Глава Втора:

Авторовото Духовно-Трансцендентално пътуване към Истината

• Тема VІІІ-ма: Академик Никола Маринов Николов огласи Световния Заговор на Български език
• Тема ІХ-та: Истината за Човека и Света в творчеството на Кастанеда
• Тема Х-та: Операцията под фалшив флаг „11-ти Септември 2001“
• Тема ХІ-та: Двете Раси на Човечеството
• Тема ХІІ-та: Психиатрията в служба на Световния Заговор
• Тема ХІІІ-та: 2012-та година – окончателно скъсване с лъжовната парадигма

*

„Неговите ранни провали го освободиха от всякакво чувство на задължение да мисли по Институционални линии и мислите му вече бяха независими до степен позната на малцина. Той чувстваше, че Институциите, като: училища, Църкви, Правителства и Политически организации от всякакъв вид, са склонни да насочват мисълта към цели, различни от Истината, за увековечаване на техните собствени функции и за да контролират Човеците в служба на тези функции. Той съумя да види ранния си провал като щастливо измъкване, случайно бягство от поставения му капан и беше много предпазлив към капаните на Институционалните Истини през остатъка от живота си.“

Из „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите“ на Робърт М. Пърсиг, издадена през 1974 година.

*

Моето Духовно-Трансцендентално пътуване към Аз-Истина-Творец-Творение започна с прочитането на „Сидхарта”, когато бях в девети гимназиален клас и издирвах по антиквариатите преводи на Фройд от 30-те години на миналия век. По него време основно средство за комуникации, сближаване и обмяна на възгледи и знания бяха ежеседмичните Петъчни купони, продължаващи понякога до Неделя по обед. Тогава не беше рядкост, провокиращо седейки на кошчето за боклук в кухничката на Ивона на шестия етаж над старото Американско посолство в центъра на София, заедно с Данчо Калканджиев, да обменяме мисли със стария Бъндарак за Рока и Философията. Беше време на необуздано израстване на свободното мислене у младите Българи, повечето от които после го загърбиха и унижиха, заради пари и Социумен статус.

После, естествено, дойдоха Томас Ман, Хесе, Виан, Кафка и Гинзбърг, които отприщваха все повече и повече бента на въображаемото недоволство срещу измислените от самите Властващи спънки и препятствия към възвисяването на Човека. Съвсем не закъсняха и „По пътя” и „Пътуване към Икстлан”, които, всяка по своему, раздвои търсенията на младия непокорен и дерзаещ Освобождение ум, само за да ги обедини след години. Едновременно с това „Библията“, „Бхагавад-Гита“ и „Брахма-сутра“ чертаеха едно възможно измъкване от смъртния захват на Елита, единствено за да се натъкнем на Ницше, издигащ в култ самозванеца суперегоцентрик.

Беше време, когато марката „Yes, Crimson Beatles’ Stones Kiss Maiden Judas Marillion Cream!” значеше много повече от всякакво „Джони” или „Боро”, защото въздействаше на момента и не носеше допълнителни усложнения, а пък и навсякъде имаше достатъчно домашнярка и БТ. А събужданията призори бяха задължително възпявани със „Sunrise” и „July Morning”!

След това дойде казармата и изтрезви нафуканите несъстоятелни надежди, че нещо някъде ще зависи някога от нас – обикновените Човеци. Този първи приземяващ етап от живота е насъщно нужен на всеки младеж, стремящ се да стане Истински самостоятелно мислещ и действащ мъж. Там, в казармата, търсещият разкрепостен ум започва постепенно да проглежда в йерархичната структура на управлението и да осъзнава, че единственото отредено за него място е това на пушечно месо, което в кой да е момент може да бъде хвърлено в пожарищата на войните просто по прищявка на Световните властващи династии.

Тема VІІІ-ма:

Академик Никола Маринов Николов огласи Световния Заговор на Български език

След няколкогодишната несъстоятелна следказармена веселост и безметежност, обаче, дойде вторият разтърсващ и приземяващ етап от живота ми. В началото на 90-те години Проф. Никола Маринов Николов, почетен Академик на Руската Академия на Науките, се завърна в България и започна