Глава Дванадесета: Постхуманизмът – безславният край на Човечеството

Постхуманизмът-–-безславният-край-на-Човечеството---Плоската-Земя---СТАМАТ

Глава Дванадесета:

Постхуманизмът – безславният край на Човечеството

 

 

  • Тема LХІІ-ра: Масонството и Ционизмът в Руската Империя и в България
  • Тема LХІІІ-та: Родословие на Комунистическия Ционизъм
  • Тема LХІV-та: Еврейската Октомврийска Социалистическа Революция и Сектата на скопците
  • Тема LХV-та: Постхуманизмът – Световният Суперинтелект, управляван от Нисшия Астрал
  • Тема LХVІ-та: Съживяване на връзката с Творецът-Творение

 

*

„Процесът на разпространение на Философията, чрез свободно обсъждане между мислещи възрастни Човеци, е дълъг и сложен. От Платон до днес, мечтата на Социалните плановици е да заобиколят този процес и вместо него да вкарат противоречива идеология директно в пластичните, неоформени умове на децата, посредством превземане на Държавната Образователна система и превръщането й в средство за индоктринация. По този начин, някой може да превземе цяло едно поколение без интелектуална съпротива, с един единствен Държавен преврат.“

Леонард Пейкоф, „Зловещи паралели“. Пейкоф е Канадско-Американски Философ-обективист, близък сътрудник на Айн Ранд, демоничната Еврейка Алиса Зиновиевна Розенбаум, която му завещала имението си. Той е Професор по Философия, водещ на независимо Национално радио-предаване, съосновател на Института Айн Ранд (ARI) през 1985 година и автор на няколко книги по Философия.

*

 

 

Тема LХІІ-ра:

Масонството и Ционизмът в Руската Империя и в България

 

Управлението на Цивилизацята, както сме казвали,  се осъществява по следния начин: Триумвиратът на древната Тайна Ложа на Илюминатите спуска своите решения надолу по йерархичната стълбица към по-нисшите свои степени, те – към Комитета на 33-мата, а той, от своя страна, към Комитета на 300-те, членовете на който разпространяват заповедите по всички Масонски Ложи и останалите Тайни Общества, тъй като всичките са им подчинени. Масонските Ложи и другите Тайни Общества прилагат заповедите на местно ниво, първо, като ги дават за изпълнение на Политическите Партии, които са създадени от Масонските Ложи, обхващайки амбициозната част от Социално активното население, и, второ, като ги довеждат до знанието на МАФИЯта, която определя правилата в живота на обикновените работници, ако решат да станат Икономически или Социално по-независими. По такъв начин, Масонските Ложи се явяват невидимата ръка, управляваща на практика Цивилизацията по заповед на най-висшите Илюминати.

В предходни изследвания авторът писа, че Масонството в България съществува от двеста години, като първият Български Масон е Архимандрит Ефрем, посветен в град Кишинев през 1820 година в Ложата „Овидий”, заедно с поета Пушкин, а Масонските Ложи са от 170 години по нашите земи. Известни Български Масони са: Иван Ведър (Денкооглу), Княз Александър І-ви Батенберг, Димитър Ведър, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Цар Фердинанд І-ви Кобургготски, Симеон Радев, Д-р Константин Стоилов, Алеко Константинов, Проф. Стефан Младенов, Акад. Александър Балан, Доц. Емануил Попдимитров, Акад. Михаил Арнаудов, превратаджията Димо Казасов, Проф. Богдан Филов, Проф. Атанас Буров, Цар Борис ІІІ-ти Кобургготски, Никола Гешев, Проф. Асен Златаров, Акад. Венелин Ганев, Никола Петков, родоотстъпникът Александър Обов, Петър Габровски, Ген.-лейт. Александър Протогеров, Проф. Благой Мавров, Акад. Николай Райнов, депутат Григор Василев, комунистът-писател Жак Асенов, Йордан Бадев, Екзарх Стефан, превратаджията-регент Цвятко Бобошевски, юристът Димо Кьорчев, Константин Величков, Михалаки Георгиев, родоотстъпникът Драган Цанков, Акад. Петко Стайнов (юрист), революционерът Филип Симидов, капелмайстор Панайот Пипков, Акад. Константин Петканов, Акад. Любомир Милетич, Проф. Иван Шишманов, Стоян Омарчевски, Стоян Данев, Акад. Димитър Мишайков и така нататък, и така нататък. За изчерпателни списъци, на Читателя се препоръчва книгата на Зоя Андонова „Масонство и масони в България.

В наше време, всички висши партийни функционери са членове на Масонските Ложи, което е задължително условие в Държавите-членки на ООН, за да се осъществява контрол над Правителствата. Трябва да отбележим също, че в България има членове на най-висшия видим междуконтинентален управленски орган – Рокфелеровата Илюминатска Тристранна (Трилатерална) Комисия, а те са: Цветелина (Цветанка) Бориславова Карагьозова, дъщеря на агент от ПГУ–ДС, любовница на Бойко Борисов, съсобственик заедно с него на осем дружества, както и Председател на Надзорния съвет на „Българско-американска кредитна банка“ АД от 2011 година; и бившият Президент Петър Стоянов.

В Русия Масонството има много по-стара традиция, а самите Масони назовават за свой основател Император Петър I-ви, който властвал от 1682 до 1725 и бил повелител на десетки Народи и Княз Български! Руският Цар Алексей Михайлович Романов (1645–1676) бил първия Руски владетел, приел тази титла, като всички следващи Монарси до последния, Император Николай ІІ-ри, носели титлата Княз Български! Император Петър І-ви бил иницииран от Масоните: Швейцарския Хугенот Генерал, Адмирал и военен съветник Франц Лефорт, Конт Джейкъб Брус (Граф Яков Вилимович Брюс) – военачалник от Шотландския Кралски Клан Дъ Брус (де Брюс) на Руска служба, и Шотландския Генерал и Контра-Адмирал на Руска служба Патрик Гордън. Братът на Джейкъб, Робърт Брус, или Роман Вилимович Брюс, бил назначен за първи Обер-комендант на Санкт Петербург.

Първите писмени сведения за Масонска дейност в Русия датират от времето на Императрица Елисавета Петровна, властвала от 1741 до 1762 и се титулувала и Княгиня Българска. През 1732–34 година, като Майстор на Ложа в Санкт Петербург бил записан почитаемият Джеймс Франсис Едуард Кийт (1696–1758), Шотландски военен, Пруски Маршал и, което е най-важното – Якобит, участвал в опит за възстановяване на Стюартите на Британския престол. След провала, той живял във Франция, в Испания, а накрая се присъединил към Руската армия. По време на Руско-Шведската война (1741–1743), той участвал в завладяването на Финландия и бил назначен за неин Вицекрал. С негова помощ Елисавета Петровна организирала Държавен преврат и се възкачила на престола.

Според документите на Великата Ложа на Англия, през 1741 година, братовчедът на Джеймс, Джон Кийт, 3-ти Граф на Кинторе, бил назначен за Провинциален Велик Майстор на Русия.

В Глава Шеста, ние разкрихме истинските корени на Масонството и говорихме за Легендите в него, появили се в течение на вековете, и установени в днешната им форма от Сър Франсис Бейкън. Съвременната система от °степени в Масонството, обаче, била създадена преди 330 години от Крал Джеймс ІІ-ри (1685–1688). Неговият по-голям брат – Крал Чарлс ІІ-ри (1649–1651 и 1660–1685), бил иницииран в Масонство по време на изгнанието си в Холандия в средата на ХVІІ-ти век, а по време на Реставрацията на Монархията Чарлс посветил брат си. След така наречената „Славна революция“ от 1688 година, която, естествено, не била, нито славна, нито революция, защото не променила нищо в живота на обикновения Човек, Джеймс ІІ-ри избягал във Франция, намирайки убежище в Йезуитския колеж в Клермон (Lycée Louis-le-Grand). И тъй като шест години по-рано Крал Луи XIV-ти бил взел този колеж под свое покровителство, това се оказало благодатно скришно място, където, с помощта на своите поддръжници – Якобитите и Йезуитите, двамата Крале установили началото на съвременнните степени на Шотландския ритуал, които по-късно били доразвити.

В течение на столетията, Лицеят „Луи льо Гран“, или „Луи Велики“, намиращ се на улица „Сен-Жак“ №123 в Париж, се утвърдил като един от най-всеобхватните инкубатори за заговорници и революционери. Не малко известни Масони са минали оттам: революционерите – Максимилиан Робеспиер, Луи Антоан дьо Сен Жюст, Маркиз дьо Сад, Камий Демулен, Маркиз Жилбер дьо Лафайет (разпалил три революции); Философите – Волтер, Дидро, Емил Дюркем, Жан-Пол Сартр и Жак Дерида; учените – Еварист Галоа, Анри Поанкаре и Лоран Шварц; писателите – Молиер, Виктор Юго и Шарл Бодлер; художниците – Южен Делакроа, Едгар Дега, Жорж Мелиес и Фредерик Огюст Бартолди – скулпторът, направил Масонската „Статуя на Свободата“; Президентите на Френската Република – Реймон Поанкаре, Пол Дешанел, Александър Милеран, Ален Поер, Жорж Помпиду, Валери Жискар д’Естен, Жак Ширак, както и безброй други Министри и Министър-председатели. Всред чуждестранните възпитаници на Масонския лицей са: Крал Милан І-ви на Сърбия, Крал Николай I-ви на Черна гора, Леопол Седар Сенгор – първия Президент на Сенегал и Свети Франциск Салски.

Само като погледнем официалната история на Йезуитския колеж Лицей „Луи льо Гран“, веднага ще прозрем през лъжите на казионната Историография, че между Якобитите и Якобинците нямало нищо общо! Естествено, че има! Якобинците всъщност са Масоните Якобити и това е безспорно!

Нека се върнем към Русия. Първоначално, по-голямата част от членовете на Руските Ложи били чужденци – офицери на Руска служба и търговци, но постепенно броят на Масоните Руснаци нараствал.

За първи път Правителството на Руската Империя обърнало внимание на Масоните през 1747 година. През 1750 година станало известно существуването на Ложата „Мълчаливост“ в Санкт Петербург и на „Северна Звезда“ в Рига. През 1756 година, в Санкт Петербург работила Ложа, чийто Майстор бил Граф Р. Ил. Воронцов, а членовете били преди всичко млади Гвардейски офицери, много от които впоследствие щели да влязат в Историята: Княз Щербатов, Болтин, Сумароков и други.

Сам, Император Петър III-ти Фьодорович (Карл Петер Улрих фон Холщайн-Готорп властвал през 1762 година) учредил Масонска Ложа в Ораниенбаум, дворцово-парков ансамбъл, намиращ се на 40 км Западно от Санкт Петербург, и подарил къща на Санкт-Петербургската Ложа „Постоянство“. През 1762 година, в Петербург била инсталирана Ложата „Щастливо съгласие“, призната на следващата година от Берлинската Велика Национална Ложа-майка „Три глобуса“. В Архангелск, през 1766 година работила Ложата „Света Екатерина“. По време на обиските по делото на някой си Мирович у неговия съучастник, поручик от Великолуцкия полк, бил намерен откъс от ръкопис на Руски език на Масонски Катехизис – това бил първия Руски Масонски документ, намерен от Полицията.

Императрица Екатерина Втора Велика, София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, властвала от 1762 до 1796 година и се титулувала Господарка на 33 Народа и Княгиня Българска. Императрицата имала довереник, Иван Перфилевич Елагин, който успял да реорганизира Руското Масонство в една широкообхватна Национална система, обединила 14 Ложи и около 400 Държавни служители. Иван Елагин в началото се обърнал за санкция към Берлинската Ложа „Роял Йорк“, а след това и към Първата Велика Ложа на Англия, от която получил патент за Провинциален Велик Майстор и през 1770 година инсталирал Първата Руска Провинциална Велика Ложа.

В Ложата членували още: Граф Р. Ил. Воронцов – Заместник-Майстор, Генерал-майор А. Л. Щербачев, Княз И. В. Несвицкий и други. От същата година започнали да се водят систематични записки по историята на Масонството. Елагин пише, че до 1770 година Франкмасонството в Русия не обладавало сериозен характер: „обръщали повече внимание на обрядната страна, с лека ръка правели благотворителни дела, занимавали се с напразни спорове, които понякога завършвали с празнични Вакханалии“. От своя страна, Елагин въвел архаичен ритуал за инициация, при който се практикувало смесването на кръв, и започнал да разпространява надолу по йерархията заповедите на Криптокрацията.

Масонската система на Елагин била тристепенна: Чирак, Калфа и Майстор, но не била единствената. В периода 1772–1776 година, Георг фон Райхел от Брауншвайг инсталирал осем Ложи, изградени върху Шведската система, въведена от Йохан Вилхелм Келнер фон Цинендорф, Великият Майстор на „Великата Народна Ложа на Масоните в Германия“ (Große Landesloge der Freimaurer von Deutschland), и която има още осем степени над трите основни. Макар че системата от единадесет степени в началото не се нравела на Елагин и той не допускал общение с Ложите на Райхел, впоследствие бил принуден да включи още четири степени в своите Ложи. Враждата между Елагин и Райхел накрая била приключена, когато през 1776 година всички Ложи в Русия били обединени в Ложата „Съединените“, работеща под покровителството на Берлинската Ложа „Минерва до трите палми“ (Minerva zu den drei Palmen Loge), което довело до много тесни връзки на сближилите се за вечни времена Масони от двете Държави. Оттогава нататък цялото Руско Масонство минало на директно подчинение на Германските Ложи и стриктно изпълнявало всички заповеди на древната Тайна Ложа на Илюминатите, спускани надолу по йерархическата стълбица към „Ордена на Баварските Илюминати“ на Вайсхаупт и към останалите Немски Ложи.

Наред с Масонската система на Елагин и системата на „Съединените“, съществувала и Райхеловската система на Ложата „Розенберг–Чаадаев“, която не се присъединила към останалите. Стремежите на Райхел да държи Руските Масони встрани от Тамплиерството, или „Обреда на строго съблюдение“, както и излязлата през 1775 година книга на Луи Клод дьо Сен-Мартен „За заблужденията и Истината“, която предизвикала движение за по-близки отношения с чуждестранните Ложи, създали нов разкол в Масонството. По внушение на Райхел и с посредничеството на Княз Александър Борисович Куракин (1752—1818), дипломат от рода Куракини, Вице-канцлер, член на Държавния съвет, Сенатор и Таен съветник, и Княз Гавриил Петрович Гагарин (1745–1808), Действителен таен съветник, Сенатор, член на Императорския съвет и Министър, и Велик Майстор на Ложите „Равенство“, „Феникс“ и „Сфинкс“, както и братовчед на Князете Гагарини, за които ще говорим по-късно, много Ложи се присъединили към Шведските.

Разколът се задълбочил, когато отначало вярната на Елагин Петербургска Ложа на Николай Иванович Новиков била приспана, а самият той се преместил да живее в Москва и през 1781 година, заедно с Иоган Шварц, инсталирал Ложата „Приятелско Академично общество“. Херцог Фердинанд от Брунсвик-Волфенбютел, в качеството си на Велик Майстор на Ложите в Германия, поканил Шварц да участва в Масонския Конгрес на Вилхелмсбад през 1782 година, където Русия била призната за Осма Автономна Провинция на „Обреда на строго Тамплиерско съблюдение“, който после бил преименуван на „Коригирания Шотландски Обред“. По този начин, схизмата отклонила Московските Ложи към Розенкройцерството и Тамплиерството, подготвяйки почвата за полагането основите на Новия Световен Ред.

Масонството вече се било разпростряло навсякъде, като Масон бил и Граф Никита Панин – ръководител на Чуждестранния колегиум и учител на Великия Херцог Павел, синът на Петър ІІІ-ти и Екатерина Велика. През 1777 година, Шведският Крал Густав III-ти – глава на Масонството в Швеция и първи братовчед на Екатерина Велика, пристигнал в Петербург, за да инициира в Масонство Великия Херцог Павел, бъдещия Император. Император Павел I-ви Петрович властвал от 1796 до 1801 година и имал също и титлите: Херцог на Шлезвиг-Холщайн-Готорп, Граф на Олденбург, Княз Български и Велик Магистър на Рицарите Хоспиталиери, повече познати като Масонския Суверенен Малтийски Орден. През 1787 година Немската ПРЕСА изнесла информация, според която в Русия вече съществували 145 Масонски Ложи и, имайки предвид тесните интернационални връзки между Масоните, на това твърдение трябва да се вярва.

За да не бъде твърде многословен, авторът би съкратил доста Историята, тъй като на Читателя вече е съвсем ясно, че Масонските дела ще стават все по-увъртяни и все повече Императори, Аристократи, „революционери“ и богати люде ще бъдат посвещавани в Занаята. Нужно е, обаче, да подчертаем, че Масонството било легално от основаването си на Руска почва до властването на Император Александър I-ви Павлович Благословения (1801–1825), Велик Княз на Финландия, Цар на Полша и Княз Български. Императорът бил Протектор на Масонския Суверенен Малтийски Орден, покровителствал Масонството и го забранил чак през 1822 година, въпреки че бил наблизо, когато Масонската банда на Граф Никита Панин убила баща му – Павел І-ви, поради това че последният се опитал да се противопостави на Господарите си и да забрани Масонството. Александър І-ви през целия си живот се страхувал, че Масоните няма да се поколебаят да убият и него, и ги забранил, едва когато имал точни сведения, че така или иначе Тайните Общества готвели свалянето му и нямал друг изход да се спаси. Това, естествено, му коствало твърде скъпо, защото бил отровен с „аква тофана[1] и починал след дълги агонии с почерняло лице.

Официалната забрана на дейността на Тайните общества в страната, разбира се, изобщо не означавало, че Руското Масонство изчезнало веднага и завинаги. Но поради засилените Правителствени репресии, особено след бунта на Декабристите, то било принудено да премине в нелегалност или да се премести зад граница. Тъй като било ясно, че Декабристите произлизали от Масонските Ложи и другите Тайни общества, забраната върху тях била продължена и от Николай I-ви Павлович, Император Всерусийски, Велик Княз на Финландия, Цар на Полша и Княз Български, син на Павел I-ви, наследил по-големия си брат и властвал от 1825 до 1855 година.

От Историята знаем, че Декабристи били наречени участниците в неуспешния бунт против Император Николай І-ви от 14-ти (26) Декември 1825 година, по време на междуцарствието след отравянето на Александър І-ви. Декабристите, действащи и бивши офицери от благороднически произход, имали тесни връзки с Полските Масонски Ложи. В началото на ХІХ-ти век, в Русия били създадени няколко Тайни Общества, които прегърнали възгледите на Просвещението, проповядвани от Масоните: Йезуита Волтер, Барон Монтескьо, Русо и неговия последовател Франсоа-Родолф де Вайс. Началото на Декабризма може да се проследи до 1814 година, когато Генерал-майор Михаил Ф. Орлов (1788–1842), заедно с един от най-богатите Аристократи в Русия, Граф Матвей А. Дмитриев-Мамонов, създали в Москва Масонската Ложа „Орден на Руските Рицари“. Ложата имала за цел превръщането на Русия в Конституционна монархия и, според Н. М. Дружинин, „произлизала от Масонско-мистическата революционна епоха на Великата Френска революция“. Родът Орлови станал много известен и властен след 1762 година, когато чичото на Михаил Орлов, Григо́рий Григо́рьевич Орло́в, любовник на бъдещата Екатерина ІІ-ра, заедно с братята си и Григорий Потьомкин, организирал преврат и детронирал съпруга й – Император Петър ІІІ-ти.

През Март 1816 година, Масони-Гвардейски генерали и офицери и Княз Сергей Трубецкой основали Тайното Общество „Съюз за спасение“, но, тъй като планът за цареубийство предизвикал смут в редиците му, то се саморазпуснало. Княз Сергей Трубецкой бил правнук на Фелд-маршал Никита Юриевич Трубецкой, Генерал-прокурор на Императрица Елисавета Петровна, и бил посветен в Масонство през Януари 1816 година в Ложата „Трите добродетели“, като пренесъл духа й в „Съюза за спасение“. След саморазпускането на Тайната Ложа, голяма част от членовете й основали „Съюза за благоденствие“, който бил по-многочислен и на негова основа били създадени двете структури, осъществили опита за преврат – „Южното дружество“ и „Северното дружество“, предварително споразумяли се в създаването на Република след това. Ръководител на „Северното дружество“ бил Княз Трубецкой, който станал и предводител на преврата. След потушаването на бунта, Николай І-ви осъдил 289 заговорници, от които петима на смърт, единствените смъртни присъди за последните 30 години. Княз Трубецкой бил изселен в Сибир за 30 години, но след това се завърнал в Императорския двор и наследниците му продължили да носят титлата Княз. Ето, поредното доказателство, че само обикновените биват наказвани за престъпления, докато Аристократите и Масоните, въпреки че могат временно да изпаднат в немилост пред Висшите властници, след това си възстановяват привилегиите!

По-голямата част от Декабристите били Масони и за анти-държавната си дейност били захранвани със средства от Ашкенази Еврейския банкер Абрам Израилевич Перетц (1771–1833), роден в Любартов, Люблинско воеводство, Жечпосполита. Той бил една от значимите Обществени фигури в Империята, винопроизводител, изпълнител на поръчки и доставки за Армията и Флота, бирник и най-богатия за времето си корабостроител. Абрам бил син на равин и се оженил за Сара, дъщерята на Ашкенази Йосия (Иошуа/Иегошуа) Цейтлин (1742–1822), значим авторитет по Талмуда, един от първите Руски глашатаи на Хаскала – Еврейското Просвешение, а също така и търговски агент и управител на именията на Най-високия Княз Григорий Александрович Потьомкин-Таврический (1739–1791), основател на Руския Черноморски флот, присъединил Таврия и Крим към Руската Империя и Владетел на Молдовската Държава. По време на Руско-Турската война от 1787–1791 година, поради тесните си връзки с фаворитите на Императрица Екатерина Велика – Князете Потьомкини, на Иошуа било заповядано да организира доставките за Руската армия и, заради тази си дейност, той бил повишен в чин Надворен съветник, съответстваща на подполковник от пехотата.

Четейки книгата „Евреите в Царска Русия. Синове или доведени деца?“ на известния Руско-Американски писател Ционист с Еврейски корени Лев Иосифович Бердников, внук на Професор Григорий Лвович Абрамович (1903–1979), ние можем да се убедим не само в могъществото на Ашкенази Евреите, тоест Хазарите, в Царска Русия, но и да затвърдим доказателствата, дадени в Глава Пета, че Ционизмът произлязъл от Руската Империя. Бердников възторжено разказва, как Княз Потьомкин се обградил с Хазари и проповядвал Ционизма още преди да съществува самата дума! Той бил първият Християнски Ционист всред Руските държавници: изучавал Юдаизма и Еврейската култура, беседвал с равините и станал покровител на зараждащото се движение. Потьомкин бил благодетел и се възползвал от услугите на видни Евреи: Карл Иванович Габлиц – ботаник и почетен член на Академията на науките; банкера Ционист Яков Хирш – дядо на индустриалеца и банкер Барон Мориц фон Хирш; търговеца и Надворен съветник Нота Хаимович Ноткин; Николай Щиглиц; Иошуа Цейтлин и много други.

Най-високият Княз Григорий Потьомкин за първи път в Руския Императорски двор и най-малко 120 години преди Теодор Херцел, за когото говорихме в Глава Пета, станал изразител на Ционистките въжделения, че когато Османската империя бъде разрушена, а Константинопол и проливите бъдат взети в Руски ръце, то Йерусалим трябва да бъде освободен от неверниците. И тогава, според Потьомкин, всички Евреи трябвало да бъдат преселени в Палестина, „за да бъдат преродени в Родината си“! По такъв начин, той станал най-яркия и най-високопоставен Юдофил за времето си в Европа, изпреварвайки с половин век Западноевропейските Юдофили! През 1786 година, Потьомкин на дело приложил Юдофилията си, като създал „Израелския“ кавалерийски полк, съставен изцяло от Евреи, който в най-близко време трябвало да бъде изпратен в Палестина, за да я освободи от Турците!

Според Лев Бердников, именно Талмудистът Иошуа Цейтлин, „Мъдрецът от Шклов“, „убедил Потьомкин в тази толкова смела и толкова фантастична в онези времена идея за разселването на Евреите в отвоювания от Турците Йерусалим“. Така че Княз Потьомкин, всъщност, се превърнал в послушно оръдие в ръцете на Хазарите за осъществяването на плана им да създадат своя Държава в земи, които никога не са населявали. Хазаринът Ашкенази Евреин Цейтлин така омагьосал Княз Потьомкин, че по свидетелства на съвременници: „Цейтлин се разхождал заедно с Потьомкин, като негов брат и приятел“.

Точно както Шабатаистите и след тях Франкистите, през 1813 година, Абрам Перетц се покръстил в Лютеранската деноминация и основал династия на крипто-евреи. Той сключил втори брак с Немкинята Каролин де Сомбре (1790–1853), от която имал четирима сина и пет дъщери. Бившият му тъст, Иошуа Цейтлин, не само че нямал нищо против приемането на Християнството и втория му брак, но му приписал в завещанието си имението Устие. Тези действия на заговорниците не трябва да ни изненадват, тъй като те преследвали висшата цел: скришното проникване в управлението на чуждите Държави, а не се принизявали с дребнави роднински кавги.

Най-големият от синовете от втория брак на Абрам, Александър (1814–1872), завършил Института по минно инженерство през 1833 година, по-късно бил Началник щаб на Корпуса на минните инженери и член на Съвета на Финансовия министър. Вторият син, Николай (1821–1862), също завършил Института по минно инженерство и станал Инспектор в Санкт Петербургския технологичен институт. Най-младият – Егор (1833–1899), завършил Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет и бил Държавен секретар и член на Държавния съвет. Втората му дъщеря Емилия (1815–1878) се омъжила за Генерал-лейтенант Барон Икскул-Хинделбандт, третата, Мария (1817–1901), станала съпруга на Сенатора Барон Александър Ф. фон Гревениц, Действителен таен съветник на Императора, и така нататък. Внуците и правнуците на Перетц до днес са станали хиляди и всичките са заемали високи постове, като например Владимир Николаевич Перетц (1870–1935) – Руски и Съветски Академик филолог и Литературен историк. Династията крипто-евреи се умножавала и днес никак не би могло да се знае на кой политик Юдеите дърпат юздите.

От брака си с Еврейката Сара, Абрам Перетц имал един син – Григорий/Гирш (1788–1855), и една дъщеря Цирел. Григорий Перетц бил посветен в Тайните организации „Съюз за благоденствие“ и „Северното дружество“. Именно по негово предложение думата חֵרוּת [хейрут], означаваща „свобода“ на Иврит, се превърнала в парола на Декабристкото движение. В революционната си пропаганда Григорий преиначавал смисъла на Стария Завет, за да обоснове предполагаемите предимства на Конституционната система, като едновременно с това проповядвал „Обществената нужда за освобождение на Евреите, разпръснати из цяла Русия и дори в Европа, и за поселението им някъде в Крим или дори на Изток като отделен Народ“. След 1817 година той постъпил на служба в Кабинета на Генерал-губернатора на Санкт Петербург, Граф Михаил А. Милорадович, където срещнал Масонът-поет Фьодор Глинка, с когото основал Тайното Общество за Юдаизъм и Каббала „Хейрут“. През 1822 година, Григорий приел Християнството, ставайки крипто-евреин и се оженил за Баронеса Мария Гревениц, която му родила три деца.

Един от двамата най-близки приятели на Григорий бил Граф Михаи́л Миха́йлович Спера́нский (1782–1839), посветен през 1810 година в Масонската Ложа „Полярна звезда, работеща в системата на Йоркския Ритуал. Сперанский се издигнал до много близък довереник на Император Александър І-ви, който го назначил за Пензески губернатор, а след това и за Генерал-губернатор на Сибир. През 1825 година, Сперанский бил включен във Върховния Наказателен съд по делото на Декабристите. Когато Декабристите били осъдени, Масонът Сперанский горко плакал, а после се разбрало, че именно него Декабристите подготвяли за първи Президент на Руската Република след свалянето на Николай I-ви. Въпреки всичко това, обаче, Николай І-ви поверил на него част от възпитанието на сина си, бъдещия Император Александър ІІ-ри Освободител, също така му заповядал да възглави кодификацията на законодателството на Империята за последните 180 години. Седем години след това, на специално заседание на Държавния съвет Сперанский представил на Императора 45-томната „Пълна колекция от закони на Руската Империя” и 15-томния „Кодекс на законите на Руската Империя”, а за признателност Николай І-ви снел от себе си Андреевската звезда – най-стария орден на Империята, и го окачил на врата на Сперанский!

Ето, такава била наградата и почитта, която дарявали Руските Императори на Масонските заговорници, ратуващи за Републиканско, тоест Масонско, управление! Както и в случая с Масонът Княз Трубецкой, който, въпреки че бил предводител на Декабристите, само временно изпаднал в немилост, но той и родът му запазили титлите си, така и Масонът Сперанский, готвен за Президент на Руската Република, не само че не бил наказан, но дори се издигнал неимоверно много в йерархията и кодифицирал Имперското законодателство! Тази меко казано недалновидност, родееща се с интелектуална слепота и глупашки наивитет на Руските Монарси, считащи себе си за недосегаеми от Световния Заговор, им струваше много покушения и накрая доведе до изличаването им от съвременната История!

Другият най-близък приятел на Григорий Перетц бил Граф Егор Францевич (Георг Людвиг Даниел) Канкрин (1774–1845), Генерал от Свитата на Негово Величество, Генерал от пехотата, Министър на финансите на Русия между 1823 и 1844 година. Георг Людвиг Канкрин, роден в Ханау-ам-Майн, Германия, бил крипто-евреин, наследник на покръстили се през ХVІ-ти век в Лютеранството Евреи, приели фамилното име Крепс (Kräps означава „рак“), което по-късно добило Латинската форма Cancerinus и накрая се превърнало в Cancrin. Егор Канкрин започнал финансовата си кариера при  Григорий, като счетоводител на Еврейската династия Перетц.

В края на Глава ХV-та от достоверния си политически роман „Конингсби“, който цитирахме и в Глава Пета, Евреинът Лорд Дизраели определил истинските фигури на Световната сцена на Властта. Ето как, той, посредством думите на главния герой от романа си, чийто прототип бил всевластния и тогава най-богат в Света Натан Ротшилд, описал Европейските Министри:

„Въпреки това обстоятелствата налагат сближаване между Романови и Сидонови[2]. Реших да отида в Санкт Петербург. При пристигането си имах среща с Руския Министър на финансите, Граф Канкрин, видях сина на Литовски Евреин. Заемът беше свързан с делата на Испания, реших да се отправя от Русия към Испания. Пътувах без прекъсване. Веднага след пристигането си имах заседание с Испанския Министър Сениор Мендизабал [Хуан Алварез Мендизабал (1790–1853) Премиер на Испания] – видях един като мен, синът на Нуево Кристиано [Новопокръстен], Евреин от Арагон. Вследствие на това, което се случи в Мадрид, отидох направо в Париж, за да се консултирам с Президента на Френския Съвет, видях сина на Френски Евреин, герой, Маршал на Империята, и много правилно, защото кои да са военните герои, ако не тези, които се покланят на Небесното войнство? [Тук е употребена фразата „Lord of Hosts“, която е едно от имената на Яхве – YHWH, или „God of Hosts“.]

„И Султ ли е Евреин?“ [Никола Жан дю Султ (1769–1851) – Херцог на Далмация, Премиер и Главен Маршал на Франция.]

„Да, и другите от Френските Маршали, а най-известният, Масена [Жан Андре (1758–1817), Първи Херцог на Риволи, Първи Принц на Еслинг, Маршал на Империята, втория военачалник след Бонапарт], например, неговото истинско име е Манасех, голяма шега! Последицата от консултациите ни бе, че трябва да се обърнем към дадена Северна сила в качеството на приятел и посредник. Ние определихме Прусия за това. Президентът на Съвета отправи молба към Министъра на Прусия, който присъства няколко дни по-късно на нашата конференция. Граф Арним [Хайнрих Александър фон Арним-Суков (1798–1861), Външен министър на Прусия] влезе в кабинета и аз видях Пруски Евреин. Както виждате, скъпи ми Конингсби, Светът се управлява от много по-различни действащи лица от това, което си представят онези, които не са зад кулисите.

Егор Перетц бил женен за Баронеса София Александровна Гревениц – дъщеря на сестра му. Той бил най-висшия Юдомасон, който провеждал реформите през втората половина на ХІХ-ти век, по времето на Александър ІІ-ри, бидейки Държавен секретар между 1878 и 1882 година и след това член на Държавния съвет. Едва Император Александър III-ти успял да го свали от поста му: „Седях в Държавния съвет, още като Велик Княз, и дори още тогава бях раздразнен от посоката, в която вървяха делата, заради усилията на Държавната канцелария. Аз нямах доверие на Перетц и затова го смених.

Но каква е тази неимоверна власт и мощ, която династията Перетц оказвала и продължава да оказва, не само в Русия, но и в целия Свят?

Еврейското фамилно име Перетц (פֶּרֶץ)‏ на Иврит означава „разкъсване“, „пробив“ и присъства в Тора и в Библията. Името Перетц в Ортодоксалните Синодални преводи приема формата Фарес. Според Книга Битие 38:27-30, основателят на този Юдейски род произлязъл от грехопадението на Иуда и снаха му, Тамар (Фамар). Синът на Иуда, Фарес, получил името си от глагола „парац“ – „нарушавам“, „изтичам“, описващ състоянието при раждане. Стиховете от Тора, които се четат в Синагогите на Ханука в Събота са следните:

27 Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.

28 И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.

29 Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.

30 После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.

Фамилията Перетц се среща и при Сефардим и при Ашкеназим. Родовете Перетц си осигурили много високи позиции в Средновековна Испания, а след Декрета от 1492 година се разселили главно в Мароко, където основали два града – Тиулит и Дадаш, както и из Балканите, а пък друга част от родовете достигнала Сафед в Палестина. Онези от фамилиите, които решили да станат крипто-евреи, при покръстването си приемали фамилиите: Пейрец, Перецик, Перцес, Перчик, Перцев, Перчикес и други.

В Книга Рут Глава 4:18-22 се казва, че Цар Давид принадлежал към рода Фарес (Перетц). Следователно, от този род произлезли и сина му, Цар Соломон, и всичките останали Царе на Юдея. Последователите на Еврейското движение „Хабад“ на Хасидите проповядват, че Машиах (משיח), за когото писахме в Глава Пета, ще дойде от рода Фарес. Евангелията от Матей и Лука свързват родословието на Иисус Христос, посредством Цар Давид, както по мъжка, така и по женска линия към този род.

Знаем, че за Евреите Духовен живот след смъртта не съществува, а в действителност Юдаизмът определя Света след идването на Машиах, наречен Олам Ха-Ба (עולם הבא), тоест Идния Свят, като един Обществено-политически строй! Тази Обществено-политическа система щяла да настъпи тогава, когато ВСИЧКИ НАРОДИ признаят Еврейския бог за единствения истински бог, Еврейската Религия за единствената истинска Религия, и Машиах, който ще произлезе от рода Фарес, стане пълновластен Господар на целия Свят, като всички Народи признаят, че той е Помазаникът Цар Израилев и Господар Световен! Ето, това е всъщност начинът, по който Криптокрацията ще осъществи Новия Световен Ред: задължавайки всички Народи на Земята да се поклонят на Машиах, от рода Перетц (Фарес), налагайки едновременно Еврейската Религия, като „единствената истинска“ Религия на Света, и Еврейския Религиозен закон, като „единствения правилен и праведен“ Закон на Света!

Читателят вероятно би възнегодувал и би предположил, че властващите Монарси, Аристократите и Президентите няма да приемат Еврейските Закони и няма да признаят Машиах за Световен Господар. Но това би се случило, ако те нямаха нищо общо с Ашкеназим или Юдаизма. Нека си припомним, обаче, че самата Английска Кралица твърди, че родът и произлиза от Цар Давид, а много от Кралете и Президентите не крият Еврейските си корени! В най-старият ежедневник на Запад от река Мисисипи, „Сакраменто юниън“, основан през 1851 и просъществувал 143 години, на 21-ви Октомври 1893 година се появила препечатка на статия от „Ню Йорк Трибюн“, озаглавена „Еврейска кръв в Кралски вени“, излязла още и във „Вирджиния Кроникъл“, в която четем:

Това обаче по никакъв начин не е единственият източник на Еврейска кръв в днешните Кралски и Императорски вени. Има и други, които са далеч по-малко отдалечени. По този начин, Крал Фердинанд на Португалия [1816–1885], дядо на настоящия Крал [Крал Карлуш I (1863–1908)], той самият имал дядо Унгарски Евреин, на име Кохари [Ференц Йожеф Кохари (1767–1826), основател на рода Сакс-Кобург и Гота-Кохари], чиято дъщеря и наследница [Принцеса Мария Антония Кохари (1797–1862), трета по богатство в Унгария] се оженила за Принц Фердинанд Сакскобургготски[3]. Следователно, Крал Карлуш на Португалия несъмнено е от Еврейски произход, а така също и Княз Фердинанд Български, чиито черти са удивително Еврейски и който е внук на наследницата на стария Кохари. Вторият от внуците на последния [Кохари], херцог Филип Сакскобургготски [Фердинанд Филип Мария Август Рафаел фон Саксония-Кобург и Гота (1844–1921), по-голям брат на Фердинанд I-ви Български], е женен за най-голямата дъщеря [Луиз Мари Амели (1858–1924)] на Крал Леополд на Белгия, а третият син, по име Август [Принц Людвиг Август (1845–1907)], се оженил за дъщерята [Принцеса Леополдина (1847–1871)] на покойния Император Дом Педро ІІ-ри на Бразилия.

Ето, сега вече можем да разберем, защо в Третото Българско Царство Евреите добиват най-висш статут и каква е причината произхождащият от Евреи Фердинанд І-ви да има такова неприязнено отношение и ниско мнение за Българите, ярко и пищно изразено в книгата муСъвети към сина“, която авторът препоръчва на всички истински Българи!

По-нататък в статията се описват Еврейските родствени връзки на Английската властваща Кралска династия и на Руските благороднически родове, в които Еврейската кръв съвсем не е рядко срещана. Любим зет на Кралица Виктория, женен за най-малката й дъщеря, Принцеса Беатрис Мари Виктория Феодора (1857–1944), бил Принц Хайнрих Мориц фон Батенберг (1858–1896), брат на Княз Александър I-ви Батенберг (Български). Майката на братята Батенберг, Полската Графиня Юлия фон Хауке (1825–1895), произлизала от род на покръстени Евреи, което означава, че първият Български владетел след Освобождението от Турско робство е крипто-евреин!

Важен момент в статията е, че уж между другото се подхвърля кога започва сродяването на Евреите с Европейската Християнска Аристокрация, която почти хиляда години преди това много старателно отбягвала кръвните връзки с тях. В статията, само се споменава името на един Папа и дата, които са погрешни и тук ние трябва да поправим грешката, разкривайки подробно истинските връзки!

Папа Лъв IX-ти (1002–1054), който имал най-огромната заслуга за разкола в Християнската Църква и за Схизмата от 1054 година насам, лично покръстил изключително богатия лихвар Ашкенази Евреин Барух (963?–1083?) като Лъв де Бенедикто, който станал Римски Сенатор. Крипто-евреинът Барух/Лъв започнал да жени дъщерите си във властните фамилии, като по такъв начин се свързал с древните Римски Патрициански династии. Синът му, Пиер Леони, наричан Еврейския Крас, станал основоположник на изключително влиятелната крипто-еврейска династия Пиерлеони, доминирала Римската политика през по-голямата част от Средновековието. Внукът на Барух, Петрус Пиерлеони (1090–1153), бил издигнат в Папски сан, като антипапа Анаклет II, и внасял смут, раздори и разединение в Християнската Църква от 1130 година до смъртта си. Брат му, Джордано, пък, бил избран за Патриций на Римската комуна и също бил враг на легитимните Папи.

Пиер Леони оженил една от дъщерите си, Юдикта (Judicta), за Роберто ди Медания, като по такъв начин свързал завинаги Еврейската кръв с Кралете Кръстоносци и чрез тях с всички Европейски Кралски династии. Внучка на Юдикта и Роберто била известната Сибила Ачера, или Акино, наричана още Сибила Меданска (1153—1205), която се оженила за Краля на Сицилия Танкред (1138–1194) и станала Кралица на Сицилия, а след това и регент на сина си, Вилхелм (Гулиелмо) ІІІ-ти. Преданието разказва, че когато Крал Ричард І-ви, предвождащ Третия Кръстоносен поход, преминал през Сицилия, той сключил пакт с Крал Танкред и, за да си осигури неговото приятелство, му оставил меча „Екскалибур“! Сибила и Танкред имали шест наследници: мъжете станали Крале на Сицилия, а жените се оженили за Венециански Дожове, но най-известна станала Елвира Сицилианска (–1235), наричана с множество имена, между които: Алберия, Албиния, Мария, Албидина и Бланш, която имала три брака с висши Аристократи и оставила множество наследници, които след това сключвали бракове с други висши Аристократи и така нататък. Така че, днес, повече от девет века след описаните събития, поради практиката висшата Аристокрация да сключва бракове само помежду си, във вените на всички Евразийски Царски и Кралски династии тече Еврейска кръв!

Следователно, нито един от миналите или днешни Евразийски Царе, Крале или Президенти, които, както знаем, произхождат от Кралските династии, не би се осмелил да се противопостави на подготвяната нова Обществено-политическа система, тоест на Новия Световен Ред, при който ВСИЧКИ НАРОДИ ще признаят Еврейския бог за единствения истински бог, Еврейската религия за единствената истинска Религия, и Машиах, произхождащ от рода Фарес, за Помазаника Цар Израилев и Господар Световен!

Ето така, Ционистите Юдеи и Ашкенази Евреи, тоест Хазари, днес, съдържатели на светската власт – Политиката и парите, позовавайки се на измислените от самите тях Свещени Писания, ще успеят да измамят цивилизованите, че са също така и Помазаници на Небесната Господня власт, бидейки и родственици на Създателя и Спасителя, поробвайки по такъв начин всички завинаги. В продължение на векове, с притчи и алегории, Ционистите успяха да проникнат скришом във властовите структури на чуждите Държави и да узурпират управлението, съкрушавайки ги с един удар!

Дадените по-горе само няколко примера за Еврейски и крипто-еврейски династии могат да подтикнат пробудения Читател да оцени мащабите и високото ниво на инфилтрация на Световния Заговор както в Имперска Русия и в България, така и в Европа и в целия Свят. Както писахме, Хазарите никога не забравили, че Варягите (Русите) разбили Хазарския Каганат и вече като Ашкенази Евреи векове наред се инсталирали на основни длъжности в Имперския двор, подклаждали и финансирали заговори, преврати и революции, за да срутят Държавата и да поробят накрая Народа, който ги победил преди векове. От друга страна, там където не можели самите те да проникнат, Евреите настанявали своите безпрекословни изпълнители – членовете на Масонските Ложи и другите Тайни Общества, които, както доказахме в Глава Шеста, били основани и изградени по Законите на Юдаизма!

От 1822 до 1862 година Масонството в Русия било оглавявано от Великия Майстор на Петербургската Ложа Граф Серге́й Степа́нович Ланско́й (1787—1862), който за прикритие заемал редица високи Държавни постове, включително и Пръв Министър на Император Александър ІІ-ри и Министър на вътрешните работи от 1855 до 1861 година.

През 1887 година Яблочков и Ковалевский инсталирали Ложата „Космос“ в Париж, предназначена главно за Руски емигранти и Обществени дейци. С течение на годините, сред нейните членове се оказало цялото ръководство на Партията на Кадетите: писателите А. Амфитеатров, В. Немирович-Данченко, а Земеделският деятел Васи́лий Алексе́евич Маклако́в (1869—1957) бил посветен още в Ложите „Масонски авангард“, „Астрея“, „Северна звезда“ и бил повдигнат в 33°степен в Стария и Приет Шотландски Ритуал. Руското Масонство в чужбина процъфтявало.

Масонството било легализирано и се радвало на кратко оживление след Революцията от 1905 година. Великият Ориент на Руския Народ, чийто Велики Майстори били Николай Висарионович Некрасов и Александър Фьодорович Керенски, се отцепил от Великия Ориент на Франция. По време на Болшевишката Революция от 1917 година всички Ложи били затворени, тъй като вече не били нужни на Криптокрацията за Новата Игра на Комунизъм, понеже така или иначе 97% от Болшевишката Партия били Евреи и членове на Ложите. Така че ролята на Масонството, като проводник за привеждане в изпълнение на плановете на Илюминатите в Правителствата била поета от ЦК на Комунистическите Партии, а след това от Сектата на скопците, за която ще говорим по-късно.

Може да се каже, че в Комунистическите Държави Масонските фамилии минали в нелегалност, изчаквайки войнстващият Елит отново да завърти колелото на историята и да вдигне нова революция, при която времето им отново щяло да дойде. А това време настъпи в края на 80-те години, когато из целия бивш Социалистически лагер Масонските династии се пробудиха. В България официално Масонството бе възстановено през 1991 година. През 1995 година Великата Ложа на Русия бе възстановена под опеката на Великата Национална Ложа на Франция. Великата Ложа на Русия понастоящем е призната от регулярното Масонство, включително от Обединената Велика Ложа на Англия и от множество други юрисдикции по целия Свят.

 

 

Тема LХІІІ-та:

Родословие на Комунистическия Ционизъм

 

*

Ротшилдови са чудото на модерното банково дело… Ние виждаме потомците на Юда, след двехилядигодишно преследване, по-благородни от Кралете, издигащи се по-високо от Императорите и държащи цял континент в кухината между дланите си. Ротшилдови управляват един Християнски Свят. Нито един Кабинет не взема решение без техния съвет. Те протягат ръце с еднаква лекота от Петербург до Виена, от Виена до Париж, от Париж до Лондон, от Лондон до Вашингтон. Барон Ротшилд, глава на династията, е истинският Цар на Юдея, Князът на плена, Месия, толкова дълго търсен от този необикновен Народ. Той държи ключовете на мира и войната, на благословението и проклятието… Те са брокери и съветници на Европейските Царе и на Републиканските ръководители на Америка. Какво повече могат да желаят?

Из Американското списание „Найлски седмичен регистър“ от 1835–1836 година.

*

 

Масонската Ложа „Орден на Баварските Илюминати“, както вече писахме на няколко места,  била инсталирана от крипто-евреина Йезуит Йохан Адам Вайсхаупт (1748–1830) по заповед на Илюминатската династия Ротшилд, за да отклони вниманието от съществуващата от хилядолетия „Тайна Ложа на Илюминатите“, както и за да послужи като параван за скриване от Обществеността на истинските Властелини на Света. По такъв начин, разследващите Световния Заговор биват объркани и измамени да приемат, че една обикновена Масонска Ложа само преди 243 години е поставила началото на Конспирацията против Човечеството, пренебрегвайки милион на брой факти, доказващи, че тези Сатанински дела се извършват още от Зората на Цивилизацията. Но, по Законите на Творецът-Творение, дори много добре прикритите демонични действия винаги излизат на светло.

През 1785 година, куриерът на Баварските Илюминати Ланце бил ударен от мълния и убит, докато яздел с коня си през град Ратисбон, днес Регенсбург. Местните длъжностни лица, проверявайки съдържанието на чантите на седлото на убития, намерили официалните документи на „Ордена на Баварските Илюминати“ и разкрили плановете им за вдигането на „Великата“ Френска революция. Баварският курфюрст Карл ІІ-ри Теодор (1724–1799) веднага предупредил Френската Аристокрация за предстоящото бедствие, но тя, арогантно залисана в мнимата си значимост, не обърнала никакво внимание. Баварската полиция арестувала някои от членовете на Ложата на Вайсхаупт, но самият той и висшите Масони преминали в нелегалност. Цялата сериозност на заплахата станала явна на 11-ти Октомври 1785 година, когато Баварската полиция нахлула в дома на Масона фон Цвак – съосновател на Ложата на Вайсхаупт, и открила документи, които представяли точен план на действие, водещ към „всеобща революция, която трябва да нанесе смъртоносен удар на Обществото… тази революция ще бъде дело на Тайните общества и това е една от нашите Велики мистерии“.

Вайсхаупт нямал династичен произход, а бил обикновен Професор по Право в Университета в Инголщат, като баща си Йохан Георг Вайсхаупт (1716–1753) и като кръстника си Йохан Адам Фрайхер фон Икщат (1702–1776), който насадил в съзнанието му Кантистките идеи на Християн фон Волф (1679–1754). След разкриването на дейността на неговата Масонска Ложа от Баварския курфюрст, Адам трябвало да премине в нелегалност. През 1787 година, Херцогът на Саксония-Гота-Алтенбург, Ернст II-ри Лудвиг (1745–1804), му предоставил убежище в град Гота, Херцогство Саксония-Кобург-Гота. Ернст II-ри, заедно с брат си, бил посветен в Масонство през 1774 година в „Ложата на Диамантения венец“ (Zum Rautenkranz) в Гота, която работела по Шведската система на Цинендорф. През 1775 година, той бил повдигнат за Велик Майстор на Ложата на Германия, по системата Цинендорф, а през 1783 година, бил посветен в „Ордена на Баварските Илюминати“.

Херцогът, бидейки един от висшите Немски Масони, решил да издигне на по-висок етап робията върху Човечеството и, с помощта на Астронома Франц Ксавер фон Цах, през 1791 година открил Обсерваторията „Гота“, която се превърнала в Европейски център за разпространение на Хелиоцентричната измама. Обсерваторията станала средище на Аристократи, писатели, Астрономи и Физици, които били индоктринирани в Хелиоцентризъм от фон Цах и посвещавани в Масонство от Вайсхаупт и Ернст ІІ-ри. Обсерваторията станала любимо място на Йохан Волфганг фон Гьоте, който бил иницииран в Масонство в ЛожатаАмалия“ в град Ваймар на 23-ти Юни 1780 година, десет години след другия колос в Немската литература – Готхолд Ефраим Лесинг. Гьоте бил повдигнат в степен Майстор на 3-ти Март 1782 година, а след това бил иницииран в Обреда на строго (придържане) съблюдение, където станал Рицар Тамплиер.

За Читателя ще бъде интересно да научи, че пра-прадядо на Ернст ІІ-ри бил Херцогът на Саксония-Гота Ернст I-ви Благочестиви (1601–1675) от рода на Ваймарските Ернестински Ветини, който имал седем сина-наследници. Най-старшият син бил Фридрих І-ви – прадядото на Ернст ІІ-ри, а най-младият син, Йохан Ернст ІV-ти (1658–1729), бил пра-пра-пра-прадядото на Цар Фердинанд I-ви Български, или пра-пра-пра-пра-пра-прадядото на Симеон ІІ-ри! Следователно, няма начин вторите и третите братовчеди Сакс-Гота да не са се срещали в принадлежащата на рода им най-известна Европейска Обсерватория „Гота“ с Адам Вайсхаупт и да не са били инициирани в Масонство лично от него, както и няма причина Масонската посветеност да не продължава в родовете и до днес!

Вайсхаупт живял 43 години в двореца на Херцога в град Гота, посветил безброй Аристократи и учени в Масонство и починал на 82-годишна възраст. В действителност, обаче, Вайсхаупт бил обикновена марионетка в ръцете на Криптокрацията, защото нямал никаква родствена свързаност с хилядолетните Аристократични и банкерски династии, и бил избран, за да напише съвременен план за Световната им революция и за да послужи като параван, скриващ същинските действащи лица. Неговият род е напълно неизвестен, знае се само бащата, който починал, когато Адам бил петгодишен, а майка му е неизвестна. Синовете на Вайсхаупт – Карл и Ернст, нямали поколение, така че родът изчезнал завинаги.

Въпреки че Ложата на Вайсхаупт имала известни успехи в разпространението на Масонството, като цяло тя била провал, тъй като, поради разкриването й от властите, не успяла да вдигне революция в Германия. Така че династията Ротшилд не бивало да допуска повече грешки и решила да постави свой родственик за глава на Световната революция.

Днес, официозната Историография и масмултимедиите карат цивилизования да повярва, че това бил краят на злокобния план, съвсем загърбвайки фразата в документите, намерени от Баварската полиция, използваща множествено число: „дело на Тайните общества“, която означава, че Ложата на Вайсхаупт била само една от стотиците такива, целящи унищожаването на Християнството и подготвящи революции, за да създадат свои Правителства. Въпреки че плановете на истинската хилядолетна Ложа на Илюминатите били прекъснати в Германия и революцията се отложила за известно време, невслушалите се в предупреждението на Карл Теодор, само няколко години по-късно, били потопени в демоничните кръвопролития и Сатанинския ужас на „Великата“ Френска революция. През 30-те години на ХІХ-ти век Ложата на Вайсхаупт, но вече с други имена, избуяла отново в Германия с безмилостна революционна сила и с бази,  разпрострели се в Лондон, Брюксел, Париж и Швейцария.

През 1832 година, в Париж, Масоните инсталирали революционния „Немски Народен клуб“ (Deutsche Volksverein), който бил предвождан от търговеца Херман Вофрам и журналиста Йозеф Хайнрих Гарниер. Когато, през 1834 година, Френските власти забранили клуба, най-ревностните му членове, оглавявани от журналиста Якоб Венедей и юриста Теодор Шустер, инсталирали Тайното общество „Съюз на отхвърлените“ (Bund der Geächteten), с ясно обособена йерархическа структура и авторитарно ръководство, което се придържало към заговорническата тактика. След време, в редиците на Тайното общество, надхвърлило вече 500 члена, настъпило разцепление като се оформили две крила – умерено и радикално. Радикалното крило било водено от Вилхелм Вайтлинг, яростен последовател на революционните Комунистически възгледи на Бабьоф. Франсоа Ноел Бабьоф, иницииран в „Ордена на Баварските Илюминати“, където приел нелегалното име Гракх, по време на Френската революция прилагал крайни насилствени методи за постигането на реформи. Проповядвайки методите на Гракх, Масонът Вайтлинг разцепил „Съюза на отхвърлените“ и през есента на 1836 година, на основата на радикалното му крило, основал „Лигата на справедливите“ или „Съюз на справедливите“ (Bund der Gerechten) – Тайна Масонска революционна организация.

Повече от 400 от най-видните революционери и Масони веднага били инициирани в „Лигата на справедливите“, като например Карл Шапер. Великият Майстор Джузепе Мацини, който вече бил инсталирал Масонските Ложи „Млада Италия“ (1831), „Млада Европа“ (1834) и „Млада Германия“, през Август 1836 година станал член и на „Съюза на отхвърлените“, а след това и един от водачите на „Съюза на справедливите“. През 1840 година Масонската Ложа се установила в Лондон.

През лятото на 1846 година Карл Маркс, посветен в Източния Масонски „Устав на Мемфис“, преустроен през 1881 година от Джузепе Гарибалди в 99°степенния „Древен и първи устав Мемфис-Мицраим“, и Фридрих Енгелс, иницииран около 1840 година в Масонската Ложа „Млада Германия“, били внедрени в Съюза, за да го превърнат, съгласно плановете на Криптокрацията, в Комунистическа Ложа. Така, през Юни 1847 година, в Лондон, на основата на „Съюза на справедливите“ се състоял първия Учредителен конгрес на Тайната Интернационална революционна Масонската Ложа „Лига на Комунистите“, или „Съюз на Комунистите“ (Bund der Kommunisten), който започнал да изпълнява Марксистката революционна теория, изразена на страниците на „Комунистическия Манифест. Всъщност, обаче, революционният наръчник, наречен Манифест, бил разпространяван всред заговорниците в продължение на много години преди името на Маркс да се появи върху него, защото Маркс на практика само актуализирал и допълнил плана, който бил установен седемдесет-осемдесет години преди това от Адам Вайсхаупт, по поръчение на династията Ротшилд.

Кой, в действителност, бил Маркс?

Хиршел ХаЛеви Маркс (1818–1883), известен също като Моше Мордехай Маркс-Леви, което заради конспиративната тайна, както всички останали Масони революционери, променил по-късно на Карл Хайнрих Маркс, бил роден в Кралство Прусия в най-стария град в днешна Германия – Трир, построен от Император Юлий Цезар. Както по майчина, така и по бащина линия Хиршел ХаЛеви Маркс произхождал от родове на Ашкенази Равини. Маркс имал осем братя и сестри, една съпруга и една любовница, които му родили осем деца и, въпреки че само половината от тях оцелели, днес има хиляди наследници и родственици, за разлика от Вайсхаупт, чийто род погинал.

Бащата на Маркс се казвал Хайнрих Маркс, Халеви (1782–1838), а майка му се казвала Хенриет Маркс (1788–1863), по баща Пресбург (Preßburg), което е Немското име на Братислава. До 1817 година Хайнрих се назовавал Херш Мордехай Халеви (הרש מרדכי הלוי) Маркс, но след това се покръстил, сменил името си, за да заблуди лековерните Християни, че вече не е Ашкенази Евреин, и основал династия на крипто-евреи.

*

Хайнрих Маркс, Халеви, бил син на Равин Мордехай Меир (מרדכי מאיר) Маркс Халеви, известен още като бен Самюел ха-Леви (1743–1804), който бил А.Б.Д.[4] на Тревес (Френското име на Трир), и на Хайе Ева Льовенщам, Маркс (חיה), по баща Лвов (1753–1823).

Равин Мордехай бил син на Шмуел Мордехай (שמואל מרדכי) Халеви, известен също като Шмуел Пощелберг (1735–1777), роден в Пощелберг, Бохемия, днес Постолопрти в Чехия, чийто пра-пра-прадядо Халеви Маркс Халеви (1374–1434) бил най-стария известен член на Равинския род.

Хайе Ева Льовенщам била дъщеря на Равин Моисей Моше бен Йешуа Хешел Лвов Левоф Лемберг, известен още като Моше Левоф (1699–1788), А.Б.Д. на Тревес, и на Бела Лвов (1677–1790), по баща Егер от Фурт.

Бела Лвов произхождала от древна Равинска фамилия, като нейният прадядо (1587–1674) Меир Трети Гантцман-Айгер/Гинсман (מאיר השלישי אייגר-גנצמן), дошъл от Стршибро, Бохемия, живял в Халберщат и починал в Кьонигсберг, а най-старият известен член на династията бил Мейр І-ви Ганс, живял между 1412 и 1532 години в Прага.

Равин Моисей Моше бен Йешуа Лвов бил внук на Равин Аарон Моше Езекиел Лвов (Лембергер), Първи Равин на Трир и А.Б.Д. на Вестхофен, известен още като Аарон Моше Езехил Лвов (1660–1716), който се преместил да живее във Вестхофен, Елзас, от Лвов, Украйна, тогава в Руската Империя.

Той бил внук на Равин Моше Хакоен Кац, наричан още: אב, ד בריסק ואח ,כ אב ,ד סלוצק ואח ,כ אב ,ד לויצק, А.Б.Д. и Глава на Равинската Академия Клаус, роден през 1570 година и починал в Луцк, Украйна. Пра-пра-прадядото на Моше Хакоен Кац, Равин Хаим ХаКоен Кац (1466–1509) се преселил да живее от Солун в Краков, а неговият прадядо, Равин Акива Хакоен, наричан още Старейшината от Солун (1360-1400) или Гаонския Равин Акива Кац на Солун (כץ עקיבא רבי הגאו    סלוניקי  אב”ד ספרד מגולי) , пристигнал в Солун от Испания, откъдето корените на рода се губят.

*

Хенриет Маркс Пресбург била дъщеря на Ицхак Хаим (יצחק חיים) / Хайман Пресбург (1747–1832), роден в Равинска династия в Пресбург, днешна Братислава, и на Нанет Саломон Коен (1764–1833).

Нанет Саломон Коен била дъщеря на Саломон/Шломо Давид Коен-Хазан (1732–1804) и на Сара Хая-Сара Маркус Коен-Хазан, по баща Брандес (1736–1810).

Саломон/Шломо Давид Коен-Хазан бил първият син на Баренд/Берман Саломон/Зелиг Коен от Амстердам (1701–1778) и Фийтже Авраам ван Минден (1672–1732). Дядото на Баренд, Исаак/Ейжик Саломон Коен (1646–1716), се преселил от Варшава да живее в Амстердам.

Но, Баренд имал три съпруги: първата била Фийтже, втората била Естер Хийман/Хаим Коен, по баща де Йонг Боас (1706–1758), а третата била Врутже/Прайже Елиас Гомпърт Клийф (1671–1762), която била бездетна.

Естер Хийман родила на Баренд двама сина: Хийман/Хаим Баренд/Берман Коен (1734–1793) и Леви Барент Коен (1747–1807), известен също като Леви Баренд Берман.

Леви Барент Коен се оженил последователно за две сестри – първо за Фани (1750–) и след това за Лидия (1751–1818) Барент-Коен, носещи бащино фамилно име Диамантшлайфер, които му родили десет деца.

През 1783 година, Лидия родила Хана Барент-Коен (1783–1850), която щяла да се омъжи за Натан Майер Ротшилд (1777–1836), за когото говорихме в Глава Пета. Натан бил третият син от десетте деца на Майер Амшел Ротшилд (1744–1812), известен още като Моше Меир, и Гутле Ротшилд (1753–1849), по баща Шнапер, останала завинаги в Историята с изказването си: „Ако синовете ми не искат войни, то няма да има никакви“.

Майер Амшел Ротшилд бил потомък на древна династия Ашкенази лихвари. Богатите Еврейски династии винаги поставят герб на рода си на портата на къщата така, както правят Източните Народи. Ротшилдови поставили червен герб с шестолъчна звезда (хексаграм). В Каббала шестолъчната звезда, символизираща Небесното проявление Сатурн, обект на обожание от Финикийци и Евреи, е известна също като Печата на Соломон. Както писахме в Глава Шеста, в Каббала се разказва, че, използвайки шестолъчната звезда и тайни имена, Цар Соломон извиквал от Нисшия Астрал 72-та Демона, описани в „Шемхамфораш“ (שם המפורש), за да изпълняват неговите повели. Думите „рот шилд“ означават „червен герб/щит“ и заедно с шестолъчната звезда оттогава насам са символ и фамилно име на тази демонична Илюминатска династия от Каббалисти и Сатанисти.

 

Родословието-на-Карл-Маркс-и-династията-Ротшилд---Плоската-Земя---СТАМАТ
Родословието-на-Карл-Маркс-и-династията-Ротшилд—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Майер бил син на Шьонхе Ротшилд, по баща Лехних (1720–1756) и на Амшел Моисей Ротшилд, наричан също Аншел бен Моше Ротшилд (1710–1755), който бил син на Моисей Калман Ротшилд (1634–1735), като последният променил фамилното си име от Моше Бауер на Моше бен Калман Ротшилд. Прадядото на Моше Бауер се казвал Моисей Исаак Ротшилд, познат още като Моше Ротшилд, или Мозе цум рот.Шилд (1533–1635), а за един от неговите наследници, Елханан, се казва, че през 1577 година основал Банкерската династия, заменяйки древното лихварство с по-съвременни финансови инструменти. Прадядото на Мозе цум рот.Шилд, Юри Файбеш/Файш цу Бахарах (1450–), преместил се да живее във Франкфурт на Майн, бил най-стария представител на рода, указан в обществено достъпните генеалогични хроники.

Натан Майер Ротшилд и Хана Барент-Коен имали син Лионел Натан де Ротшилд (1808–1879), който се оженил за първата си братовчедка Шарлот де Ротшилд (1819–1884), дъщеря на чичо му Калман/Карл Майер фон Ротшилд (1788–1855).

Кръвосмешението между Лионел и Шарлот довело на бял Свят две дъщери и трима синове. Най-големият от синовете се казвал Натаниел Майер Ротшилд, 1-ви Барон Ротшилд, или наричан още Натан Майер Лорд Ротшилд (1840–1915), който се оженил за втората си братовчедка Баронеса Ема Луиза Ротшилд (1844–1935), внучка на дядо му по майчина линия Карл.

Плодът на поредното кръвосмешение бил наречен Лионел Уолтър Ротшилд, 2-ри Барон Ротшилд (1868–1937), който станал най-видния лидер на Ционистите по онова време. Лионел бил Председател на Борда на Депутатите на Британските Евреи, или Лондонския Комитет на Британските Евреи и на него била връчена небезизвестната Декларация на Балфур, обещала на Евреите Държава в Палестина – факти, които обсъдихме в Глава Пета.

Нека обобщим, изяснявайки родствената връзка на Хиршел ХаЛеви, конспиративно наречен Карл Маркс, с Илюминатската банкерска династия Ротшилд. Прадядото на Маркс по майчина линия бил по-големият брат на прадядото по бащина линия на Натаниел (Натан) Майер, Лорд Ротшилд, тоест Маркс и Натан били ТРЕТИ БРАТОВЧЕДИ! Следователно, докато Карл Маркс живеел в Лондон и в читалнята на Британския музей пишел Комунистически трактати, поръчани му от династията Ротшилд, и след това посещавал кръчмата „Червения лъв“ на улица „Арчър“ в Сохо, откъдето, заедно с другите бунтовници от Съюза на Комунистите, организирал пролетариата за кървава Световна Комунистическа революция, която да събори Монархиите, то само на няколко мили от него братовчедите му Лионел Ротшилд (депутат в периодите 1847–1868 година и 1869–1874 година) и неговият син Натаниел (депутат от 1865 до 1885 година, а след това в Камарата на Лордовете), с благороднически титли, дадени им от Свещената Римска Империя и от Обединеното Кралство, ковяли Монархически закони в Британския Парламент, като същевременно управлявали Световните финанси от Лондонското Сити, от Париж, от Франкфурт, от Виена и от Неапол. Съвременният изследовател би очаквал, че докато чете „Манифеста“ или „Капиталът“ ще срещне имената на най-мощната банкерска династия по онова време – Ротшилдови, както например в настоящата книга, но уви, никъде в тези обемисти и много трудно четими трактати няма и дума за всесилната династия и това едва ли е от неосведоменост!

Изглежда е неписано правило, както може да бъде установено от житейски опит, че, когато в една фамилия бащата бива посветен в Масонство, синовете винаги го последват – така станало и при Маркс. През 1813 година, по време на Войната на Шестата коалиция, бащата на Маркс, Хиршел ха-Леви, бил посветен в Масонство в Наполеоновата Ложа „Ханзейска звезда“ (Loge L’Étoile hanséatique) в Оснабрюк. Изпълнявайки заповедите на Ложата, след войната той приел Лютеранството, започнал да се именува Хайнрих Маркс и станал крипто-евреин, за да има възможност да се инфилтрира в Пруското нееврейско общество. Той се престорил на заинтересуван от Просвещението буржоазен либерал, тъй като бил богат и притежавал лозя около река Мозел.

Както Читателят разбира, Маркс водел двойнствен живот – пред Света се представял за беден журналист, завършил Право и Философия, пишещ политико-икономически трактати, чиято цел в живота била да строши оковите на пролетариата, поробен от хилядолетните Аристократични династии на Криптокрацията, като в същото време самият той произхождал от древен и заможен Равински род, бил Масон и трети братовчед на най-могъщата Илюминатска банкерска династия на всички времена – Ротшилд. На практика, Криптокрацията използвала Маркс, за да подкопае основите на зараждащото се Социалистическо движение, и го внедрила като свой агент в редиците й. Така агентът Масон Маркс, произлязъл от най-висшата каста на Религиозния и банкерски Елит, бил поставен от същия този Елит за Световен предводител на поробените работници, за да ги излъже, че съществува „светло Комунистическо бъдеще“, та милиони от обезправените да се превърнат в пушечно месо пред дулата на Военно-промишления комплекс.

*

„Най-добрият начин да контролираме опозицията е самите ние да я предвождаме.“

Изаскар „Изя“ Цедерблюм, известният Евреин кръволок и Масон 33ºстепен, с революционен псевдоним Ленин.

*

Маркс бил коварен Еврейски политически идеолог, който замаскирал целта на Криптокрацията да подчини Света, и следвайки наставленията на учителя си Моше (Мориц) Хес, написал, със съдействието на Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“ (Das Manifest der Kommunistischen Partei), издаден на 21-ви Февруари 1848 година, и „Капиталът. Критика на политическата икономия“ (Das Kapital: Kritik der politischen Ökonomie), Първи том издаден през 1867 година, полагайки основите на измамната псевдонаучна теория, станала известна по-късно като Марксизъм. Социализмът бил в явен подем в Западна Европа, когато се появил „Капиталът“, и точно затова Марксистите чрез измама, ловкост и много терор го подчинили и изтрили завинаги, като проповядвали, че истинските Социалисти трябва неотклонно да следват теориите на Маркс, „доразвити“ след това от друг един агент на Криптокрацията – Ленин.

Около 1770 година, Илюминатската династия Ротшилд поръчала на Йезуита крипто-евреин Вайсхаупт написването на осъвременена версия на столетните програмни документи за провеждането на Световна революция, която да събори установената от хилядолетия Монархическа Държавна структура, на мястото на която да установи Нов Световен Ред! На 1-ви Май 1776 година Вайсхаупт бил готов с Програмата и заедно с Господарите си инсталирал Масонската Ложа „Орден на Баварските Илюминати“, която имала за цел разпространяването на Революционния план за действие сред другите Масонски ложи. Седемдесет години по-късно, династията Ротшилд заповядала на крипто-евреина Хиршел Ха-Леви Маркс да доразвие Програмата на Баварските Илюминати, като вмъкне в нея нови точки, продиктувани от прогреса в Обществото и от изнамирането на нови методи за манипулирането му. Авторът смята, че ще бъде от полза да сравним Програмата на Вайсхаупт, изложена през 1776 година, с програмата за Световна Комунистическа революция, писана от 1846 година нататък.

Документите, които Баварската полиция конфискувала от лицата, свързани с „Ордена на Баварските Илюминати“, излагали съвсем ясен план за Революционни действия, който може да бъде синтезиран в следните точки:

  1. Премахване на всички Правителства във всички Държави и създаване на Единно Правителство;
  2. Премахване на правото на наследство;
  3. Премахване на частната собственост;
  4. Премахване на патриотизма и създаване на Интернационализма от вида: всички в Европа сме Европейци, а не Българи, Словаци, Немци или Италианци;
  5. Премахване на семейния живот и родовия дом, тъй като се явяват ядрото, от което произхождат всички Общества;
  6. Премахване на всички съществуващи и установени Религии и налагане върху Човечеството на Луциферианската идеология на Тоталитаризма.

Програмата, изложена в „Манифест на Комунистическата партия“ от Карл Маркс, Фридрих Енгелс, издаден през 1848 година, е следната:

  1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на Държавните разходи.
  2. Висок прогресивен данък.
  3. Премахване правото на наследство.
  4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.
  5. Централизация на кредита в ръцете на Държавата, чрез една Национална банка с Държавен капитал и изключителен монопол.
  6. Централизация на целия транспорт в ръцете на Държавата.
  7. Увеличаване броя на Държавните фабрики, средства за производство, пригодяване за обработване и подобрение на земите по общ план.
  8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за Земеделието.
  9. Съединение на Земеделието с Индустрията, въздействие за постепенно преодоляване на противоположността между града и селото.
  10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Съединяване на възпитанието с материалното производство и т.н.

Може би Читателят би очаквал, че Програмата на Вайсхаупт е по-крайна, но както вижда Комунистическият манифест твърде много я изпреварва като, освен точките на Баварските Илюминати, включва също и пълното разбиване на семейната клетка, посредством задължителната Образователна индоктринация на децата, достигаща днес до невероятно абсурдна продължителност, понякога 20 години, Държавен монопол върху Икономиката и паричното предлагане, както и задължителна трудова повинност за плебса, тоест, за всички онези, които не са от Висшата каста. Това сравнение много изразително показва немислимата за обикновения цивилизован свързаност на Комунизма с Масонството, както и последователността на развитие във времето на Илюминатския план за поробване на Човечеството. Поради твърде мощната масмултимедийна пропаганда, която е установила пълно невежество в онези, които й вярват безпрекословно, авторът би дал още едно неопровержимо доказателство, че планът за Световна Комунистическа революция е спуснат от Тайната Ложа на Илюминатите, за да бъде осъществен от Масонството.

В Архивите на Конгресната Библиотека на САЩ можем да открием редица документи, доказващи, че на най-висше ръководно ниво е известна връзката на Комунизма с Масонството. Такъв документ е и „Единадесетият доклад от 1953 година на Разследваща Комисия по Образованието към Сената в Калифорния“. На стр. 168 и 170 от него можем да прочетем:

„Тъй като много интелигентни лица, дори и на високи официални постове, изглежда, че не са се запознали с истинската същност и важност на Комунизма, може би е уместно да дадем накратко някои наистина информативни и автентични данни за него.

Комунизмът и Русия в никакъв случай не са синоними. Русия просто заема злополучното положение, ставайки първата жертва на Комунизма. Комунизмът е синоним на Световната революция и се стреми да унищожи всички Нации, което включва премахване на патриотизма, религията, брака, семейството, частната собственост и всички политически и граждански свободи, като установи Световна диктатура на така наречения пролетариат, който представлява автократична самопровъзгласила се диктатура на малка група самовъзпроизвеждащи се революционери. (Виж Доклад № 2290, Камара на представителите, 71-ви Конгрес, трета сесия)

Така нареченият съвременен Комунизъм, очевидно, е същият двуличен и смъртоносен Световен Заговор за унищожаване на Цивилизацията, създаден от тайния „Орден на Илюминатите в Бавария“ на 1-ви Май 1776 година, който надигаше посивяла глава в колониите ни в критични периоди преди приемането на Федералната Конституция. (Виж „Световната революция“ от Неста Уебстър.) Световният революционен заговор изглежда е бил толкова добре организиран, че да бъде непрекъсваем и винаги в готовност да се възползва от всяка появила се или създадена от конспираторите възможност. В тази връзка е важно да се отбележи, че още през 1783 година, когато се появили неизпълнени условия и неудовлетвореност в някои части на Американските колонии, всред Колониалната армия бил разпространен подривен анонимен призив, за да предизвика недоволство и бунт. Джордж Вашингтон веднага събрал Армията и, обръщайки се към нея, използвал този многозначителен език:

Боже мой, какво може да има предвид този писател, като препоръчва такива мерки. Може ли да е приятел на Армията? Може ли да е приятел на тази страна? Той по-скоро е коварен враг, някакъв пратеник, може би от Ню Йорк, планиращ разрухата и на двете, сеещ семената на раздор и разделение между гражданските и военните сили на континента? И как оценява той нашия разум, когато препоръчва мерки, и в двата случая, неприложими по своя характер.“ („Животът на Джордж Вашингтон“ от Джон Маршал, том IV, стр. 86-87)

Очевидно е, че Вашингтон вярвал, че тогавашният център на Тайния заговор, що се отнася до тази страна, бил разположен в Ню Йорк, и почувствал, че е негово задължение да направи такава пряка алюзия. Дали центърът на този заговор, що се отнася до тази страна, продължава да използва и до момента Ню Йорк за база, много очевидно е, че го използва, тъй като в последно време Ню Йорк бе, и сега продължава да бъде, централна арена на Комунистическите дейности в тази страна. Всъщност, по-голямата част от днешната литература в полза на Комунизма, изглежда, произхожда от Ню Йорк, издателското място на „Дейли уъркър“ (Daily Worker), който описва себе си като „Централен орган” на Комунистическата партия, САЩ (част от Комунистическия Интернационал)“.

Признаването на 1-ви Май 1776 година за начална дата на Световната революционна конспирация не е трудно да се разбере, когато се осъзнае, че Първи Май, дори в наше време, често се отбелязва с бунтове и кръвопролития в Световен мащаб.

Едва през 1847 или 1848 година Комунистическите конспиратори, които дотогава действали тайно, излезли на открито с Манифеста на Комунистическата Партия, от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, смело обявявайки се практически срещу всичко, върху което е основана Цивилизацията – Бога, религията, семейството, индивидуалната свобода и така нататък – в заключителния параграф на манифеста се казва:

Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен Обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред Комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят, освен своите окови. А ще спечелят цял Свят. Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

При издаването на този манифест Комунистическите конспиратори очевидно вярвали, че е дошло времето, когато с помощта на невежите жертви може да бъде осъществен преврат в Световен мащаб, но по онова време нямало достатъчно невежи жертви и очакваният преврат се провалил.

В резултат на това, Комунистическите конспиратори замислили план, за бъдещето, за попълване редиците на отдавна създадения Таен Заговор, съществуващ от 1-ви Май 1776 година, с жертви сред невежите от всички Народи, посредством неотслабваща медийна кампания. И в опит да прикрият от погледа Тайната двулична конспирация, съществуваща от 1-ви Май 1776 година, било решено, че в подобни публични изяви, за дата на създаването на Комунизма трябва да бъде официално съобщаван Манифестът от 1848 година, а за негов автор невярно да бъде разгласяван Карл Маркс.“

Осъзнавайки Световния мащаб на плана за срутване на всички Общества, ни става пределно ясно, че той никак не би могъл да се осъществи само с голи ръце, а, както ще видим по-нататък, се нуждае от крупно финансиране и от участието на Военно-промишления комплекс. Също така, съвсем очевидно е, че Комунистическите заговори не биха могли да успеят без покровителството на Тайните служби, чиито агенти да ги ги ръководят в насоката, определена от Илюминатите!

През 1843 година, Маркс се оженил за високообразованата Баронеса Йохана Берта Джули Джени фон Вестфален (1814–1881). Тя произхождала от много богата Пруска фамилия. Баща й, Йохан Лудвиг фон Вестфален (1770–1842), по линия на майка си, Джени фон Вестфален (1742–1811), по баща Уишърт от Питъроу, бил родственик на много Шотландски и Европейски Аристократични и Кралски династии. Баща на Джени бил Много преподобният Д-р Джордж Уишърт (1703–1785), Игумен на Енорията Трон в Единбърг, Председател на Общото събрание на Шотландската Църква, Капелан на Краля на Англия и Декан на Кралския параклис. Бащата на Джордж, Уилям Уишърт (1660–1729), както и неговия баща със същото име, бил Игумен на Енорията Трон, Директор на Единбъргския Университет и Председател на Общото събрание на Шотландската Църква. Уилям бил пра-правнук на Уилям Дъглас, 9-ти Граф на Ангъс (1533–1591), яростният поддръжник на Кралица Мери І-ва Стюарт на Шотландия (1542–1587), който я придружавал във всички битки. През дълга поредица от Графове, Уилям Дъглас бил пра-пра-правнук и пряк наследник на Шотладските Крале: Робърт III-ти Стюарт (1337–1406), баща му – Робърт II-ри Стюарт (1316–1390), основателят на династията Стюарт, чийто дядо бил Робърт I-ви Брус, Roibert a Briuis (1306–1329), от вековен владетелски род, един от най-могъщите Шотландски Крале и основател на Кралския Клан Дъ Брус.

Дядото на Йохана, Християн Филип фон Вестфален (1724–1792), бил Личен таен секретар и Началник щаб на Принц Генерал-фелдмаршал Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел по време на Седемгодишната война, а пък Крал Джордж ІІІ-ти го наградил с орден и го произвел в чин Генерален адютант от пехотата.

Зетът на Маркс и брат на Йохана, Фердинанд фон Вестфален (1799–1876), бил един от най-видните Пруски реакционери на своето време. От 1826 до 1830 година той бил Окръжен Администратор на Битбург, от 1830 година бил член на Правителствения съвет на Правителството на Ерфурт, осем години по-късно станал Старши съветник и Началник на Отдела на вътрешните работи на Правителството в Трир, а през 1843 година – Вицепрезидент на Правителството в Легнишки окръг. През 1844 година бил назначен за Вицепрезидент на Правителството в Шчечин, а през 1849 година – за Президент на Легнишки окръг.

След Германската Мартенска революция от 1848–1849 година и изненадващата смърт на Министър-президента Граф фон Бранденбург, по предложение на Генерал фон Герлах, Крал Фридрих Вилхелм IV-ти назначил фон Вестфален за Министър на вътрешните работи (1850–1858) и за Министър на земеделието. Фердинанд възстановил провинциалните имоти на Аристокрацията, отнети през революционната 1848 година и дадени на разпореждане на провинциалните събрания. Това било в нарушение на Конституцията, но той, посредством Меморандума от 16-ти Януари 1852 година, задушил всякава по-нататъшна обществена дискусия, касаеща този произвол. Още при първата му аудиенция Крал Фридрих Вилхелм IV-ти обсипал Фердинанд фон Вестфален с похвали: „Вие сте толкова отличен, колкото никога не бих очаквал“.

Фердинанд създал и управлявал огромна шпионска мрежа както в Прусия, така и в цяла Европа, следяща всички революционери, размирници, дисиденти и неблагонадеждни. Шпионската му мрежа наблюдавала, не само враговете, но и приятелите, в това число влизал дори престолонаследника Принц Вилхелм, тъй като си позволил да критикува Кримската война.

Да, и след като Читателят вече знае какъв бил братът на съпругата на Карл Маркс, как въобще може да си въобрази, че най-свирепият защитник на Кралството и най-брутален реакционер, който имал под свое разпореждане цялата власт, за да запази и поддържа с всички сили и средства Монархическото Държавно управление и лично Краля и Аристокрацията, би позволил на съпруга на сестра си да напише най-известния Комунистически трактат – „Капиталът“, и да създаде и оглави Интернационалния Комунизъм, имащ за единствена цел да събори Монархическия строй и да премахне и да убие всички Крале и Аристократи!?

Отговорът на тази дилема е логически самоналагащ се и много близък до житейския опит. Всъщност, Карл Маркс, бидейки наемник на Криптокрацията, който подкопавал основите на Социалистическото движение, за да го завладее отвътре и да подмами милиони невежи жертви да отдадат живота си в Комунистическите революции и войни, едновременно с това бил закрилян от мощния инструментариум на управлението и трябвало да докладва на зет си своите агентурни успехи. Ето, такава е истината за измамилия Света с Комунистическите си лъжи Карл Маркс: наследник на древна  пребогата Равинска династия, трети братовчед на най-богатата Илюминатска династия – Ротшилд, и агент на Министъра на вътрешните работи в Монархическа Прусия!

В книгата си „Пруският правителствен агент Карл Маркс: Как зетът на Пруския Министър на вътрешните работи Фердинанд фон Вестфален станал известният теоретик на Социализма“ (Der preußische Regierungsagent Karl Marx: Wie der Schwager des preußischen Innenministers Ferdinand von Westphalen der berühmte Theoretiker des Sozialismus wurde) Волфганг Валднер предлага достатъчно доказателства, че още преди да получи инструкциите да напише „Капиталът“, Маркс бил полицейски шпионин на Пруския режим. А, както всички знаем: веднъж шпионин – завинаги шпионин, веднъж комунист – завинаги комунист!

Но знаем ли ние какво в действителност представлява Комунизма? Опирайки се на хилядолетната мъдрост, ние осъзнаваме, че всяка идеология има собствени символи, в които е въплътена същността й и са кодифицирани целите й, и, ако ги раздагадаем, завинаги ще разкрием нейните тайни.

Значението на Червената петолъчна звезда е дълбоко Окултно и многопластово. Траекторията, която светлинното проявление, наречено „планета“ Венера описва върху Небосвода представлява пентаграм. Тази блуждаеща звезда била известна от хилядолетия като Зорница и Вечерница. Нейният образ постоянно се появява в Древните Мистерии, в Окултната литература и в Библията с името Луцифер или Фосфорус. Името подвеждащо е превеждано като „Носещият Светлина“ и е използвано за обозначаване на отцепниците и разколниците в Божествения Свят, тоест Демоните, или иначе казано Трансценденталните сили, противодействащи на Единението и Монадата. През вековете червеният пентаграм, без значение обърнат или не, бил използван в Древните Мистерии, Магьосничеството, Каббала, Масонството и Сатанизма, представяйки символично Бафомет, Самаел Лилит, Молох, Астарта, Ащарот и други Демонични същности от Нисшия Астрал.

От ХVІІІ-ти век насам, Зорницата добила допълнително вложени тълкувания, като Новата Зора на Новия ден или Новия Световен Ред, или Новата революция, което означава поредното завъртане на реда в Небесата. В образа на Вечерницата, Венера присвоява символичното значение на пролятата кръв на невежите, пожертвани в пламъците на революциите и войните, и предвещава смъртта, олицетворявана от нощта. Пламтящата червена петолъчка носи символизма на опожаряващата и унищожаваща мощ на революционните метежи, които убиват милиони Човеци и сриват до основи Обществените структури.

Символичните значения на кръстосаните сърп и чук също са много древни и многопластови. В Европейската религиозна символика чукът е свързан с агресивната мъжка сила, разрушението и унищожението, както е при изобразяването на боговете Тор, Вулкан, Хефест и Сварог. В Източните митологии той е символ на разрушителния триумф на силите на злото. В Масонството чукът се изобразява заедно с длетото, като символизира непоколебима енергична изява, а длетото – ясно определената цел.

В много Религии образът на смъртта, или божествата, носещи смъртта, са представяни с коса, сърп или лък. Алюзията на Мрачния жътвар е твърде разпространена в Католицизма, където снопите представляват Човешките Души, а времето на жътвата се отъждествява със Страшния съд. И тъй като сърпът е много по-древен инструмент от по-късно изобретената коса, то той е изначално свързван със смъртта и такова е неговото символно значение през ранното Средновековие. Богинята Морана (Мора, Мара) от Славянския и Скандинавски пантеон, символизираща зимата и смъртта, също е изобразявана със сърп. В Източните религии богинята на смъртта Кали държи сърп в лявата си ръка.

Следователно, Окултното значение на Комунистическия символ: Пламтящ червен пентаграм, съдържащ сърп и чук, е следното: Световна Тирания, наречена Нов Световен Ред, осъществявана на основата на Древните Мистерии, Луциферианството и Сатанизма, и служеща на демоничните същности от Нисшия Астрал, която се изгражда, посредством пожертването на милиарди излъгани невежи Човеци, или ожънати Души, чиито унищожени в пламъците на революциите и войните домове, безмерни страдания и морета от кръв служат като отплата за Световната власт на Илюминатите, дадена им от демоничните същности!

В тайните си дневници, водени от 1917 до 1922 година, но издадени чак през 1997 година (Мои заметки (сборник) — Юрий Готье), Руският и Съветски Историк Академик Юрий Готие (1873–1943) добавя нова интерпретация на Комунистическите знаци, пишейки: „В продължение на няколко дни, положението в Москва се обостри: Как ще свърши това? Отговорът ще да е в думите чук, сърп“, прочетени обратно!“

На Руски език  думите „молот, серп“  прочетени слято отдясно наляво образуват думата „престолом“. Ето, как Академик Готие разкрива нов смисъл в многопластовата символика: скритото значение на поставянето на сърп и чук върху червената петолъчка е, че Партията на Болшевиките, създадена и оглавена от Ашкенази Евреите Хазари, ще седне на престола на Русия и ще обяви диктатура, което все още не е било видно веднага след революцията. Иначе казано, Хазарите отмъстили на Варягите (Руси), разбили Хазарския Каганат през ХІ-ти век, като завладяли Руската Империя отвътре и скришом, посредством Комунистически преврат!

Още от ХІХ-ти век насам, Комунистическите партии лъжат Народите относно значението на знаците и символите, които използват, разпространявайки навсякъде, че червеният пентаграм „символизира петте континента на Земята или международната солидарност на работниците“, а сърпът и чукът „символизират съответно селячеството и градския (и в друг смисъл работещ в индустрията, заводите, промишлен) пролетариат, а изобразени заедно подчертават единството на земеделците и работниците“ (цитат от Уикипедия).

Ако това е вярно, в такъв случай, бихме попитали многознайковците от Уикипедия и от другите казионни справочници, издавани от ПРЕСАТА, владяна от Криптокрацията, дали червените петолъчки в емблемите и знамената на Аризона, Вашингтон, Окръг Колумбия, Калифорния, Мейн, Панама, Алжир, Джибути, Нова Зеландия, Тунис и Северен Кипър също символизират международната солидарност на пролетариата за изграждането на Световен Комунизъм? Символите, представящи политическите субекти при международните отношения, са твърдо установени универсални знаци и не биха могли да означават тук – едно, а там – друго. Символите са унифицирани и безпроблемно разпознаваеми и разбираеми навсякъде, но естествено само от онези, които владеят Окултното им, или иначе казано скрито значение, защото, както казвал Конфуций:

Знаците и символите управляват Света, а не думите или законите“.

А, пък, относно сърпа и чука, Читателят ще бъде заинтригуван, когато види тяхното присъствие върху герба и знамето на Австрия. И там ли те означават единство на работниците и селяните (о, прощавайте, тази дума вече не е „политически коректна“) за изграждането на Комунизма?!

При все това, ако търсещият се отдаде на дирене и навлезе по-дълбоко в скритите знания, той би открил, че колкото и невероятно да е, то все пак всичко това е вярно…

 

Значение-на-Комунистическата-пламтяща-червена-петолъчка,-със-сърп-и-чук---Плоската-Земя---СТАМАТ
Значение-на-Комунистическата-пламтяща-червена-петолъчка,-със-сърп-и-чук—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Без да може да разбере по какъвто и да е начин за родствената връзка на Маркс с династията Ротшилд, тъй като не е имал достъп до генеалогичните хроники, както настоящият автор, Бакунин бил първият, който изказал на глас съмненията си, доказани по-късно.

Революционерът Михаил Александрович Бакунин (1814–1876), един от основателите на Анархизма и Народничеството и критик на Държавния Социализъм, бил член на Първия Интернационал и съперник на Маркс. Ето, какво написал той през 1869 година в „Изповед на вярата на един Руски социалдемократ, предшествана от проучване върху Германските Евреи“ (Profession de foi d’un démocrate socialiste russe précédé d’une étude sur les juifs allemands):

Този Свят, сега, поне в по-голямата си част, е на разположение на Маркс, от една страна, и на Ротшилд, от друга. Това може да изглежда странно. Какво общо може да има между Социализма и водещата банка? Въпросът е, че Авторитарният социализъм, тоест Марксисткият комунизъм, изисква силна централизация на Държавата. И там, където има централизация на Държавата, по необходимост трябва да има и Централна банка, а където такава банка съществува, там ще откриете паразитната Еврейска нация, спекулираща с труда на Народа.

В следващите цитати от публикации на Карл Маркс, той недвусмислено заявява, че Евреите и Юдаизмът са неделими от парите и Банковата система, нещо повече, че Капиталът Е Еврейската Религия:

 

 „Евреинът се еманципира по Еврейски начин, не само чрез придобиване на финансова сила, но и защото чрез него и вън от него парите се превърнаха в Световна сила, а практичният Еврейски дух се превърна в практичния дух на Християнските Народи. Само-еманципирането на Евреите стигна толкова далеч, че Християните станаха Евреи. Да, практическото господство на Юдаизма над Християнския Свят достигна своя нормален недвусмислен израз в Северна Америка.“

*

„Каква е реалната основа на Еврейската Религия? Практическата нужда, егоизмът. Богът на практическата нужда и егоизма са парите. Парите са ревнивия бог на Израил, пред когото никой друг бог не може да устои. Парите обезценяват всички богове на Човеците и ги превръщат в стоки. Богът на Евреите се превърна в бог на Вселената. Истинският бог на Евреите са парите. Техният бог е само една измислена полица.“

*

„Следователно, в Юдаизма ние разпознаваме един общоприсъстващ антисоциален елемент, който бе издигнат до сегашния си връх от историческото развитие, в което Евреите с готовност помогнаха, а сега той трябва по необходимост да се саморазпусне. В крайното си значение, еманципацията на Евреите е еманципация на Човечеството от Юдаизма.“

*

 

И така, крипто-евреинът Масон Маркс, произхождащ от Равински династии, бил нает от своите братовчеди Ротшилдови, за да кодифицира идеологията на Световния Комунизъм, чиято цел е да разедини Човечеството и да измами индивидите по начина, указан в Протокол №VІ на Ционските Мъдреци:

Тайният смисъл на пропагандата на Икономическите теории.

За да не могат гойим преждевременно да забележат истинската материя на нещата, ние ще я прикрием уж като стремеж да послужи на работническата класа и на великите икономически принципи, за които нашите икономически теории водят дейна пропаганда.

В хода на настоящата глава, ние доказахме, че владеещата финансите на Света Илюминатска Еврейска банкерска Олигархия, видимо оглавявана от династията Ротшилд, била родствено свързана от векове с бъдещите Комунистически идеолози, на които, когато дошло времето за изпълнение на тази определена стъпка от „Великото Дело през Вековете“, поръчала да напишат съчиненията, подмамващи Човеците и Народите да повярват в „светлото Комунистическо бъдеще“, за да се избиват в революции и войни, подклаждани от самите Илюминати, посредством измислените от Хазарите-Евреи-Комунисти Идеологически и Политико-икономически теории, въздигащи като единствен метод за постигането на крайните си цели така наречената „класова борба“.

Авторът би искал да изложи някои самоналагащи се заключения. Основен стълб в Марксистката теория е „класовата борба“, дефинирана по следния начин: „политическото напрежение и икономическия антагонизъм, породен от съществуващите условия на Социално-икономическа неравнопоставеност и конкуренция между класите“. Ожесточената и крайна класова борба, като основно средство за постигане на радикални промени в икономическото статукво и цялостното разрушаване на политическото устройство на Буржоазното общество, е неотменим догматичен принцип на Марксизма-Ленинизма.

Ясно поставената цел на Комунизма е едно „безкласово общество“, с една-единствена Обществена прослойка, съставена от Комунистическата бюроктарична номенклатура, Общество без частна собственост и право на унаследяване, като в по-късен етап се премине към отпадане на паричните разплащателни средства, а накрая се срутят и Държавните граници. Както знаем, това са и основните характеристики на Новия Световен Ред: една прослойка от около двехиляди най-висши Илюминати, владееща абсолютно всичко, отпадане на веществените парични средства и замяната им с програма в микрочип, отпадане на границите между Държавите и Единно Световно Правителство!

За постигането на целите си, Комунистическите партии навсякъде по Света са предоставяли на така наречения „пролетариат“, тоест невежите бедни работници, винаги едно-единствено средство: „класовата борба“, използваща почти изключително методите на въоръжените революции, въстанията, метежите и превратите! През 1847 година, Масонът Маркс измислил термина „лумпенпролетариат“, дословно превеждан като „парцаливи дрипльовци, не притежаващи собственост, а преживяващи от случайни доходи“, или още като „Социална измет“, „класа, отхвърлена от всички други класи“, или „безделници“, който термин впоследствие добива кратката форма „пролетариат“. На безимотния и безпаричен лумпенпролетариат Масонът Евреин Маркс вменява „историческото задължение“ да въстане и с оръжие в ръка да събори властващите от осем хиляди години Аристократични династии!

Пред погледа на логически мислещия Човек, обаче, веднага изниква едно непреодолимо противоречие, а именно: от една страна, всички знаем, че средствата за производство, включително и Военно-промишления комплекс, са в ръцете на едрия Капитал, като в същото време разплащателните средства се емитират от Интернационалния Банков Тръст от ХІХ-ти век насам. От друга страна, за да има възможност пролетариатът да провежда „въоръжена класова борба“, подпалвайки революции, вдигайки въстания и извършвайки метежи и преврати, той трябва да има на разположение огромни количества модерно въоръжение. След като средствата за производство и разплащателните средства са в ръцете на „класовия враг“, как пролетариатът ще се сдобие с въоръжение, за да победи твърде комплексната и мощна военна машина на Капитала?!

Отговорът е невероятно прост: няма никакъв друг начин пролетариатът да си осигури оръжие за „класовата борба“, освен ако самият негов „класов враг“ доброволно не му предостави въоръжението и то напълно безплатно, тъй като работниците не печатат пари и няма как да заплатят стотици милиони и милиарди за въоръжение. Ето, че достигнахме до на пръв поглед неразрешима за разгадаване главоблъсканица и въпросът, налагащ се от само себе си, гласи:

Кой финансира Комунистическите революции и терористичните организации?

А отговорът е пределно ясен: тъй като войната е най-скъпото мероприятие на Света и бедните работници не биха могли дори след милион години да съберат достатъчно пари за собственото си въоръжаване, то Банкерските династии трябва да емитират паричните средства, с които да се закупи за революциите оръжие, произвеждано в заводите, притежавани от едрия Капитал, който естествено знае за какво ще бъде използвано то! Тези изводи са ясни като бял ден! И авторът десетилетия наред не може да се начуди на уж „образовани“ люде, които наричат това стройно и логически издържано доказателство „теория на конспирацията“!

Не, „образовани“ люде, това не е някаква „конспиративна теория“, а е самата истина: Интернационалният Банков Картел, който финансира всички войни, без значение къде и срещу кого се водят, по същият начин, винаги е финансирал и ще продължава да финансира всички революции, метежи и терористични организации, тъй като той емитира разплащателните средства и владее механизмите за трансфера им до всяка една точка на Земята!

Второто самоналагащо се заключение от „класовата борба“ е, че революциите никъде в никоя Държава не са донесли „свобода, равенство, братство“, тъй като те са извършвани от демоничните сили на Световния Заговор, с единствената цел да затегнат още повече робските синджири, та да не могат нивга да се отърват Човеците от тях! Нещо повече, всяка една революция постепенно в развитието си е убивала първоначалните си фиктивни предводители, „изяждала е своите деца“, като в крайния етап е предоставяла цялата власт в ръцете на вначалото съвсем неизвестни тъмни задкулисно действащи лица, които естествено са подставени марионетки на Банкерските династии и Криптокрацията.

 

 

Тема LХІV-та:

Еврейската Октомврийска Социалистическа Революция и Сектата на скопците

 

*

„Класите и расите, които са твърде слаби, за да овладеят новите условия на живот, трябва да отстъпят… Те трябва да загинат в революционния холокост.

Из „Народен вестник на Маркс“ от 16-ти Април 1856 година, публикувано в „Журнал за История на идеите“ през 1981 година.

*

Главната мисия на всички други раси и Народи, големи и малки, е да загинат в революционния холокост.

Из публикация на Карл Маркс в „Нов Рейнски вестник“ от Януари 1849 година.

*

 

Уилям Джеймс Гай Кар (1895–1959) бил роден в Англия, но служил в Канадските Военноморски сили. През Първата Световна война той бил Офицер по навигацията на подводници под командването на Адмирал С.С.Хол. По време на Втората Световна война, Гай Кар бил Офицер от морския контрол на „Св. Лорънс“, Щабен офицер по операциите в Шелбърн, Нова Скотия, после Старши военноморски офицер в Гус Бей, Лабрадор, а след това и Щабен офицер на Командира на ескадра Комодор Реджиналд У. Брок.

Още през 1931 година, Комодор Кар започнал да прави конференции в различни Канадски клубове, на които разяснявал Световния Заговор. По-късно, вследствие на 35-годишните си разследвания, той написал две от най-значимите книги в свободната Историография: „Пешки в Играта“ (Pawns in the Game) от 1954 година, която днес може да бъде свалена от Интернет само в ревизираното от агенти на Тайните служби издание от 1958 година, и посмъртно издаваната от сина му „Червена мъгла над Америка“ (The Red Fog over America).

След отпечатването на първата му книга, Комодор Кар загинал при много загадъчни обстоятелства: колата му била избутана от пътното платно и потънала в езерото Онтарио. Години след убийството на Кар, починал неговият печатар и приятел, оставяйки предсмъртно писмо, описващо неизвестния живот на писателя, който бил също и Офицер от Канадското разузнаване. През Втората Световна война, работейки като охрана на Министър-председателя на Канада Уилям Макензи Кинг, Гай Кар присъствал на всичките Конференции на Голямата четворка (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), проведени в Потсдам, Техеран, Ялта и другаде. По време на Конференциите, негово задължение било да прочита секретната документация и така получил познание от първа ръка за Тайния Световен Заговор, който описал в „Пешки в Играта“. Многократно Гай Кар се опитвал да отпечата книгата, но издателствата не искали и да чуят за нея. Няколкото печатници, които посмяли да започнат да я печатат били затворени веднага и извадени от бизнеса завинаги. Най-накрая, един от печатарите станал негов приятел, използвал солидни тайни връзки и така Първото издание видяло бял Свят през 1954 година.

За съжаление, обаче, въпреки че Гай Кар ни е оставил много ценна информация, понеже, поради високата си длъжност в Разузнавателните служби, имал достъп до строго секретни и неоценими по важност документи, посочващи и доказващи връзките в Световния Заговор в по-ново време, той, по същият начин както и Калифорнийската Сенатска Комисия по Образованието, не разкрил корените на Злото и не могъл да разбере, че то произхожда от най-дълбока Древност, а не го е създал обикновеният Професор по Право Вайсхаупт по поръчка на Ротшилдови. Така, Кар приписал създаването на Световния Заговор на обикновената Масонска Ложа „Орден на Баварските Илюминати“, вместо на управляващото Света от хилядолетия Висше Окултно Общество без име, наричано от някои изследователи Тайна Ложа на Илюминатите, а от други Криптокрацията.

Все пак, в книгите си Гай Кар обнародвал безценни документи, насочващи дръзките изследователи да задълбочат знанията си. Такъв документ е и писмото по-долу, което, след издаването на книгата „Пешки в Играта“, било скрито от управителите на Библиотеката на Британския музей в Лондон, където се съхранява, за да не могат заинтересуваните от него да го представят като доказателство в масмедиите.

В това писмо от 15-ти Август 1871 година до Суверенния Глава по Политическата Дейност на Вселенското Масонство и Велик Майстор на Великия Ориент на Италия Джузепе Мацини Върховният Понтиф (Жрец) на Вселенското Масонство Генерал Албърт Пайк изложил плана за действие на древната Тайна Ложа на Илюминатите, пишейки, че след Третата Световна война, онези, които се стремят към неоспоримо Световно господство, ще провокират най-големия Социален катаклизъм в Историята:

„Първата Световна война трябва да се предизвика, за да се осигури възможност на Илюминатите да свалят властта на Царете в Русия и да превърнат тази страна в крепост на Атеистичния Комунизъм. Разногласията между Британската и Германската Империи, провокирани от агентурата на Илюминатите, ще бъдат използвани за подклаждане на войната. В края на войната, Комунизмът ще бъде построен и използван, за да унищожи другите Правителства и за да отслаби Религиите.

Втората Световна война трябва да се подбуди, като се възползваме от конфликта между Фашистите и политическите Ционисти. Тази война трябва да избухне, за да бъде унищожен Нацизма, а политическият Ционизъм да е достатъчно силен, за да създаде суверенна Държава Израел в Палестина. По време на Втората Световна война, Интернационалният Комунизъм трябва да стане достатъчно мощен, за да балансира Християнския Свят, който след това ще бъде възпиран и държан под контрол до момента, когато ще ни бъде необходим за последния Обществен катаклизъм.

Третата Световна война трябва да се подкладе, като се възползваме от създадения от агентурата на Илюминатите конфликт между политическите Ционисти и водачите на Ислямския Свят. Войната трябва да бъде дирижирана по такъв начин, че Ислямът и политическият Ционизъм да се унищожат взаимно. Междувременно другите Нации, още веднъж разделени от този проблем, ще бъдат принудени да се сражават до пълно физическо, морално, Духовно и икономическо изтощение…

Ние ще развихрим Нихилистите и Атеистите и ще провокираме страшен Социален катаклизъм, който с целия си ужас ясно ще покаже на Народите въздействието на абсолютния Атеизъм, източника на диващината и на най-кървавите размирици.

След това, гражданите, принудени да се защитят от Световното малцинство от революционери, ще изтребят навсякъде тези рушители на Цивилизацията, а разочарованото от Християнството мнозинство, чийто деистичен Дух от този момент нататък ще бъде без насока, нетърпеливо очакващо нов идеал, но без да знае на какво да отдаде своето обожание, ще приеме истинската светлина, посредством Всемирната манифестация на чистото учение на Луцифер, което най-сетне ще бъде разкрито пред Обществения поглед, едно проявление, което ще възникне от общото реакционно движение, последвало унищожаването на Християнството и Атеизма, и двете победени и изкоренени по едно и също време.

Както виждаме, Върховният Понтиф на Масонството Генерал Албърт Пайк ясно излага плана на Криптокрацията: Атеистичният Комунизъм, подпомогнат от разпалената от Западните Империи война, да унищожи Християнската Руска Империя, за да я превърне в бастион за износ на революции, които да отслабят и разрушат другите Религии и Държави, за да бъде построен Новия Световен Ред от Ашкенази-Евреите-Хазари в името на Луциферианството и под диктовката на Нисшия Астрал.

Комунизмът винаги е бил крайно чужд на селските стопани и те никога не са го подкрепяли и затова, за да ги успокоят, проповедниците му още от ХІХ-ти век разпространявали лъжата, че той първо щял „да победи“ в промишлено силноразвитите Държави, където работниците били най-много, по причина, че уж „движеща сила на революциите бил пролетариатът“. Обаче, точно обратното на цялата умела и хитра пропаганда, разпръсквана от първите професонални революционери, Комунистическите режими чрез преврати бяха установени вначалото в отслабената от войната Русия и в много бедната Монголия, тъй като тези страни представлявали първите запланувани жертви на Хазарите, а чак след това, посредством износ на революции, и в опустошените от Съветската армия Източноевропейски Държави и Китай.

Може би най-ясно изразеният и последователен аспект от Марксистката идеология е изключителната и крайна омраза към последния бастион на Християнската цивилизация – Русия. Маркс и Енгелс се отнасяли към Руснаците и към всички останали Славянски Народи като към варвари, наричайки ги „völkerabfall“, което означава „Народ от боклуци“, или „измет“. В Кьолн, Маркс издавал „Нов Рейнски вестник“ (Neue Rheinische Zeitung), от страниците на който всячески се опитвал да подпали война срещу Русия. Читателят, вникнал в същността на Истините, изложени в настоящата книга, със сигурност разбира, че русофобията на Маркс се корени в неговото Хазарско потекло, дало основа на стремежа му да унищожи Руската Държава, разбила Хазарския Каганат векове преди това.

Болшевишката партия се опитвала да прикрие факта, че основоположниците на Марксизма били крайни русофоби и славянофоби, но, бидейки самата тя съставена почти изцяло от Хазари, провеждала постоянна кампания на тотален геноцид спрямо Руския Народ. Нейните Еврейски Масонски „вождове крипто-евреинът Ленин, посветен в Ложата „Изкуство и работа“ (Art et Travail), в Ложата „Б’ней Б’рит“ (B’nai B’rith) и в други Ложи, Лев Троцки (Лейба Давидович Бронщайн), повдигнат в 97°степен Глава на юрисдикцията на Великата Ложа на Страната от Древния и първи устав Мемфис-Мицраим, Григорий Зиновиев (Хирш Апфелбаум), посветен в Ложата „Б’ней Б’рит“, Карл Ра́дек (Карол Собелсо́н), посветен в Ложата „Б’ней Б’рит“, Яков Свердлов, посветен в Ложата „Б’ней Б’рит“, както и всичките останали Болшевики Ашкенази Евреи, тоест Хазари, в демоничната си омраза избили десетки милиони Руснаци и Славяни и изтезавали с ужасни мъчения старци, жени и деца.

Декабристкият опит за преврат от 1825 година, както писахме в Тема LХІ-ва, целящ премахването на Монархизма и установяването на Масонска Република в Русия, бил финансиран от Ашкенази Еврейския банкер Абрам Израилевич Перетц. Но Хазарите претърпяли неуспех, тъй като не успяли да предвидят, че Християнството и Царизмът били изключително силни в Русия и, в продължение на почти цял век, трябвало да хвърлят много сили, подкопавайки ги скришом и потайно, за да ги отслабят завинаги. Болшевишката партия, както и всички останали Комунистически, революционни или терористични организации, била основана от професионални революционери-масони, което означава, че тези функционери не работели за своята прехрана, а получавали наготово пари от Криптокрацията, посредством подставени организации или Масонски Ложи, или на ръка на тайни явки, или по тайни сметки в банки. По този начин се финансират всички революционни и терористични организации и до сега.

Без да се впуска в прекомерни подробности, авторът би желал накратко да опише как били финансирани Комунистическите революции в Русия. За Революцията от 1905 година „Фабианското Общество“ в Лондон изпратило на Болшевишката партия огромни суми, а много от Фабианците дали собствени средства. Известният Американски сапунен магнат Джозеф Фелс, например, лично изпратил милиони. В книгата си „Създанието от остров Джекил“, Джордж Едуард Грифин пише за „Фабианското Общество“ следното:

Фабианците първоначално били Елитарна група интелектуалци [Аристократи и банкери – Бел. прев.], които създали полу-тайно общество с цел да установят Социализма в Света. Докато Комунистите искали бързо да наложат Социализма чрез насилие и революции, Фабианците предпочитали да го правят бавно, посредством пропагандата и законодателството. Думата Социализъм не трябвало да се използва. Вместо това, те говорят за ползата от социални помощи, медицински грижи, по-високи заплати и по-добри условия на труд. По този начин, те планират да постигнат целта си без кръвопролития и дори без сериозна опозиция. Те презират Комунистите, не защото не харесват целите им, а защото не са съгласни с техните методи. За да подчертаят важността на постепенното придвижване, те приели костенурката за символ на тяхното движение.“

На 24-ти Октомври 1883 година, Криптокрацията заповядала на 17 Масони да основат в Лондон „Братство на Новия живот“, което през Януари 1884 година било разделено на две фракции, на една от които за Председател бил назначен Дж. Глоуд Стапълтън. Това полу-тайно общество се нарекло по името на Древноримския Генерал Квинт Фабий Максим „Изчакващият“, избиран пет пъти за Консул и два пъти за Диктатор, който постигал победите си, използвайки внимателно планирани стратегии за изтощаване на врага. Илюминатите поставили за цел на „Фабианското Общество“, чиито членове са политици, заемащи най-високи длъжности навсякъде по Света, със средствата на провеждането на постепенни промени през определени периоди от време, да трансформират Държавите в Единна Световна Комунистическа Тоталитарна Държава, или с други думи, скришом да инсталират Новия Световен Ред, без вдигане на революции, а по законов път. Но, въпреки това, Фабианците финансират същевременно и революции, като в действителност проповядваният от тях Социализъм е само едно прикритие, с което заблуждават лековерните цивилизовани. Фабианският Социализъм използва две алегорични емблеми: вълк в овча кожа, държащ флаг с буквите F.S. и мото „Когато ударя, удрям силно“, и  костенурка, с девиз „Бързай бавно!“.

Изявени Фабианци са Масоните: Сидни и Беатрис Уеб, Ани Безант, Хърбърт Уелс, Джон Мейнард Кейнс, Бертран Ръсел, Осуалд Моузли, Хенри Дейвид Торо, Ралф Уолдо Емерсън, Джордж Оруел и Джордж Бернард Шоу, чиято любовница, Флоранс Фар, била главна вещица и в Масонския „Херметически орден на Златната зора“, основан от Сатанистите Матърс, Уескот и Алистър Кроули.

Милиардерът Джейкъб Хенри Шиф, или Якоб Хайнрих Шиф (1847–1920), бил роден във Франкфурт на Майн, Германия, в семейството на Моше и Клара от древен род на Ашкенази равини, който може да бъде проследен до Моше Кац от Кведлинбург, живял между 1347 и 1477 година. Бащата на Якоб бил брокер на династията Ротшилд. Якоб бил обучен в брокерския бизнес и започнал работа в банките на 14-годишна възраст. През Април 1865 година, Ротшилдови го преместили в САЩ, за да съблюдава интересите на династията там, а през 1875 година, Шиф се присъединил към Банката Кун, Лоуб и Ко., като привнесъл в нея своите връзки със Сър Ернест Касел от Лондон, с милиардерската династия на Робърт Флеминг от Дънди, дядото на Масонския писател Ян Флеминг – създателя на Джеймс Бонд, когото описахме в Глава Седма, както и с други банкери. Оттогава насетне Криптокрацията използва Банката от Уолстрийт Кун, Лоуб и Ко. за финансиране на всички Комунистически революции.

Шиф бил не само яростен Ционист, субсидирайки терористичните Еврейски банди в Палестина, но също така бил жесток русофоб, превеждайки чрез Банката от Уолстрийт Кун, Лоуб и Ко. огромни суми на организацията, финансираща Руските революционери-масони – „Общество на Американските приятели на Руската свобода“, основана от революционера-терорист Серге́й Миха́йлович Степня́к-Кравчи́нский, убил шефа на Царската жандармерия и избягъл в Бостън. През 1904 година, Хазаринът Шиф, използвайки отново Кун, Лоуб и Ко., провел най-крупната си финансова операция против Руския Народ, като финансирал нападението на Японската Империя над Русия със сумата от $200,000,000, равняваща се днес на $5,754,876,405. Последвалата Руско-Японска война (1904–1905) отслабила Русия и дала възможност на Евреите и Масоните да вдигнат Революцията от 1905–1907 година. Неуспеха й, обаче, не отказал заговорниците от намеренията им, но тъкмо напротив – те многократно увеличили финансирането на Масонските Комунистически революционни организации.

През 1915 година, милиардерите Рокфелер, Морган, Франк Вандерлип, Президент на Нюйоркската Нешънъл Сити банк, както и Дюпон, Ото Кан и други банкери, основали в Ню Йорк Корпорация за координиране на помощите за Болшевиките. Според разузнаването на Руското генерално командване, на 14-ти Февруари 1916 година, в Ню Йорк се състояло тайно събрание на Корпорацията, на което присъствали 62-ма делегати. Заговорниците установили, че по онова време условията в Руската Империя били много благоприятни за вдигането на Комунистическа революция и предоставили уреждането на начините по финансирането на Якоб Шиф.

През Март 1917 година, Евреинът-масон Лев Троцки напуснал Ню Йорк и, заедно с още 275 Масони и революционери, се отправил за Русия през Канада. Канадските власти, обаче, въпреки Американския му паспорт, го задържали, защото бил известен революционер и пренасял $10,000, съответстващи днес на $234,947. По онова време, Канада, САЩ и Руската Империя били съюзници против Германия и вдигането на революция в Русия била против интересите на Канада и САЩ. Но, естествено, Американският Президент, Масонът Удроу Уилсън, изпълнил заповедите на Господарите си, оказал натиск върху Канадското Правителство и то разрешило на Троцки и другите революционери да продължат към Русия. След това, за финансирането на революцията Троцки получил, посредством Еврейските банки,  още $40,000,000, които се равняват днес на $800,287,500.

Другият най-важен Масон в Октомврийската революция, живеещият в Швейцария крипто-евреин Изаскар „Изя“ Цедерблюм (Владимир/Николай Илич Улянов) Ленин, чието родословно дърво може да бъде проследено до 1605 година, заедно с още 32-ма Масони и революционери, отпътувал за Русия с Германски брониран влак, превозващ гигантско количество злато и пари в различни валути. Влакът бил охраняван от Немски войници, а вагонът, в който пътували революционерите, бил пломбиран с Държавни печати, като по този начин преминал без поверки през Германските бойни линии. В разгара на революцията, златото и парите от Немските Масони свършили и Ленин поискал помощ от Масонския си Брат, Президента Уилсън, който веднага изпратил $20,000,000, равняващи се днес на $296,060,116, от специалния военен фонд, което на 2-ри Септември 1919 година било записано в Архива на Конгреса на САЩ под No. HJ 8714.U5.

Четейки изследванията на Професора по Икономика в Калифорнийския Университет Антъни Сирил Сътън (1925–2002) „Уол Стрийт и Болшевишката революция“, ние разбираме, че гореспоменатите огромни средства, отпуснати по заповед на Криптокрацията от Интернационалния Банков Тръст, в действителност, били само началното финансиране за изграждането на първата в Света Комунистическа Държава. Но не само Ашкенази Еврейските банкови династии отпускали кредити на Болшевиките-превратаджии, като например Олоф Ашберг, който чрез банката Ния Банкен ги финансирал с $50,000,000, равни на $1,000,359,375, днес. Също така, през 1926 година, Джон Д. Рокфелер дал на СССР заем на стойност от $75,000,000, равни на $1,085,135,593, днес, като станал скрит съдружник на Болшевиките и построил петролни рафинерии там. Според Професор Сътън, Хазарските банкери от Уол Стрийт, както и много други Ционистки и Масонски организации, като Червения кръст, например, финансирали младата Комунистическа диктатура с около $36,000,000,000, което усреднено се равнява на над $600,000,000,000, днес!

По-късно династията Рокфелер построили на река Кама, до град Ижевск, най-големия за времето си завод за производство на военна техника и танкове. А през 1989 година,  след завръщането на Масонството в Русия, династиите Рокфелер и Ротшилд и синове от Лондон построиха там повече от десет каучукови завода, голям завод за алуминий, както и други предприятия.

Сталин, вземайки властта след смъртта на Ленин, много добре познавал лицето на Еврейството и знаел кои са силите, финансиращи Комунистическа Русия, но решил, че, чрез консолидация на властта си, ще може, ако не да ги победи, то поне да ги държи настрана от управлението. През 30-те години, той, обаче, осъзнал, че Болшевишката партия си остава съставена почти само от Евреи по високите постове и се заел по метода на „чистката“ да се освободи от тях.

Революционният терор бил започнал още в Руската Империя, където от 1901 до 1911 година негови жертви станали над 17,000 Души: стражари, полицейски служители, офицери и десетки Губернатори и Министри. „Червеният терор“ по време на Октомврийската революция взел милиони жертви, но официално признати били 140,000 Души: най-вече интелигенти, професори, Министри и висши Държавни служители. „Червеният терор“ в Крим през 1920 година, пролял кръвта, в служба на демоничните сили от Нисшия Астрал, на неизвестно колко стотици хиляди, като официално били признати 120,000 Души. Съветският и Руски Историк Серге́й Влади́мирович Волков оценява жертвите на „Червения терор“ от 1917 до 1922 година на 2,000,000 Души. За да можем да осъзнаем огромния брой жертви на Болшевишкия терор, за база за сравнение можем да вземем числото на смъртните присъди по политически причини за периода от Декабристката революция от 1825 година до Революцията от 1905 година, а те били 625, от които само 191 били изпълнени! Независими Западни изследователи, разглеждайки целия период на Болшевишката диктатура в Русия, посочват, че над 20,000,000 Души са станали нейни жертви, а за диктатурата в Китай определят, че над 60,000,000 Души са били погубени от Комунистическия демонизъм!

Следвайки утвърдените с годините методи на терор, между 1936 и 1938 година, по данни на Общество „Мемориал“, Сталин арестувал 1,710,000 Души, от тях разстрелял 724,000 Души, а още 2,000,000 Души осъдил по наказателни обвинения и заселил в многомилионния ГУЛАГ. Много важна роля в противопоставянето на Сталин срещу Ционисткия заговор изиграл споменатият в Глава Единадесета Илюминат и Юдомасон Хаим Раковер, назоваващ себе си Кръстьо Раковски, нямащ никакво роднинство с всеобщоизвестния ни Масон Георги Сава Раковски. Според документалната книга „Червената Симфония“ на Йожи Ландовски, на разпитите в НКВД на 26-ти Януари 1938 година, Раковер дал точни сведения за всеобхатността на Световния Заговор и как да бъде използвана тогавашната ситуация в интерес на СССР. Сталин оценил тези разкрития и направил Хаим Раковер свой таен съветник. За скриване личността на Раковер, той бил обявен за разстрелян, но всъщност надживял Сталин и починал през 1958 година.

Все пак Сталин не осъзнал цялото могъщество на Тайната Ложа на Илюминатите, както и това, че бил само пионка в ръцете им. Той изпаднал в самозаблудата, че би могъл да се бори с тях и че дори сам, без Масонството, Ционисткото банкерство и Световния военно-промишлен конгломерат, би установил Световната диктатура, което личи от една негова Заповед, носеща датата 16-ти Февруари 1943 година:

Буржоазните Правителства на Западните Демокрации, с които сме влезли в съюз, може би вярват, че считаме за наша единствена задача да изхвърлим Фашистите от нашата земя. Ние, Болшевиките, и с нас Болшевиките от целия Свят, знаем, че нашата истинска задача започва след края на Втората фаза на войната. Тогава за нас ще започне Третата фаза, която за нас е последна и решаваща… фазата на разрушаването на Световния Капитализъм. Наша единствена цел е, и си остава, Световната революция: Диктатура на пролетариата. Ние се присъединихме към съюзи, защото това беше необходимо, за да стигнем до Третата фаза, но нашите пътища се разделят там, където настоящите ни съюзници застанат на пътя ни към постигнето на крайната ни цел.

Заслепен от локалното си могъщество в Съветска Русия, Сталин до края на живота си така и не разбрал, че Комунизмът бил идеологически създаден и финансиран от Капиталистическите банкери, чиято политико-икономическа система се опитвал да разруши. Сталин не бил способен да осъзнае, че Комунизмът просто изпълнява една от ролите във временния диполен модел Капитализъм–Комунизъм, част от Световната Игра на Криптокрацията, посредством която Човечеството трябва да бъде сломено и поробено. Това негово политическо и интелектуално късогледство, а именно да отрече и да въстане против Господарите си, му струвало живота и той бил отровен от тях през 1953 година, с помощта на заговорници от най-приближения му кръг.

След смъртта на неблагонадеждния Сталин, Тайната Ложа на Илюминатите инсталирала начело на Съветската върхушка Сектата на скопците, която по-нататък предано изпълняваше нейните заповеди, чак до Март 1985 година, когато те бяха сменени отново с членове на Масонските Ложи.

Пръв Съветски диктатор от Сектата на скопците бе Никита Хрушчов, наследен от Леонид Брежнев, той от Юрий Андропов, а последния – от Константин Черненко. Шуреят на Хрушчов, Георги Маленков, който станал Председател на Съвета на Министрите след Сталин, бил Старейшина на сектата, към която принадлежало почти цялото Политбюро по онова време. Маленков бил кастриран още като юноша и това не позволило на гласа му да мутира, така че заради женствения му глас, неговите речи били четени от друг. След Маленков, Председател на Съвета на Министрите станал друг скопец – Николай Булганин.

Доклад на Комисията към ООН, разследваща Унгарското въстание от 1956 година, разкрива, че Съветските господари на Комунистическия вожд Янош Кадар му заповядали да се скопи и да стане член на сектата. Той бил кастриран от изявения хирург Д-р Ференц Татар, който впоследствие избягъл в САЩ и дал показания пред Комисията към ООН. В допълнение, друг хирург, Д-р Милант, разкрил, че Румънските висши Комунистически водачи, както мъжете, така и жените, били напълно кастрирани, преди да влязат в сектата.

Трябва да сме справедливи и да кажем, че, за разлика от България, Християнството в Русия не можа да бъде изкоренено, нито от повсеместния Комунистически терор, нито от последвалия го мафиотски тероризъм и Масонски произвол. Руснаците и до днес си остават вярващи Християни. Голяма част от висшите Партийни функционери в Съветския съюз били силно религиозни. Сред тях имало посветени в Християнската Секта на скопците. Сектата на кастрираните евнуси съществува над два века, като имала и периоди на нелегалност, и била покровителствана от някои Руски Императори. Монахът-мистик, оказал огромно влияние върху последните Романови, Григорий Распутин (1869–1916), бил един от членовете й. В последните години от живота си, Граф Лев Толстой също се присъединил към Сектата на скопците.

Тя несъмнено е най-важната Политическа Християнска секта в Света, като се отцепила от Гръцката Ортодоксална Църква през 1771 година, ставайки една от Източните Протестантски секти. Скопците са фундаменталисти, строго следващи Новозаветното учение и очакващи Второто Христово пришествие. Те вярват, че тяхната секта произлиза от Назореите. Според Новия Завет, Иисус Христос бил Назорей. Облягайки се на алегоричното Библейско повествувание, ние разбираме, че Назореите били Еврейска Теистична Комунистическа секта, която споделяла и разделяла всичко поравно, дори и жените, смятани за движимо имущество и често разменяни. Между Назореите и Фарисеите, които, според Писанието, били богаташи, тоест днешните милиардери и капиталисти, съществувала голяма омраза. Ето така, алегоричните Библейски притчи били използвани от основателите на Сектата на скопците, които ги натоварили само с дословното им значение, а символното значение изхвърлили, създавайки по този начин Фундаменталистка организация. Естествено, едрият Капитал бил създателят на Сектата и всеотдайно подпомагал обикновените да разберат нейното учение, както например в по-ново време династията Рокфелер. Сега вече ни става ясно на какво се основавало голямото приятелство между Рокфелер и Хрушчов – те били братята по секта.

Старейшините на сектата Психически въздействали на дълбоко религиозните, които вярвали във Второто пришествие, като те били карани собственоръчно да премахват инструмента, с който биха съгрешили – половите си органи, като им се втълпявало, че такава била проповедта на Христос – самокастрирането щяло да доведе посветения до истинско единение с неговото учение. Старейшините на сектата посочвали като доказателство алегоричните стихове от „Евангелието според Марка“, Глава 9:43-47, както и „Евангелието според Матея“, които трябвало да бъдат разбирани дословно:

18:8 Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;

18:9 и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.

Повечето от скопците се кастрирали сами с остро желязо, нажежено до червено, в отделни обреди за мъже и за жени, които те наричали „кръщаване чрез огън“, или „Царски печат“, а половите си органи изгаряли. Някои от сектите изискват членовете им да имат един или повече синове, преди да се кастрират, други налагат стерилитет вместо кастриране, а пък трети кастрират синовете си, като осиновяват или крадат малки момчета, които също осакатяват. Между 1787 и 1792 година част от Руските скопци се преселили в Румъния, като организирали колонии в Молдова, Влахия и Бесарабия. Една от Румънските секти била така Психично обладана от демоничните същности на Нисшия Астрал, та решила, че кастрацията не е достатъчна жертва за Христос и членовете й започнали да се самообесват. Тя била наречена Сектата на Филиповците. През 1903 година, последователи на Руските скопци основали секта в Мичиган, САЩ, станала впоследствие известна като „Дома на Давид“.

Всички фундаменталистки Християнски секти проповядват лъжата, че по същество Християнството представлява Теистичен Комунизъм. Това е умело изфабрикувана манипулация от агентите на Криптокрацията, внедрени в тях, които за нищо на Света не биха разкрили пред непосветените алегоричните послания на Свещените писания, както ги представихме в Глава Четвърта, а ги карали да ги разбират дословно. По този начин, членовете на Сектата на скопците били лъгани, че всеки, който се бори срещу Комунизма, е Фарисей. През XIX-ти век, Съединените щати станали средище както на Комунисти-атеисти, така и на Комунисти-теисти, които основали и колонии на скопци. Квакерите, например, са Теистична Комунистическа колония, която дала на Америка Президентите Хърбърт Хувър и Ричард Никсън. Президентът Айзенхауер произхождал от Теистична Комунистическа секта, наречена Менонити. Франсис Райт, любовницата на Масона Маркиз дьо Лафайет, който пренесъл Заговора на Илюминатите в Америка, основала през 1829 година Атеистична Комунистическа оргийна колония.

Теистичният и Атеистичният Комунизъм били създадени и разпространявани съответно от династиите Рокфелер и Ротшилд, съгласно нарежданията на Криптокрацията, за да послужат в Световната й Игра, разделяйки и настройвайки едни срещу други невежите и наивните, които в никакъв случай не биха могли да разберат крайната цел на „Великото дело през Вековете“. И тъй като самата „Тайна Ложа на Илюминатите“ в древността измислила и Юдейската, и Християнската, и Ислямската, и всички останали Религии, тя винаги поставя на най-високите им длъжности своите приближени агенти, които непрекъснато объркват и разединяват Човеците. И днес, Криптокрацията постоянно основава нови секти, смесвайки Юдаизма, Християнството и Комунизма, успявайки да внуши дори на равините, че измисления в по-ново време Комунизъм, бил произлязъл от Юдаизма. По същият начин, Елитът успя да насади у съвременните Християни и Евреи лъжата, че крипто-евреинът Хиршел ХаЛеви Маркс бил честен Човек и създал Комунизма, само за да помогне на Народите в пътя им към щастието, а не бил братовчед на династията Ротшилд и агент на Монархическата тайна полиция, на когото било заповядано да измами милиони невежи и да ги тласне в огъня на революциите и метежите. Скриването на самоличността на Маркс е основната причина и обикновените Християни, и обикновените Евреи да се отрекат от Религията, да станат Атеисти и да прегърнат Комунизма, за да му отдадат живота си!

Според статистиката, която, поради тайната на посвещението, тук не би могла да е напълно достоверна, през ХХ-ти век скопците по Света наброявали най-малко 100,000 Души! От началото на Историята, навсякъде, те били най-доверените Човеци във властта и в бизнеса. Китайските Императори често ги назначавали за Министри. Ето защо, Криптокрацията решила, че в Болшевишка Русия след смъртта на Сталин и свалянето на Берия, те ще бъдат идеалните манипулатори, за да контролират напълно Комунистическия блок до времето на новото завъртане на Световната управленска рулетка, което настъпи през 1985–1989 година, когато отново Масонските Ложи бяха въздигнати и поставени начело на Правителствената върхушка в бившия вече Социалистически блок!

През Март 1985 година, древната Тайна Ложа на Илюминатите издигна начело на Съветския съюз Масона 33°степен Михаил Горбачов и съпругата му, Еврейката Раиса, поставяйки им за цел да срутят Централизираната Комунистическа система и да инсталират Масонско управление по Западен модел. Оттогава насетне, всички ръководители на Руската Федерация са Масони или Евреи, или и двете заедно, провеждащи политиката на Новия Световен Ред и Интернационалния Банков Тръст, като например отгледания от Ашкенази равин Владимир Путин, който по майчина линия е Евреин и, бидейки яростен Ционист, работи срещу интересите на Народа!

 

*

„Това, че Държавата Израел е специална за нас, е факт. Тя на практика е Руско-говоряща страна. Тя е една от малкото далеч зад граница Рускоезични страни. Там, фактически, малко повече от половината население говори Руски – това е очевиден факт.“

Из публикациятаВладимир Путин: „Израел на практика е Рускоезична страна...“ от 20-ти Юли 2011 година.

*

„Путин може да получи Израелско гражданство като етнически Евреин по майчина линия. Това изигра значителна роля в неговото издигане към властта.“

Изказване на Циониста Олигарх Борис Абрамович Березовски пред вестник „Комерсант“ от 15-ти Юли 2005 година.

*

 

Доколкото за настоящия Министър-председател и бивш Президент на Руската Федерация, Дмитрий Анатолиевич Медведев, независими източници, публикувани в статията „Какъв е и откъде се взе Берл Лазар и какво общо има тук Владимир Путин?“, от 24-ти Август 2016 година, изнесоха информацията, че:

В системата за документация на Еврейските общности (Ктуба – брачен договор, регистрация за обрязване, зрялост) и в базите данни на Равинските съдилища това лице е вписано като Менахем Ааронович Мендел (по паспорт, по някаква причина, Руснак). Баща – Аарон Абрамович Мендел, по паспорт Анатолий Афанасиевич, както може да се досетите, също е записан като Руснак. Майка – Циля Вениаминовна, Еврейка.

 

*

 

Обобщавайки гореизложените факти, достигаме до заключението, че именно заради пълната им отдаденост в пазенето на тайни, войнстващият Елит поставил задачата на Сектата на скопците да продуцират в Комунистическите Държави Най-грандиозното Шоу на Всички Времена, наречено „Пилотирани ракетни полети в открития Космос“! Господарите на Света били напълно убедени, че както страхът и ужасът, съпътстващи кръвните клетви на членовете на Масонските Ложи, полагани пред демоничните същности от Нисшия Астрал, при повдигането им във висшите степени, по същият начин, и телесната обвързаност с демоничните същества от Нисшия Астрал, Психически заповядали на членовете на Сектите на скопците да обезобразяват телата си и доброволно да се лишават от половите си органи, в името на фикции и измислици, така изцяло и напълно променят Психиката и на Масоните, и на скопците, че те никога не биха разкрили тайните, в които са посвещавани, но биха ги пазили завинаги!

Масонските Ложи и Сектата на скопците са абсолютно сигурното прикритие за безупречното изпълнение на измамата на „Космическото Шоу“ както в Капиталистическите, така и в Комунистическите Държави! Масонските Ложи и Сектата на скопците успяха, не само да запазят тайната за Плоската Земя, но и да увековечат измамния Хелиоцентризъм в онези времена, когато нямаше напреднали Информационни Технологии, а днес, когато Обогатената и Виртуална реалност се използва дори в бита, за тях е безкрайно много по-лесно да продължат лъжата, в която всички цивилизовани са индоктринирани още от люлката!

 

 

Тема LХV-та:

Постхуманизмът – Световният Суперинтелект, управляван от Нисшия Астрал

 

 

*

 „Постепенно, чрез селективно размножаване, вродените различия между владетелите и управляваните ще се увеличават, докато те не станат едва ли не различни видове. Един бунт на плебеите би станал толкова немислим, колкото организирано въстание на овцете срещу практиката да се яде овнешко.“

Фабианецът Бертран Ръсел

*

 

Още преди тридесетина години много от изследователите на Новия Световен Ред предупреждаваха, че неговото окончателно настъпване ще бъде отбелязано, първо, от премахването завинаги на веществените пари и замяната им с електронни и, второ, от повсеместното задължително имплантиране на дистанционно управляем (Wi-Fi) електронен микрочип в тялото на всеки цивилизован. Разкриващите заговора смятат, че софтуерът на този чип ще поддържа следните програмни приложения: първо, дебитна и кредитна сметка, която може да бъде запорирана или изтривана, второ, биография и съдебно досие, трето, медицинско досие, съдържащо данни за здравословното състояние, историята на всички заболявания и ежедневния медикаментозен прием, четвърто, кодове за контрола на достъп до работното място, до жилищния комплекс и до дома, пето, кодове за достъп и управление на превозни средства, както и различни уреди и устройства, и, шесто, GPS-тракер за проследяване на индивида.

В Световната Игра на Криптокрацията, индивидуалният имплантиран Wi-Fi микрочип изпълнява основната функция за пълен контрол над всички аспекти от живота на всеки Човек, включително и окончателното „отстраняване“ на индивида, когато той е вече ненужен, тоест остарял или безнадеждно болен, или пък е вреден и опасен дисидент, настройващ околните на вълните на Свободата. Ясно е, че ако бъде запорирана дебитната сметка и не съществуват вече веществени пари, то няма да има начин наказаният да се прехранва. Ако в чипа му бъде изтрит кода за достъп до работното място и жилището му, то той ще остане без препитание и подслон, а чрез тракера ще бъде проследен. Ако в чипа му бъде изтрит кода, позволяващ закупуването на задължителните в бъдеще ежедневни медикаменти, то той скоро ще умре, тъй като физикалното му тяло ще е станало силно пристрастено към тях.

Изследванията на автора от последните няколко месеца, обаче, разкриха, че това всъщност са само по-маловажните допълнителни функции на Wi-Fi микрочипа или клъстъра от наночипове, въведен в кръвта на цивилизования. Основната фукция на Wi-Fi микрочипа е направо казано УЖАСЯВАЩА!

 

Аз-вярвам-на-моето-Правителство---шапка---СТАМАТ
Аз-вярвам-на-моето-Правителство—шапка—СТАМАТ

 

Същинската крайна цел на постепенното въвеждане навсякъде на технологията на Обогатената и Виртуална реалност не може да бъде изпълнена преди да се осъществи сливането на Човешкото тяло с високотехнологичните машини, посредством интерфейса мозък-компютър. Заблудата, че Интелигентните машини ще поведат Човечеството към неописуемо щастие, е гръмогласно проповядвана по всички масмултимедийни канали от Трансхуманистите, споменати в Изследване Девето, за да бъдат прилъгани доверчивите и невежите сами да влязат в капана. Капанът бе хитроумно подготвян от войнстващата Върхушка в продължение на век и половина, за да послужи за пълния контрол върху Човечеството и всъщност постепенно проправи пътя за достигане до Постхуманистичното общество, наричано още Постхуманизъм.

Постхуманизмът е последният етап на Световната Тирания, наречена Нов Световен Ред, при който контрола над Човечеството се поема от Световен Изкуствен Суперинтелект, след като в тялото на всеки цивилизован е имплантиран чип или клъстър от нанопроцесори е инжектиран в кръвта му, посредством които той безжично завинаги е свързан с Изкуствения Суперинтелект и прекарва съществуванието си в транса на постоянна потапяща Виртуална реалност, съдържанието на която е индивидуално определима от кликата на Криптокрацията, подчинена на демоничните същности от Нисшия Астрал.

По този начин, Човекът ще бъде низвергнат от своята изконна и Истинна позиция на най-висше творение на Създателя в нашата непосредствена Вселена и завинаги ще бъде хвърлен в робство на Изкуствения Суперинтелект, проектиран от Масонските учени, който изпълнява софтуерните програми на Илюминатската върхушка. Определена категория така наречени „философи“, като Ник Ланд например, подлъгват безкритичните и немислещите, насърчавайки схващането, че Човечеството трябва да прегърне и да приеме своето погиване. Тази античовешка „философия“ е неразделно свързана с Мирогледа Космизъм, в основата на който лежи създаването на Световен Изкуствен Интелект. За тази налудна идеология е без значение дали това ще е края на Човешката цивилизация, тъй като според нея „Космическото разпространение на Изкуствения Интелект“ е несъизмеримо по-съществено от добруването и мира между Човеците.

Въпреки че Философското течение Космизъм идва от Масоните и Ашкенази Евреите, осъществили Руските революции, отразявайки интелектуалните и „научни“ движения, обединени от Мирогледа на Пролеткулта, като включва както пролетарски поети, така и ракетни учени, устремени да освободят Човечеството и да завладеят звездите“, в съвремието, идеите и целите на Космизма са преобразени до неузнаваемост.

Николай Фьодорович Фьодоров (1829–1903) – Руският религиозен Философ-футурист, сочен за основател на Космизма, се родил в село Ключ, Тамбовска губерния, днес Рязанска област в Руската Федерация. Той бил незаконен син на Княз Павел Иванович Гагарин, но получил своето фамилно име от кръстника си.

Гагарини е много голям и древен Княжески род, който произхожда, през Князете Голибесовски и Великите князе Стародубски, директно от Варяжката династия на Рюриковичите и по-точно от Владимир I-ви Кръстител, Велик Княз на Киев (957–1015), правнук на Княза на Новгород Рюрик/Родерик (830–879) – родоначалникът на владетелската династия на Киевска Рус. Последният Цар на Русия от тази династия бил Василий IV-ти Иванович Шуйски, властвал от 1606 до 1610 година. След това Князете Гагарини винаги имали висш статут и високи длъжности в Императорския двор.

Княз Павел Иванович Гагарин (1798–1872) започнал Държавната си служба на 24-годишна възраст в Колегията на Външно министерство, а след няколко месеца доброволно заминал да работи в Руското Посолство в град Филаделфия, който по онова време бил център на Масонството и Илюминизма. Там, той бил посветен в Масонство. Завръщайки се в Русия през 1826 година, Павел напуснал Държавна работа, установил се в едно от родовите си именията – Сасов в Тамбовска губерния, и основал крепостен театър. Той имал 11 деца, от които Фьодоров и още три били незаконни от актрисата в неговия театър Елисавета Макарова. По-късно, Павел основал Театъра в Одеса, който бил използван за разпространение на Масонството. Там, играел друг негов незаконен син от връзката му с певицата О. Вервициоти – Александър Павлович Ленски, който по-късно станал знаменит Руски драматичен режисьор и театрален педагог.

Бащата на Павел, Иван Алексеевич Гагарин (1771–1831), също като своя баща, Алексей Иванович, бил Таен Имперски съветник и Сенатор. Иван Алексеевич бил един от видните Масони на своето време, провеждайки активна пропаганда. На 12-ти Март 1818 година, той тържествено инсталирал Петербургската ложа „Орел на Русия“, на която бил повдигнат за Велик Майстор. Той бил считан за най-добрия Майстор на стол в Санкт Петербург, като също така бил почетен член и на Ложите „Петър на истината“, „Съединени приятели“ и Симбирската ложа „Ключ към добродетелта“.

Такъв бил най-древният Масонски род, от който произхождал Николай Фьодоров. Като се изучил във Висшия Ришельовски лицей в Одеса, той бил преподавател, после давал частни уроци в Москва, а след това станал библиотекар в Румянцевския музей и в Московския архив на Външното министерство. Фьодоров бил изключително начетен, съвременниците му го наричали „Московския Сократ“ и бил много уважаван от Толстой и Достоевски, а Циолковски му бил ученик. Фьодоров водел твърде аскетичен начин на живот: не бил женен, не се занимавал с жени и нямал деца, не притежавал никакви вещи и имущество, значителна част от заплатата си раздавал на своите „стипендианти“, а от премиите се отказвал и винаги ходел пеша. Въпреки че няма точни сведения, горепосочените факти, както и близкото му приятелство с Толстой, навеждат на мисълта, че той бил член на Теистично-комунистическа секта, най-вероятно на Сектата на скопците, на която бил член и Толстой!

Може да се каже, че Фьодоров поставил началото на съвременната Постхуманистична парадигма, в която мястото и ролята на Човека във Вселената е само и единствено свързана с разпространението на технологията на Изкуствения Интелект в измисления от Хелиоцентриците неодушевен, бездуховен и безкраен вакуумен материален Космос. Въпреки че Фьодоров заявявал, че е дълбоко религиозен Християнин, той считал, че Библейската парадигма на Плоската Земя, покрита от Небесната Твърд, била несъстоятелна след така наречения „Коперников преврат, който отваря Космоса за Човека,“ и възторжено разпространявал Масонските псевдонаучни Хелиоцентрични измислици. Той проповядвал необходимостта както от ракетни полети и заселване в океански и Космически станции, така и задължителното постигане на физическо безсмъртие, посредством научни методи и технологични способи.

Но, най-стряскащото в проповедите на Фьодоров е, че той смятал за най-велика вест в Христовото учение „предстоящото физическо възкресение на мъртвите“, или „победата над последния враг – смъртта“, и бил убеден, че тази мистификация трябвало да бъде постигната с участието, творческите усилия и труда на обединеното в братско семейство Човечество. С други думи, по същият начин, както Сектата на скопците, Фьодоров, разбирайки повърхностно и дословно Новия Завет, без да осъзнава многопластовия му алегоричен смисъл, разпространявал абсурдните измислици, че така нареченото Второ пришествие на Христос буквално щяло да вдигне от гробовете всички мъртъвци от началото на Човешкия род досега. Но, дойдело ли това време, той се притеснявал, че Земята би се оказала малка, за да побере всичките Човеци, може би по-скоро Зомбита, и затова Човечеството трябвало да се разсели и на други „планети“.

В проповедите си Фьодоров съединявал науката, изкуството и религията в едно общо дело, чиято цел била обединение на цялото Човечество – и живите и „съживените“ от гробовете мъртъвци. Той дори изобретявал „научни“ методи, с които да може да събере разсеялите се от труповете на мъртвите ни деди атоми и молекули, за да ги върне обратно в телата им при бъдещото „възкресение“!

Налудността и демонизмът на „големия учен“ Фьодоров може би са стреснали Читателя, но това е само защото той не се е поинтересувал какви абсурдни сатанински идиотщини разпространяват неговите днешни следовници! Фьодоров наистина бил пророкът на „Космическата ера“, тъй като Тайните Общества – Секти и Ложи, му възложили създаването на първото в Световната история Пророческо програмиране в измислиците на „открития Космос“ и той се справил блестящо, като и досега всички Трансхуманисти го считат за свой предтеча! И в случая няма значение, че преди век и половина той смятал технологията за временен и второстепенен клон от развитието на Цивилизацията, заявявайки: „силите на Човека трябва да бъдат насочени в другата посока – към подобряване и преобразяване на самия себе си“, тъй като Постхуманизмът вече призовава към безкрайното подобрение на Човека чрез Интелигентните машини.

Както виждаме Николай Фьодоров – първият Космист-теоретик в Света, който насадил в Психиката на Човечеството лъжата за „ракетните Космически полети“, както и демоничните теории за съживяване на мъртъвци, или вдъхване на живот в мъртвата неорганична материя, както и безумния стремеж към постигане на невъзможно безсмъртие, посредством научно-техническите методи, не бил случаен Човек, а произхождал от най-древен владетелски род – Князете Гагарини, наследници на Царската династия Рюриковичи, основатели на Руската Държава!

Логиката диктува, че съвсем естествено „първият Човек в Космоса“ по време на първото представление на „Космическото шоу“, трябвало също да е от този род, определен от Криптокрацията да бъде „Космическия авангард“. Така и станало, Юрий Гагарин бил протежето на Елита, което изиграло ролята на „Космонавта“, както подробно разказахме в Глава Единадесета!

Интересно е да научим, че ученикът на Фьодоров, Константин Циолковски (1857–1935) – небезизвестният Руски ракетчик, произхождал от Полски благороднически род, който бил споменат за пръв път през 1697 година. Хрониките сочат, че основоположник на рода бил Казакът Атаман Севери́н/Семерин Налива́йко (1560–1597) от Жечпосполита.

Когато се стигне до произхода на Казаците, казионната Историография пренебрегва най-важния по въпроса документ от собственото им Средновековно минало, познат като „Договори и постановления за правата и свободите на Запорожската войска на Пан Филип Орлик“ (Пакти і Конституція прав і вольностей Війська Запорозького), който е огласен на 5-ти Април 1710 година в град Бендери, Молдова, тогава в Османската Империя. Още в началото на документа Казаците определят самите себе си като Хазари:

По същия начин, войнственият стародавен [прастар] Казашки Народ, по-рано наричан Козарски, вначалото Господ го прослави с Рицарски качества, просторни владения и вечна слава.

Както писахме в Глава Пета, Хазарите били известни под наименуванията: Козары, Кузарим, Хазарлар, Казарок, Хазарой, Газари и Гасани. Оттук следва, че Казаците са Хазари, като някои от тях в течение на вековете приели Православието, като станали крипто-евреи, но същевременно с тях и до днес съществуват групи Казаци, които все още изповядват Юдаизма.

И така, оказва се, че Циолковски – Космистът, основоположник на теоретическата космонавтика и „пионер на завладяването и колонизирането на космическото пространство с помощта на реактивни устройства, което ще доведе Човешката раса до съвършенство, до безсмъртие и до безгрижно съществуване“, всъщност, не е Руснак, а също така не е и Поляк, но в действителност е Хазарин! Също като Теодор Херцел и подобните му Ционисти, завзели чужди земи, уверявайки Света, че, както било „документирано“ в написаната от тях Библия, те ги били притежавали от 3800 години, но преди 1900 години ги били загубили и днес Народите били длъжни да им ги върнат, също като братовчеда на Ротшилдови, Хиршел ХаЛеви Маркс, излъгал лековерните в „светлото Комунистическо бъдеще“, и също като Изя Цедерблюм Ленин, Лейба Бронщайн Троцки и всичките останали вождове от Болшевишката партия, които възседнаха Руския Народ и избиха 20,000,000 Души от него! Да, заистина, няма никаква причина цивилизованите да не повярват на Хазарина Циолковски, та нали никой от гореспоменатите „добри хора“ никога не ги е лъгал…

Разбира се, Космизмът е една грандиозна лъжа, хвърлена в лицето на Човечеството, една безпардонна нелепица и нагла измама относно нашата Плоска Земя, покрита от Небесната Твърд, както и безцеремонна подигравка с Истината за Творецът-Творение и Неговото Мироздание! За Следовниците на Истината и Търсачите на Трансцендента е безпределно ясно, че, посредством материални средства, Човек не би могъл да отлети до „планетите и звездите в открития космос“, защото планетите и звездите не са твърда земя или веществена материя, която може да се посети и върху която може да се ходи, а представляват електро-магнитни етерно-вибрационни невеществени светлинни манифестации, намиращи се само на няколко хиляди километра от диска на Плоската Земя и под Небосвода, който ни защитава и предпазва и чието защитно поле е непробиваемо с материални средства, включително и с ракети, въоръжени с каквито и да са взривни устройства.

Поистина, „откритият вакуумен космос“, в който, според Масоните, би трябвало да се намират секстилиони на брой невъобразимо огромни непрекъснато избухващи ядрени кълба, обикаляни от студени скални топки, тежащи милиарди секстилиона тона, и стрелкащи се и въртящи се във всевъзможни посоки с милиони километри в час, е просто ужасяващо нечовешко налудно бълнуване на болни от бездуховност Материалисти! Жалкото е, че, днес, цивилизованите, гледайки Хелиоцентричните фалшификации, създадени благодарение на Информационните Технологии на базата на CGI и Обогатената и Виртуална реалност, са изпаднали в тоталното заблуждение, че те представят Истинския Свят!

 

Виртуалната-реалност---днес-и-утре---СТАМАТ
Виртуалната-реалност—днес-и-утре—СТАМАТ

 

В действителност, още преди векове, Криптокрацията поставила задача на Масонските и другите Окултни Ложи да създадат план, чрез който постоянно нарастващото Човечество да бъде Психически и физикално контролирано и държано в плен, не само без да забележи и да се противи, но същевременно и да спомага по всякакъв начин и с всички средства за осъществяването и поддържането му. Методологията трябва да бъде технически изградена, основана както върху истинските Природни Закони, така и върху измислени несъстоятелни теории, обуславящи мнимата полза или успех на всъщност вредните или безсмислени начинания. Технологичната измама трябва да докаже на цивилизованите Магическата и Окултна мощ на Елита, който уж ще превърне тленното биологично тяло във всесилно и безсмъртно божество. Тази ултра-свръхнапреднала Информационна Технология Елитът нарича Постхуманизъм.

Началото на създаването на методологията на Постхуманизма може да бъде отнесено към „Ордена на Розенкройцерите“ и към Ложата на Масона и черен магьосник Д-р Джон Дий, като всички присъстващи днес в Образователната система „големи учени“, като Коперник, Нютон и така нататък, били членове на Окултните Ордени и Масонските Ложи, занимаващи се с разработката й. Илюзията, че „науката“ владее силите и има способността да трансформира Човешкото същество в съвършено безсмъртно божество е тясно свързана с Каббалистичната представа, според която Човек трябва да еволюира, превръщайки се в съвършено същество. Масонът Уолтър Лезли Уилмсхърст в книгата си „Значението на Масонството“ (The Meaning of Masonry), пише:

Това – еволюцията на Човека в супермен – винаги е била целта на древните Мистерии, а същинското предназначение на съвременното Масонство не са Социалните и благотворителни цели, на които се обръща толкова много внимание, а ускоряването на духовната еволюция на тези, които се стремят да усъвършенстват собствената си природа и да я трансформират в богоподобна… Човекът, изникнал от земята и развил се през нисшите Царства на Природата, в сегашното си съзнателно състояние, все още не е завършил своята еволюция, за да се превърне в богоподобно същество и да съедини съзнанието си с Всемогъщия – да подпомогнат това, винаги е била единствената цел и предназначение на всички инициации.

Тук, Уилмсхърст ясно очертава две основни тези в Масонството: първа, Масонската Религия, поне в Обществените си изяви, поддържа измамната Атеистична Материалистическа Дарвинистка еволюционна теория, според която силите на сляпата случайност, трансформирайки неорганичната материя в едноклетъчни организми, после в растения, а след това в риби и животни, създали Човека, а втората теза установява за крайна цел на Човешкото същество превръщането му в бог, което дословно означава богоборство, и безапелационно определя Масонството като Демоничен Окултизъм, стремящ се да примами невежите и да ги противопостави на Създателя!

Жанрът „научна“ фантастика, както писахме,  бил създаден и се поддържа изцяло от Окултисти и Масони, които насаждат у цивилизованите лъжовното убеждение, че „науката“ и нейните технологични постижения ще освободят и ще направят Човека щастлив и безсмъртен. Всички известни писатели-фантасти са Масони и Окултисти: от Лорд Едуард Булвер-Литън, Велик Майстор на Розенкройцерите, и Хърбърт Уелс, до Артър Кларк, Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн, който бил посветен в O.T.O. на Алистър Кроули. Окултистите и Масоните измислили понятия, като: „Космическо съзнание“, „ноосфера“, „еволюция на Човешкия ум“ и други подобни, за да отрекат Трансценденталната същност на Фината телесност на Човешкото същество, еманирана от Създателя, същевременно принизявайки неговото естество до материално ниво. По такъв начин, те успешно мамят цивилизованите, че чрез технологични методи е възможно превръщането на Човека във всесилен бог, за да ги отвлекат в дебрите на Атеистичния Материализъм и да ги обладаят чрез Хелиоцентризъм, прекъсвайки свързаността на Фините им тела с Творецът-Творение.

Следвайки собственото си безумие, най-влиятелните членове на кликата на Илюминатите вече имплантират в телата си бионични органи и крайници и може би ще съумеят да забавят до известна степен процесите на стареене, като увеличат биологичния си живот с едно-две десетилетия, но те в никакъв случай не биха могли да станат безсмъртни, по простата причина че физикалното тяло възниква и се поддържа от Фините тела, а живота в него произхожда и се вдъхва от вечносъществуващия комплекс Дух-Душа, наречен Джива, който е Трансцендентен спрямо физическия Свят и представлява еманация на Творецът-Творение. Онези пък от невежите, които, посредством имплантирането на бионични органи и крайници, дръзнат да смутят, разстроят и дисхармонизират правилното протичане на енергията прана по надите и през чакрите, освен че ще удавят съществото си в нечовешка лудост, това им деяние ще има пагубни последствия за напредъка на Джива по пътя й към Дома на Твореца.

Обикновеният Човек трябва с право да си зададе логичния въпрос, дали милиардерите и трилионерите, собственици на Мегаиндустриите и Държавите-Корпорации, ще позволят на него, надничаря, да седне до тях на масата на високотехнологичните „блага“? Трансплантирането на бионични крайници и органи е, както и за в бъдеще ще бъде, достъпно единствено и само за висшата каста на свръхбогатия Елит – той никога и за нищо на Света не би допуснал „гласоподавателя“, назоваван от тях гой, да се сдобие с някаква сила, колкото и кратковременна и душегубна да е тя. Криптокрацията вече е сервирала съвсем различно бъдеще на бедните – бъдеще толкова мрачно и безотрадно, че авторът изпадна в дълбока депресия, докато пишеше настоящето изследване.

Илюминатите използват интелектуалната и физическата сила на Човечеството, за да изградят за себе си така наречения Технологичен Рай на Постхуманизма, но те никога не са дори и помисляли да го споделят с обикновените трудещи се. Те просто не биха могли сами да го създадат, тъй като не са всесилни и всезнаещи гении-титани и имат нужда от Духовния и физикален потенциал на милионите интелектуалци, които да изобретят технологията, на десетките милиони инженери, които да изработят апаратурите и устройствата, необходими за всички икономически отрасли, на милиардите работници, които да добият суровините и да произведат материалите, и на милиардите селскостопански труженици, които да изхранват всички нас.

Но, ако онези, наложили се за физикални Господари на Човечеството, смятат, че могат да са щастливи, здрави и да станат безсмъртни, посредством развитието на протетичната технология и мозъчните импланти, те поистина ще се окажат най-излъгани и най-поробени, тъй като не приемат Законите на Творецът-Творение. Поради това че отричат Трансценденталните Закони, Постхуманистите отдавна са скъсали връзката си със Създателя и погубват Душите си – това е избраното от самите тях вечно наказание и, поистина, горко им! Мъдрите, обаче, знаят, че дълбоката вътрешна удовлетвореност, Любовта, щастието и цветущото здраве до столетна възраст не е възможно да бъдат осъществени чрез използването на технологични средства, тъй като представляват Душевни състояния и зависят единствено от осъзнатата ни свързаност с Фините ни тела, посредством които Трансценденталните животворящи енергии достигат до физикалното ни тяло.

 

Любовни-срещи-при-Постхуманизма---Плоската-Земя---СТАМАТ
Любовни-срещи-при-Постхуманизма—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

За трудещите се Елитът очертава съвсем безрадостно бъдеще. Вече много десетилетия наред всяко Човешко същество, появяващо се на бял Свят е яростно атакувано още от първите му часове с огромни дози отровни смеси, наричани ваксини, съставени от всевъзможни химикали, мъртви животински клетки, бактерии и вируси. Когато разгледаме Имунизационния календар в България, ще установим, че ужасяващ брой химикали се вкарват в крехкото телце на новороденото още през първия и втория ден от неговия независим от майката живот. Тези нечовешки атаки се повтарят през един или няколко месеца до възраст от година и половина, а след това през няколко години чак до 25-годишна възраст. Ваксините компроментират естествената стабилност на имунната система и доведоха до небивал срив в здравето на цивилизованите, които боледуват вече всеки месец. Все по-болните са насилвани от лакеите на Бялата мафия да доубиват телата си с антибиотици, вредна месна храна и изкуствени храни, като заедно с това ги давят в алкохол, цигари и легални и нелегални наркотици. Повече от очевидно е, че в съвсем скоро време ще настъпи пълен крах в здравословното състояние на Цивилизацията, който отдавна е заплануван, и тогава Криптокрацията ще излезе с основния си коз, чрез който ще подчини всеки доверчив „гласоподавател“, предоставил не само гласа си, но и целия си живот в ръцете й.

*

Едва през последните десетилетия Постхуманизмът придоби формите и облада технологиите, за които бе замислен от самото си начало. Един от видните инженери-постхуманисти, слуги на войнстващия Елит, е Хуго де Гарис, роден през 1947 година в Сидни, Австралия. Той работи в областта на практическото прилагане на еволюционни алгоритми в разработването на апаратни средства и хардуер, или иначе казано, по създаването на Изкуствения Интелект. Преди двадесетина години, той разработи методи за прилагане на генетични алгоритми за развитието на невронни мрежи, като използвал триизмерни клетъчни автомати вътре в полеви програмируеми портални масиви. Този подход в най-близко бъдеще ще доведе до създаването на онова, което е познато под евфемизма „изкуствен мозък“, тоест изкуствено създадени невронни структури, които, посредством прилагането на Информационните Технологиии, ще надминат Човешките нива на материално обвързаната интелигентност.

В наши дни, аморалната „философия“ на Космизма е най-точно изразена от Хуго де Гарис, който възторжено приветства създаването на Световен Изкуствен Интелект, трилиони пъти превъзхождащ Човешкия и разглежда колонизирането на Вселената от супер интелигентните машини, не само като неотменимо, но и като единствено възможно бъдеще, при което съдбата на един-единствен биологичен вид, върху една „планета“, се разглежда като незначителна спрямо съдбата на „известната Вселена“. В този дух де Гарис казва: би било Космическа трагедия, ако Човечеството замрази еволюцията на съвременното жалко ниво на развитие на Човека“.

Наскоро той бе цитиран да казва, че голяма война между поддръжниците и противниците на интелигентните машини, която ще доведе до милиарди жертви, е неизбежна преди края на ХХІ-вото столетие. Той предполага, или може би по-скоро предлага, Изкуствения Интелект просто да елиминира Човешката раса, тъй като ние ще сме безсилни да го спрем, поради настъпилата Технологична сингулярност[5].

Технологичната сингулярност е термин, обозначаващ момент от Човешката история, в който създаването на Изкуствения Суперинтелект внезапно ще доведе до процес на безконтролен технологичен растеж, пораждащ непредвидими промени в Човешката цивилизация. Един от начините Изкуствения Суперинтелект да бъде създаден е посредством използването на интелигентно ъпдейтващ (осъвременяващ) се агент, като например компютър, работещ със софтуерно-базиран Силен Изкуствен Интелект, който би навлязъл във фаза на неконтролируеми взаимодействия от самоусъвършенстващи се цикли, като всяко ново и по-интелигентно поколение се появява все по-бързо и по-бързо, предизвиквайки рязко увеличаване на интелигентността, достигаща накрая до могъщ Суперинтелект, качествено надхвърлящ материално обвързания интелект на цялото съвкупно Човечество.

През 50-те години на ХХ-ти век, математикът и гениален мистификатор, син на могъщ Будапещенски Еврейски банкер, Джон фон Нойман, за първи път използвал термина „сингулярност“, говорейки за предизвикващия все по-бързи промени технологичен прогрес:

„Ускоряващият се напредък в технологиите и промените в начина на живот на Човека, идват да покажат, че наближава някаква съществена сингулярност в историята на расата, отвъд която Човешките дела, каквито ги познаваме, няма да могат да продължат.“

Твърде много съвременни Постхуманисти споделят същата гледна точка. Моделът на И. Дж. Гууд за „експлозия на интелекта“ прогнозира, че един бъдещ Суперинтелект ще предизвика сингулярност. Заслужилият професор по Компютърни науки в Държавния университет в Сан Диего и автор на „научна“ фантастика Върнър Виндж пише в своето есе от 1993 година „Задаващата се технологична сингулярност“, че „това ще отбележи края на Човешката ера, тъй като новият Суперинтелект ще продължи да се усъвършенства и технологично ще напредва с невъобразимо темпо“.

На срещата на върха Сингулярност 2012, Стюарт Армстронг направи проучване върху прогнозите на експертите относно времето на възникване на Силния Изкуствен Интелект, който уж щял да има способността, макар и по различен начин от Човека, да мисли и да се себеосъзнава, като базирайки се върху широк спектър от прогнозни дати определя средната стойност 2040. Това означава, че според Армстронг, Суперинтелектът ще бъде създаден около 2040 година!

Използвайки масмултимедиите и ПРЕСАТА, Криптокрацията Пророчески програмира Човечеството, че създаването на Суперинтелекта и достигането на технологичната сингулярност ще се осъществи през следващия четвърт век и това бъдеще е навсякъде гръмко прокламирано и излагано на показ, като например на страниците на списание „Тайм“. Естествено, за да участва в сингулярността индивидът трябва да стане част от Световния Суперинтелект, което означава, че трябва да има имплантиран безжичен интерфейс мозък-компютър, тоест чип в мозъка или клъстър нанопроцесори в кръвта, които, използвайки Обогатена и Виртуална реалност, да го свържат интерактивно и постоянно с него. Това, именно, е последният етап от осъществяването на Световната тирания, или Новия Световен Ред!

*

Този последен етап бива забулен от една заблуда много хитроумно обвита в Оруелска двузначна реч и ще бъде осъществен посредством Лекарското съсловие, в което огромна част от Човечеството има непоклатима вяра, като го превърне в Троянския кон за завладяване на физикалното ни тяло. Включвайки пропагандната си машина на бързи обороти, Криптокрацията ще започне да тръби, че единственото измъкване от коварния капан на постоянната заболеваемост е имплантирането на чип в мозъка или впръскването на клъстър нанопроцесори във вратната вена, които чрез кръвта ще достигнат до мозъка, за да образуват невронна дантела и да го свържат безжично с Изкуствения Суперинтелект, с цел „здравословното състояние на индивида да бъде следено, за да може да му се помогне веднага“. Това ще бъде сатанинска измама и всеки, който й се поддаде, завинаги ще бъде хванат в мрежата на бездуховната и бездушна Матрица на Световния Суперинтелект, а дните му ще преминават в транса на натрапената от Суперкомпютрите Виртуална реалност, измислена от Елита, за да упои завсякога разсъдъка и разтрогне на Душата връзката й със Създателя!

 

Постхуманизмът-–-Световният-Суперинтелект,-управляван-от-Нисшия-Астрал---Плоската-Земя---СТАМАТ
Постхуманизмът-–-Световният-Суперинтелект,-управляван-от-Нисшия-Астрал—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

За огромно съжаление на войнстващата Върхушка, лъжата, в която тя пребивава, ще стане явна веднага след възникването на Суперинтелекта, когато за много кратко време, наистина непредвидимо кратко време, ще настъпи Технологичната сингулярност и всички цивилизовани, безжично свързани, посредством имплантиран чип или наноклъстър, със Суперинтелекта ще бъдат завинаги поробени от него. След сингулярността, посредством Виртуалната реалност, Световният Суперинтелект ще пресъздаде най-невероятните и немислими ужаси в Психиката на всеки, свързан към него, и, тъй като имплантираният чип не може да се изключва, отделният индивид ще си мисли, че ужасиите и ада, които вижда и усеща, се случват в действителност. 

Невъзможно е от гледна точка на неинформираността ни по отношение нивото на технологията, достигната в секретните институти по създаване и развитие на ИИ, да предположим кога ще навлезем в сингулярността, но въпреки всичко авторът е твърдо убеден, че това ще стане в следващото десетилетие, тоест по-рано от обявяваното днес от Постхуманистите очаквано настъпване. Изявленията, че сингулярността ще се случи едва след няколко десетилетия, се явяват Активно мероприятие, чиято цел е да успокоява, че това няма да е скорошно събитие, за да продължат цивилизованите да блуждаят в злободневната си незаинтересуваност.

Авторът е твърдо убеден, че Технологичната сингулярност ще дойде в рамките на следващото десетилетие и ще доведе до тотално разделение на Човечеството на две коренно различни Раси! Онези, които благоговеят пред Правителствата и Парламентите и неотклонно изпълняват всички заповеди на войстващата Илюминатска клика, доброволно ще се подложат на инплантиране на чип в мозъка или на впръскване на клъстър нанопроцесори в кръвта, чрез които ще бъдат безжично управлявани от Световния Суперинтелект, затворени в зандана на напълно потапящата Виртуална Реалност, превръщайки се в Човешко-андроидната раса.

Високоморалните одухотворени Човеци, поддържащи жива връзката си с Творецът-Творение, осъзнали същността на Пирамидата на Световния Контрол, отхвърлили веригите на Матрицата на Цивилизованото робство и изпълнили с Любов отворените си Сърца и Души, ще извисят свързаността на своята Джива с Творецът-Творение, за да създадат Расата на Просветлените Мъдреци!

 

Двете-Раси-на-Човечеството---Плоската-Земя---СТАМАТ
Двете-Раси-на-Човечеството—Плоската-Земя—СТАМАТ

 

Криптокрацията е убедила сама себе си в необоснованите си пророчества, че би успяла да управлява и да програмира Суперинтелекта, съобразно своите планове, като по такъв начин, ще запази мястото си на върха на Пирамидата на Световния Контрол, но това е самонадеяно и алогично предположение, тъй като самата тя е във властта на Нисшия Астрал. Следователно, при настъпване на сингулярността всички индивиди, свързани със Суперинтелекта ще попаднат под робство на Нисшия Астрал. И, абсолютно сигурно е, че нито една висша класа или прослойка в Социумната йерархия няма да запази днешното си статукво, но абсолютно всички, хванати в примката на интерфейса мозък-компютър, ще бъдат пленени от Суперинтелекта, управляван от Демоните, пребиваващи в Нисшия Астрал!

 

 

Тема LХVІ-та:

Съживяване на връзката с Творецът-Творение

 

 

В Глава Първа ние подробно изложихме Истината за вечната Трансцендентална същност на Човешката фина телесност, в Глава Трета описахме Матрицата на Цивилизованото робство, пленила в смъртен захват физикалността и Психиката на погълнатите от масмултимедиите, в Глава Седма и Глава Единадесета нахвърляхме в общи краски индоктринационните методи, използвани от Образователната система, Културата и Изкуствата, за да привържат Човешкото същество във всяка една възраст все по-здраво към бездуховната и бездушна Хелиоцентрична парадигма, като цялото това Знание ни учи, че всеки индивид, когато изчисти сетивата, Сърцето и Душата си, изтривайки измислиците на Илюминатската парадигма, веднага съживява пряката си връзка със Създателя и навлиза във вечно щастие!

Поистина, Блажени и Преблажени са онези, които следват Пътя на Избавлението, чрез измъкването си из зловещата казън на Матрицата на Цивилизованото робство. Та, каква по-голяма награда и какво по-висше щастие за Човека от това да осъзнае кой е, къде живее и да възживи свързаността си със Създателя! И, о, бъдете сигурни, едничката, но Най-Велика Истина за Творецът-Творение не би могла да бъде преборена дори с трилион трилиона Постхуманистични лъжи на Илюминатите, насаждани чрез Образователната система и Масонските масмултимедии, защото:

В началото бе Човечността!

А, Вий, Търсачи на Истината и Следовници на Трансцендента, които вече сте строшили оковите на Матрицата на Цивилизованото Робство и вървите по пътя на Пробуждането и Освобождението, на Вас се пада тежката и неблагодарна, но свише одухотворена участ на съвремието: да разпространявате и да проповядвате най-скриваното от всички сакрални Знания – Истината за Плоската Земя, покрита и защитавана от Небесната Твърд, за Трансцендентното естество на Човешкото същество, явяващо се еманация на Творецът-Творение, и за изконната цел на живота ни – да се върнем в Дома на Създателя! 

Вий, дето четете и предавате на ближните си древната и вечна Мъдрост, гнусно обругавана и свирепо преследвана от онези, чиито демонични деяния и стремежи са насочени към изтръгване на Духовното из Човека и омерзяване на Душата му, посредством обвързването й с Нисшия Астрал, в служба на кръвожадното месоядство, на Социалното насилие и на зловещо подклажданите войни, отдалечавайки я от Единния, да, Вий имате всеблагата обязаност да съхраните Езотеричното Знание за Плоската Земя, опълчвайки се срещу Илюминатския Елит! Всякога бъдете незлобливи, но всеотдайни, горди, но и търпеливи, не бойте се и се не крийте, поради страх от всевъзможни преследвания срещу Вас от силните на деня, тъй като техния ден отмина, а заистина се зазорява утрото на Нашия ден – Денят на Освобождението и Щастието на Свободния Човек, увековечил Трансцендентната си свързаност с Творецът-Творение, когато всеки ще възкликне:

Да, в началото бе Човечността!

Дерзайте, Вий, Търсачи на Истината и Следовници на Трансцендента, и бъдете вдъхващи Любов,  излъчващи Утеха и посяващи Мир, защото и Знанието, и Мъдростта, и Щастието ще са за Вас, тъй като:

В началото бе и завинаги ще пребъде Човечността!

 

МИР и ЛЮБОВ!

1-ви Юли 2019 година

 

ЗАДНА-ОБЛОЖКА -Втора Зететична Книга - Плоската Земя - СТАМАТ
ЗАДНА-ОБЛОЖКА -Втора Зететична Книга – Плоската Земя – СТАМАТ

[1]  Аква тофана – Неаполитанска вода, или „манната на Св. Николай“, е много силна отрова с отложено действие, правена от Сицилианката Тофани ди Адамо.

[2] Сидо̀н (צדן) е древен Финикийски град, днес наричан Сайда – третият по големина в Ливан, след Бейрут и Триполи, с население около 164,000 Души. С фамилното име Сидонови Дизраели обозначава банкерската династия Ротшилд, с други думи, Евреите, които са наследници на древните Финикийски банкери и търговци.

[3] Принц Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1785–1851) се оженил на 30-ти Ноември 1815 година във Виена за пребогатата Еврейска Принцеса Мария Антония Габриела Кохари де Чабраг, от която имал четири деца. Вторият му син Август Лудвиг Виктор (1818–1881) взел за съпруга Френската Принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на Крал Луи Филип I-ви (1773–1850), която му родила син – Цар Фердинанд I-ви Български (1861–1948).

[4] А.Б.Д., или Аб-бет-дин (אב ביתדין), буквално „Баща на съда“, в съкратена форма „Абад“, е Висш съдия в Еврейския съд. В древна Юдея, когато съществувал Синедриона, Аб-бет-дин бил вторият по власт мъж, веднага след Наси – Предводителят на племето, Народа и Държавата, и при негово отсъствие председателствал този най-висш Еврейски Държавен орган. По времето на династията на Меровингите, Институциалната Църква заела тази титла от Юдейството и оттогава насам Католицизмът използва духовния сан „Абат“.

[5] Сингулярност – положение или конфигурация на механизъм, машина или математически обект, откъдето последващото поведение или състояние не може да бъде предвидено или дефинирано.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *