едмонд де Ротшилд. Съвместно съпрузите Хирш направили инвестиции в Ционизма на стойност £18,000,000, което се равнява днес на £2,300,000,000, а след като Мориц починал Клара продължила да инвестира в Ционизма още $15,000,000, което се равнява днес на $460,000,000, и оставила в завещанието си още $10,000,000, равняващи се днес на $305,000,000, за да бъдат разпределени по Еврейските проекти. Освен това, те осиновили две момчета – Морис и Реймънд, чийто родители умряли в Османската Империя, но впоследствие се оказало, че и двамата са незаконни синове на Барона от любовната афера с майка им. Морис наследил освен имението и 25,000,000 франка, които трябвало да използва за Ционистките мероприятия.

Друг едър капиталовложител в Държавата-Корпорация Израел бил „Руският Цар на чая“ Вулф (Зеев) Калонимус Висоцки, който през 1849 година в Москва основавал най-голямата компания за чай в Руската Империя – „Висоцки чай“. „В. Высоцкий и К°“ е една от най-старите компании за чай в Света, а в началото на ХХ-ти век била най-големия производител на чай в Света, държаща 35% от чаения пазар в Руската Империя! Зеев Висоцки бил избран в Съвета на Катовишката Ционистка конференция, през 1884–1885 година посетил Палестина и започнал да купува земи, като чрез компанията си финансирал Ционизма с над 1,000,000 златни рубли, които по онова време били баснословно богатство.

В последните години „Висоцки тий“, водещият дистрибутор на чай в Израел, със 76% пазарен дял и с офиси в Лондон и САЩ, придоби „Зета Олив Ойл“, водеща компания за зехтин в Галилея, и „Лахми“, водеща Израелска компания за домашни печени продукти, притежаваща международната марка „Elsastory“, като по този начин формира гурме-деликатесния конгломерат „Висоцки Груп“.

Горепосочените факти са, разбира се, само три-четири примера как банкерите и милионерите Евреи Ашкенази, които не са Семити, а са Хазари, десетилетие след десетилетие купували и заселвали с Ашкеназим земята на Палестина, хилядолетна собственост на Арабите и другите Семитски Народи, и след това, с помощта на Кралете на Великобритания, окупирали и превзели земята, която никога не е била тяхна, изгонвайки коренното й население!

Първият въпрос, който прагматичният Читател би поставил е: как така милиардерите използвали собствени средства, за да закупуват земи в чужди Държави и да инвестират върху тях? Първо, парите, които те влагали, били суми от лихвите по кредитите и заемите на обикновените работници, юридическите лица и Институциите, както и от придобиване на чужда собственост, поради фалити и необслужвани кредити, а не били изработени с честен труд възнаграждения! Това се отнася за банкерските капиталовложения както по онова време, така и сега. И второ, Ротшилд и другите банкерски династии от Интернационалния Банков Тръст, контролират Световното парично предлагане, което ще рече, че емитират, тоест произвеждат самите парични средства, така че те можели, а могат и в момента, да създадат толкова пари, колкото пожелаят.

За да разберем капиталовложенията в Палестина, нека дадем един опростен пример. Ако обикновеният работник от големия град, със заплата от 1500 лева, след дългогодишни спестявания събере достатъчно пари и си купи парцел, да речем от 2 декара, в крайградската вилна зона или в някое село наблизо, няма ли той да започне да облагородява и да застроява тази земя, или ще я остави да пустее?! Здравият разум диктува, че този Човек ще изчисти мястото и ще започне да окопава почвата, за да насади в началото малко растения и да изпробва дали тя е плодородна. После ще докара стар фургон или ще скове временна постройка, където да почива и да се приютява при лошо време. След това ще огради закупения парцел, за да опази имота си от злонамерените действия на недоброжелателите. Накрая, ако е събрал достатъчно средства, ще купи материали, ще започне строителството на малка вила или къща, ще посади дръвчета или ще си направи градина, или може би лозе.

Това са самоподразбиращите се дейности на земевладелеца и точно такава е логиката на заселването на Евреите в Палестинските земи, така че не трябва да се учудваме на действията на Банкерите там! Разликата, разбира се, е огромна и тя не е само в очевидното несъответствие на мащабите на начинанието, породено от факта, че Интернационалният Банков Тръст контролира Световното парично предлагане. Мероприятието Израел започнало със заселването на 300 и след това на 500 Души в началото на ХІХ-ти век и за 200 години, посредством тероризъм и войни, разшири площта си на 22,000 км2, населението си на 9 милиона Души и приходите си на $353 милиарда брутен вътрешен продукт. Разликата, в действителност, е най-вече в моралната и нравствената обосновка на предприятието Израелска Държава, защото то се състои в насилственото отнемане на земята от Арабите, живеещи в Палестина, и заселването там на милиони чужденци, огромната част от които не произхождат от тази част на Света!

Но, много по-важно от горепосочените факти, на които не можем да повлияем, е, четейки тези страници и разсъждавайки по аналогия, днешните Българи да достигнат до прозрението кои чужденци през последните десетилетия изкупиха и продължават да купуват по-голямата част от земите по Българското Черноморие, както и в другите красиви и допреди това девствени части на страната? Не са ли те отново същите тези Банкери, Олигарси, Ашкенази Евреи и крипто-евреи?! Историята със сигурност винаги се повтаря и то само заради това, защото цивилизованите са слепи да видят какво в действителност се случва около тях, а са потънали в безкритичен транс пред масмултимедийната индоктринационна пропаганда, чиято единствена цел е да ги успокоява, докато чергата под краката им гори:

Стой, мирувай, спи, спи-и-и дълбоко-о-о…

Уви, Уикипедия и ПРЕСАТА никога няма да престанат да тръбят, че споменатите в настоящата книга Илюминати, Ционисти и Масони били „филантропи“, но мислещият чисто по Човешки Читател добре осъзнава, че това е поредният евфемизъм във втръсналото ни до полуда Оруелско двузначно бръщолевене. Закупувайки милиони декара земя в чужда Държава, заселвайки там стотици хиляди Човеци, които генотипно не произхождат от тази част на Света и разширявайки владенията си, чрез тероризъм и войни, в никакъв случай не би могло да бъде акт на милосърдие и Човеколюбие, а тъкмо напротив! Това еднозначно може да се определи като акт на окупация и завоевателни действия на използващата Ционизма за прикритие Илюминатска Банкерска клика, решила да основе своя собствена Държава върху земята на Палестина!

Но, авторът вече чува мощните рупори на защитниците на Ционизма, които се надвикват, казвайки: „Евреите имат нужда от „собствена“ Държава и от самоопределение“!

Но, тогава какво да кажем за всички други Етноси, чиито Държави колелото на Световната История смаза? Какво да кажем за: Индианските Етноси, в миналото имали свои Държави в Северна и Южна Америка (70 милиона), Афроамериканците, наследници на Африкански расови групи, преселени в миналото като роби в Северна Америка (46 милиона), Йоруба (46 милиона), Афро-латиноамериканците, наследници на Африкански расови групи, преселени в миналото като роби в Южна Америка (37.2 милиона), Кюрдите (29-40 милиона), Уйгурите (15 милиона), Циганите (5 милиона), Баските (3 милиона), Брахуи (2,2 милиона), Рохинджа (2 милиона), Маорите (900 хиляди), Австралийските аборигени (800 хиляди), Ескимосите (150 хиляди) и много, много други.

И на тях ли трябва да се създават нови Държави, чрез разрушаването и разкъсването на съществуващите вече Държави? Не, за тези Етноси не може да става и дума да имат свои Държави, защото те не представляват Интернационалния Банков Тръст! Само Илюминатските банкерски династии могат да върнат Колелото на Историята назад и наново да основат Царство, престанало да съществува преди 1900 години и да го населят с Народ, който не е бил част от това Царство!

 

 

Тема ХХV-та:

Масонството – основата на Ционизма

 

Катовишката Ционистка Конференция била така насрочена, че да съвпадне с чествания от Еврейската общност във Великобритания 100-годишен юбилей на банкера Сър Мозес (Моше) Хаим Монтефиоре (1784–1885), 1-ви Баронет, Ционист, Председател на Борда на Депутатите на Британските Евреи от 1835 до 1874 година, член на Масонското Британско Кралско Научно дружество, Шериф на Лондон и на Кент и Директор на Провинциалната Ирландска банка, сега, Съюзни Ирландски банки. През 1812 година Монтефиоре бил иницииран в Масонство в Ложата „Мойра“, № 92 към Първата Велика Ложа на Англия в Лондон. През 1864 година била инсталирана в негова чест друга Еврейска Масонска ЛожаМонтефиоре“ №1017 в Лондон. Моше Монтефиоре бил много активен Масон и за 100-ния му рожден ден няколко Ложи му изпратили свидетелства за благотворителността му и в почит на дългогодишната му отдаденост към Масонството. След смъртта му била инсталирана в негова чест втора Масонска Еврейска Ложа „Монтефиоре“ №753, която била осветена на 23-ти Март 1888 година в Глазгоу. На автора е известна и трета Еврейска Масонска „Ложа Монтефиоре на инсталираните Майстори“ №78, осветена през 1996 година в Тел-Авив.

Сефарадската банкерска династия Монтефиоре, разпростряла корените си в Испания, Португалия, Англия, Италия, Франция и Мароко, носи името на неизвестно кой от трите града с такова име в Папската Държава, съществувала в периода между 756 и 1870 година. Още през 1630 година, Монтефиоре били търговци в Анкона, а после се преселили в Ливорно. Там, в края на ХVІІ-ти век, Юда Монтефиоре (1690–) бил въведен в бизнеса на чичо си, Исак Вита Монтефиоре. Юда се оженил за Сара, дъщеря на Давид де Медина от богатата Сефарадска династия, и тя му родила шест деца, от които третият син бил наречен Мозес Вита-Хаим.

През 40-те години на ХVІІІ-ти век, Мозес Вита-Хаим Монтефиоре (1712–1789) и неговата съпруга Естер Хана Магуд (1735–1812), дъщеря на Мавританския търговец Масаход Раха, и двамата от Ливорно, се установили в Лондон. Едно от седемнадесетте им деца, Джоузеф Елиас-Елиаху Монтефиоре (1759–1804), отвел на търговско пътуване до Ливорно съпругата си, Рахел (1762–1841), едно от 13-те деца на Авраам Лумбросо де Матос Моката[5] – могъщ брокер на кюлчета ценни метали в Лондон. По време на това пътуване се родило първото от осемте им деца – Моше Хаим Монтефиоре. След завръщането си, семейството заживяло в Кенингтън, където Моше завършил търговско училище, после станал партньор на заможен търговец на едро на чай и зелечуци, след това започнал работа в една от големите счетоводни къщи в Лондонското Сити. През 1803 година, на 19-годишна възраст, той закупил брокерска лицензия и станал един от дванадесетте Еврейски брокери, лицензирани да търгуват в Ситито. Моше бързо напредвал в кариерата и по-късно брат му, Сър Авраам Джоузеф Елиас Монтефиоре от Стратфорд Хил (1788–1824), който бил женен за дъщерята на Майер Амшел Ротшилд – Хенриет „Йете“ (1791–1866), се присъединил към него.

През 1812 година, Моше се оженил за Джудит (1784–1862), едно от 10-те деца на Леви Барент Коен (1747–1807). За Леви Барент Коен отново ще стане дума в Глава Дванадесета, а засега само ще вметнем, че другата му дъщеря, Хана, се омъжила за Натан Майер Ротшилд (1777–1836), наричан по онова време „най-богатия Човек на Земята“. Леви Барент Коен бил Ашкенази и от гледна точка на фамилията Монтефиоре това било достатъчна причина, за да го подценяват, поради това, че макар да принадлежали към Лондонските Сефарадим, те оженили Мозес за Немска Еврейка. През вековете, Сефарадим, произлизайки от Юдеите, живяли преди много векове в Палестина, недолюбвали и не искали да имат общ бизнес с Ашкеназим, които, всъщност, били Юдаизирани Хазари и не били от техния Етнос! Но, въпреки това, Моше ценял огромната финансова и Окултна власт на баджанака си, Натан, иницииран в Масонство десет години преди него на 24-ти Октомври 1802 година в Ложата „Емюлейшън“ №12 (Emulation Lodge), така че заедно с брат си, Авраам, зет на Натан, станали финансови посредници на банкерската династия Ротшилд и само за няколко години безсрамно неприлично много забогатяли, нареждайки се сред най-богатите в Света.

С цел да увековечат господството си, свръхбогатите винаги се сродяват помежду си, така че Авраам Монтефиоре омъжил първата си дъщеря Мари за Вениямин от банкерската династия Моката, втората си дъщеря, Шарлот (Шьонхе), омъжил за брат си Хорацио, третата си дъщеря, Луиза, омъжил за братовчед й, който едновременно с това бил и син на сестрата на снаха му, Сър Антъни Натан де Ротшилд (1818–1876) – син на Натан и Хана, а сина си, Джозеф, оженил за втората му братовчедка – Хенриета Франциска Сихел (1837–1915), чиято баба Изабела (1781–1861), наричана още Бети, била една от дъщерите на Майер Амшел Ротшилд, омъжена в богатата династия Сихел.

Сестрите Монтефиоре също се сродили с най-богатата Върхушка: Абигейл се омъжила за Вениямин (1779–1865), Ашкенази, наследник на диамантената династия Гомпец, Сара се омъжила за Моше Ашер от банкерската династия Голдсмид, а Ребека се омъжила за Джозеф Филипс Саломонс – брат на Сър Давид Саломонс (1797–1873), 1-ви Баронет, Шериф и Лорд-Мер на Лондонското Сити, който бил женен за Жанет Коен (1803–1867) – племенница на Джудит – съпругата на Моше Монтефиоре, и на Хана – съпругата на Натан Ротшилд. Банкерската династия Саломонс са основатели на Лондонската Стокова Борса и на много банки.

През 1824 година Натан и Моше съучредили една от първите застрахователни компании, Алианс, днес част от RSA[6], на която Моше станал първия Президент. Моше направил много доходоносни капиталовложения в Континенталната газова асоциация, в железопътния транспорт и в ред други компании и, тъй като нямал деца, цялата печалба влагал в заселването на Ашкенази Евреи в чуждите земи на Палестина.

През 1821 година Моше се оттеглил от работата си на Стоковата борса, пенсионирайки се на 37-годишна възраст. Колосалното богатство, което бил натрупал за 18 години работа за Ротшилдови, през следващите 64 години той не могъл да изхарчи, въпреки че влагал огромни средства в Ционистката си дейност в Палестина, и, защото нямал наследници, а съпругата му починала през 1866 година, той оставил огромно състояние от £370,000, днес равняващо се на £47,000,000, на Франсиз, внукът на брат му. Разбира се, според завещанието, и тези пари трябвало да се ивестират в създаването на Еврейската Държава.

Моше Монтефиоре пътувал седем пъти до Палестина, или наричана още с по-всеобхватното име Левант, купувал земи, правел оромни инвестиции в земеделието и купувал оборудване. Той станал лицето на Ционизма в Палестина – представител на Интернационалния Банков Тръст, който правел крачка след крачка към създаването на своя Държава. През 1860 година, Моше основал Мишкенот Шаананим – първото селище в Новия Ишув.

Думата Ишув, יִשּׁוּב, определя Еврейското население на Ерец-Израел, или Палестина, и се използвала до основаването на Държавата. През втората половина на XIX-ти век Ашкенази поселенията в Ерец-Израел започнали да се наричат Ишув, за да бъдат отличавани от Еврейските общности в другите Държави.

С понятието Стария Йишув,Хайшув ха-Яшан“ (הישן היישוב), било наричано Еврейското население на Ерец-Израел от разрушаването на Втория Йерусалимски Храм от Римските легиони през 70 година до началото на първата Алия (преселение) през 1882 година. Старият Йишув се състоял от три основни етноса: Муста’арабим – Арабско-говорящи Евреи, потомци на древните Юдеи отпреди разрушаването на Втория Храм, Мизрахим – Източни Арабски Евреи, Сефарадим – Испански и Португалски Евреи, заселили се след Алхамбрийски декрет от 1492 година,ималка част Ашкеназим – Хазарски Етнос, преселници от Руската Империя и Източна Европа от края на ХVІІІ-ти век насам. По-голямата част от Стария Йишув живеел в четирите големи града – Йерусалим, Сафед, Тиверия и Хеврон, но малки Еврейски общности съществували и в Яфа, Хайфа, Пкийн, Акко, Шчем и до 1799 година в Газа. Град Петах Тиква, основан през 1878 година, е последният, който принадлежи към Стария Йишув. Трябва да отбележим, че в началото на ХІХ-ти век, преди масовите преселвания на Евреи от Европа, общия брой на населението в Палестина било 275,000 Души, от които 246,000 Мюсулмани, 22,000 Християни и 7,000 Евреи, които представлявали 2.5% (два процента и половина) от общото население!

След Първата Алия през 1882 година се появил изразът „Нов Ишув”, който обозначавал новите преселници Ашкеназим от Руската Империя и Източна Европа, занимаващи се с търговска дейност и имащи преди всичко светски възгледи, за разлика от Евреите от Стария Йишув, които изповядвали Ортодоксалния Юдаизъм.

Преди първата официална Алия имало две малки преселвания: първото – през 1777 година на 300 Хасиди Ашкеназим, последователи на Менахем Мендел от Витебск, и второто – между 1808 и 1812 година на 500 Ашкеназим, последователи на Вилнюския Гаон (мъдрец, гений), между които бил и прадядото на сегашния Израелски Президент Реувен Ривлин.

Заселването на Палестинските земи с Евреи било осъществявано от Ционистите под формата на масирани миграционни вълни, получили името Алия. Първата Алия била организирана от „Ховевей Цион“ през 1882 и продължила до 1903 година, като почти всички от около 35-те хиляди преселници били Ашкеназим от Руската Империя и Румъния. И, макар че през 1882 година Султан Абдул Хамид II-ри с Ферман забранил заселването на Евреи в Османската Империя, Ционистите или чрез подкупи на местните управници, или посредством различни Законови „вратички“ реализирали безпроблемно преселванията.

Между 1904 и 1914 година Ционистите осъществили Второ преселение на 40,000 Ашкеназим от Руската Империя. Повечето Евреи от това преселение били комунисти или социалисти и те създали първия кибуц, Дегания Алеф, през 1909 година, както и сформирали първите Еврейски терористични организации на територията на Османската Империя: „Бар-Гиора“ (1907) и „Ха-Шомер“ (1909).

Третата заселническа вълна била между 1919 и 1923 година, когато още 40,000 Души, повечето Ашкеназим от Източна Европа, пристигнали на територията, окупирана от Британските войски и наречена Британския мандат в Палестина. Основна роля във вербуването на преселниците „пионери“ играели както тогава, така и сега Младежките Ционистки Организации, наброяващи над 30 в наши дни. По това време била създадена и нова терористична организация „Хаганах“. През 1923 година Еврейското население в Палестина достигнало 90,000 Души.

Четвъртата Алия била организирана между 1924 и 1929 година, а преселниците били 59,000 Ашкеназим предимно от Полша.

Между 1929 и 1939 година Ционистите направили Пета Алия, преселила нови 250,000 Евреи Ашкенази от Полша, Германия, Австрия и Чехословакия.

Поради имигрантските квоти по време на Британския мандат, Ционистите организирали канали, по които между 1933 и 1948 година още 110,000 предимно Ашкенази Евреи били вкарани нелегално в Палестина.

Ето, по този начин Палестинските земи, чието население до 1882 година било 95% Араби и няколко хиляди Евреи Мустаарабим, Мизрахим и Сефарадим, били заляти от вълни Ашкеназим, наследници на Хазарите. Основна роля за осъществяването на предприятието Израел изиграл Масонът Сър Моше Монтефиоре, който инвестирал не само богатствата на своята династия, но бил и лицето на Интернационалния Банков Тръст, който му възложил организирането на първите поселения, гарантирайки едновременно с това и капиталовложенията на другите банкерски династии, като Ротшилд, а и на по-дребните инвеститори. Потайното създаване на Еврейската Държава, обаче, трябвало да добие и едно видимо Обществено лице, което да се тиражира в ПРЕСАТА и по-късно в масмултимедиите, и което в никакъв случай и по никакъв начин не трябвало да бъде свързано със скритите машинации на Еврейските династии и Масонските Ложи. Това измамно Обществено лице започнало да се създава още през първите десетилетия на ХІХ-ти век и намерило изява в две писма до Моше Монтефиоре от споменатия по-горе Чарлс Чърчил.

През 40-те години на ХІХ-ти век, Полковник Чарлс Хенри Чърчил (1807–1869) от династията Чърчил, известен още като Чърчил бей, бил Британски Консул в Дамаск, в Османска Сирия, област от Османската Империя, включваща Палестина. Той останал в Историята с две писма, които написал до Сър Моше Монтефиоре, по онова време Председател на Борда на Депутатите на Британските Евреи. Ролята на писмата на Чърчил, написани през 1841 и 1842 година, 40 години преди основаването на „Ховевей Цион“, може да се нарече ключова в прохождането на Ционизма. В тях той предначертал първия политически план за създаването на Израелската Държава на територията на Османската Империя. Ето, част от съдържанието на първото писмо, носещо дата 14-ти Юни 1841 година:

Не мога да скрия от вас трепетното си желание вашите сънародници да направят усилие отново да възобновят съществуването си като Народ.

Смятам, че целта е напълно постижима. Но две неща са абсолютно необходими. Първо, Евреите сами ще трябва да се занимаят с въпроса всеобщо и единодушно. Второ, Европейските сили ще им помогнат в техните намерения. Евреите трябва да положат началото. Нека най-важните личности от общността им поставят себе си начело на движението. Нека да правят срещи, да се съгласуват и да отправят петиции. Всъщност, агитацията трябва да бъде едновременна в цяла Европа. Няма Правителство, което би се обидило от такива публични срещи. Резултатът би бил, че вие бихте създали нов елемент в Източната дипломация – елемент, който под егидата на богатите и влиятелните членове на Еврейската общност не би могъл да се провали, не само в привличането на голямо внимание и на вълнуващ изключителен интерес, но също така и при създаването на велики събития.

Ако средствата, които всички вие притежавате, са постоянно насочени към възраждането на Сирия и Палестина, не може да има съмнение, че с благословията на Всевишния, тези страни щедро ще се отплатят за начинанието, и че ще постигнете получаването на суверенитет поне на Палестина..

Аз, все пак, подготвих в общи черти една петиция, която ще бъде подписана от всички Евреи тук и в други части на Сирия и която ще ви изпратя. Вероятно първо ще трябва да изминат два или три месеца. Има много съображения, които трябва да бъдат претеглени и разгледани, докато въпросът се развива – но едно „начало“ трябва да се положи – едно решение трябва да се вземе, „агитация трябва да се започне“, а щом залогът е „Държава и Дом“, няма да има сърце, което да не подскочи и да не се обвърже с призива?

В случай че вие ​​и вашите колеги незабавно и сериозно се заинтересувате от този важен въпрос за възстановяването на вашата древна страна, струва ми се (формирайки мнението си спрямо настоящото отношение на делата в Турската Империя), че само като поданици на Високата Порта вие ще можете да положите началото на възвръщането на солидно положение в Палестина. Първата ви цел може да бъде да привлечете вниманието на Петте Велики Сили към вашите планове и да ги накарате да защитават вашето намерение пред Султана при ясното разбиране, че Евреите, ако им бъде разрешено да колонизират някоя част от Сирия и Палестина, трябва да бъдат под закрилата на Великите Сили, че те трябва да имат собствено регулиране на вътрешните си работи, те трябва да бъдат освободени от военна служба (с изключение на собствената си, като мярка за защита срещу нахлуването на Арабите-бедуини), и че те трябва да бъдат призовавани да плащат данъци на Високата Порта по обичайния начин за данъчно облагане.

Четейки това писмо, ние сме удивени от начина, по който обикновеният Консул неевреин наставлява и обучава как милионерите Евреи, по онова време вече владеещи Икономиката на Европа, да извършат определени политически маневри, за да спечелят международното доверие и да положат основите на преговори за окупиране на Палестина. Вярно е, че и преди Полковник Чарлз Чърчил имало влиятелни мъже във Великобритания, които повдигали въпроса за създаването на Еврейска Държава в Палестина, но те всичките били Англикански Евангелисти, които вярвали в предстоящото Второ пришествие на Иисус Христос и горещо желаели да се изпълнят предсказанията на Билейските пророци.

Егоистичният Християнски Евангелизъм, нямащ нищо общо с въжделенията на Евреите за създаване на Юдейска Държава и идването на Машиах, бил наречен Християнски Ционизъм. Тези заслепени Християни били убедени, че „завръщането на Еврейския народ в Светите Земи и възраждането на Еврейската Държава“ щяло да им донесе полза, тъй като бог Йехова бил обещал на Авраам да благослови тези, които благославят Юдеите, и да прокълне онези, които ги проклинат. Тоест, те вярвали, че любовта на Господ към някого минава през Неговата любов към Евреите! По-късно Пастор Сайръс Скофийлд (1843–1921) формулирал теологията на Християнския Ционизъм, основавайки се на Книгата на пророк Даниила, Книгата на пророк Иезекииля, както и на диспенсационната трактовка на Откровението на св. Йоана Богослова.

Като започнем от 1621 година с изявлението пред Камарата на общините на Сър Хенри Финч, съмишленик на Сър Франсис Бейкън, че „Евреите трябвало да бъдат върнати в Палестина“, преминем през основателя на Църковна Служба сред Еврейския Народ – Люис Уей, Епископа Едуард Хенри Бикерстет, Протестанта, изучил Иврит във Варшава – Александър МакКоул, и стигнем до пребогатия Масон Сър Антъни Ашли Купър, 7-ми Граф на Шафтсбъри (1801–1885), наричан Лорд Ашли и по-късно Лорд Шафтсбъри, Рицар на Ордена на Жартиерата, чийто внук, носещ същото име, през 1902 година бе Провинциален Велик Майстор на Масонството в Дорсет и чийто вуйчо, Джордж Спенсър-Чърчил, 5-ти Херцог на Марлборо, бил пра-прадядото на Сър Уинстън Чърчил (колко странно, нали, всичките са си роднини!), всички те били Евангелисти и искали да покръстят Евреите и да ги върнат в Йерусалим, като по такъв начин Християнизират Палестина. Наистина, хитро измислено, но, уви, Криптокрацията търкулна Колелото на Историята по друг път…

В този смисъл, политическият план, изложен в писмата на Полковник Чарлз Чърчил – седми братовчед на Сър Уинстън Чърчил, представлявал ново предложение за създаването на Израел, понеже не включвал в себе си Евангелизирането на преселилите се Евреи. Е, все пак, ако Читателят е достатъчно политически обигран, веднага ще прозре, че тук има някакво несъответствие, че нещо не пасва в йерархичната субординация, която е толкова стриктно спазвана при междудържавните отношения, и би се запитал дали обикновеният Консул Чарлз не е многократно надскочил сянката си, пишейки горепосочените писма и намесвайки се в Гео-политическите стремежи на Великите Сили да разрешат или да задълбаят „Източния въпрос“!? И тогава, ако продължи да се замисля, Читателят ще достигне до правилния извод, че Консул Чарлз бил назначен от Външния министър Лорд Палмерстън, и, ако правел нещо, то го правел, единствено защото неговият Началник му е заповядал да го направи, а не от „добро и любящо сърце“.

Хенри Джон Темпъл, 3-ти Виконт Палмерстън (1784–1865), по-известен като Лорд Палмерстън, бил един от най-известните Масони-държавници на ХІХ-ти век. От 1809 година до смъртта си той почти без прекъсване бил част от Правителството на Обединеното Кралство, като Секретар на Министерството на войната (1809–1828), три пъти Външен министър (1830–1851), Държавен секретар (1852–1855) и два пъти Премиер (1855–1865). Хенри Темпъл бил наследник на стара Английска Аристократична династия, прехвърлила корени и в Ирландия посредством пра-прадядо му, Сър Джон Темпъл (1632–1705), който бил назначен за Генерален адвокат на Ирландия от Крал Чарлз ІІ-ри. Заслужава си да отбележим, че Сър Джон бил пра-прадядо и на поета, революционер, развратник, прелюбодеец, хомосексуалист, психопат и опиумен наркоман Лорд Байрон, който по майчина линия бил свързан също и с Крал Джеймс І-ви Стюарт (1394–1437).

Както свидетелстват Монсеньор Джордж Дилън в книгата си „Войната на Антихриста с Църквата и Христианската Цивилизация“, издадена през 1885 година, както и M. Eckert и Роже Гужено де Мусо в труда си „Евреинът“ от 1869 година, в средата на ХІХ-ти век Лорд Палмерстън бил може би най-влиятелният некоронован Човек в Света. Той бил Рицар на Ордена на Жартиерата, 33ºстепен Суверенен Върховен Генерален инспектор от Стария и Приет Шотландски Ритуал и Велик Майстор на Великата Ложа на Англия, а през 1837 година бил повдигнат за Велик Патриарх на Великия Ориент на Масонството и като такъв бил Владетелят на всички Тайни Общества в Света. И, от една страна, като държавник на Велика Сила, а от друга страна, като Велик Патриарх на Тайните Общества, той имал на свое разположение всички Масони и революционери в Света, като поддържал близки отношения с много от тях: Мацини, Камило Бенсо Граф ди Кавур, Наполеон III, Гарибалди, Лайош Кошут и много други.

Лорд Палмерстън, заедно с Джузепе Мацини, Ото фон Бисмарк и Алберт Пайк, и четиримата 33ºстепен от Стария и Приет Шотландския Ритуал, бил също член и на Ордена на Паладийския Ритуал, имащ функцията на видим Върховен Универсален Ритуал в Масонството, на който са подчинени всички други Ритуали във всички Държави. През ХVІІІ-ти век, Триумвиратът на Криптокрацията създал този Орден, за да бъде Централен орган на всички висши Масонски тела, зад който истинските Господари на Света да могат да скрият лицата си, и за да служи като видим връх на Пирамидата на Властта, с други думи, този международен алианс на Великите Ложи, Великия Ориент и 99ºстепени на Древния и първи устав Мемфис-Мицраим се явява Изпълнителен орган на Триумвирата на Тайната Ложа на Илюминатите.

Лорд Палмерстън останал в Историята завинаги свързан с най-демоничните деяния на Британската Империя, едно от които е търговията с опий. Въпреки че, още през ХVІ-ти век Португалците, а след тях и Холандците търгували с опиум, то нивата на производство и пласиране били ниски. Основаната през 1600 година Британска Източноиндийска Компания успяла да прокара през 1773 година в Парламента закон и създала Държавен монопол върху производството на опий в Индия, превозването му до Китай и бартерната му размяна за коприна, чай и порцелан. Въпреки че Император Цзяцин забранил вноса на опиум, наркотикът бил контрабандно доставян в Китай през Бенгалия, чрез агенциите Jardine, Matheson & Co и Dent & Co. В резултат на Британския монопол, в началото на ХІХ-ти век, опиумът се превърнал в най-ценната и доходоносна стока в Света. Само през 1838 година Британската Източноиндийска Компания контрабандно вкарала в Китай 1400 тона (70 ТИР-а!) опиум! Китайските престъпни банди, известни като „Триади“, били наети от Британските търговски дружества да разпространяват опиума всред Народа. В началото на ХІХ-ти век, наркоманията в Китай добила драматични мащаби и местните владетели, за да спасят сънародниците си от коварната болест, започнали да саботират и унищожават доставките на наркотици. Тогава Короната изпратила Военноморските си сили, за да бомбардират Китайските пристанища.

Започнали Опиумните войни, които били загубени от Китайската Империя. Вследствие на поражението си Китайската Държава била задължена да гарантира правото на Короната да увеличава доставките на опиум, да разреши на Короната да упражнява контрол над стратегически пристанища и островите и да даде Хонконг на Обединеното Кралство. Оттогава насам Хонконг се използва за център на трафика на наркотици в Далечния Изток и е управляван от мафиотските Триади, които продължават да работят за Илюминатите. По време на Първата опиумна война (1840–1842) Лорд Палмерстън бил Външен министър, а през Втората опиумна война (1856–1860) бил Премиер, но както разбрахме по-горе, през цялото време той бил най-висшия Масон и в този смисъл лично бил отговорен за опиумната трагедия в Китай.

Но образът на Великия Патриарх на Масонството, Лорд Палмерстън, няма да е пълен, ако не впишем в него чертите не само на покровител и застъпник, но и на най-деен участник в полагането на фундамента, върху който щяла да се създаде Еврейската Държава! Както разбрахме по-горе, той заповядал на Консул Чърчил да напише писмата до Председателя на Борда на Депутатите на Британските Евреи, Моше Монтефиоре, давайки указания как Евреите да провеждат по-ефективна Ционистка политика. От друга страна, той се сродил и поддържал много тесни връзки с Лорд Шафтсбъри, като двамата действали синхронизирано заедно с всичи останали Ционисти, за да кондиционират Общественото мнение и да повлияят силно на Обществено-политическата конюнктура, като постоянният им натиск накрая довел до масовите преселвания на Ашкеназим в Палестина.

За да заздрави позициите си в предприятето Израел, на 10-ти Юни 1830 година, споменатият по-горе Масон и Християнски Ционист Лорд Шафтсбъри, по онова време Лорд Ашли, се оженил за лейди Емили Каролин Катрин Франсис Каупър (починала през 1872), дъщеря на Питър Леополд Луис Франсис Насау Клауринг-Каупър, 5-ти Граф Каупър (1778–1837) и Емили Ламб (1787–1869), Графиня Каупър. Емили Каролин, обаче, била в действителност биологична дъщеря на Лорд Палмерстън. Бракът се оказал щастлив, те имали десет деца, но най-важното било, че той осигурил безценни политически връзки на Лорд Шафтсбъри: вуйчо на съпругата му бил Лорд Мелбърн, Държавен Секретар (1830–1834) и Премиер (1834–1841), а биологичният й баща, който Лорд Шафтсбъри боготворял, бил Лорд Палмерстън.

От своя страна, Лорд Палмерстън през 1839 година се оженил за дългогодишната си любовница,  Емили Ламб, вдовицата на Питър Леополд, 5-ти Граф Каупър и сестра на Премиерът Уилям Ламб, Лорд Мелбърн (1779–1848). Така че, Лорд Палмерстън се оказал пастрок на незаконната си дъщеря, а пък Лорд Шафтсбъри му станал (биологичен) зет, въпреки че Палмерстън бил втори съпруг на тъща му. Както ще видим и по-нататък в книгата, такива сложни и усукани роднински взаимоотношения всред най-богатите и влиятелните Масони и Илюминати не са изключение, а задължително правило, за да бъде държана властта и богатството в тесен семеен кръг.

През 1839 година Лорд Шафтсбъри публикувал цяла страница в „Таймс“, с която се обръщал към Монарсите Протестанти в Европа. Тя била озаглавена „Държавата и възраждането на Евреите“ и включвала предложение Евреите да се преселят в Палестина и да завладеят земите на Галилея и Юдея. На следващата година Лорд Шафтсбъри представил документ на Британския Външен Министър, Лорд Палмерстън, който призовавал за „връщането на Евреите в древната им земя“.

На 11-ти Август 1840 година, Лорд Палмерстън изпратил нота на своя Посланик в Константинопол, в която между другото се казвало:

Понастоящем между Евреите, разпръснати из Европа, съществува ясна представа, че наближава моментът, когато Нацията им ще се върне в Палестина… Би било от изключителна важност за Султана да насърчи Евреите да се завърнат и да се установят в Палестина, защото богатствата, които те биха донесли с тях, биха увеличили ресурсите на Султанските владения, а Еврейският народ, ако се върне под санкцията и защитата и по покана на Султана, ще бъде пречка срещу всички бъдещи злини на Мехмет Али [Египет] или на неговия наследник… Трябва да инструктирам Ваше Превъзходителство силно да препоръча [на Турското Правителство] да подкрепи всяко едно насърчаване всички Евреи в Европа да се върнат в Палестина.

Както виждаме Лорд Палмерстън хитро, лицемерно и лукаво задействал всички видими и доказуеми, чрез Историческите извори, както и невидимите Масонски и Окултни връзки и механизми, за да приведе в изпълнение възложената му задача от Скритите Властващи. Първо, да подбуди Ашкеназим и Сефарадим към масови преселения в Палестина, за да може незначителният брой от 7-8 хиляди Евреи след време да нарастне и да доведе до нестабилност и войни в региона, като последица от които, или по-скоро като синтез на което да бъде създадена Еврейската Държава. Второ, да измами Султана, че ще има определена изгода от преселването на огромни множества богати Ашкеназим, които в действителност са от Хазарски произход и нямат нищо общо с Юдеите, живяли преди хилядолетия в Палестинските земи. Трето, да осигури преден подстъп и плацдарм на действие на Короната в Близкия изток, под претекст „гарант на мира“. Ето, такива са перфектните стъпки при изпълнението на правно-политическата доктрина от Хегеловата диалектика „проблем – реакция – промени“: създаване на масова имиграция от обикновени Човеци в определен регион, която от своя страна възбужда отпора на местния етнос, като накрая Илюминатската върхушка създава ново Държавно-корпоративно формирование, владяно от неучастващ в противопоставянето субект – Банкерските династии.

Но, естествено, картината на Британския Ционизъм от ХІХ-ти век няма да бъде пълна, ако не споменем Бенджамин Дизраели, 1-ви Граф на Бийкънсфийлд (1804–1881). Той бил Сефарадски Евреин, Ционист, Рицар на Ордена на Жартиерата, член на Тайния Съвет на Кралицата, и два пъти Премиер на Обединеното Кралство (1868; 1874–1880). Баща му, Ицхак Д`Израели (1766–1848), бил Окултист, свързан с изданието „Единбургски преглед“ и с кръга около демонолога и магьосник Сър Уолтър Скот, а също и участник в техните култови поклонения пред Изида. Д`Израели напътствал сина си в овладяването на Йезуитското учение и всякакви други Езически, Мистични и антихристиянски школи.

Още в началото на кариерата си, Дизраели бил представен на фамилията Ротшилд, които станали негови покровители и благодетели във всичките му дейности. Той останал запленен от богатството и мощта им, като дори въплътил качествата на Натан Ротшилд в образа на героя Сидония от политическия си роман „Конингсби, или новото поколение“, за който отново ще говорим в Глава Дванадесета. В едно писмо той писал: „Винаги съм бил на мнение, че не може да има твърде много Ротшилдови.“

 

*

„Правителствата не управляват, а просто контролират механизма на управление, като самите те биват контролирани от скритата ръка.“

Из романът „Конингсби, или новото поколение“.

*

 

Лорд Бийкънсфийлд бил посветен в Древните Мистерии от известния ни от Книга Първа Едуард Булвър-Литън – Архиепископът на култа към Изида във Великобритания и автор на Мистичните произведения „Последните дни на Помпей“, „Врил, силата на идващата раса“ и „Риенци“. В средата на XIX-ти век, Булвър-Литън бил Държавен секретар за Колониите (синът му също работел в това Министерство), така че използвайки своя ранг той широко разпространявал писанията си, като ги вградил в първоосновата на цяло многообразие от култове в Европа както Египетски, така и Скандинавски. Някои от тези Мистични култове са: Предрафаелитовото Братство, основано през 1848 година, десетина години след него били основани Метафизичното Общество, през 1880-те години Храма на Изида-Уран на Херметичните ученици от Златната зора и Теософското Общество на Мадам Блаватска.

Посветеният вече в култа към Изида Лорд Бийкънсфийлд предприел пътуване в началото на 30-те години на ХІХ-ти век до Средиземноморието, като отсядал задълго в Малта, Йерусалим, Гърция, Египет и обходил Палестина. В Гърция, Дизраели формирал възгледите си за „Ориенталската първооснова на Елинистическата Цивилизация“ и провидял, че „в изкуството Гърците са деца на Египтяните, създателите на Изида“. Това пътуване отприщило халюцинациите захранили с идеология и сюжети 40-те му Каббалистични и Мистични романа, насочени към „проникване в голямата Азиатска Мистерия“. Веднага след завръщането си от Близкия Изток, Лорд Бийкънсфийлд започнал да работи върху „Удивителната приказка за Алрой“, първият му призив за преселение в Палестина. Той докрая следвал заповедите на Господарите си и провеждал Ционистката политика, като ловко вмъквал в писанията и речите си Месианистки препратки и похвати, въпреки че знаел истинската същност на разиграващата се Световна драма, насочена към пълното поробване на Човечеството.

Удивителната приказка за Алрой“, издаден през 1833 година, разказва за живота на лъжемесията Давид Алрой и бунта, който той оглавил. В романа, наставникът на героя Алрой заявява:

Питате ме какво искам. Моят отговор е: Национално съществуване, което ние нямаме. Вие ме питате какво искам, моят отговор е: Йерусалим. Вие ме питате какво искам, моят отговор е: Храмът, всичко, което сме загубили, всичко, за което копнеехме, всичко, за което се борихме, нашата прекрасна страна, нашето свято верую, нашите прости маниери и нашите древни обичаи“.

Давид Алрой, което означава „вдъхновен“, или Алури, (דָּוִד אַלְרוֹאִי ,ابن داود الروحي), наричан още Ибн ар-Рухи, Давид Ел-Давид или Машиах Шекер (лъжемесията) Давид Елрой (אלרואי משיח שקר דוד), станал известен около 1160 година, когато се самообявил за Еврейския Машиах. Той бил роден в Ел-Амадия, Кюрдистан, с името Менахем Бен Соломон Алурег (מְנַחֵם בֵּן שְׁלֹמֹה) и изучил Тора и Талмуд под ръководството на Ескал Хасдай и Али, Глава на Академията в Багдад, и също така бил много начетен в Исляма.

По времето на Алрой, заради Кръстоносните походи, предизвикали размирици и общо отслабване на авторитета на Султаните от Мала Азия и Персия, Халифатът бил в хаотично състояние, разпокъсан на малки независими Държави. Алрой, използвал този момент на слабост и повел въстание срещу Селджукския султан Муктафи, като призовал Еврейските общности да се освободят от Мюсюлманите и да завладеят Йерусалим, където той щял да стане Цар. Скоро, той бил последван от мнозина, а разпращайки писма до Мосул, Багдад и другаде, в които се обявавал за Машиах, успял да събере значителна армия. Алрой решил да превземе цитаделата на Ел-Амадия и заповядал на най-верните си последователи със скрити под дрехите оръжия да се съберат в крепостта. Накрая, обаче, бунтът му бил потушен, а самият той убит. Давид Алрой не бил единствения Човек обявил себе си за Машиах, а е един от най-малко четиридесетте лъжемесии, появили се през последните две хилядолетия, част от които споменаваме в книгите си.

 

 

Тема ХХVІ-та:

Значение на концепцията Машиах в Юдаизма

 

 

*

Вярвам със съвършена вяра в идването на Машиах и, въпреки че може да се забави, аз все пак го очаквам всеки ден.

Принцип 12-ти от „13-те Принципа на Вярата“ на Рамбам, или Равин Моше бен Маймон (Маймонид)

*

 

Още от деца ние сме свикнали да чуваме думата „месия“ и, ако сме израстнали в Християнско семейство, тя винаги е била свързвана с Иисус Христос, чието име идва от Старогръцкото Ἰησοῦς „Спасител“, което през Еврейското יְהוֹשֻׁעַ [Йхошуа] е от Староарамейски ܝܫܘܥ‎ [Йешуа], означаващо „спасение“, а Гръцката дума Χριστός [Кристос] е семантична (преводна) заемка от Еврейското מָשִׁיחַ [Машиах] и от Староарамейското ܡܫܝܚܐ [Мешия], означаваща „Помазаният“ или „Помазаник“. Според иносказанието от Новия Завет, Иисус слязъл на Земята, за да „изкупи Човешките грехове“, чрез самопожертвуванието си, като оставил „благата вест“, че в бъдни времена ще се завърне, „Второто пришествие“, и ще „спаси и възкреси за вечен живот“ онези, които са повярвали в Него. В допълнение на това, Българските Християни „знаят“, че така нареченият Иисус бил Юдеин от Давидовото коляно, така че по презумпция те може би си мислят, че той е възприеман в Юдаизма също като „Спасител“ или поне, че концепцията „Месия“ в Юдаизма е идентична на Християнската. Да, наистина, и в трите Авраамически религии присъства терминът „Месия“, на Иврит: מָשִׁיחַ [Машиах], на Гръцки: μεσσίας [Мессиас] и на Арабски: مسيح [Масих], но въпреки това във всяка една от тях тя има коренно различно значение. И, тъй като първоосновата и на трите Религии се явяват Юдейската книжнина, както и поради това че в настоящето изследване ние говорим за Евреи Месианисти, които, проповядвайки и интерпретирайки Каббала и Тора, насаждат у последователите си убеждението, че те са длъжни да отидат в Палестина и да спомогнат за създаването на Еврейското Царство, тук е нужно да изясним смисъла на концепцията Машиах в Юдейската религия.

Вярата в бъдещото идване на Машиах, именно в предстоящото му появаване, а не че той е бил тук и ще се върне отново, лежи във фундамента на традиционния Юдаизъм. Посредством изричането на главната Стояща молитва „Амидах“, или наричана още „Шемонех Есрей“ – „Осемнадесет“, съблюдаващите обичаите Евреи три пъти дневно се молят за изпълнението на всички обстоятелства, ознаменуващи идването на Машиах, и по-точно: събиране на всички Евреи в Израел, възстановяване на Религиозните съдилища, край на порочността, греха и ереста, награда за праведните, установяване на пълна Еврейска власт в Йерусалим, възвръщане на династията на Цар Давид на Престола и възстановяване на Храма на Соломон, или по-точно изграждането на Трети Храм, и провеждане на редовни служби и жертвоприношения в него.

Месианската концепция винаги е била част от традиционния Юдаизъм, въпреки че Машиах не се споменава изрично в Тора, защото тя била написана на общодостъп език, а не абстрактно. Въпреки това, до концепцията може да се достигне, посредством стиховете, описващи „Последните дни“, ахарит ха-ямим, което ще бъде времето на появата  на Машиах. Думата „Машиах“ (משיח)‎ буквално означава „Помазаник“ и няма нищо общо, макар и да звучи сходно, с думата „мошиах“ (מושיה), тоест „спасител“, понеже двете имат различни корени, като в последната дума „מ“ (мем) е представка за образуване на отглаголни съществителни. „Помазаник“ се отнася до ритуала на помазването на Царете с осветени благовонни масла при короноването им. На Читателя може да се стори странно, но тази Еврейска дума идва от Египетския език. В Древен Египет при помазването на Фараоните била използвана мас от определен вид крокодили, която била наричана „месех“. И така, Юдаизмът точно определя, че Машиах ще бъде онзи, който в Последните дни ще бъде помазан за Еврейски Цар!

За огромно съжаление на всички Християни, понятието Машиах не може да се тълкува като „Спасител“ и няма нищо общо с Новозаветната концепция за такъв. Представата за невинен Син Божий, или полу-божествено същество, което ще принесе тялото и живота си в жертва, за да „спаси“ верующите в него от последствията на собствените им низки деяния и престъпления, няма никакво основание в Еврейските Писания. И, понеже Християнството произлиза от Юдаизма, очевиден факт е, че „светите отци“, знаейки много добре, че Машиах не е Спасителя, преднамерено лъжат всички Християни и скриват истината кого всъщност очакват Юдеите и каква точно ще бъде тази Личност!

Според Юдейската религия, Помазаникът ще бъде велик Политически и същевременно Религиозен водач, произхождащ от Давидовото потекло, като е наричан „Машиах бен Давид“, син на Давид (Иеремия 23:5). (За справки онлайн Библията.) Той ще бъде добре запознат с Еврейския закон и ще спазва неговите заповеди (Исаия 11:2-5). Той ще бъде велик пълководец, вдъхновяващ Евреите да следват примера му, за да печелят винаги победи за Израел. Той ще бъде велик юрист, отсъждащ винаги правилно по Еврейския закон (Иеремия 33:15). Но преди всичко той ще бъде Човек, а не Бог, Син Божий или друго подобно свръхестествено същество!

Юдейската книжнина твърди, че във всяко едно поколение се ражда Човек с Духовния потенциал да бъде Машиах, но той ще се осъществи като такъв, тогава и само тогава, когато настъпи Месианската Епоха. От друга страна, ако този Човек умре преди да е завършил напълно мисията, определена в Писанията, то той не е Машиах! Това е причината в миналото много Юдейски равини да бъдат неправилно смятани за Машиах, какъвто бил и случаят с Шабатай Цви, който твърдял, че е такъв. Именно поради това, когато Цви под смъртна заплаха приел Исляма, много Евреи, смятайки го за Машиах, го последвали и също се помохамеданчили, ставайки крипто-евреи.

Трябва да ни е ясно, че е твърде спекулативно да прогнозираме кога Илюминатите ще организират Активното мероприятие „Идването на Машиах“. Според Юдейските Писания основен фактор за „появата“ му е поведението на Човечеството. Равините проповядват, че Машиах ще дойде или във време, когато той е най-необходим, поради крайния нравствен и културен упадък на Света, или ще се появи като Небесна награда по времето, когато Евреите са най-заслужили, тъй като спазват Религиозните обряди и съблюдават Писанието. Според равините, всяко едно от следните обстоятелства може да определи времето за идването на Машиах:

  • ако цял Израел в един ден се покае;
  • ако цял Израел правилно съблюдава Шабат;
  • ако цяло едно поколение е напълно невинно и чисто;
  • ако цяло едно поколение е напълно развратено и престъпно;
  • ако цяло едно поколение изгуби всякакво упование в Бога;
  • ако цяло едно поколение покаже пълно неуважение към родителите и старейшините.

Тук вече Читателят би трябвало да се размисли и да си даде сметка защо постоянно повтаряща се тема в „Протоколите на Ционските мъдреци“ е именно насаждането на невежество, упадък и престъпност у не-евреите. Тъй като за всекиго е ясно, че Светът никога не би могъл да стане толкова добродетелен, че да предизвика идването на Машиах, то единствено възможната алтернатива е Цивилизацята да стане абсолютно развратена и престъпна, за да стане възможно възкачването на Помазаника на Еврейския престол! Именно, поради тази причина столетия наред Юдеите развращават, насаждат престъпност и правят заговори всред всички Народи по Света, за да ускорят идването на тяхната Световна власт! Такава е и причината, заради която, веднъж разбрали техните планове, владетелите и държавниците да ги прогонват от своите страни! Според Историческите сведения от 250-та година до основаването на Израел през 1948 година Евреите са били експулсирани от 109 Държави и владения, като дори по-подробните източници сочат 1030 места, от които те са били прогонвани по няколко пъти за последните 3200 години.

 

*

И ще се дигнеш против Моя народ, против Израиля, като черен облак, за да покриеш земята: това ще бъде в последните дни, и Аз ще те доведа в Моята земя, та народите да Ме познаят, когато Аз явя над тебе, Гоге, Моята светост пред очите им.

Книга на пророк Иезекииля 38:16

*

 

От Библията ни е известно, че Последните дни, преди пълното установяване на Новия Световен Ред, ще са години на политически размирици и войни. Нека да видим, какви ще са деянията на Машиах, според Писанието и разясненията на равините:

  1. Машиах ще донесе политически възход на Еврейския Народ, като го обедини в рамките на Голям Израел, за който стана въпрос по-горе, и ще установи еднолично господство в Йерусалим (Исаия 11:11-12; Иеремия 23:8; 30:3; Осия 3:4-5).
  2. Машиах ще установи в Израел Единно Световно Правителство както за Евреите, така и за не-евреите (Исаия 2:2-4; 11:10; 42:1).
  3. Машиах ще възстанови Храма на Соломон, или така наречения Трети Храм, и ще постави там Левитите да извършат жертвоприношения и поклонения (Иеремия 33:18).
  4. Машиах ще установи Юдейската Религиозна съдебна система и ще въдвори Еврейския закон по цялата Земя (Иеремия 33:15).

В Юдейската литература Светът след идването на Машиах е определен като Олам Ха-Ба (הבא עולם), което означава Идния Свят. Християните, обаче, не трябва да се объркват, защото в Юдаизма Олам Ха-Ба не обозначава Духовен живот след смъртта, тъй като Евреите не признават съществуването на такъв. Според Юдаизма, Идният Свят ще настъпи тогава, когато ВСИЧКИ НАРОДИ признаят Еврейския Бог за единствения истински Бог и Еврейската религия за единствената истинска Религия, и Машиах стане пълновластен Господар на целия Свят (Исаия 2:3; 11:10; Михей 4:2-3; Захария 14:9).

Равините, в същото време, искат да ни залъжат, че това би довело до секване на кражбите, грабежите, омразата, нетърпимостта, насилието, убийствата и до изкореняването на греха като цяло (Софония 3:13). Но, те, разбира се, говорят от своя гледна точка, понеже те ще са Господарите на всички Народи, а ние, друговерците, или както те ни наричат „гойим“ (גויים), което означава „скотове“, „говеда“, ще им бъдем слуги! Някои от тях лукаво проповядват, че дори законите на Природата щяли да се променят, така че хищните зверове нямало повече да ядат други животни, а земеделската продукция щяла да е изобилна, поради свръхестествено високи добиви. Те искат ние да повярваме, че в Олам Ха-Ба ще има просперитет и мирно съвместно съществуване и разбирателство между всички Човеци:

„И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си – на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.“

Книга на Пророк Исаия 2:4

Равините лицемерно подвеждат невежите, че целият този Рай на Земята, Идният Свят, или Олам Ха-Ба, завинаги ще настъпи, когато дойде Машиах от един определен род, за който ще говорим в Глава Дванадесета, и когато ВСИЧКИ НАРОДИ на Земята му се поклонят и признаят, че той е Помазаникът Цар Израилев и Господар Световен, когато Еврейската религия бъде наложена като „единствената истинска“ Религия на Света и когато Еврейския Религиозен закон бъде реализиран като „единствения правилен и праведен“ Закон на Света!

Да, звучи разумно, нали!? Най-после няма да има повече насилие и войни, а мир и разбирателство, и благоденствие, тъй като ще има Единно Световно Правителство и Едноличен Господар! Но, дали Читателят ще познае в тази равинска притча една друга действителна история, случила се преди около 50 години и която разказахме в Изследване Единадесето? Историята как офицерът от Разузнаването към Щаба на Главнокомандващия Американския Тихоокеански флот, Милтън Уилям Купър, заедно с 38 други висши Флотски офицери, бил посветен в една секретна документация, с гриф „Top Secret(Q) (SCI), с компартментализация „MAJIC“. Документацията разкривала съществуването на таен план, под наименованието „Операция Върховна Власт 12“ – MAJESTYTWELVE. Меджести туелв представлява крайния етап на отдавна замислено, планирано и осъществявано в наши дни изземване на Върховната Световна власт от група „мъдреци“, предопределени да го управляват под маската на следовници на подставено лице – „доброжелателен диктатор“, представен на Човечеството като „Месия“! Този „Месия“, или както тук вече го назоваваме Машиах, ще представлява буфер, или параван, между „мъдреците“ и поробеното и Психически контролирано Човечество и ще бъде направляван задкулисно от „Съвета на мъдреците“ – Световното Правителство, или Новия Световен Ред. Разсъдливият Читател веднага би познал в тази завера „светлото бъдеще“, което ни подготвя Елита, или накратко казано: събарянето на съществуващото Политико-икономическо статукво и създаването на Единно Световно Социалистическо (Колективистко) Тоталитарно Правителство – Новия Световен Ред.

 

 

Тема ХХVІІ-ма:

Крипто-евреите „Дьонме“ и краят на Османската Империя

 

 

От само себе си се разбира, че според Юдаизма, Иисус не е Машиах, ако въобще приемем, че той е съществувал, защото, както изяснихме в Глава Четвърта, цялата Световна Религиозна литература има алегоричен характер. Иисус не е признат за Машиах, понеже не бил извършил нито едно от деянията, които Юдаизмът изисква, за да се изпълни мисията на Машиах. Обаче, друг Евреин, пълна противоположност на Иисус, историческата личност Шимон Бен Косиба (שמעון בר כוכבא), по-известен като Бар Кохба, „Син на звездата“, роден около век по-късно спрямо Новозаветното повествувание, почти изпълнил мисията на Машиах. Той бил харизматичен, блестящ, но брутален и кръвожаден военачалник. Юдейският учен, историк и последовател на Бар Кохба, Равин Акиба, смятал, че пълководецът е Машиах. Войската на Бар Кохба се изправила срещу Римската Империя, чрез изненада разбила Десети легион и превзела отново Йерусалим. Бар Кохба наново започнал да прави жертвоприношения на мястото на Втория Йерусалимски Храм и дори имал планове за възстановяването му. Той съставил Временно правителство и започнал да сече монети – тези дейности били точно изпълнение на представата за Машиах в Книжнината, но, тъй като накрая, през 135 година, Римските Легиони потушили бунта и Бар Кохба бил убит, то явно и той не бил Машиах.

След това последвали и други лъже-Машиах, но най-влиятелният от всички бил Шабатай Цви (1626–1676), на Турски: Сабите Севи, на Иврит: שבתי צבי – Каббалист и основател на Месианското движение Шабатаизъм. Той бил роден в Измир, но баща му, Мордехай Цви (1560–1663), бил родом от Патра, Пелопонес, по онова време в Османската Империя. Мордехай Цви, макар и от Пелопонес, не произхождал от Романиотите, а бил Ашкенази. Той бил търговец на птици и имал връзки из цяла Европа. Двамата братя на Шабатай, Елиаху и Йосиф, също били богати търговци.

Както повелявал по онова време Еврейският обичай, бащата на Шабатай Цви го изпратил в йешива, Религиозен център, за да изучава Талмуда при най-начетения Равин Йосиф Ескапа от Смирна. Цви бил запленен от Мистицизма и Каббала, като най-голямо влияние му оказал Равин Ицхак бен Шломо Ашкенази Лурия (רַבּי יִצְחַק לוּרְיָא), основател на Лурианската Каббалистична школа. Така, още на 15-годишна възраст той се обвързал с практическата страна на Каббала – Аскетизма, чрез който се осъществява общуването с висши и нисши Астрални същности, провижда се в бъдещето и се вършат чудеса.

През 1646 и 1650 година Цви на два пъти се женил за дъщери на богати търговци, но и двата брака се провалили, поради практикуването на Аскетизъм – след като браковете не били консумирани последвали разводи. Въпреки това, в по-късните години той се оженил още два пъти и имал син, Йишамаел Мордехай Цви (1668), от третата си съпруга – Сара.

Шабатай Цви бил красив, с мелодичен глас, задълбочени Каббалистични знания и строго Аскетично поведение, което привлекло много последователи. Точно тогава избухнала войната между Турция и Венецианската република и много видни Европейски фирми преместили търговията си от Истанбул в Измир, което довело до подобряване на икономическото положение в Измир. Бащата на Цви станал брокер на Британска фирма и бързо забогатял, като това обстоятелство семейството отдало на светостта на сина им и започнало да се отнася с особено уважение към него. Шабатай все повече се отдавал на съзерцание, пост и самоизмъчване, а прекарвал нощите си в пеене и молитва в околностите на Измир. Той преследвал състоянието на екстаз.

Каббализмът в школата на Ерец-Израел по онова време бил проникнат от идеите на Месианството. Равините проповядвали, че чрез абсолютно морално съвършенство, отхвърляйки светската суета и измъчвайки плътта, Човек би могъл да постигне святост. Длъжността на светеца се състои в това да извлече искрите на Божията светлина, които пропиват всичко, което съществува, да ги освободи от оковите на материята и злите сили Ситра ахра(סטרא אחרא), за да ги свърже с техния Източник, тоест да издигне Материалния Свят към Духовния Свят. Когато това бъде постигнато, злите сили ще бъдат унищожени, Израелския Народ ще бъде събран в родината си Ерец-Израел и Царството на Йехова/Яхве ще дойде на Земята. Последният удар срещу Злото ще бъде нанесен от Машиах, въплъщаващ най-висшия идеал за Еврейска святост.

Християнските Ционисти също очаквали знаменателни събития, тъй като, според някои преводи, 1666-та година трябвало да отбележи настъпването на „Петата Монархия“ и прехвърлянето на властта Христова в свети ръце, тоест Евреите трябвало да бъдат преселени в Палестина и заедно с Християните да създадат Единна Религия. Или пък други смятали, че Машиах ще възстанови Еврейската Държава. От друга страна, съгласно пророчеството в Зохар, широко разпространено сред Каббалистите, през 1648 (5408) година Машиах трябвало да дойде и да освободи Евреите от „галут“, изгнание. И така, през 1648 година Цви имал мистично откровение, което го убедило, че той бил дългоочакваният Машиах, още повече че, според фамилното предание, рода Цви произхождал от Цар Давид, а пък Шабатай бил роден на 9-ти Ав, когато според Агада Машиах трябвало да се роди.

Така Цви започнал да проповядва сред учениците си, че той бил Машиах, но когато през 1651 година Равините разбрали за това произнесли „херем“ (анатема) и го изгонили от Измир. В продължение на много години Шабатай, заедно с увеличаващ се брой поклонници, се установявал последователно в Солун, в Истанбул, отново в Гърция, в Кайро, върнал се в Измир, после бил в Йерусалим, в Родос, пак в Кайро, в Халеб, Сирия, и в Газа. През 1665 година Цви, заедно с дванадесет най-верни ученици, влязъл в Йерусалим възторжено посрещнат от Юдеите, наброяващи не повече от две хиляди Души по онова време. Уплашени, Равините се оплакали на Турските власти, че той проповядвал против Султана и успяли да го изгонят от града. Но, братята на Цви умело подготвяли завръщането му в Измир, където след известно противопоставяне бил приет от всички Равини, а обикновените Евреи повярвали, че той е Машиах и се готвели за Еврейското Царство.

Месианската треска запалила всички Еврейски общности в Европа от Амстердам и Хамбург до Венеция и Ливорно, а писмата, които Цви разпращал навсякъде и подписвал „Аз, Господ ваш Бог, Шабатай Цеви“ били посрещани възторжено.

Настъпила 1666 година и Цви трябвало да изпълни предреченото в Писанията, така че през Февруари заедно със свитата си тръгнал към Истанбул, за да свали Турския Султан Мехмед ІV-ти (1642–1693) от трона и да стане Цар на Ерец-Израел. Междувременно, Цви бил разделил целия Свят между 26-мата свой най-приближени съратници, които трябвало да станат Суверенни Господари на тези владения и цялото население там да им се поклони! Евреите в Истанбул с ентусиазъм посрещнали „Царя Машиах“, но Султанът не бил в двореца си, така че Великият Везир Ахмед Кьопрюлю заточил Цви в крепостта Абидос, близо до Дарданелите, до завръщането на Падишаха. В крепостта, на Цви била дадена известна свобода и той дори приемал делегации.

На 15-ти Септември, Цви бил откаран в Одринския дворец, за да бъде разпитан от Султана. Там, Везирът му дал три възможности: първа, срещу него да бъдат изстреляни залп стрели и, ако никоя от тях не го докосне, неговата божественост би била доказана, втора, да бъде набит на кол, и, трета, да приеме Исляма. На следващия ден, Цви застанал пред Султан Мехмед ІV-ти, свалил Еврейската кипа от главата си и сложил Турски тюрбан. Хитрият Султан, за да поощри помохамеданчването на Евреите и висшите им равини, му дал титлата Ефенди Махмед и го назначил за портиер в двореца. Съпругата му, Сара, заедно с около 300 семейства от последователите също приели Исляма, а Турците започнали да ги наричат „Дьонме“, което означава „новоповярвали“. Но понеже Цви не бил искрен в приемането на новата вяра и не преставал лукаво да заговорничи дори в двореца, Великият Везир го уволнил и го напъдил от Истанбул чак в Дълчиньо, днес Улцин, в Черна гора, където той и починал.

Вероотстъпникът Цви хвърлил в отчаяние Евреите, повярвали в него, въпреки че твърдите му последователи проповядвали или че не той, а неговата „сянка“ била приела Исляма, или пък че той бил приел чуждата Религия, понеже такъв бил пътя му на Машиах, за да успее подмолно да разруши Османската Империя и да основе Царството Израилево. Именно това обяснение за помохамеданчването на Цви било използвано в следващите векове от неговите последователи и довело до Световното разпространение на Криптоюдаизма.

Криптоюдаизмът е тайната вътрешна убеденост и поддържането на Юдейската Религия от онези Евреи, които явно пред властите са приели друга Религия. Крипто-евреите, или „скритите Евреи“, на Гръцки κρυπτός означава „скрит“, вътре в Сърцето си изповядват Юдаизма и в тесен семеен кръг поддържат Религиозните Еврейски традиции на предците си, докато публично в Обществото, дори и демонстративно, изповядват и спазват Религиозните обряди на друго вероизповедание – Ислям, Католицизъм или Протестантство.

По време на Реконкистата в Испания и Португалия, доброволно или насилствено били покръстени огромен брой Мюсюлмани и Евреи, които били наречени Нови Християни, Конверси или Чуетас. Мнозинството от новопокръстените Евреи останали в Сърцата си верни на Юдаизма така, както ги съветвали Равините, и предавали на потомството своята вяра, което означава, че те също са крипто-евреи. Доказателство за това можем да намерим в едно писмо, наречено „Константинополското писмо от 1489 година“, което било препечатано през 1889 година във финансирания от Яков де Ротшилд „Вестник за Еврейски изследвания“ (Revue des Études Juives).

На 13-ти Януари 1489 година, Равин Хемор от град Арл в Прованс написал писмо до Великия Сандхедрим, Висшия Юдейски Съд със седалище в Константинопол, в което поискал съвет как да постъпят Евреите, тъй като местните жители заплашвали Синагогата. На 22-ри Декември 1489 година, Ционските мъдреци от Великия Сандхедрим изпратили следния отговор:

Скъпи и любими братя на Мойсей, получихме писмото ви, в което ни разказвате за вашите безпокойства и беди, които понасяте. Ние сме пронизани от голяма болка, като чуваме за тях. Съветът на Великите Сатрапи и Равини е следният:

  1. По отношение на това, което казвате, че Кралят на Франция ви задължава да станете Християни: направете го, след като не можете да направите друго, но нека Мойсеевите закони бъдат запазени в Сърцата ви.

По нататък в писмото Ционските мъдреци напътстват Евреите така: когато Християните отнемат имуществото им, синовете им да станат търговци, за да си го вземат обратно, когато посягат на живота им, те да станат лекари и аптекари, за да отнемат техния, когато разрушават Синагогите им, да изучат синовете си за Духовници и попове, за да унищожат Църквата, и накрая, за да си отмъстят за всичко, да направят синовете си адвокати, политици и държавници, за да поробят Християните. Писмото е подписано: „Константинопол, Еврейските Старейшини, V.S.S.V.F.F., Принц на Евреите, 21-ви Ноември (Casleu [Kislev]) 1489 година“.

Равините, естествено, изпълнили тези заповеди на Висшия Съд и на Принца на Евреите и по такъв начин се скрили от погледа на Народите, ставайки крипто-евреи, като същевременно завладяли Съдебната и Изпълнителната власт в Християнските Държави.

И именно поради тази причина Шабатаизмът не утихнал и не изчезнал със смъртта на Цви, а тъкмо напротив – процъфтял, като само през следващия век много Шабатаистки секти били създадени в Централна и Източна Европа и в Руската Империя, където дори в най-отдалечните кътчета имало Ашкеназим последователи на Месианството. Лицемерното поведение и подмолните интриги на Шабатай Цви залегнали също и в основата на Франкизма.

Яков Йосиф Франк (Морану) Цохарисц, или Яков бен Йехуда Лейб (Лейбович) (1726–1791), Ашкенази роден във фамилия на Шабатаисти в Королевка, Подолия, сега Украйна, благодарение на получено от Небесата откровение, обявил себе си за Машиах и за директен наследник на Шабатай Цви и Берахия Русо (Осман-баба). Яков Франк се занимавал с търговия и още на младини много забогатял, а през 1752 година се оженил за дъщерята на богат търговец Евреин от град Никопол, днес в Плевенски окръг. Яков Франк имал шест деца, едно от които – Ана Роза, или Ривка Шошана Майер Фалк, оженил за Натан Уилям Майер, син на Хана Майер Ротшилд от един от клоновете на династията Ротшилд.

Франк в началото живял в Османската Империя, където поддържал здрави връзки със сектата Дьонме, а след това се преместил в Полско-литовската Държава. В Подолия той организирал Франкистката Месианска секта, влязъл в остър конфликт с Ортодоксалните Еврейски общности и, привличайки Католическия Епископ, заедно с цялата си секта от 25,000 Души приел Католицизма. Самият Франк, докато бил в Турция се помохамеданчил, след което на два пъти приемал Католицизма, като дори водил преговори с Руското Духовенство за приемане на Православието от цялата му общност. Ето, по такъв начин Евреите, в продължение на столетия, приемайки Исляма, Католицизма или други религии, успели да се скрият от погледа на Обществото, да се вградят във властовите структури и да вършат задкулисно вероломните си деяния. Американската администрация, както споменахме в Изследване Единадесето, винаги е предоставяла благодатни условия за процъфтяването на Шабатаистите и Франкистите, особено при управлението на Президентите от династията Рузвелт.

 

*

 

Следвайки корените си, Яков Кверидо, малко след смъртта на Шабатай Цви, повел последователите му към Солун, където те решили да се установят. Кверидо Пелософ, известен още Я‘аков Цви, или Яков Кверидо, бил брат на последната жена на Шабатай – Мира Йохевед Цеви, по баща Пелософ, чийто дядо по майчина линия бил Равин Барух Ангел, роден в Солун през 1594 година и починал в Смирна през 1670 година. По онова време в Османската Империя се практикувало масово помохамеданчване на друговерците, така че Евреите хитро се възползвали от това нещастие за честния Човек, за да се прикрият в Обществото и да си проправят път към властта. През 1683 година, Яков Кверидо, заедно с верните си последователи и с още 250 фамилии Солунски Шабатаисти, официално приел Исляма и основал Тайната Каббалистична секта „Дьонме, която имала основна цел да продължи подмолната дейност на Цви, за да осъществи тайно узурпиране на властта в Османската Империя. Членовете на Каббалистичната секта „Дьонме, известна в Турция като „Селаникли (Selânikli), тоест „Солунчани“, през следващите два века и половина водили затворен за външни Човеци живот: женели се само помежду си, работили заедно, поддържали собствени джамии и предавали потайните си традиции от поколение на поколение.

В края на ХVІІ-ти век сектата „Дьонме“ наброявала около три хиляди Души, като през следващия век много Полски Шабатаистки групи се присъединили към нея, което довело до преобладаващ брой на Ашкеназим в нея. В началото на ХVІІІ-ти век, сектата се разделила на две групи: „Измирлар“ – имигрантите от Измир, и „Якоблар“ – последователи на Я‘аков, Духовния наследник на Шабатай. През 1716 година, Берахия Русо, наричан още Барухия, Берехия, Брухия или Осман-баба (1676–?1726), обявил себе си за въплощение на Шабатай Цви и отцепил от „Измирлар“ отделна секта, станала известна като „Каракашлари“, или „Черновежди“. През 1720 година, възникнала друга секта „Капанджилари“, тоест „Владетели на теглата“, която проповядвала завръщане към чистия Шабатаизъм, като отхвърляла както Я‘аков, така и Берахия.

Въпреки че Солун винаги е бил космополитен град, още от ХІV-ти век насам Еврейският Етнос в града станал доминиращ. Това бил единственият Европейски град, в който Евреите представлявали по-голямата част от населението, като през 1890 година от общо 118 000 граждани 47% били Евреи, 22% били Турци, 14% – Гърци, а 8% – Българи, но като се вземе предвид, че към Турското население се причислявали и крипто-евреите Дьонме, това означава, че повече от 60% били Евреи. През ХІХ-ти век Дьонме вече били станали известни тютюневи и текстилни търговци, но въпреки това съвсем не изоставили Шабатаизма, а твърдо възнамерявали да съборят Султана и осъществявайки предначертаното се отдали на подмолни и революционни дела. На 8-ми Ноември 1912 година, по време на Балканската война, срещу голям подкуп Хасан Тахсин паша предал града на Гръцката армия, за съжаление Българската армия пристигнала на следващия ден. Гръцката Държава веднага изгонила всички Мюсюлмани от територията си, включително и Дьонме, като те се преселили в Турция, за да реализират въжделенията на Цви.

Както писахме в Книга Първа, след като през 30-те години на ХІХ-ти век, Джузепе Мацини бил посветен в „Ложата на Карбонарите“ и инсталирал Масонската Ложа „Млада Италия“, през 1834 година в Берн инсталирал Ложата „Млада Европа“, която да служи като Ложа-майка за даване патенти на Националните Масонски Ложи, подклаждащи революции. По този начин, с патент от Ложата на Мацини „Млада Италия/Европа“ били инсталирани Масонските Ложи „Млада България“ на Иван Касабов, „Млада Германия“, „Млада Швейцария“ и така нататък. Отново с патент на Великия Майстор Мацини била инсталирана и революционната Масонска Ложа „Млада Турция“, чийто членове познаваме от учебниците по История под названието „Младотурци“. Освен това, през 1895 година в Солун, довереникът на Ротшилдови, Сефарадският Евреин Емануил Карасо (1862–1934), инсталирал и оглавил друга много известна Масонска Ложа – „Македония Ризорта“, която се включила дейно в разрушаването на Султанската Империя. Интересно е да узнаем, че през 1919 година неговият племенник, Исаак Карасо, основал интернационалния гигант за хранителни продукти „Данон“.

На 6-ти Февруари 1889 година „Дьонме“, заедно с Масоните от „Млада Турция“, основали Тайното ОбществоОсманско единство“ (İttihad-ı Osmanî Cemiyeti). Към това Тайно Общество на Масони и Дьонме по-късно се присъединили и Турските крайни екстремисти, като например Тримата Паши и техните последователи, и така била създадена революционната партия „Комитет за единство и прогрес“ (КЕП), или известна още като „Комитет за единство и напредък“.

По този начин, срещу Империята на Султаните бил създаден могъщ Съюзен Заговор, който бил поддържан и в който участвали Масоните от цяла Европа, включващи в редиците си и Ашкеназим и Сефарадим, крипто-евреите Дьонме, Ционистите, както Евреи така и Християни, и крайните Турски екстремисти, всичките финансирани от Илюминатските Банкови династии. Този Илюминатски Заговор имал за цел „да реши докрай Източния въпрос“, а именно да събори Османската Империя и на нейно място да основе Турска светска Държава и Еврейска Държава, управлявани и двете от Масонските Ложи, изпълняващи задачите спускани им от Криптокрацията.

В зората на ХХ-ти век, крипто-еврейската секта „Дьонме“ на територията на Османската Империя наброявала над 100,000 Души. Масоните Младотурци провели два Конгреса в Париж, през 1902 и 1907 година, на които била приета за изпълнение заповедта на Криптокрацията да се проникне подмолно в Султанската войска и да се организира военния преврат от 1908 година.

Мишел Кампос е Доцент по съвременна Близкоизточна история в Университета във Флорида, занимава се с изследвания на Израел, Ционизма и Сефарадим, и има Докторска степен от Станфордския Университет. В труда си от 2005 година „Масонството в Османска Палестина“, тя пише:

„Тиери Заркоун твърди, че на Изток Масонството и про-Масонските организации, които сляли Суфизма, Политиката и Масонството, изиграли основна роля в Иранската Конституционна революция от 1905-1907 година. И, разбира се, най-важна била ролята предоставена на Масоните в Младотурската Революция от 1908 година, както и при основаването и ръководството на „Комитета за единство и прогрес[КЕП]. Четири Солунски Ложи изиграли важна роля в поддържането на революцията – Ложата „Македония Ризорта“ от Великия Ориент на Италия, Ложата „Веритас“ от Великия Ориент на Франция, Ложата „Работа и Светлина“ [Labor et Lux] от Великия Ориент на Италия и Ложата „Постоянство“ [Perseverencia] от Великия Ориент на Испания.

Освен това, макар и да е трудно количествено да се определи приносът на Масонските Ложи към Движението на Младотурците преди революцията, определен брой важни Младотурци били активни Масони, и следователно припокриващите се интереси на двете движения са ясни.

Само два месеца след Младотурската революция, годишната асамблея на Великия Ориент на Франция в Париж включила поздрави и поздравления към „Братята Масони“ в КЕП и в цялата Османска Империя, изразявайки подкрепата си за сливането на Масонските и Младотурските идеали и цели.

Веднага след революцията Масонството в Османската Империя процъфтяло, особено в Арабските и Балканските провинции. Между 1909 и 1910 година само в Истанбул били инсталирани най-малко седем нови Масонски Ложи (или стари били възстановени): „Les vrais amis de l’Union et Progrès“, „La Veritas“, „La Patrie“, „La Renaissance“, „Shefak“, наричана още „L’Aurore“. В Солун, Масонските Ложи се умножили толкова много, че [издателят] ДюМонт определил периода като „…разпространение, което вероятно би се появило, накратко казано, в една истинска Масонска колонизация на Османската Империя.

В писмото си от 29-ти Май 1910 година, Британският Посланик в Турция (1908–1913), Сър Джерард Огъстъс Лоутър (1858–1916), 1-ви Баронет, адресирано до Сър Чарлз Хардиндж (1858–1944), постоянен Заместник-секретар във Външното министерство в Лондон (1906–1944) и Вице-крал и Генерал-губернатор на Индия (1910–1916), детайлно описва, че е разкрил връзките между новите управници на Турция, завзели властта чрез Младотурската революция от 1908 година, и Световния Юдео-Масонски-Ционистки Заговор. Сър Лоутър пише, че историята е твърде колоритна и сложна, за да бъде отхвърлена и че всичките конспиратори били избрали Солун за оперативен център:

„един град с население от 140,000, от които 80,000 са Испански Евреи [Сефарадим] и 20,000 са от сектата на Шабатай Цви, или Крипто-Евреи, които външно изповядват Исляма. Много от последноспоменатите в миналото са придобили Италианска националност и са Масони, свързани с Италианските Ложи. Натан, Еврейският Лорд Кмет на Рим, е нависоко в Масонството, а Еврейските премиери Луцати и Сонино, както и други Еврейски сенатори и депутати, също се оказват и Масони.“

По-нататък Посланик Лоутър продължава:

 „…Континенталното Масонство управлява цялото Младотурско движение… Италианското Правителство назначи един Евреин и Масон, наречен Примо Леви, който не е от кариерата, за Генерален Консул в Солун, а Оскар Щраус, който заедно с Яков Шиф оказваше влияние върху Американските Евреи в полза на Еврейската имиграция в Месопотамия в противовес на другите Териториалистки планове и като разширена форма на Ционизма, бе назначен за Американски Посланик тук.

И още:

Тъй като в Турция се намират местата, които са свещени за Израел, то е естествено, че Евреите трябва да се стремят да запазят позиция на изключително влияние и да я използват за придвижване напред на идеалите си, а именно, създаването в крайна сметка на автономна Еврейска Държава в Палестина или във Вавилония, както е обяснено от Израел Зангвил в статията му в „Двуседмичен преглед“ от Април. Той би убил две птици с един камък, ако може да получи от Турците неограничена имиграция на Евреи в Турция, една цел, която той от години преследва, и да прехвърли в Месопотамия няколко милиона от своите едноверци, поселени в Русия и Румъния. В замяна на „неограничената имиграция“ на чуждестранни Евреи, той е предложил на Младотурците да пожертва майчиния си език и да го замени с Турски, и дори да поеме целия Турски Национален дълг.“

Авторът поистина не би могъл нищо повече да добави към прецизната фактология, изложена от Посланик Лоутър! В цялото писмо безапелационно и последователно се излагат фактите как след Младотурската революция управлението било завладяно от Солунските крипто-евреи, Масоните и Ционистите, които предоставили удобен плацдарм за осъществяване на Ционистките намерения – създаването на Израел. Единствено за яснота, авторът смята, че трябва да охарактеризира лицата, описани по-горе.

Ернесто Натан (1845–1921) бил Англо-италиански Еврейски банкер, политик и Кмет на Рим (1907–1913). Той бил едно от дванадесетте деца на Сара Леви от Песаро и брокера Майер Мозес Натан, роден в Роделхайм и наследник от династията Ротшилд. Той още от малък бил запленен от личното си познанство с Мацини. През 1887 година Ернесто Натан бил посветен в Масонство във Великия Ориент на Италия, в който през 1899 и през 1917 година бил повдигнат за Велик Майстор. Майката на Натан, Сара, помагала на Мацини по време на изгнанието му в Лондон, някъде около 1840 година, и в Лугано от 1865 година нататък. Освен това, Джузепе Мацини умрял в Пиза през 1872 година точно в дома на сетрата на Ернесто – Жанет, или Джанетта Натан, и съпруга й Пелегрино Росели.

Оскар Соломон Щраус (1850–1926), роден в Отерберг Ашкенази Немски преселник,  бил първият Еврейски Министър на търговията и труда, шеф на Службата по имиграция и натурализация (1906–1909) при Президента Теодор Рузвелт и Посланик в Османската Империя с прекъсвания от 1887 до 1910 година.

Израел Зангвил (1864–1926), Ашкеназим роден в Лондон в семейство на имигранти от Руската Империя, бил Британски писател в челните редици на Културния Ционизъм, както и близък сподвижник на Теодор Херцел. През 1898 година Зангвил се влючил в Ционистското движение, а след VІ-тия Ционистки Конгрес от 1903 година в Базел, бил сред организиторите на фракцията на Териториалистите. През 1905 година, той основал Еврейската Териториалистка Организация, която пропагандирала основаване на Еврейска Държава отначало в Британския Протекторат в Уганда, днес Кения, а после и на териториите на Австралия, Аржентина, Канада и Либия. Четейки последните редове, мислещият Човек би си задал логичния въпрос:

Ако Евреите произхождат наистина от Палестинските земи, как така и защо е съществувала Еврейската Териториалистка Организация, която предлагала Еврейската Държава да бъде основана в Уганда, в Австралия, в Аржентина, в Канада или в Либия и всички Евреи по Света да отидат там??!!

Заистина, ако рожденото място на някой изселник е село Жеравна, той не би твърдял, че е от Трън или от Токио, или от Манила, или от Йоханесбург и че иска да се завърне не в Жеравна, а в „родното си място“ Трън или Токио, или Манила, или Йоханесбург, нали?! Такава ситуация е напълно безсмислена и въобще не би могла да е действително реална! Самото съществуване на фракцията на Териториалистите и на Еврейската Териториалистка Организация доказва, че Ашкенази Ционистите не са произлезли от древна Юдея, тъй като те още отначалото не искали да се преселят непременно в Палестина, а където и да е! Самият Теодор Херцел в „Еврейската Държава“, издадена през 1896 година, казва, че Държавата може да бъде основана и на други места, включително и в Протектората Уганда, така както по онова време ораторствали и други Ционисти – Леон Пинскер, Мордехай Ноа и прочее.

Но едва след детронирането на Султан Абдул Хамид II-ри на 27-ми Април 1909 година и заточването му във Вила Алатини в Солун – твърдината на Криптоюдаизма, властта в Турция преминала изцяло в ръцете на крипто-евреите и Масоните, което вече напълно подсигурило плановете за основаване на Еврейската Държава в Палестина. Предстоял да се намери само повод за подпалването на една пан-Евразийска война, която да спечели на Британската Империя преден подстъп в Близкия изток, за да може при следващата Световна война да бъде основан Израел.

Гаврило Принцип – член на Масонската Ложа „Млада Босна“, инсталирана с патент от „Млада Италия“, бил вербуван срещу заплащане от „Черната ръка“ да извърши атентата в Сараево, който станал и поводът за подпалването на Първата Световна война. Тайната Масонска Великосръбска терористична офицерска организация „Обединение или смърт“, по известна като „Черната ръка“ (Уједињење или смрт / Црна рука), била инсталирана от тримата членове на Масонската „Ложа на Карбонарите“: Люба Чупа, Богдан Раденкович и Воислав Танкосич, член също и на „Млада Босна“, а уставът й бил съставен на базата на устава на „Карбонарите“. По време на Първата Световна война крипто-евреите „Дьонме“ и Масоните утвърдили позициите си в управлението на Османската Империя, а Обединеното Кралство окупирало Палестина и създало Британския Протекторат – подсигурена територия за основаване на Израел.

На 23-ти Април 1920 година, крипто-евреинът Мустафа Кемал „Ататюрк“ свикал в Ангора (Анкара) собствено Велико Национално събрание на Турция, на което той бил провъзгласен за Председател на Парламента и Глава на Правителството на Великото Национално събрание. На 29-ти Октомври 1923 година била провъзгласена светската Турска република, а Ататюрк станал неин Президент за следващите 15 години.

Ето, по такъв начин, посредством скрити, подмолни, Масонски и революционни способи, Световният Юдаизъм, част от който е и Криптоюдаизма, преди сто години превзе Турция и си осигури територия за основаването на Израел!

Българската официозна Историография, самата тя владяна от Ционисти и изпълняваща на Криптокрацията повелята да забулва в тайни и да изопачава Историята на Света, крие самоличността на известните Турски крипто-евреи. Но, ако Зететичният изследовател започне дирене, ще открие изключително много такива исторически личности. Ето, само някои от тях: Мустафа Неджиб паша, Сирийския валия в Дамаск през 1870-те години; Ахмед Вефик-паша – Посланик и Министър, а по време на Освобождението ни от Турско робство бил Губернатор на Одрин, Председател на Турския Парламент, Министър на образованието и Велик Везир; Масона Ахмед Шефик Мидхат паша, когото споменахме в Изследване Дванадесето, Губернатор на Измир, Солун, Багдад, Сирия, Валия на Дунавския вилает, удавил в кръв четничеството в България, Велик Везир по време на Освобождението, разрушил Старобългарските крепости Плиска, Преслав и Марцианопол; Д-р Назъм бей – съучредител на „Комитета за единство и прогрес“, шеф на Контраразузнаването (Teşkilât-ı Mahsusa) и ръководен фактор по време на Арменския геноцид, при който Младотурците избили 1,500,000 Арменци; Мехмед Фаик паша – Косовски, Скопски, Битолски Валия, а също и на Диарбекир, в края но ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век; Мустафа Кемал Ататюрк, роден в Солун, чийто баща, Али Риза Ефенди, бил Дьонме; Исмаил Джем Ипекчи (1940–2007), от Дьонме-династията Ипекчи, бил Председател на Съюза на Турските журналисти, Министър на Културата и Външен министър; и още твърде много други, за които търсещият може да намери сведения, ако е твърдо решен да научи истината.

 

 

Тема ХХVІІІ-ма:

Протоколите на Ционските Мъдреци“ – план-конспект за завладяване на Човечеството

 

 

*

„Ако не унищожавате враговете си, това е, защото сте победени и асимилирани, и дори нямате представа кои са враговете ви. Промили са ви ума, за да повярвате, че вие сте враг на себе си и са ви настроили срещу самия себе си. Врагът ви се смее, докато разкъсвате себе си на парчета. Това е най-ефективната война, която врагът може да води срещу неприятелите си – да ги обърка.“

Бангамбики Хабиаримана, „Перлите на Вечността

*

 

Нека се върнем малко назад към Катовишката Конференция на „Ховевей Цион“ от 1884 година и последвалата я Първа Ционистка Конференция в Базел от 1897 година. По-горе казахме, че тези конференции приели официални програми за развитието на движението, които били обнародвани в ПРЕСАТА. Но, както можем да се досетим, истинската План-програма, определяща начините за достигането на крайната цел – Световно господство на Ционизма, и приета на тайни заседания, естествено, не била огласена. Това е съвсем логично и всеки разумен Човек би се съгласил, че когато се изготвя план за Световно господство, той няма да бъде отпечатан във всекидневниците. Същинската Програма за поробване на Човечеството, обаче, попаднала в ръцете на агентите на Тайната полиция, винаги присъстващи на всякакъв вид конференции навсякъде по Света! Както знаем, всички Тайни служби навсякъде по Света са свързани както на върха, така и на средно ниво, затова почти едновременно и Английската, и Руската, както и останалите Тайни служби се сдобили с Тайната програма за действие. За щастие на нас, Свободолюбивите, навсякъде по Света във всички Институции, също така, винаги се намират честни родолюбци, които дори с риск за живота си биха изнесли секретни документи, представляващи заплаха за Народа им и биха ги дали за обнародване.

Ето, по този начин се появили на бял Свят „Протоколите на Ционските Мъдреци“, явяващи се същинската скрита от Света, Ционистка програма за действие развивана през хилядолетията, осъвременена през ХІХ-ти век, допълнена на Катовишката Конференция и приета на Първата Ционистка Конференция в Базел! Самите „Протоколи“ са добили такава Световна известност, че почти нищо не можем да прибавим към нея. Те за първи път били публикувани през 1897 година от Филип Степанов, с цел лично разпространение сред най-близките му приятели. Първото официално тяхно издание е в глава от книгата „Великото в малкото“ на Професор Сергей Александрович Нилус (1862–1929) отпечатана през 1901 година и отново през 1905, 1911 и 1917 година. В Британския музей се пази екземпляр от първата препечатка, на който е отбелязана датата на приемането й – 10-ти Август 1906 година. Известно е, че всички екземпляри от първото издание и препечатките били унищожени по време на режима на Масона Керенски и при наследниците му. В СССР, притежанието на книгата било углавно престъпление, извършителят на което бил разстрелван на място. Дори само този факт е достатъчно убедително доказателство за истинността на „Протоколите“. Ционистките масмултимедии, разбира се, лъжат, че те са фалшификат, който Професор Нилус включил в книгата си, за да ги използва за някакви свои непонятни и до днес цели.

От друга страна, обаче, милионерът индустриалец Хенри Форд, движещ се сред най-богатите династии, знаел за Световния Ционистко-Масонски Заговор, поддържан от Криптокрацията и в издавания от него ежеседмичник „Дъ Диърборн Индепендънт“ (втори по разпространение в САЩ през 1925 година, с тираж от 900,000 броя), в продължение на няколко години отпечатал 91 статии, разкриващи Ционистката заплаха. Осемдесет от тези статии по-късно той издал в книгата „Интернационалното Еврейство – най-важният Световен проблем“, преведена досега на 16 езика, в която основно място заемат коментарите му върху „Протоколите“. Освен това, той издал „Протоколите“ в отделно книжно тяло в половинмилионен тираж. И, тъй като Ционистката ПРЕСА не преставала да лъже, че те били фалшификат, в едно интервю, публикувано в „Ню Йоркски Свят“ на 17-ти Февруари 1921 година, Форд отсъдил право и убедително:

Единственото изявление, което искам да направя за „Протоколите“ е, че те се вписват в това, което се случва. Те са на шестнадесет години и досега съответстват на Световната ситуация. Те съответстват и сега.

Документът „Протоколи на Ционските Мъдреци“ представлява хилядолетна синтезирана до крайна степен методика за начина на поведение и ръководство на властимащите Евреи в Държавите по Света. Той има формата на Протоколи от заседания на Еврейски старейшини, като излага на показ и определя модела на управление на Човешките маси и манипулирането на Обществата. В никакъв случай, никой еднолично не би могъл да напише такъв документ, тъй като той представлява обобщение на хилядолетната мъдрост, изразена от най-вътрешния кръг посветени Ционисти, и е бил създаван постепенно и преосмисляни в продължение на цялата Човешка история. Документът разкрива постепенния и постоянно осъвременяван план за действие на Върхушката, като части и резюмета от този план са се прокрадвали от време на време в публичното пространство през вековете. Има не малко доказателства за тяхната истинност и от страна на самите Равини. Например, през 1924 година, Д-р Еренпрайс, Главен равин на Швеция, заявил:

Отдавна съм добре запознат със съдържанието на „Протоколите“, наистина много години преди да бъдат публикувани в Християнската преса. „Протоколите на Ционските Мъдреци“ в интерес на истината, изобщо не са оригиналните Протоколи, а сбито изразена есенция на същите. По въпроса за произхода и за съществуването на оригиналнитеПротоколи на 70-те Старейшини на Цион има само десет мъже в целия Свят, които знаят.

Участвах, заедно с Д-р Херцел в Първия Ционистки Конгрес, проведен в Базел през 1897 година. Херцел бе най-видната личност на Еврейския Световен Конгрес. Херцел предвиди, двадесет години преди да ги преживеем, революцията, която донесе Великата война, и ни подготви за това, което щеше да се случи. Той предвиди разцепването на Турция и че Англия ще получи контрол над Палестина.

От цитираното изявление на Равин Еренпрайс научаваме, че Теодор Херцел знаел, че ще има Младотурска революция, Първа Световна война, подялба на Османската Империя и Британски Протекторат в Палестина 20 години преди те да се случат в действителност! Думите на Равин Еренпрайс съвсем ясно доказват, че видимите ръководни кадри в Ционизма имат предварително знание как ще протече Човешката История най-малко двадесет, а най-вероятно много повече години напред, кога ще има революции и войни, и кога Държави ще бъдат разцепени и разрушени, и това е не защото те са „светци, провиждащи бъдещето в кристално кълбо“, а просто защото са част от Световната върхушка, която вдига революциите, разпалва войните и разделя Държавите!

Нека се отклоним за малко, за да подчертаем отново, както сме го правили и на други места, че първата цел, посочена в „Протоколите“, е извращаването на морала и ценностите на Обществото, за да изпадне то в безпътица и да бъде подчинено. Основната градивна единица на Обществото е семейството, което го превръща в най-важната прицел на Ционистко-Масонския заговор. Срутването на семейните ценности се постига главно с Еврейския Холивудизъм, излъчван във всички подчинени на Криптокрацията Държави-Корпорации. Пропагандирането на педерастията, лесбийството и извращенията чрез масмултимедиите, постоянно гледани от младите поколения, насаждат у тях интерес към тези най-долни страсти и водят до развращаване на взаимоотношенията. Мръсната война се разпалва от знаменитостите и се подкрепя със Закони от Масоните Ционисти в Парламентите по Света.

Авторът би дал само един от хилядите примери как Холивудските знаменитости заплитат съзнанието на младежта в демоничен идиотизъм, цитирайки интервюто на актьора, носител на безброй кино, телевизионни и театрални награди, Джеръми Айрънс пред Хъфингтън Пост от 3-ти Април 2013 година. В него той казва, че макар и да няма категорично мнение по отношение на еднополовите бракове, той вярва, че те поставят за разглеждане интересни теми, включително дали разрешаването им би улеснило семейните взаимоотношения:

[Защо] да не може баща да се ожени за сина си?“, Айрънс пита домакина на „ХъфПост на живо“, Джош Зепс. Айрънс твърди, че „между мъжете няма кръвосмешения“, защото „кръвосмешението съществува, за да ни предпази от брак между близки роднини, но мъжете не раждат“, и се чуди дали еднополовите бракове могат да позволят на бащите да предадат своите имоти на синовете си, без да бъдат облагани с данъци.

Айрънс многозначно повтаря, че „[няма] категорично мнение“ за еднополовия брак и казва, че “[желае] всички, които живеят с друг Човек, да имат най-големия късмет на Света, защото това е фантастично.

Да живееш с друго животно, било то съпруг или куче, е страхотно“, продължава той, „Прекрасно е да имаш някого, когото да обичаш. Не мисля, че полът изобщо е от значение.

 

Джеръми-Айрънс-и-Содом-и-Гомор---Плоската-Земя---СТАМАТ
Джеръми-Айрънс-и-Содом-и-Гомор—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Ако това изказване бе направено преди половин век, то щеше да предизвика неописуемо грандиозна буря от недоволство. Нека си спомним, че през 1966 година само заради изказването на Джон Ленън, че Бийтълс продавали повече плочи отколкото Библии били продадени, групата бе заклеймена от Папата, доведе до отмяна на турнета, а големи множества Християни изгаряха грамофонните им плочи на клади, наподобяващи кладите, на които била изгаряна литературата на Световния Ционистки Заговор по време на Третия Райх. Но, днес, никой не обърна внимание на Холивудската супер-звезда, Айрънс, който подтиква „бащите да се женят за синовете си“! Ето, такъв огромен упадък на ценностите преживя Човечеството само за половин век. В допълнение, принизявайки Вечната ни Трансцендентална Същност и приближавайки все повече дните на Содом и Гомор, извратеният Айрънс подчертава, че не е от значение кой е в леглото ти – животно, съпруг или куче, тъй като било „страхотно“!

 

*

 

От време на време през последното хилядолетие на различни места по Света са се появявали Еврейски документи, в които са изразени същите идеи намерили място и в „Протоколите“. Нека споменем само няколко: „Константинополското писмо от 1489 година“, речта на Равин Райхорн от 1859 година, намерила място в произведението „Биариц” от 1868 година на Немския писател Гьодшед, „Посланието до всички Юдеи“ дело на Масона 33ºстепен Велик Командор на Върховния Съвет на Франция и на Великия Ориент на Франция Исаак-Яков Адолф Кремие – Френски Министър на правосъдието и основател на Световния Еврейски Съюз през 1860 година, отпечатано в Архив Израелит №25, 1861 година, както и „Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо“ от Евреина Морис Жюли, издаден в Брюксел през 1864 година.

Въпреки всичко, обаче, поистина е нужен един Човек и една ръка, която да запише на хартия демоничния Ционистки план за покваряване на Човечеството и тази ръка трябвало да бъде ръководена от достатъчно тъмен интелект, който да е синхронен с хилядолетната тъмна мъдрост, на която става изразител – тази личност била Ашер Гинсберг.

Ашер Цви Хирш Гинсберг (1856–1927), или Ашер Исаевич Гинцберг, известен и като Ахад ха’Ам (אחד העם – „Единствен на Народа“), Ашкенази, роден в Сквира, в Киевска губерния, Руската Империя, в семейство на Хасиди, получил задълбочено Религиозно образование. Когато бил около тридесетгодишен, Гинсберг се запознал с Леон Пинскер, лидер на движението „Ховевей Цион“, от когото бил много повлиян. Той за първи път посетил Палестина през 1891 година и след това често ходел там. През 1896 година основал ежемесечника „Ха-Шилоах“ и бил един от водачите на Ционисткото движение, но след Първия Конгрес се отделил, защото смятал, че програмата на Теодор Херцел била неизпълнима. След 1903 година, Гинсберг се преместил в Лондон, за да управлява офиса на компанията „Висоцкий Тий“, на милионера Зеев Калонимус, а през 1922 година се установил в Тел Авив, където станал член на Изпълнителния комитет на Градския съвет до края на живота си.

Именно Ашер Гинсберг, през 80-те и 90-те години на ХІХ-ти век, събирал, компилирал, обобщавал, редактирал, съкращавал, а след Ционистките срещи и конференции, допълвал и осъвременявал хилядолетната Еврейска тъмна мъдрост за покваряване на неевреите, наричани „гойим“ – скотове, говеда. И, ръката на Гинсберг била тази, която написала съкратения документ, както казва Равин Еренпрайс, който ни е познат като „Протоколи на Ционските Мъдреци“.

В казионната Уикипедия и ПРЕСА се твърди, че не било доказано, че Ашер Гинсберг е съставителят на „Протоколите“, тъй като това било твърдение само на Охранка – Тайната полиция в Руската Империя, създадена след Масонското Декабристко въстание. Но умният Читател веднага би се досетил, че по онова време Тайната полиция както навсякъде по Света, така и в Русия, използвала невъобразимо брутални методи, за да изтръгне истината от заподозрени, информатори или престъпници, така че на практика никой не би могъл да скрие каквото и да е. Нека имаме предвид, че по онова време нямало „Харта за Човешките права“, за простосмъртните нямало адвокати, нямало телефонни обаждания или пък Американското предупреждение „Миранда“. Следователно, можем напълно да сме сигурни, че щом Охранка е разбрала, че Гинсберг е съставил „Протоколите“ – това е така, още повече че имаме горепосочените свидетелства.

Ционистите така и не съумяват да предложат правдоподобно обяснение защо твърдят, че „Протоколите“ са фалшиви, след като всички факти от Човешката история през последните 120 години се съдържат в тях, както и действителните начини за управление и измама на Обществото и за манипулиране на отделния индивид изцяло съответсват на описаните в тях методи, така че между „пророческите Протоколи“ и реализирането им в Материалния Свят има пълна тъждественост – ярко потвърждение за тяхната истинност!

 

 

Тема ХХІХ-та:

Съвременното лице на Израел

 

Но нека уважаемия Читател не си мисли, изпадайки в самозаблуда, че жестоката реч и презрителното отношение на Ционистите към гойим, изразени в „Протоколите“, са останали там, в тъмнината на миналото. И, за да докажем, че такова твърдение е възможно най-далеч от истината, нека цитираме думите на съвременните Ционисти – лицето на днешен Израел.

 

Бенямин-Нетаняху--и-Овадия-Йосеф---Плоската-Земя---СТАМАТ
Бенямин-Нетаняху–и-Овадия-Йосеф—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

„Това, което има значение е не какво гойим казват, а какво Юдеите правят.“

Давид Бен-Гурион (1886–1973) – един от основателите на Юдейската Държава и първи Премиер на Израел, член на терористичната организация „Хаганах“, ръководил етническото прочистване на 750,000 Палестинци от Родината им.

*

„Ние трябва да използваме терор, убийства, сплашване, конфискуване на земи и отнемане на всякакви Социални услуги, за да освободим Галилея от Арабското й население.“

Обръщение на Бен-Гурион към Генералния Щаб от Май 1948 година, цитирано в „Биография на Бен-Гурион“ от Майкъл Бен-Зохар, издадена от Делакорте, Ню Йорк, през 1978 година.

*

„Това не беше така, сякаш е имало Палестински Народ в Палестина и ние сме дошли, изхвърлили сме ги и сме им отнели страната. Те не съществуваха… Как можем да върнем окупираните територии. Няма никого, на когото да ги върнем.“

Изявление на Голда Меир (1898–1978) – четвърти Премиер на Израел, по отношение на създаването на Израелската Държава, направено на 8-ми Март 1969 година.

*

„Нашата раса [на Евреите] е Господарската Раса. Ние сме Небесни Богове на тази планета. Ние сме толкова различни от по-нисшите раси, колкото те от насекомите. Всъщност, в сравнение с нашата раса, другите раси са зверове и животни, а в най-добрия случай говеда. Другите раси ние считаме за Човешки екскременти. Нашата съдба е да управляваме по-нисшите раси. Нашето Земно Царство ще бъде управлявано от нашия Вожд [Машиах] с желязна тояга. Масите ще лижат краката ни и ще ни служат като роби.“

Менахем Бегин (1913–1992) – шести Премиер на Израел, основател на Партията „Ликуд“, който в Кнесета наричал Палестинците „зверове, ходещи на два крака“.

*

„Задължение на Израелските лидери е да обяснят на Общественото мнение, ясно и смело, известен брой факти, които са забравени с течение на времето. Първият от тях е, че няма Ционизъм, колонизация или Еврейска Държава без изселването на Арабите и експроприация на земите им.“

Из обърщение на Ариел Шарон, по това време Външен Министър, на заседание на Партията „Цомет“ на 15-ти Ноември 1998 година, цитирано от Агенция Франс Прес.

*

„Израел има право да изправи другите пред съд, но със сигурност никой няма право да съди Юдейския Народ и Държавата Израел.“

Изявление на Премиера Ариел Шарон на 25-ти Март 2001 година, цитирано от Би Би Си Нюз Онлайн.

*

„Всеки път, когато направим нещо, вие ми казвате, че Америка щяла да направи това или онова… Искам съвсем ясно да ви кажа нещо. Не се безпокойте относно Американския натиск върху Израел. Ние, Юдеите, контролираме Америка и Американците знаят това.“

Генерал Ариел Шарон (1928–2014) – единадесети Премиер на Израел.

*

„Ролята на Президента на Съединените Щати е да поддържа решенията, които са взети от Народа на Израел.“

Еврейката Ан Франк Луиз (1937–) – Съветник на Бил Клинтън и Директор на Комуникациите на Белия Дом, Старши съветник на Хилари Клинтън за Президентската кампания през 2008 година.

*

„Аз съм Ционист. Не е нужно да си Евреин, за да бъдеш Ционист.“

Джо Байдън, Вицепрезидент на САЩ от 2009 до 2017 година.

*

„Моето мнение за Християнските Ционисти? Те са измет. Но не им казвайте това. Точно сега, ние имаме нужда от всички полезни идиоти, които можем да съберем.“

Бенямин Нетаняху (1949–)  – девети и настоящ Премиер на Израел.

*

„Щом изстискаме всичко, което можем от Съединените Щати, те ще изсъхнат и ще бъдат отнесени от вятъра.“

Изказване на Премиера Бенямин Нетаняху в Американски затвор по време на посещението му при Евреина Джонатън Джей Полард  – бивш Американски военноморски и цивилен разузнавателен анализатор, осъден за шпионаж в полза на Израел.

*

„Америка е Златният телец и ние ще я издоим докрай, ще я нарежем и ще я разпродадем парче по парче, докато не остане от нея нищо, освен най-голямата в Света „социална“ Държава, която ще създадем и ще управляваме… Това е, което правим на страните, които мразим. Ние ги унищожаваме много бавно.“

Изказване на Бенямин Нетаняху от 1990 година, когато е вербуван за Съветски агент, тайно записано на касета във „Финкс Бар“ в Йерусалим – небезизвестното свърталище на МОСАД, и публикувано от Гордън Дъф във „Ветераните днес“.

*

„Израел е длъжен да измисля заплахи, а за да направи това той трябва да се приспособи към стратегията на провокацията и отмъщението.“

Моше Даян (1915–1981) – Началник Щаб на Израелската Армия и Военен Министър.

*

„Гойим се раждат само, за да ни служат. Извън това, те нямат място в Света, но само за да служат на Народа на Израел.

Защо са ни нужни езичниците? Те ще работят, ще посеят, ще ожънат. А ние ще седим като ефендита и ще ядем. Ето, затова са създадени езичниците.“

Откъс от проведената през Октомври 2010 година в Йерусалим проповед на Овадия Йосеф – Главен равин на Сефарадските Евреи, основател и Духовен водач на Израелската Ултра-ортодоксална Партия „ШАС“ и ръководител на ШАС-кия Съвет на Мъдреците на Тора.

*

 „Ние, Евреите, ние, разрушителите, ще останем унищожители завинаги. Нищо, което вие направите, не може да задоволи нуждите и изискванията ни. Ние винаги ще унищожаваме, защото имаме нужда от един собствен Свят, един Божи Свят, който не е във вашата природа да построите.

Из книгата „Вие, Езичниците“ на Еврейския писател Морис Самюел (1895–1972).

*

„Тялото на Еврейската личност е от напълно различно естество спрямо телата на другите Народи по Света. Нееврейската Душа произлиза от три Сатанински Сфери. Докато Еврейската Душа произхожда от Святостта.“

Каббалистът Менахем Мендел Шнеерсон (1902–1994), седми Равин на Движението „Хабад“ – един от най-влиятелните Юдейски вождове на ХХ-ти век.

*

„Ако един Юдеин има нужда от бъбрек, позволено е, за да спаси живота си, да вземе бъбрека на преминаващия покрай него гой [неевреин], дори и той да не е виновен за нищо. По мое мнение Тората го позволява. Животът на Евреина е безценен.“

„Извършеното от Евреин убийство на неевреин, тоест на Палестинец, се счита по същество за добро дело, поради което Евреите не би трябвало да имат угризения за това.“

От проповед на Равина Каббалист Ицхак Гинзбург (1944 – ) – небезизвестният представител на Движението „Хабад“, Директор на Талмудисткото училище „Кевер Йосев Йешива“ в Наблус, който нарича негроидните раси „маймуни“ и обявява, че „светските жени се държат като животни, защото се обличат нескромно“.

*

„Израелските Араби не трябва да си тръгват. Но ако останат, те трябва да положат клетва за вярност към Израел като Еврейска Ционистка Държава.“

Авигдор Либерман – Израелски Вице-премиер, Министър на Отбраната и на Външните работи в различни периоди.

*

Хари Труман, който бе Християнски Ционист, вярващ в Библията, се противопостави на Държавния секретар, на когото толкова се възхищаваше, Ген. Джордж К. Маршал, и си спечели място в историята на Израел, признавайки новата Държава 11 минути след като тя обяви своята независимост през 1948 година.

Евреинът Елиът Абрамс – член на Масонския Съвет по Чуждестранни връзки, осъден по Аферата „Иран-Контри“, назначен от Президента Тръмп за Специален представител на САЩ във Венецуела, заемал постове на Помощник-Държавен секретар.

*

 „Може да се наложи да повторим мрачните дни на Втората Световна война, когато бяхме принудени да позволим на Хитлеристките бандити да пожертват някои от нашите хора, за да имаме подходящата документация и свидетели, които законово да оправдаят нашия Съдебен процес и екзекуцията на водачите на Америка и Русия като военнопрестъпници, след като продиктувахме мира. Аз съм уверен, че ще се нуждаете от малко подготовка за изпълнението на такъв дълг, тъй като жертвоприношението винаги е било девиз на Народа ни и смъртта на няколко хиляди второстепенни Евреи в замяна на Световното лидерство наистина е малка цена за заплащане. За да ви убедим в сигурността на това лидерство, нека ви посоча как сме превърнали всичките изобретения на Белия Човек в оръжия срещу него. Неговите печатници и радиостанции са рупори на нашите желания, а неговата тежка индустрия произвежда инструментите, които той изпраща, за да въоръжава Азия и Африка срещу себе си.

Из изказването на Равин Емануел Рабинович пред Специалното заседание на Съвета по извънредни ситуации на Европейските Равини, състояло се в Будапеща на 12-ти Януари 1952 година. Цялата реч можете да прочетете в последната публикация от настоящата книга.

 

*

 

От създаването й до днес, двете най-висши длъжности в Държавата-Корпорация Израел са заемани от 22-ма Президенти и Премиери, от които 20 са Ашкенази, родени в Руската Империя или чиито родители са преселници от Руската Империя или Белорусия. Само двама Президенти не са Ашкенази – Ицхак Навон, който е Сефаради, и Моше Кацав, който е Ирански Мизрахи. Тези факти сами по себе си говорят достатъчно красноречиво и отчетливо!

Основателят на Израел и първи Премиер, Давид Бен-Гурион (1886–1973), бил Ашкенази, роден в Плонск, Руската Империя, а баща му Равин Авигдор Грин/Грюн бил водач на „Ховевей Цион“ и приятел на Теодор Херцел.

Вторият Израелски Премиер, Моше́ Шаре́т (1894—1965), по рождение Черток, бил Ашкенази, роден в Херсон, Крим, Руската Империя. През 1906 година неговото семейство се преселило в Палестина.

Третият Премиер на Израел, Леви́ Ешко́л (1895–1969), с рождено име Лев/Лейви Ицхак Иосифович Шко́льник, бил Ашкенази, роден в Оратов, Киевская губерния, Руската Империя.

Изпълняващият длъжността Премиер на Израел, Вицепремиер и Министър на труда и други, Игал Алон (1918–1980), с рождено име Пайкович, бил Ашкенази, роден в Кфар Тавор, Палестина. Неговият баща, Реувен Иосиф Пайкович (1876–), бил роден в Гродно, Руската Империя, като през 1882 година семейството му се преселило в Палестина. Игал Алон бил един от главатарите на терористичната организация „Хаганах“.

Четвъртият Премиер на Израел, Голда Меир (1898–1978), по рождение Мабович, била Ашкенази, родена в Киев, Руската Империя.

Петият Премиер на Израел, с два мандата, Ицхак Рабин (1922–1995), бил Ашкенази, роден в Йерусалим. Неговата майка, Роза/Разина Коен (1890–1937), била родена в Могильов, Руската Империя, а баща му, Нехемия Рабичев/Рабин (1886—1971), бил роден в село Сидоровичи, Киевска губерния, Руската Империя.

Шестият Премиер на Израел, Менахем (Вольфович) Бегин (1913–1992), бил Ашкенази, роден в Брест-Литовск, Руската Империя. Майка му, Хасия Бейгун, произхождала от богатата Равинска фамилия Косовски/Косовер, а баща му бил последовател на Херцел. Акушерка при раждането на Менахем била бабата на Ариел Шарон.

Седмият Израелски Премиер, с два мандата, и шеф в МОСАД, Ицхак Шамир (1915—2012), с рождена фамилия Езерницкий, бил Ашкенази, роден в градчето Ружани в Руската Империя.

Осмият Премиер, с два мандата, и девети Президент на Израел бил Шимон Перес.

Деветият и действащ в момента Премиер на Израел, с два мандата, Бенямин Нетаняху, е Ашкенази, роден през 1949 година в Тел-Авив. Баща му, Бенцион Нетаняху (1910–2012) Историк Ционистки ревизионист, бил роден във Варшава, Кралство Полша, Руската Империя.

Десетият Премиер на Израел, Ехуд Барак, е Ашкенази, роден през 1942 година в кибуц Мишмар ХаШарон. Майка му, Естер Годин (1914–2013), била родена във Варшава, тогава Руската Империя, а баща му, Израел Мендел Брог (1910–2002), бил роден в Пушалотас, Литва, по онова време в Руската Империя.

Единадесетият Премиер на Израел, Ариел Шарон (1928–2014), по рождение Шейнерман, бил Ашкенази, роден в селището Кфар-Малал, Британски Мандат в Палестина. Баща му, Шмуел Шейнерман (1896–1956), бил роден в Брест-Литовск, Руската Империя, а майка му, Вера Шейнерман (1900–1988), била родена в Могильов, Руската Империя.

Дванадесетият Премиер на Израел, Ехуд Олмерт, е Ашкенази, роден през 1945 година в град Бенямина, Британски Мандат в Палестина. Баща му, Мордехай Олмерт (1911–1998), бил роден в Бугуруслан, Оренбургска губерния, Руската Империя.

Първият Израелски Президент, Хаим Азриел Вайцман (1874–1952), бил Ашкенази, роден в село Мотал, Руската Империя.

Вторият Израелски Президент, Ицхак Бен-Цви (1884–1963), с рождено име Ицхок Шимшелевич, бил Ашкенази, роден в Полтава, Руската Империя.

Третият Президент на Израел, Залман Шазар (1889–1973), бил Ашкенази, роден в село Мир, Гродненска губерния, Руската Империя, във фамилия на Хасиди, и участвал в „Поалей Цион“.

Четвъртият Президент на Израел, Ефраим Кацир (1916–2009), с рождено фамилно име Качальский, бил Ашкенази, роден в Киев, Руската Империя.

Петият Президент на Израел (1978–1983), Ицхак Рахамим Навон (1921–2015), роден в Йерусалим по време Британския мандат, е първият Президент Сефарадски Евреин, докато всички предишни Президенти са родени и имигрирали от Руската Империя.

Шестият Президент на Израел, Генерал-майор Хаим Херцог (1918–1997), бил Ашкенази, роден в Белфаст, син на Равин Ицхак Ха-Леви Херцог (1888–1959), Главен Равин на Ирландия до 1936 година, а след това и Главен Ашкенази Равин на Британския мандат в Палестина и после на Израел. Равинът бил роден в Ломжа, Руската Империя, днес в Полша.

Седмият Израелски Президент бил Езер Вайцман (1924–2005) – племенникът на Хаим Вайцман.

Осмият Президент на Израел, Моше Кацав, е Ирански Мизрахи, който бе осъден на 7 години затвор за изнасилване на две подчинени и за сексуален тормоз над още поне 10 други жени.

Деветият Президент, два пъти Премиер и Вице-премиер, Шимон Перес (1923–2016), с рождено фамилно име Перски, бил Ашкенази, роден във Вишнево, по онова време във Втора Жечпосполита, сега в Белорусия.

Настоящият десети Президент на Израел, Реувен Ривлин е роден в Йерусалим през 1939 година. Той произхожда от Ривлинската Ашкенази династия и е наследник на Равин Хилел Ривлин (1758–1838), роден в Еврейския Каббалистичен център град Шклов, Белорусия, и преселил се в Йерусалим през 1809 година. Равин Хилел – авторът на Месианисткия трактат „Гласът на гургулицата“, бил последовател на много известния средновековен Каббалист Елиах бен Шломо Залман, наричан още Вилнюския Гаон (1720–1797), роден в Селец, Литва, тогава Белорусия, и починал във Вилнюс, Руската Империя.

Вилнюският Гаон бил модел за подражание и вдъхновение за лидерите на движението „Хаскалах“, Юдейското Просвещение, като те използвали изследователските му методи, за да спечелят свои последователи. Каббалистът Залман проповядвал, че Евреите трябва задължително да се преселят в Палестина, за да основат Царството на Израел. Изпълнявайки Духовните му завети, между 1808 и 1812 година, три групи от негови ученици и техните семейства, наброяващи 500 Души, се преселили в Левант, Османската Империя. Това било второто заселване на Ашкеназим в Палестина, след 300-те Ашкенази Хасиди, последователи на Менахем Мендел от Витебск (1730–1788), които през 1777 година се преселили в Сафед, Османската Империя.

Днес, Президентът Реувен Ривлин, застъпил на поста през 2014 година, 200 години след като прадядо му, Каббалистът-Месианист Равин Хилел Ривлин, се преселил в Израел, вече вижда идването на Машиах и съвсем уверено още в първото си интервю за „Дъ Ню Йоркър“, дадено пред Дейвид Ремник на 10-ти Ноември 2014 година, проповядва изграждането на Велик Израел:

Реувен Ривлин, новият Президент на Израел, ревностно се противопоставя на създаването на Палестинска Държава. Вместо това той е привърженик на Великия Израел, една Еврейска Държава от река Йордан до Средиземно море. Той заявява, че е озадачен, че някой може да се противопоставя на продължаващото изграждане на Еврейски селища на Западния бряг: „Не може да бъде „окупирана територия”, ако земята си е ваша.“

Естествено, Израел ще продължи и занапред, посредством тероризъм и войни, постъпателното завоюване и окупиране на Палестински територии, а за в бъдеще и на земите на други Държави, докато не се осъществят границите на Велик Израел, определени в Тора и в Библията – от река Нил до река Ефрат.

Още от самото начало на заселването на Ашкеназим в Палестина започнало и сформирането на въоръжени отряди, които с течение на времето прерастнали в терористични организации за сплашване и прогонване на Арабското население от земите му. Една от първите такива организации, заченати от „Поалей Цион“ – Марксистко-Ционистко движение в Руската Империя и Полша, била сформираната през 1907 година „Бар-Гиора“. Всред основателите на „Бар-Гиора“ били Израел Шохат, Ашкенази роден в село Лисково, Гродненска губерния в Руската Империя, който след това станал юридически съветник в Министерството на Полицията в Израел, и Ицхак Бен-Цви, родения в Полтава Ашкенази – втори Израелски Президент и близък съратник на Давид Бен-Гурион. През 1909 година Шохат и Бен-Цви създали друга терористичната организация „Ха-Шомер“, която погълнала „Бар-Гиора“. През 1920 година, Шохат и Бен-Цви създали терористичната организация „Хаганах“, която приела членовете на „Ха-Шомер“. С течение на десетилетията „Хаганах“ се превърнала в ядрото на Израелските Отбранителни Сили (ИОС) – צבא הגנה לישראל, Цва Ха-Хагана Ле-Израел, или „Войскови сили за отбрана на Израел“, или наричани още ЦАХАЛ. Другата терористична организация, действала между 1931 и 1948 години, и съоснователка на ИОС била „Ха-Иргун Ха-Цевай Ха-Леуми б-Ерец Йшроел“ (הארגון הצבאי הלאומי בארץ ישראל), или „Националната Военна Организация в земята на Израел“, накратко „Иргун“, която потопила Палестина в кървави атентати срещу местното население и безчетни политически убийства.

Иргун“ била създадена от Зеев Жаботински, Ашкенази роден в Одеса, Руската Империя, който й бил Върховен командир до 1940 година, а от 1943 до 1948 година била оглавявана от Менахем Бегин – бъдещ шести Премиер на Израел. От уебсайта Израелските премиери, които били терористи и военнопрестъпници (Israeli Prime Ministers who were Terrorists and War Criminals) можем да разберем, че общо взето всички лидери на Израел в действителност са терористи. Например, през 1948 година, Давид Бен-Гурион ръководил етническото прочистване, известно като Ал Накба[7], при което около 750,000 Палестинци били прогонени от земите им, а стотици Арабски села били унищожени. В огромната си част жертвите били невъоръжени земеделци, живеещи в кирпичени колиби.

Най-жестокото престъпление по време на етническото прочистване било Клането в Дейр Ясин – Арабско село с 600 Души население. То било извършено от „Иргун“ и терористичната организация „Лехи“, основана от Авраам „Йаир“ Щерн (1907–1942), Ашкенази роден в Полското село Сувалки в Руската Империя. Един от главатарите на „Бандата на Щерн“, както наричали „Лехи“, бил и бъдещият началник от МОСАД и Израелски Премиер Ицхак Шамир. След зверствата в Дейр Ясин, Палестинският журналист Ареф ал-Ареф преброил 117 Арабски трупа по улиците на селото, само 7 от които били въоръжени, като повечето били жени, деца и старци. По-голямата част от жертвите били убити от хвърлени в къщите им гранати. Ционистките терористи изнасилвали и осакатявали селяните в Дейр Ясин, а пъклените им дела стигнали дотам, че нахвърляли 150 трупа, някои от тях обезглавени и изкормени, в една цистерна, която била намерена по-късно. Четирима от Израелските терористи били убити.

Демоничната жестокост на „Иргун“ и „Лехи“ принудило около 100,000 Палестински Християни да напуснат земите на предците си и да станат „бежанци“. Никъде по казионните масмултимедии не се споменава също, че десет процента от Арабите, убити от Ционистките терористи през 1948 година, били Християни, и че една десета от Арабската собственост, конфискувана от Израел, принадлежала на Християни! Но, затова пък Бен-Гурион останал в Историята с възторженото си възклицание: „без Дейр Ясин не би имало Израел“!

Съседните Арабски народи винаги са изразявали непоколебима солидарност с „братския Народ на Палестина“. По време на периода на Британския Мандат (1922–1947) Арабски доброволци прииждали от всички краища, за да се присъединяват към Палестинската съпротива срещу Ционисткото нашествие и най-вече по време на голямото въстание от 1936–1939 година. По-късно, през 1947–1948 година, прогонването на две трети от Палестинското население от земите му и създаването на Израел били приети от всички Арабски народи като „най-голямото колективно унижение“. Но, Читателят нека не се самозалъгва, че това е минала история, тъй като Ал Накба, тоест окупацията и колонизирането на Палестинските земи от Ционистите, продължава и до днес.

 

 

Тема ХХХ-та:

Синтезът

 

Авторът е длъжен, все пак, да припомни това, което винаги е казвал, че Ционизмът, Световното Еврейство и Юдаизмът, както и много други тем подобни „-изми“: Комунизмът, Маоизмът, Фашизмът или Ислямизмът, не представляват нито най-висшето зло, нито се явяват крайната инстанция, осъществяваща потискането на Човечеството, а са само прикрити инструменти в ръцете на хилядолетната Тайна Ложа на Илюминатите, която ни е разделила на групи и, посредством ловки, лукави, коварни и жестоки машинации, ни противопоставя взаимно, та ослепели от ярост да се изтребваме едни други и да не сме в състояние да осъзнаем същинския Господар-поробител!

Тук е нужно да обобщим как било извършено Активното мероприятие, наречено Еврейска Държава, което използвало древния Масонски метод за подклаждане на напрежение и разделение между Човеците, наричан „разделяй и владей“, а било осъществено посредством правно-политическата доктрина от Хегеловата диалектика.

Първа стъпка. Криптокрацията създала теза:решаване на Еврейския въпрос“. Както знаем, през цялото време на съществуването на тази Цивилизация, 8000 или 9000 години, етнически обособени групи са се придвижвали и разселвали навсякъде по Света. Тези преселения, особено по-късните, почти винаги са били съпроводени от военни конфликти, понеже преселниците са минавали през вече заселени територии и понякога са се установявали върху тях. От друга страна, имало е, има все още, и винаги ще има преселници както цели семейства и родове, така и индивидуални, наричани с чуждицата „имигранти“, които поради Социални, икономически, Религиозни или политически причини са се установявали, както и занапред ще се установяват, да живеят в чужди Държави. Тези преселници и в миналото, и сега, образуват малцинства на територията на приелата ги Държава! Такъв е неумолимият ход на Историята и никой не може да върне нейното колело назад!

Доброволни преселници, или насилствено изселени от определени места Социални, Етнически или Етно-религиозни групи, са образували и винаги ще образуват малцинства в други Държави. От друга страна, посредством колонизацията, естественото население в много региони на Света се е превърнало в малцинство на територията на новообразувана Държава или е било насилствено разселено в други региони.

Поради тези Исторически наложени условия, из целия Свят са възникнали малцинства, които не са установени в Държава, основана върху техния Етнос. Ето, само няколко от малцинствата, които или вече нямат Държави на техния Етнос, или са били разселени в различни части на Света: Индианските Етноси от Северна и Южна Америка (70 милиона), Афроамериканците, наследници на Африканските роби в Северна Америка (46 милиона), Йоруба (46 милиона), Афро-латиноамериканците, наследници на Африканските роби в Южна Америка (37.2 милиона), Кюрдите (29-40 милиона), Уйгурите (15 милиона), Циганите (5 милиона), Баските (3 милиона), Брахуи (2,2 милиона), Рохинджа (2 милиона), Маорите (900 хиляди), Австралийските аборигени (800 хиляди), Ескимосите (150 хиляди) и много, много други.

Разсъждаващият разумно Човек веднага би достигнал до извода, че днес тези Народи не биха могли да основат собствени Държави, тъй като през последните, да речем 200 години, цялата Земна суша е вече разпределена в рамките на някоя Държава и свободни територии, където Човек да може да живее нормално и да се изхранва, не съществуват. За да се освободи територия за образуването на нова Държава е необходима война, която да преразпредели територията в дадения регион.

Следователно, тезатарешаване на Етнически проблем, чрез заселването на цялата диаспора на определено място“ е нонсенс, тъй като събирането на разпръснато из целия Свят Етно-религиозно малцинство на чужда територия и основаването на Държава, в която то е по-голямата част от населението, само задълбочава етническото противопоставяне в региона на новообразуваната Държава, както и по целия Свят, което от своя страна не води до разрешаването на етническия проблем, а до разрастването му. Именно, заради това тезатарешаване на Еврейския въпрос“, не доведе до мир и разбирателство между Народите, а породи нестихващи военни конфликти през последния век, които за съжаление никога няма да утихнат, понеже коренните жители на Палестина и техните наследници винаги ще виждат в лицето на придошлите от чужди Държави Евреи и Хазари окупатори на собствените им земи.

Втора стъпка. Криптокрацията създала антитеза: Ционизма – диаметрална противоположност на религиозните Юдеи Муста’арабим и Мизрахим, наследници на древните Юдеи и обитаващи от хилядолетия Родината на праотците си – Палестина, което означава земята на Филистимците. Ционизмът бил създаден от живеещите в Руската Империя и Източна Европа Ашкенази Евреи, произхождащи от Хазарите, които никога не са живяли в Левант, Юдея или Израелските земи, за да може да послужи като инструмент в Гео-политическото инжениране. Ашкеназим, въпреки че днес представляват малко повече от половината от Еврейското население на Израел, по време на Алиите до образуването на Държавата,  я съставлявали почти изцяло. Както в миналото, така и днес, почти цялото ръководство на Израелските Институции е съставено от Ашкеназим, както посочихме по-горе 20 от 22-та Президенти и Премиери са от Хазарски произход. Следователно, Ционизмът бил създаден от Илюминатите, за да обслужва техните интереси, а не за да спомогне на обикновените Човеци. Именно затова през ХІХ-ти век имало неразбирателство и дрязги между Стария Йишув, тоест коренното население от Муста’арабим, Мизрахим и Сефарадим, и новопреселниците Ашкеназим от Руската Империя и Източна Еврепа, понеже кореняците знаели Хазарския им произход, днес дълбоко прикрит от Властниците.

Последвалият синтез: основаването на Еврейската Държава, изпълни изцяло плановете на Криптокрацията, тъй като доведе до многократно усилване на политическото напрежение, несекващи военни конфликти, терористични актове и Религиозно противопоставяне на територия относително спокойна преди масираните миграционни вълни заляли с Ашкеназим Близкия изток.

Синтезът на това Активно мероприятие покрива, обаче, и един друг аспект, който никога не би получил разгласяване по масмултимедиите, тъй като представлява същността на провежданата вековна операция. А именно, посредством подклаждането на напрежение и разпалването на войни, войнстващият Илюминатски Елит създава враждебна, жестока и изпълнена с насилие материална действителност. По такъв начин, както участващите в размириците и войните, така и следящите ги по масмултимедиите, заключват своите Дживи в ниските чакри. Установяването на Вечното ни същество в първите две чакри на страха, жестокостта, омразата, отмъщението, завистта и всички други подобни на тях чувства, обрича индивида на бездуховност и невъзможност да се усъвършенства, за да постигне мъдрост. От друга страна, Фините тела, или Аурата, на цивилизованите, чиито Дживи са заключени в долните чакри, излъчват в Духовния Свят нисковибрационна енергия, която подхранва и жадно се поглъща от Нисшия Астрал.

Както и друг път сме писали, още в Древността, Тайната Ложа на Илюминатите, посредством Окултни Магически практики, сключила вечен договор с Финия Свят на Нисшия Астрал да го захранва с нисковибрационната енергия, излъчвана от Човешките същества в състояния на свирепост, кръвожадност, ожесточение, настървение, страх и ужас. В замяна на нисковибрационната енергия, излъчвана във Финия Свят от милионите както отдали се на зверства, така и потънали в страдания Човеци, Нисшият Астрал изпраща на най-висшите посветени от Ложата на Илюминатите мощните Окултни енергии, които те използват, за да поддържат Човечеството в подчинение, робство и бездуховност!

Ето, това е една от двете причини за нестихващите от хилядолетия конфликти и войни – Господарите на Човечеството постоянно се нуждаят от нисковибрационната Фина енергия, която озверелият, бедстващият или страдащият Човек излъчва в Духовния Свят, за да могат в замяна на нея да получат Окултните сили, с които да ни подчиняват, гнетят и поробват! Постоянното раздухване на напрежение и войни по целия Свят е вече напълно заключило всички цивилизовани в агресивното състояние на безспирен страх, така че никой от тях не би могъл да види и втората причина, поради която се водят войните, а тя е: да се скрие Истината за Плоската Земя и вечната ни Същност!

Когато Човек се намира на място на политическо напрежение или на военни действия, или пък ако, смятайки се за цивилизационно задължен, непрекъснато следи дезинформационната помия, изливаща се по масмултимедийните канали, той никога няма да има нито времето, нито психическата способност, нито физическите сили, за да направи проучвания и изследвания, които да му докажат, че е бил лъган през целия му живот и не живее върху въртяща се и стрелкаща се в пет, шест или колкото щеш различни направления с милиони километри в час топка! На Човека е нужно време, спокойствие на сетивата и концентрация на ума, за да разсъди трезво и, използвайки логиката, да успее да разкрие комплексния многовековен Заговор, който му е отнел завинаги възможността да види Истината за Плоската Земя и вечната ни Същност!

 

МИР и ЛЮБОВ!

1-ви Юли 2019 година


[1] Макрофилософската схема, в която Хегел включва своята правно-политическа доктрина, се състои от теза, антитеза и синтез. Според Хегеловата диалектика, всяко твърдение – теза, има противостояща на него антитеза, а посредством техния сблъсък се появява синтезът – нещо ново на по-високо ниво, като именно този „конфликт е симптом на развитието“.

[2] Терминът диаспо̀ра, произлизащ от Гръцката дума διασπορά – „разпръскване“, „разсейване“, е ботанически и обозначава отделящата се част от растение, която служи за размножаването му. В преносен смисъл тя се използа за първи път, за да определи Гръцкото население и общности, живеещо в отвъдморските Старогръцки градове-държави. В по-широк смисъл диаспора означава всяка етническа общност, живееща постоянно извън Родината си. Понятието етнос, ἔθνος, е с Гръцки произход и означава „Народ“.

[3] Артър Джеймс Балфур, 1-ви Граф на Балфур (1848–1930), богат наследник на Шотландски Графове и Маркизи, бил 50-тият Британски Премиер (1902–1905) и Министър на външните работи (1916–1919).

[4] Теодор Херцел (תאודור הֶרְצֵל), с име Бениамин Зеев (בִּנְיָמִין זְאֵב) дадено при обрязването му, известен още като חוֹזֵה הַמְדִינָה, тоест Хозех ХаМединах „Мечтател за Държава“, и с Унгарско име Херцл Тивадар (1860–1904), бил Австро-унгарски журналист и писател, който, поради книгата си „Еврейската Държава. Предложение за модерно решение на Еврейския въпрос.“, е сочен за „основател на Ционизма“ и е обявен в Декларацията за Независимост на Израел за „духовен баща на Израелската Държава“. Херцел бил от смесено потекло на Ашкенази и Сефарадски Евреи, а самият той твърдял, че бил пряк потомък на Солунския Равин Йосеф бен Шломо (1465–1546) Тайтацак (יוסף בן שלמה טאיטאצק), един от най-известните Каббалисти и Талмудисти на своето време.

[5] Моката (de Mattos Mocatta, Lumbroso de Mattos Mocatta и Lumbrozo de Mattos Mocatta) е богата Сефарадска Еврейско-английска династия, родом от Португалия, занимаваща се с банкерство, финанси, търговия и законодателство. Те са считани за един от основните родове всред висшата Сефарадска Еврейско-английска Аристокрация, или така нареченото „братовчедство“, което включва следните родове: Ционистите d’Avigdor, Sassoon, наричани „Ротшилдови на Изтока“, банкерите Goldsmid, банкерите и търговци Henriques, банкерите Мизрахи Kadoorie – една от най-богатите династии в Азия, Португалските Lousada, Mazza, Montefiore, Spielmann, Samuel и De Leon. След Алхамбрийския декрет от 31-ви Март 1492 година на Кралица Исабела Кастилска и Фердинанд ІІ-ри Католика, с който неприелите Католицизма Сефарадски Евреи били изгонени от Испания, династията Моката се разселила във Франция, Холандия, Италия и оттам в Англия.

[6] Застрахователна група RSA, с щаб-квартира в Лондон, офиси в 140 Държави, оборот от 7 милиарда паунда и 13,500 служители, е създадена след сливането на Sun Alliance и Royal Insurance през 1996 година. Самият Сън Алианс бил продукт на сливането през 1959 година на The Sun Fire Office, най-старата документирана застрахователна компания в Света, основана през 1710 година с The Alliance, основана през 1824 година от Натан Майер Ротшилд и Мозес Монтефиоре. Sun Alliance започнала да придобива London Assurance през 1965 година, ставайки Sun Alliance & London, и Phoenix Assurance през 1984 година. RSA влиза в индекса FTSE 100 Index на компаниите с най-висока пазарна капитализация.

[7] Ал Накба (النكبة‎) означава „бедствие“, „катастрофа“ или „катаклизъм“ и се отнася до масовото насилствено изселване на най-малко 750,000 Араби от земите им, вследствие на Палестинската война от 1947–1948 година, като продължение на изселванията започнали десетилетия по-рано. Впоследствие, прогонените от земите им Араби, официозната Историография започва цинично да нарича „Палестински бежанци“.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *