Видео-презентация на Изследване Четвърто: Закона за Перспективата, или как работи Човешкото око

0403.Законът за Перспективата, или как работи Човешкото око - Плоската Земя - СТАМАТ

Истинският ЗАКОН ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА. Височината и ъгълът, на който даден обект се вижда, намаляват, колкото повече наблюдателят се отдалечава от обекта. В определен момент линията на погледа и привидно издигащата се повърхност на Земята, се срещнат на линията на хоризонта в убежната точка. Отвъд тази точка обектът е невидим. Всички успоредни линии, равноотдалечени от линията на погледа, се срещат в една и съща точка. Същевременно линии с различна отдалеченост срещат линията на погледа на различни разстояния. В този случай, те се срещат там, където всяка една от тях образува ъгъл от една минута с линията на погледа, и тя се дефинира като УБЕЖНА ТОЧКА. 

Следователно, хоризонтът не е кривината на Земния „геоид”. Той е просто линията на срещане на всички сближаващи се линии на перспективата. Хоризонтът е обусловен от различната структура на двете основни среди в Света: Земната повърхност – суша и вода, и Атмослоя. Отдалечеността на хоризонта от наблюдателя е винаги различна. Тя се определя от силата на очите, оптичните инструментите, които използваме, метеорологичните условия и надморската височина на гледната точка. Но, същевременно с това, хоризонтът остава винаги равен и на нивото на погледа, независимо от височината на наблюдателя. Ние всички знаем, че където и да се намираме никога не накланяме погледа си надолу, за да видим хоризонта. Той е винаги на нивото на погледа и това е неопровержимо доказателство, че живеем върху плоска Земя, а не върху кълбо.

Как работи Човешкото око

Сноповете излъчени или отразени светлинни лъчи от успоредни един на друг масивни отдалечени обекти преминават през двойно изпъкналата леща на Човешкото око. Там те се пречупват по такъв начин, че се събират във фокусната точка, тоест в ретината, и проектират върху нея сближаващи се образи. Затова Човек наистина никога не би могъл да възприеме с очите си успоредни една на друга среди.  Защото успоредните снопове светлина, отразени или излъчени от тези среди или обекти се събират от двойно изпъкналата леща на окото.  Там във фокуса на ретината се проектират образи, които ни изглеждат сближаващи се, а не успоредни, каквито са в действителност! Всъщност, това е причината, ние да виждаме хоризонта, а не защото живеем върху въртяща се около оста си и в безкрая сфера!

 

 

Свалете видеото от сървъра тук!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *